Kukushka (2002) Свали субтитрите
Вилле Хаапсало
Виктор Бичков
Във филма на Александър Рогожкин
КУКУВИЦА
Преоблечи се.
Готово. Редник, елате.
Дръж
Ти ли избра мястото? Аз. Не ти ли харесва?
Красиво е. Благодаря
Какво казва?
Казва, че позицията е добра за снайпер.
Да му оставя ли очилата?
Да
Ще стоите намясто докато се скрием.
Като му дадете оръжието, той ще стреля
-Аз не стрелям в гръб!
Всички така казвате. Миналата седмица дебелия Нисе куршумa ей тук го уцели.
Успех, редник. Сбогом.
... А оттам накъде?
Първия разклон наляво, втория надясно След това е изгорелият мост.
Вярвам, че сте невинен. Вие сте добър човек и честен офицер.
- Прекрати разговорите!
Другарю лейтенант, за из път.
- Успех!
Тръгваме!
Лек път, другарю лейтенант!
Ей!
- Другарю лейтенант, пътя е такъв.
Я елате да бутнете!
Ей, чиче! Аз ви познавам.
Вие работехте на стрелбището.
Кое стрелбище?
- До пазара.
Кой пазар? При нас, в Беженско. До пазара
Не съм бил аз.
- Приличате. Тогава бяхте с мустаци.
Прекрати разговорите с арестанта!
- Е какво толкова?
Благодаря, деца.
Много ли има още?
- Дявол го знае. Капитане, далече ли е?
Не знам. Не съм минавал по този път.
Другарю лейтенант, разрешете...
Другарю младши лейтенант, тези са наши. Наши, щурмоваци.
- Виждам.
Другарю младши лейтенант, разрешете да ида по нужда.
Добре.
Само не ходи далече, че не ми се стреля.
Другарю младши лейтенант, да имате хартия?
- Не, само твоя тефтер.
Но не мога да ти го дам, той ще бъде приложен към делото.
Вътре е антисъветската ти кореспонденция с твоето приятелче.
От мен ако зависеше, такива като теб щях да ги чистя на място, без съд и следствие.
Не се плаши. Нищо лошо няма да ти направя.
Ще взема малко от твоята сила, тя е нужна на ранения. Не се плаши.
Къде съм?
Това са защитници на мъжа. Ще ти помогнат да победиш телесната слабост.
Недей.
Не се притеснявай.
Хайде, направи го.
Ще оздравееш. Спи!
Е, лейтенанте, не стана вашето!
Ще дойда да ви се изпикая на гроба!
Добро утро. Трябва да махна веригата.
Трябва ми ковач.
Разбираш ли? Говориш ли Финландски? Искам да махна това.
Искаш да махнеш желязото ли? В плен ли си бил?
Не те разбирам. Говориш ли Финландски?
Ти Саами ли си? Трябва ми ковач. Сама ли си? Няма ли мъж тука?
Трябва да сваля веригата! Няма така да се разкарвам.
Много викаш. Още не съм виждала с викане да се реже желязо.
Ще видя, мъжът ми имаше инструменти.
Както кажете, госпожо.
Това ли е мъжът ти?
Болен ли е?
Ранен ли е?
Фриц. Есесовец.
А, руснак.
Аз не съм немец.
Ти мислиш, че съм от дивизия Норд. Това е само униформа.
Нарочно така ни издокарват, за да не смеем да се предаваме в плен.
Понеже вие не обичате немците, особено с такава униформа.
Не е много, ако това са ти всичките познания по немски.
Не се бой. За мен войната вече свърши.
Свалям веригата и си отивам в къщи.
Ъхъ. Кукувица. Твойта мама.
А, ти май си от онези в джипа.
Не разбрах, защо руските самолети стреляха по вас?
Стреляй, гадино. Мойте и без това щяха да ме изправят до стената.
Казвам се Вейко. А ти? Иван?
