24 - 01 - Complete Season (2001) (24 - 1x17 - 04.00 pm - 05.00 pm.sub) Свали субтитрите
24
сезон 1 епизод 17 04:00pm - 05:00pm
В момента терористи планират да убият кандидат президента.
Жена ми и дъщеря ми са мишени.
Хора, с които работя може да са съучастници.
Аз съм федерален агент Джак Бауър ... и днес е най-дългия ден от живота ми.
Досега в 24
- Ало?
- Няма да напускаме града днес.
- Кога ще знаеш?
- Ще ти се обадя веднага щом науча.
- Това момичето ли е?
- Да.
Заплахата за сенатор Палмър остава висока.
Тези трима мъже са заподозрените стрелци.
Член на приближения ми тим, Елизабет Наш, разпозна един от убийците.
Г-н Бауър, сенатор Палмър ми каза за вас.
Бихте ли искали да отидете на срещата?
Вие искате да го шпионирам?
- Джордж, какво правиш тук?
- Аз съм новия куортърбек.
Жената и дъщерята на Бауър са в тайна квартира.
Както беше планирано, те скоро ще бъдат мъртви.
Затвори, Ким!
Мисля, че се отскубнахме. Сега ще проверя. Искам да не мърдаш от тук, OK?
- Ким!
Как се казваш?
Не помня.
Случващо се от 04:00pm до 05:00pm в деня на първичните президентски избори в Калифорния
Мамо!
Мамо!
Мамо!
Спомнихте ли си нещо?
Не.
Колко странно.
Имам предвид, че не съм срещала човек с амнезия преди.
Наистина оценявам вашата помощ.
- Как се казвате?
- Таня.
Таня.
Надявам се, че не се отклонявате много от пътя си.
Няма проблем. Болницата не е далече.
Изглеждате като жена, която е богата.
Или съпругът ви.
- Съпруга ми?
- Вашия пръстен?
На пръста ви?
Нямам никакъв спомен за моя съпруг.
Агент Пиърс, Джак Бауър. Срещнахме се на закуска тази сутрин.
Съжалявам за това. Не знаехме под какво напрежение сте. Семейството ви добре ли е?
Да, добре са, благодаря. Това е моя партньор, Нина Майърс.
Агенти, Джонсън, Алшиър, от проследяването.
Запознали сте се с г-ца Наш. Тя е член на приближения тим на сенатора.
Да, аз съм от екипа на сенатора.
Може ли да докажа колко съжалявам за проблемите, които създадох?
Вие не сте знаели кой е Дрейзън. Сега знаете, че е убиец.
- Иска се смелост да сте в една стая с него.
- Съжалявам, че ви прекъсвам, но трябва да вървим.
Дрейзън е в стая 1243. Претърсихме я. Нищо специално.
Готови сме да монтираме апаратурата.
Имаме по-малко от 30 мин. да монтираме аудио и видео наблюдение.
- Оптични връзки?
- Да.
Трябва да се поставят монитори в съседната стая.
Наели сме 1242, отсреща. Вече е освободена.
OK, добре. Господа, искам да започнете веднага.
Искам да покриете всеки квадратен метър в тази стая най-малко от два ъгъла.
- Нина?
- Да?
Заведи г-ца Наш в 1242. Започни да я подготвяш. Ние ще дойдем след минута.
- Покрихте ли другите контролни точки?
- Всички входове и изходи са покрити.
Както и всеки подход на разстояние един блок.
- Има ли цивилни на етажа?
- Не, запечатали сме го.
Добра работа. Информирайте ме щом Дрейзън влезе в хотела.
Мисля, че има болница накрая на каньона. Не съм сигурна колко е добра.
Чакай, чакай. Отбий тук.
- Видя нещо, което помниш?
- Да, така мисля.
- Ресторанта?
- Да.
- Разпознаваш ли нещо?
- Била съм тук преди.
Бях с някой.
Със съпруга си?
С някой друг?
Може би трябва да продължим за болницата.
Не, не, не. Стоенето тук ми помага.
Хей, тук ли е управителя или някой друг?
- Управителя, г-н Мартин?
- Той тук ли е?
