Heathers (1989) (Heathers CD2.srt) Свали субтитрите
-Изобщо ли не го улучи?
Да, но не се притеснявай. Струваше си дори само да го видя как бяга!
-Стой тук, аз ще го върна.
-Сега!
-Хей, този път го чух със сигурност!
-Какво?
-Още един изстрел, откъм дърветата.
-По дяволите! Да вървим!
-Кърт не ми изглежда добре.
-Просто помни, че е левичар.
-Майка му стара!
-Обади се.
-Хей, чух нещо там, ще отида да проверя.
-Аха, тук е офицер МакКорд. Имам две мъртви тела в дърветата зад гимназията Уестербърг.
-Чуваш ли ме? Какво става там?
-Аха, да.
Мисля, че това, което съм чул вероятно е бил някакъв заек.
Всичко което намерих, са две хлапета да се натискат в някаква кола.
Дали да ги прекъсна?
-Не, не, не. Остави ги, всички отговори са тук.
Голи ли са?
-И така, кво става?
-Самоубийство. Двойно самоубийство. Застреляли са се един-друг.
-Хей, това е Кърт Кели!
-Аха, а онзи там е Рам Суийни.
-Боже, самоубийство. Защо?
-Това дава ли отговор на въпроса ти?
-Човече, тия са били педали!
-Слушай.
-"Разбрахме, че никога няма да можем да разкрием нашата забранена любов, на един егоистичен и неразбиращ свят."
-Исусе!
-Куотърбека е бумкал защитника.
-Каква загуба!
-О, човечността!
-Убихме ги, нали?
-Разбира се!
-Патрони Их Луге! Такава съм идиотка!
-Виж сега. Повярва ми, защото искаше да ми повярваш.
Истинските ти чувства бяха прекалено гадни за да си ги признаеш.
-Аз НЕ исках да ги убиваме!
-Искаше!
-Не исках!
-Искаше!
-Млъквай! Не исках да ги...
-Хайде бе! Искаше. Ти просто...
-Любовта на младите...
-Разбра ли? Днес учениците са разпуснати - Кърт и Рам са се самоубили в състояние на депресивна подтисната хомосексуалност.
-Няма начин!
-Боже!
-Футболният полусезон приключи, Вероника.
-Всичко, което Кърт и Рам можеха да предложат на това училище бяха вицове за изнасилвания и болни от СПИН.
-Да бе...
Дали бихме могли да се попързаляме преди прогребението?
-Ако има някакъв начин да ме чуеш, Кърт, приятелю...
Искам да знаеш, че не ми пука че си бил някакъв педерастки...
Ти беше от моята плът и кръв и аз се гордея с теб.
Моят син е хомосексуалист и аз го обичам!
Обичам своя мъртъв син - гей!
-Какъв мислиш, щеше да е ентусиазма му ако имаше жив син с мека китка?
-Мило дневниче. Пубертетът ми минава с преброяване на труповете.
Най-известните хора в училището ми са мъртви.
Всички са тъжни, но по някакъв странен начин.
Самоубийството даде на Хедър задълбоченост, на Кърт душа, а на Рам мозък.
Не знам какво ми става, но напълно губя контрол, когато съм с Джей Ди.
На бал ли ще ходим или в ада?
-Така. Изглежда, че се намираме в същата ситуация, както в понеделник,
когато аз неслучайно предложих всички да се съберем заедно за да споделим най-съкровените си чувства.
Но не. Вие го използвахте като възможност да си поиграете на Да се подиграем на хипито!.
-Полийн...
-Млъквай, Пол!
Виждал съм много боклуци.
Ангелски прах, джобни ножчета, сексуално извратени снимки с употреба на тенис ракети...
но тези самоубийства... предполагам, че това е по частта на Полийн.
Днес просто ще пуснем всички да си вървят в къщи.
а в петък Полийн може да си изнесе лекцията "да се заобичаме" или каквото е там.
-Внимание!
