The Dreamers (2003) (Dreamers, The (2003) CD2.srt) Свали субтитрите
Матю!
Матю...
Матю...
Да?
Това е глупаво. Излез оттам.
Добре.
Добре, добре...
- Късно е вече, късно!
Стига, боли ме!
Не обичам да се бия, аз съм против насилието!
Няма да се съпротивлявам, виж!
- Тогава млъкни, чуваш ли!
Е, Матю, не си много любезен.
Нима идеята да правиш любов с мен ти е толкова противна?
Аз ви видях, видях ви двамата заедно в леглото.
О! Нашият гост ни е шпионирал.
Не особено приятелска постъпка от твоя страна, Матю.
Особено взимайки предвид нашето гостоприемство.
Слушайте.... Не се съпротивлявам!
Колко мило от твоя страна, Матю, да носиш образа ми до сърцето си!
Аз не...
Хей, Матю! Хей, стига де!
Съвземи се!
Хайде, съвземи се!
Изабел?
- Не, аз съм, Тео.
А къде е Изабел?
Ще трябва да ми помогнеш.
Съжалявам.
Този път беше върха!
А вчера?
В кабинета на татко?
Мислиш, че тогава беше по-хубаво?
Моля те, моля те, моля те!
- Какво?
Не го вади.
- Добре.
Матю...
Любов моя...
моя първа любов...
голямата ми любов,
страхотният ми любовник...
моят Валентино!
Мой забавни Валентино...
Знаеш ли, мислех, че си имала много любовници.
Когато за първи път те видях в "Синематек", теб и Тео,
изглеждаше толкова нахакана,
толкова опитна...
Като кинозвезда.
Аз си бях такава.
Играех, Матю.
Как стана така...
Как стана така, че вие с Тео двамата...?
Тео и аз? Това беше любов от пръв поглед.
Но никога не е влизал в теб?
- Той винаги е в мен.
А какво ще стане...
ако родителите ви разберат?
Това не трябва да се случва.
- Да, знам, но ако...
ако все пак разберат?
Това не трябва никога, никога да се случва.
Да предположим, че се случи.
Какво би...
Какво би направила?
Ще се самоубия.
Къде отиваш?
- В кухнята.
Трябва да хапна нещо.
- Късмет.
Тео?
Какво?
Искаш ли мед?
Не, благодаря.
- Хубав е!
Наистина е хубав, опитай!
Просто опитай, ще видиш...
- Не, благодаря!
Искам да знаеш, че съм ти благодарен.
Благодарен?
Помниш ли какво ми каза тогава в кафенето за теб и Изабел?
Ти беше прав.
За мен...
вие двамата... сте като две половинки на един човек.
А сега ме накарахте и мен да се чувствам като част от вас.
От вас двамата.
Нека ти кажа направо.
Ти си чудесно момче и аз много те харесвам.
Но...
никога не е ставало на въпрос, че ще бъдем трима.
Помниш ли, че ти казах и още нещо?
Че аз и Иза сме сиамски близнаци?
- Да.
Не се шегувах.
Да.. достатъчно.
Добре.
Просто яж, все едно си в някаква екзотична страна,
където никога преди не си бил, а това им е националното ястие.
Изглежда сякаш всеки момент ще се издрайфа.
Ужасно е, нали?
Извинявай, Изабел. Знам, че си се постарала.
Благодаря, Матю. Радвам се, че поне някой оценява моите старания.
Казваш, няма друга храна в къщата?
Нищо, което ти би искал да ядеш.
- И чековете са осребрени? - Да.
И какво ще правим сега?
- Ще се обадя на татко.
Телефонът не работи!
Какво е това?
- Обядът.
Така.., Изабел...
Филе-миньон?
Не.
- Не?
Матю...
ще желаете ли рамстек?
Каква гадост!
О, вижте! Какво ще кажете за този банан?
Един банан за тримата?
Ами да.
Умирам от глад.
Я ми го дай.
Защо?
- Дай да го видя.
Какво правиш?
- Просто гледай.
Ето така!
Матю, ти си пълен с изненади!
Ей, Тео!
Здрасти!
- Как е? - Нормално.
Защо не дойде снощи?
- Извинявай, не можах.
Какво става? Никакъв не се мяркаш вече! - Знам...
Не си държиш на думата.
- Стига си ми досаждал, Патрик!
Вече не си с нас.
С вас съм, но сега е по-сложно.
- Защо?
Сложно е, защото е сложно. Не мога да ти обясня. Бързам!
Кретен!
Тео! Изчакай ме!
Малък сувенир от Непал.
- Благодаря.
Ще ми се обадиш ли?