Не, но ще дойде след 20 мин.
Благодаря. Ще го почакам.
Може би този г-н Мартин знае нещо за мен.
Това място ми изглежда толкова познато.
Мисля, че ще остана. Вие не трябва да ме чакате.
Слушайте. Защо не ми дадете номера си и...
когато се оправя, ще ви изпратя колкото мога да си позволя.
Знаете ли какво?
Изпратете ми каквото можете да си позволите, плюс 10 долара.
Това е цената на таксито до болницата,
в случай, че г-н Мартин не ви помогне.
- Благодаря ви.
- Късмет.
Очевидно, за да не се компрометирате,
трябва да се държите по същия начин както всеки път.
Знам. Само мисълта, че ще го оставя да ме докосва пак...
Разбирам.
Обикновено какво си говорехте с него? За работата му?
Истината е, че не сме си говорили много. Не беше такъв вид връзка.
Това беше повече... гмурни сe и после мисли за последствията.
- Знаете какво имам предвид?
- Да.
- OK, чакам сигнал.
- Елизабет?
- Разбрах какво става.
- Сигурна ли си, че ще можеш?
- Сигурна съм.
- Ако имаш и най-малкото колебание...
- Не, искам го. Определено.
- Може ли да поговорим за минутка?
- Да, сър.
Казах ти да се грижиш за нея, не да я подлагаш на опасности.
Сенаторе, няма нужда да ви напомням, но заплахата срещу вас е реална.
- Няма причина да рискувате живота на някой друг.
- Не мисля, че го правя.
Аз ще бъда отсреща с хората, готови да влязат, ако нещо тръгне зле.
Той е професионален убиец. Нещата могат да се случат бързо.
Той не работи сам. Ако арестуваме него няма да спрем другите.
Ако искате да приключим с това сега, сър, трябва да го държим на въдицата.
Знам, че преживяхте много, и, че семейството ви премина през ада...
Какво общо има това?
Надявам се, че не оставяте желанието за отмъщение да затъмни преценката ви.
Сър, това няма нищо общо с отмъщение.
Това е просто най-добрия начин да заковем тези момчета.
Бащата на Елизабет е един от най-старите ми приятели. Познавам я от раждането й.
Ако нещо се случи с нея, ще те държа лично отговорен.
Аз разбирам, сенаторе, и ви обещавам, че ще се грижа за нея.
АТЧ, Алмейда.
- Искам да говоря с Джак Бауър.
- Той не е тук. Мога ли да му предам нещо?
Слушайте, много е важно Трябва да говоря с него сега.
- Кой е?
- Ким, дъщеря му.
- От защитената къща ли се обаждате?
- Не. Къщата беше атакувана.
Агентите, които ни пазеха са мъртви, a майка ми изчезна.
Чакай, по-полека. Агентите са мъртви?
Да. И мисля, че пак отвлякоха майка ми.
- Трябва да говоря с баща ми.
- Той не е тук, Ким.
- От къде се обаждаш?
- Може ли да говоря с Нина Майърс?
- Тя също не е тук.
- От къде се обаждаш?
- От външен телефон.
- Ким?
- С кой казахте, че говоря?
Тони Алмейда. Аз работя за баща ти.
Кажи ми къде си. Ще изпратя някой за теб.
Ким?
- Така казаха и на майка ми.
- Това беше Джейми Фарел. Тя беше предател.
Това няма да се случи пак. Къде си ти? Ще изпратя някой...
Слушайте ме. Аз трябва да говоря с баща ми или с Нина Майърс.
Той не е тук, Ким. И двамата ги няма тук.
Ким? Ало?
Имаме проблем. Дъщерята на Джак каза, че къщата е била нападната. Агентите са мъртви.
Звънни там веднага.
Нищо. Дори не звъни.
Паркър, вземи Бизели и отивайте в квартирата на Пайн Каньон.
Вероятно има проблеми. Обадете ми се когато стигнете там.
Тя също каза, че може би майка й е отново отвлечена.
- Как се е измъкнала Ким?
- Не ми каза.
Каза ми само, че се обажда от външен телефон.
