24 - 01 - Complete Season (2001) (24 - 1x05 - 04.00 am - 05.00 am.srt) Свали субтитрите
24
сезон 1 епизод 5 04:00am - 05:00am Досега в 24
Това са сериозни хора, които ви искат мъртъв. Днес.
Твърденията ти са пълни глупости...
Разговорът приключи, Морийн.
Твърди, че Кийт е убил момчето, което изнасили Никол.
Дейвид, не можеш сериозно да мислиш, че синa ни е убиец?
Онзи няма да ме чака, така че или ме застреляйте или ми помогнете.
- Хвърли оръжието. Веднага!
- Хвърлям го.
- Веднага! Веднага!
- Хвърлям го.
- Откъде знаеш името ми?
- Времето изтече.
Знам много повече от това.
- Ако искаш да видиш дъщеря си отново...
- Какво знаеш за дъщеря ми?!
- Мамо, ела да ни вземеш.
- Какво има? На купона ли сте?
Няма никакъв купон. Накараха ме да го кажа. Мамо, трябва да дойдеш веднага!
Ким!
Сега си с мен. Бъди послушна, и ще си отидеш в къщи до ден-два.
Ако не си, няма да стане. Ясно?
- Моля ви, кажете ми какво е станало.
- Едно момиче го удари кола.
- Госпожо, знаете ли къде са я завели?
- "Свети Марк" е най-близо.
- Беше ли жива?
- Не изглеждаше добре.
Давай. Давай. Давай. Давай.
Случващо се от 04:00am до 05:00am в деня на първичните президентски избори в Калифорния
Готова е, докторе.
- Започваме.
- Добре.
Можем ли да доведем Морийн, за да асистира при затварянето?
Вдигаме.
Извинете.
Извинете. Има ли момиче, пострадало при инцидент.
- Има ли момиче, ударено от кола.
- Ей сега ще ви обърна внимание.
- Просто питаме. Бутната е от кола.
- Непременно. Имате ли номера на факса ни?
- Извинете.
- Благодаря ви. Няма защо.
Докторе получихте ли съобщението за семинара по сърдечна хирургия?
- Да.
- Имало е катастрофа.
- Съжалявам. Смяната ми започва в 4. Току що пристигнах.
- Младо момиче, ударено от кола?
- Име?
- Кимбърли Бауър или Джанет Йорк.
- Б-а-у-ъ-р. Й-o-р-к.
Няма такива имена. Само една Джейн Доу.
- Може би...
- Не можете да влизате там!
Боже мой. Джанет.
Сигурен съм, че ще намерим и Ким.
- Ало.
- Скъпа, аз съм.
Джак, опитвах се да се свържа с теб.
- Намерихте ли Ким?
- Не. В болницата "Свети Марк" сме.
- Болница?
- Приятелката на Ким, Джанет, е била блъсната от кола.
- А Ким?
- Не знам. Опита се да ми се обади.
Беше се паникьосала, сякаш беше в беда.
Отидох да я взема, но ни спря едно ченге...
Тери, Тери, Тери, успокой се.
- Започвам да полудявам. Имам нужда от теб.
- Знам, скъпа.
Ще дойда веднага, щом се освободя. Откъде се обади Ким втория път?
Не... Не знам. Беше... в...
Северен Холивуд. Звучеше сякаш някой я преследва,
a когато пристигнахме, я нямаше
- Дай ми да говоря с приятелката на Ким.
- В операционната е.
В операционната? Ще се оправи ли?
- Не знам.
- Слушай ме, Тери.
Сега ще се опитам да намеря Ким.
Стой където си, а аз ще дойда по най-бързия възможен начин.
Какво искаш да кажеш? Аз съм навън цяла нощ и я търся.
Ще ти обясня по-късно. Трябва да ми вярваш.
Тери? Скъпа, обичам те.
Обещавам ти, всичко ще се оправи?
И аз те обичам, Джак.
Ще ти се обадя щом разбера нещо.
Да, тук е. Казват, че другата е мъртва. Не се тревожи.
Промяна в плана. Отидете при затвора. Ще си получите парите там.
- Няма проблем.