- Разбира се. С удоволствие.
Ще се чуем.
Почти не излизахме от апартамента вече.
Не знаехме и не ни пукаше дали е ден или нощ.
Чувствахме се така, сякаш морето ни завличаше навътре,
а светът оставаше далече зад гърба ни.
Прекалено силно ли ти беше?
- Не беше зле!
Не беше зле, а? Още?
- Не!
Клептън е Бог, Матю!
- Не вярвам в Бог,
но ако вярвах, той щеше да е чернокож китарист-левичар.
Това не са ти Чаплин или Китън, това са Клептън и Хендрикс.
Матю, Клептън е преоткрил наново елекртическата китара. - Какво?
Матю, повярвай ми!
- Клептън включва китарата...
той включва електрическата китара и свири...
на нея като на акустична.
А Хендрикс включва електрическата китара и свири със зъбите си.
Войниците във Виетнам сега... те кого слушат? Клептън?
Не. Те слушат Хендрикс, пича, който казва истината.
Говориш за войниците във Виетнам?
- Да!
А какво правят те във Виетнам?
- Воюват!
Какво правят те там? Кажи ми...
- Сражават се!
Те убиват населението, Матю!
Те също умират!
Те убиват деца, изпепеляват полета, Матю!
Да не би те да искат да са там?
Да не би да искат да умират? Да не би да искат да убиват хора?
А ти не трябваше ли да си във Виетнам?
Точно сега? Не трябваше ли да си във Виетнам?
Аз не вярвам в насилието, Тео.
- Къде си сега, Матю?
Не трябваше ли да си във Виетнам?
- Провървя ми! Аз съм в университета!
Имам приятели, които не са в университета.
И те са просто пушечно месо. На мен дяволски ми провървя.
Но те искат тази война!
Да не мислиш, че можеш да кажеш на правителството:
"Не, аз съм против насилието, аз не съм съгласен с вашата война?"
Може би във Франция да, но в Америка ти си длъжен да отидеш!
- А някой носи ли отговорност?
Ако не отидеш на война, отиваш в затвора!
Как можеш...
- Аз предпочитам затвора,
вместо това, да убивам хора.
- Ти не разбираш.
Четох в "Les Cahiers du Cine'ma",
че режисьорът е като любопитен воайор...
Все едно камерата...
е ключалката на спалнята на родителите,
и ти ги шпионираш, и ти е противно,
и се чувстваш виновен...
но не можеш... не можеш да отместиш поглед.
По това филмите приличат на престъпления...
а режисьорите на престъпници.
Това трябва да е незаконно.
Ето това е моя шанс да стана режисьор! - Защо?
Моите родители никога не си затваряха вратата на спалнята.
Трябва да станеш театрален, а не кинорежисьор.
Може би.
Хайде де.
Родителите ми са се чукали само веднъж в живота,
затова сме се родили близнаци.
Те просто не са искали да го правят повторно!
Не се тревожи, Матю. Това са добри новини.
Случва се само веднъж месечно.
Обичам те, Изабел.
- И аз те обичам, Матю.
Но аз наистина те обичам.
- И аз наистина-наистина те обичам.
И двамата те обичаме, нали, Тео?
- О, да.
Не е точно това, което исках да чуя.
А какво би искал да кажем?
Искам да кажете, че ме обичате.
Нали точно това казахме?
- Не, казахте, че и вие също ме обичате.
А аз не искам да казвате, че също ме обичате.
Искам да кажете, че ме обичате.
Обичаме те! Обичаме те!
- Не, и това не е същото.
Вие трябва да го кажете първи.
- Не можем, Матю...
...ти вече го каза пръв.
- Защо така?
Защо винаги аз трябва да го казвам пръв?
Горкият Матю!
Ние наистина много те обичаме!
Не искам наистина много да ме обичат, искам да ме обичат.
Знаеш ли, че някога някой е казал:
Няма такова нещо като любов. Има само доказателства за любов.
Готов ли си да ни дадеш доказателства за своята любов?
Искаш доказателства за моята любов? - Аха.
Добре.
Излизай от ваната.
Крем за бръснене... самобръсначка... - Благодаря.
Какво правиш?
А ти какво мислиш, че правя?
- Не го мислиш серизно?
Напълно сериозно.
- Няма за какво да се притесняваш.
Вече съм си правила такава операция.
- Успокой се, ще пораснат пак.
Вие и двамата сте смахнати!
- Какво толкова?
И ти наричаш това доказателство за любов?
Да ме правите на глупак? "Един от нас..."
Това е само игра. Само игра!
Игра ли, Изабел? Помисли си пак!
Помисли! Това ли е, което правите двамата?