Обърни се към телефонната компания за всички обаждания.
- В радиус 5 мили от квартирата.
- Слушам.
- Вие ли ще се обадите на Джак или аз?
- Не още.
- Това е жена му и детето му.
- Точно заради това.
Той ще се разтревожи и ще се разсее, което ще постави Елизабет на опасност.
Тя ще се срещне с Дрейзън след 15 мин. Нуждаем се от Джак.
- Тогава, кога ще му кажем?
- Няма ние. Аз ще го направя.
Когато ситуацията е под контрол, не преди това. Ясно?
- Благодаря.
- Изчакай.
Разбрах. Той слиза надолу.
- Свършихте ли?
- Напълно.
- Как е Елизабет?
- Тя казва, че е OK, но Джак, не знам.
- Сигурен ли си, че сме прави?
- Ако тя успее да постави устройството,
това ще ни отведе до всичко друго. Да, прави сме.
- Ако не успее?
- Ще го арестуваме, ще го разпитаме.
Той няма да успее да я докосне. Ние ще я защитим.
-Надявам се.
- Бъди съсредоточена и ще успеем.
- Хей!
- Какво?
Добре ли си?
Съжалявам.
Не мога да спра да се притеснявам за Тери и Ким. Като си помисля през какво минаха...
- Моето малко момиченце е щяло да умре.
- Хей, Джак. Ще ги хванем, OK?
Виж, ако това ти помага, Тери и Ким изглежда са добре.
- Наистина?
- Да.
- Какво каза доктора?
- Само някои ожулвания. Това е всичко.
OK. Благодаря.
- OK?
- Да.
- Нина?
- Да?
Ти каза, че Поусън ще завърши разпита?
- Да.
- Защо ти не го довърши?
Мислех, че искаш да съм тук веднага, след като те са на сигурно място.
Не, специално те помолих да останеш с тях...
- Хей, Нина!
- Да, Майк, само минутка.
- Връщай се. Аз ще дойда след минута.
- Да?
Казах ти да го изключиш!
- Да?
- Рик, аз съм.
Ким, казах ти да не звъниш тук.
Виж, къщата беше нападната. Агентите са мъртви, а майка ми отново е отвлечена.
Знам, че са след мен. Трябва да ми помогнеш.
- Слушай, идвам у вас.
- Не!
Ти си единствения човек, който познава хората, които държат майка ми.
- Аз не...!
- Рик...
Не мога да отида в полицията. Не им вярвам. След днес не вярвам на никого.
Ако ти не ми помогнеш сега, ще кажа на полицията всичко.
Сега ми кажи адреса си?
1804 Глейд, в Еко Парк.
1804 Глейд, в Еко Парк. OK, веднага ще взема такси.
Ще се срещна с теб веднага щом мога. Чакай ме.
Кой беше това?
Отново грешка?
Как вървят изборите?
- Екзит пола е много добър.
- Страхотно.
Татко, съжалявам.
За какво?
Ти не си покрил смъртта на Ферагамо за да предпазиш кампанията си.
Ти си го направил, за да ме защитиш.
От къде разбра това? От майка ти?
Не, не от мама.
Има някои доказателства в офиса на Джордж Ферагамо,
които водят директно до теб.
Почти неуловими за пожарникарите които няма да ги открият веднага.
Но с малко помощ те ще ги намерят.
- Значи аз ще бъда обвинен за убийството на Ферагамо?
- Както казах, каквото повикало...
Ето защо баща ти се отдръпна, затова и ти ще се укротиш.
Знаеш ли колко опасно беше да отида да видя Карл с въже на врата?
Няма значение. Имам го. Сега можеш да го занесеш в полицията.
Дай ми лентата.
Какво ще правиш с нея?
Имаш ли ми доверие, Кийт?
Аз съм. Има развитие. Палмър остава в Лос Анджелис.
- Девойката Наш ли ти се обади?
- Да. Аз съм на път за хотела.
Тя каза ли защо сенатора е променил плановете си?
- Не, той не й е казал.
- Наистина? Тя е високопоставена помощница.
Те затегнаха сигурността след опита за убийство тази сутрин.