- Я върви на... (Пашол ты)
Казах ти истинското си име. Сега можеш да ми направиш магия. Или да ми откраднеш душата.
Радвам се, че се запознахме. Жалко, че няма с какво да отпразнуваме.
Не гледай, че приказвам много. От нерви е.
Осъден на смърт, останал жив.
Разбрах.
Май не съм добре дошъл в този дом. Извинете за безпокойството.
Махам веригата и си отивам.
Ела. Ще ти дам инструменти.
Това са инструментите на мъжа ми.
Мъжът ти е правил лапландски ножове. Имах такъв, хубав нож беше.
Явно си сръчен.
Сигурно момите не са ти давали мира.
Не една е минала под теб май.
Не се притеснявай. Свалям веригата и си отивам.
Четвърта година съм без мъж. Вчера се гушнах при руснака, нищо, че е като пън.
Станах съвсем мокра. Още ме...
Миришеш лошо.
Сега всички мъже миришат на желязо и смърт.
Вярно, има много насекоми. Като бях на скалата, мислех, че ще ме оглозгат до кости.
Още ме сърби навсякъде.
Имаш ли баня? Искам да се измия.
Кожата ти е бяла. Даже жените нямат такава.
Комарите са те изяли. Това е, защото много се миете.
Четири години никакъв мъж. И отведнъж двама. Явно духовете са чули мислите ми.
Той е с моята пола. Защо си се нагласил като жена?
Смешно ли ти е, фриц? Гледай да не ти се доплаче.
Добър нож, но с къса дръжка. Ей, Явървина, казах ти, за мен войната свърши.
Не искам да убивам, не искам да бъда убит. Разбра ли?
Хайде! Довърши ме!
Това е ножа на мъжа ми. Когато него го няма, той е мой,
Надявам се, че няма да се избиете. Нямам време и желание да ви погребвам.
Е, какво чакаш?
Ти си мислиш, че ще те убия? Войната свърши! Мир, разбираш ли? Войната свърши.
Е, хайде. Свършвай. Стреляй, гад, хайде.
Лев Толстой. Война и мир. Разбираш ли?
Разбрах те. Вие, фашистите, изгорихте Ясна поляна
Аз не съм фашист. Аз съм финландец.
Следвах, когато почна войната. Не съм искал да воювам!
Фашист.
- Ти си идиот.
Какво ли дрънка. Не му разбирам.
Казах ти, омръзна ми да воювам. Сбогом на оръжията. Хемингуей.
Не мога да ти го кажа на руски.
Ако знаех, щях да уча руски. Извинявай, Явървина.
Тука е неприятно и противно.
Колко е красиво тук.
Боже, вчера чаках смъртта. Прикован като Прометей на скалата. Надали разбираш какво е.
Но щом си помислих за Прометей, веднага се сетих как ще се освободя от веригата.
Сигурен съм, щях да запаля огън и по друг начин. Не само чрез лупите на очилата.
Например, да махна куршума от патрона и да стрелям в суха трева.Тя сигурно щеше да пламне.
Макар че, с лупите е по-сигурно. Явно ти грам не разбираш какво говоря. Все едно.
Сред тази мърсотия и подлост е голяма чест да останеш жив.
Главното е, че сме живи. Ти и аз.
Надявам се, че след време хората с ужас ще си спомнят какво са правили през войната.
А може би не. Човекът е непонятно същество, както е казал Достоевски.
Тя може да потрябва за нещо.
Фашиста се радва.
Никога не съм споделял възгледите на фашистите. Демократ съм.
- Все едно. Фашист си.
Аз демократ!
Храната е готова. Идвайте на ядене.
Хайде на ядене.
Какво бе, фриц! Страх те е да не те фрасна отзад. Щях да те ударя, ама съм контузен.
За втори път. Първия беше през зимата на 42-ра.
Може ли още малко.
Ядете много. За да се яде много, трябва много да се работи.
Благодаря.
