Bowling For Columbine (2002) (BowlingForColumbine_CD2.sub) Свали субтитрите
Това е типичния градски кошмар.
Знаете ли, нещото което харесвам най-много в нашата страна е,
че без значение дали си убиец психопат или кандидат за президент,
нещото на което можеш винаги да разчиташ е страха на белите от черните.
Виждали сте ги по новините и в пресата.
Те убиват хора:
Те са пчелите убийци, известни още като африкански пчели.
Много съм изплашена.
Розмари Шибли никога не е предполагала, че пчелите убийци ще построят кошер...
точно срещу къщата й.
Аз съм много алергична. Също и внуците ми.
Тези пчели прозхождат от югоизточна Африка.
През 1956, Др. Уорик Кеър пренесъл няколко екземпляра в Бразилия,
и ги кръстосал с познатите ни европейски пчели.
Някой от тях били изпуснати и се заселилил в южните щати на САЩ.
Основната разлика между обикновенните пчели и африканските пчели е тяхната агресивност.
Ако правех това с африкански пчели,
само за няколко секунди щях да получа няколкостотин убождания.
Дани Селф отглежда добрите стари европейски пчели, които познава добре.
Лесно е да ги различиш по размера на телата им.
Чернокожите са се превърнали в забавление за другите.
В смисъл?
Забавлението е "Престъплението на деня".
Кръвта продава добре. Това пълни първите страници.
И тази представа се насажда в мисленето на хората.
Това няма никаква връзка с истината.
Дори напротив.
Повечето чернокожи са против притежанието на оръжие.
Хората в предградията си мислят...
че орди от нашественици ще дойдат от градовете...
или от някъде другаде, и ще опустошат общността им.
Намирам това не само странно,
но и напълно необосновано.
И странното е че намираме оръжие не в младежите от града Флинт,
а напротив, в хора от предградията и крайградските общности
Мислех че ще кажете че много от черните деца от града...
притежават оръжия.
Не...
Никога не сме имали сериозни проблеми с оръжията в градовете.
Разбира се случвало се е, но това никога не е бил основният проблем.
Основният проблем е притежаването на оръжия...
от младите хора в предградията.
Откъде е твоят пистолет?
- Откраднах го.
От кого?
- От един приятел.
Баща му има много оръжия.
- Какво стана с пистолета?
Опитахме се да го продадем в Детройт.
Можеш да вземеш около 150 долара за 9 мм.
Наистина ли? На кого ги продаваш?
На който търси. Основно на банди.
Улични банди? Чернокожи?
Предимно да.
Вече спря с това?
- Да, вече не се занимавам.
Продаваш ли оръжия?
- Не, стана прекалено рисковано.
Всички ме познават тук.
Хора които търсят наркотици или оръжие идват у нас.
А аз не искам това.
- Прекалено много проблеми...
Любимата ми статистика от моите изследвания е,
че когато броя на убийствата спадна с 20%,
отразяването на убийствата по телевизията...
се покачи с 600%.
Американската общественост е принудена от телевизията...
и други източници на информация, да вярва...
че живеят в по-опасна среда отколкото е в действителност.
Например тук броят на престъпленията намалява през последните осем години,
но притежанието на оръжие, по специално на пистолети, расте.
Броят на престъпленията намалява, докато
страхът от престъпленията се увеличава.
Не е ли нелогично?
Не, логично е, ако обърнем внимание
на това което политиците и медиите се опитват да ни внушат.
Намираме се на ъгъла на Флорънс и Норманди.
Това е мястото откъдето започна бунтът в Лос Анджелес.
Няколко бели преминаващи през Саут Сентръл
са били убити. Това е общоприетото разбиране.
Вероятноста в момента да ни се случи нещо лошо е много, много малка.
Минимална.
Но точно отсреща се намира друг символ: надписът на Холивуд,
който за много Американци символизира
блясъка и славата на Холивуд.
Да... обаче аз не виждам надписа. Там ли се намира?
Не можеш да го видиш заради заради нещо много по-опасно
Въздухът който дишаме.
Замърсяването което ни пречи да видим надписа,
което е много по-опасно от нещата с които медиите ни плашат.
Точно когато напускахме кръстовището няколко хеликоптера се появиха в небето,
и няколко минути по-късно телевизията пристигна.
Какво се е случило тук?
- Мислех че вие ще знаете.
Нямам представа.
- Чух че става дума за въоръжен човек.
Нищо повече не знам. Но ако няма развитие ще приберем камерата.
Тръгваме към друга история.
- Каква?
Човек почти се удавил.
- Удавяне?
Почти се удавил.
А това че заради замърсяването на въздуха не могат да се видят хълмовете на Холивуд?
Можете ли да направите репортаж за това?
- За замърсяване? Възможно е.
Наистина нищо вече не се вижда оттук.
Ако трябва да избирате дали да отразите въоръжен човек или удавено дете,
кое ще изберете?
-Въоръжения, винаги.
Приключило ли е всичко тук?
Не още.
Изчакайте сержанта, той ще ви каже повече подробности.
Днес пристигнах в Лос Анджелес и не мога да видя надписа на Холивуд...
от това кръстовище. Заради замърсяването на въздуха.
Възможно ли е да задържите някой за това че замърсява въздуха?
Не може.