Чудя се защо иска да те види пак Ти беше с нея преди два часа.
Ти не разбираш жените, Андре.
Разбирам ги дотолкова, че да знам че те могат да ни използват, както ние тях.
- Не и тя.
- Палмър трябваше да бъде убит преди часове.
Не можем да си позволим повече грешки. Нямаме време.
Считай го за мъртъв. Трябва да ми повярваш.
Наш ще ми каже плановете на Палмър. Тя не подозира нищо.
Може би.
Просто за сигурност, когато свършиш... убий я.
Г-це Наш, моля последвайте ме.
Слагаме камери тук, както и тук.
Не съм сигурна какво е това.
Извинете. Моля, седнете.
Тези камери са много малки.
Почти е невъзможно да ги видиш, дори и да знаеш къде да гледаш.
Така че, като влезете в стаята, ние ще можем да виждаме целия апартамент.
- И ще можете да чувате всичко?
- Да, всяка дума.
- Добре ли сте?
- Аха.
OK, той ще дойде след няколко минути.
Това е проследяващото устройство, което искаме да сложите на Алексис.
Щом напусне хотела, ние ще можем да следим всяка негова стъпка
без да се издаваме.
- Къде да го сложа?
- За предпочитане в портфейла.
Така ще бъде с него, дори да си смени дрехите.
Щом поставите устройството, ще ви потърся по мобилния.
Ще ви кажа, че сенаторът ви очаква. Ще се извините и ще излезете.
- Значи ще сложа устройството, телефонът ще звънне...
- И тогава ще си тръгнеш.
- OK.
- Още едно нещо.
Ако в някой момент мислиш, че той е подозрителен или ти не се чувстваш удобно,
просто трябва да кажеш "Надявам се, че няма да настина."
- "Надявам се, че няма да настина"?
- Да.
Аз ще бъда в стаята няколко секунди след това, заедно с половин дузина агенти.
- Но това ще провали плана.
- Това няма значение.
Това което е най-важно, е твоята сигурност. Разбираш ли това?
Разбрах.
Не си длъжна да правиш това.
Ако не си сигурна в себе си, никой няма да помисли лошо за теб.
Аз съм добре.
И, благодаря ти.
За това, че ми даваш възможност да възстановя честта си.
Всичко ще е наред.
Да вървим.
Г-жо Бауър?
Радвам се да ви видя.
- Вие ме познавате?
- Разбира се. Д-р Парслоу ще се присъедини ли към вас?
Д-р Парслоу?
Съжалявам. Как се казвате?
Г-жо Бауър, добре ли сте?
В действителност, не, аз, ...
Трябва да съм попаднала в инцидент, или нещо. Аз...
изглежда съм изгубила паметта си.
Но минавах наблизо... и това място ми се стори познато и...
Казахте, че фамилията ми е Бауър?
Да. Това звучи ли ви познато?
Да, но...
- Но този човек, когото споменахте...
- Д-р Парслоу.
Вие двамата идвахте тук доста често.
Но... той не е моят съпруг.
Е... той е доктор, и е приятел. Може би може да помогне.
Аз случайно знам болницата, където работи. Да му се обадя ли?
Да, моля.
Готови сме.
- Работи ли всичко?
- Да.
- Как е Елизабет?
- Тя е в стаята си, чака обаждането на Алексис.
- Каза, че иска да е сама.
- Разбираемо.
Да.
- Искаш ли да ми кажеш какво става?
- Какво имаш предвид?
Криеш нещо от момента, в който се върна от квартирата.
Сега не е време за това. Да не се отвличаме.
Ако не почнеш да говориш ще се разсея, затова изплюй камъчето.
Добре.
Тери знае за нас.
Тя е отгатнала. Не знам как, но го е направила.
Тя директно ме попита. Не можех да отричам. Тя е знаела.
Каза ли й, че това е минало?
Разбира се, че й казах.
Мисля, че беше шокирана, че това съм аз.
Някой, когото познава.
Когато Тери и аз се събрахме отново...
опитах да й говоря за това, но...
тя каза, че не иска да знае, и аз оставих нещата така.