Моля за вашето внимание, ако обичате.
Това училище беше разбито напарчета от трагедии.
Днес аз съм тук за да го обединя отново, сплотено.
Искам всички да се хванете за ръце.
Трябва да съединим тази столова в един могъщ кръг!
Вижте! Телевизията пристигна! Хванете се за ръце!
-Изглежда г-жа Флегма отново е в разгара на една от своите акции.
Обичайният успех, разбира се.
-Здрасти, как се казваш?
-Здрасти, Аз съм Хедър Дюк.
-И на теб ли ти е толкова добре, колкото и на мен?
-Поздрави и приветствия!
-Искам копие на това до понеделник за кандидатстването ми в Принстън.
-Това днес следобед!
Толкова съм бясна! Това беше пълен хаос, шибан хаос.
-За какво говориш?
-Искам да кажа, днес беше страхотно! Хаоса е страхотен!
Хаосът е това, което е убило динозаврите, скъпа.
Признай го, нашият начин е начина. Искам да кажа, плашим хората за да не се правят на задници!
Нашият път не е "наш" път!
-Кажи го на съдията, ок? Кажо го на Кърт Кели!
-'О, Боже, Вероника!'
-Казвам го на теб!
Боже, понякога си ТОЛКОВА незрял!
-О, деца вдигате прекалено много шум!
-Победихме кучките.
-Прекрасно. Ето го и другият.
-Съдията им каза да мрат в лайна.
I put a Norwegian in the boiler room.
Шедьовър!
И когато се взриви...
вдигна огромен облак от дим и пепел.
Понякога е страхотно да си жив.
-Харесваш ли баща си?
-Никога не съм се замислял особено.
Харесвах майка си.
Казаха, че е било инцидент, но тя е знаела какво прави.
Влезе в сградата две минути преди баща ми да взриви цялото място.
Тя ми помаха, и после...
Бум.
-Пичове, ако получа още едно желание за тази песен, ще се самоубия!
-Хей, свирят нашата песен!
-Ето я: "Тийнейджърско самоубийство, не го прави".
-Това е! Късаме!
-Какво?
-Трябва да знаеш, че не можеш да ги върнеш обратно.
-Не се опитвам да върна никой, освен себе си, може би.
-И като си помисля, че беше време, когато наистина си мислех, че си готин!
Човече, ако не можеш да се разбереш с мен сега, тогава по-добре си остани вкъщи и стреляй по телевизора.
Взриви няколко тостера или какво и да е.
Само не идвай в училище, и не се занимавай с мен!
-Ще се върнеш!
-Аз и Марта Гигасток?
Откъде взе това?
-О, току що проведох най-милото лафче с г-ца Гигасток.
Пасваме си чудесно.
Малко е страшна мисълта, че всеки си има малка историйка.
Искаш ли да видиш фойерверките?
-Какво е това? Изнудване?
Ще ти дам седмичните си джобни.
-Не искам парите ти.
Искам силата ти.
Уестербърг не се нуждае от сладникава сплотеност, а от силен лидер.
Хедър Чандлър беше такъв лидер, но...
-Но не можа да се справи.
-Мисля, че ти можеш.
Моби Дик е потопен.
Белият кит похапна малко кофти планктон, и се размаза през масата за кафе.
Сега е твой ред да поемеш руля.
-А какво за снимките?
-Не се притеснявай.
Ще поискам от теб една услуга, която с удоволствие ще ми направиш.
И тогава ще си получиш и негативите и всичко останало.
А междувременно... сила.
Това е един малък подарък.
Приятен ден, Хедър.
-Познай кой е.
-Хедър?
-Здрасти?
-Здрасти Бети?
Вероника е.
-Не мога да повярвам, печеля!
-Да не вземеш сега да ми се разлигавиш, момиче.
-Наистина ми липсваше.
Знам, че не съм толкова интересна колкото другите ти приятелки.
-Глупости. Удряй.