Благодаря. Много беше вкусно.
Това кафе ли е? Обикновено не пия кафе, но ти благодаря.
Лоша жена!
Ей! Имаш ли да запалим.
Тютюнец. Ъ-ъ... битен цигаретен.
Ако имах, и аз щях да си запаля.
Благодаря, фашисте.
Събличай, ще го изпера.
И това също.
Как обичате да се загръщате в дрехи.
Не е зле. Момичетата харесват такива като теб.
Ей, фриц! Харесала те е. Както изглежда.
Какво се мотаеш с тази пола? Направо си смешен.
- Я върви на...
Явървина, срамежлив си като всички руснаци. Саамите това не го разбират.
Те живеят просто и естествено. Май не разбираш.
Много приказваш. От думи ушите ми звънтят. Нищо не ти разбрах.
Тя няма много риба. И елените са малко. Трудно ще изкара зимата. А и се изтърсихме две гърла.
Трябва по-бързо да си вървим.
Зрението ми е нормално. В университета почнах да нося очила, за солидност.
Нашите едва събраха пари за учение. А в Стокхолм гледат отвисоко на фините.
Надсмиват ни се. И аз, за солидност качих очила.
Не бях и помислял, че те ще ме спасят.
Явървина, и сеното и е малко. А може и да не е, елените ровят трева под снега.
Но някой трябва да ги закара до зимното пасище
- Върви, върви. Льольо.
Дай да ти помогна.
- Стой надалеч. Става ми мокро, ще ми се да викам.
Прави ти фасони. Хвърлила ти е око.
Какво?
- Хвърлила ти е око, викам.
Ще обмажа дървото с глина. Ще изгори отвътре и ще стане кюнец за сауната,
Те, набрах. Ще ги сварим или опечем. Ще ги ядем. Ядене.
Ти искаш да надникнеш в друг свят. По-добре пий отвара от мухоморка.
От тези само ще ти призлее.
Не ти ли се занимава? Недей тогава. Аз ще се оправя. Не е голяма философия.
Ако знаеш, старшината на батальона как само ги печеше...
Явървина е решил да общува с духовете. Набрал е гъби и ще ги яде.
Изглежда той е шаман или магьосник
- А, нека почива. Не се е оправил от контузията.
Ще се справя и сам.
Май някои други работи по ги умееш. Не съм против да ме търколиш на еленовата кожа.
Че май вече забравих как беше.
Не се майтапи, че не съм виждал жена 2 месеца. Даже гърбава ще ми се види кралица.
Имаш нежни ръце. Не си свикнал на мъжка работа. Май умееш само да убиваш.
Но това не е работа, а глупост на големи деца, повярвали, че лишавайки някого от живот, удължават своя.
Е, работи. Върни после варела на мястото му.
Стопанке, сол трябва. Сол, сол. Не съм побъркана да ги ям. Щом искаш, яж си ги.
Разбрах, вътре е.
Тая гад! Глей го ти...
Писмото го донесе водата.
ЗКПЧ-то е написал доноса срещу мен.
Сополанко, още една седмица на фронта не е изкарал, и вече е написал донос.
Аз го имах като син! А той пише: "Не споделя възгледите..." Хм...
Водата е размила думите. Чудесна вода, просто пускаш бельото и на сутринта е изпрано.
Брашното е на свършване. Затова му добавям дърво, става вкусно.
Пише, че моите стихове са графомански и слаби. А той самия, освен доноси, какво е написал?
На мен Сергей Есенин ми каза да пиша!
Баща ми работеше в таксиметровото депо "Другаря Урицкий"
Веднъж го вози от гарата до хотела. А аз, хлапе, седя на предната седалка и чета стихове.
Така ми каза - да пиша. Даже, ето - даде ми автограф.
Върху фотографическата си картичка.
Това жена ти ли е? Хубава е.
Мъжа ми преди четири години военни хора го отведоха с цялото стадо елени.
