24 - 01 - Complete Season (2001) (24 - 1x03 - 02.00 am - 03.00 am.srt) Свали субтитрите
24
сезон 1 епизод 3 02:00am - 03:00am Досега в 24
- Сутринта Ким е получила и-мейл от Джанет Йорк. Може да са заедно.
- Отиваш в долината с този тип Алан Йорк?
- Започвам да се тревожа. Не можеш ли да дойдеш?
- Нямам време да ти обяснявам. Случиха се някои много лоши неща.
- Дъщеря ни липсва. Това е достатъчно лошо.
- Баща ми е правителствен агент.
- Ако не съм си вкъщи до половин час, той ще се погрижи за всичко това.
- Време е да се обадиш на мама.
- Върви по дяволите!
- Обади се на майка ти!
- Той е първият афро-американец с реален шанс да влезе в Белия Дом.
Палмър е напуснал хотела. В опасност е.
- Получихме съобщение, че днес ще бъде извършен атентат срещу него.
- Един Боинг 747 се е взривил над пустинята Мохаве.
- Изглеждаш точно като Мартин Белкин.
- Кога ще получа личната карта?
- Скоро.
- Може някой от агенцията да е замесен
в удара срещу Палмър. Не вярвай на никой.
- Ще ги индентифицирам.
- Вземи тази карта. Дай я на Джейми. Тя ще я провери в компютъра.
Намери компютър и ще намериш предателя.
- Разбрах на кой е картата. Идва от компютъра на Нина.
Случващо се от 02:00am до 03:00am в деня на първичните президентски избори в Калифорния
Събитията се случват в реално време
Идентификация?
Бауър, 4393, Анти-Терористична Част.
- Получихме го.
- Обадете ми се като разберете на кой е.
- Бауър.
- Джак, говорих с нея.
Какво каза?
- С Джанет са на някакъв купон.
- Ще ги вземеш ли?
- Не знам къде е. Не каза.
- Какво?
Може би параноясвам, но звучеше... различно.
Не знам. Преди да затвори каза, че ме обича. Това не е типично за Ким.
Знае, че ще бъде наказана. Опитва се да намали наказанието.
Вероятно си прав. Как си? Добре ли си?
Да, да, добре съм. Онзи тип Йорк още ли е с теб?
- Да, ще ме закара в къщи.
- Не трябва ли да изчакате при колата на Джанет?
Кой знае в какво състояние ще са момичетата когато се върнат?
Не, Алан не смята, че е необходимо.
- Защо не ми дадеш Алан на телефона?
- Джак, не го прави.
- Тери, просто ми дай да говоря с него
- Добре.
Алан, съпругът ми иска да говори с теб.
- Здравейте, Алан се обажда.
- Алан, аз съм Джак Бауър.
- Нямам думи да ти благодаря, че ни помагаш за това.
- Просто се радвам, че момичетата са заедно.
- Аз също. Виж, затънал съм до гуша в работа.
- Да. Тери ми каза...
Ще съм благодарен ако останете в магазина да ги изчакате.
Не мисля, че ще се върнат в близките няколко часа.
Това е много кофти квартал и се страхувам, че може да стане проблем когато се върнат.
- Разбира се. Ще останем.
- Благодаря ти.
Благодаря ти.
Шегуваш се. Имахме сделка, Манди.
Обещах ти един милион долара, за да вземеш личната карта на Белкин. Сега тя иска двойно повече?
- Тя не знае как стават нещата.
- Ти си виновна.
- Не трябваше да замесваш аматьори.
- Ако съм аматьорка, как...
- Просто се опитвам да взема повече пари.
- Няма пари. Няма повече.
Айра, не превръщай това в нещо друго. Ще го оправя.
Какво?
Не. Още я нямаме.
Да. Не. Разбира се.
Ще ти се обадя щом сме готови.
Говори с нея. Обясни й какво правя.
- Ще го направя, но сделката остава.
- Погрижи се!
Трябва да се махна оттук.
Ще продължи малко повече.
Получаваме смъртни заплахи откакто съпругът ми обяви кандидатурата си.
- С какво тази е по различна?
