Taking Lives (2004) (Taking Lives (UNRATED) CD#2.BUL.srt) Свали субтитрите
Добре. Когато бях на 12...
чух шум на долния етаж и помислих, че това е татко.
И затова... слязох долу.
Някой бехе проникнал в къщата ни.
Той ме видя и тръгна към мен. Хванах един нож и се затичах към него.
И го убих.
Бях на 16 години. Сигурно е искал да вземе телевизора.
А аз го убих.
Това ме принуди.
Ще влизате ли, г-н Коста?
- Да, аз ще...
И какво г-жа Скот мисли за всичко това?
Не съм омъжена.
Аз просто... нося това.
Слушай, утре...
Всичко ще е наред.
Сега се опитай да поспиш.
Утре ще се видим, нали?
Има ли някакъв сигнал, който трябва да ви подам,
ако ми потрябва помош?
Няма да потрябва. Ние ще те наблюдаваме.
Имаме пет човека вътре и още един куп навън.
Затова не се безпокой. Когато се появи, ще скочим върху него.
Е, това си е утеха.
Късно е.
- Да, да.
Чакай ме в тоалетната.
Току що получих бележка. Пише да се срещнем в тоалетната.
Отивам в мъжката тоалетна.
Да се срещнем навън.
По дяволите, какво става?
- Решихме да прекъснем това.
Седя вътре два часа!
- Сигурно ни е изработил.
Сигурно ни е изработил? Какво трябва да значи това?
Чудя се, дали ви е видял и дали знае какво става?
Знае ли, че работя с полицията?
- По-спокойно, окей?
По-спокойно, а? Някога бил ли си на риболов?
Примамката винаги умира.
Само да ви снабдя с някое сочно доказателство.
Самец арт-дилър, който живее в постоянно състояние
на организиран хаос.
Снабден е с огнестрелно оръжие, и не знае как да го използва...
И всичко това заради лично чувство на безопасност.
Можеш да влезеш.
- Не, добре е. Благодаря.
Вие двамата на вратата.
Ще бъдеш в безопасност. Имаме двама на балкона...
и двама на входа, добре ли е?
- Отлично.
Само да ида да проверя улицата още един път.
Добре. Значи, ако ти трябвам за нещо, знаеш къде
да ме потърсиш, нали?
- Да. Там зад бара.
Добре е...
- Не, аз... наистина бих искал
да не се разстройвам така. Не помагам никому...
Беше великолепен.
- Ти ме караш да се чувствам...
толкова сигурен в себе си.
- Ти си добър. О, не...
Това е целувка на смъртта!
- Така ли мислиш?
Доброто момче никога не печели момичето.
Трябва да си тръгвам.
По-далеч от прозорите.
Значи, заминавам си.
- Защо си заминаваш?
Моята работа тук завърши. Можете да работите по случая,
имате данни, няма да ви трябвам повече.
Но Илеана... трябва ни някой...
- Но вие имате заподозрян.
Може да бъде...
Какво наистина става тук?
- Нищо.
Моля те, кажи ми какво е?
Може би имам лични отношения със свидетеля.
Отношения...
Възможно е.
Не искам това да влияе на преценката ми.
Разбирам.
Илеана...
Колко време се познаваме?
- 6 месеца.
Колко пъти те търсихме за разпити?
И колко пъти си приемала?
- Винаги.
Мисля, че е нужно много повече, за да повлияе на преценката ти.
Слушай, трябва да хвана този тип.
Знам, че и ти също трябва да го хванеш.
Аз вярвам в тебе.
Моля те.
Г-н Коста, вашите първи клиенти пристигнаха.
Не изглеждат зле.
- Артистични лайнари.
Опитайте се да не изглеждате толкова много като полицай.
Не мога да си те представя да не си покрай мъртво тяло.
Много хитро!
По-добре звучи така, искаш ли да се напиеш?
Не, благодаря.
Мисля, че това е същото, нали?
- Благодаря ти.
Извинявам се.
- Това е моята любима, това...
не знам, небето... небето ме подсеща, че когато пораснах...
Къде си отраснала?
- В една голяма къща.
Ти от село ли си?
Може сега да се връщаш на работа.
- Благодаря.
Той е!
Значи сега отново е на свобода.
Беше кофти, че не успяхме там.
А Коста?
- Той беше там, но не е ранен.
Как мислите, какъв ще е следващия му ход?
Мисля, че с Коста имаме незавършена работа.
Утре качваме Коста на самолета за Торонто сутринта в 8:30.
Тогава искам един от вас лично да го отведе до летището.
Аз ще отида.
- Свободни сте.
Само да отнесем и тези. Малко закъсняхме.
Да, знам, знам...
Здравей Джеймс.
Къде си тръгнал?
Не си заминаваш, нали?
Хайде, след всичките тези забавни игрички, които си играхме?
Цялото си време загубих за тях?
Седни.
Има един полицай отвън пред тапартамента ти.
