The Complete Cosmos - Part 1 - The Solar System (1998) Свали субтитрите
За древните бог...
за нас то е електроцентралата| в сърцето на Слънчевата Система.
Пламтящ колос, създаващ| топлина, светлина и живот.
Слънцето.
Историята му започва преди повече| от пет милиарда години.
Гигантска звезда умира.
Експлозията на суперновата,
създава ударна вълна, носеща се през |пространството към облак от водород.
Облакът се деформира, образувайки| пръстени от газ и прах.
По средата, се запалва ядрена пещ.
Слънцето е родено.
Също и деветте планети от Слънчевата Система.
Тази Слънчева империя е като мехур. |Нарича се хелиосфера.
Отвътре Слънцето е абсолютен гoсподар.
Отвъд се простира междузвездното| пространство.
Слънцето е звезда и като такава |е източник на енергия.
То топли и осветява света ни.|Целият живот се уповава на него.
Енергията, която извличаме от изкопаемите горива| е натрупана слънчева светлина -
енергия, изхранвала растенията| преди милиони години.
Е, какво е Слънцето, тази наша| местна звезда?
Дълбоко във вътрешноста, при |15 милиона градуса по Целзий, |е ядрен реактор,
превръщащ водорода в хелий.
Всяка секунда Слънцето губи |четири милиона тона маса.
Материя, която се отделя| като енергия.
Да проследим пътя на тази енергия.
Необходими са й един милион години,|за да достигне от нажеженото ядро| до повърхноста.
И само за осем и половина минути,| същата тази енергия,
изминава 93 милиона мили, |за да достигне Земята.
Енергия, която наричаме слънчева светлина.
Анализирайки спектъра й, и по-специално| структурата на тъмните сектори,
астрономите откриват състава на Слънцето.
73 процента водород, 24 процента хелий,
и малки количества по-тежки елементи.
Това е повърхноста на Слънцето,|жълтата фотосфера.
Температура: Почти 6,000 градуса.
И над нея, фойерверките |на червената хромосфера.
Поглеждаме надолу към фотосферата -
кипящ газ се издига към повърхността,| заменен от по-хладен газ.
Всяко мехурче е с размерите| на Франция.
Това не е слънчоглед, а слънчево петно.
Такива петна периодически |белязват Слънцето.
Те са по-хладни от обкръжаващата |ги фотосфера.
Това би могло да погълне Земята.
Група слънчеви петна.|Могат да пораснат за десет дена|и да изчезнат след две седмици.
Тук, по въртящото се Слънце| се забелязват петна.
В други случаи е чисто.
Слънчевите петна свидетелстват| за магнитна активност.
Те показват къде енергийните линии избликват| от Слънцето, и къде влизат обратно.
Слънцето е като градинска пръскачка, |въртяща огромни магнитни окръжности.
На всеки 11 години, магнитните |полюси се обръщат.
По средата между преобръщанията, |Слънцето е в магнитен максимум.
Енергийните му линии са причинени |от газове точно под повърхноста.
Повърхността му се върти |с различна скорост.
На екватора се завърта един път за 26 дена.
На полюсите са необходими 37.
Това нарушава и изкривява магнитното поле.
Резултатът е кипящ океан от енергия,| звездата ни в истинската и същност.
В хромосферата, вътрешната атмосфера| на Слънцето,
дъги от газ се носят около| магнитните енергийни линии.
Вълни избликват в пространството,| образувайки сводове високи 50,000 км.
Изригвания избухват |от зърнистата повърхност.
Бушуващите вълни пламтящ газ,
са отприщени от магнитни отделяния |дълбоко в недрата на Слънцето.
Това са големи вълни - струи,| бликащи на 100,000 км височина.
Мъничката Земя е показана за сравнение.
Но радиационните експлозии| са по-бурни.
Те изригват с мощта на |десет милиона водородни бомби.
Радиационна експлозия набраздява | слънчевата повърхност.
Външната атмосфера на Слънцето - короната, | е видима при пълно затъмнение,
когато Луната закрива слънчевия диск.
Короната е гореща - достига два милиона градуса.| И танцува магнитен танц.
Конвулсиите по слънчевата повърхност| определят активността на короната.
Големите изригвания от короната са предизвикани |от радиационните експлозии отдолу.
Това изригване е толкова голямо, |че материя прелита милиони километри,
за да удари космическата сонда СОХО.
