Taking Lives (2004) (Taking Lives (UNRATED) CD#1.BUL.srt) Свали субтитрите
Къде отивате?
Един билет, моля!
Може ли? Човекът отзад не иска да престане да хърка.
Да, разбира се...
Аз съм Мет.
- Аз съм Марти.
Здравей Марти, радвам се.
- Радвам се и аз.
Къде си тръгнал?
Колкото се може по-далеч.
Да пийнем за това, братле.
Наздраве.
Май имаме малък проблем с мотора.
Настанете се удобно...
- Ей, човече...!
Същото ми се случи в Св. Лоренс и трябваше да чакам 8 ч.
По дяволите. Това е гадно.
Това наистина е гадно.
385 долара. Само в брой.
Не приемате ли кредитни карти?
Не можеш ли да четеш?
Само в брой!
Имаш ли шофьорска книжка?
- Имам, но ми я взеха.
Значи ти ще караш.
Виждаш ли това?
Какво се случи?
- Това е от баща ми.
Удари ме в кухнята. Майка ми видя всичко.
Но защо го е направил?
- Защото той прави такви неща...
Той е един шибан психопат... 120 килограмово буре.
Но затова му го върнах.
- Върнал си го на баща ти?
Ужасно беше. На следващата сутрин ме записа във военно училище.
Не вярвам, че хората следват правилата, разбираш ли.
Зарежи хората, зарежи и шибаните им правила.
Затова просто прескочих оградата преди два дни.
А сега отивам в Сиатъл да свиря.
Много съжалявам... мисля, че карах като идиот.
Въобще не внимавах.
- Не, не... забрави, човече...
Някога сменял ли си гума, Мартин?
Мисля, че не точно. Страхотно...
Добре... какво имаме тук... охо... да, ще я сменя веднага.
Докато мигнеш и ще е готова.
Нататък обаче аз ще карам. Нали?
Много е стегнато.
Това е най-тежката част, останалото е лесно.
С теб сме еднакви, приятел.
- Какво?
О, да... аз имам военна униформа. Униформа, имам военна униформа...
Те нямат моето сърце...
Те нямат моята душа.
МОМЧЕ ЗАГИНА В КАТАСТРОФА.
ЖЕРТВАТА Е ПОЧИНАЛА НА МЯСТО.
СТАНДАРТНО ПОТВЪРЖДЕНИЕ
АДЖЕЛИНА ДЖОЛИ
ИТЪН ХОУК
КРАДЕЦ НА ЖИВОТИ
КИЙФЪР СЪДЪРЛАНД
ОЛИВИЕ МАРТИНЕС и др.
ОТКРИВАНЕ НА ТЯЛО
НЯМА ЗАПОДОЗРЕНИ
НЕРЕШЕН СЛУЧАЙ
ИДЕНТИЧНОСТА НА ЖЕРТВАТА ВСЕ ОЩЕ Е НЕИЗВЕСТНА
ПО НОВЕЛАТА НА МАЙКЪЛ ПАЙ
ИЗЧЕЗНАЛ - ХЕНРИ БИЗОНЕТ 35 Г. КЕСТЕНЯВА КОСА,
СВЕТЛИ ОЧИ, около 175 СМ. ИЗЧЕЗНАЛ Е ОТ ВТОРНИК
МОНРЕАЛ, КАНАДА ДНЕШНИ ДНИ
Хей, трябва ми вашата помош.
- Да, г-жо.
Току що го видях... моя син... там на ферибота.
И какъв е проблемът, мадам?
- Ами той е мъртъв!
Той почина преди 19 години.
Но това беше моят син, премина точно пред мен.
Имахме очен контак. Той ме позна.
Майките не грешат за такива неща.
Как мога да обясня, колко опасен беше, колко...?
Не, беше... е...
Моят син е много опасен човек.
Как си?
Не ми е ясно, защо е всичко това?
Всичко е под контрол.
- Не ни остава друго.
Това е, защото нямаме достатъчно време.
Трябват ни само повече дни, това е всичко.
Чу ли това?
- Тя не беше там.
Но могат да я намерят. Иска да провери багажа отново.