-Знаеш ли, че все още съм девствена?
Е, веднъж се целувах с език с Ал Спринглър.
Пълна катастрофа!
-Удряй топката!
-Знаеш ли Бети, твоите мечти са много по-добри от моята действителност, повярвай ми...
А сега се приготви да умреш.
-Рони!
-Нали няма да останеш само с тези два удара?
Давай, изхвърли ме.
Това е единственият начин да спечелиш.
Не е в стила ми.
-Добрите финишират последни. Би трябвало да го знаеш.
-Браво.
-Брав-о!
-Тряа да се прибирам, OK?
-OK.
-Благодаря.
-Чао, Бети.
-Бети, тръгваш си толкова бързо?
-Аз съм с червената.
"Уестербъргските самоубийства се отразиха на всички нас.
Но ние споделихме болката от загубата на трима много популярни студенти.
Дойдох в столовата и ги помолих да се хванат за ръце, ..."
-Това там не е ли снежинката, която срещнахме в Оупън Хаус?
"... в изблик на пречистваща единност"
-Пречистваща единност?
-Изливане на емоциите?
-Виж! Ето я Хедър!
-Ето я и Хедър! А ти къде си, Вероника?
"Преди един тийнейджър да реши да се самоубие, той проявява сигурни признаци, които ние трябва да познаваме.
В крайна сметка, това е решение, което влияе на всички нас.
И има само един шанс да го разберем."
-Включи го веднага!
-Не виждате ли че тези програми изяждат самоубийствата като топъл хляб?
Представят го, като че ли е много готино да го направиш!
-Да не би да ми казваш, че не му е времето за проблемната младеж?
Изправи си гърба.
-Всичко което искаме, е да се отнасят с нас като с човешки същества.
А не да експериментират с нас като с гвинейски прасета, или да ни покровителстват като зайчета.
-Аз не покровителствам зайчета!
-Да се отнасят с вас като с човешки същества?
Това ли казаваш, г-це Гласът на Поколението?
А как мислиш че се държат възрастните с останалите възрастни?
Да не мислиш, че е като да играеш тенис на двойки?
Когато тийнейджърите претендират да бъдат третирани като човешки същества,
то е обикновено защото СА третирани като такива.
-Предполагам, че съм избрала грешно време да бъда човешко същество.
-Ще оживееш...
Искаш ли малко пай?
-Здрвейте всички, вратата беше отворена.
Вероника, чу ли?
Готвехме китайско на панаира на кльопачката, когато разбрах по телефона, че Марта Гигасток се е опитала да зарови нос в теменужките.
Хвърлила се е под гумите на някаква кола, носейки предсмъртно писмо на врата си.
-Мъртва ли е?
-Не, това е най-интересното.
Жива е и състоянието и е стабилно.
Просто поредния пример за някой тъпанар, който се опитва да имитира популярните в училище и се проваля нещастно.
Това пай ли е?
-Казах, че съжалявам!
-Ти беше неконтролируема!
Искам да кажа, Хедър и Кърт ни шокираха, но Марта Гигасток?
Осъзнай се. Сигурно върти на горещата линия всяка вечер още от пеленаче.
-Не е смешно.
-Виж.
На Марта не и е понесла жегата, затова е излязла от кухнята.
Само си помисли, колко по-хубав щеше да е света, ако всеки тъпанар последва нейния пример.
-Млъквай. Започва.
-Мамка му, вярно.
-Изглежда Скип е наред и все пак, понякога имам чувството че съм на острова...
А Гилиган е толкова глупав понякога.
-Ами, пич, важното е да помниш: ако не беше безстрашния екипаж,
шаранът би бил загубен, а също и ти.
-Следващото обаждане!
-Това прозвуча яко.
-Хей, хвана ловеца на тясно!
-Името ми е Хедър.
Не, не е Хедър.
Не
Мадона е.
Исусе, не, не това.
-Хей скъпа, ще ми трябва име.
