Captain Corelli's Mandolin (2001) (Captain.Corellis.Mandolin.2001.XviD.DVDRip.AC3-IHQDR.CD1.sub) Свали субтитрите

Captain Corelli's Mandolin (2001) (Captain.Corellis.Mandolin.2001.XviD.DVDRip.AC3-IHQDR.CD1.sub)
От колко време не чуваш с това ухо?
Откакто се помня.
Млъкни!
Стой мирен, докато докторът те преглежда.
Трябва ми рибарска кукичка...
с подходящ размер за кефал...
с дълго тяло, и чук.
Рибарска кукичка? Чук?
Ето я кукичката... и чука.
Така. Сега стой мирен.
Грахово зърно.
Доста странен цвят, нали?
Трябва да го е вкарал в ухото си, още когато е бил малък.
О, боже мой, много е силно.
Искам да кажа, всичко е силно. Собственият ми глас е силен.
Глухотата ти е излекувана. Доста добра операция.
Претърпях операция?
Аз съм единственият, когото познавам и който е претърпял операция.
Имам чувството, че цялата ми глава...
се изпълни с изворна вода, студена и чиста.
Не говори глупости, след като докторът...
беше така любезен да те излекува.
Всичките тези години смятах, че си глух.
Но сега няма да има извинения, когато ти кажа да не забравиш...
да вземеш нещо по пътя за вкъщи.
Или да хвърлиш дърва в огъня преди да отидем на църква.
Може би сега ще ме чуеш...
като ти кажа, 'Поправи стола, Стаматис.
'Оправи течащия покрив, Стаматис.''
И сега няма де се налага да говоря толкова силно...
Антонио, помниш ли нашия остров?
Нищо не се е променило.
В деня на Свети Герасимос...
ние все още водим болните на свещеното място...
и се молим техните страдания да свършат.
Когато Пелагия беше дете, аз й обещах...
че ще напиша история за Кефалония...
но някакси все още не съм намерил време.
Исках тя да разбере как една толкова мирна земя...
може да бъде разтърсена от земетресения и война.
Исках да разбере защо понякога боговете ни благославят...
и защо понякога се ядосват...
и ни разтърсват, и изпълват живота ни с болка.
Искам тя да научи урока, който природата ни дава.
Че не трябва да питаме защо сме ранени...
а само дали раната може да бъде излекувана.
Чисто психологически феномен.
Как си обясняваш чудото?
Може ли Ленин да излекува лудия? Може ли Сталин да излекува опечаления?
Очевидно е. Това е уловка!
За да може да накарат хората да се отдадат на религията.
Може да не викаш.
Не съм глух.
Искам отново да видя оръдието.
Оръдието!
Добре.
Ще ми трябват камъни от улицата.
Колкото можеш да намериш.
Сега се връщам.
Готови ли сте, деца?
Запушете ушите си.
Боли!
Ще умре ли?
Все някога,да, като всички нас.
Обърни го.
Добре, силни бедрени мускули.
Пелагия.
Разкажи ни за бедрените мускули.
Приближи се, моля. Погледни добре.
Извикай приятелите си. Всеки е добре дошъл.
Бедрени мускули.
Максимус, медиус, минимус.
Максимус е външния слой на...
между предните и вътрешните бедрени линии...
Мандрас!
Латре...
Той ще се оправи!
Казаха ми, че си прострелян. Мислех, че ще умра.
Не знам защо не можеш да се пазиш от неприятности!
Не знам!
Латре, трябва де се смяташ за късметлия, че нямаш син.
Момчета, никога не помъдряват. Виж мен.
Остарях преждевременно.
Много е горещо.
Рибата се крие при скалите...
или стои на хладно на дъното на морето.
Не! Свали ме долу!
че гръцки боен кораб,
е бил ударен с торпедо от италианска подводница...
независимо от факта, че Гърция все още не е въвлечена във войната.
Министър Председателят Метаксас протестира остро...
пред правителството на Мусолини в Рим...
което от своя страна отказа да поеме отговорност за атаката.
Продължават сведенията за сражения...
между гръцки и италиански войници...
на гръцко-албанската граница.
Но тази сутрин в Атина...
италианският посланик още веднъж отрече...
Какво казват?
Италианците са в Албания, близо до границата.