- Използвайте друг маршрут.
- Не искам да личи, че сме заедно.
- Добре.
- Да се разделим.
- Луд ли си? Ще вземем 20 хилядарки.
- Не ми харесва. Тоя е психопат.
- Забравяш нещо.
Миналият месец? Финикс? Длъжник си ми.
Да вземем парите и тогава да се делим. Става ли?
Това е добре, Пати.
Ще го довършим след закуската. Имаш още няколко часа да поспиш.
Само ако и ти го направиш.
Ще направя кафе.
Мислех, че спиш.
Не можах да заспя.
Изборите започват след по-малко от три часа..., г-н бъдещ президент.
- За мен - с повече кофеин. Пати?
- Не искам. Благодаря.
- Мамо?
- Не.
Изглеждаш уморена. Лягай си. Това е заповед.
Добре. Обещай ми, че ще ме събудиш ако ти трябва нещо?
- Разбира се.
- Добре.
- Лека нощ.
- Лека нощ.
Дейвид.
Няма да кажеш нищо за Кийт на Никол, нали?
Не знаем дори дали Морийн Кингсли ще продължи с тази история.
- Налага се, Шери.
- Защо?
Защото пресата ще се захване с това, независимо дали ще е днес, утре или другата седмица..
- Никол трябва да е готова.
- Мислех, че Карл ще се погрижи.
Ще направи каквото може, но не искам да чуе нещо по новините.
- Ще бъде съсипана.
- В момента е толкова щастлива, Дейвид.
Трябва да действаме внимателно.
Татко, готово е.
Татко, пресметнах всичко. Дори и да загубим Ориндж Каунти, пак ще победим.
Само ако във Вентура спечелим с 10% разлика.
Не. Седем стигат. Ето, всичко е в резултатите от тази нощ.
Правиш го да изглежда сякаш няма за какво да се тревожим.
Това е защото няма за какво да се тревожим.
- Татко...
- Никол...
- Казвай.
- Не, не, не. Първо ти.
Говорих със Сузи и Рейчъл Бренър. Поканих ги на партито за победата.
Боже мой. Не съм ги виждал откакто бяхте в гимназията.
Ще ги видиш утре. Всъщност, тази вечер.
Това е страхотно. Какво щеше да кажеш?
Нищо.
- АТЧ, Майърс слуша.
- Мейсън там някъде ли е?
Не. Свалиха блокадата веднага щом разбраха къде си.
Внимавай. Ще дойде при теб.
В участъка съм. Не пускат никого при заподозрения. Трябва ми помощ.
Свържи се с Раян Сийли от окръжното. Кажи му, че става въпрос за Палмър и, че ми трябват пълномощия.
Добре. Ще се погрижа.
Мамка му.
Тони, още не съм в мрежата. Трябва ми номера на Раян Сийли от окръг 2.
Разбира се.
Още ли си ядосана заради блокирането?
Джак вече никога няма да ти вярва. Не съм сигурна дали и аз ще мога.
Не вярваш на мен, а на Джак да?
Стига, Нина. Той лъжеше.
Криеше разни неща от нас. За теб всичко може да е наред, но за мен не е.
Намери ли номера?
Благодаря.
- Съжалявам, но той е убил полицай.
- Няма да се пречкам на процедурите.
Казах ви - ще ви се обади Раян Сийли, връзката ни с полицейските управления.
До тогава можете да вземете значката ми, оръжието ми, а аз няма да преча.
- Трябва да видя този човек веднага.
- Какво да ви кажа?
- Добре. Къде ви е лейтенанта?
- Не е на работа. Полунощ е.
Но и да беше тук, щеше да ви каже същото.
- Сержант, ченгето което беше убито днес Полицай Хемптън. Познавахте ли я?
- Да.
- Разследвам федерален случай.
Тя ми помагаше. Искате ли смъртта й да е напразна?
Забравете рутинните работи. Трябва да видя този човек веднага.
Само за няколко минути. Моля ви.
Къде е заподозреният?
Преместете го в стая 2.
- Благодаря ви.
- Последвайте ме.
- Почакайте, сержант. Този човек е под моите правомощия.
