24 - 01 - Complete Season (2001) (24 - 1x01 - 12.00 am - 01.00 am.srt) Свали субтитрите
24
сезон 1 епизод 1 Случващо се от 12:00am до 01:00am в деня на първичните президентски избори в Калифорния
Събитията се случват в реално време
- Идентифицирайте се.
- Виктор Ровнър.
- Искам разрешение да предавам.
Имате разрешение.
Извинете ме.
Уолш слуша.
Получихме новини от Ровнър. Потвърди, че днес ще има опит за покушение.
- Разбрал ли е кой е мишената?
- Сенатор Дейвид Палмър.
Не ми харесва това. "В този исторически момент"?
Това си е исторически момент.
Но да го кажа аз... Искам да съм по-въздържан.
Грешиш. Така ще вдъхновиш хората.
- Ти как мислиш, скъпа?
- Съгласна съм с Пати.
Добре, но не "момент". Звучи сякаш го предъвквам.
"На този исторически ден"?
Става.
- Ще си лягаш ли?
- Как мога да заспя?
Отивам да напиша няколко благодарствени писма. Викни ме, ако ти потрябвам.
Благодаря ти.
- Загазил си, татко.
- Сериозно?
Да.
- Тя още ли се държи студено към теб?
- Ako "тя" се отнася за майка ти,
ще оценя ако я наричаш както трябва - мамо.
- Просто е заета.
- Много е заета.
Утре си на училище, така че си лягай.
- Лека нощ.
- Обичам те.
Радвам се, че се върна, татко.
И аз, скъпа. Сладки сънища.
- Лека нощ, сладурче.
- Да.
Още ли се опитва да ти вгорчава живота?
Не знам кога станах врага. Мисля, че ме вини, задето се изнесе.
Не съм й давал причина за това.
Може би не.
Мисля, че се оставяш да те манипулира, Джак.
Не е така.
Нека позная. Държи се както трябва
и изведнъж казва нещо кофти за мен.
- И аз я скастрям за това.
Не разбирам защо го приемаш толкова лично. Това е нормално между майка и подрастваща дъщеря.
Може да си права. Може би трябва да говорим с нея веднага.
Да й обясним, че не може да се отнася така с нас. Като обижда теб, обижда и мен.
- О'кей.
- Добре.
Наистина оценявам това.
Току що каза, че го оценяваш.
- Как точно го оценяваш?
- Наистина го оценявам.
Ама наистина, наистина ли го оценяваш?
- Колко го оценяваш?
- Джак.
Добре.
Ким.
Ким?
Скъпа?
Ким!
Избягала е.
Това е. Наказана е за два месеца. Без да възразяваш.
Може да забрави да вземане на шофьорска книжка.
- Ало?
- Тери, Джак там ли е?
Да, тук е. Нина е.
Какво? Здравей, Нина.
Сега? Не. Не, не мога.
Да.
Добре. Събери останалите.
Да. Добре. Чао.
- Уолш отива в офиса.
Иска всички да отидат възможно най-бързо.
Става въпрос за някакво съвещание. Ще се прибера след не повече от час.
Ако не е тук когато се прибера, ще се обадим на всичките й приятели.
На всеки когото познаваме, докато разберем къде е отишла?
Добре.
Съжалявам.
Ще ти се обадя, докато пътувам.
- Ало.
- Винсент.
Джак Бауър е. Мислиш ли да се виждаш с Кимбърли тази вечер?
- Не, човече. Скъсахме. Знаеш това.
- Исках да се уверя, че и ти го знаеш.
- Избягала ти е, а?
- Не се заяждай с мен, Винсент.
Споко, човече. Не знам къде е. Имаш думата ми.
Това, че имам думата ти наистина ме успокоява, Винсент.
Защо ще се срещаме в мебелния магазин?
- Дан работи там.
- Кога трябва да сме там?
- В полунощ. Закъснаваме.
- Ще ни изчакат.
Сигурна ли си?
Казала си им, че съм готина, нали? И ти си готина, така че ще чакат.
Дан е второкурсник в Сан Диего.
Вече ми го каза.
Рик също. Не са някакви гимназиални идиоти.
- Тоест?
- Те са мъже, а не момчета.
- Добре. Радвам се да го чуя.
- Сериозно?
Да.
- Анти-Терористична Част (АТЧ), Майърс слуша.
- Джак е. Какво точно каза Уолш?