Казват, че се водят сражения.
Ето! Чу ли?
Казват, че няма да обявят война.
Ето. Какво ти казах?
Искат да ни изловят, докато спим.
Искат да се промъкнат и и да ни изненадат посред нощ!
-Мръсен лъжец!
-Баща ти беше пръч!
Млъкнете!
Ако вие двамата не спрете да си разменяте обиди...
Ще започна да си пия кафето вкъщи.
Мандрас иска да ожени за мен.
Казах му, че трябва да те попита.
Не искам да се омъжвам за него.
Не го харесваш.
И двамата се твърде млади.
Всеки е млад, когато се жени.
Често си мислех, че ти…
ще се омъжиш щастливо само за…
чужденец.
Зъболекар от Норвегия…
…или нещо такова.
Мандрас въобще не може да се сравнява с теб, и той ще очаква...
да бъде по-добър от съпругата си.
Той е мъж, в крайна сметка.
Щи ти кажа какво да му кажеш.
Няма да давам зестра.
Кой се омъжва без зестра?
Трябва да се омъжиш по любов.
Обичам Мандрас.
И какво трябва да направя?
Да отида в майчината къща на Мандрас...
само с вързоп дрехи?
О, и козата ми.
Никога няма да мога да си подам носа навън.
Ще стана за присмех на цяла Кефалония.
Можеш да си представиш как ще говорят хората.
Не знам как ще понесеш срама.
Ще има война. Ужасни неща стават по време на война..
Използвай това да се защитиш.
И, ако е необходимо, използвай го срещу себе си.
Сватбата ти ще трябва да почака.
Поглеждам около себе си.
Виждам рибари. Виждам фермери.
Виждам силни, здрави мъже, които са родени свободни.
Но днес вашата свобода е в опасност.
Италианската армия напредва през Албания...
и се готви да премине гръцката граница.
Ако милеете за страната си...
трябва да се биете, за да я защитите.
Присъединете се към войната в Албания.
Бийте се за майките си, любимите си...
съпругите си, децата си.
Бийте се за свободата на целия гръцки народ...
за да живеете с достойнство и уважение!
Когато се върна от войната…
ще се оженим.
И ще построя къща за Пелагия...
върху земята, която принадлежеше на баща ми..
Знам, че сме различни.
Не знам нищо за света.
Къде съм бил? Какво можех да науча?
Не знам как да изкажа това, което чувствам отвътре..
Не знам как да ти кажа...
какво има тук вътре. Но мисля...
Сигурен съм…Пелагия...
Обичам те.
Утре заминавам на война.
Пелагия, ела да танцуваш с мен.
Ще пиша. Обещавам.
И обещай, че и ти ще ми пишеш..
'Скъпи мой, не си ми писал...
'от деня, в който те изпратих.
'И съм толкова уплашена...
'че не получавам никакви писма от теб...
'защото си ранен или пленен за заложник.
'Сънувам кошмари, че си мъртъв.''
'Лятото се превърна в зима...
'а аз пиша стотното си писмо до теб.
'Ранените, които се върнаха...
'разказват за ужасните условия.
'Вледеняващ студ, никаква храна.
'Но нямат никаква информация за теб.''
'Всеки ден чакам пощата от Аргостоли...
'и всеки ден няма нищо.
'Имам чувството, че полудявам...
'от притеснение и страх. Опитвам се да не губя надежда...
'но копнея да почувствам нещо, дори и да е само болка.''
Спечелихме!
Всичко свърши!
Разбихме ги в Албания.
Виж!
8,000 наши срещу 14,000 италианци...
и сме ги принудили да се оттеглят.
Какво?
Хитлер никога да остави домашния си любимец да бъде унижен.
Ще се притече на помощ на Мусолини.
'Писах това писмо десетки пъти...
'и също толкова пъти го изхвърлях.
'Не знам как да опиша какво чувствам.
'Сякаш от сто години чакам да получа...
'някаква вест от теб.
'Сякаш от сто години те чакам да се върнеш.''
Това е безнадеждно.
Погрешно е!
В отговор на разгрома...
на италианците в Албания...
бомбардировачите на Хитлер контраатакуваха...
и германската армия си проправя...
път към столицата на Гърция, Атина.
Голям брой гръцки кораби бяха разрушени...