Не трябваше да му позволяваме да я отведе! Двама сме и имаме оръжие.
Щом толкова си падаш по нея, трябва да направиш нещо.
Просто не искам да я наранят.
Осъзнай се, пич. Тя видя лицата ни. Видя неговото лице.
Няма да се измъкне. Никога
- Мислиш, че ще я убие.
- Може вече да го е направил.
Рик. Пич. Стига бе. 10 000 долара на човек.
Ще си вземем парите и ще се махнем. Забрави Кимбърли.
Тя е история.
Докато не ми кажеш какво правеше на "Дънлоп Плаза" с Ричард Уолш,
ще те считам за главен заподозрян.
- Защо бих убил единствения ми приятел в агенцията?
Ти ми кажи. Кой вдигна шум около агентите си миналата година и се опита да ме шантажира?
Защото ти криеше важна информация.
Следвах заповеди. Разбирам, че това е нещо с което не си запознат, Джак,
но е нещо което някои от нас приемат насериозно.
- Мисля, че заподозреният има връзка с хората които искат да убият Палмър.
- Откъде знаеш?
Уолш и Бейлър умряха, защото имаха информация която ме заведе до него.
И ако се намесиш сега и нещо се случи на Палмър,
ще решат, че си попречил на разследването заради омразата си към мен. Така че защо не престанем с глупостите?
- Как искаш да изиграеш това?
- Аз ще говоря с него.
Късметлия си, че още не съм ти сложил белезници. Седни и се успокой.
- Гейнс.
- Чувал ли си го?
Не. Ще му се обадя след около 15 минути. Дотогава трябва да е свършил.
Взех момичето. В момента отиваме към затвора
Трябва да затварям.
Моля те, престани.
Нямам време за това, разбираш ли?
- Морийн, Дейвид Палмър се обажда.
- Сенаторе!?
- Съжалявам, че те будя.
- Всичко е наред. Какво има?
Става въпрос за това, за което се обади преди малко.
- Трябва да го обсъдим.
- Добре... да говорим.
Тъй като си само на няколко етажа, мислех, че ще можеш да наминеш.
- Какво ще кажете да се срещнем в фоайето?
- Не, не. Прекалено публично е.
- В залата за конференции на третия етаж.
- Трябват ми десетина минути да се облека. Устройва ли ви?
- Да.
- Ще се видим след 10 минути.
- Благодаря, Морийн.
И това са единствените места където знаете, че са били?
Yes.
Ами това момче, Дан, което работи в мебелният магазин?
Не знаем нищо за него. Собственик на магазина е г-н Новрасте.
Имам номера му някъде.
- Заповядайте.
Извинете ме.
- Ало?
- Аз съм. Джанет излезе ли от операционната?
Да. Дойдоха от полицията. Сега говорим с тях.
- Нещо ново?
- Не. А при теб?
Аз съм в полицейското управление. Някой тук знае къде са били момичетата тази нощ.
- Имаш предвид някой от полицаите?
- Не. Прибраха го в Северен Холивуд.
- Мисля, че е виждал Ким.
- Кой е?
- Не знам. Някакъв човек.
- Какво ти каза?
Всеки момент ще говоря с него. Ти трябва да говориш с Джанет щом излезе от операционната?
Знам. Знам, знам.
Ще ти се обадя при първа възможност. Трябва да затварям. Чао.
- Какво каза?
- Каза, че няма да говори с никой друг освен с теб.
- Значи мога да отида?
- Да.
- Благодаря ти.
Колегите ми казаха, че искаш да говориш само с мен.
Ето ме. И знаеш ли какво?
- В момента говориш на всички.
- Какво по дяволите прави?
- Мислех, че ще говорим насаме.
- Ти уби ченге.
Това, което трябва да направиш е да ми кажеш истината.
- Беше самозащита. Ти ме преследваше.
Какво казва?
- Върви по дяволите! Няма да говоря. Разкарайте го оттук!
- Нямаш нищо. Искам си адвоката!
- Искам да се обадя по телефона. Нямаш нищо!
- Искам веднага да се обадя по телефона!