Видя ли - самият Есенин. А това хлапе...
Пишех лирика - за красотата, за природата, разбираш ли, за да не се побъркам в тази война. А този...
Не се коси. Важно е, че си жив. И жена ти е хубава. Само не яж гъбите, ще се побъркаш.
А, гъбите. Сега ще станат готови. Само сол им трябва. Сол!
Да, лоши са тези гъби, ще се отровиш. Разприказвах се, а елените приказки не ядат.
Развалил си желязото. Този варел съм го донесла чак отвъд баира.
Малко е недодялано, но ще може да се изкъпем.
Вече се загря. Ей, Явървина, ела да се къпем!
Често боледувате, понеже си изчегъртвате кожата. Моят мъж веднъж ходи на баня в града и се разболя.
Едва го излекувах, а дотогава не беше боледувал.
И в банята ли ще си вземеш винтовката?
- Заповядай!
Горе-долу го направих. Но става течение и отнася топлото.
Не обичам сауните. Ходих на турска баня...
А, няма какво да приказваме. Жената е добра. Пъргавелка.
Такива са и къщовници, и в леглото няма да те оставят да заспиш.
Имахме такава, пишеше ни нарядите. Аз веднъж я... поканих на кино.
Тя не дойде. После се омъжи, за ортака ми. Виктор Бичков се казваше.
Какво ли му хареса? Черен, грозен. С една дума - урод.
Не ти разбирам. Банята ли не ти харесва?
Не съм специалист. Направих я както съм чел и видял.
Честно да ти кажа, не ми върви с жените. Два пъти се жених, и двата пъти... нефелни.
Вземи.
Защо сте толкова сериозни? Измийте се, че миришете на война и смърт.
Гарван над поле летял там елени той видял.
Почнал гарван да брои - 1, 2, 3... Броил гарван до зори,
изморил се да брои: много сте, а аз един. Гракнал той и отлетял.
После легнал и заспал.
Ела.
Само не се плаши. Аз викам, когато ми е хубаво.
Ваш'та мама...
НЕ!!! НЕДЕЙ!
Извинявай, сънувах лош сън. Не съм искал да те плаша.
Лошо ти е, понеже яде гъбите. Ще ти сваря билки, за прочистване.
Веднага те харесах. А ти предпочете фашиста. Той е по-млад, но е фашист.
Ще ти сваря билки, веднага ще ти олекне. Е, трябва да работя. Иначе зимъс ще ям фъшкии, като кучетата.
Хубаво ти беше с него, значи. Чух те как пъшкаш под него.
Стана ми мъчно като слушах. Идеше ми да ви убия. Извинявай, че си го помислих.
Нали ти ме върна към живота.
Почивай си. Аз имам много работа.
Ти си ми на сърцето от самото начало.
Явървина, казах ти вече - патрони няма.
Ти ревнуваш, че тя избра мене ли? Напразно!
Тя просто искаше малко щастие.
Добре, нейсе. Живей, млад си още. Нищо не си видял от живота.
Пък и се изморих. Да воювам се изморих.
Душата ми обръгна от тази война.
Отивам да насека дърва.
Трябва да се махна оттук.
Това е отвара от билки. Изпий я, Явървина.
И какво му хареса на този фашист? Говори много, ама нищо не му се разбира.
Това ще изкара отровата на гъбите от теб. Ще ти олекне.
Вкусно е.
Яж. Искам довечера пак да викам.
И не ме гледай така. Че вместо да работя, ми се иска да вдигна фустата.
Изпи ли отварата? Трябва да отидеш ей там.
Бягай оттука! Отрови ме тази лошотия. Махай се, това да не е театър. О, боже...
Ей там в ямата! Тук е чисто място, върви там! Ти нали ме видя аз къде ходя!
Махай се оттука! Махай се. Какво гледаш?
- Отварата подейства, отровата излиза от теб.
Май от неопитност е изял много гъби.