Когато ударната вълна достига апарата,
той е бомбардиран от наелектризирани| слънчеви капчици.
Такива частици постоянно се излъчват от Слънцето. |Това е слънчевият вятър.
Около полярните области на Земята,
тези частици взаимодействат с |горния слой на атмосферата.
Така се създават светлините |на полярните сияния.
Слънцето има своите тайни - например какво |прави короната толкова гореща.
В ядрото на слънцето, температурата е 15 милиона градуса.|На повърхността - само 6,000.
И в короната скача на два милиона.
Причината може би е магнитна енергия.
Знаем, че Слънцето пулсира,| но не сме сигурни защо.
Дълбоките му трептения са регистрирани |от СОХО.
Те изграждат звукова картина| на вътрешността му
и ни разкриват как Слънцето| изменя формата си.
СОХО, която се управлява съвместно |от американци и европейци,
разкрива все повече и повече какво | пулсира под тази кипяща външност.
Например, сондата откри тези фучащи |струи от газ,
най-силни точно под повърхността на Слънцето.
И торнада с размерите на Земята,
въртящи се около полюсите |с 500,000 км в час.
След пет милиарда години...
Запасите от водород се изчерпват. |Слънцето започва да се уголемява.
От диаметър 1,4 милиона км, то се издува |до размер 200 пъти по-голям.
Червен гигант.
Най-близките планети се изпаряват.| Меркурий, Венера, Земята.
Тогава започват конвулсиите.
Като космически димни кръгчета,|Слънцето издишва поредица |от мъглявини.
Нажеженото до бяло ядро е незащитено.
То се свива до размерите на Земята - бяло джудже.
От вътрешните планети, само Марс оцелява |в самотна орбита.
Слънцето ни свършва като |мъртво черно джудже.
-=МЕРКУРИЙ=-
В началото, Слънчевата Система |е водовъртеж от газ и прах.
Малко по малко той събира на едно място,
малки късчета материя, които |образуват по-големи струпвания.
От тях се образуват планетите.
Четири и половина милиарда |години по-късно...
Това е Меркурий, най-близката| до Слънцето планета.
След Меркурий, още три мънички |скалисти планети.
Венера.
Земя.
И Марс.
Навън към газообразните гиганти Юпитер |и Сатурн с неговите пръстени.
По-нататък към отдалечените| планети - Уран, Нептун и Плутон...
и към ледените отломки от Куиперовия Пояс.
Тук са отпадъците на Слънчевата Система,| кометите от Облака Оорт.
Снежни топки, стари колкото планетите.
Ето защо Слънчевата Система трепери.
Меркурий - и другите вътрешни планети,| се сгъстяват от тежките елементи.
Само най-леките успяват да достигнат| Юпитер и по-нататък.
Кондензирайки най-близо до Слънцето,| Меркурий е твърда скала.
Ясна вечер на Земята.Меркурий е отдясно,| Венера на върха.
Те преминават през небето |близо до хоризонта.
Мъничкият Меркурий е най-трудно видим.
Само при ясен хоризонт на здрачаване| и при изгрев.
Отдръпваме се от Земята и причината|се изяснява.
Ние виждаме само част от |техните орбити.
Венера, втората планета, прави една обиколка| по орбитата си за 225 дена.
Меркурий само за 88.
Понякога, когато се намира между| Земята и Слънцето,
виждаме Меркурий, пресичащ |слънчевото лице.
Погледнат отвън, Меркурий е като нашата |Луна - скалист, осеян с кратери и пуст.
Но отвътре, като Земята, ядрото е богато на желязо.
Това ядро е голямо колкото Луната
и, със своите 70 процента желязо,|Меркурий е най-плътната планета.
От Слънцето, тази горяща ос на |Слънчевата Система,
до Меркурий има средно 58 милиона |километра.
От Земята, разстоянието е доста по-голямо - един |единствен път сме изпращали сонда.
Ноември, 1973.Мисия Маринър 10.
Пътуване към планета, намираща се| неудобно близо до Слънцето.
Конфигурациите на орбитите са такива,
че Mаринър достига Венера само |за три месеца.
С моща на гравитацията си, Венера |изтласква сондата към Меркурий.
Първата им среща е през Март 1974.
Maринър се приближава три пъти,| и това са снимките направени от него.
Меркурий е обезобразен - обгорен и облъчен |от радиацията на съседното Слънце...
Пейзаж от древни кратери, пукнатини и каньони.