- Джак. Страхотна работа.
- Той знае нещо.
- Искаше да му го изтръгнеш ли?
Какъв е планът, Джак? А? Какъв е планът?
Разходи се.
- Бауър.
- Безопасна ли е линията?
- Кажи ми за дъщеря ми.
- След като ме изкараш.
- Откъде знаеш къде е?
- Чух едни хора да го обсъждат. Хора с които работя.
- Какви хора?
- Всичко което ти трябва да знаеш е, че е при тях.
- Ще ми се обадят след 20 минути.
- Къде?
- Където ме видя за пръв път.
- "Сан Фернандо Роад"?
Да. Ако не отговоря, ще разберат, че нещо не е наред, така че ме измъкни.
- Не знам дали ще успея.
- Аз съм единственият ти шанс да я намериш.
Ако не съм там когато се обадят, няма да успееш.
Най-добре измисли нещо бързо.
- АТЧ. Майърс слуша.
- Здрасти. Джак е.
Името на заподозрения е Пентикоф. Очаква обаждане след 20 минути
на "Сан Фернандо Роад" 18166.
Трябва да проследиш всички достъпни обществени линии.
- Виждам канализации, но не и телефонни линии.
- Продължавай да търсиш. Каза, че ще му се обадят там.
Почакай. Има уличен телефон на половин пресечка оттам.
- И работи.
- Проследи го.
- Няма достатъчно време за съдебна заповед.
- Забрави заповедите!
Ако очакват Пентикоф ще затворят щом чуят гласа ти.
- Няма. Ще чуят Пентикоф.
- Мейсън ли ще го измъкне?
- Не.
- Какво планираш? Бягство от затвора?
Джак?
Проследи го.
Вие ли сте полицая, който разпитва Пентикоф?
- Не, аз само го заведох до килията.
- Трябва да го видя.
- Вие сте Бауър от АТЧ, нали?
- Точно така.
Ченгето което уби, ми беше партньорка, нали разбирате?
- Съжалявам.
- Чух, че и преди сте ходил при него.
Не искам да се измъкне заради това.
- Така, че без повече такива действия.
- Ясно.
Добре. Имам карта за достъп.
Можете да влезете с мен... или да не го правите.
Съгласен съм.
- Дръжте го далеч от мен.
- Само още няколко въпроса.
Без повече въпроси докато не дойде адвоката ми.
- За кого работиш?
- Глух ли си?
Казах: "Без повече въпроси докато не дойде адвоката ми".
- Адвоката ти може да ми целуне задника.
- За кого работиш?
- Назад!
- Махни си ръцете от мен.
- Той уби партньорът ми!
- Знам. Бях там. А ти къде беше?
- Какво?
Къде беше когато партньорът ти наистина имаше нужда от теб?
Махнете го оттук!
- Какво по дяволите ти става?
- Той е луд. Ще подам оплакване.
Трябва да се вземеш в ръце, Бауър.
Какво става? Ще се погрижа.
Съжалявам... Не исках да те будя.
- Не спях.
- Помислих, че може да искаш кафе.
Благодаря.
- Как е Джанет?
Намаляват натиска над гръбнака й.
Ще се оправи. Поне така казват.
Разбира се, че ще се оправи.
Някакви новини от Джак?
Не. Доколкото знам, още търси Ким.
Това е добре. Каза, че има връзки в полицията, нали?
Представям си колко ти се иска да е тук.
Моля, вдигнете си ръцете.
- Обърнете се.
- Стига толкова. Морийн ми е стара приятелка.
- Всичко е наред. Просто си вършат работата.
- Благодаря ви.
Личната ви карта, г-жо.
Би ли ни извинил?
- От колко време се познаваме, Морийн?
- Стига, сенатор. Не е честно.
- Просто питам.
Ти, аз, семейството ми.
Изминахме толкова много път заедно,
от местни политици до това, което сме сега.
Помагахме си, защото ни интересуваше едно и също.
- Знам това.
- Лъгал ли съм те някога?
- Не.
- Злепоставял ли съм те?
- Не.
- Тогава защо правиш това?
- Сенаторе, иска ми се да нямах тази информация.