- Нямам право да ви давам такава информация.
Мога да ви кажа само, че моята част се вика когато заплахите станат сериозни.
Тогава защо сте го оставили да излезе сам?
Ще го намерим, г-жо Палмър.
Съжалявам. Благодарни сме ви, че сте тук.
- Няма го в фоайето. Огледах навсякъде.
- Не трябва да напускаш апартамента.
- Остави хората да си вършат работата.
- Има едно кафе на няколко пресечки оттук.
- Сигурен съм, че е искал да остане сам. Ще го доведа.
- Недей, Кийт. Няма да ходиш никъде.
Тайните служби познават града по-добре от теб.
- Ще се върна след малко.
- Съжалявам, синко.
- Трябва да останеш тук.
- Защо?
Приемаме заплахата за живота на кандидат президента като заплаха към цялото му семейство.
Трябва да защитаваме и вас.
Кийт...
Баща ти ще се оправи.
- Да?
- Гейнс е. Какво става с момичето на Бауър.
Всичко е по план. Чакаме те.
- Ще закъснея малко.
- Няма да ходим никъде.
Точно така, няма.
Много я боли, човече. Мисля, че си й счупил ръката.
Така ли мислиш? Може би трябва да я закараме до болницата, за да я видят на ренген?
Гейнс ще закъснее. Ще изпуша още един джойнт. Ти искаш ли?
Разбира се.
Ръката ми... Ръката ми...
Дан, моля те. Трябва да я види лекар.
- Поне й дай нещо, човече.
- Няма да си хабя стоката за нея.
Значи Дан е шефът а ти правиш каквото ти казва?
Казах ти...
Не ме притискай, човече.
Не трябваше да те взимам.
Ще й дадеш от това?
Искаш ли да спра болката или не?
Хей.
Човече, това е частен паркинг. Трябва да си платиш, за да спираш тук.
Разбирам. А ти обслужваш паркинга, а?
Точно така. Ще ти струва 100 кинта. Става ли.
Ти си оня пич! Ъъъ, Палмър.
- Не. Не съм аз.
- Да, ти си. Това е той!
Тоя ще става президент. Видях го по телевизията.
Така ли? Да, да.
Да. Какво ще направите за мен, г-н Президент?
Това ти е проблемът. Искаш някой друг да върши работата.
Какво ще направиш за себе си?
Всички пеете една и съща песен.
Продължавай така... и след пет години ще си мъртъв.
- Все едно знаеш какъв е живота ми.
- По-добре, отколкото си мислиш.
Анти-Терористична Част
- АТЧ. Майърс.
- Здрасти, аз съм.
- Джак, къде си?
- Наблизо.
Искам да направиш копие на списъка с пасажерите на разбилия се самолет и да го оставиш на бюрото ми.
Чакай ме там. Искам да говоря с теб, но не пред останалите.
- Добре.
- Страхотно. Ще дойда след минута. Чао.
Продължавай да работиш. От отдела взеха ли вече труповете на агентите?
- Сега ги взимат.
- Добре.
- Познаваме ли някой?
- Единия.
Страхувам се, че е Ричард Уолш.
Съжалявам, Джейми. Знам колко много означаваше той за теб.
Какво става? Има ли нещо общо с Палмър?
Точно това трябва да разберем. Нямам време да ти обяснявам подробно,
но се налага да те поставя в трудна позиция. Ти си единственият човек, на който мога да вярвам.
Какво искаш да кажеш?
Уолш каза, че проблемът е отвътре. Каза ми да говоря само с теб.
Това е картата която ти изпратих. На нея има информация за удара срещу Палмър.
Колко време ще ти трябва, за да извадиш всичко?
Зависи от кодирането. Може да отнеме няколко часа
Денят на Палмър започва в шест.
Трябва ми преди това.
И още нещо. Трябва да съм сигурен, че картата идва от компютъра на Нина.
Защо?
Защото ако е така, то тя е от лошите.
Трябва да седна за няколко минути на мястото й.
Добре. Имаш ги.
Порязал ли си се?
- Да. Върху какво работиш?
- Дадох на Нина списъка на пътниците.
Проверявам и всичко друго, което имаме.
