Taking Lives (2004) (Taking_Lives_1.srt) Свали субтитрите

Taking Lives (2004) (Taking_Lives_1.srt)
Къде отивате?
Един билет, моля!Мон Лориер.
Може ли? Човекът отзад не спира да хърка.
Да, разбира се...
Аз съм Мет.
- Аз съм Марти.
Здравей, Марти, радвам се.
- Радвам се и аз.
Къде си тръгнал?
Колкото се може по-далече.
Да си пийнем за това, братле.
Наздраве.
Май имаме малък проблем... Проблеми с мотора, хора.
Настанете се удобно...
- Ей, човече...!
Същото ми се случи в Св. Лоренс и трябваше да чакам 8 ч.
По дяволите. Ей, това смърди. Това наистина смърди.
385 долара. Само в брой.
Имам само кредитната карта на баща ми?
Не можеш ли да четеш?
Само в брой!
Имаш ли книжка?
- Имам, но ми я взеха.
Значи ти ще караш.
Виждаш ли това?
Изкуствено.
Какво се случи?
- От вторият ми баща.
Удари ме толкова силно,че прелетиах циалата кухня.
Майка ми видя всичко.
Но защо го е направил?
- Защото прави такви неща?
Той е шибан психопат... 120 килограмово буре.
Но аз му го върнах.
- Върнал си го на татко си?
Ужасното беше, че на следващата сутрин ме записа във военно училище.
Не вярвам в следването на хорските правила, човече.
Зарежи хората,зарежи и шибаните им правила. Затова прескочих зида преди два дена.
А сега отивам да свиря в Сиатъл.
Боже Господи.
Много съжалявам, човече... Аз съм идиот,не внимавах въобще.
- Не, не... забрави, човече...
Имаме късмет,че тази бракма има резервна.По дяволите.
Някога сменял ли си гума, Мартин?
Така си и мислех. Добре.
ОК... какво имаме тук...
О,да,ще я сменя за нула време.
Но,този път аз ще карам. Става ли?
Много е стегната.
Първата винаги е най-трудна. След това останалите ти се виждат лесни.
Аз и ти сме почти еднакво високи, човече.
- Какво?
Тихо.
МОМЧЕ ЗАГИНА В КАТАСТРОФА.
ЖЕРТВАТА Е ПОЧИНАЛА НА МЯСТО.
СТАНДАРТНО ПОТВЪРЖДЕНИЕ НА ПОЧИНАЛИЯТ
АДЖЕЛИНА ДЖОЛИ
ИТЪН ХОУК
КВЕБЕК, Монреал КАНАДСКО ЗДРАВНО СДРУЖЕНИЕ
Полицай. Полицай, трябва ми вашата помощ.
- Да, г-жо.
Току-що го видях моят син там на ферибота.
Какво е проблемът, мадам?
- Моят син е мъртъв!
Той почина преди 19 години, но това беше моят син.
Премина точно пред мене. Имахме визуален контак.
Той ме позна.
Майките не грешат за такива неща.
Как мога да обясня, колко опасен беше, колко...?
Не,не "беше"...
Е.
Моят син е много опасен човек. Как си?
Какво правиш? Подготвям брифинг за агент Скот.
Агент Скот?
Не ми е ясно за какво му е някой друг? Всичко е под наш контрол.
Нямаме нищо,Джоузеф. Защото нямахме достатъчно време.
Трябват ни само още няколко дни,това е всичко. Дойде ли?
Беше в самолета.Не могат да я намерят. Джерард проверява мястото за взимане на багаж.
Тя ще дава съвети, нали? Не става въпрос за територии,Паркет.
Не е имало такова убийство от години.
И първото нещо което правиш е, да доведеш някой друг. Хайде де!
Имам странно предчувствие за това убийство.
Трябва ни помощ, нямаме нищо.
Извикайте ме веднага щом дойде.
Сигурно се ебаваш с мен.
Специален агент Скот?
- Да.
Ние ви чакахме на летището.
- Това е гроб, нали знаеш? Да, знам.
Агент Скот!
- Г-н Директор, здравейте.
Виждам, че вече се чувствате като у дома си.