Това е една от страните на Калорис, |местоположение на удар,
оставил пръстеновидна следа, широка 1,300 км.
Според изчисленията, виновника е буца първична материя |с размерите на планета.
Подобни снаряди често са обсипвали планетите |в ранната им възраст.
Следа на четири милиарда години.
Горе вдясно е Зола, по-малък сблъсък,
а това са остатъците от материя|изплискала се от кратера.
Тези кратери са разцепени от огромен разлом.
Меркурий е осеян с пукнатини, много от които |са резултат от Калориския сблъсък.
Може би той е причината и за това поле от лава,
под което се показват разтопени скали.
Но повечето от тези полета датират след Калорис.
Образували са се като пукнатини, заляти |от огромни морета от лава.
В противоположност, планинските области |на Меркурий имат по-изразен релеф.
Епохата, в която са се образували тези полета,| тече от един милиард години.
Но през последните три милиарда не е имало| вулканична активност.
Меркурий е инертен, вътрешноста му твърда.
Единствените неща, които променят повърхността,| са гости от космоса,
оставящи белези като този.
Стрелката посочва колко бавно Меркурий |се върти около оста си.
Той се завърта само един път и половина, докато |направи една орбита около Слънцето.
Резултата е доста странен календар.
Всъщност денят на Меркурий е два пъти |по-дълъг от годината.
Денят продължава 176 земни дни, годината - само 88.
Странно е.
Ако застанете на Меркурий,
ще видите Слънцето, да се стопява в небето.
Причината е в различното разстояние до Слънцето.
Планетата има елипсовидна орбита.
Слънцето изглежда по-голямо, когато Меркурий|го приближава.
В най-отдалечената си точка се смалява |наполовина.
От което и един странен ефект...
Всеки път преминавайки близо до Слънцето, |Меркурий ускорява,
след което отново се забавя.
В резултат, на планетата има двоен изгрев.
Близоста на Слънцето означава че |Меркурий е горещ.
На обяд, на екватора температурата може|да достигне 430 градуса.
Планетата има температурна амплитуда |от 600 градуса.
Най-голямата в Слънчевата Система.
В полунощ, на неосветената страна, |температурата може да е -170.
Въпреки това е изненадващо...
Някои астрономи вярват че на Меркурий има лед.
Лед, постоянно защитен от изгарящите лъчи |на Слънцето.
Радарни изследвания с телескопи в САЩ,| и тук, в Пуерто Рико,
показват лед на двата полюса.
Ако там има лед, може би е останал от комети.
Лед, консервиран във вечен мрак, |дълбоко в полярните кратери.
Но потвърждението ще трябва да почака |втора мисия до Меркурий.
Наблюдението през мощни оптически инструменти |е невъзможно,
планетата е прекалено близо до Слънцето.
А кой би рискувал мощта на телескопа "Хъбъл"?
С диаметър по-малко от 5,000 км,
Меркурий е най-малката от вътрешните планети.
Има толкова рядка атмосфера, |че е трудно доловима,
магнитното му поле се равнява на едва |един процент от земното.
Почти всичко, което знаем за Меркурий се базира| на информацията донесена от "Маринър 10",
мисия оставила повече от половината планета,
неизследвана.
-=ВЕНЕРА=-
Венера, забулената планета.
Венера, задушаваща се в смог - унищожителна |атмосфера от въглероден двуокис.
Венера, оформяна от вулкани.
Венера, където ден и нощ - винаги |е 480 градуса по Целзий,
въпреки че слънчев лъч никога не пробива |тези отровни небеса.
Венера е загадка.
Завърта се само веднъж за 243 дена, |докато облаците и препускат около |нея за четири.
С диаметър от над 12,000 км,
Венера на размер е почти колкото Земята,|но малко близнаци са толкова различни.
Някога Венера може и да е била като Земята...
С океани, континенти и синьо небе.
Но какво е сполетяло този нещастен свят?|Какво е помрачило лицето му?
И защо се върти наобратно?
Наблюдавана от Земята, Венера е най-ярката |планета на нощния ни небосклон,
и, като неуловимия си другар Меркурий,
се наблюдава най-добре след залез и точно| преди изгрев слънце.
Нито един от двамата не се изкачва високо |над хоризонта.
Това е ефект от местоположението им между| Земята и Слънцето.
Меркурий препуска около Слънцето.