Добре. Ще сляза след минута.
- Защо беше на "Дънлоп Плаза"?
- Трябваше да се срещна с Уолш.
- Това ли е списъка на пътниците?
- Да.
Нещо необичайно?
Има един. Мъж в първа класа. Информацията за него е противоречива.
- Опитвам се да събера нещата.
- Добре.
Не искам да ти казвам как да си вършиш работата,
но като не ми казваш къде отиваш, като криеш информация...
Как мога да ти помогна като не ми позволяваш?
Мислиш ли, че е възможно
някой от агенцията да стои зад удара срещу Палмър?
Всичко е възможно. Имаш ли някаква следа?
Не.
Не.
Защо ли чувствам, че не ми казваш истината?
Ако имаш нещо, кажи ми. Ще работя с теб.
Не, аз...
Просто мислех на глас.
Добре.
Има ли нещо друго?
Не.
Всъщност, има.
Виждаш ли се с Тони?
Защо?
Сериозно ли е?
Какво има, Джак?
Какво искаш да знаеш? Дали съм те преживяла? Защо обсъждаме това?
Опитвам се да разбера защо не може да ме понася.
Не мога да ти отговоря.
Почакай.
- Да?
- Потвърждавам.
Файлът на картата определено идва от компютъра на Нина.
Добре. Благодаря.
От отдела.
Искат списъка на пътниците. Моля те, изпрати го.
Разбира се.
Между другото, жена ти се обади.
- Бауър.
- Обаждам се от службата за данните.
- Обадихте се за един отпечатък?
- Да.
Проверихме всичките си данни. Няма нищо.
Тоя тип или не съществува или самоличността му е заличена.
Благодаря.
- Така ще е по-добре и за двете ни.
- Не ми пука, Бриджит. Къде е личната карта?
Това не е някоя тайна, която крия от теб. Правя го за двете ни.
- Искаш ли и двете да ни убият?
- Наеха те, за да взривиш самолета.
Още един милион долара не означава нищо за тези хора.
Грешиш. Парите са единственото нещо, което ги интересува.
Да го направим.
Знаеш, че не може да ни нарани.
Скъпа...
Никой не може да ни нарани.
Един милион за теб,
един милион за мен.
Не ти ли харесва как звучи?
Добре.
Ще го направим по твоя начин.
Страхотно. Добре. Да му кажем.
Не. По-добре да го направя сама.
Винаги се грижиш за мен.
- Какво става?
- Помниш ли нещо?
Да.
Бяхме в мебелния магазин... танцувахме... Къде е Дан?
Дан ти счупи ръката.
Не ми е чупил ръката. Дан ме обича.
Да бе. Погледни.
Ръката ми...
Хайде.
Слушай ме. Това е сериозно. Бяхме отвлечени.
Трябва да избягаме. Можеш ли да ходиш?
- Предполагам.
- Добре. Хайде.
Готова. Когато кажа "тръгвай", тръгваме.
Накъде тръгваме?
Просто стой до мен?
Трябва да разбереш?
Можем да умрем, ако не се измъкнем оттук. Хвани ме за ръката.
Тръгвай.
- Върнете се тук!
- Трябва да ги хванем.
- Хвани ги!
Ти си виновен! Точно за това говорих!
Млъквай!
- Върнете се тук!
- Трябва да ги хванем. Не трябва да се измъкнат.
Добра работа. Дръжте ме в течение. Благодаря ви.
- Благодаря, Джак.
Затвори вратата.
- Да кажем ли, че Нина е предател?
- Още не. Трябва да разберем повече.
Не трябва ли да спра достъпа й до поверителна информация?
Не, това ще забави всичко. Сигурно има някакво обяснение за това.
Това което ми трябва сега са данните от картата.
Но с такова доказателство не сме ли длъжни да спрем източниците й?
Ти се виждаше с нея, нали?
- Това не е твоя работа.
- Мисля, че в този случай е.
Да. Когато се разделих с жена ми се виждах с Нина.
- Казвал ли си нещо което не е трябвало?
- Не.
Не мисля така.
Доверявах й се... за всичко което става тук, но...