- Но става въпрос за убийство.
- За слух.
Пуснат от враговете ми, от които, както знаеш имам много.
- В началото и аз си помислих така. Но...
- Продължавай.
- Знаете, че не мога да ви кажа източниците си.
- Стига, Морийн.
Не сме в съда. Аз съм просто стар приятел,
с кариера и семейство които можеш да унищожиш.
Дължиш ми поне това.
Добре.
Имам два източника.
Единият е човек на име Джордж Ферагамо.
Бил е терапевт на сина ти четири години.
Дойде при мен с тази история.
А втория източник?
Момчето което изнасили дъщеря ви, и се хвърли от балкона - Лайл Гибсън.
Аутопсията му показа драскотини описани като: "Белези от ожесточена борба".
- Никол се е опитала да го отблъсне.
- Да. Такова беше обяснението.
Но час по-късно, младеж от афро-американски произход отишло в спешното,
на една пресечка оттам с подобни наранявания.
Пише, че се казва Едуард Джонсън.
Писано е на ръка и се е подписал.
Беше анализирано от експерт.
Почерка е на сина ви.
- Не ми пука за експерта ти. Синът ми никога не е убивал никого.
- Сенаторе, никога не бих...
- Правиш каквото трябва, Морийн.
Просто се приготви да понесеш последиците.
- Татко.
- Станало ли е нещо?
- Ти ще трябва да ми кажеш.
- Нощта в която сестра ти беше изнасилена. Свързал ли си се по някакъв начин с момчето, което я изнасили?
- Какво?
- Чу ме.
Не мога да повярвам. Имам предвид...
Какво те кара да задаваш такива въпроси?
- Да оставим миналото намира.
Повярвай, иска ми се.
Но не мога.
- Какво направи след като разбра, че Никол е била нападната?
Искам истината. Цялата.
- Не мисля, че имаш правото да ме питаш.
- Не мислиш, че имам право?
- Да.
Случи се нещо. Някой трябваше да го оправи.
Но ти беше в Чикаго да изнасяш реч или в Ню Йорк...
- Ще ми обясняваш какви са бащинските ми задължения по-късно.
В момента искам да знам какво направи като разбра, че сестра ти е изнасилена.
- Казах ти. Няма да отговоря.
- Ще ми отговориш!
- Извинявам се заради Бауър.
Наистина ще оценя ако не се вдигне много шум.
- Съгласен съм.
Сержант, извинете, но ако федералните ни колеги са свършили с Пентикоф,
бих искал да го закарам нататък.
- Защо си тук? Мислех, че си си тръгнал.
Няма да си тръгна докато не затворят Пентикоф без гаранция.
Според компютъра си си тръгнал преди пет минути.
Момчета, раздвижете се.
По дяволите!
Сутринта получих съобщение.
Всъщност вчера сутринта.
Кимбърли била скъсана по алгебра.
Второ съобщение. Беше скъсала и изхвърлила първото.
Когато се прибра й бях толкова ядосана.
Казах неща които не трябваше да казвам.
На света няма родител, които да не го е правил.
Вечерта, когато и казах "лека нощ", тя дори не ми отговори.
Помислих си, че...
Ще се радвам когато се махне от къщи.
- Джанет знае къде е и когато се събуди ще я намерим.
- Надявам се да бъде толкова лесно.
- Ще бъде.
- Защо не беше с Джанет? Няма смисъл.
- Може да се е уплашила от катастрофата.
- Трябваше да изчакаме.
- Трябваше да изчакаме.
- Не, не, не.
- Добре направихме, че дойдохме тук.
каквото и да стане,
ще остана с теб докато намерим Ким.
Обещавам ти.
- Благодаря ти.
- Хайде, Дейвис, трябва ни връзка.
- Каза, че сега ще получим картина.
Сателит W-7 е бил в югозападният сектор когато Бауър е помагал на Пентикоф да избяга.
Ако имаме късмет, ще можем да определим точното му местоположение.
- Готово.
Дейвис, имаме връзка. Сега ще го върна назад.
Това е покривът на сградата от 200 мили височина.