Венера, малко по-отдалечена, е по-бавна - 225 дена.
Орбитата и отстои на 108 милиона км от Слънцето.
И от време на време Венера прекосява |лицето на Слънцето.
През 1769, пътешественикът капитан Кук |наблюдава преминаването на Венера,
с което поставя началото на съвременното |измерване на Вселената.
Неговите наблюдения, в Тихия океан,
са противоположни на всички други, |направени до момента.
Чрез проста тригонометрия,
различното ъглово разстояние, разкрива |дистанцията между Земята и Слънцето.
Разбулването на Венера започва с радар.
В началото на 60-те,
сигнали са изпратени през облаците на Венера.
Астрономите придобиват първата си представа |за повърхноста на планетата,
наред с което и факта че тя се върти наобратно.
1966. Съветският Съюз започва изпращането |на космически кораби през облаците.
Мисиите на Венера.
Те отчитат атмосфера 90 пъти по-плътна от земната.
Няколко кораба се разбиват.
Но един мек апарат прави тези снимки.
Това са натрошени плочи лава.
Изглежда Венера е силно вулканиста.
Снимките са излъчени към Земята, |мигове преди камерата да се разпадне.
Машините не издържат тук... |Какво остава за човешки същества?
Дори и някога да достигнем повърхноста,|бихме били смазани на секундата.
И за да подсилим ужаса, ще добавим че |горните облаци се къпят в сярна киселина.
местоположението на няколко кацания |на Венера са обозначени на тази карта.
Карта показваща планета осяна с полета, |и съвсем малко възвишения.
В противоположност на Земята, където имаме|седем континента, на Венера има само два.
1990. Американската изследователна станция Магелан.
Магелан превръща картината от Венера,| в това - радарна информация в реално време.
Така можем да "видим" повърхноста и |да "летим" над планетата.
Венера - пресъздадена от компютър.
Височините са преувеличени и оцветени |по предположение,
но иначе релефа е точен.
Всичко това "Магелан" е сканирал от орбита,
с радар за изобразяването и висотомер |за възвишенията.
Три кратера от сблъсъци - рядкост на Венера,
защото само най-големите космически метеорити | стигат до повърхноста.
Останалите се изпаряват в свръх-плътната|атмосфера.
Ивица по ивица, снимка по снимка, Магелан |изобразява планетата.
Вулкани избликващи радиоактивна лава.
Кратерът Клеопатра, чийто конус е разрушен от лавата.
Навсякъде, свидетелства за вулканична активност.
"Магелан" утвърждава Венера като най-вулканичната |планета в Слънчевата Система.
Вулкани са изригвали тук в продължение|на милиарди години.
Никой не знае защо. |Изригвания все още са възможни,
като сероотделянето им допринася| за токсичноста на атмосферата.
Лава покрива повърхноста отново и отново.
Много местности само са се втвърдявали |през последните половин милиард години.
И въпреки вулканите, Венера е забележително |равна.
Като легло на океан, загладено|от движението на теченията.
Тук, ветровете на Венера са пренесли |пепел от вулканичен купол.
Тези образувания от лава изглеждат премазани,
от огромната тежест на атмосферата.
Като палачинки в купа сироп.
Високо над тях, мисията е изпълнена,
"Магелан" се насочва към следващата си|мисия - изследване на гравитацията.
Той се клати в орбитата си,
защото различните плътности на скалата, образуват|различни гравитационни притегляния.
По този начин,
Магелан анализира структурата и състава| под повърхноста.
Дълбоко в недрата си, Венера е сходна със Земята.
Същата плътност, същата кора,|същата мантия, същото ядро.
Ядрото е твърдо, вероятно смес от |никел и желязо.
Но за разлика от Земята, няма |разтопено външно ядро.
Като резултат, днешната Венера има малко |или въобще няма магнитно поле.
Октомври 1994. Задачата на Магелан е изпълнена.
Той се потапя като камикадзе в облаците| на Венера.
Марс, Земята и Венера маркират обитаемата| зона на Слънчевата Система.
Венера, най-близо до Слънцето, е на вътрешният|ръб на зоната.
Но дали някога е имала вода, океани|и континенти?
Преди милиарди години може и да е било така.
Една от теориите е, че Слънцето, доста по-близко| и по-горещо отколкото на Земята,
бавно e изпарило моретата.
Водните изпарения наситили |горната атмосфера.
Там те се разградили от слънчевата |горещина.