Това са Джозеф Пакет и Емил Дювал, те водят разследването.
Приятно ми е.
- И на мен. Благодаря,че ме поканихте.
- Ние не сме ви канили.
Почти сме убедени,че жертвата е била убита някъде другаде,после донесена тук.
Мисля, че е преднамерено.
- Какво? Мисля, че е преднамерено.
Мисля, че убиецът е избрал мястото специално,и го и изкопал предварително.
Мога да ви покажа... Личи си защото... Виждате ли това?Ъглите?
Те са точни. Симетрични.
Пропорциите са прецизни.
Точно 2 и половина метра са.
Жертвата не беше ли 1.80? Да, точно!
Мисля, че го е наблюдавал няколко седмици...
изучавал е навиците му,действията му.
И е знаел, че може да разчита да изкопае гроба точно тук.
- И откъде е знаел, че жертвата ще бъде тук когато той иска?
Това е пътека за велосипеди, нали?
На снимките, които изпратихте...
жертвата има малки рани на колената.
Предполагам, че това е от карането на колело.
Също така има и сексуален елемент във всичко това...
душене отзад, отсичане на ръцете, смачкване на главата...
това се случва моментално. Това го възбужда.
И...
и той е искал да намерите тялото.
Искам да кажа...
защо иначе да го заравя на строеж, освен ако не иска да бъде изровен,нали?
Очите,ние мислим,че са били извадени, или са все още в черепа?
Незнаем. Предполагам, че правите...
Реконструкция на черепа.Да,разбира се.
Прави се в момента. Добре.
Свършихме ли тук?
Да. Добре.
- Лека нощ!
Не се притеснявай за Пакет, той е... импулсивен, във всичко се хвърля.
Не го обвинявам.
Радвам се, че те виждам отново, Илеана.
За мен това, че си тук, значи много.
Лежаща в гроба.
Дедективите ми смятат,че си някаква вещица.
Е, и по-лошо са ме наричали.
Знаеш това. Знам.
Здравей. Съжалявам,че те безпокоя. Един мъж е бил убит снощи.
Станало е на паркинга пред 24 часов спортен клуб около 21:00.
Същото М.О? Всичко е същото.
Намерихме гаротата на мястото, изгледа домашно направена.
Лице и е било разбито с камък.
Не е имал време за ръцете.
- Защо? Бил е прекъснат.
Името на жертвата е Кларен Морен. Това е Джим Коста.
Твърди, че е видял какво се е случило.
Той се насочи към колата ми и чух...
Когато нашите пристигнали на мястото, се опитвал да съживи жертвата.
Ами кръвта по вас?И той започна да я удира по лицето...
- Като се опитваш да помогнеш на някой,който кърви...
Проверихте ли го? ... се изцапваш с кръв. не знам...
- Джеймс МакКин Коста.и след това притичах към тях... Роден в Нова Скотия,1965-та.
Всичко изглежда съвсем нормално.
Имаме проби от кръвта и ДНК-то е на път към лабораторията.
- Обръщам се и виждам...
...как човек стои над друг...
...с...
...камък...
...в ръка.
И после..
...той започна да удря лицето на човека...
И аз извиках...
- Какво извикахте?
"Спрете!" Нещо такова... тъпо. Не знам.
И после се затичах към тях.
И той ме погледна,и насочи пистолет към мен.
И... аз... бих могъл да ви го нарисувам.
Незнам. Помислих си...
Не знам какво си помислих. След това той избяга.
Замина си,и аз се обадих в полицията.
И се опитах да направя изкуствено дишане на жертвата,докато дойде бърза помощ.
Ти ли махна гаротата?
Кое...?А,нещото около врата? Да,нямах друг избор.
Видя ли накъде отиде нападателя? Да,отиде на далеч от мен.
Какъв пистолет имаше?
От ония,които правят големи дупки в хората.
Аз го видях. Мога да го нарисувам малко...
Ок? И мога да рисувам малко,Ок? Така,че...
...може би,ако ми дадете парче хартия, ще мога да ви го скецирам.
Не знам, този тип... не мога да разбера що за човек е.
Има нещо в начина по които отговаря.