- Никой?
Не.
- Защо не?
Защо не, сержант?
Повече от 10 години едно телевизионно предаване систематично сближава бели и черни,
опитвайки се да ограничи нашия страх и да отзнаменува разнокултурното ни общество.
Това предаване е "Ченгета".
Срещнах се с бившият продуцент на "Ченгета" и на "Най-лудите полицейски преследвания",
Г-н Дик Хърланд.
Ако погледнете в речника на "либерал" ще откриете моята снимка там някъде.
Защо не направите предаване
насочено към причините за престъпността,
вместо към задържането на престъпниците?
Защото е много по-трудно. Нямам представа как ще изглежда такова предаване.
Ярост, омраза, насилие това са неща които се продават добре,
толерантността, разбирането и желанието за промяна не са.
Имате предвид телевизионния рейтинг?
- Да.
Може би ние в телевизията сме виновни
за тенденцията да се демонизират черните и испаноговорящите
и зрителите си казват: "Не искам да помагам на тези хора!
Мразя ги, те искат да ме наранят."
Разбирате ли ме?
Да, но не мисля че правим точно това.
Не мисля че ние демонизираме черните и испаноговорящите.
Целта ни не е да ги представяме като хора които по-често извършват престъпления...
въпреки че наистина може би са по-често...
Във всички случаи не се опитваме съзнателно да ги демонизираме.
Телевизията ги показва...
като доста страшни хора.
Знам. Аз също бих искал да покажа нещата и от друг ъгъл.
Аз...
Започнете от днес!
Проблемът е, че не знам как да разкажа тази история
Явно не съм достатъчно умен за това.
- Ще ви дам идея.
Направете предаване наречено не "Ченгета" а "Корпоративни ченгета"
Идеята не е лоша, обаче не мисля че от това ще се получи добро реалити шоу,
освен ако не накараме тези хора да скочат в джиповете си
и да бягат докато полицията ги преследва.
Но всеки нормален работещ американец
ще се радва да види как арестуват шефа му, принуждават го да си свали ризата,
и го хвърлят на земята. Това със сигурност ще има добър рейтинг!
Ако открия полицески отдел
който да се занимава с корпоративни престъпници
и да ги преследва...
Искам да кажа че полицията прави това което прави с човек който е откраднал чанта с 85 долара
и в последствие арестуван,
и направи същото с някой който е откраднал 85 милиона от някой пенсионен фонд,
тогава аз без съмнение ще снимам това!
Но ако полицията арестува човек откраднал 85 милиона,
те се държат с него като с член на общинският съвет, какъвто той може и да е,
и това не прави много интригуваща телевизия.
Ако може да го накарате да си свали ризата,
да замери полицаите с мобилният си телефон,
или да изскочи през прозореца, тогава имате шоу.
В Канада човек вижда насилие по телевизията и знае че не се случва близо до него.
Тук той знае че става близо до него.
Не съм сигурен каква е разликата, но определено е голяма.
- Но защо това не се случва в Канада?
Защо те нямат над 10 000 убийства годишно?
Нямам идея, но ми звучи като добро място за живеене, когато се пенсионирам.
Бих искал да знам каква е разликата, вие не искате ли?
Да, опитвам се да разбера.
На къде сте тръгнали?
На училище.
Не се ли притеснявате че ще закъснеете?
- Не, тъй или иначе помагам на всички останали,
не ми остава време да си погледна моите неща.
Не се ли притеснявате за образованието си?
- Не, нали имаме учебници.
Какво е вашето мнение,защо има толкова много убийства в Америка?
Нямам представа. Явно хората се мразят много.
Канадците не се ли мразят?
Мразим се, но това не значи че ще застреляме някой защото не ни е приятен.
Какво правите в такива случаи?
- Дразним ги.
Майтапим се с тях.
- Или ги замеряме с яйца.
Колко убийства има в Сарния тази година?
Николко.
- Миналата година?
Мисля че едно.
А годината преди това?
- Не си спомням...
Едно убийство за последните 3 години?
- Най-вероятно.
Много рядко се случва в града ни.
Разбира се не е толкова странно за град със само 70 000 жители,
който освен това е и световната столица на целувките.
Затова отидохме в друг канадски град, 5 пъти по-голям от Сарниа - Уиндзор, Онтарио.
Точно от другата страна на реката от Детройт.
Там със сигурност би трябвало да има повече убийства.
Чували ли сте да е имало убийство тук в Уиндзор?
- Не.
Имате ли много убийства тук?
Спомням си едно, но беше преди много време.
Колко отдавна?
По ваше време?
- Да. Може би преди 15 или 20 години.
Полицай от Уиндзор ми каза че си спомня само за едно убийство през последните 3 години,
и то е извършено от човек от Детройт с оръжие откраднато от Минесота.
При над 400 000 жители в Уиндзор там просто няма канадци които да убиват други канадци.
Реших че е време да установим някои любопитни факти за Канада.
Излязох по улиците на Ню Йорк за да разбера какво мисли средният американец...
за нашите миролюбиви северни съседи.
Канадците не гледат толкова филми с насилие колкото американците.
Това не е вярно.
Из цялата страна тълпи млади канадци нетърпеливо очакват следващата холивудска кървава продукция.
На единия му откъснаха крака с изстрел.