- Какво сте ме зяпнали? Искате да ме засрамите.
Любувате ли ми се? Елате всички да гледате, викнете също кучетата и елените. Идиотизъм...
Трябва да се потегне хамбара. И двамата сте големи, трябва да ви храня с месо.
Благодаря ти, олекна ми. Ми... благодаря. Тръгвам си.
Вие сте големи и ядете много. Но не мога да ви заколя елен, малко са.
Е, сбогом, тръгвам. Благодаря за хляба и солта. Макар че, сол всъщност нямаш. Сбогом
Ти имаш добри очи, Явървина. Само не яж вече гъби.
Разделяме се с добро, тръгвам. Не мога повече. Харесва ми при теб, но ще се побъркам.
Просто съм отвикнал от живота.
Явървина пак ли отива за гъби? Сега ще ти помогна.
Накъде ги помъкна? Аз току-що ги донесох тук.
Благодаря.
Колко си недодялан.
Там има немци. Немци, немци, фашисти! Скрий се!
Там има немци, фашисти! Само трима са. Единия е ранен, има и жена, вероятно санитарка.
Дай пушката. Единия е офицер. Хващаме го, ще ни го зачетат.
Явървина, няма патрони!
- К'во? Чуй ме, немци, фашисти! Разбираш ли?
Казах ти, не воювам. Пък и няма с какво.
- Защо бе, като превалят баира, ще сме им като на тепсия!
Давай пушката! Като не щеш с добро, ще ти я взема със сила.
Ако не бях контузен, щях да те тръшна. Какво ми извиваш ръцете бе, гад...
Пусни ме, боли!
- За мен войната свърши. Какво искаш ти?
Не я искам тази война, по дяволите!
Аз съм човек, както и ти. Искам да живея, не да воювам.
Какво рече? Мислех, че си осъден на смърт. Май не си "Кукувица"
Ама как ловко ме бутна в огъня...
Цяла нощ ухажва жената, а си пълен със сила.
Ей, нищо не си разбрал. Егати късмета извадих с този идиот.
Как да ти обясня, като нищо не искаш да разбереш? Аз не съм войник! На теб не ти ли омръзна да стреляш?
Ако ти се воюва и искаш да убиваш себеподобните си - върви! Аз искам друг живот.
Да, светът не е съвършен. Но това не прави живота лош.
А може би ти, Явървина, не си живял? Само си воювал, и друго не знаеш?
Виж колко е красив светът! Почувствувах го, когато бях прикован на скалата.
Прииска ми се да пиша стихове и музика. макар, че не умея нито едното.
Аз тръгвам, Явървина.
Ти не ме разбра. Сигурно и аз не съм те разбрал.
Май имате сила в излишък.
Тръгвайте да ми помогнете.
- Иска да и помогнем.
Хайде!
Виждала съм такива машини. Там оттатък, досега насам не са летели
Какво стана?
Не се взриви, май няма бензин. Нещо бяло се разхвърча.
Да вървим.
Чакай тук.
Билките помогнаха на Явървина. Как припка.
На, чети. Май на теб ти предлагат да се предадеш в плен.
Финландия е излязла от войната! Ние с теб вече не сме във война!
Войната свърши! Да живее разумът!
Явървина, тук има мъртъв летец.
Жените не трябва да воюват. Това е противоестествено.
Явървина, аз не съм вече войник. Не съм ти противник. Тук пише, че Фините вече не воюват.
Какво? Доволен си, нали? Радваш се, че вашите са свалили самолета.
Радваш се. Герой. Срещу такива хлапета сте герои вие.
Те май са хвърляли листовките. Жалко за тях. Трябва да ги погребем.
Това е ваше дело. И твое, Фриц!
Аз съм Фин. Разбери, за мен войната свърши. Финландия е извън войната. Войната свърши!
Гледай, Явървина, сега ще я счупя тази проклета винтовка.
Ти си глупак, Явървина. Финландия и Русия са сключили примирие.
