Heathers (1989) (Heathers CD1.srt) Свали субтитрите
-Не Хедър, Хедър е на ред.
Хедър.
-Извинявай Хедър.
-Мило дневниче.
Хедър ми каза, че учи хората да живеят истински живот. Каза, "Живота изстисква тъпаците до край.
Ако искаш да се чукаш с орлите, трябва да се научиш да летиш."
А аз казах, "Значи учиш хората как да разтворят криле и да полетят?"
Тя каза, "Да". А аз казах, "Прекрасна си!".
-Боже, хайде Вероника.
-Какво не ти е наред бе, Хедър?
-Не ми викай на мен, Хедър е виновна. Каза да ти завлека задника в столовата, ако обичаш.
Помогни ми, Хедър.
-Аха, наистина иска да говори с теб.
-Okay, отивам. Исусе.
-Здравей Хедър.
-Вероника, най-после.
Имам бележка от Кърт Кели.
Искам да съчиниш супер гореща и страстна, но в същото време звучаща нормално бележка с почерка на Кърт
и да я подхвърлиш в таблата на Марта Гигасток.
-По дяволите, Хедър! Нямам нищо против Марта Дънсток.
-Ти нямаш и нищо ЗА нея. Хайде, ще бъде яко.
Бележката ще и даде материал за под душа за няколко седмици напред.
-Ще си помисля.
-Недей да мислиш.
-На Вероника и трябва нещо за писане.
-Хедър, наведи се.
Скъпа Марта, ти си толкова сладка...
-Казвам ти, човече, ще бъде много яко да направиш сандвич с Вероника Сойър и Хедър Чандлър.
-Ее, не.
-Искам да хвана Хедър, да я кача на моя Джони и да я въртя наоколо като шибан пумпал...
-Евала!
-Уестербърг храни света.
Хайде хора, да дадем парите, които ни останаха от обяда на хора, които изобщо нямат обяд.
Тези филийки, които изхвърляте...
-Боже, още ли не са се нахранили?
-Хайде, размърдайте се.
-В Африка имат ли Ден на благодарността?
-Със сигурност - заселници, индианци, дрипи - наистина много купонджийски континент.
-Сойър, познай какво е днес.
-Ох. Обедно проучване?
-Е, какъв е въпросът?
-Аха, и какъв е въпросът, Хедър?
-По дяволите Хедър. Беше с мен в читалнята докато го обмислях.
-Забравих.
-Голяма ливада си.
-Няма да е за тия бизаро дивотии, за които ми дрънкаше по телефона снощи, нали?
-Разбира се, че е.
Казах на Денис, че ако ми даде още една политическа тема ще се издрайфам.
-О, Вероника, съжалявам.
-Бети Фин, боже.
-Хей, знаеш ли, наистина съжалявам, че не успях да дойда на купона за рождения ти ден миналия месец.
-Няма проблем. Майка ти ми каза, че си имала голяма среща.
Вероятно бих пропуснала рождения си ден за голяма среща.
-Недей така.
-На следващия ден докато се размотавах... изрових тези стари снимки.
-О-о, страхотни са.
-Хайде, Вероника.
-Не видя ли, че говорех.
-Супер, Хедър.
-Гадост.
-Здрасти, Кортни. Страхотна жилетка.
-Благодаря. Купих си я снощи в Лимитед.
Изхарчих си отстъпките докрай.
-Чуй това.
Печелиш 5 милиона долара от лотарията, и в същия ден, в който онзи дебел пич Ед ти дава чека,
извънземни кацат на земята и казват, че ще взривят света след два дни.
Какво ще направиш?
-Това е лесно.
Просто ще дам пачката на баща ми, щото той е един от най-добрите брокери в страната.
-Ако аз спечеля тези пари, бих ги дала всичките на бездомните.
До последния цент.
-Прекрасна си.
-Ако официално ще ми се правиш на кучка...
-Просто е, Хедър, защо да не можем да говорим с другите хора?
-Да ти го начука синоптика от НТВ. Да ти приличам на Майка Тереза?