Водородът изтeкъл в космоса.
С въглеродния двуокис отделян от океаните,| атмосферата се сгъстила.
Горещината не могла да се разсее. |Получил се е неконтролируем парников ефект.
Венера била хваната в гигантска |тенджера под налягане.
-=ЗЕМЯ=-
На 93 милиона мили от Слънцето... Красива синя планета.
Този райски сапфир е нашият дом...
Трета поред от Слънцето, първата |със собствена луна.
Земята със своето изобилие на вода.
Ние имаме океани.
Ние имаме атмосфера, богата на водни| изпарения.
Имаме лед.
Там където няма вода... Пустиня.
Но където има, кипи живот!
Доколкото знаем, Земята е единствената планета,| на която има живот,
и животът е този, който прави |Земята толкова специална.
В кипежа на младата Слънчева Система,
на Земята нямало нито живот, нито вода.| Била просто летяща разтопена скала.
Четири и половина милиарда години по-късно,
най-тежките елементи са потънали към центъра.
Вътрешното ядро е твърда смес от желязо и никел. |Около него е разтопеното външно ядро.
Около него - мантията.
Тази структура е разтърсвана от сеизмични вълни.
Първичните вълни (в жълто) минават право |през ядрото.
Вторичните (в синьо) са блокирани.
Магнитното поле на Земята и странстващият и северен полюс,
са причинени от твърдото вътрешно ядро, |плуващо в разтопеното външно.
Ако полюсите се обърнат, както се е случвало преди,
би настъпил хаос за птиците, които се ориентират| чрез магнитни свойства.
Отдолу, гореща магма пробива през горните|слоеве на мантията,
за да се разпръсне под кората.
Ефекта наричаме континентален дрейф.
Доказателството е под водата.
Планински хребет по средата на океана,
където разтопена скала излиза от мантията,
за да избута настрани плочите носещи континeнтите.
Пресушете океаните и ето ги плочите.
Някои разпъващи се настрани, |други бутащи се една друга.
Там където се срещат плочите, |избликват вулкани.
Предполага се че животът е започнал тук, |в океанските падини.
На сушата, живота се развил в зелени растения.
Те изпомпват кислород.
Те превърнали отровната ни атмосфера |в подходящ за дишане въздух.
Когато токсичните газове от нашата| предишна атмосфера кондензират,
започва да вали.
Басейните стават езера, езерата стават океани.
Днес, те покриват 70 процента от планетата.
Те заключват въглеродния двуокис,
завещавайки ни атмосфера, съставена |от 20% кислород и 80% азот.
Други сили също са се хванали на работа.
През ноща звездите изглеждат |сякаш пътуват през небосвода.
Но това е илюзия.
Това е впоследствие на въртенето |на Земята около оста и...
Един оборот на 24 часа, което ни осигурява деня и ноща.
Същото е и при Слънцето.
Като че ли сянката пълзи по |пясъчният часовник.
Но не Слънцето се движи, а Земята.
Денят и ноща щяха да са винаги с |еднаква продължителност,
ако оста на планетата ни не беше |наклонена с 23 градуса.
Добавете и сложната земна орбита |около Слънцето,
и ето го обяснението за сезоните.
Една орбита ни отнема година.
Всеки ден, ъгъла под който слънчевата светлина |пада на Земята, леко се изменя.
За цял сезон това е много.
Най-голямото изменение се получава за шест месеца.
От тази позиция, в северното полукълбо е зима.
В южното е лято.
На север дните са къси и студени,|на юг дълги и топли.
Шест месеца по-късно, когато Земята |е от другата страна на Слънцето,
лятото е в северното полукълбо, |а зимата в южното.
Смяната на сезоните, означава |промяна на залезите.
При пролетното равноденствие в северното полукълбо, |Слънцето залязва право на запад.
Но по време на лятното слънцестоене,
Слънцето се появява високо в небето,|за да залезе на северозапад.
При зимното слънцестоене, когато |Слънцето е най-ниско, залязва на югозапад.
Гледан от сателит, това е сезонният ефект| върху ледената покривка.
Океаните въздействат на климата ни.
Те постоянно придвижват течения около света.| Някои топли, други студени.
Но основно за климата остава Слънцето.
На екватора, където то огрява най-директно,
то кара горещия, влажен въздух да се издига.
Това задвижва три огромни маси от въздух,
който циркулира между екватора и полюсите.