- Има също и много мацки...
Почти необлечени, някой дори са голи.
- Много готино.
Кой филм ще гледате?
- Шестият ден.
С Арнолд Шварценегер?
Филмът ли ви кара да играете после тези игри?
Ами, да...да.
Там няма толкова бедни...
колкото в Щатите.
Отново невярно.
Нивото на безработица при нас е много високо.
Когато безработните в Мичигън бяха 4%, при нас бяха 9%.
Този процент не се е променил от доста време.
Населението в Канада е предимно бяло.
Хм, странно.
Когато отида в Канада виждам чернокожи навсякъде.
Също и жълти, и кафяви. Въобще 13% от населението не е бяло.
Значи канадците са точно като нас.
Значи причината за малкото убийства трябва да е защото...
те имат малко оръжия.
Какви оръжия притежавате?
- Аз съм ловец.
Имам предимно пушки, ловни пушки.
Колко общо?
- Около седем.
Притежавате ли оръжие?
- Няколко.
Колко?
- Шест.
Колко хора познавате които държат оръжие?
Двама, трима, дванадесет?
- Повече.
Тук много хора имат оръжие.
Това е голяма страна, лова и риболова са традиция.
При около 30 милиона жители в Канада,
или около 10 милиона домакинства
оценката е някъде към 7 милиона оръжия.
Виж ти! Канадците се оказаха големи любители на оръжията.
Къде човек може да си купи оръжие?
- Навсякъде.
Носите значка на Глок. Къде човек може да се купи Глок в Канада?
В почти всеки оръжеен магазин, стига да има разрешително...
А сега вижте въпреки строгите закони контролиращи носенето на оръжие какво мога да купя аз, един чужденец...
в местният магазин на Уол-Март.
Къде са амунициите?
- Амунициите? Тук.
Какво ви трябва?
- Патрони.
Точно така.
В Канада аз мога да си купя толкова амуниции колкото искам.
Приемате ли американски долари?
Заключвате ли къщата си?
- Не.
Не се ли страхувате?
Не особенно.
Заключвате ли нощно време?
Наистина ли?
Не се ли страхувате от нещо?
- Не.
Ограбвали ли са къщата ви?
- Да.
Какво се случи?
Някакви момчета влезли в къщата ми докато ме е нямало.
Взели малко алкохол и цигари и пак излезли.
Най-вероятно са били тийнейджъри които са искали да се позабавляват.
Само алкохол и цигари.
Била ли сте жертва на престъпление?
- Да.
Какво точно?
Някакви хора бяха влезли в къщата ми докато спях,
бяха потрошили и откраднали разни неща.
Това не ви ли накара да заключвате нощно време?
- Не.
Като типичен американец с 3 ключалки на вратата си бях меко казано учуден.
Дори в милионните градове като Торонто, хората просто не заключват вратите си.
Защо не заключвате вратите си както правим ние?
Сигурно се страхувате от съседите си.
Нощно време оставяте ли вратите си отключени?
-Да.
Къде живете?
Тук.
- В Торонто?
И не си заключвате вратата?
Американците мислят...
че заключената врата пречи на чуждите хора да влязат.
Ние в Канада мисли че тя по скоро
държи хората вътре затворени.
А вие не бихте искали това?
- Не.
Никой не иска да... Не.
Отидох без да предупреждение в един квартал в Торонто за да проверя дали тази история с отключените врати е истина.
Извинете, само проверявам.
Никой не заключва.
Никой ли не заключва в тази страна?
- Не можете ли да почукате?
Не, не.
Харсва ли ви да живеете тук?
- Да, много.
А тениската?
- Тя също.
Вратата ви беше отворена. Не се ли страхувате?
Трябва ли да бъда?
- Не знам.
Не, не се страхувам.
Благодаря ви много.
- Няма защо.
Извенете ме че нахлух така.
- Няма проблем.
И благодаря че не ме застреляхте.
- Не, не.
Трябва да ви кажа: за мен като американец, всичко това изглежаше доста странно,
до момента който в един бар не видях какви са новините там.
Те са наши прятели, ще ги изслушаме внимателно
но това не значи че ще започнем война, само защото някой ни е казал.
Канадците не са натъпквани със страх всяка вечер.
А и политиците им звучат странно.
Имаме нужда от повече детски градини, домове за възрастни хора за нашите родители,
и система за здравно осигуряване,
която да помага на хората да се справят с големите медицински разноски.
Така се изгражда добро общество.
Всички можем да спечелим заедно и няма нужда да се атакуват беззащитните хора.
В Америка тази неправилна идея за съжаление се поддържа от много десни правителства.
Държавата притиска хората със трудности,
а в същото време подпомага финансово и предоставя данъчни облекчения на тези които имат най-малка нужда от това.
Къде живеят нуждаещите се в града?
Нуждаещите се...
Изглежда за пръв път чувате думата?
Ние нямаме този проблем.
Поисках да ме заведат в някой по-беден квартал.
Ето как изглежда едно гето в Канада.
Вие като канадци мислите ли че когато човек е болен,
лечението му трябва да се покрива от здравното осигуряване?
- Абсолютно.
Защо?
Защото!
- Това е основно човешко право, правото на живот.
Току що излизате от спешното отделение?
- Да.
Колко струваше лечението ви?