Ако го правех, вероятно щях да говоря с бандата на зубърите.
-Видя ли това? Хедър #1 току що погледна право към мен!
-Не те ли притеснява факта, че всички в училище те смятат за пираня?
-Като че ли ми пука.
Всички ме искат или за приятел или да се чукаме.
В Уестербърг ме боготворят, а съм едва първи курс.
-Не мога да повярвам.
Довечера ще ходим на купон в Ремингтън, а ние си упражняваме уменията по риторика с тъпаците на училището.
-Здрасти.
-Здрасти.
-И така, това е, което наричаме обедно проучване.
Печелите 5 милиона долара от лотарията...
-...и в същия момент, в който някой си ти дава чека...
-...извънземни кацат на земята и... ...казват, че ще взривят планетата след два дни.
-Какво ще направиш с парите?
-Бих отишъл в Египет. С някое момиче.
-Бих използвал парите, за да събера всички заедно за края на света.
-Аз бих платил на Мадона един милион кинта за да ми седне на лицето и да ме язди като на родео в Кентъки...
-Това е най-тъпогъзият въпрос, който някога съм чувал.
-Виж, това е важно. Данъците са само началото...
-...обаче и тя ще трябва да ми плати.
-Отиваш в зоопарка, избираш си един лъв, пъхаш му бомба с дистанционно управление в задника...
-...здравни осигуровки, узаконителни такси...
-...натискаш бутона на бомбата, и ти и лъва умирате заедно, като едно цяло.
-Кво?
-Боже. Започва се.
-Здрасти, Вероника.
Петарка ще опази живота в квартала.
-Искаше да си част от най-силното общество в училището.
Ако аз не бях вече на чело пак щях да искам същото.
Хайде Вероника, в началото имаше чувство за хумор.
-Вероника, би ли дошла тук за минута?
-Услугите за приятелите никога не свършват.
-Прасе. Порастни, Хедър. Булимията е толкова старомодна.
-Знаеш ли, може би трябва да отидеш на лекар.
-Да, може би.
-Хайде, Хедър, да хвърлим оше един поглед на днешния обяд.
-Боже, Вероника, текат ли ми лигите?
-Казва се Джейсън Дийн. В един клас сме по история на Америка.
-Здравей Джейсън Дийн.
-Поздрави и приветствия. Ти една от всичките Хедър ли си?
-Не, аз съм една Вероника... Сойър.
-Това може да ти се стори малко глупав въпрос.
-Няма глупави въпроси.
-Печелиш пет милиона долара.
В същия ден извънземни кацат на Земята, и казват че ще я взривят след два дни.
Какво ще направиш?
-Това е най-глупавият въпрос, който някога съм чувал.
-За кой се мисли оня пич с палтото? Бо Дидли?
-Вероника му се връзва, без съмнение.
-Уф, ами не знам. Вероятно ще греба до средата на някое езеро,
ще си нося голяма бутилка текила, саксофона си...
-Много яко.
-Хайде, Вероника.
-До после.
-Определено.
-Да му сритаме задника!
-Мамка му Рам. Ние сме петокурсници.
Големи сме вече за тия тъпотии. Добре, дай да го стреснем здравата.
-Ще ядеш ли това?
-Какво каза приятелят ти, когато му каза, че се местиш в Шерууд, Охайо?
-Отговори му, гъз.
-Хей Рам, в този стол няма ли правило "Забранено за педали"?
-Ами май... изглежда имат политика Влизането на задници е разрешено, нали?
-Какво каза, курльо?
-Уфф... ще повторя.
-Боже, няма да го изключат. Просто ще го отстранят за седмица или нещо такова.
-Това беше истински пистолет. Би трябвало да го тикнат в затвора.
-Няма начин, той стреля с халосни патрони. Всичко, което Джей Ди направи, беше че сдуха двама тестостерона.
А може би не само това. Можеш ли да почистваш петна от урина?
-Изглежда доста се забавляваш.
-Мислех че си падаш по момчетата от горните курсове.