при бомбардировките на близкото пристанище на Пирея.
На 27 април гръцкия военен министър...
генерал Калвакос предаде официално ключовете...
на древния град на германския си колега...
подполковник фон Зефир...
тече и подготовка за разпределяне на територията.
Хитлер запазва директен контрол...
върху голяма част от северна Гърция, включително Солун...
и южния остров Крит.
Останалата част на Гърция ще бъде под контрола...
на съюзника на Хитлер, Мусолини...
като германците ще запазят върховна власт.
Хубаво гадже на 2 часа!
Капитан Корели.
'Да ви го начукам.''
Накарайте го да каже на кмета, че ако до пет минути...
градските власти не се предадат...
ще мобилизираме нашите войски и ще разрушим сградата.
"Кметът казва, че ако не знаете какво означава ""да ви го начукам""..."
може да влезете вътре и ще ви покаже.
'Отказваме да се предадем на страна...
'която разбихме в Албания...
'и си запазваме правото да се предадем...
'на германски офицер с подобаващ ранг.
'Така, че да ви го начукам.''
Кой е този? Кой сте вие?
Капитан Гюнтер Вебер.
Офицер за свръзка от пехотата на Ликсури.
'Капитан' не е чинът, който бихме нарекли подобаващ.
Има само 200 германци…
на острова, и капитан Вебер...
е с най-висок чин измежду тях.
Нашето решение е, че да се предадем...
на кучето на капитан Вебер е по-подходящо...
отколкото да се предадем на италианец.
Карло Гуерсио се явява по служба, сър.
-Карло, къде си служил?
-Албания.
Албания?
Никой от нас не е влизал в битка все още.
Бях в Джулския батальон.
Значи си се бил достатъчно и за всички нас.
Можеш ли да пееш, Карло?
Нека да чуем как пееш.
Няма значение.
Всички в батареята членуват в клуба на операта.
Това са правилата.
Първо, всеки, който е извикан на музикален наряд...
е длъжен да свири на музикален инструмент.
Лъжици, каска…
гребен, хартия и т.н.
Второ, всеки, който заяви...
че Доницети е по-добър от Верди, е длъжен да...
да изпее ''Фуникули Фуникула'' и други песни за железницата.
Трето…
Това е обидно! Абсолютно невъзможно.
Не подлежи на коментар.
Сър, всъщност, съжалявам, че трябва да го кажа...
и с дълбоко съжаление, моите заповеди са...
да настаня един офицер в дома ви.
Аз съм доктор. Това е моята операционна.
Нямам стаи за гости!
-Сър, такива са заповедите ми!
-Не ме интересува!
Не признавам вашите правомощия!
Една минута.
Какво им има на краката ви?
Имам ужасни мазоли.
Ботушите ми убиват.
Вие сте интендант.
Би трябвало да имате достъп до медицинските доставки.
За да излекувам мазолите ви, ще ми трябва морфин...
подкожни спринцовки, серен мехлем...
медицински спирт, неосалварсан.
лодин, скалпели, кулодиан...
превръзки, марля.
Може би вашият офицер може да ги достави...
когато пристигне тук.
Баща ми не е тук.
Тази вечер ще си е вкъщи.
Дори не ме позна.
Вървях през целия път... от Епиръс.
Без ботуши.
Писах ти всеки ден.
Сто писма.
И не получих дори един отговор.
Никога не се научих...
да чета и да пиша.
О, боже, каква смрад. По-лоша от свиня.
Сама виждаш, Пелагия, в какво се превръщат тези мъже...
когато няма жени да се грижат за тях.
Не ме интересува, че е бил на война.
Ако прихванем от неговите бълхи и въшки, ще го одера жив.
Амоняк, масло от лаврово дърво, и цинк за крастата.
Ти си жена и знаеш толкова много неща.
Поне можеш да видиш какво си взела.
Май сделката не е много изгодна, а?
Влюбваш се в човека, не в тялото.
Любовта влиза през очите и също си заминава през очите.
Запомни го от мен.
Разбихме италианците. Накарахме ги да се разбягат.
Но не можахме да победим германците.
Ако можех да готвя…
щях да разменя работата си с твоята.
Всъщност мога да се пенсионирам.
Простете ми.
Не искам да ви притеснявам.
Аз съм капитан Антонио Корели…
и този мъж е един от нашите герои.