-Името ми е Туиити.
-Туиити? О, туиит!
-Мисля че бог ме е проклел.
Последното момче, с което правих секс, се самоуби на следващия ден.
Провалих се по математика, животът ми е пълна каша.
Трябваше да съм капитан на мажоретките...
-Тя знае, че слушаме това предаване...
-Мамка му! Ще я разпнем!
-Родителите ми са разведени и прочие...
-Хедър каза на всички за Хедър.
Да, мило дневниче.
Отрязах главата на Хедър Чандлър, а главата на Хедър Дюк застана на нейно място,
като нещо митично. Гаджето ми от осми клас щеше да го знае.
Хедър дори прави стария номер с бележката.
Виждала съм начинът на Джей Ди.
Виждала съм и начина на г-жа Полийн Флемингс и нищо не се е променило.
Предполагам, че това е начинът на Хедър.
и Боже, какво за Джей Ди?
Не мога да го изкарам от главата си!
Чакай. Къде отива Хедър?
-Къде отива Хедър?
-Отива да реве!
-Шибани обезопасени опаковки!
-Къде отива тя?
-Хедър!
-Какво се опитваш да направиш? Да ме убиеш?
-А ти какво се опитваш? Да заспиш?
-Самоубийството е нещо лично.
-Хедър, захвърляш живота си за да станеш статистика в шибания ЮЕсЕй Тудей.
Това е най-малко личното нещо, което мога да си представя.
-А Хедър и Кърт и Рам?
-Ако всички скочат от някой мост, и ти ли ще скочиш?
-Вероятно.
-Ако си щастлива всеки ден от живота си, не би била човешко същество,
ще бъдеш водеща на шоу.
-Какво ще кажеш да се измъкнем по-рано и да отидем на пазар или нещо подобно?
-OK.
-Значи стигаме до тук...
Хедър Чандлър правеше проучвания, аз искам да направиш петиция.
Като услуга. Като услугаТА.
Чувала си за групата Голям Кеф, нали?
-Да. "Тийн самоубийство, не го прави".
-Именно. Някакво малко дупенце каза че искат да свирят на бал.
Би могло да е в Уестербърг, ако успеем да убедим всички.
-Веднага се захващам, тренер.
Малък подарък за теб, на мен няма да ми трябва.
-Хедър?
-Вероника. Подкрепи ме, момиче.
Трябва да накарам всички да подпишат петицията.
Дори тези, които смятат Голям Кеф за бездарни европейски педали.
Хората ме обичат! Нали помниш, че още не си се подписала.
-Хората те обичат, но аз те познавам.
Дженифър Форбс каза, че петицията която е подписала, е била за апарат за понички в столовата,
а Дъг Хилтън каза...
-Някои хора имат нужда от по-различни начини на убеждение от останалите.
Просто подпиши, OK?
-Не ми говори така, OK?
-Виж, това е идея на Джей Ди.
Той направи и листовките и всичко, така че защо просто не се подпишеш?
-Не.
-Много ли ревнуваш?
-Хедър, защо не можеш да бъдеш просто приятелка?
Защо си такава супер кучка?
-Защото мога.
Вероника, защо ми дърпаш патката?
Мислиш ли, че...
Искам да кажа, наистина ли мислиш че ако майката на Бети Финс я беше направила готина,
пак щеше да се мотае с ония малоумни тъпанари?
Няма начин, Вероника.
-Искаш ли да излезем довечера?
Може да видим някой филм, нещо такова?
-Повече си мислех, как да прережа вените на Хедър Дюк,
и да го направя да изглежда като самоубийство.
-Сега вече говорим!
Може и да се навия.
Вече започнах да подчертавам подходящите пасажи в нейното копие на Моби Дик,
ако се сещаш какво имам предвид.
Знаех си, че ще се върнеш...
Знаех го. Бях убеден, сигурен бях.
-Всичко свърши Джей Дй, свърши. Проумей го!