- Да докарам всички. Нищо друго.
- Защо точно тази нощ?
- Проблеми вкъщи?
- Почти пристигнах. Ще се видим след малко.
- Колко време ще отнеме?
- Защо? Прекъсваме личният ти живот ли?
- Аз поне имам такъв.
- Много смешно.
- Обади ли се в Лангли?
- Да. И в бюрото.
- Никой не знае нищо. Джак идва ли?
- Да. За наше съжаление е в кофти настроение.
Анти-Терористична Част
- Ало.
- Здравей. Чу ли нещо за Ким?
Не.
Мисля си, че трябва да си спомним как беше когато и ние бяхме деца.
- Сега светът е различен, Джак.
- Да, знам.
- Добър вечер, Джак.
- Здравей, Пол.
Онзи ден говорих с Денис. Тя и Стив водят Ники при терапевт.
Казват, че помага. Трябва да помислим за това.
Да, може би. Ще го обсъдим когато се прибера?
Пристигнах. Ще ти се обадя след малко.
- Кои са тук?
- Всички.
Чакаме Уолш. Активирах сателитната връзка за всеки случай.
Добре. Тони. Трябват ми подробности за всеки от екипа на Дейвид Палмър. Започвай!
Защо?
Защото мисля, че става въпрос за него и искам да сме готови.
Ако се разбере, че душим около Палмър,
хората ще помислят, че е защото е черен.
- То си е затова.
Това го прави най-вероятната мишена.
- Може да не го възприемат по този начин.
Не ми пука. Дадох ти заповед и искам да я изпълниш. Моля!
Добре. Благодаря ти. Искам да разбера по най-бързия начин когато Уолш пристигне. Трябва да се обадя по телефона.
- Здравей.
- Здравей, как си?
Хайде. Да влизаме.
Здрасти.
- Ти трябва да си Рик.
- Сигурно.
- Джанет каза, че обичате да купонясвате.
- Всъщност, да.
Всъщност, аз също.
Радвам се да го чуя.
Нека купонът започне.
Да.
Следвай ме.
- Хайде!
- Не. Няма да се качвам.
В Калифорния изборите започват след по-малко от седем часа...
Детектив Кокс-Ловъл.
Да.
- Сенатор Палмър пристигна тази сутрин...
Франк. Обажда се Джак Бауър от АТЧ. Малко ми е неудобно,
но дъщеря ми Кимбърли избяга и още не се е върнала.
Ako ви пратя данните й, ще хвърлите ли едно око.
- Добре ли е?
- Да, сигурен съм, че е добре.
Страхотно. Благодаря ти, Франк. Задължен съм ти. Чао.
Ричард. Всички са вътре. Хайде.
- Г-н Уолш.
- Здравей, Нина.
- Ще започваме ли?
Смятаме, че в края на деня ще бъде извършено покушение над Дейвид Палмър.
- Добра ли му е охраната?
- Много добра.
Но може да не са толкова добри, че да се справят с това, което ще стане днес.
- Добре платен стрелец от чужбина
- Коя чужда сила иска смъртта на Палмър?
Вероятно никоя. Сигурно някоя местна групировка е наела някой отвън.
Трудно би се проследило. Проверете всеки около Палмър.
- Сравнете с терористичните база данни.
- Разбрахме. Да действаме.
Джак.
Ей сега ще дойда.
Как я караш?
- Не се оплаквам.
- Не се или не искаш?
Подобряват ли се нещата вкъщи?
Да. Опитваме се.
Това което ще ти кажа не трябва да излиза от тази стая.
Добре.
Може някой от агенцията да е замесен в удара срещу Палмър.
- Какво?
- Искам за 24 часа да разбереш всичко.
Ще се свържеш с всяко отделение.
Аз съм последният човек, който може да свърши тази работа.
- Не съм съглесен.
- Ричард...
Аз възбудих следствие срещу трима от агентите ни и ги арестувах за подкупи.
Ако има конспирация в агенцията, няма да се добера до нищо.
Трябва да го направиш, Джак.
Защото си единствения човек на когото аз вярвам.
Палмър е първият афро-американец който има реалният шанс да влезе в Белия Дом и ако успеят да го убият,
това ще разцепи страната.
- Ще поогледам. Ще направя каквото мога.
- Добре. Добре.
Джордж Мейсън ще дойде да ти даде повече информация за Палмър.