Има стотици медали за това, че е спасявал живот...
и нито един за това, че е отнемал живот.
Смелият италианец е като грешка на природата.
Прозвуча като истински гръцки патриот.
Капитан Корели?
Искам да поговоря с вас. Сега.
Искам обяснение.
Искам да знам защо обезобразихте паметника..
Какъв паметник?
Променили сте надписа на латински.
Мислите ли, че така лесно можете да изтриете историята ни?
Така ли водите война? Като изсичате букви?
Протестирам.
Не може да протестирате. Няма никакво извинение.
Исках да протестирам, защото не съм отговорен за това.
Жалък сте.
Бихте ли ми казали къде ще спя...
В стаята на дъщеря ми.
Но къде ще спи дъщеря ви?
Не е ваша работа къде ще спя.
Довечера ще спя на двора.
Утре ще поискам друга квартира.
Имам договорка с вашия интендант.
Вие оставате тук независимо дали ви харесва или не.
Имам чувството, че леглото на дъщеря ви няма да--
Не ме интересува какво чувство имате.
Това не е мой проблем.
Аз не съм агресорът. Разбирате ли ме?
Това е много вкусно.
Това е кефалонийски пай с месо.
С тази разлика, че благодарение на вас...
няма никакво месо в него.
Мога да донеса малко храна.
Малко вино, може би.
Не приемаме храна от врага.
Може би малко вино.
Ще се поразходя малко.
Полицейският час започва след един час.
Аз съм роден тук.
Това е моят остров.
Няма ли да го арестуваш?
Той те предизвиква, не спазва полицейския час.
Абсолютно си права.
Бързо, донеси оръжието. Някой да го застреля.
Капитан Антонио Корели.
Сега опитай ти.
Капитан Антонио Корели.
Лемони!
Бабибаба Фионо Каликали.
Какво? Бабибаба?
Прибирай се вкъщи.
Хайде. Можеш да се върнеш по-късно.
По време на война, трябва да извличаме максималното...
от всяко малко невинно удоволствие.
'Започнах да ти плета жилетка.
'Орли и цветя, избродирани със златна нишка.
'Но нещо не мога да ги напасна.
'Едното цвете е много по-голямо.
'Единият орел не е симетричен на другия.
'И когато се опитам да ги подравня, става още по-лошо.
'Просто не мога да го направя както трябва.''
Можеш да го убиеш.
Той е враг. Можеш да го отровиш.
Никой няма да разбере как е умрял.
И Димитрис, и Спирох заминаха да се присъединят към партизаните.
Заминаха с лодка за Патра.
И кой знае накъде от там.
Аз трябваше да съм с тях.
Няма да ходиш никъде, докато не станеш силен отново.
Прочети последното.
последното писмо, което си написала преди да се прибера.
'Скъпи мой, нямам никаква вест от теб...
'вече толкова дълго време...
'и се чувствам отчаяна и безпомощна...
'и направо изгарям от притеснение.
'Вчера ти написах толкова дълго писмо...
'което казваше абсолютно всичко...
-''и наистина го вярвам--''
-Слушай.
Не мога да остана тук.
Ти си пиян.
Да, признавам си.
Пихме, пяхме…
държахме се неприлично.
Мислех, че си войник.
Капитан Антонио Корели, 33-ти Артилерийски полк...
се явява по служба!
Всичко ли ти се струва на майтап?
Не. Не всичко.
Капитан Корели, мисля, че е подходящ момент...
да чуем как свирите на мандолина.
Какво правиш, за бога?
Тъкмо щях да започвам.
Да, време е, смятам.
Първите 45 и 1/2 такта са за оркестъра.
Трябва да си представиш оркестъра.
Проклет да съм, ако мога да издържа това тропане отново.
Просто изсвири твоята част.
Ако го направя, ще започна да се чувствам неудобно...
когато трябва да вляза...
а това, в една концертна зала, би било провал.
Извинявам се, че прекъснах концерта.
Извинявам се на всички.
На тези, заели най-евтините места...
на Ваши Величества в кралските ложи...
отрупани с накити и облечени със скъпи кожи.
Но проклет да съм, ако мога да си представя оркестъра.
Ще си лягам.
Тук ли спи капитана?
Дойдох да те видя.