Въздух който се издига и спада.
Това е причината за ветровете на Земята.
Ако Земята не се въртеше, те щяха |да духат на север или на юг.
Но тъй като се върти, те се обръщат| на изток или запад.
Северна Африка е безоблачна, |защото там се спуска сухият въздух.
На север и юг, се издига влажният въздух.
Носещ се на североизток през Атлантика,
Гълфстрийм пренася топлите Карибски води до Европа.
Това е късмет за Европа, защото Гълфстрийма |допринася за мекият океански климат,
на северозападните крайбрежия.
Времето е променливо, но меко.
От другата страна на Атлантика, на същата |географска височина, зимите са свирепи.
Без Гълфстрийм, водните пътища замръзват.
Когато Слънцето и океана се наговорят, |те създават тайфуни и урагани.
Те се развиват в морето като тропически бури,
Слънцето загрява огромни количества| влажен въздух.
Въздуха се завърта все по-бързо и по-бързо,| ветровете достигат над 300 км/ч.
И ако достигне суша...
От Южна Америка, червена диря от топла вода |се простира през Тихия океан.
Това е дело на Ел Ниньо.
Ел Ниньо е внезапно-развиващ се| природен катаклизъм.
Случва се когато има изменения |в посоките на пасатите.
На запад, океана се охлажда. |На изток, се затопля.
Има доста по-малко дъжд на запад |отколкото на изток.
Но проклятието на Ел Ниньо |се проявява по целият свят.
То е буреносно по източните брегове на Тихия океан,| достигащо Калифорния.
Индонезия е по-суха и там се образуват пожари.
Австралия пресъхва.
-=ЛУНАТА=-
Най-близкият ни съсед.
Наш другар в пространството.
Толкова близо, че сме приземили 12 души там |и сме ги прибрали живи и здрави.
Луната може и да е по-младият от двамата другари,
но дълбоко привлича всеки.
Морските костенурки излизат на сушата за да снесат |яйцата си при новолуние или пълнолуние.
Тогава приливите са най-високи и инкубацията |е най-добра за малките.
Луната не въздейства само на биологичните цикли,
но и на приливите и отливите. |Също и на определянето на времето.
Постепенно забавяйки въртенето на планетата ни,
Луната е удължила денят ни от шест на 24 часа.
След милиарди години,
Луната ще направи денят ни 50 пъти по дълъг.
С диаметър от над 12,700 км,
Земята е почти четири пъти по-голяма |от Луната, и 80 пъти по-тежка.
Прелетете десет пъти около екватора ни |и ще изминете разстоянието до Луната.
Това са фазите на Луната.
Те са ефект от сянката,
защото само половината от Луната| е осветена от Слънцето.
Тук, то свети отляво.
Докато Луната изпълни своята 27 - дневна орбита, |половината от лицето и е постоянно осветена.
Това е изглед от космоса.
Но осветената площ, която виждаме от Земята,
се променя ден след ден, ето така:
Въпреки че Слънцето има въздействие,
океанските приливи и отливи са основно| дело на Луната.
В този забързан кадър, са сбити повече от шест часа,
интервал между прилив и отлив.
По цял свят, два пъти на ден, |водата приижда и се оттегля,
когато лунната гравитация въздейства |на океаните.
Те се деформират от двете страни |на земното кълбо,
и се изтеглят напред от Луната, |поради въртенето на Земята.
Но движението на приливите забавя това въртене.
Едновременно, Земята и Луната се привличат.
Накрая Земята ще се завърта само |веднъж за 47 дни.
Майката Земя е обект и на друго привличане |от страна на нейния сателит.
То кара оста и да се колебае.
Един цикъл трае около 26,000 години.
Това означава че днешната Полярна звезда, |няма да съществува утре.
Пръстен от отломки кръжи около нажежената |до червено млада Земя,
след сблъсък с метеорит с размер наполовина|колкото земния.
Мислим че този сблъсък е причината |за образуването на Луната.
Тя се е втвърдила от кора и мантия, |отделили се от планетата,
и от снарядите профучаващи през |ранната Слънчева Система.
Нашето бебе Луната.
Четири и половина милиарда години по-късно,| тя все още носи белезите от тези удари.
Тъмните области, също наричани морета на Луната.
Изглеждат така защото вътрешноста на нашата |млада Луна била все още течна,
като съдържанието на яйце.