-Никога не казвай "Никога".
-Е, какво смяташ да правиш, Хедър, два удара или ще ме изхвърлиш?
-Да не си закусвала мозъчен тумор?
Първо ме пита дали може да си с червената, при условие, че знаеш, че аз винаги съм с червената.
-Мамка му.
-Ти си на ред, Хедър.
-Лесна работа, Хедър.
-Когато цъфнат налъмите.
-Откажи се, момиче.
-Майка му стара!
-Боже, това беше невероятно.
-Ухаа!
-Е, довечера е Вечерта. Вълнувате ли се?
-Давам шанс на Вероника, нейното първо парти в Ремингтън.
-Прецакай се довечера, момиче, и ще бавиш дечицата през следващата една година.
-Защо?
-Защо не?
-Хедър, майка ти е тук.
-Хайде, кой иска да се повози.
-Хей, отдъхни си Вероника. Седни при нас.
И така, как мина първата седмица от пролетната ваканция?
-Не знам. Добре, предполагам.
-Хлапе, балът не е ли скоро?
-Предполагам.
-Има ли претенденти?
-Може би... има един черен кон в надбягването.
-Проклятие, някои може ли да ми каже защо чета тия шпионски романи?
-Щото си идиот.
-А, да, затова.
-Ах, вие.
-Страхотен пай, но трябва да бягам, ако искам да успея за купона довечера.
-Пържена царевица!
-BQ или обикновени?
-BQ!
-Трактор ли ще теглиш с това?
-Не, но ако си добричък, ще ти позволя да ми купиш шейк.
Виждам че владееш воденето на безсмислени разговори доста добре.
-Ами, да... през целия си живот се местехме.
Далас, Бетън, Руж, Вегас... Шерууд, Охайо.
Навсякъде винаги имаше "Ядки Снапи Шак".
Във всеки град, по всяко време... пъхаш пакет пуканки в микровълновата и си готов.
Държи ме адекватен.
-Наистина? Това дето го извади днес в стола беше малко прекалено.
-Ами да, изглежда крайностите винаги правят впечатление.
С череши или кола каза да бъде шейка?
-Не съм... череши.
-Страхотен мотор.
-Аха, просто скромен подарък от строителната фирмата на баща ми.
Гледала си рекламата, нали? "Петилетката за четири години! Всяка кокошка - изтребител! Всяко яйце - бомба по капиталистическата инвазия!".
-Чакай малко. Джейсън Дийн. Фирмата на баща ти е Биг Бъд Дийн Кънстръкшън?
Сигурно е доста неприятно постоянно да се местиш от едно място на друго.
-Ами, рано или късно всеки се установява някъде. Твоят живот съвършен ли е?
-Да бе, тръгнала съм на парти в Ремингтън.
Не, животът ми не е съвършен. И всъщност не харесвам приятелите си.
-Аз... аз също не харесвам приятелите ти.
-Ами, все едно са просто хора с които работя и работата ни е да бъдем известни и такива простотии.
-Може би е време да си вземеш отпуск.
-Здравейте, дами, хвърляйте палтата.
А, Вероника, това е Брад.
-Жестоко!
-Момичета, носите ли си купонджийските пантофки, а?
-Хайде да купонясваме.
-Тя обича да купонясва.
-Мило дневниче.
Искам да убия някого и повярвай ми, за нешо повече от някакви си егоистични причини или празни приказки заради месечния ми цикъл.
Повярвай ми.
-Хей, толкова е готино да можеш да си говориш с някое момиче и да не ти се налага да питаш "Какво следваш?".
Мразя го.
И така, като отидеш в колежа, какви предмети смяташ че ще изучавате?
-Хайде, Дейвид. Не трябва ли да се връщаме на купона?
-Ще се върнем. Ама ти си толкова готина тази вечер. Не мога да се контролирам.
О Боже, не мога да го обясня, но започвам да проумявам, че не мога да ги дишам родителите ми и тия тъпаци от Ремингтън
Разбирам, че трябва да спра Хедър.
-Как е малката ми тостмайсторка, а?