Тръгвам си, Пелагия.
Утре сутринта.
Ще закарам лодката до Астакос.
-Не е безопасно.
-Аз съм рибар.
Познавам тези води като ръцете си.
Не искам да си тръгваш.
Ако умра, няма да е за нищо.
А ако оцелея, ще ходя с високо вдигната глава...
през остатъка от живота ми, и всички ще казват...
'Това е Мандрас, който се би във войната за родината си.''
Завърших жилетката ти.
Можеш да я вземеш сега, ако искаш.
Двете страни…
не са еднакви.
Италиански капитан.
14,000 ваши срещу 8,000 наши.
Можехте да ни изтикате в морето.
Можехме, ако не бяха германските ви приятели.
Моите приятели са мъжете в моята батарея.
Хора, с които израснах. Хора от родния ми град.
И така, какво мислите за нашия остров, капитане?
Харесвам го.
А какво мислите за нашите момичета?
какво мислите за моята Пелагия?
Довиждане, Пелагия.
Моя красива Пелагия.
Хайл Хитлер.
Хайл Пучини.
Видях празненството ти.
Реших да дойда и да се представя.
Искаш да кажеш,че си видял голите жени...
и искаш да ги погледнеш отблизо.
Срещали сме се и преди.
Капитулацията на кметството.
Много по-добър си в празнуването…
отколкото при преговорите за капитулация.
Е, италианци сме все пак.
Известни сме с пеенето, яденето и правенето на любов.
Как се казваш?
Вие германците винаги имате най-добрия тютюн, а?
Колко сте тук в момента?
Около 1 ,200. Под ръководството на полковник Бардж.
За да ни наглеждате.
Не е ли хубаво да имаш съюзници тук?
Мислех, че всички вие, нацистите, имате руси коси.
Аз съм от Тирол.
Израстнах в австрийските планини.
Цялото ми семейство и всички преди нас...
въобще всички, за които си спомням, са имали тъмни коси.
Като Адолф Хитлер?
Не ми каза твоя чин.
"Аз съм ""две цели ноти""."
"Максимилиано е ""една цяла нота""."
"Той е ""половин нота""."
"Онези момчета са ""четвъртинки"" и ""осминки""."
"Пиеро е ""шестнайсетинка""."
А Карло е всичко останало.
Паузата между нотите.
В оперния клуб си имаме собствена система на ранговете...
иначе съм капитан.
33-ти Артилерийски полк.
-Пееш ли?
-Не, изобщо.
Е, може би, знаеш как е.
Когато съм сам. В банята.
Добре, вземи си питие. Радвай се.
Но запомни…
ако някога изразиш възхищение от Вагнер...
ще бъдеш застрелян, без процес...
без възможност за обжалване.
Отначало!
Хайде.
Ще ме застреляш ли?
Не беше зареден.
Никога не съм насочвал оръжие към някого.
Никога през целия си живот.
Сигурно е много трудно…
да се изправш срещу нас.
Сигурно ти е много трудно…
да си принуден да живееш с себе си.
Печеш се на слънцето и плуваш в морето...
и флиртуваш с проститутките си.
А има хора, които познавам и с които израснах...
които се борят за живота си…
и умират за това, в което вярват.
Всичко, което ти правиш е да пееш.
За какво толкова има да се пее?
Ние сме в разгара на война, а не оперна зала.
И мислиш, че си толкова цивилизован
с макароните и виното…
и с префърцунената си опера.
Защо не прекараш почивката си на нечий друг остров?
За какво толкова има да се пее?
Пее се, когато се кръщават бебета...
когато празнуваш сватба.
Мъжете пеят, когато работят.
Войниците пеят, когато влизат в битка...
пее се и когато хората умират.
Винаги съм намирал нещо в живота, за което да се пее...
и не мога да се извинявам за това.
Заради факта, че съм ви причинил болка...
Не мога да се извиня достатъчно.
До този момент не съм могъл да си представя...
обидата, която съм нанесъл.
-Какво е това?
-Моите неща.
Виждам. Защо?
Ще остана в лагера с моите хора.
Мисля, че така ще е най-добре.
Но трябва да разбереш…
че имам договорка с интенданта ти.
Постигнахме съгласие.
Не искам да го…
пренебрегна.
Ето затова, мисля, че трябва да останеш.