Нямам представа, осигуровката ми го покрива.
Не сте платили нищо?
- Не.
Имам роднини в Щатите.
Преместиха се от Канада там.
Всичко е съвсем различно там.
- Хората са по-агресивни.
Така е.
Всички реагират много остро.
Без да се замислят.
Първата им реакция е да извадят оръжие: "Напусни моята собственост!"
Не знам, много е различно.
От къде сте?
- От Детройт?
И идвате до Канада за вечерта?
Да, хората са много по-открити тук, по дружелюбни.
Как се чувствате тук? Честно.
По-приятно е.
Бариерата между расите е много по-отчетлива в Щатите.
Можещ да я усетиш.
Тук можеш просто да бъдеш себе си.
- Това е Канада за теб.
По телевизията в Щатите постоянно говорят за убийства престрелки и насилие.
Мисля че САЩ се опитват да управляват света с насилие.
Когато в някоя страна има проблем те пращат там войници да оправят нещата с стрелба.
Докато в Канада ние се опитваме да преговаряме, търсим други решения.
Щатите казват: "Ние ще ви избием и нещата ще се оправят."
Ако притежанието на повече оръжия правеше хората по-сигурни
САЩ щяха да са най-спокойната страна в света.
Само че е точно обратното.
Област Дженеси, 911.
"Една от ученичките ми е ранена от куршум, тук в училището Бюел.
Изпратете линейка незабавно."
"Къде е момичето?"
"На земята, в класната стая. Господи, започва да побелява."
"Побелява?"
"Да, малкото момиченце побелява"
"Диша ли още?"
"Не!"
"Къде е детето което е стреляло, госпожо?"
"В офиса"
"Къде е ранена?"
"Не знам. Не смея да я обърна."
"Моля те, Господи! Моля те, Господи! Моля те, Господи!"
Чух обаждането за помощ по телевизията. Беше ужасно.
Учителката викаше: "Тя умира, помогнете!"
Тя е била до малкото момиче, нали?
- Да, на земята.
Какво се случи когато прстигна полицията?
- Когато пристигнаха,
поеха стаята...
и казаха:"Всички да излязат."
Когато полицията и помощните екипи пристигнаха вече никой нямаше думата.
Тя беше ли още жива?
- Устните и бяха вече сини.
В родния ми град Флинт, Мичигън 6 годишно момче от първи клас на училището Бюел
намерило пистолет в къщата на чичо си където живеело, защото с майка му са били принудени да напуснат дома си.
Занесъл оръжието в училище, и застрелял своята съученичка,
Кейла Роуланд, също на 6 години.
Ранена от куршума тя се свлякла на земята и умирала докато учителката се обаждала на полицията.
Никой не знае за малкото момче е искало да убие малкото момиче.
Този град, преживял повече от достатъчно трагедии и ужаси в последните 20 години
вече дължи и нов рекорд- най-младата жертва на стрелба в училище в САЩ.
В сутринта на стрелбата отне само 30 минути на новинарските хеликоптери да пристигнат на мястото.
Стотици хора се очаква да посетят погребалната служба тази вечер.
Те оплакват малката Кейла, малкото момиче
което обичало пицата и плюшените мечета,
и която ни напусна прекалено рано.
Здравейте. Погребалното бюро разпространи днес стотици от тези розови ленти,
в помощ на семейството на жертвата.
Отминава един много емоционален ден, в който почитаме паметта на малката Кейла.
Джеф Росън за канал Fox 2.
Добре!
Да, знам че имаме технически проблеми!
Не ми обеснявай, говори с хората от ПТС-а!
Трябва да си оправя косата, изглеждам ужасно.
Като килим е.
Повечето хора не могат да намерят думи да опишат чувствата си. Погребението ще бъде от 19 часа днес.
На живо от Флинт, Мичигън, Джеф Росън за Q13.
Мерси.
Искаш ли гел за коса?
- Ще ми свърши работа.
Аз имам...
- Аз имам също.
Този издържа и на урагани.
Този мъж се моли за Кейла, след това изпуска балона.
Ако може да получим цветна картина, не черно-бяла...
Тук сме същите хора които отразяваха и Колумбайн.
Някой екипи само се местят от трагедия на трягедия.
Тъжно ми е за тях, това е единственото което виждат.
Трагедии.
Даваме информация за новините в 17 и 18 часа.
Днес правим материал и за CNN и Fox.
Националните медии никога преди не са стъпвали в училището Бюел, както в област Биичър където то се намира,
нито дори в тази част на Флинт.
Много малко от журналистите си направиха труда да го посетят и сега.
Ако бяха решили да се преместят само няколко улици встрани от училището и погребалното бюро щяха...
да станат свидетели на друга трагедия и може би да получат някои отговори за причината за смъртта на детето.
Повече от 20 години тази област, дом на една от най-големите компании в света,
е напълно забравена и рушаща се.
87% от учениците тук живеят под официалния праг на бедността.
Бюел, Бийчър и Флинт не се вписват в офицалната приказка разказвана от медиите, на която всички вярват -
за великата Америка и неуязвимата и икономика.
Най-често срещаната причина за смъртта сред младите хора в тази част на Флинт е убийството.
Футболният стадион на Бийчър се спонсорира от погребално бюро.