Виж, Джак. Ти ме помоли да отида в защитената къща и аз отидох.
- Само се опитвах да помогна.
- Знам, знам. Грешката е моя.
- Грешката е моя.
- Агент Бауър.
- Бауър.
- Почваме.
Дрейзън току що остави колата си. Ще бъде горе след две минути.
Разбрано. Всички в лобито и на етажа. Започваме.
Той е в стаята.
Разбрано. Кажи кога да тръгваме?
Там няма портфейл.
Кажете на Елизабет, че портфейла е или в панталоните или в сакото на леглото.
Разбрано, Джак.
Изпращам я горе след една минута. Една минута.
Здравей.
- Радвам се, че те виждам.
- Да.
Не мога да повярвам колко ми липсваше.
Знам. И ти на мен.
Въпреки, че са минали само два часа.
Изглеждаха ми като две години.
Добре ли си?
Добре съм. Защо?
- Изглеждаш малко... напрегната.
- Не, не съм.
Е ... може би, малко.
Гласуването на изток приключва след по-малко от час и всички сме на нокти.
Е, трябва да имате някаква идея за изхода. Не използвате ли...
- Екзит пол.
- Да.
Но те не са официални.
Какво можем да направим
за да ти помогнем... да се отпуснеш?
Малко е рано, но, ... малко водка може би, е добре.
Нищо друго?
Ако настояваш.
- Чувстваш ли се по-добре?
- Много.
Все още не приличаш на себе си.
Ще се почувствам по-добре ако си плисна малко вода на лицето.
Отива за сакото. Искам СУАТ отряда готов до вратата. Тихо.
Тя взе портфейла.
О Господи, Джак, тя го изпусна.
Хайде. Хайде, Елизабет. Можеш да го направиш.
- За бъдещето.
- Тя го сложи в сакото си.
СУАТ, изчакайте. Изчакайте при вратата.
Съжалявам, че тази кампания те стресира толкова.
Върви с професията.
Когато кампанията свърши, можем да отидем някъде заедно.
- Къде например?
- За мен няма значение.
Ако все още сме заедно.
Така...
на кого трябва да благодаря че си още в града?
- Той ще усети портфейла.
- Дай й секунда.
Тя е добре.
Какво накара сенатора да промени плановете си?
Не знам.
Дълго ли ще остане в града?
Трудно е да се каже.
Какво става с... победната му реч?
Тук в хотела ли ще я произнася?
Защо се интересуваш изведнъж толкова от кампанията?
Нямам интереси в кампанията.
Моя интерес си ти.
И аз знам, че ти отиваш там, където е той.
Е, още не знам къде ще е това.
Тогава няма да те изпускам от поглед.
Трябва да кажа,че е странно сенаторът да не включи
някой толкова умен и способен, като теб
в своя приближен кръг.
- От къде знаеш колко съм умна?
Ние сме прекарали може би 15 часа заедно, и повечето от тях са били в леглото.
Това не беше умно.
Какво е това... оплакване или комплимент?
И двете, мисля.
Сега се сетих, че не съм яла цял ден,
което може би обяснява защо съм в такова тъпо настроение.
Мислиш ли, че трябва да поръчаме нещо тук?
За какво си гладна?
Къде е менюто?
Аз се надявах, че ти си гладна за нещо...
- Това е. Добро момиче.
- ...друго освен храна.
- В сакото е.
- Тя изпълни плана.
Очистете коридора. Прието. Очистете коридора.
Знам, че може да изглежда бързо...
Но аз се влюбих в теб.
- Коридорът е чист.
- Прието. Обаждам се по телефона.
Аз мислех, че всички жени усещат тези неща.
Обади се!
- Няма ли да се обадиш?
- Сигурно някой от кампанията.
- Не, може да е важно.
- Могат пак да звъннат.
Кажи го пак, Алексис.
- Тя ми затвори!
- Кажи ми го пак.
- Какво прави тя?
- Тя го примамва.
Обичам те.
И ако не бъркам много,
изглежда и ти се влюбваш в мен.
- Включва се гласовата поща.
- Би ли ми поръчал хамбургер?
Разбира се.
- Какво прави тя?