О-о-о, хайде, знам че не всички във вашата гимназия са толкова стегнати. Хайде...
-Абе виж сега, не се чувствам много добре, okay?
-Хей, *да се сборим върху палтата* ще бъде мноо яко, а?
-Знаеш ли, приготвила съм си една малка реч за ухажорите, когато искат повече отколкото аз искам да им дам.
Джий, Бленк, имам наистина хубаво -
-Запази си речите за Malcolm X.
Аз просто искам да се изчукам!
-Изобщо не заслужаваш шибаната ми реч.
Бети Фин беше истински приятел, а аз я продадох за глутница помияри и пълни с диетична кола тикви..
Да убия Хедър ще бъде все едно да предложа на вещицата от запад... не... изток... запад... Боже, звуча като шибан психопат!
-Какво не ти е наред? Брад каза че си била истински пън.
-Хедър, наистина ми е лошо, мисля че ще повърна, така че може ли вече да изчезваме?
-Не! Не, по дяволите!
Утре, сигурно ще целувам аеробичният и задник, но тази нощ, ще си помечтая за един свят без Хедър, свят, в който съм свободна.
-Ти, тъпа пача!
-Проклета кучка!
-Ти беше нищо преди да ме срещнеш. Играеше си на барби с Бети Фин.
Беше славейче. Ангелче.
Заведох те на купон в Ремингтън. И каква ти е благодарността? Лежи на пътеката в коридора.
Беше ми платено с повръщано.
-Изближи си го, скъпа, из... бли... жи!
-В понеделник сутрин, вече ще си история. Ще разкажа на всички за тази вечер.
От Уошингтън до Джеферсън.
Никой в Уестербърг няма да те брои за нищо.
-Ужасни маниери, моля за извинение.
-Няма проблем.
-Видях стиковете за крокет отзад. Готова ли си за една игра?
-Ммм... Благодаря ти, това ми е първата... първата игра на стрип крокет.
-Пак заповядай.
Много по-интересно е, от това да си съблечеш дрехите и да се чаткаш на пода у съседите.
-Ммм... има какво да се кажа относно пода за съседите - оуу!
-Каква нощ... Какъв живот...
Искаха да ме преместят в елитна гимназия, защото се предполагаше, че съм гении...
-Ммм...
-...после решихме да зарежем тази идея, защото трудно си намирах приятели,
Бла бла бла... И сега всичко, което правя е бла-бла-бла.
Използвам огромния си коефициент на интелигентност за да реша какъв цвят дрехи да облека.
-Ммм... Хедър Чандлър е кучка, която заслужава да умре.
-Убийството и няма да реши нищо.
Аз казвам, че се раждаме, ставаме възрастни и умираме.
Но преди това, искам да видя Хедър Чандлър да си изповръща топките.
-Повярвай ми, тя пропуска съботното сутрешно пътуване до баба дори и когато няма махмурлук.
-Значи, в такъв случай, ще и забъркаме едно леко лекарство против махмурлук, от което тя ще бълва червено, бяло и синьо.
-Как ти звучи мляко с портокалов сок? Каъв му е гадостният фактор?
-Аз самият съм "човек против ръждата".
-Не се прави на интересен. Това нещо ще я убие.
-Аха...
-Знам, можем да сготвим малко супа и да сипем някаква гадост вътре.
Доста гадно, а?
Така, дали да бъде пилешка с фиде или с боб и бекон?
-Зарежи тия неща. Аз викам да използваме това синьото.
-Какви ги дрънкаш? Така или иначе, тя няма да пие нищо, което изглежда така.
-Ами тогава... ще го сипем в това.
Няма да може да види какво пие.
-Това е просто чаша, тъпанар.
-Okay, мляко и портокалов сок.
Ммм... ами може да и забъркаме и малко храчки или нещо подобно.
-Ммм...
-Или не?
Ами добре тогава, млякото и портокаловия сок ще свършат чудесна работа.
-Mmm... you chicken?
-Не е смешно.
-Съжалявам. Ахх...