Имате ли нещо против да опитам аз?
Не, моля,заповядайте.
Здравей.
Вие полицай ли сте?
- В известен смисъл, да. Специален агент Илеана Скот.
Специален агент!
- Аз съм от ФБР.Помагам по случая.
Може ли да ви задам няколко въпроса? Същите,които ми зададе...
...другия полицай ли? Сигурно,да.
Ще ви пречи ли,ако запаля цигара? Не, разбира се, че няма.
Нервен ли сте?
Да.
Изключително.
Благодаря за хартията.
Е, как изгледаше той?
Имаше много светли очи.
Блестящи... нали знаете?
Дори в тъмното.
Коса му...
...може би беше светла.
Имаше брада.
Не го видях добре в сянката, но беше...
някак поддържана.
Как ви се стори, контролираше ли се или беше афектиран?
Исусе...
Това ли е, което си мисля?
Това ли е...?Това...
Това беше около врата му, нали? Прав ли съм?
Прав ли съм? Да,да.
Нарочно ли го направихте?
Добре, правя каквото мога да ви помогна! Нали?! Полвината лице на човека го нямаше!
Аз дори не можах... То дори не приличаше на човек.
Сторих всичко, което можах, за да помогна, и той...
Той умря, окей? Умря. Имаше...
Виж, имаше прекалено много кръв. Никога не съм виждал толкова кръв през живота си...
И не престанах да се опитвам, въпреки, че знаех, че е много късно.
Видях човека, който направи това.Окей?
Видях го и мога да ви покажа как изглежда.
И след това...
вие ще можете да го хванете!
Окей.
Какво мислиш?
- Да, резките върху врата на Морин показват, че убиецът е левак.
Той скецираше с дясната ръка, опита се да запали цигара с дясната ръка.
Мисля, че ни трябват малко повече доказателства,нали?
- Знам. Също така има досие отворено на масата.
Твоя профил. Доказателства,бележки,всичко.
Ако той беше убиецът, щеще да се опита да ги погледне.
Психопатите всъщност имат съвсем различно мозъчно възприятие.
Когато казваш думи като "дърво","канапе","къща", "изнасилване","кръвосмешение", "убийство"...
...мозъчната дейност на нормаления човек се променя, предния дял реагира.
При психопатите няма реакция.
Те възприемат убийството също като вечерята.
Те нямат емоционална връзка.
Както и да е, мисълта ми е, че когато той видя гаротата...
...реагира...
...с естествен шок и отвращение.
Мозък на психопат, а?
Учила си много такива неща в ФБР, така ли?
Искам да кажа,всички тези теории, всички тези книги...
Да, точно така.
Не съм сигурен какво виждам в теб все още, с твои трикове.
Аз нямам никакви трикови.
- Глупости.
Направи доста от тях в тази стая.
Агент Скот! Може ли да поговорим малко?
- Извини ме.
Имам сестри,които гледат така когато ги притискат и не им харесва.
Съжалявам ако греша, но...
Не! Благодаря.
- Добре.
- Агент Скот.
- Може ли да поговорим?
- Не сте ли спали още?
- Не.
Има пазач в лобито на хотела.
И сме на пътя така, че няма значение.
Имате чувството, че всичко е нагласено?
Не. Има нещо забавно в това да си играеш с хората
Някаква арогантност. В този случай не е така.
Може би той иска да намираме телата бързо.
Да, но защо?
Защо? Той не ни се подиграва.
Никъде няма "да го духате" в този случай.
Защо правите това?
- Кое?
- Запушвате си ушите?
Просто мисля по-добре когато е тихо.
Има логика.
Може би просто е отчаян.
- Случва се, нали?
- Да, но защо?
Ние не сме близо до него. И той го знае.
Има ли причина за тревога?
Има ли сериен убиец на свобода?
- Да, ние разследваме серийни убийци,
но е рано за да правим заключения.
Просто настоявам хората в Монреал да бъдат внимателни.
Това ли е тялото намерено на строежа?
- Да.
Неговата сестра го идентифицира.
Те били разделени от няколко години.
Също така, сестра му каза, че е изчезнал преди няколко седмици.
