Captain Corelli's Mandolin (2001) (Captain.Corellis.Mandolin.2001.XviD.DVDRip.AC3-IHQDR.CD2.sub) Свали субтитрите
Какво е?
'Песента на Пелагия''
Написах ти тази песен, защото те обичам.
Не ме интересува дали светът знае това.
Нямаше да ме интересува...
ако няма да свиря на мандолина отново.
Когато свирех, чувствах сякаш ръцете ми бяха от дърво.
Усещах всяща нота изхабена.
И тогава осъзнах--
беше безполезно.
безнадеждно.
Така не мога да изразя това, което чувствам към теб.
Следващият път като го видиш…
му кажи, че мандолината му е в мен.
Беше я оставил на площада.
още четири момчета от селото се присъединиха към Мандрас.
Момчетата на Константин.
Братът на Костас, как се казваше?
Джордж.
Той е само на 15.
Той винаги е боготворял Мандрас.
Обичаш ли го?
Ние сме сгодени и ще се женим.
Не говоря за Мандрас.
Когато се влюбиш…
те обзема временна лудост.
Изригва като земетресение и след това утихва..
И като утихне, трябва да вземеш решение.
Трябва да установиш дали корените ви...
са така преплетени…
че е невъобразимо…
да се разделите някога.
Защото ето това е любовта.
Любовта не е да останеш без дъх. Не е вълнение.
Не е желанието да си с него всяка секунда от деня.
Не е да лежиш будна през нощта...
и да си представяш как той целува всяка част от тялото ти.
Не, не се изчервявай.
Казвам ти някои истини.
Всеки от нас може да убеди...
себе си, че е влюбен
Самата любов е това, което остане...
след като чувството, че си влюбен изгасне.
Не звучи много вълнуващо, нали?
Но е истина.
Смяташ ли, че можеш да си представиш...
че такива ще бъдат чувствата ти към капитан Корели?
Трябва да бъдеш честна…
към Мандрас и майка му.
И…
да се молиш за свободата на този остров…
защото тогава всичко ще стане възможно.
Дросула.
Цяла нощ си мислех за Мандрас.
За мен и Мандрас.
Мислех за това колко дълго сме разделени.
Кога пристигна?
Къде ти е пръстенът?
Пръстите ми изтъняха.
Мислех, че мога да го изгубя.
Къде ще отседнеш?
Искам да те помоля нещо.
Трябва да се видим с италианския капитан.
Искам да го помолиш да се срещнем с него.
Възможно най-скоро.
Германското пристанище Хамбург...
бе подложено за втори ден на непрекъснати въздушни атаки...
от около 800 британски бомбардировача...
голяма част от града бе превърната в руини.
В същото време, в Италия, Рим най-сетне се предаде...
под напора на съюзническите атаки след седмици на ожесточени битки...
и безброй бомбардировки на столицата.
Съюзническото командване…
наблюдава внимателно средиземноморските държави…
окупирани от германски и италиански сили.
Все още не ясно как ще реагира Германия...
ако Италия се оттегли…
но Германия ще придобие еднолично командване...
на много стратегически територии.
Хитлер се очаква да изпрати солидни подкрепления...
през Балканите, в Гърция…
тъй като нацистите се борят да запазят контрол над транспортните коридори...
към Северна Африка.
Мандрас се върна.
Иска да те види.
Всичко свърши! Всичко свърши!
Мусолини падна!
Прибираме се вкъщи!
Споразумяхме се с полковник Бардж за датата на предаването...
на тежкото ни въоръжение--
15-ти септември.
Това е след пет дни.
Защо трябва да предаваме оръжието си?
Те бяха наши съюзници.
Защо трябва те да ни диктуват условията?
Ние се предадохме.
Мусолини се е предал на англичаните и американците...
не на германците.
С полковник Бардж пистигнахме споразумение.
Ако предадем оръжията си, как можем да сме сигурни...
че няма да използват сила срещу нас?
Имам думата…
на полковник Бардж и офицерите му…
че нашите войски ще преминат свободно.
Моите хора никога няма да се съгласят да се приберат вкъщи...
без оръжията си.
Ако предадеш оръжието си по време на война...
не си вече никакъв мъж.
Ако бяхте на тяхното място, ако бяхте германец...
нямаше да бъдете сигурен за вашата безопасност...
че оръжията няма да бъдат предадени...
на съюзническите сили или на гръцките партизани.
Или няма да бъдат обърнати срещу вас.
Или няма да бъдат обърнати срещу вас.
Сигурно копнеете да се приберет по домовете си.
Сигурен съм, че има хора, които ви очакват..
Семействата ви, майките ви, съпругите ви.