Тя дава добри съвети, нали? Тук не се работи на територия.
Не се е случвало никакво убийство с години.
Добре... и първото нещо което ще направиш е...
да доведеш някого. Хайде де!
Имам предчувствие за това убийство.
Трябва ни помощ, нямаме нищо.
Само ме викнете, когато се появи нещо.
Сигурно се шегуваш.
Специален агент Скот?
- Да.
Ние ви чакахме на гарата.
- Това е гроб, знаеш ли?
Да, знам.
Агент Скот!
- Г-н Льоклер, здравейте.
Виждам, че вече се развихри.
Това са Джоузеф Пакет и Емил Дювал, те водят разследването.
Радвам се.
- Радвам се и аз.
Благодаря, че ме поканихте.
- Ние не сме ви канили.
Ние сме достатъчно сигурни,
че жертвата е убита някъде тук.
Мисля, че е с предумисъл.
- Какво?
Мисля, че убиецът е избрал мястото предварително...
А по конкретно...
Мога да ви покажа... Можете да видите на ъглите...
размерите са симетрични. Пропорциите се прецизни.
Точно два и половина метра са. Жертвата не беше ли 1.80?
Да, точно така!
Мисля, че я е наблюдавал първо няколко седмици, проучувал е...
навиците и, неговата рутина... и той е знаел, че може...
да я постави точно в този гроб.
- А откъде да знае, че жертвата
ще бъде там, където той иска?
Това е пътека за велосипеди, нали? На снимките, които изпратихте
жертвата има малки рани на колената.
Предполагам, че това е от карането на колело.
Също така има и сексуален елемент във всичко това...
душене отзад... отсичане на ръцете... смачкване на главата...
Това се случва моментално. Това го възбужда.
И... той иска вие да намерите телата.
Оставя ги все на места в строеж, явно иска да бъдат разкопани.
Очите... дали... както си мислим, Дали им ги изважда, или...
си остават на тях?
- Не знаем.
Тогава предполагам, че... разбира се, ще направим лицева реконструкция.
Трябва да бъде направена веднага.
Свършихме ли тук?
- Да...
Добре!
- Лека нощ!
Не обвинявай Пакет, той е... импулсивен, във всичко се хвърля.
Не го обвинявам.
- Добре е, че те виждам отново, Илеана.
За мен това, че си тук, значи много.
Някои мислят, че си някаква вещица.
- Чувала съм и по-лоши неща.
Знаеш това.
Здравей. Съжалявам, че те безпокоя, но снощи е бил убит човек.
Случило се е на паркинга миналата вечер,
около 9 часа.
- Значи ли това, че убиецът е същият?
Всичко е същото. Намерихме девойката на мястото, изгледаше ужасно.
Нейното лице е смачкано с твърд предмет.
Нямал е време да и отдели ръцете.
- Защо?
Бил е прекъснат от нещо.
Името на жертвата е Кларен Морейн. Това е Джим Коста.
Той твърди, че е видял всичко, което се е случило.
Когато нашите дойдоха на мястото, той се опитвал да съживи жертвата.
А откъде е кръвта по вас?
- Аз се опитах да помогна.
На някой, който... кървеше до смърт...
Проверихте ли го?
- Джеймс МакКин Коста.
Роден 1965-та... изглежда съвсем стандартно.
Имаме проби от кръвта.
- Завъртях се и видях...
как човек стои над друг с...
с камък... в ръцете.
И той започна да го удира по лицето...
Аз започнах да викам...
- Какво викахте?
Стой! Нещо такова... не знам...
и след това притичах към тях...
и... той ме погледна и насочи пистолет към мен...
и... аз...
не знам, помислих... не знам какво помислих...
и след това той побягна... Замина си!
После повиках ченгетата! И се опитах да направя
изкуствено дишане на жертвата, докато дойде "Бърза помощ".
Ти махна ли примката?
- За... това нещо тук ли?
Да, мисля, че да. Не както... Не както трябваше.
Видя ли нещо друго да става?
- Да, той ме приближи.
Какъв пистолет имаше?
Имаше пистолет, който наистина всява страх у хората.
Аз... го видях. Добре, мога да го опиша донякъде...