Мислиш ли, че мога да вярвам на Джордж Мейсън?
Докато не съберем повече информация, не вярвай на никого.
Дори и на собствените си хора.
Трябва да намерим стрелеца, Джак. На всяка цена.
Извинете? След колко време ще пристигнем в Лос Анджелис?
Сега е 12.20. След около час.
Благодаря.
Брукс слуша.
Здравей, Мартин. как си? Фотографа е.
Много добре, Пати. Кацам след един час. Уговорката за закуската остава ли?
Ще се срещнеш с тайните служби в фоайето. Те ще се погрижат.
- Сенатор Палмър ще бъде ли на закуската?
- Със сигурност.
Добре. Ще се видим тогава.
Извинете. Значи познавате Дейвид Палмър?
Още не. Ще се запознаем сутринта.
През цялото време седяхме тук и си говорихме,
а дори не го споменахте.
Ще му направя няколко снимки.
Вие сте...? Вие сте фотограф.
Може ли...
Дали някога ще мога да видя някоя ваша снимка?
Какво става?
Джордж Мейсън ще дойде след няколко минути и ще говори с мен.
С теб? Не с нас?
- Не можеш да ме държиш настрана, Джак. Не тук.
- Зависи от Уолш.
- Иска да се срещна с Мейсън насаме.
- Защо?
Не каза.
Лъжеш.
Да. Но все още трябва да ми вярваш.
В наши дни искаш прекалено много.
Имам усещането, че днешният ден ще е ужасен. Да.
- Здрасти, аз съм.
- Чува ли се нещо?
- Не.
- Какво има?
- Намерих три джойнта в бюрото й.
- Ужасно.
Знам, че това не е края на света, но не ми харесва.
И на мен. Може би ще можеш да влезеш в и-мейла й и да й провериш писмата.
Дадохме й собствена парола за да покажем, че й вярваме, помниш ли?
Да.
Скъпа, толкова съжалявам, че не мога да съм с теб сега.
Точно сега не мога да говоря. Ще ти се обадя по-късно. Става ли?
- Добре.
- Чао.
- Всичко наред ли е?
- Да.
Когато отидох в Сан Диего, си казах: "Какво толкова", защо да не опитам с колежа.
- Близо до плажа ли живееш?
- Да.
- Сърфираш ли?
- Не. Не харесвам сърфирането.
Само се мокриш, има акули, и трябва да викаш на всички "пич".
- Защо?
- Без причина.
Баща ми сърфира. Сърфираше.
Не го ли прави вече? Остарял ли е?
Баща ми е мъртъв.
Извинявай, не знаех.
Всичко е наред. Беше... страхотен човек,
но преди шест месеца...
Съжалявам.
Преживях го.
Трудно е, но го преживях.
Мейсън се качва.
- Джордж.
- Джак. Как я караш?
- Радвам се да те видя. Влизай.
- Какво ти каза Уолш?
Не много. Че Палмър е мишената. Стрелецът е истински. Това е всичко.
- Мога да ти разясня още малко, ако искаш.
- Давай.
Стрелецът е европеец, вероятно от Гемания,
и е пристигнал, или се очаква днес.
Това ще те вкара в нацианалната база данни. Виж дали ще намериш нещо.
- Откъде идва тази информация?
- Не мога да ти кажа това.
- Защо?
- Защото не ми е разрешено.
Джордж, как мога да сравнявам информацията, като не знам откъде идва?
Какво знаеш за възгледите на Палмър?
Знаеш, че не си пада много по агенцията, нали? Ако го изберат, това място ще изчезне.
- Какво се опитваш да кажеш?
- Не казвам нищо.
Върши си работата и стой далеч от това което не те касае.
Достатъчно честно.
Добре. Приключихме.
Джордж, трябва ми услуга. Трябва да се обадиш на шефа ти и да го помолиш да ми разясни
самоличността на източника.
- Съгласихме се, че няма значение.
Да, но аз трябва да се обадя на Уолш и да му кажа, че правя всичко по силите си.
Искам да покрия собствения си задник.
Джак, най-накрая се научи как се играе играта.
Ще се обадя на Чапъл заради теб. Може ли да използвам телефонът ти?
Заповядай. Искаш ли кафе?
Не. Благодаря.
Искам да чуя обаждането на Мейсън.
Часът ще бъде 12.29 и 30 секунди.
Часът ще бъде...