-Вероника...
-Какво?
-Ммм... няма значение. Аз... аз ще нося чашата.
-Добрутро Хедър.
-Вероника... Джеси Джеймс. Каква изненада.
Чу ли за способностите на Вероника?
-Хедър, мисля че снощи и двете казахме доста неща, които не мислим.
-Ами? А как по дяволите влязохте тук?
-Ами... Вероника знаеше че ще имаш махмурлизъм, така че ти приготвих това. Семейна рецепта.
-Какво си сложил вътре, шепа храчки или нещо от сорта? Няма да пия тая пикня.
-Знаех си, че това ще е прекалено силно за нея.
-Силно. Порастни! Мислиш, че ще го изпия само защото ми викаш пиле?
Просто ми дай чащата, кретен.
-Да се шибам!
-Мили боже. Не мога да повярвам.
Току що убих своята най-добра приятелка.
-И най-голям враг.
-Сейм шит, бът диферент.
-Какво ще кажем на ченгетата?
Еби го, старши, щом не може да понесе една шега?
-Олеле, ченгетата. Не мога да повярвам че това ми се случва.
Мили боже.
Трябва да си изпратя резултатите от САТ в Сан Куентин вместо в Станфорд.
-Охх... добре...
Просто съм малко объркан в момента. Поне получи квото искаше, нали разбираш?
-Каквото съм искала?
Едно е да искаш някой да го няма в живота ти, и съвсем друго сутринта да му сервираш чаша с препарат против ръжда.
-Извършихме убийство и това е престъпление, но...
това е малко нещо като самоубийство, нали знайш?
-Нещо като самоубийство?
-Аха. Искам да кажа, ти можеш да имитираш почерка на Хедър толкова добре, като че ли е твоя собствен, нали така?
...Нали?
"Може да си помислите, че това което направих е ужасно..."
-Ами... за мен, като цяло, самоубийството е естественото разрешение на плеядата проблеми, които животът ми предложи.
-Това е добре, но Хедър никога не би използвала думата "плеяда".
-Това е последното нещо, което някога би написала - но мисля, че тя би използвала колкото се може повече такива думи.
-Хубаво, но тя сгреши "плеяда" на теста преди две седмици.
-Което всъщност доказва моята гледна точка. Тази дума е символ на нейният провал в училище.
-Уф. Okay, вероятно си прав.
Хора си мислят, че само защото си красива и популярна
животът ти е лесен и забавен.
Никой не разбира, че и аз имам чувства.
-Умирам, знаейки, че никой не ме познава в действителност.
-Това е добро.
Правил ли си го и друг път?
-Някой друг настоятел да иска да заеме същата позиция?
Поддържайте нещата в нормалния им ритъм.
-Хедър Чандлър не е ежедневното самоубийство.
Тя беше много известна.
-Хайде, Пол.
Ако пусна децата преди обед, телефона ще засвети като коледно дръвче.
-Трябва да кажа, че ми направи силно впечатление, че е използвала правилно думата "плеяда" в предсмъртното си писмо.
-Намирам за силно обезпокоителен факта, че разбирайки за това трагично погубване на младостта,
единственото за което мислим и разговаряме е адекватното време за оплакване и правилно използване на думите в изречението.
-Исусе.
-Трябва да се отдадем един на друг в този момент.
Вижте, предлагам да се съберем всички заедно,
студенти и ученици. В столовата.
и просто... да поговорим и... да чувстваме, заедно.
-Благодаря, мис Флеминг, уведомете ме, когато совалката се приземи.
-Така, тази Хедър мажоретка ли е?
-Това трябва да е Хедър МакНамара.
-Проклятие. Какво ли не бих дал за една мажоретка.
-Боже, не е честно. Просто е толкова нечестно.
Би трябвало да ни пуснат най-малко за седмица, не за един час.
-Напиши го на таблото.
-Внимавай Хедър, да не вземеш да се изповръщаш.
-Аха, какво стана с манията ти за прочистване?
-Заеби я.
-Вижте...