Искате да ме обръснете, да бъда вашето малко момче?
Малкия невръстен Тео на шест годинки, с който можеш да си играеш
и да му пипаш пишката...
- Успокой се!
Хайде, аз ще ти покажа моята а ти - своята! Хайде!
Просто се успокой. Чуваме те.
Трябва да се замислите над това.
Помислете си!
Вие спите в едно легло, заедно, всяка нощ.
Заедно се къпете, заедно ходите в тоалетната.
Играете си тези малки игрички.
Бих искал да излезете от вашия свят и просто да се огледате.
Защо? Защо си толкова жесток?
Защото те обичам.
Показваш го по странен начин.
- Не, аз наистина те обичам.
Обичам ви и двамата. И ви се възхищавам.
Но аз ви гледам, слушам ви и си мисля...
вие никога няма да пораснете.
Така няма да пораснете! Невъзможно е!
Докато продължавате да се държите така един за друг.
Ходила ли си някога на среща?
- На среща?
Да, среща.
- Каква среща?
Ходила ли си поне веднъж с някое момче?
Ходила съм с Тео.
- Не с Тео!
Ходила ли си някое момче, който ти е харесвал от училище?
Никога не са ме водили на училищни балове, ако това питаш.
Във Франция нямаме училищни балове!
Но във Франция си имате срещи, Изабел.
И така, ходила ли си с момче?
- Стига си ме питал, знаеш, че не съм!
А би ли искала?
Това да не е покана?
- Да, покана е.
Би ли искала да дойдеш на среща с мен? Само ние двамата?
Не гледай към Тео!
Изабел, не ти трябва неговото разрешение!
О, не, не. Не можем да седим тук. Трябва да седнем отзад.
Предните места са за тези, които не са на среща.
Извинете!
Ако си на среща, винаги сядаш отзад.
Шоколад, сладолед! Ядки, бонбони!
Дами и господа,
филмът, който ще гледате сега, е история за музиката.
Аз играя ролята на Том Милър, агент.
Дребен театрален агент, който...
Е, ще видите сами.
Този филм беше заснет в широко- екранен формат със стереозвук и...
Извинете.
Съжалявам, не мога да остана, ще закъснея за влака.
Всичко най-хубаво, Джорджи.
Не можеш да ме слушаш пак как пея, нали?
Знаеш, че не е така.
Докато гледах телевизионния екран, си спомних борбата за Синематек.
Само, че този път участниците в демонстрацията не бяха кинофанатици,
дори не бяха студенти.
Беше трудно да се разбере какво всъщност става,
но магазините затваряха вратите си,
заводите стачкуваха,
и това започна да се разпространява из цял Париж.
Готови сме да изслушаме всички ваши законни искания.
Ние с Тео никога не гледаме телевизия. Ние сме пуристи.
Закоравяли пуристи.
Хайде, да вървим.
- Да, но...
О, Боже!
Какво?
- Тези не са мои.
В твоята стая.
- Не.
Не знам откога съм тук, но за цялото това време
нито веднъж не съм видял твоята стая.
Нали си имаш своя стая?
- Разбира се, имам.
Да не мислиш, че през цялото време съм живяла в кочината на Тео!
Тогава защо никога не ме водиш там?
- Не, не...
Никой няма да прави любов на леглото ми.
Изабел, моля те.
- Не.
Това е твоята стая, тя е част от теб и аз искам да я видя.
Само днес.
- Не, не и не!
Видях Изабел в такава светлина, в каквато никога преди не бях я виждал.
Тайна страна, която тя не искаше да разкрие пред мен.
Изведнъж си помислих за стаите на сестрите ми в Сан Диего.
Помислих си за нашия дом, и за домовете на съседите...
толкова еднакви, със своите зелени тревни площи и пръскачки,
и караваните, паркирани пред вратите на гаража.
Коя е тази скулптура?
Винаги съм искал да правя любов с Венера Милоска.
Не мога да те спра. Нямам ръце...
Не мога да те спра.
Какво има?
Какво има?
Недей... недей... Недей да слушаш.
Изабел, не плачи...
Моля те, остави ме сама. Остави ме сама, моля те.
Моля те!
Махай се!
- Изабел!
Изабел!
Тео! Отвори!
Изабел!
- Тео, отвори!
Изабел, ще се нараниш! Ще се нараниш!
Кой си ти?
- Какви ги говориш?
Какво правиш в моята стая? Махай се!
Тео!
Тео!
"Революцията не е гала-вечеря,
не е литературно произведение, рисунка или бродерия.
Тя не може да се извърши с подобна елегантност,
със спокойствие и деликатност,
с нежност, любезност, учтивост и благородство.