Добре де? Е... може би, ако ми дадете парче хартия...
бих могъл да ви го нарисувам.
Не съм сигурен за този тук. Не мога да го разбера.
Има нещо около него...
Нали няма да ви попречи, ако опитам аз?
Не, моля ви, само кажете.
Здравейте.
Вие полицай ли сте?
- По някакъв начин, да.
Специален агент Илеана Скот.
Специален агент!
- Аз съм от ФБР.
Помагам им в случая.
Може ли да ви задам няколко въпроса?
Може би ще ме питате за същото, както и другия.
Да, вероятно.
Ще ви пречи ли, ако запаля цигара?
Не, разбира се, че не.
Нервен ли сте?
Да.
Изключително.
Благодаря за хартията.
Е, как изгледаше?
Имаше много светли очи.
Блестящи... такива ли?
Да... дори и в тъмнината.
Неговата коса...
може би беше светла.
Имаше брада. Не го видях добре в сянката, но...
някак... беше подържана...
Как ви се стори, нормален ли беше или афектиран?
Исусе... Това ли е, което си мисля?
Това ли е...? Това му беше около врата, нали?
Прав ли съм?
Да...
- Добре, нарочно ли го направихте?
Хей, аз се мъча тук да помогна, правя най-доброто, което мога. Нали?
Лицето на жертвата... наполовина я нямаше.
Дори не изгледаше като човек.
Сторих всичко, което можех, за да помогна и...
Той умря, нали? Той умря... имаше...
Виж, имаше много кръв, аз никога не...
никога не съм виждал толкова много кръв...
през живота си...
И не престанах да се опитвам, въпреки, че знаех, че е много късно.
Видях човека, който направи това.
Ясно ли е? Аз го видях.
И мога да ви покажа как изглежда.
И след това...
И след това вие можете да го хванете!
- Добре.
Какво мислиш?
- Каза, че убиецът е левак.
Той щракаше запалката с дясната ръка. С нея се опита да запали цигара.
Мисля, че ще трябва да научим
малко повече за това.
- Да, знам. Също така има досие...
отворено на масата, това са твоите доказателства, вътре има всичко.
Ако той е убиецът, ще се опита да ги погледне.
Психопатите всъщност имат съвсем различно мозъчно възприятие...
когато казваш думи като: "дървена къща", "насилие", "кръвосмешение", "убийство".
Нормална личност би реагирала.
Психопатите нямат реакция. Чувството им за насилието
и убийството е същото, както това за вечерята.
Те нямат емоционална привързаност.
Както и да е, мисълта ми е, че когато той видя папката...
реагира с естествен шок и отвращение.
Мозък на психопат, а?
Учила си много такива неща във ФБР, така ли?
Мисля, че всичките тези теории, всичките тези книги...
Да, точно така.
Не съм сигурен, че все още съм видял всички твои трикове.
Аз нямам никакви трикове.
- Глупости.
Самата ти достатъчно го притисна, това е същото.
Агент Скот! Може ли да поговорим за малко?
Извинявам се.
Аз имам три сестри и понякога, когато ги гледам така, както вас,
когато ме разпитвахте, не им харесва. Съжалявам, ако съм сгрешил, но...
Не! Благодаря.
- Добре.
Агент Скот.
- Може ли да поговорим?
Не сте ли спали още?
- Не.
Има пазач във фоайето на хотела.
Освен това сме на пътя, така че няма значение.
Имате ли чувството, че всичко е нагласено?
Не. Има нещо забавно в това, да си играеш с хората.
Някаква арогантност. В този случай не е така.
Може би той иска да намираме телата бързо.
Да, Но защо?
Защо? Той не ни се подиграва.
Никъде няма "да го духате" в този случай.
Защо правите това?
Кое?
- Покривате ушите си?
Просто мисля по-добре, когато е тихо.
Има логика.
Може би просто е отчаян.
Случва се, нали?
- Да, но защо?
Ние сме близо до него. И той го знае.
Има ли причина за тревога?
Има ли сериен убиец на свобода?
- Да, ние разследваме серийни убийци...
но още е рано да правим заключения.
Просто настоявам хората в Монреал да бъдат внимателни.