Не мисля, че дъщеря ти ще се съгласи.
Моята дъщеря разбира важността…
на това да спазиш уговорка.
Ще говоря с интенданта.
Бъди сигурен, че ще продължиш да получаваш медицински доставки.
Приятно ми беше да се запознаем.
Съжалявам за така стеклите се обстоятелства.
'Граждани на Кефалония.
'В тези нещастни и трудни времена...
'нека покажем на света...
'как две древни култури могат да съществуват съвместно...
'и да се отнасят цивилизовано една към друга.
'Моля, присъединете се към нас в тази вечер за почивка...
'като протягаме ръката на приятелството към всички вас.''
Връщам се след малко.
Приятелят ми смята, чи си много красива.
Защо той не ми го каже?
Много е срамежлив.
Иска да знае дали ще танцуваш с него.
Не, не мога-- не и с германец.
Кажи му, че му благодаря.
Кажи му, че не съм искала да бъда груба.
Не оставайте до много късно.
Турска е.
От Първата световна.
Трябва да го взривим.
Взривателят сигурно не става.
Във водата е от 20 години.
Можем да направим добро шоу.
Ако взривим бомбата.
Ще бъде фантастична експлозия…
и като дойде времето…
никой не трябва да е на плажа.
Трябва да гледате от тук.
Ти си един от най-големите глупаци, които съм срещала.
За да станеш център на внимание, за малко не ни изби всички.
Виждам устните ти да се движат…
но не чувам нищо от това, което казваш.
Ще ти мине-- след ден два.
Баща ти казва, че ще мине след ден два.
Наистина?
Така ли е казал великият лекар?
Какво говориш?
Нима казваш, че животът е много хубав…
откакто пристигнаха италианците?
Цял живот чакам.
Не знам как оцелях преди да дойдеш.
Нима казваш, че ти липсвах?
Липсваше ми толкова много, че не можех да спя нощем.
Онази нощ, когато танцувахме..
начинът, по който се движехме.
Лицето ти.
Мислех, че мога да те гледам вечно.
Смяташ, че можеш да дойдеш тук…
и да обърнеш живота ми наопаки?
Лодин.
Марля.
Превръзки. Това е всичко, което имам.
Не мога да ти дам морфин.
Ще трябва да използваме всичкия хинин.
12,000 от нашите на континента...
са болни от малария.
Доставките не стигат до тук.
Никой не знае защо, никой не знае какво става...
а аз ще похапна.
Знаеш ли, когато срещнах майката на Пелагия...
тя беше сгодена за друг.
Той за малко не ме уби.
Трябваше да напусна острова. Трябваше да се покрия за малко.
Тя иска да учи за лекар.
Мислиш ли, че от нея може да стане добър лекар?
Мисля, че тя стане много добър лекар.
Още нещо.
Тази земя е древна…
и не сме имали нищо друго, освен земетресения…
и жестокости за 2000 години.
Преживели сме кланетата в Сами и Фискардо...
и бог знае още къде.
Ще има още.
Само въпрос на време е.
Така, че не прави планове.
Браво!
След войната, ще ти го оставя.
Много си мил.
Съюзниците са вече в Италия.
Значи можем да се прибираме вкъщи.
Не мога да повярвам.
Наистина ли искаш тази война да свърши?
Какво ви става на вас, италианците?
Ние нямаме предимства като вас, Гюнтер.
Предимства?
Предимството да смятате, че…
другите раси са по-нисши от вашата.
Това е научен въпрос.
Не можеш да промениш научен факт.
Не ми пука за вашата наука.
Важи само морала.
Какъв е твоят морал?
Ако видя някой…
малтретиран от други…
ще сметна, че той ми е брат.
Това е моят морал.
ще се принудя да повярвам, че е лично.
За мен, също, войната е нещо лично.
Изгубих и двамата си дядовци в Първата световна война..
Война, която вие започнахте.
И братът на баща ми, и двама от братята на сестра ми.
Израстнах в старана, където беше трудно да се оцелее.
Бяхме винаги гладни.
Познавахме само разрухата Но сега--
Понякога е по-добре…
да загубиш, окколкото да омърсиш ръцете си с толкова много кръв.
Каква красива вечер, и всичко е спокойно...
трябва да мислим за любов.