Но не можех да не забележа, че ти си спал!
И това не е добре!
Мислех, че аз и ти имаме специална връзка.
А това изисква голямо уважение.
Очевидно ти не разбираш.
Затова ще ти го обясня отново.
Ти имаш нещо, което искам.
То е мое.
Затова, недей да ми бягаш. Това няма да се случи.
Искам да направиш нещо за мен.
Какво каза в полиция за мен?
Какво знаят в полицията за мен?
ПОМОЩ! ПОМОГНЕТЕ МИ! ПОМОЩ!
Хвърли го!
Казах, хвърли го!
Агент Скот, полицай е ранен на Св. Хенри 219.
Мамка му.
Мъртъв ли е?
Мъртъв ли е? Мъртъв ли е?
Мъртъв ли е?
- Стой по-далеч!
Той ли е? Той е. Това е Ешер.
Хвърли оръжието! Хвърли оръжието веднага!
Мърдай! Върви, върви!
Ти си късметлия. Каква катастрофа...
Всички тези снимки.
- Знаете ли къде ви водеше г-н Коста?
Нямам понятие.
Мисля, че искаше твоята колекция.
Много съжалявам за... инспектор Дювал.
Той се опита да ми спаси живота.
Е, какво ще правим сега?
- Мисля, че свърши.
Сигурен съм, че ДНК-то ще съвпадне с неговото тяло.
Значи всичко свърши.
Ще ни трябват показания от вас. Малко бюрокрация.
Сега, когато е мъртъв, да. Всичко свърши.
Вие бяхте изключително храбър в колата днес, г-н Коста.
Ти си супер!
Благодаря...
Добър ден. Мога ли да ви помогна?
Да, можете ли да повикате г-ца Скот, моля ви?
Съжалявам г-не, тя каза, че не иска да бъде обезпокоявана.
Искате ли да оставите съобщение за нея?
Не.
Ей! Ей...
Това е само драскотина.
Изглежда, че раната ви се е отворила миналата нощ.
Ще трябва да направим няколко нови шева.
Там ценят изкуството, нали?
- Какво?
Там.. във Вашингтон.
Този тип политици обичат по стените да висят разни картини, не е ли така?
Просто казвам... там мога да започна с малък...
Нали се сещаш... галерия.
Мога да открия някое място...
Там също има галерии, нали?
Скот!
Тя е тук?
Не, в болницата съм...
Веднага идвам. Добре.
Това беше Льоклер.
Трябва веднага да тръгвам.
- Извинявам се.
Искаш ли да... ще се върнеш ли? Или аз да дойда?
По късно, нали.
- Добре.
Добре.
Как ти е стъпалото?
Знам, че това е неприятно за вас, г-жо Ешер, но ако бихте
могла само да го идентифицирате.
Разбирам...
Не докосвайте тялото.
Ще докосвам каквото искам.
Луда стара крава.
Г-жо Ешер! Г-жо Ешер!
Здравей майко.
Всичко което исках...
беше да те обичам.
Но ти не ме искаш.
Винаги беше само Рис. Можеше да ме имаш завинаги...
но ти...
унищожи това... ти унищожи... всичко.
Махни се от мен.
Ти не ме плашиш.
Илеана! Илеана!
Коста е направил това... Коста е той... Коста е Ешер.
Какво казваш? О, по дяволите...
- Обясни ми!
Къде е? Къде?
- Там долу...
Долу? Къде?
- В кой?
Хайде...
Ей човече... това падна от машината, твое ли е?
Благодаря, приятел!
- Да, аз всъщност...
Значи не ни вярваш, а вярваш достатъчно, за да се качиш тук
и да прецакаш всичко!
- Случаят беше затворен.
Не е направила нищо да попречи на това.
- Глупости!
Затова отиде Дювал. Сещаш ли се за Дювал?
Нещастникът, което сега е в моргата!
Знам как се чувстваш.
- Ако имаш да кажеш нещо,
защо не ми го кажеш?
- Какво? Какво каза?
Ако имаш нещо да ми кажеш...
- Пакет, достатъчно!
Значи първите четири години беше нов в лигата, нали?
И винаги пътуваш.
- Да, но се свиква...
след време.
Трябва да и е тежко на жена ти.
- Не съм женен.
Не си? Но живееш с двете си сестри...?
Сузан и Деби.
- Къде са те?
Вкъщи са.
Там се играе само хокей. Господи! Нищо друго не се прави...
в тоя шибан град.
- И ти ли си играл като дете?
Да, малко. Бях в отбора две години подред.
Наистина? Мога да си представя, мога да видя всичко това...
тази индивидуална самоувереност, която извира от теб, за това,
че си бил златно момче.
Начинът, по който пушиш... гласът ти...
опитваш се да бъдеш готин...
За какво говориш бе, човек?
Това е Кристофър Харт.
- Какво е правил тук?
Той е зависим от дрогата и крадец на наркотици.