Това ли е тялото, намерено на строежа?
- Да.
Неговата сестра го идентифицира.
Били разделени от няколко години.
Също така, сестра му каза, че е изчезнал преди няколко седмици.
Но неговата кредитна карта е използвана през това време.
Виждаш, че всичко, което ми трябваше бяха само няколко дни.
Какъв човек е бил, какво знаем?
Той е живял в малък апартманент, работил е с компютри.
Не е имал много приятели.
Някога правил ли си това? Гмуркал ли си се?
С моята бивша жена веднъж отидохме на едни луди веселби,
и на нея и трябваха само няколко метра надолу, за да се изплаши.
Не можа да издържи.
- С такива цици, изненаден съм,
че въобще се е гмурнала.
- Гмуркането не беше проблем.
Бих искал да бе останала там, долу.
Това беше много добре.
Вие някога гмуркала ли сте се, агент Скот?
Тя прекарва много време да се търка в мъртви тела.
Не, никога не съм опитвала.
Много съжалявам за вас тогава.
- Какво?
Рибите плуват навсякъде около теб и изобщо не им пречи,
че ти си там. Ще ти хареса, тихо е.
Имаме съвпадение с чертежа.
- Къде?
Някъде край реката. Ей... какво правиш?
Няма ли да ходим?
Не сме свършили със закуската.
Последвайте ме.
- Благодаря.
Той ми плати в брой,
три месеца предварително и после не го видях повече.
Значи мислите, че това е той?
- Да, това е той.
Знам някои момчета от Бостон. Дължат ми малко долари и услуга.
Ще можете ли вие да се погрижите за това.
Знаеш ли какво? Това е за мен.
Добре.
- Ще платите ли?
Всичко е чисто.
Мамка му!
- Какво?
Собственикът на пръста е Кларк Уилям Едуард.
Той е от Ванкувър. 34 годишен. Живее тук времено.
Неговата кредитна карта беше използвана вчера.
Все още не е обявен за изчезнал.
- Добре.
Нека си остане така.
- Защо?
Ще попречи много, ако медиите узнаят, че е бил убит.
Не може така, ще се нервира.
Ако бъде нервиран, тогава ще направи грешка.
Трябва само да следим кредитната карта и
да поставим това място под наблюдение.
Значи се приближаваме.
- Само още нещо...
Онзи Коста, той е чист.
Има ли кафе в тази къща?
Това не е съвпадение, нали?
Не.
Полицаите на двора от галерията,
и това не е случайно, нали?
Това пречи ли ти?
Само се озъртам, откакто това се случи, знам, че...
Радвам се за компанията.
Как се чувсвстваш?
Не мога да спя.
Това е добре, аз...
Имам голяма изложба в петък и един куп нови рисунки и...
ако не ги продам, ще остана без пари.
Затова се отдавам на работата, като теб!
Имате ли някои... имате ли успех със скицата ми?
Може би.
Може би?
Може ли?
Онази нощ, спомняте ли си, жертвата да се е съпротивлявала?
Трябваха ми няколко секунди,
за да видя и да схвана, какво се случва...
Видях какво иска да направи, видях камъка в ръката
и тогава видях Клайв Моран а той нищо не правеше...
Добре. А вие му оказахте помош.
Съмнявам се. Мисля, че аз... аз...
се опитах да му окажа помощ, но сторих само каквото можах, аз...
това е нещо, което съм виждал по телевизията.
Непрекъснато гледате в пръстите ми? Тук ли ме гледате?
Да.
- Вие искате да знаете всичко!
Не, това... това е от... аз... аз правя малки рамки...
Знаете ли, аз... понякога не съм много сръчен.
Откога се занимавате с изкуство?
Веднага след като завърших училище.
Отидох в Тайланд? И...
И срещнах един стар човек, който беше художник.
И той нямаше пари, така че...
Той рисуваше всичко.
Тези прекрасни врати, които беше изрисувал...
И ми даде няколко.
И аз ги донесох тук и ги продадох...
Не взех много пари, но му изпратих парите.
И знаете ли какво? Това беше много за него.
Така и започнах.
Това е много хубаво.