"Тази листовка е пропуск за връщане у дома" Абе как, значи Финландия е капитулирала?
Добре, Явървина, капитулирала е. Щом така ти е по-лесно да разбереш, че аз вече не воювам.
Макар, че аз самият капитулирах по-рано.
Ей, момче, дръж се! Ей-сега ще те метна. Не е далече, покрай хълма и сме там.
Ти просто не умееш да слушаш.
Не умирай бе, момче, чуваш ли!
Недей да мълчиш, чуваш ли! Поне охкай, да знам, че си жив.
Кой го рани? Какво стана?
- Аз го гръмнах, случайно. Мислех, че ще ме удари.
Каква глупост стана, жалко, ако умре! Фините капитулираха.
Може и немците да са се предали, и войната да е свършила.
Недей да лежиш! Донеси вода.
Той ни напуска. Аз вече не помня как се връщаше отиващия в царството на мъртвите.
Баба го можеше.
Превръщаше се на куче и с лая си връщаше умиращия.
Кутрето ми - това е умиращият. Държа го здраво. Ще те върна от пътя към смъртта.
Пресрещам те на пътя към смъртта и ще те върна. Връщай се! Чуй воя на кучето и се върни.
Държа те здраво, Няма да дам на душата ти да напусне тялото.
Чуй воя на кучето. То те пази. Вика те, върни се от пътя към царството на мъртвите.
Чуй моя лай и вой, стигнах те, заставам на пътя ти. Хапя те по краката и ръцете.
Не те пускам по - нататък!
Върни се в тялото си! Чуй виковете на кучето.
Върни се от пътя към мъртвите. Аз превръщам душата ти в плаващ дънер, носен от вълните.
Аз съм силния северен вятър, който ще те отнесе до брега.
Чуй лая на кучето на брега. Аз те гоня с горещия си дъх към брега.
Плувай към брега, където остана твоето тяло.
Влез в тялото си! Ветре, тласкай дънера към брега.
Там аз ще го хвана за корените и ще го измъкна.
Върни се в тялото си!
Душата се върна в тялото.
Явървина, ела.
Жив е!
Явървина, ела при мен. Искам топлина, искам мъж до мене.
Анни, не те разбирам. Почивай си, нали цяла нощ би тъпана и вика.
Не се казвам Анни. Родителите са ме нарекли Кукувица.
Хората ме наричаха куцата, мъжът ми - Анни. Но истинското ми име е Кукувица.
Явървина, ела при мен.
Благодаря ти мила, за всичко. За гостоприемството. Ако има нещо - прощавай.
Ти си чудесна, сърдечна жена.
Благодаря ти, Анни.
Какво чакате. Вървете! Вървете, аз не губя нищо.
Аз съм натам. Далече е. Но ще стигна.
Всичко хубаво, Явървина!
- Впрочем аз се казвам Иван. Иван!
Да. Всички руснаци са Иван. Щом искаш, нека си Иван. Я върви на, Иване.
И ти върви на...
На този хълм те се разделиха. Тази година снегът падна рано.
Отидоха си. Единият натам, другият ей нататък. Към домовете си.
Те бяха смели и силни. Можеха да станат добри, умели ловци.
Но войната ги принуди да правят лоши неща, които ги измориха.
Те го разбраха и престанаха да воюват помежду си.
Станаха другари. Помагаха ми в работата.
Бяха добри, винаги се подкрепяха в трудностите.
Веднъж лош човек рани единия. Другия го донесе при мен.
Аз излекувах раните му, не позволих да умре.
После разбрах, че те искат да се върнат където майките са ги родили.
Уших им красиви дрехи, набавих им храна за из път и те си отидоха, при катуните си.
Вашите бащи се казваха като вас: Пашолты (Явървина) и Вейко.
Сценарий и режисура Александър Рогожкин
Генади Атанасов - Инжинера. Юни 2004 http:/injinera.narod.ru