Да, да. Говоря с шефа си, Джак. Точно така, глупако.
- Какво правиш?
- Ебава се с нас. Дай ми папка.
- Какво?
- Дай ми папка.
Часът ще бъде...
Трябва да го обсъдим?
Нина...
Можеш да считаш задника си за официално прикрит. Чапъл каза: "Не".
- Полудя ли.
- Мейсън крие нещо.
- Трябва ми малко информация.
- Как ще я получиш?
Помниш ли Филип Дарсе?
Дилърът на хероин от Барселона?
Да. Мейсън присъстваше на ареста му миналия Август.
Когато провериха авоарите на Дарсе, $200,000 липсваха.
Винаги съм смятал, че са отишли в джобовете на Мейсън. Сега ми трябва доказателство.
Смяташ да го изнудваш?
Искам да провериш сметките на Дарсе.
Можеш да получиш достъп до тях през защитените файлове. Използвай това.
Нина, ще се събуди след около половин час или по-малко.
Палмър съчетава интелект, политическа смелост, упорит труд и късмет.
По дяволите! Ало.
Съжалявам, че ви безпокоя по това време. Казвам се Алан Йорк.
Намерих този номер в бележника на дъщеря ми.
- Коя е дъщеря ви?
- Джанет. Джанет Йорк. Имате ли син или...?
Дъщеря. Кимбърли. Избяга от къщи. И Джанет ли я няма?
Да. Сигурен съм, че са заедно. Да знаете къде може да са?
Не. Джанет каза ли нещо?
Нямаше я когато се прибрах от работа. Може ли да ви дам номера си в случай, че чуете нещо?
Да, разбира се.
- Намерих номера на сметката на Дарсе.
- Добре.
Криптирано е. Не мога да го заобиколя.
- Накарай Тони да го направи.
- Ще му трябва причина за това.
Ако мисли, че го прави за мен, не и ако го прави за теб.
Изненадана съм, че си забелязал.
Забелязах.
Иска ми се да не беше.
- Тони, трябва да направиш нещо за мен.
- За теб или за Джак?
Трябва да влезеш в тази сметка.
Какво общо има сметката на Филип Дарсе с Палмър?
Още не знаем. Опитваме се да свържем нещата.
Това е интересно, защото и аз се опитвам да свържа някои неща.
За какво?
Дали все още спиш с Джак.
Кой казва, че някога съм го правила?
Какво виждаш в него? Предаде собствените си хора, за Бога.
- Бяха мръсни.
- А той е "чистичък", а?
Да. Виж, нямаме много време. Ще ми помогнеш ли?
Моля те.
Ще видя какво мога да открия.
Джейми. Ако ти дам телефонен номер,
можеш ли да хакнеш всички пароли, свързани с него?
- Разбира се, ако имаш заповед.
- А ако нямам?
- Важно ли е?
- Много важно.
Давай.
- Ало?
- Здравей, аз съм. Имам паролата й.
Каква е?
- "Lifesucks". Една дума.
- Перфектно.
През уикенда тук ли ще бъдеш?
Възможно е.
Бъди.
- Къде са?
- Не знам.
- Срещал ли сте се някога с принцеса Даяна?
- Да.
Но никога не съм я снимал.
Как изглеждаше?
Беше готина.
Може ли...
Може ли да видя някоя твоя снимка?
- Моя снимка?
- Да.
Да.
Какво ще кажеш за тази?
Много е красива.
- Мюних?
- Да.
Завърши ли речта?
Почивам си. На хората им писна да им викам.
Големият стар сърдит мечок.
- Как си ти?
- Добре. ОСтанаха само още няколко дузини.
- Няма нужда да правиш това.
- Не боли от малко лично отношение.
- Със сигурност.
- О, да. Да, да, да.
Сър?
На телефона, сенаторе. Морийн Кингсли от мрежата.
- Минава полунощ, Пати.
- Каза, че е спешно.
Морийн, най-добре да е за добро.
- Да ти донеса ли кафе или нещо друго?
- Благодаря ти, Пати.
Отговорът ми ли? Ето ти отговор.
Твърденията ти са пълни глупости...
Разговорът приключи, Морийн.
Това е всичко, Пати.
Какво има, скъпи?
Просто вестникарски безсмислици. Нищо важно.
Не звучеше маловажно.
Откога не обсъждаме нещата?
Тук е Ричард Уолш. След сигнала оставете съобщение.