И когато кората бивала пробита от някой метеорит,
образувалата се падина се запълвала| с лава, извираща отдолу.
Лавата се втвърдявала в т.нар. "маре" - море от черна скала.
Образуването им продължило до преди |три милиарда години,
когато вътрешноста се втвърдила.
Това е днешната повърхност.
Неерозирала от вятър или вода, |и непокрита с растителност,
тя е ням свидетел на удар след удар след удар...
Всичко, което разрушава старите кратери |са нови такива!
Има кратери във вътрешноста на кратери.
Този, широк 90 км, е белязан от по-късни сблъсъци.
Удар, като камъче в тиня.
Това е лъчевият кратер Тайко.
Сравнени с доста по-стари кратери, |почернели от Слънцето,
лъчевите кратери са светли и млади.
Те се образуват от разпръснатата от удар материя,
и са най-ярките образувания по Лунната повърхност.
Долината Алпин.
Това въобще не е долина, а огромен разлом |прерязващ лунните Алпи.
По-малките цепнатини се наричат ручеи,
и вероятно са древни лава канали.
Тук, контраста между гладкото маре| и назъбените възвишения.
Летим към Алпите и над тъмния кратер Плато.
Това е пусто место - голо, без въздух, без живот.
През деня, температурите се покачват |до 120 градуса по Целзий.
През ноща падат до -160.
Гравитацията е само една шеста от земната.
1969. Астронавтите Бъз Олдрин, Нийл Армстронг
и Майкъл Колинс излитат към Луната.
Мисия Аполо 11.
Три дена и половина по-късно,
Армстронг и Олдрин слизат от орбита| в техният приземителен модул Ийгъл.
Армстронг едва докосва кратерите в търсене |на безопасно приземяване.
Те пишат историята.
"Потвърждаваме че сте долу, Ийгъл".
"Това е една малка стъпка за човек, гигантска стъпка за човечеството".
Аполо правят шест приземявания. |Невероятни постижения.
Но се занимават повече със знамена и отпечатъци| от стъпки, отколкото с наука.
Но в края на всяка мисия, след завръщането| си в главния кораб,
Приземяващият модул бива разбиван на повърхноста.
От ударите Луната звънти като камбана,
показваща стрита на прах скала, точно под повърхноста.
Скала която кънти.
Но Луната е твърда, ядрото и е метално
Астронавтите се връщат на Земята с повече| от 380 килограма лунна скала.
Мострите са или вулканични или продукт от удар.
1998. Мисия Лунен Търсач.
Подсказан от тези геологични карти |от по раншни изследвания,
целта е лунният лед.
Тази картина намеквала за вероятноста.
Кръгът е басейнът Ейткин, гигантска падина| на южният полюс.
Сензорите на Търсача потвърждават предчувствието.
Ейткин има милиони тонове вода, но дълбоко замразена и заключена в скала.
Същото е и на северният полюс.
Последните астронавти напуснали Луната през 1972.
С потвърденото наличие на вода, те ще се върнат.
-=ПОЛЯРНИ СИЯНИЯ & ЗАТЪМНЕНИЯ=-
Слънцето е светилото на живота ни,
излъчвайки с мощност от 400 трилиона трилиона вата.
Всяка секунда, превръща четири милиона |тона маса в изгаряща енергия.
То отделя топлина и светлина, |всичко от рентгенови до радио лъчения.
Но докато водорода бива превръщан в хелий,
и като газ лумва в космоса,
по неосезаемо излъчване се носи от Слънцето.
Слънчевият вятър - безспирен поток |от наелектризирани частици.
Отнема им около четири дни да достигнат Земята,
но не докосват планетата.
Предпазва ни магнитното поле на Земята.
Огромен мехур отразяващ слънчевият вятър, |както носът - вълните от кораб.
Обикновено, вятърът се движи с до 400 км/ч.
Но големи слънчеви изригвания като тези, |могат да го засилят до истинска буря -
до 800 км/с!
На Земята те причиняват геомагнитни бури,
поразяващи електропроводи, затъмняващи градове.
Те могат да зашеметят сателитите ни.
Когато Индия загуби комуникационен сателит, |стоковата борса затвори.
Масивните изригвания от Слънцето са рядкост,
но тук - със закрит слънчев диск - няма съмнение в мощта им.
Когато изригване удари Земята, магнитното |поле е притиснато.
А ние претърпяваме геомагнитна буря.