Бих искал да ви почерпя едно кафе, но изглежда, че вече имате проблем.
Е, това е първата стъпка, трябва да се признае.
Това чувство за хумор ли е? Това ли беше?
Това е...! Всичко това и... Какво е това?
Номерът на мобилния ми телефон, в случай, че...
се сетите за нещо друго, което би могло да помогне.
Добре.
Добре! Благодаря.
Може би ще искаш да дойдеш на изложбата в петък вечерта?
Знаеш ли, мисля, че ще ти хареса.
Това са интересни картини.
Добре.
Този, който е бил в онази стая, е въртял на този номер 20 пъти.
Ребека Ешер.
- Тя твърди, че го е видяла...
на терминала в Квебек преди три седмици.
- А какво знаем за нея?
Тя е над шейсетте. Няма мъж и живее сама.
Аз... ще се погрижа за това сама.
Как може дори да си помисли, че ще и позволя да се погрижи за нещо...
което е част от този шибан случай.
Ако мога да се справя с черните ти шегички с циците,
мисля, че ще мога да се справя и с изслушването
на тази жена.
Тя говори френски!
Знам, че сте видяла снимката във вестниците.
Г-жо Ешер, ще я погледнете ли по добре, моля ви?
Разбира се...
Възможно ли е това да е вашият син?
Би могъл да бъде...!
Аз го познах на феробота.
Целият обрасъл с брада, с шапка, нахлупена на главата...
и тези неговите очи... Те не могат да се сбъркат.
А точно тогава се чешеше зад ухото. Това е негов стар навик от детството.
Правеше го, когато беше нервен.
Така и никога не успях да го отуча от това.
Всъщност... поискаха ли да идентифицирате
тялото преди няколко години?
Показаха ми някакви остатъци, бил удрен от камион.
Не мога да кажа, че... бях подготвена за това.
По никакъв начин.
- Не, разбира се, не...
Съжалявам.
Може ли?
- Моля ви...
А това не е ли...
- Не... това е Рис, по-голямия ми брат.
По-голям, мисля, че с три минути.
- Близнаци! Еднояйчни.
А Рис получавал ли е някои странни телефоннки обаждания или...?
Разбира се, няма как да знаеш. Рис почина.
Съжалявам...
- Това беше преди 14 г...
Имаше много сняг тази година. Мартин падна от лодката...
Рис скочи, за да го спаси...
Само Мартин излезе на повърхността.
Трябва да е било ужасно за вас.
- Беше...
Е, и за двама ни беше ужасно. Знаете ли, Рис...
Той беше любопитен. Отворен.
Откакто почина, Мартин започна да става необичаен. Стана жесток.
След това избяга.
Полицията го намери само след няколко дни.
Тогава узнах за катастрофата.
Онази снимка е хубава.
- О, да... там е на почивка.
А това?
- О... това беше първата симфония.
Вълшебната флейта.
- Разбира се... сладък е.
Сладък беше.
Сладък беше.
Ето, това е Мартин.
Трабваше да носи тези големи очила.
Забравих си чантата...
- Аз ще я взема...
Заповядайте.
- Ценя времето ви, много ми помогнахте.
Ще ми се обадиш, когато го намериш, нали?
Да, разбира се. Е?
Колко време е нужно, за да се изрови тяло?
Според майка му, Мартин Ешер си е чупил само една кост през живота.
Когато паднал от някакво столче или нещо подобно.
Това дете има много счупени кости.
Най-вече по лицето, по ръцете и по цялото тяло.
Но... както можете да видите, радиусът на счупванията не е по ред.
Това не е тялото на Мартин Ешер.
По-добре да преместим г-жа Ешер на някое по-сигурно място.
Как се наложи да я настаним тук?
- Г-жа Ешер умее да се владее.
Тя крие нещо. Има една врата в къщата. Тя е скрита.
Къщата е под защита на нашия отдел,
но това не значи, че можем да отидеме и да я претърсим.
А когато става въпрос за агент на ФБР, на когото
не са познати тукашните правила?
Е, това е съвсем друго нещо.
Ето те...
Скот!
Илеана, следователят на мястото на злополуката смята,
че можеш да ми обясниш.