-Хедър е оставила един от нейните Swatch.
Тя би искала ти да го вземеш, Вероника.
Тя все казваше, че аксесоарите ти за нищо не стават.
-Съжалявам за приятелката ти. Мислех, че е поредната празноглава кучка.
Предполагам, че съм грешала. Явно всички сме.
-Каква загуба.
-А, човещина.
-Вероника...
-Вероника, какво правиш?
-Аз съм толкова... развълнувана...
...най-сетне да открия пример за най-дълбоката чувствителност, на която животното човек е способно.
Този пример е Хедър Чандлър.
Бележката и е в мен.
Сега ще ви дам тази бележка, за да може всеки един от вас да почувства нейната покъртителна красота сам за себе си.
И докато правите това, мисля че момента е изключително подходящ...
...да споделим чувствата, които предизвиква нейното самоубийство у всички нас.
И така, кой ще започне?
-Чух че било наистина гадно.
Изгълтала е цяла купа с освежителен дезинфектант и после се е размазала!
-Ех, хайде Трейси, да не преразказваме заключението на съдебния лекар. Тук говорим за емоции.
-Хм. Хедър излизахме заедно, и тя казаха че съм скучен,
но сега осъзнавам, че в действителност не бях скучен,
а просто тя е била неудовлетворена от живота си.
-Много добре, Питър.
-Ще ни изпитвате ли върху това?
"Нали знаете, носехме един и същи размер, така че понякога си разменяхме дрехите, и ги омешвахме. Беше забавно".
"Спомням си, че спечелих един носорог за нея в клуб 4Н"
-О, ти си скапан задник. Изключи му звука.
"Нали знаете, харесвахме едни и същи дрехи"
"за много неща вкусовете ни бяха еднакви." "Без нея никога вече няма да бъде същото"
-За какво говориш? Ти я мразеше и тя те мразеше!
"Във всеки клас по английски, се оглеждах за нея".
-Хедър Чандлър вече е по-популярна от всякога.
-Страховито е.
-Хей, сине, не те чух да влизаш.
-Хей, тате, как мина работата днес?
Мизерно.
Някакво шибано племе от сбръчкани стари кучки, не иска да сринем онова скапано хотелче.
Ххе. И всичко това защото Глен Милър и бандата му веднъж са дрискали там.
Като Канзас. Помниш ли шибаният Канзас?
-Аха, онова с пшеницата, нали?
-'Да бе... Обществото "Да спасим мемориалния дъб". Показах им на ония ебалници.
-Трийсет фойерверки от онези за 4-ти Юли, завързани за ствола на дървото.
Обвинен, но оневинен.
-По дяволите, тате, почти забравих да представя приятелката си.
-Вероника, това е баща ми. Татко - Вероника.
-Здрасти.
-Сине, защо не поканиш малката си приятелка да остане за вечеря?
Не мога, майка ми приготвя любимото ми ястие за довечера, спагети... с много риган.
-Колко мило.
Последния път като видях майка си, тя махаше от прозореца на една библиотека в Тексас.
Нали тате?
-Така е... сине.
-Добре.
-Хей, отдъхни си Вероника. Седни при нас.
-И така, как мина първия ден след самоубийството на Хедър?
-Де а знам. Беше ок, предполагам.
-Ужасна работа.
-И така... май ще трябва да се срещнем с този претендент на черен кон?
-Може би.
-Проклятие, някой ще ми каже ли защо пуша тези проклети неща?
-Щото си идиот.
-А, да, затова е.
-Ах вие.
-Страхотен пай, но ще трябва да бягам, ако искам да успея за погребението.
-Аз не виня Хедър, а по-скоро едно общество
което учи младите си че отговорите могат да бъдат открити във видео игрите на MTV.
Трябва да се молим, останалите тийнейджъри в Шерууд, Охайо
да знаят името на точния пич, който може да разреши проблемите им.
То е Исус Христос, и той е в Книгата.
-Амин.
-О Боже, това е ужасно нещо и понякога наистина ми е много трудно да се оправям с тия работи.