-Не те разбирам! Ти сгреши, а аз бях прав!
Сила, по дяволите!
Хайде де, върни се!
-Да?
-Твоят приятел Джейсън Дийн се отби, изглеждаше много обезпокоен за теб.
Каза че мисли, че може да се опиташ да се самоубиеш.
-Беше депресирана напоследък.
А, той остави това за теб.
-О Боже.
-Каза, че трябва да те държим далеч от остри предмети,
затворени гаражни врати, химикали, успокоителни...
-"...и от омраза дори, може да бъдеш убит, и всички биват убити".
Харесва ми.
Има онзи "светът е толкова жесток, така че хайде да се мятаме в бездната" тип звучене.
-Хайде! Това е копието на Моби Дик на Хедър.
Защо не пробваш? Подчертай нещо.
-Разкарай се от леглото ми, шибан психар!
Бунтовник ли си? Наистина ли мислиш, че се бориш?
Ти не се бориш, ти си шибан ненормалник!
-Ти казваш спя, аз казвам спа...
Чакай! "Ескимо"!
Само една дума...
Харесва ми!
По принцип търся цяло изречение, но това е просто перфекто!
Ескимо, нали схващаш...
Толкова е... мистериозно.
Ес-ки-мо.
-Хайде!
-Джей Ди, не ме слушаш изобщо!
-Ъфф, фе-ффе-ффе-ффе-фф!
-Този нож е мръсен!
-Какво мислиш, че ще правя с него? Ще и вадя сливиците?
-Прощавай, но мисля че познавам Хедър малко по-добре от теб.
Ако щеше да си реже вените, ножът щеше да е напълно чист.
-Ето! Сега виждаш ли шибаното си отражение?
-И утре някой друг ще заеме нейното място.
Това би могло да съм аз...
Ха! Само един от нас може да имитира почерка на Хедър!
И ако си мисли, че ще напиша още едно предсмъртно писмо, жестоко се лъжеш!
-Не схващаш, нали?
На обществото му пука единствено за смразяващите кръвта младежки самоубийства.
На никой не му дреме за почерка. Виж!
Живота е гаден!
Перфекто.
Имам многозначително подчертани пасажи от Моби Дик, какво повече ти трябва за едно самоубийство?
А сега, ако ме извиниш...
-Не!
Отвори вратата!
-Ескимо!
Хедър Дюк е подчертала много неща в това копие на Моби Дик,
но аз смятам, че думата "Ескимо", сама по себе си,
е ключа, който ще ни разкрие нейната болка.
На повърхността, Хедър Дюк беще жизнената млада дама, каквато я знаехме всички,
но нейната душа е била в Антарктика!
Замръзвайки, осъзнавайки факта, че приятелите и тийнейджъри могат да бъдат жестоки,
по същия начин, по който родителите са безразлични.
И начинът, по който тя ни показва в своето предсмъртно писмо
колко гаден може да бъде живота!
Малката ескимо на Шерууд ще липсва на всички ни.
Да се надяваме, че сега се гъделичка с Исус!
-Тия погребения взеха ли да изтъркват или какво?
На моето погребение имаше поне 70 души повече.
-Хедър?
-Боже, Вероника.
Животът след смъртта е толкова скучен.
Ако трябва да пея Кумбая само още веднъж...
-Какво правиш тук?
-Приготвила съм ти любимото. Спагети.
С много риган.
Вечерята!
-Вероника! Вечерята!
-Мило дневниче, последен запис.
Никой не може да спре Джей Ди.
Нито ФБР, нито ЦРУ, нито пък НАС.
Веднъж той ми каза, че крайностите винаги правят впечатление.
Е, сега е мой ред.
Да видим как ще реагира кучият син на самоубийство, което не е сътворил той.
-Не мога да повярвам, че си го направила!
Аз само те дразнех.
Обичах те!
Разбира се, аз идвах насам за да те убия...