- Не знам.
Защо си сваля сакото?
Какво става тук? Тя няма намерение да напуска стаята.
- Рум съвис. Какво желаете?
- Ало? Един хамбургер, моля.
- Добре. Това всичко ли е?
- Да, всичко.
- Ще го изпратя горе.
- OK.
Какво е това в ръката и?
Е, сега... има ли нещо друго?
Да.
- Боже мой. Тя държи нож!
- СУАТ, ударете стаята.
Влизайте сега!
Копеле!
Копеле! Копеле!
Не стреляй! Дайте ми кърпи от банята!
Нина, викай лекар. Ние го губим!
Не трябва да го оставим да умре! По дяволите!
- Само за момент.
- ОК.
Търся Рик.
- Коя сте вие?
- Приятелка.
Вие ли се обаждахте?
- Той каза, че мога да дойда.
- Не и на мен.
- Може би трябва да го попитате...
- Тъкмо щях да ти кажа.
Просто не мислех, че ще дойде толкова бързо.
Какво става, Рик?
Ще ти обясня всичко.
- Слушам те.
- Първо остави я да влезе.
Така е добре.
Какво иска тя?
Нещо се изкофти с Дан снощи. Голяма изненада, нали?
За това ръката ми е в това състояние. Момчетата с които Дан беше, стреляха по мен...
Ти каза, че си си порязал ръката на една ограда.
Тези хора, които Дан познава. Аз трябва да ги намеря.
Аз мислех да огледам стаята му и да намеря нещо, което да ме заведе до тях.
- Телефонен номер, адрес...
- Значи искате да огледате стаята на Дан?
Да.
Чудех се, дали можете да заемете малко пари за таксито.
Тери.
Добре ли си?
Не ме ли помниш?
- Фил?
- Да.
Вие ли сте моя доктор?
Не, не точно.
Хенри, благодаря, че ми се обади. Даде ли й нещо за ядене или пиене?
Предложих й, но тя не искаше нищо.
Не, това е...
Освен ако не искаш малко вода?
- Да.
- OK. Малко вода.
Добре, слушай. Ще разберем на какво се дължи това.
Всичко ще е наред. Разбираш ли? Всичко ще е наред.
Всичко ще бъде наред.
Какво искаш да кажа? Не дооценихме емоционалното й състояние
- Не ние. Ти.
- Това беше неочакван изход за всички.
- Това е както ти казах вече. Това не беше добра идея.
- Добре. Може би.
- Сега трябва да преценим следващия си ход.
- Какво е това? Какво е състоянието на Алексис?
Шанса е 50/50, но даже да оцелее, не знаем след колко време ще може да говори.
Намери ли нещо в стаята? Телефонен номер? Документи?
- Не, нищо още.
- Какво да кажа в Окръжното управление?
Това, което трябва. Само ги дръж далеч от мен. Нуждая се от време, преди да напиша докладите.
- Пуснете ме вътре!
- Почакайте.
- Къде е Елизабет? Имало е удар с нож?
- Тя е добре.
- Къде е тя?
- Отсреща. За нея се грижат.
- Какво?! Защо?
- Тя намушка Дрейзън.
- Тя се е защитавала.
- Не, не стоят така нещата.
- Тя се отклони от плана. Тя го атакува.
- Аз не бих я оставил да го направи!
- Ще те потърся пак.
- Какво става там?
- Сенаторе!
- Пуснете ме.
- Сенаторе...
- Не казвай нищо, докато не дойде адвокат.
- Съжалявам. Не знам какво се случи.
- Всичко е наред. Ние ще оправим това.
- Сенаторе, оставете ние да се оправим с това
Оставих те преди и виж къде сме сега!
Вие не ни помагате така.
- Джак!
- Извинете ме за малко.
- Какво?
- Това е телефона на Алексис. Какво правим?
Трябва да използваме шанса.
- Да?
- Имате ли парите?
- Да.
- OK. Ще се срещнем след 45 мин.
- Къде?
- Вече ви казах!
В Кони. В центъра.
- Как ще ви позная?
- Ще нося червена бейзболна шапка.
Поправени: В А Л Д И