Той твърди, че никой не е имал ключ.
Засега разследващите не откриват нищо.
Как се чувстваш? Добре ли си?
Чудесно съм...
- Сигурна ли си?
Чудесно съм!
- Илеана...
Ще можеш ли да дойдеш утре в канцеларията един час по-рано?
Разбира се!
- Ще се видим там.
Чао...
Краде животи. Това е нещото, което Мартин Ешер прави...
през последните 20 години.
Неговата първа жертва, Джон Доу, тогава е трябвало да изчезне
с катастрофата, за да може да изфабрикува собствената си смърт.
И след това той изземва самоличността на това момче.
Има голяма разлика, между убийството на Джон Доу,
но това не значи, че Ешер е той.
- Той сам ни даде следа...
към неговите убийства в източна Канада.
О, да... и да живее уединения си живот,
да не пропуснем, между другото.
След като го убива, завзема неговият живот...
живее в неговия апартамент и използва неговите
кредитни карти... дори си плаща данъците.
Нищо екстравагантно, той само си живее живота.
После го отхвърля и хваща Едуардс, като завзема и неговия живот.
Всичките тези мъже имат нещо общо, нещо, по което той копнее.
По-точно, живот... по-различен от неговия.
Аз се запознах с неговата майка. Ребека Ешер е имала брат близнак,
който за нея явно е бил любим. Това е човек, който очевидно
не може да понесе онова, което е, дори и за момент.
Така той заменя телата.
Щом свърши с едния, започва да иска друг.
Значи той е някъде навън в преследване на следващата си жертва.
Благодаря ти, Илеана.
Добре. Някой току що е влязъл с взлом в галерията на Коста.
И всичко, което липсва, е моят органайзер и бизнес бележник?
Нищо друго?
- Не, доколкото знам.
Значи това не изглежда съвсем като обикновен взлом?
Какво се случи вечерта, г-н Коста?
Добре... изпращам всички творби в Европа тази нощ...
Товарим тази нощ. Аз съм тук, отивам да пия
кафе в ресторанта отсреща, връщам се и намирам
вратата разбита и широко отворена И работната ми маса е преобърната.
Мислите, че е той, нали?
- Ще оставим няколко полицаи
във вашият апартамент, г-н Коста. Искаме да сме сигурни,
че двете неща нямат връзка.
- Това отговаря на въпросите ми.
Среща с Кларк Едуардс в "Ле Фрер".
Трябваше да се срещнеш с Кларк Едуардс вечерта, така ли?
Да! Той е потенциален купувач.
Той ме повика вчера.
Може да се окаже добър клиент.
Шегувате се с мен.
Имаме полицаи под прикиртие, които ви наблюдават през
цялото време.
- Най-добрият екип за наблюдение.
И все още говорим за същия тип, който смачква лицата
на хората и им отсича ръцете, нали?
Няма да бъдете сам, хайде?
Това ще бъде от голяма полза за град Монреал.
Наистина е много опасно да се прави, но вероятно това е и нашия
най-голям шанс да го хванем.
Става ли?
- Добре, добре...
Само в служба на голямия град Монреал.
Значи този ще ме следи?
Може ли агент Скот да ме изпрати до вкъщи?
Трябваше да си остана в Уинипег.
Имах хубава галерия, всичките картини на стените...
никой никога не влизал с взлом...
- Ако беше останал там, нямаше
да имаме описанието на убиеца.
А разликата е голяма.
Е... това е великодушен начин да се погледне на всичко това.
Да те оставя ли?
- Не, малко по-нататък...
Може ли... може ли да те питам нещо?
- Да.
Как правиш това? Как си живееш живота...
заобиколена от всичките тези... всички тези гадости, имам предвид...
убийци... жертви... снимки...
Мисля си, че аз съм само малка част от това, но...
ти живееш с това всеки ден, нали?
Това ми е работата.
- Има различни професии.
Има и по-добри професии.
- Не и за мен, знаеш, че няма...
219?
- Да, да, да... точно тук.
Казвате, че е като наказание.
- Не е наказание.
По-скоро е като по принуда.
Добре, пристигнахме.
Кое ви е принудило?