Но неговата кредитна карта е използвана през това време.
Виждаш, че всичко което ми трябваше бяха само няколко дена.
Какъв човек е бил, какво знаем?
Той е живял в малък апартманент, работил е с компютри.
Нямал е много приятели.
Някога правил ли си това? Гмуркал ли си се?
С моята бивша жена веднъж отидохме на едни луди празници,
и й трябваха само няколко метра надолу за да се изплаши.
Не можа да издържи.
- С такива цици, изненаден съм
че въобще се гмурнала.
- Гмуркането не беше проблем.
Бих искал да бе остала там, долу.
Това беше много добре.
Вие някога гмуркала ли сте се, агент Скот?
Тя прекарва много време да се търка в мъртви тела.
Не, никога не съм се опитвала.
Много съжалявам за вас тогава.
- Какво?
Рибите плуват навсякъде около тебе и не им пречи,
че ти си там. Ще ти хареса, тихо е.
Имаме съвпадение с профила.
- Къде?
Някъде край реката. Ей... какво правиш?
Няма ли да ходиме?
Не сме свършили със закуската.
Последвайте ме.
- Благодаря.
- Той ми плати в брой,
три месеци предварително и после не го видях повече.
Значи мислите, че това е той?
- Да, това е той.
Но преди да го опандизите, дължи ми 90 долара за телефона.
Може би вие ще се погрижите за това.
Знаеш ли какво? Искаме тази телефонна сметка.
ОК.Ще платите ли? Ще видим.
Всичко е чисто.
Мамка му!
- Какво?
Собственика на пръста е Кларк Уилиям Едуард.
Той е от Ванкувър. 34 годишен. Живее тук времено.
Неговата кредитна карта беше използвана вчера.
Все още не е обявен за изчезнал.
- Добре.
Нека си остане така.
- Защо?
Нека не възнаграждаваме убиеца с известност..
Той обича да му се обръща внимание, ще се нервира.
Ако е нервиран, ще направи грешка.
Трябва само да следим кредитната карта и
да поставим това място под наблюдение.
Значи се приближаваме.
- Само още нещо...
Резултатите от ДНК-то на Коста излязоха, той е чист.
Взе ли кафета и сандвич?
Това не е съвпадение, нали?
Не.
Полицаите пред галерията,
и това не е случайно, нали?
Това притеснява ли ти?
Само се озъртам откакто това се случи, така, че...
се радвам на компанията.
Как се чусвстваш?
Не мога да спя.
Но това е нормално, аз...
Имам голяма изложба в петък, няколко нови рисунки и
ако не ги продам ще фалирам.
Затова се отдавам на работата, като теб!
Получихте ли обаждания за скицата ми?
Може би.
Подтайна си.
Може ли?
Онази нощ, спомняте ли си, жертвата да се е съпротивлявала?
Трябваха ми няколко секунди,
за да видя и да схвана, какво се случва...
Чух писаци, видях камъка в ръката му
и докато видя Клайв Моран той вече нищо не правеше...
Откъде знаете как се оказва първа помощ?
Не знам. Искам да кажа, че аз... аз...
се опитах да му окажа първа помощ, но сторих само каквото можах, аз...
имитирах това, което съм гледал по телевизията.
Гледате пръстите ми? Това ли гледате?
Да.
- Вие наблюдавате всичко!
Не, това... това е от... аз... аз сам си правя рамките,
Нали знаете,колкото по-малко време остава до изложбата,толкова по-неточен ставам.
От кога се занимавате с изкуство?
Веднага след като завърших училище.
Отидох в Тайланд? И...
И срещнах един стар човек, който беше художник.
И той нямаше пари така, че...
Той рисуваше всичко.
Тези прекрасни врати които беше изрисувал.
И ми даде няколко.
И аз ги донесох тук и ги продадох...
...Не взех много пари, но му ги изпратих, парите.
И знаете ли, какво? Това беше цяло състояние за него.
Така и започнах.
Това е много хубаво.
Бих искал да ви черпя едно кафе, но изглежда, че вече имате проблем.
Е, това е първата стъпка, трябва да се признае.
Това чувство за хумор ли е? Това ли беше?