- Добре. Спри й достъпа.
- Добре. Върху какво работи?
- Списъка на пътниците не 747.
- Добре. Това не е от секретните.
- Мога да го направя без да разбере.
- Добре.
- Джейми?
- Не се тревожи, няма да кажа нищо.
Благодаря ти.
Трябва да ги хванем.
- Разкарайте се оттук.
- Накъде отидоха?
- Забрави.
- Стига бе, човек. Недей така.
Върни се! Боклук.
Загубих 50 кинта! Ще си платите за това.
- К'во става.
- Видя ли две момичета да минават оттук?
- Да, видях ги.
- Накъде отидоха?
- Кои те?
- Видя ли ги или не?
- Тръгнаха надолу към Сентръл.
Виж как е. Аз ще огледам наоколо.
- Ало?
- Гейнс е. Как сте?
- Всичко е наред.
- Промяна в плана. Ще се срещнем на друго място.
Само кажи къде. Ще се видим там.
- Трябва да намерим телефон.
- Не. Трябва да си платите.
Истинско ли е?
Много ти благодаря.
- Защо не може да изчака до сутринта?
- Морийн Кингсли се обади.
Каза, че има нова информация.
Дейвид, изкара ме от леглото в 2 сутринта. Какво ти каза?
Каза, че момчето на Гибсън, онзи който... изнасили Никол,
не се е самоубил.
Бил е изхвърлен през прозореца.
Кой го е грижа, че са го изхвърлили през прозореца?
Каза, че е бил Кийт!
Ще обвини публично сина ми в убийство.
- Има няколко начина да оправим нещата.
- Това е лъжа, Карл.
Това са мръсни политиканщини и аз няма да ги търпя.
Семейството ми мина през този кошмар и аз няма да оставя Никол да го преживее отново.
- А Кийт? Кийт не би могъл...
- Това копеле Ходжис,
изчака до деня на изборите, за да не можеш да реагираш.
- Не ми пука какъв ден е. Това е лъжа...
- Знам.
Но не можем да се преструваме, че денят не е важен. Ще укротя Кингсли докато изборите приключат.
- Ще спечелим и тогава ще се заемем с това.
- Не. Ще намерим източника и ще ги накараме да отрекат.
Ще разбера откъде идва информацията и ще я прекъсна, но, Дейвид...
Ще се върнем години назад. Имаш принципите си, не правиш компромиси и бла, бла, бла.
Точно за това те обичам.
Затова имаш мен.
Прибери се и забрави за това.
Аз ще се заема.
Не мога да ги оставя да хвърлят сина ми на вълците.
Дейвид, аз ще се погрижа.
- Твоите ли са?
- Да. Най-добре се махай.
Ще ти се обадя до час.
Всичко е наред, момчета.
Добре съм.
По дяволите.
Джанет, да се върнем отпред и да ги изчакаме да си тръгнат.
- Не са в Сентръл.
- Продължавай да търсиш. Трябва да ги намерим.
Ще огледам другата страна на улицата. Някъде тук са.
Гейнс се обади току що. Трябва да ги намерим!
- Навлизате в пространтвото ми.
- Съжалявам. Тръгваме си.
- Някъде тук има ли телефон?
- Не.
Какво търсите? Искате да се надрусате ли?
Трябва да избягаме от ония. Можеш ли да намериш телефон?
Искате аз да ви помогна?
Колко струват дънките ти? 500 кинта?
Искате ли да си сменим местата за малко?
Искаш ли да научиш някои номера докато аз се гушкам с татенцето ти в предградията на Холивуд?
Махайте се.
Бяхме отвлечени. Не знам...
Ръката й е счупена.
Ония още са някъде отвън.
Добре дошли в квартала.
Има ли друг изход освен през предната врата?
- Но ако просто...
- Няма "но". Изчезвайте!
Вървете!
От колко време си играеш с мен?
- Да си играя с теб?
- Играеш си с мен.
Какво правиш?
- Защо не ми разкажеш за това?
- Какво да ти казвам?
Заредила си тази карта с данни за удара срещу Палмър.
Искам да знам за кого работиш и за кого е предназначена картата.