Приятелките ви?
Искали сте да ме видите?
Трябват ни оръжия.
Автомати, амуниции, lи мини...
всичко, което можете да ни дадете.
Как ще ви дам оръжия?
-Знаете, че не мога да направя това.
-Вие се предадохте.
Ако не възнамерявате да се биете...
няма да се нуждаете от оръжията си.
Трябва да защитаваме родината си.
На континента има масово струпване...
на германски войски.
117-та дивизия наближава Коринтския канал.
104-та се движи на юг от Югославия.
Следователно не сте в силната позиция.
Освен ако не действаме сега.
Знаете ли, капитане, че на остров Лефкада...
всички италианци, които се предадоха…
бяха изпратени в затворнически лагери на север
Ние чухме, че са тръгнали за вкъщи.
Влаковете бяха пренасочени в Албания
В тази война, капитане…
е трудно да разбереш на кого да вярваш.
Но едно нещо е сигурно--
не можете да вярвате на германците.
Снощи сънувах, че съм...
в ресторант на площад Навона...
и хапвам пикантна супа...
и след това вкусно ястие.
Полковник Бардж поиска…
да изтегля вашата батарея от Антисамос.
Ако искат да пратят солидни подкрепления…
това е мястото, където могат да ги пратят.
Това заповед ли е?
Капитане…
не искате ли да се приберете вкъщи?
Ще ни пуснете ли да минем?
Заповедите ми са да съблюдавам…
предаването на вашите оръжия.
Крайният срок е утре на обед..
Заповедта е на полковник Бардж.
Той лично ме помоли…
да ви уверя, че ако предадете оръжията си...
ще ви бъде гарантирано свободно преминаване.
Като на италианския гарнизон в Лефкада?
Лефкада?
Но те предадоха оръжията си.
Прибраха се вкъщи.
Сигурно очаквате с нетърпение да видите Италия отново.
Смяташ ли, че можем да поддържаме връзка?
Имам предвид, след войната, разбира се.
Ще имате оръжието ми след като си изпуша цигарата.
Махни ръцете си от мен, копе--
Разбирам загрижеността ви.
Ако бях на ваше място, аз също щях да задавам въпроси.
Разбира се, ще разследваме какво се е случило--
Мога да ти кажа какво се е случило.
Моите хора са мъртви!
…и ще предприемем необходимите действия.
Какво означава това?
Означава ли, че мога да пиша до семействата на тези мъже...
и да им кажа, че ще бъде потърсена отговорност от убийците...
и справедливостта ще възтържествува?
Принудихте ни с насочени оръжия да се строим и предадем оръжията си.
Конфискувахте нашите оръжия.
Нали уж сме съюзници!
Капитан Корели, моля ви!
Нуждаем се от някакво уверение.
Мога да ви уверя, че заповедта за предаване на оръ...
не дойде от моите началници.
Споразумяхме се за предаване на оръжието до утре на обед.
Искаме вашето уверение, че никой повече от нашата войска...
няма да бъде насилствено разоръжаван преди крайния срок.
Господин Генерал, гарантирам...
че утре по обед ще пътувате за вкъщи.
Тази война не е наша.
Тя е между гърците и германците.
Бихте ли предпочели да ги оставим да се бият сами?
4-ти полк ще държи Антисамос.
5-и ще го държим в резерв в Асос...
а 8-ми и 9-ти ще придвижим до Аргостоли.
Всички въоръжени да бъдат на линия преди първа зора утре.
Ако удържим сега, можем да ги победим.
А ако германците изпратят самолети?
Не приближавайте Аргостоли. Стойте далеч от Антисамос.
Иска ми се да легна на пътя, така че да не можеш да си тръгнеш.
Винаги носи оръжие със себе си Обещай ми..
Върни се при мен.
Обещай ми.
Когато всичко свърши, ще се върнеш при мен.
Знам какво чувстваш.
Струва ти се, че ако той умре, светът ще свърши за теб.
Ще се грижа за него.
Мамо!
Пелагия!
Стой тук! Опасно е!
Пелагия!
Дросула!
Дросула!
Какво правите?
Тя е предател и курва.
Помогни ми!
Мандрас.
Помогни ми!
Врагът е на 100 метра.
Пристига тежко въоръжение.
Гюнтер.
Гюнтер.
Хайде, мърдай!
Застреляй ме!
Той е жив.
Той е жив.
Беше жив, когато го намерих.
Парчета от униформата в дупките от куршумите.
-Парчета от ребро.
-Просто го направи.
Не съм хирург. Нямам пеницилин..
Моля те!
Нямам чиста вода. Нито серум.
Моля те, татко, направи го!
Дръж.