Това е...! Всичко това и... Какво е това?
Номерът на моят мобилен телефон в случай, че...
се сетите за нещо друго. Което може да помогне.
ОК.
Добре! Благодаря.
Може би ще искаш да дойдеш на изложбата в петък вечер.
Знаеш ли, мисля, че ще ти хареса.
Много странни и неуравновесени картини.
Добре.
Този, който е бил в онази стая, е въртял на този номер 20 пъти.
Ребека Ашер.
- Тя твърди, че видяла умрелия си син на
терминала в Квебек преди три седмици.
- А какво знаем за нея?
Тя е над шесдесет, няма мъж и живее сама.
Аз... ще се погрижа за това сама.
Как може и да си мисли, че ще и позволя да се погрижи
за нещо част от този шибан случай.
Ако мога да се справя с черните ти шегички с циците,
мисля, че ще мога да се справя и с изслушването
на тази жена.
Тя говори френски!
Знам, че сте видяла снимката във вестниците.
Г- жо Ашер ще я погледнете ли по добре, моля ви?
Разбира се...
Възможно ли е това да е вашият син?
Би могъл да бъде...!
Аз го познах на феробота.
Целият обрасъл с брада, с шапка нахлупена на главата...
Но очи му... Те не могат да се сбъркат.
И си дърпаше ухото. Това му е стар нервен тик от детството,
Не успях никога да го отвикна от това.
Всъщност поискаха ли да индентифицирате
тялото преди години?
Показаха ми някакви остатъци, бил удрен от камион.
Не мога да кажа, че... бях подготвена за това.
По никакъв начин.
- Не, разбира се, не...
Съжалявам.
Може ли?
- Моля ви...
Това ли е Мартин?
- Не, не... това е Рис, по-голямия му брат.
По-голям мисля, че с три минути.
- Близнаци!- Еднояйчни.
А Рис получал ли е някои странни телефонни обаждания или...?
Разбира се, няма как да знаете. Рис почина.
Съжалявам...
- Бяха на 14 г...
Снегът се топеше бързо тази година, Мартин падна от лодката...
Рис скочи за да го спаси...
Само Мартин излезе на повърхноста.
Трябва да е било ужасно за вас.
- Беше...
Е,и за Мартин също. Знаете ли Рис...
Той беше чаровник. Общителен.
Откакто почина, Мартин се промени. Стана жесток.
На 16г. открадна повечето ми бижута и избяга.
Полицията ми се обади след няколко дена.
И ми казаха за катастрофата.
Тази снимка е хубава.
- О, да... Лятна ваканция,Форт Рупърт.
А това?
- Ох... това беше първата симфония.
Вълшебната флейта.
- Разбира се... сладък е.
Сладък беше.
Сладък беше.
Ето това е Мартин.
Трабваше да носи тези голями очила.
Забравих си чантата...
- Аз ще я взема...
Заповядайте.
- Благодаря,че ми отделихте от времето си, от голяма помощ ми бяхте.
Ще ми се обадите,когато го намерите, нали? Да, разбира се.
Е?
- Колко време ще ни е нужно, за да изровим тяло тук?
Според майка му, Мартин Ашер си е чупил само една кост през живота.
Лъчевата кост. Като паднал от столче или подобно.
това дете има много счупени кости.
Най-вече по лицето на ръцете и тялото.
Но... както можете да видите лъчевата кост е недокосната.
това не е тялото на Мартин Ашер.
По-добре да преместим г-жа Ашер на някое сигурно място.
Как те обеди да я настаним тук?
- Г-жа Ешер умее да обеждава.
Тя крие нещо. Има една врата в къщата. Скрита зад шкаф.
- Къщата е под защита на нашият отдел
но това не значи, че можем да отидеме и да я претърсим.
- А когато става въпрос за агент на ФБР на когото
не са познати тукашните правила?
Е това е съвсем друга приказка.
Ето те...
Скот!
- Илеана, следователите на мястото
смятат, че е влезнал през прозореца.
Г- жа Ашер твърди, че никой друг не е имал ключ.
Засега отпечатъците не показват нищо.
Как се чувстваШ? Добре ли си?
Добре съм...