Ричард, Джак е. Обади ми се. Важно е.
Мислех, че искаш да си оправиш живота.
Да оправиш нещата със семейството си. Мислиш ли, че това помага?
- Има информация, която ми трябва.
- Каква информация?
Няма значение. Не можеш да ми кажеш. Добре.
Но ако Тони не открие нещо, можеш да свършиш в затвора.
- Вероятно.
- Тогава какво правиш?
Джак?
отговори ми!
Нина, можеш веднъж да гледаш на другата страна и не е чудо голямо,
само ти помага следващия път по-лесно да направиш компромис
и скоро започваш само да правиш компромиси, защото мислиш, че така се правят нещата.
Познаваш момчетата, които прибрах? Мислиш ли, че са лоши?
Не са. Бяха като теб и мен,
само че веднъж направиха компромис.
Ще видя дали Тони е намерил нещо.
Благодаря ти.
- Ало?
- Здравейте, обажда се Тери Бауър.
- Здравейте. Разбрахте ли нещо?
- Да. Влязох в и-мейла й.
Джанет й е изпратила писмо. Ще се срещнат с две момчета в долината.
- Разбрахте ли адреса?
- Да. Отивам натам.
Имате ли нещо против да дойда и аз? Полудявам като седя тук.
- Добре.
- Тръгвам веднага. Къде живеете.
- Къде ще ходим сега?
- Лейси нямаше ли да прави купон?
- Някой има ли телефон? Ще се обадя.
- Да, аз.
- Трябва се прибера.
- Защо?
- Майка ми ми е пуснала пет съобщения.
- Ще бягаш при мама.
Ей, баща й е умрял наскоро? Може би майка й има нужда от нея.
Баща ти?
- Млъквай.
- Както и да е.
- Аз не искам да се прибирам.
- Но...
Ще те хвърлим по пътя, става ли?
Да.
- Как се казваш?
- Мартин.
Аз съм Манди.
Можем да се видим докато си в Ел Ей.
Ще бъда много зает.
До скоро.
- Да.
- Добрах се до сметката на Дарсе.
- Нина каза, че ти трябва.
- Благодаря ти. Изпрати ми я.
Добре.
Събуждай се.
Сядай.
Кой е източникът ти? Кой ни е казал за Палмър?
Миналият август, когато хванахте Филип Дарсе,
всичките му авоари бяха вкарани в сметка в Лангли, Вирджиния.
$200,000 изчезнаха някъде по пътя.
Проследих тези пари до офшорна сметка в Аруба.
Имам някакво усещане за тази сметка, Джордж. Мисля, че е твоя.
Това е лъжа.
Добре.
Значи няма да имаш нищо против да пратя тази информация на Чапъл.
Източника, Джордж.
Нямаш представа в какво се забъркваш.
Защо не ми обясниш? Имаш пет секунди.
Чакай.
Ето ти източника.
- Благодаря за помощта, Джордж.
- Ще съжаляваш за това, Бауър.
Обещавам ти.
- Извинете ме.
- Г-жо, ще кацаме. бихте ли...
- Сър, бихте ли си седнал на мястото?
- Загубих си портфейла.
- Ало?
- Здрасти. Аз съм.
- При светофара завий на ляво.
- Какво?
Пътувам с Алан Йорк. Той е баща на една приятелка на Кимбърли, Джанет.
- Какви ги говориш?
- Ким е получила и-мейл от Джанет.
- Мислим, че може да са излезли заедно.
- Къде?
Още не знаем. Имат среща с някакви момчета в долината.
Чакай малко. Отиваш в долината с този Алан Йорк?
Какво ще правиш ако не е там?
Още не съм мислила за това. Ще ти се обадя...
Ало?
Тери?
Можеш ли да ми направиш една услуга? Да ме покриеш?
Разбира се.
Прехвърляй всички обаждания на мобилния. Ще се върна възможно най-бързо.
- Джак.
- Какво?
Един Боинг 747 се е взривил над пустинята Мохаве.
Според предварителните доклади е звучало като бомба.
Искам списък на пътниците. Свържи ме с Уолш.
Джанет?
Завий тук. Живея на 10.
- Дан, казах ти...
- Защо не се успокоиш?
- Би ли му казал, че изпусна отбивката?
- Чу го. Успокой се.
Нощта тепърва започва.
превод: StraightEse поправени: В а л д и