Четири от ребрата му са счупени.
Татко! Антонио. Не мърдай.
Не мърдай!
Ако дори се опиташ да помръднеш, ще ти изтече кръвта.
Не, трябва да лежиш неподвижно.
Как--аз не--
Лежеше под тялото на Карло.
Ако не е бил той, нямаше да си жив.
Как попаднах тук?
Мандрас те е намерил.
Антонио, трябва да опиташ да пийнеш нещо.
Антонио?
Какво искаш за обяд?
Не че има някакъв избор, разбира се.
Но ако имаше…
Трябва ни нещо-- стомана, тел--да фиксираме костите.
Ще трябва да се махнат все някога, разбира се.
Мога да се опитам да намеря нови превръзки отнякъде.
Мога да попитам наоколо.
Антонио?
Какво правиш?
Ако ме намерят, ще ви застрелят и двамата.
Ще те убият, ако излезеш от къщата.
Моето място не е тук, Пелагия! Никога не е било тук!
Виж какво става около теб, след като се появих.
Обичам те.
Нямах право да те накарам да ме обичаш,
когато ти не беше моя.
Не! Не прави това!
-Лемони.
Лемони!
Отивай в къщата на д-р Ланис.
Тръгвай сега. Тръгвай!
Тръгвай!
Мама ще се върне!
Димитрис ще те прекара с лодка извън залива.
Трябва да се върнеш преди утре вечер.
Трябва да тръгваме.
Трябва да те видя отново. За последен път.
Трябва да тръгваме!
Пелагия--
Не казвай нищо.
Погледни ме.
Трябва да тръгваме!
-Тръгвай.
-Пелагия.
Тръгвай.
Защо го спаси?
Защо не го остави да умре!
Исках да ме обичаш отново.
В Албания, ги карах да ми четат всяко едно от тези.
'Мандрас, обичам те. Мандрас, желая те.
'Мандрас, кога ще се прибереш?''
И тогава един ден различно писмо.
'Не знам ка да опиша чувствата си.
'Сякаш чакам от сто години...
'да получа вест от теб.
'Чакам от сто години да се врънеш.
'Преди чувствах, че сърцето ми е препълнено...
'с любов към теб.
'Но сега всичко, което чувствам е празнота.
'Смятам, че това е било измама през цялото време...
'че никога не съм те обичала.''
Съжалявам.
Съжалявам.
Войната, която смятахме, че никога няма да свърши, приключи.
Островът, който смятахме, че сме изгубили завинаги, си е наш отново.
В момента сме трима в къщата на доктора...
доктора, дъщеря му...
която се обучава за доктор…
и Лемони.
Пелагия! Пелагия!
За теб е.
От Италия.
Какво е това?
Плоча.
Трябва да започнем с приготвянето на вечерята, това трябва да направим.
Лемони.
Антонио, не знам...
дали това писмо ще стигне до теб, или дори да ли си жив.
Може би някой друг ни е изпратил плочата ти...
и затова не намерихме бележка.
Искам да ти кажа, че Пелагия е щастлива...
но тя плаче постоянно със сърце, не със сълзи...
и е толкова нещастна, че некой доктор не може да й помогне.
Тя се обвинява за мъката, която преживяхме...
и може би същото е вярно и за теб.
Знаеш, че не съм религиозен...
но аз вярвам в това…
ако има рана, трябва да се опитаме да я излекуваме...
ако има някой, чиято болка можем да излекуваме...
трябва да търсим, докато открием лек...
ако боговете са решили да оцелеем...
ще има конкретна причина за това.
Къде е твоето чудо днес, а?
Какво трябва да кажем за това?
Събуди се. Хвърли дърва в огъня.
Оправи покрива. Боядисай къщата.
Тя ме подлудява.
Когато бях глух, не чувах натякването й..
Но сега--
умолявам те, помогни ми.
Сложи зърното грах обратно в ухото ми.
Латре?
Лемони?
Лемони?
Лемони?
Търся Лемони.
Надолу по пътя е.
Ходих до къщата.
Тя вече не съществува.
Строим нова.
Баща ти писа, че си получил плочата.
Китара е. Различно е.
Опитах се да живея без теб.
Опитах да се принудя да повярвам, че мога да живея без теб.
Белегът е заздравял добре.
Стаматис, обичаш ли жена си?
Ако я обичаш, съветът ми е да се държиш добре с нея.
Носи дървата за огрев, преди тя да те е помолила.
Ако й е студено, наметни я с нещо.
И носи й цветя…
всеки път като се връщаш от полето.
Няма ли да сложиш зърното грах обратно в ухото ми?
О, не, не, не.
Това ще противоречи на Хипократовата клетва.