Революцията е въстание, акт на насилие,
с чиято помощ една класа сваля от власт друга.
"Chateau Lafitte, 1955.
"Chateau Chasse-Spleen, 1959.
"Grand Vin, 1937. Поздравления, татко!
Пак ли?
Слушай, Матю.
- Да?
Ти си голям киноманиак, нали?
- Да!
Тогава защо не възприемаш Мао като велик режисьор,
снимащ филм с милиони актьори?
Всички тези милиони хора от Червените бригади,
маршируващи към бъдещето с Червената книжка в ръка.
Книги, а не оръжие. Култура, а не насилие.
Нима не виждаш какъв велик епичен филм би станал?
Сигурно, но... Лесно е да се каже "Книги, а не оръжие"...
Но това не е точно така. Това не са книги....
а само една книга. Само една книжка.
- Млъкни. Говориш като баща ми.
Не, изслушай ме. Червените бригади, на които се възхищаваш...
всички там държат в ръка една и съща книжка,
всички пеят едни и същи песни, повтарят едни и същи лозунги.
Така, че в този велик епичен филм
всички са всъщност статисти.
И точно това ме плаши и кожата ми настръхва.
Извинявай, че говоря така,
но за мен съществува едно ясно противоречие.
Защо?
Защото... ако ти наистина вярваше в това, което говориш,
ти щеше да бъдеш там.
- Къде?
Там, на улицата.
Не разбирам за какво говориш.
- Напротив, разбираш.
Там става нещо,
случва се нещо наистина важно.
Нещо, което може да доведе до промени. Дори аз го усещам!
Но ти не си там!
Ти си тук вътре с мен, пиеш скъпо вино,
говориш ми за филми, за маоизъм... защо? - Добре, стига.
Кажи ми, защо? - Стига.
- Запитай се защо.
Не мисля, че ти наистина вярваш в това.
Мисля, че си купуваш лампа и разлепваш плакати...
но не мисля, че ти...
- Много дрънкаш. - Добре.
Тео, просто ме изслушай.
Аз мисля... мисля, че ти предпочиташ...
предпочиташ...
думата "заедно" да не включва милиони хора, а само двама.
Ей, момчета, момчета!
- Или трима.
Иза, ела при нас!
Не, благодаря, скъпи.
Тук смърди на курви.
Благодаря.
Имам изненада за вас... в салона.
Каква изненада?
- Ще видиш.
Красиво е!
- Хайде, влизай.
Правехме го като бяхме малки.
Още вино?
Благодаря.
Изабел...
О Боже, така вониш!
Ох, извинявай.
- Ти си пиян!
Е да, пиян съм. А ти си красива.
Но утре сутринта ще съм трезвен,
а ти... ти все още ще си красива.
Заспивай, Матю.
- Да.
Време е да спим?
Глупчо. Едвам си държиш очите отворени.
Лека нощ.
Тео!
Събуди се!
Какво има?
Искам да ме изслушаш.
Защо?
- Защото.
Тео!
Обичам те!
Аз също те обичам.
Ти също ме обичаш? Забавно.
Слушаш ли ме?
Нали е завинаги, нали?
Какво завинаги?
- Сме заедно, двамата.
Нали така?
- Да.
Защо Матю го каза това?
- Какво е казал Матю?
Че сме чудовища.
Искам да ми кажеш, че ще е завинаги.
Че ще е завинаги.
Иза...
- Ти не разбираш...
Да поговорим утре за това, става ли?
Обещавам ти.
Добре. Трябва да тръгваме сега, скъпи.
Вече?
Да не искаш да останеш за вечеря?
Ще си тръгнем тихичко.
На улицата!
Иза?
Какво става?
Улицата влетя в стаята!
Какво?
- Улицата влетя в стаята!
Що за миризма?
- Сълзотворен газ!
На улицата!
Хайде! Хайде!
На улицата!
Матю!
Изабел!
На улицата!
Това е само началото, борбата продължава!
Ще я подпаля, а после ще я хвъря.
Тео, не бива така, не е правилно!
- Прекрасно е!
Това е насилие!
- Това не е насилие,
Прекрасно е! Ела с мен!
- Това е шибан фашизъм, насилие!
Не е фашизъм! Полицаите са фашисти!
Полицията избива хора! - Млъкни!
- Полицията избива хора!
Ти не разбираш!
- Това не е правилно!
Послушай ме... поне малко ме послушай! Точно това правят те!
Ние не правим така! Ние правим ето така!
Правим ето така, така!
- Престани!
Изабел... Изабел...
Изаб...
Това е само началото, борбата продължава!
Превод: BENIX