Преди колко време мислите, че са се измъкнали?
Не знам. Седем или осем минути?
Дейвис? Искам да върнеш 10 минути, и ми показвай през 30 секундни интервали.
Търси двама мъже излизащи заедно от сградата.
- Ето ги.
- Можеш да го забързаш.
- Сега намали.
Виждаш ли каква марка е колата?
Накъде си тръгнал, Джак?
- Всичко готово ли е?
- Да.
- Колко време ти трябва?
- Няколко секунди.
- Кои са те?
- Казах ти. Не знам.
Казват ми какво да правя. Правя го и ми плащат. Това е.
- Звъни.
- Да?
- Не виждам нищо.
- Да?
- Мобилен телефон.
- Прецакани сме. Не знам честотата.
- Пак ще ти се обадя.
- Джак?
- Да?
- Гейнс е. Смяна на плана.
Нищо, с което да не можеш да се справиш. Зад телефона има ключове с дистанционно.
- Взех ги.
- За кола паркирана на 26-то авеню са.
"Невада Плейтс", 782NOF. Ще я намериш с дистанционното.
В багажника има тяло. Отърви се от него.
- Какво имаше предвид с тяло?
- Не знам.
- Чие тяло е в багажника?
- Не знам!
- Върви пред мен.
Хайде.
Коленичи с лице към стената и си сключи пръстите на врата. Веднага.
Не мърдай.
Боже мой.
- Здравей, Джак.
- Имахме сделка.
Млъквай.
- Вкарайте го в колата.
- Бауър!
Доста бързо, Джордж. Със сателита ли ме проследи?
- Идваш с мен, Джак.
- Имаме улика за удара срещу Палмър.
За това го измъкнах.
- Кой е бил?
- Още не знам.
Странна нощ, а, Джак?
Защо не ми кажеш какво по дяволите става?
Освен ако не искаш да те пусна на ченгетата? Готови са за теб.
- Има хора в агенцията който подкрепят удара.
Затова бяха убити Уолш и Бейлър. Разбраха за това.
Истината е, че мислех, че и ти си част от това.
Извинявам се, ако съм грешал.
Джордж, може да ти прозвучи налудничаво, но трябва да ми повярваш.
Ще бъде много лошо за нас ако нещо се случи на сенатор Палмър тази вечер.
- Какво следва?
- Трябва да закараме тялото в АТЧ,
и да се опитаме да го идентифицираме.
Аз ще отида да притисна Пентикоф, и да изкопча каквото мога от него.
- Никога не сме водили този разговор, нали?
- Да.
Ще бъда в окръжното. Обади се в участъка. Кажи им, че им връщаме Пентикоф.
- Какво имаме?
- Тяло. Мъж. Много осакатено.
Трябва ми самоличността му. Кой е най-добрият ни съдебен лекар?
- Пери Танака.
- Доведи го. Ще дойда след 10 минути.
- Захващам се.
- Добре.
- Ало?
- Здрасти, аз съм.
- Откри ли нещо?
- Може би. Още не съм сигурен.
- Какво правиш?
- Ще дойда след 20 минути. Тогава ще ти обясня.
- Добре.
- Джанет излезе ли от операционната?
- Още не, но скоро трябва да е готова.
Добре. Наистина е важно да говоря с нея.
Знам, че звучи гадно, скъпа, но тя е единствената ни връзка с Кимбърли.
Дръж се, скъпа. Обичам те. Идвам.
Добре.
Само спокойно.
- Искам парите ни сега, ако няма някакъв проблем.
- Бихме искали да разберем... какво стана с другото момиче?
- Джанет? Нали ти казах. Наложи се да я убием.
- Хората ми казаха, че момиче отговарящо на описанието й
е било отведено в болница в близост до същото място.
Как ще обясните това?
- Работата е там, че...
Може би не беше съвсем мъртва.
- Какво да ти кажа, Дан. Или си мъртъв или не си.
Няма такова нещо като донякъде мъртъв.
Нека ти покажа.
- Не!
- Току що беше повишен.
Поздравления.
- Губим я. Няма пулс.
- Какво става?
превод: StraightEse поправени: В а л д и