Между тези значителни изригвания,
Слънцето излъчва равномерен поток |от наелектризирани частици.
Те достигат близо до Земята само в полярните области,
където магнитните линии ги засмукват към планетата.
Резултата са полярните сияния.
Наблюдавано от сателит, това е северното сияние,
овал от наелектризирани частици, взаимодействащи си|с горните слоеве на атмосферата.
Северното сияние обикаля около северните полярни области.
Около южния полюс е южното полярно сияние.
Гледани от Земята, те са обект на мечти.
Наблюдаваме ефекта от наелектризирани частици,
въртящи се надолу по магнитните линии.
Те се блъскат в атоми и молекули кислород и азот.
С промяната на напрежението им, се променя и цветът.
Полярното сияние.
От време на време, когато Земята се изравнява с Луната,
се наслаждаваме на друг небесен спектакъл.
От древни времена, тези представления |са ни заблуждавали,
тъй като основният играч в това подравняване| е именно светлината на живота ни, Слънцето.
Блокирането на светлината при подравняването| е това което причинява затъмнението.
Намесващото се тяло - в този случай Земята, хвърля сянка.
За да разберем механизма на едно затъмнение,
започваме с лунно затъмнение.
Лунната орбита около Земята,
е наклонена с пет градуса към хоризонтала - към еклиптиката.
Във всяка 27-дневна орбита, Луната пресича еклиптиката два пъти
в точки които наричаме точки на пресичане.
Тук.
И тук.
Със Слънцето светещо от по-долен план,
затъмнение се получава само когато Земята и Луната |се подравнят с точка на пресичане.
Лунно затъмнение.
И слънчево затъмнение.
Със Слънце греещо отляво,
Луната се придвижва в сянката на Земята, тук в бяло.
Ефекта е пълно лунно затъмнение. Луната става червена.
Причината е земната атмосфера.
В цялост, тя пречупва и филтрира слънчевата светлина, |проектирайки червено петно.
Сега, затъмнение на Слънцето.
Понеже лунната орбита е леко елипсовидна,
това затъмнение не е пълно.
Луната е в най-далечната си точка от Земята,
и сянката й не ни достига напълно.
Затова на Земята виждаме пръстеновидно затъмнение.
Луната е прекалено далече за да покрие напълно Слънцето.
Такъв е винаги случая на Марс,
където мъничката луна Фобос, не успява да направи |и подобие на пълно затъмнение.
Тази успява.
Луната е достатъчно близо, за да може |сянката и да премине по Земята.
Това е сянката на затъмнението през Август 1999г,
преминаваща през Европа към Черно море.
От сателит, друга траектория.
С най-бавната си скорост, сянката пътува |по повърхноста на Европа,
със скороста на Конкорд, 2,000 км/ч.
Но може да премине и три пъти по-бързо.
През 1998, преминава през южните Кариби,
когато Земята, Луната и Слънцето се изравняват.
Остров Кюрасао.
Ентусиасти от цял свят се събират за пълното |слънчево затъмнение.
Камери, телескопи и бинокли са снабдени| със специални филтри.
Това е единственият начин, безопасно |да се наблюдава Слънцето.
Първо съприкосновение.
Но докато Луната се промъква по слънчевият диск, |облаци застрашават шоуто.
Условията се разясняват.
Частичната фаза продължава час, час и половина.
Бинокли проектират двойно изображение |на слънчев полумесец.
Наближава колуминацията.
Слънцето е изцяло затъмнено от Луната.
Бързо, да погледнем без филтър!
За три и половина магически минути, |можем да видим короната,
външната атмосфера на Слънцето.
Луната точно покрива слънчевият диск.
Тя е 400 пъти по-малка от Слънцето, обаче |е 400 пъти по близо.
И наред със затъмнението, планетите Меркурий и Юпитер.
Диамантен пръстен - и магията изчезва.
-=МАРС=-
Изгрев на Марс, прашната червена планета.
Марс е очарователен. |Той е планетата за която ще говорим сега.
На размер малко над половината земен,| но има много общо между двете планети.
Марс има атмосфера, сезони,
и ден продължаващ двадесет и четири часа и половина.
Но червената планета е доста студена - в най-добрия| случай, точно пред замръзване.
Слънцето е на средна дистанция от 228 милиона километра.
Едно завъртане около Слънцето отнема 687 дена.
Субтитрите са съставени от 13 епизода (c) valeri_ab превод : ATHOM