Come And See (1985) (come.and.see. cd1.BG.srt) Свали субтитрите
Какво правите?
Играете си?
С кой си играете?
С кой? Копаете?
Отново копаете.
Е, копайте, кучи синове!
Недоноски смрадливи!
Скрихте се?
Сега не се скривайте!
Под земята ще ви намерят и достигнат.
Хайде излизай! На кого говоря!
Излизай!
На кого говоря!
Отвиквай те! Свиквай те! Пръстите ще си изгубите!
Аз какъв съм ви, кур холландски?
Бях холландски, станах германски!
Добре, ще видим.
Не слушаш майка, ще послушаш палка!
Хай-де, дий!
Скрили сте се тук, свински глисти,
пионери - За пример,
козли крастави въшливи!
Хихикате? Пръст да ви покажа ще се смеете.
Стига! Мина това време!
Отвиквай те, свиквай те.
Какво стоиш? Работи, мамка ти!
Давай, давай! Без ««пушка»» в гората не вземат!
Нищо няма тука.
А твоята от къде я взе? От магазина?
Че на мене трябва ли ми? Аз имам!
Але, Берлин?
Намери? Пълна?
Е, какво казвах аз?
Синко...
Синко...
Какво ще кажеш на баща си, ако се върне?
Вика, а никой няма.
Съжали се, синко.
Убий мене- не е загуба, но тях пощади.
Синко, в името на Христос...
Имаш ли сърце?
Но защо, мамо! Всички отиват, а аз какво?
Но защо!
Сам ни убий тогава, какво да чакаме!
И тях убий. Всички убий!
Никъде няма да отидеш! Никъде!
Мамо!
Добър ден. А по точно, утро.
Така... а ««пушката»» къде е?
- Къде е ««пушката»»?
- Сега...
А тези какви са? Близнаци?
Двойнички.
Однобрюшники.
Съмва.
Така сега какво?
Рано е. Коров ще ги подгони, и почваме.
Публика ни трябва.
Облечи се, синко. Винаги да ти е топло.
При нас ще се нагрее.
Да вие не се вълнувайте, При нас е сигурно.
Като в пионерски лагер.
Кофичката с млекце е пълна.
А във дама крава няма?
Ех ако знаех само...
При нас с това е строго. Само по празници.
И на помени.
При нас има ред. Командир - Кадрови военни.
Косача - Това е Косач.
Близко не идвай ще те изгони, далеко не отивай ще те догони.
- Бобок помниш ли го?
- Какъв Бобо.
Едноухия.
Който на поста заспа. Косача даже не го събуди.
Е ясно!
Уморен, отпочинал...
Смешно ли е?
Да поспиват обичат само вашите баби. А ти сядай.
Нищо веднъж се живе. Накрая, костите не можеш да си събереш.
Аз така веднъж поседнах. Сега да приседна не мога.
Представяш ли си, майко, чорбаджия на магаре.
Ще се смееш, точно сега, на това място.
Какво с кравите?
Шумне ли, веднага биха се събудили.
Хайде,излизай!
Тръгвай.
Защо го вземате?
Е мили, хайде.
Искаш- не искаш,тръгвай!
Къде го водите?!
Той е тих, добър, на мравката път прави!
На всеки ««добър ден»» ще каже!
Хора мили, кой в моя син нещо лошо вижда?
- Ти какво?
- Ръцете!
Ела, братчето да изпратим.
Дръж птицата. Лежи тихо.
Хай-де, отдръпни се.
Отдръпни се, отдръпни се.
Виж.
Старият, Юстин. Съвсем е оглупял!
Не разбирам.
Флйорочка! Синко!
Синко!
Добър ден.
Добър ден.
Върви, малкия, бавно.
Ти какво с кремък ли ме дереш?
Какво правиш? Аз съм жив!
Сестра, вода...
Здравейте.
Идвай.
- Добър ден.
- Привет.
Кой е последен?
Не заемайте мястото на щабния!