Ученици от Бийчър са печелили 13 пъти регионалните шампионати по бягане,
Но никога не са имали собствен стадион, защото около футболното игрище са останали само тези кални локви.
Преди няколко години някой кръстил всички улици в района с имената на най-престижните университети.
Може би това е мечта че някой ден живота ще е по-добър.
Децата се държат.
Учителите също. Но ние не забравяме.
Не забравяме.
Просто не искаме да се случи и на някой друг...
Разбирам.
Аз също не искам да се случи и на някой друг.
Няма нищо, няма нищо.
Съжалявам.
Всичко е наред.
От студените ми мъртви ръце.
Точно както направи след трагедията в Колумбайн,
Чарлтън Хестън дойде и организира оръжейно изложение във Флинт.
Свободата ни никога не е била толкова застрашена, и никога не е било толкова важно
да я защитим, колкото сега.
Преди да дойде във Флинт Хестън даде интервю в Джорджтаунския вестник "Хойа" във връзка със смърта на Кейла.
Дори страницата на НОА отрази убийството.
Искаме да кажем на Оръжейната Асоциация че Кейла не е забравена.
Как смеят да идват тук?
Аз съм шокирана и разгневена.
Местен журналист попитал Хестън защо е дошъл във Флинт след трагедията в Бюел,
и какво мисли НОА за 6-годишните деца използващи оръжие.
Всяка година ние отделяме 21 милиона долара
за да образователни програми за малките деца:
"Ако видите оръжие, не го докосвайте.
Напуснете стаята. Извикайте някой възрастен."
И тогава пристигна и самият Моисей.
Тук във Флинт?
- Тук във Флинт.
Имаше ли хора които ви караха да дадете детето на съда?
Хора от цяла Америка ми писаха, обаждаха се, пращаха еmail-и.
Направо не мога да повярвам,
групи симпатизиращи на НОА,
хора които са луди на тема оръжие,
твърдяха че е ужасно
че казвам на хората че не трябва да носят оръжие вкъщи.
Те искаха да обесят детето на най-високото дърво.
Цялата тази омраза и расизъм...
Беше много грозно.
Тази рисунка е направена от малкото момче което участва в стрелбата в Бюел,
само 15 минути по-късно.
Дадох му пастели за да се занимава
и той нарисува това.
На стената имаше други рисунки от моите деца,
и той каза че иска и той да ми нарисува нещо.
Каза ли какво представлява?
Това е негова къща.
- Той и неговата къща?
Защо я запазихте?
Заради сериозността на събитията,
а и детето поиска да я закача.
Така че аз я сложих в рамка и ще остане тук.
Тамарла Оуенс е майката на 6-годишното момче.
За да може да се грижи за него и да осигурява прехраната,
тя участвала в програмата "От помощи към заетост".
Тази програма толкова успешно отблъсква бедните хора от социалните помощи
че авторът и, Джералд Милър, скоро е нает от една компания...
занимаваща се с приватизация в социалната система на САЩ.
Тази компания е Локхийд Мартин.
След като нямаше подходящ враг от който хората да се страхуват след студената война,
Локхийд намери друг начин да се възползва от страха на хората.
И един враг който беше доста по-близо.
Самотни черни майки, като Тамарла Оуенс.
Майка която сама отглежда детето си, трябва да пътува всеки ден по 80 км до работа.
Как това помага на обществото?
Щатът иска родителите да са отговорни...
"От помощи към заетост". Тази програма трябва да бъде спряна,
защото от нея няма никаква полза.
Тя дори задълбочава проблема.
- Наистина ли?
Вие, шерифът, мислите така?
- Да.
Бих искал да мога да поставя във всяко семейство двама отговорни родители, но това е невъзможно.
А ние качваме единствения родител на рейса
и го пращаме да работи някъде за 5.50 долара на час.
Тя се е качвала на автобуса всеки ден, за да запази правото си на социални помощи.
Както и много други хора от Флинт
тя пътувала всеки ден до Оубърн Хилс, Оъкланд, една от най-богатите области в страната.
Тамарла излизала рано сутринта, и се връщала късно вечер.
Почти не е виждала детето си.
Какво ни дава това?
Каква е ползата за щата или за Флинт?
Сега имаме и мъртво дете. Мисля че това е част от проблема.
Ние изгонихме единствения родител.
Ако някой ми твърди,
че това е от полза за обществото,
мога само да поклатя глава.
От колко време пътувате с този автобус?
От около 3 години.
Брат ми работи тук. Половината от роднините ми работят тук.
Почти всички хора които познавам работят в търговския център.
Във Флинт нямаше да изкарвам и за храна със същата работа.
Пътувам 60 км за 3$ повече на час.
Колко взимаш в момента на час?
- 8,50 $.
Достатъчно ли е да си плащаш сметките?
- Не.
Познаваш ли Тамарла, майката на момчето което застреля момичето?
Тя е пътувала с този автобус.
- Познавах я бегло,
не много добре.
- Беше ли добър човек?
Беше ОК, работеше много. Работеше на две места.
Две работи?
- Да.
Това е грила на Дик Кларк където Тамарла работела една от двете си работи.
Работеше като барманка.
Приготвяше напитки, шейкове и десерти.
Беше ли добър работник?
- Да.
Също така работеше и в сладкарницата.