Моля те изпрати Хедър в Рая и всичко останало.
-Мили Боже, моля те погрижи се това никога да не ми се случва на мен, щото не мисля, че бих се справил със самоубийство.
И още, да ме приемат по-скоро в училище от Айви Лигата, и моля те, нека да бъде в Харвард. Амин.
Исусе, Боже, който си на небето, що разрешааш да се убиват такива сочни парчета?
Хей, само се ебавам, човече. Сусе, хората са толко сериозни.
Привет Мери и тез които не са в Рая, молете се за всички грешници, така че да не ни гепят.
Още един майтап, човече.
-Молила съм се за смъртта на Хедър Чандлър много пъти,
и всеки път се чувствах ужасно, но така или иначе продължавах да го правя.
Сега знам, че разбираш всичко.
Хвала Исусе, Алелуя.
-Здрасти, съжалявам.
Технически погледнато, не аз убих Хедър Чандлър, но хей,
кого се опитвам да баламосвам, нали?
Просто ми се иска гимназията ми да е приятно място.
Амин.
Дали прозвучах като кучка?
-Вероника, какво ще правиш довечера?
-Не знам, ще скърбя, може би ще гледам телевизия. Защо?
-Ами, Рам ме покани да излезем довечера, но иска да излезем заедно с Кърт,
а Кърт няма с кого да излезе.
-Хедър, аз имам нещо с Джей Ди.
-Моля те Вероника, остави Били Хлапето на изчакване за довечера.
Аз съм най-добрата ти приятелка.
-Значи, действаме ли довечера или какво?
-Не знам.
Все още не съм говорил с Хедър, пич.
Страхотно погребение, а?
-Тоя пишкодръп току що ме настъпи.
-Да му сритаме задника!
-Успокой се. Големи сме вече.
-Ах ти шибан зубър.
-Оо, ами...
седни и се завърти.
-Малко лайно.
-Ах ти лайняна торба, обичаш ли да лапаш големи пишки?
-Оуу...
-Кажи "Обичам да смуча големи пишки!".
-Остави го н-н-намира, Рам.
-Оуу...
-Кажи го...
Кажи го.
-Okay, okay.
-Ти обичаш да смучеш големи пишки.
-Ох, ох,
Обичам да лапам големи пишки.
Мммм... Мммммм...
Никога не ми стигат. Сега доволен ли си?
-Не се притеснявай, Рам е толкова мил напоследък, утешава ме и такива работи.
Наистина ще бъде яко.
Обещавам.
-Okay, само да не се окаже някоя от онези нощи, в които ни водят да бутаме крави в лайната.
-Спи ли, пич?
-Така мисля, човече.
-Хайде...
-Проклятие...
-Бутането на крави е най-шибаното яко.
-Забий му го!
-Оууу... добре, на три, нашия.
-Едно, две, три.
-Когато получа това чувство, имам нужда от сексуална терапия.
-Да бе, сигурно, задник.
-Какви са тия простотии?
-Правя услуга на Хедър.
Двойна среща.
Опитах се да ти кажа на погребението, но ти отпраши.
-Още една шибана Хедър.
Съжалявам, малко съм високомерен тази вечер.
Седем училища във седем щата, и единствената разлика е комбинацията на катинарчето ми.
Нашата любов е Бог.
Хайде да отидем да си вземем шейк.
-Аз не омаловажавам фонда за бездомниците, Питър, просто в момента говорим за младежко самоубийство.
Питай Алисън: Песен #1 в Америка днес е "Тийнейджърско самоубийство, не го прави" на Голям Кеф.
Исусе човече, в Уестербърг най-после имаме една от тези нощи и аз няма да я проваля!
-Страхотно. Значи Хедър получава първа страница, а аз съм забатачен между купоните за Тако Бел.
-Здрасти наште.
Дойдох да проверя темата за тазседмичното обедно проучване.
-Не се тревожи за това Вероника. Седни.
Погребението вчера сигурно наистина е било тежко, а?
-О, да...
-Чудехме се дали нямаш някакви стихотворения...