Коста му е бил дължник. Коста не му е плащал.
Всичко, което Харт е искал, са били неговите си пари.
Той му е дължал повече от 80 000 долара.
И Коста го намести.
- Да...
Здравей...
Там ли си?
- Кой е?
Аз съм.
Ти знаеш кой е.
Хайде Илеана. Ти не се влюби в Джеймс Коста.
А в някой толкова хубав и силен като теб.
Не в лъжлив дилър. Нали? Нали?
Този човек беше нищо, аз не му обсебих живота,
аз бях най-доброто, което му се е случвало.
Ти се вгледа в него и видя мен.
А аз се вгледах в теб и видях теб.
А ти си красива и ние сме еднакви.
Да ти го начукам.
Да ти го начукам?
Да ти го начукам? Да, аз наистина се чуках с теб.
Помниш ли как се любихме с всичките тези снимки
на мъртви хора около нас?
Беше лесно, нали?
Обикновените хора не правят любов, каквато ние си направихме.
Моментът, когато бях в теб, беше най-хубавия момент
в живота ми.
А сега си представям толкова много подробности.
Всичко ми идва отвътре.
Какво ти каза?
- Къде е?
Послужи си с кредитната карта.
Току що си е купил карта за влака, преди три часа.
Три часа? Как да го намерим за 20 минути?
Повикай ми на телефона директора на планината.
Хайде да тръгваме!
Ще се оправя. Благодаря ти.
Аз съм тук, отивам да пия кафе в ресторанта отсреща,
връщам се и намирам вратата широко отворена
И работната ми маса е преобърната.
Това не е случайно, нали?
Помощ!
Полиция!
Преградете всички изходи. Сега, сега! Направете го сега!
Ти.
След внимателното преглеждане на доклада на специален агент Скот,
офицер с професионална отговорност, тя реши да подаде молба за напускане.
Решението за освобождаване ще се вземе след
изслушването на федералния агент.
Бюрото съжалява, че губи агент от такъв калибър.
Уверени сме, че тази раздяла е най-доброто и за двете страни.
КАРЛИСЪЛ, ПЕНСИЛВАНИЯ СЕДЕМ МЕСЕЦА ПО-КЪСНО
Миличка, трябва да се прибираш вкъщи.
Навън е ужасно.
Благодаря. Ще се видим.
Бъди внимателна, нали?
- Ще бъда.
Изплаших те, съжалявам. Седни.
Хайде, седни.
Да ти направя чай? Искаш ли? Ще ти сваря кафе...
Нещо търсиш ли?
Искаш ли го... това ли търсиш?
Както виждам, наистина си коварна.
Мисля, че си планирала това из цялата къща.
Този си го оставила зад фризера!
Един и под кревaта!
Един в казанчето в банята.
Трябва да си ужасно изплашена, а?
Това ли е? Много те е страх?
Свърших една работа във Вашингтон...
за която смятах, че е изцяло пропаднала, между другото.
Те бяха щастливи, че те имаха.
Изключително щастливи...
А след това ти просто... изчезна,
в твоето малко градче!
Но все пак, остави няколко следи, нали?
Мисля, че беше много лесно да те намеря.
А сега, когато няма полицаи наоколо...
не телефонираш...
Ето.
Внимателно, все още е горещо.
А след това те видях, как нарастваш...
и знаех, че ме чакаш.
Какво носиш вътре? Близнаци?
Харесва ми, как подготвяш тяхната стая.
Има толкова много любов и топлина.
Аз мога... Мога да си представя играта им.
На какво си играят.
Ти и аз...
гледаме...
и се смеем...
Ти и аз...
можем да започнем отново.
Ние го можем.
- Не искам...
Какво? Какво е това?
Аз не искам.
Съжалявам... но това са нашите бебета, съжалявам...
Това не са твоите бебета, това са бебетата на Джеймс Коста.
Аз не знам кой си ти.
Защо казваш това?
Защо казваш това?
Върни се!
- Добре, добре... Връщам се.
Връщам се!
- Добре!
Добре... Хайде стани.
Хайде!
Стани.
Добре ли си?
Бебетата мои ли са?
Твои са.
- Мои ли са?
Хайде целуни ме.
Добре, няма да те убия.
От това, което ще ти направя, ще ти олекне.
Само, ако го направя както трябва, нали?
Успокой се. Хайде!
Отпусни се. Всичко е наред.
Добре, дай ми това.
Хайде сега...
Успокой се.
Дай ми това. Добре.
Какво правиш?
Ще се успокоиш ли?
Няма да те нараня, разбра ли? Не искам да те нараня.
Ще се успокоиш ли?
- Да! Да... да...
Всичко, което видя...
Аз исках да го видиш.
Начуках ти го.
Ало! Инспектор Льоклер!
Льоклер.
- Илеана! Безспокоях се.
Стана ли?
Свърши се.
- Отлично.
Само кротувай, веднага идвам.
Ще бъда там скоро.