Но първо щях да се опитам да те върна обратно при мен с моята невероятна петиция.
Наистина е жалко, че не можеш да видиш, какво са подписали милите ни съученици.
Слушай.
"Ние, учениците от гимназия Уестербърг, ще умрем.
В този ден, нашите горящи тела ще бъдат нашия върховен протест срещу едно общество, което ни потъпква.
Да ви го начукаме на всички!"
Не е особено дълбокомислено, но и взривяването на цяло училище не е, нали?
Да си поговорим за последиците от самоубийствата, а?
Утре, когато училището ни експлоадира,
това ще бъде едно от онези събития, които променят цяло едно поколение!
Ще бъде Уудсток на 80-те!
Проклятие, Вероника!
Можехме да опечем малко бонбони заедно!
-Какво чака, официална покана?
Вероника! Вечерята!
-Мамка му.
-Вероника!
Аз... уф...
Трябваше да ти разреша да започнеш онази работа в търговския център.
Аз просто... просто се страхувах, че ще трябва да се прибираш сама късно вечер,
и аз...
-Хей мамо! Кво пелтечиш?
-Тате, имам нужда от малко помощ за домашното!
-Не сега, тигре! Малко съм зает.
-Вероника!
Джей Ди каза, че си се самоубила снощи!
-Къде е той? Къде е Джей Ди?
-Трябва да поговорим.
Дали да се самоубие или не, е най-важното решение, което един тийнейджър може да направи.
-Гледай си работата!
-Родни, къде отиват всички?
-Петък е.
-Мамка му, поредният панаир.
-Тези срещи понякога са малко изкуствени, но поне се измъкваме от час.
-Родни, какво има под салона?
-Котелното...
-Може ли да видя пропуска ви?
-Знаех си аз че възела е малко хлабав.
Искам да кажа, много хлабав.
Проклета да си!
-Какъвто бащата, такъв и синът.
Бомба, сериозна като инфаркт, която ще вдигне огромен облак дим и пушек.
OK. Като за начало остави бомбата на земята.
Знаех си! Знаех си...
OK, сложи си ръцете на тила.
-Забрави да кажеш "Саймън каза".
-Мислиш ли, че само защото ти започна, можеш да го спреш?
-Ще те убия, ще те убия, мамка ти, кълна се в господ!
Как да изключа шибаната бомба, лайнар?
-Да ти го начука!
-Мамка му!
-Всичко свърши Джей Ди, помогни ми да я спра!
И ти искаш чисто досие, точно колкото и аз.
Добре де, може би избивам всички в училище, защото никой не ме обича!
Да си го кажем направо, става ли!
Единственото място, където различните социални типове могат да живеят в хармония е на небето.
-Кой бутон да натисна, за да я спра?
-Пробвай с червения, ОК?
Наистина, хората ще гледат праха на Уестербърг и ще казват:
Това беше училище, което се самоунищожи не защото обществото не го беше грижа,
а защото училището беше общество.
Много задълбочено, а?
-КОЙ червен бутон?
-Натисни този в средата за да я спреш...
ако това искаш.
-Знаеш ли какво искам, скъпи?
-Какво?
-Готините момчета като теб далеч от мен.
-Впечатлен съм.
Ти... наистина ме прееба много яко, Вероника.
Ти...
Имаш сила...
Сила каквато не мислех, че притежаваш.
Сега си на чисто.
Кажи им че аз съм взривил училището.
Всички училища.
Сега, когато си мъртъв, какво ще правиш с живота си?
-Вероника? Изглеждаш като ада!
-Нали? Току що се връщам.
-Вероника, какво правиш?
-Хедър, любов моя, в града има нов шериф.
-Хей, Марта! Срещата ми за бала нещо май изгоря...
Чудех се ако нямаш някакви планове, дали не искаш да си вземем няколко филма?
Да си направим малко пуканки?
-Би ми харесало много.
-Аха, на мен също.
превод и субтитри tato leeloo@waterloo.com