Млъкни там!
Сгъстете се! Ти лицето обърни!
Какво е това, лице? Това е на другаря лицето!
А, това е костюм! Ела тука.
Ще легнеш ето тук.
Ето така. Костюма за сега не сваляй.
Зй, краво!
Сгъстете се , майчето дойде.
Напред, не разваляй редиците!
Една пластина остана! Трети път на нея не снимам!
Батето дойде!
Спокойно! Тихо!
Ето човека с нов костюм е дошъл. Легна и лежи.
Махнете го отпреде? От жив го е свалил.
А ето и другаря началник щаба!
Снимка ще дадеш ли?
Сатвай, страна огромна,
Ставай на смъртен бой
С фашистската сила тъмна,
С проклетата орда.
Нека яроста ни благородна
Кипне, като вълна.
Идва война народна,
Свещенна война.
Кой идва?
Парола.
Парола!
- Новичо.
- Ага.
- Фамилия?
- Гайшун. Трети взвод.
- Защо не стреля?
- Аз ви познах, другарю командир.
Не е ли наредено, не казва парола и идва- Среляй.
Така и аз...
Няма значение. Наряд всяка вечер.
Благодаря.
- Къде е той?
- Кой? Парола!
- Къде отиде?
- Парола, на тебе говоря!
Филин, болест.
Иди да спиш. Смяна.
...В непосредствена близост с противника...
ден и нощ изпълняват своя дълг...
Вчера пристигнаха по пощата
Две загадъчни писма.
На всяка страница само точки,
Досетете се, моля, сами.
Кой го знае, за какво намеква...
Иван, ела тука.
Нама да скривам от вас. Време идва тежко.
Какво е това блокада, старите партизани знаят добре.
Това е и ще бъде тоталната война срещу Хитлер.
Война за пълно унищожение.
Нашата задача - да удържим до последния участък,
което командването е определило за нашия отряд.
Но обстановката е сложна
и ще се изменя.
За това и сами знаете.
В ръцете си имте винтовка, а на раменете глава.
Или, както казва нашият началник щаба,
да живея и да не кажа ««зх! »» - това не е за мен.
Аз съм казвал и ще кажа:
Партизанина не пита, колко фашисти има,
той пита- къде са.
А те за сега са тук, на наша земя.
От всеки, от всички вас зависи,
колко още ще продължи, войната.
Страхливец на никой да стане няма да дадем.
На никой.
Главното им оръжие - Страх.
Превръщат те в гъба, в насекомо, и те унищожават.
Ще ги заставим да блуждаят, Ще бъдем безпощадни.
Те това заслужават.
Някойи от вас питат: какво правя аз тука?
Който е болен? Който не може да върви?
Не трябва да се стеснява.
Така или иначе ще оставим бойци да организират безопасноста на лагера.
- Няма болни!
- Няма глупаци!
Ето на мен ботушите съвсем се скапаха.
Смени ги с нови. Той ще остане.
Отряд! В колона по четирма След мен ходом марш!
Весело, юнаци!
Чу ли , командира каза. Хайде, сядай.
Шире шаг! Не изоставай!
Как се казваш?
Флйора.
А името?
Така и ми казват - Флйора. Флориан. А ти?
А аз - Роза, Роза от колхоза. Чувал ли си?
А ти как попадна тука?
Вязохме в Германия, а попаднах тука.
Спасиха те? Косача?
Слушай, Роза, а ти какво се настани като на празник.
Къде ««там»»?
Днеска пред строя. Сериозно, аз не разбрах, Роза.
Името ми е Глаша. Глафира.
Разбрах, глупачка.
- Ти какво?
- А ти какво? Флйора!
Какво си оклюмал тука?
Съжалиха малкия, оставиха го.
Косача те съжали.
Мене?
Съжали те.
Ако бях аз никой нямаше да съжаля!
Той може винаги.
Само,че после вика на сън.
Косача вика?
Не му се живее. На тебе говоря.