Работата и е определена от щата.
Дик Кларк е американска икона.
Човекът който ни представяше рокендрола всяка седмица.
Човек свързва всяка част от живота си с музиката.
Както казва Дик: "Музиката е саундтрака на нашия живот."
За ресторанта и сладкарницата в Оубърн Хилс той е поискал специални данъчни облекчения,
защото е наемал безработни.
Тамарла работела по 70 часа на седмица на двете места,
но не изкарвала достатъчно за да си плаща наема.
И една седмица преди стрелбата, хазяинът и я изгонил.
Останала без подслон и не искаща да извади двете си деца от училище,
тя помолила брат си да отседнат у тях за няколко седмици.
Там синът на Тамарла намерил малкият пистолет 32 калибър и го отнесъл в училище.
Тамрла не го е видяла когато е взел пистолета,
защото по това време е била в автобуса, за да приготвя напитки и сладкиши за богатите.
Реших да се върна в Калифорния и да попитам Дик Кларк...
какво мисли за системата която принуждава бедните черни майки...
да работят две нископлатени работи за да преживяват.
Правя документален филм за оръжията и за стрелбите в училищата.
В родния ми град, Флинт, Мичиган, който познавате,
шестгодишно дете застреля друго шестгодишно.
Давай, Дейв! Внимавайте!
Закъсняваме.
Във всеки случай, майката на момчето работи...
в Грила на Дик Кларк в област Оакланд...
- Тръгвай. Затвори вратата.
по програмата за професионална интеграция...
- Вратата!
...принуждават тези хора... Не, Дик!
- Хей.
Трябва да ми помогнете да убедя губернатора на Мичиган...
Тези жени са принудени да работят...
Имат деца които ги чакат вкъщи... Дик!
В Америка на Джордж Буш бедните отдавна не са приоритет.
А след 11 септември 2001, социалните проблеми остават на още по заден план
изтласкани от страха и новите приоритети.
Трябва да покажем нашето единство,
като превърнем в приоритет на Ковгреса...
военните въпроси и защитата на САЩ,
и чрез финансиране на моите инициативи.
Продаваме много защитни комплекти с ръкавици и качулки
и много противогази.
Купил съм за себе си и за кучето ми.
Денис Маркс и жена му се запасяват:
оръжия, амуниции.
В Уол-Март продажбите на оръжие са се увеличили със 70% след 11 септември,
тези на боеприпаси - с 140%.
В Далас използват мишени с образа на Бен Ладен.
В месеците след 11 септември страхът нахлу в сърцата на американците.
Никой не знаеше дали няма да стане жертва на неочаквана атака,
или дали до него не седи психопат който изведнъж ще си подпали обувките.
Заплахата изглежда съвсем реална.
Може да е само параноя, но не искам да рискувам.
Трябва да защитя семейството си.
Нарастващия ни страх е добър за бизнеса.
Майк Блейк инсталира с 30% повече аларми отколкото предишния месец.
Повечето от хората са все още разтърсени от атаките на 11 септември.
Защо се страхуваме толкова много? Защото много хора зависят от това,
и са изградили на това кариерата си.
Има все по-голям интерес...
да се поддържа този страх, и за това се полагат много усилия.
Най-добрият начин да се преборим с терористи въоръжени с макетни ножчета е да поръчаме...
рекорден брой изтребители от Локхийд.
Да, всички сме по спокойни. Особенно когато гледаме как армията събира боклука по Парк Авеню.
Но принципната полза от тероризираното обществено мнение,
е че политическите и икономически лидери могат да правят каквото си искат.
Не знам по добър пример...
за държавен клиантелизъм...
от администрацията на Буш и Енрон.
Не научих много след атаката на Световния търговски център,.
но едно нещо е ясно: преди или след 11 септември, нация...
толкова обсебена от страх не трябва да притежава толкова оръжия и боеприпаси.
Стреля по мен с карабина Tech 9.
9 милиметрова?
Казаха че е полуавтоматична, но на мен ми звучеше като автоматична.
Това е Ричард Касталдо.
а това е Марк Тайлър.
Двамата са жертви на стрелбата в Колумбайн.
Ричард е парализиран и ще прекара остатъка от живота си в инвалидна количка.
След множество операции Марк едва се движи от болка.
Учениците от Колумбайн бяха наказани.
Ние понесохме наказание заради цялата нация този ден.
Марк и Ричард са осъдени да страдат.
Страдат от патроните на К-Март които още се намират в телата им.
Докато ми показваха белезите от куршумите ми дойде една идея как можем да намалим
броя на оръжията и амунициите в обръщение.
Попитах момчетата дали искат да отидем до К-Март и да върнем стоката.
Готов ли си?
Да тръгваме.
- Хайде.
Спрете камерата, моля!
Бихме искали да говорим с г-н Конауей.
Трябва да поискате разрешение за да снимате.
Спри я.
Един час по-късно
Аз съм Мери Лиренц, завеждащ връзките с медиите в К-Март.
Как мога да ви помогна?
- Това е Ричард Касталдо.
Здравей, Ричард.
А това е Марк Тайлър.
Те са ученици от колежа Колумбайн.
По време на стрелбата са били ранени от куршуми купени от К-Март.
Изминали сте доста път от Колорадо.