или рисунки на Хедър, които бихме могли да включим в годишния албума на Хедър Чандлър.
-В кое?
-Ела тук, погледни.
Разгъвка, с нейното пресмъртно писмо горе в десния ъгъл.
Ще бъде направено с повече вкус отколкото звучи.
-Не знам Денис, тези неща оставят лош вкус в устата ми.
-Като снощи, Вероника?
-Извинявай? Нещо не схващам.
-Какво прави снощи.
Кърт ни каза за малката ви среща.
-Аха, и? Оставих го пиян да се валя в кравешки лайна.
-Ами, не знам, той беше доста обстоятелствен...
-Млъквай, Кортни.
-Не, недей да млъкваш, бих искала да знам какво точно съм правила.
-Хайде, Вероника. Ще ти покажа темата за обедното проучване.
-Какво да го еба?
-OK, рядко се заслушвам какво говорят неандерталци като Кърт Кели, но той каза, че двамата с Рам са си устроили чудесен малък дуел в устата ти снощи.
-Сещаш ли се за какво говоря?
-Не!
Този кучи син!
-Здрасти Кърт. Здрасти, аз съм Вероника Сойър.
Аха, и аз не очаквах да ми се обадиш, предполагам че емоциите ми взеха връх...
Чудех се, дали не искаш тези неща, за които разправяш да се случат наистина?
Открай време си фантазирам, да го направя с двама едновременно.
Естествено, че можеш да пишеш на Penthouse.
Аха, при дърветата зад училище.
Призори. И не забравяй Рам!
-Не схващам защо трябва да пиша предсмъртно писмо, след като ще ги застрелваме с халосни патрони.
-Този път няма да използваме халосни патрони.
-Не го мислиш наистина.
-Напротив.
-Слушай, моите престъпни Бони и Клайд дни приключиха.
-Чакай, спри за секунда. Разбираш ли немски?
-Френски.
-Добре, това са Ich Luge куршуми.
-Дядо ми е използвал купища от тях през Втората световна.
Действат като успокоителни, само пробиват кожата, достатъчно за да предизвикат леко кръвотечение и нищо повече.
-И така, изглежда че човекът е бил застрелян и убит, а в действителност, просто лежи в безсъзнание и кърви?
-Именно.
Застрелваме Кърт и Рам, и го правим да изглежда като че ли са се изпозастреляли един друг.
По времето, когато те ще възвърнат съзнанието си, ще са станали за смях пред цялото училище.
А писмото ще ги довърши, какво мислиш?
-Първо ми кажи, че приликата не е невероятна.
-Приликата е невероятна...
-OK.
Рам и аз умряхме в деня, в който разбрахме,
че никога няма да можем да разкрием нашата забранена любов, на един егоистичен и неразбиращ свят.
Радостта, която споделяхме прегръщайки се един друг в обятията си бе по-голяма от всеки друг допир, когато и да било,
въпреки че в същото време бяхме принудени да живеем живот на шовинистични, лочещи бира задници.
-Перфектно.
Да погледнем няколко педалски артефакта, които подбрах за нашата сценка.
Добре.
Издание на Коженото Мече.
-Страхотно.
-Шоколадови бонбони.
Картичка на Джоан Крофърд.
Да видим...
Малко грим.
Така. И тук е най-великото попадение.
Минерална вода.
-Оо, хайде стига, всички пият минерална вода.
Всички го знаем.
-Да, но тук е Охайо.
Искам да кажа, ако не носиш брюски в ръка все едно че си облякъл рокля.
-Оо, толкова си умен.
-Здрасти Вероника!
-Здрасти момчета!
Радвам се, че успяхте.
-И така, просто да си го извадя ли или?
-Ами, направих по един кръг от двете страни на сечището...
Рам, ти застани тук.
Кърт...
Когато стигнете в кръга, се събличате!
-Ами ти?
Ами аз се надявах, че ще разкъсаш дрехите ми, а?
-Добра идея.
-OK, да броим до три, момчета?
Едно...
Две...
-Три!