Лъжеш за всичко! Лъжеш!
Лъжеш!
Защо мълчиш?
Защо не ме видиш?
Аз съм тук...
съществувам...
Ето ме.
А ти не живеш, птиците не чуваш.
Глух си и сляп...
Ето ме ... ето...
Искам да обичам.
Да раждам... Чуваш ли?
Аз заради тебе, всичко мога!
Ако искаш, ще се взривя?
Не искам.
Глупачка! Глупачка! Глупачка!
Имам 60 патрона, граната, винтовка автоматична.
Да воювам дойдох, а вие за подлога ме ползвате!
Косач! Аз не съм Косач!
Ти какво оклюма?
Ти какво?
Ти какво?
Но защо, Флйора, истински Флйора.
Обидих ли те, малкия.
Отново?
Не исках.
Отново?
Какво е това?
Бобрите викат. Може и на мас да ги направим.
Защо днеска цял ден ревът?
Гледай.
Лети вече. Виси.
- Искаш ли , със стеб?
- Ти какво? Дай ми я!
Един...
Два, три...
Глаша...
Глаша.
Бързо, бързо!
Глаша.
Утре мама ще се зарадва.
Като стигнем,ще скрия всички.
Знам място.
Мойте сестрички са смешни.
Ще намерим отряда на Косача...
Аз сега.
Мамо!
Замина ли са.Но ти сядай.
Заминали.
Топъл е, не е изстинал още.
Яж. Мама го е правила.
Знам, къде са. Тръгвай.
Тъпак!
Тръгвай!
Те са тук близко.
Давай, давай!
Те са близко! Бягай!
тук са!
На острова! Тук са те!
Глаша!
Там са! Не тук!
Те не са тук! Те са убити!
Убити! Всички те са убити!
Те са тук! Тук!
Глаша!
Неговите всички са убити!
Той ме блъскаше в блатото!
Той е глух! Той е ненормален!
Ненормален! Глух!
Той ме блъскаше в блатото!
Неговите всички са убити! Убити!
Флйорочка, синко! Забравихме твоите!
Казвах... казвах ви аз...
недейте, не копайте...
Всички до един...
Всички до последния човек...
Мене с бензин...
Горя...
Бягам, настигам ги...
Моля, умолявам...
доубийте ме...
Смеят се... смеят се...
Казвах ти аз, не копайте.
Флйора!
Яяаа.
Та той няма нос, той е сифилистик.
- И е без ръце.
- Без крака.
Ага, отърва го от неговите мъки от войната.
А вие какво бихте направили, ако го бяхте хванали?
Навремето имахме конекрадец.
И мъжете гол в мравуняка го оставиха.
На същото място натъпкан цвлия.
По добре питайте жените, какво да правим с него.
Да лепя ли?
Слагай, нека чуе , какво говорят хората за него.
Меки коси имаш.
Меки,като на дете.
Сега цялата фигура е готова. Ну ка.
Да го намажем с катран.
От къде да го вземем при нашата бедност?
- Сложи му езика.
- И мустаците.
Аз тях за шега ги оставих.
- Е юнаци всички ли сте?
- Готови.
Той при мене ще проговори! Тръгвай.
Гадина! Тьфу, гад!
Ще ти я върнем, не бой се.
Ще ти я върнем след операцията, ще ти я върнем.
Какво правите с него? Той е здрав.
Идвай с нас, юнак. Вълка караката го хранят.
Знам един склад недалеч. Ставай!
Синове наши, не ни оставяйте!
Ние какви сме, лъжци, за да избягаме от вас?
Какво да ви донесем тоя път? Казвайте като в ресторант.
- Хляб!
- Сол!
- Чичко, млекце!
- Картофки!
Хляба ако свършите, излезте на брега, и назад.
Нима си знаел, че ще стане така? Нима не си занел.
Флйора, погледни ме.
Кажи на чичкото, че ще го чакаме.
Не, аз съм виновен. Аз.