- Сигурна ли си?
Добре съм!
- Илеана,Леклер знае,че си била в къщата...
Ще можеш ли да дойдеш утре в канцеларията един час по-рано?
Разбира се!
- Ще се видим там.
Чао...
Краде животи. Това прави Мартин Ашер през
последните 20 години.
Неговата първа жертва, Джон Доу. Тогава е бил неопитен и го е прикрил
с катастрофа, за да инсценира собствената си смърт.
А след това той взима самоличността на момчето.
Има празнина между убийството на Джон Доу и Хенри Бисонет,
но това не значи, че Ашер е мъртав.
- Да,Виклас ни даде 19
неразгадани убийства в източна Канада.
Поне 11 съвпадат с М.О Всичките или са били самотници
или поне липсата им е нямало да се усети веднага.
Хенри Брисонет. Ашер го убива, взима неговия живот,
живее в неговият апартамент и използва неговите
кредитни карти, дори му плаща и данъците.
Нищо екстравагантно, той просто живее живота на Брисонет.
А след това го оставя и се превръща в Едуардс, като него следи Морин.
Всичките тези мъже имат нещо общо, нещо по което той копнее.
Просто, живот по-различен от неговият.
Аз се запознах с неговата майка. Ашер е имал брат близнак,
който за нея очевидно и е бил любим. Той се е удавил.
Няма да е нужно много убеждаване, за да призне,че обвинява Мартин за това.
Това, е човек който очевидно не понеся онова което е,дори за момент.
Така че,той заменя тела.
Щом свърши с едният започва да търси друг.
ОК. Някой току що е влезнал с взлом в галерията на Коста.
Всичко, което ми липсва е моят органайзер и бизнес бележник.
Нищо друго? Алармата е обезвредена.
Значи това не е нормален взлом?
Какво се случи тази вечер, г-н Коста?
Добре, провеждам всичките си разговори до Европа през ноща.
Всичко се товари нощем. Искам чаша кафе, отивам
отсреща в кафето. Връщам се и намирам
вратата разбита и широко отворена и масата ми разхвърляна.
Мислите, че е той, нали?
- Ние ще назначим още няколко полицаи
да наблюдават вашият апартамент. Докато се убедим,
че няма нищо.
- Това отговаря на въпроса ми.
Среща с Кларк Едуардс "Ле Фрер".
Имаш среща с някой на име Кларк Едуардс утре вечер,така ли?
Да! Той е потенциялен купувач.
Представителят му ми се обади вчера.
Може да е доста важен клиент.
Шегувате се с мен.
Ще имаме полицаи под прикиртие, които внимават за вас през
цялото време.
- Най-добрият тим за наблюдаване.
Все още говориме за същия тип, който смачква лицата
на хората и им отсича ръцете, нали?
Няма да се приближи на повече от 50 ярда,ок?
Това ще бъде от голяма полза за град Монреал.
Наистина е много опасно да се прави, но вероятно това е и нашия
най-голям шанс да го хванем.
Става ли?
- Добре, добре...
Но само заради голямият град, Монреал.
Той ли ще ме закара вкъщи?
Може ли агент Скот да ме закара?
Трябваше да си остана в Уинипег.
Имах хубава галерия, три картини на стената...
никой не влизаше...
- Ако беше останал там, ние нямаше
да имаме свидетел,който да нарисува убиецът.
А това помогна много.
Е... това е великодушен начин да се погледне на всичко това.
Тук на ляво ли?
- Не, давай на пред до Шавалие...
Може ли... може ли да те питам нещо?
- Да.
- Как правиш това? Как живееш живота си
заобиколена от всичката тази грозота?... Искам да кажа...
убийци и... жертви и... тези снимки...?
Това, което аз преживявам в момента,е само малка част от това,
с което ти живееш всеки ден, нали?
Това е моята работа.
- Има различни работи.
Има по-добри работни места.
- Не и за мене. Няма... 219?
219?
- Да, да,точно тук.
- Казваш го,сякаш е наказание.
- Не е наказание.
По скоро е като непреодолим импулс.
Окей, пристигнахме.
Кое те подтикна?
Кое те подтикна?