И си мислехме... тъй като вече не продавате оръжия,
не е ли логично да не продавате и куршуми.
Настояваме да прекратите напълно продажбата на 9мм патрони.
Предполагам че имате представа от нашите магазини, надявам се че сте наши клиенти...
и знаете че ние предлагаме само амуниции за спортни оръжия
и аксесоари за лов.
Ще предам вашето желание на президента ни Чък Конауей.
Той не е тук днес.
- Няма ли го?
Не, няма да го има цялата седмица.
- Въобще?
Има ли ограничение на броя патрони които един човек може да купи?
Не мога да ви отговоря. Не съм аз човека който отговаря за тези стоки.
Той тук ли е?
Мога да ви изпратя тази информация ако оставите визитка.
Не искаме да оставяме визитка, вижте за какво става въпрос:
Марк има куршум от К-Март на два сантиметра от аортата си.
Между аортата и гръбначния стълб.
Радвам се че се държите.
Казах им че някой ще ги изслуша,
някой който ще се отнесе сериозно към искането им.
И не човек от PR-а, а някой с правомощия
който ще може да отговори на въпросите им.
К-Март приема това много сериозно, но в момента не мога да направя повече.
Ще предам разговора ни...
Ще извикам някой от закупчиците.
Мери се качи,
и след два часа се върна с човека който закупува патроните за К-Март.
Съветвам ви да не се забърквате в проблеми.
Не сме ние тези които имат проблеми.
Марк му показа белезите си.
Това са следите от вашите куршуми.
Оттук са излезли куршумите на К-Март.
Довиждане.
Някой друг ще слезе ли?
Или това беше всичко?
Ще проверя.
- Благодаря ви.
Чакахме още няколко часа, но никой друг не слезе.
Като напускахме сградата, на Марк му дойде една идея.
Предложи да отидем в най-близкият К-Март
и да изкупим всички патрони.
Вземете колкото може повече.
Ето там са.
Какви други има?
Имате ли патрони за .357 магнум? Ще ги взема всичките.
Ти си на 17 години. А ти?
- На 16.
По дяволите!
Марк изкупи всички амуниции.
На следващия ден се върнахме с всичките патрони в главния офис на К-Март.
Този път взехме и пресата.
Новините от юго-източен Мичигън продължават.
Следващият репортаж предупреждава за опасността от змии това лято...
тази майка показва как е била ухапана от пепелянка.
Двама ученици преживяли кръвопролитието в Колумбайн са в града.
Те са разгневени на К-Март.
Бихме искали да говорим с президента на К-Март.
Как сте?
- Радвам се да ви видя отново.
Това са 9мм патрони.
Същите като тези...
в телата на Ричард и Марк.
Вземете ги. Аз няма да ги докосна.
Излезте, някой ще слезе при вас.
И не блокирайте вратата, моля.
Ще изпратите ли някой?
Аз съм Лаури МакТавиш, вице-президент на К-Март и отговарям за връзките с обществеността.
Искам да направя изявление от името на компанията.
Това което се случи в Колумбайн, Колорадо, е трагедия която разтърси всички американци.
Съжалявам за положението вкоето са тези млади хора.
К-Март ще преустанови постепенно продажбата на амуниции.
Предполагаме че пълното преустановяване на продажбите...
в Съединените Щати ще стане в рамките на 90 дни.
Представителите на К-Март са се срещнали с г-н Мур вчера...
както и с учениците от Колумбайн,
и изслушаха техните опасения относно продуктите предлагани от К-Март.
След тази среща компанията пое ангажимент...
да излезе с решение в рамките на една седмица.
Първо, искаме да ви благодарим...
за това че пркратявате продажбата на амуниции в магазините си.
И до 90 дни...
-... изтеглянето ще е завършило.
След 90 дни няма да се продават повече амуниции за огнестрелни оръжия?
В нашите магазини няма да се продават повече боеприпаси за огнестрелни оръжия.
Оценяваме това.
Благодарим ви много, това е чудесно.
Виж ти! Това е повече отколкото очаквахме.
Направо невероятно.
Можете ли да повярвате?
- Не.
Вече бяхме потеглили към летището.
Учениците от Колумбайн бяха спечелили голяма победа над К-Март.
И аз реших че е време да направя нещо, което трябваше да направя отдавна.
Единственото което ми трябваше беше карта с къщите не звездите.
Г-н Хестън? Аз съм Майкъл Мур.
Режисьорът.
- А, да, разбира се.
Как сте?
- Добре, благодаря.
Исках да ви попитам дали бихте могъл да ми отделите малко време.
Снимаме документален филм...
по въпроса за оръжията. Аз съм член на НОА.
Може ли да поговорим?
Момент да проверя графика си.
Мисля че имам малко време утре. В момента имам среща.
И как... Извинете?
Изчакайте ме малко.
- Да, благодаря ви.
Ще може да се видим утре сутринта. Четвъртък е, нали?
Към 8:30.
- Утре сутринта?
Тук ли?
Чудесно.
На следващата сутрин.
Майкъл Мур, имам среща с Чарлтън Хестън.
Как сте?
Благодаря ви че ме приехте.
Влязохме в къщата му със плувен басейн и тенис корт за да поговорим.
Казахму че цял живот съм бил член на НОА и му показах картата си.