Не си на себе си.
- За кого работиш?
- За теб.
За кого работиш?
- За кого работиш?!
- За теб!
Който и да е програмирал тази карта е замесен в удара срещу Палмър.
Излязла е от твоя компютър.
Не ме интересува откъде е, не съм го направила.
И не мога да повярвам, че ти мислиш така.
Готово. Един милион в сметката ти в допълнение към това което се бяхме уговорили.
Къде е личната карта?
Да вървим.
- Не. Само тримата.
- И защо трябва да ти вярвам?
Защото искаш картата.
Ще ми липсваш, Манди.
- Как е ръката ти?
- Добре е, но не мога да я движа.
Тогава недей.
Знам, че сте тук. Усещам парфюмите ви.
Къде сте?
Започвам да се ядосвам!
Ще е готов.
Казвам ти, видях работата му вчера. Изглежда добър.
Ще е готов.
- Извинете ме.
- Ще ти се обадя.
- Търсите ли нещо?
- Моля ви, помогнете ни. Едни момчета ни преследват.
- Какви момчета?
- Ще платя колкото искате.
Само ни измъкнете оттук.
- Да видим парите.
- Не нося в себе си.
Но като стигнем вкъщи, родителите ми ще платят колкото искате.
Съжалявам, първо парите - после работата.
- Как се казваш, сладурче?
- Джанет.
Не може ли поне да използваме телефона ви? Моля ви?
Ела насам!
Давайте! Вземете телефона и бягйте!
Бягай!
- Всичко е наред, човече. Всичко е наред.
- Бягай!
Вярно ли е?
- Какво?
- Току що го пуснаха.
Ричард Уолш е мъртъв.
Не може да бъде. Имам предвид, че беше тук само преди час.
Така пише.
Боже мой.
Можеш ли да разбереш какво е станало?
Джак ме накара да свърша нещо.
Можеш ли да отвориш малко място на терминала? Сам ще проверя.
Разбира се.
Благодаря.
- Фарел.
- Трябваш ми горе. Успя ли?
- Почти. Още няколко минути.
- Качи се щом свършиш.
Благодаря ти.
За онази работа през лятото. Ще участваш ли?
Да.
Джонатан, това е.
Нямаше избор.
Картата определено е програмирана на компютъра на Нина. Влязла е в 22.14.
През следващите 20 минути са събирани данните,
и седем минути са били качвани на картата. Излязла е в 22.41 на 14 януари.
Мога да определя и в кои файлове е влизано. Ако искаш детайлите, има два екрана на...
Чакай малко. Коя каза, че е датата?
- 14 януари, преди няколко месеца.
- Вторият уиикенд на януари, Джак.
Това е всичко.
Благодаря ти, Джейми. За сега друго не ми трябва.
Това е същият уиикенд, който прекарахме заедно в Санта Барбара.
Значи някой от офиса е хакнал кода ти. В системата ти са.
- Този път прекали, Джак.
- Съжалявам...
Как можа?
- Отдела.
- Обажда се Тони Алмейда от АТЧ.
Най-добре веднага елате тук.
Джак Бауър трябва да бъде отстранен от командване.
- Ало?
- Мамо, трябва да дойдеш да ни вземеш.
- Какво има? Нали си на купон?
- Няма купон. Накараха ни да кажем така.
- Кой?
- Онези момчета. В северен Холивуд сме.
- Зад...
- "Платс авто боди".
- "Платс авто боди".
- Идват!
- Мамо, трябва да дойдеш веднага!
- Ким! Ким!
Какво има? Тери?
- 911.
- Дъщеря ми е в беда.
Намира се в северен Холивуд зад "Платс авто боди". Някой я преследва.
Хайде, Ким.
Не... Не... Не!
Не. Погледни ме. ПОгледни ме!
- О, Боже! О, Боже!
Не!
- Казах ти да се успокоиш! Защо не ме послуша?
- Махни се от мен! Не!
- Млъквай!
- Не!
- Ами тя?
- Забрави я. Да вървим.
- Хайде!
- Не! Не!
Хайде. Да се движим.
Млъквай!
превод: StraightEse поправени: В а л д и