Браво на вас.
Държите ли оръжия в къщата си?
- Разбира се.
Престъпниците го отбелязват.
За самозащита?
- Да, разбира се.
Били ли сте жертва на престъпление?
- Не.
Никога не сте бил нападан?
И въпреки това държите оръжия в къщата си?
Винаги заредени.
- Заредени ли са?
Всяко оръжие за самозащита трябва да бъде заредено.
Но защо са ви необходими?
-Не са ми необходими.
Разбира се, никога не сте бил нападан...
- Точно така.
Защо тогава не изпразните оръжията?
Защото втората поправка ми дава правото да ги държа заредени.
Напълно съм съгласен с вас.
Просто мисля че поправката...
- Така се чувствам по спокоен.
Знаейки че имате заредено оръжие?
В смисъл че се чувствате по-спокоен...
Не се притеснявам.
- И да не се страхувате?
Аз не се страхувам...
Просто упражнявам едно от правата...
завещано ни от мъдрите бели мъже които са основали тази страна.
Ако е било добро за тях, ще е добро и за мен.
Бихте могли да упражнявате това право и с незаредено оръжие.
Такъв е моят избор.
Изглежда ми интересно че хората често казват,
когато се говори за други страни където броя на убийствата
не е толкова висок колкото тук, че там има по-малко оръжия.
Че е трудно да се сдобиеш с оръжие в Англия или Германия.
Но в Канада има 7 милиона оръжия в 10 милиона домакинства.
Няма да е задълго.
Но Канада е страна на ловци,
с милиони оръжия и въпреки това там има само няколко убийства тази година.
В страна с 30 милиона жители. Ето го и въпроса ми:
Защо става така, че те имат също толкова много оръжия,
но не извършват толкова убийства, колкото ние тук?
Мисля че причината е че американската история
е много кървава.
Не е ли такъв случая и с историята на Германия или Англия?
Не чак толкова.
Германците са пролели по малко кръв?
Не, разбира се.
Англичаните са управлялвали света 300 години през дулото на оръжието.
Там има агресивни хора. И те има лоши хора,престъпления, оръжия...
Това е интересен въпрос за изследване,
и вие имате свободата да се впуснете в него колкото подробно искате,
но аз нямам какво да добавя.
Нямате идея за причината да сме...
единствената страна с толкова жертви?
Може би защото имаме по-голямо етническо разнообразие...
в сравнение с другите страни.
Мислите че проблема е етнически?
- Не, не бих казал това.
Имахме вече достатъчно проблеми преди време с гражданските права.
Нямам друг отговор.
Какво имате предвид по "етническо разнообразие" Това не го разрах.
Попитах ви защо американците извършват толкова много убийства.
Не знам дали това е вярно...
Но вие несъмненно знаете че у нас има повече убийства от огнестрелно оръжие от всяка друга страна.
Мога само да повторя отговора си.
Който беше?
Че сме имали...
история изпълнена с повече насилие от повечето други страни,
освен тази на Русия и Япония.
- И на Германия.
И на Германия, но във всеки случай повече от тази на Канада.
Аз съм от Флинт, Мичигън.
Миналата година шест годишно момче застреля момиче от неговия клас.
Беше голяма трагедия.
- Те бяха деца.
Да, две шест годишни деца. Чухте ли за това?
Ето го и въпроса ми: след тези събития,
вие дойдохте в Флинт и организирахте голям митинг.
Както и вице-президента.
Не мислите ли че това беше проява на неуважение към хората от града...
Честно казано не знаехме за случая. Пристигнахме рано сутринта...
и заминахме за друго място.
Не сте знаели че е имало убийство?
А ако бяхте научили...
-... щях ли да отменя срещата?
Не... не съм сигурен.
- Но пристигането ви не е било планирано,
вие сте решили да се върнете там след този ужасен случай.
Щяхте ли да дойдете ако знаехте?
Не знам. Нямам идея.
Може би не?
Бихте ли искали да се извините на хората от Флинт за това?
Вие искате да се извиня на хората от Флинт?
Или на тези от Колумбайн за това че отидохте там след трагедията?
Защо посещавате тези градове след трагедиите?
Искам да ви кажа, че съм член на вашата организация.
Страхувам се че тук мненията ни се различават.
Мислите ли че е нормално да посещавате тези места?
Мислите че е нормално.
Г-н Хестън, още нещо.
Ето я.
Това е тя.
Моля ви, г-н Хестън, не си тръгвайте.
Погледнете я добре. Това е момичето.
Напуснах имението на Хестън в Бевърли Хилс и се върнах в истинския свят.
Към тази америка която живее и диша със страх...
Представете си че някой
влиза в дома ви за да нарани вас или вашето семейство.
Как изглежда този човек?
Като теб, или него, като оператора. Може да има оръжие в камерата.
...през това време се продават рекордни количество оръжие.
Това оръжие стреля толкова бързо колкото и полуавтоматичното.
И в крайна сметка остава това: Боулинг за Колумбайн.
Човек е стрелял в неделя по трима служители в боулинга на Бродуей Сентър.
Не знам почти нищо за тази история.
Знам само че има трима убити. В Литълтън. В залата за боулинг.
Съжалявам.
-Лек ден.
Да, това е наистина велик момент да си американец.
превод ~darkwise~