CSI - 01x07 - 01x12 (2000) (CSI_-_1x08_-_Anonymous.srt) Свали субтитрите

CSI - 01x07 - 01x12 (2000) (CSI_-_1x08_-_Anonymous.srt)
Това ще ти хареса.
Напомня ли ти нещо?
Тра-ла-ла, тра-ла-ла, мъртвец във вана е това.
Спален чувал - да спести чистенето,
отворен прозорец, та вонята да алармира съседите...
Историята с Ройс Хармън се повтаря.
Какво мислиш?
"Прощалното" писмо на същото място ли е?
Мисля, че знаеш отговора.
Това вече е странно.
- Не е странно. Умишлено е.
Какъв език е това, шведски?
- Отзад напред е.
Ще ме извиниш ли за минута?
- Разбира се.
Той добре ли е?
- Иска да остане сам.
Преди три месеца имахме такъв случай -
мъж, намерен мъртъв във ваната си.
Оказа се, че самоубийството е инсценирано.
Прощалното писмо беше кратък запис.
Убиецът може би е ударил отново.
- Защо иска да е сам?
За да работи умът му по-добре.
"Казвам се Стюарт Рамплър.
"Живея на Боинг Хил Корт 818, Лас Вегас, Невада.
"На 43 години съм, и смятам да се самоубия.
Просто не издържам повече. Обичам те, мамо."
Ти се върна.
МЕСТОПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
ОСМИ ЕПИЗОД
Шибли, занеси касетофона в лабораторията за отпечатъци.
Манди да ги извади веднага.
Снимки от самоубийството тази вечер.
Казах им да побързат.
- Снимките, благодаря.
Вдигни флага, бе!
- Тази нямаше хващане!
Задача ли искате или залъгалка?
Просто малка почивка за кафе.
Вярно ли е?
- Същият човек ли е?
Не знам, ще видим.
Ето - необуздан шофьор при язовир "Хувър".
Колата е паднала от една скала.
Обаждането е анонимно. Може да е фалшиво.
Аз и той - да работим заедно? Започна се.
Губиш, братле.
Тази вечер ще работите заедно. Ясно?
Тази вечер работим извън Таблото.
"Таблото"?
- "Случаите, които ни се изплъзват".
Гледай Рибата.
- Това съм го пропуснала.
Първата жертва - Ройс Хармън.
Преди три месеца с Брас го намерихме мъртъв
в собствената му вана, но самоубийството беше инсценирано.
Мисля, че убиецът е ударил отново.
Снимки на днешната жертва - Стюарт Рамплър
Ако играеш на "Открий разликите", ще загубиш.
Тоя тип е добър.
- Не е добър. Изключителен е.
По касетофона на първата жертва беше намерен отпечатък от показалец.
Резултатът беше следният:
Убиецът е купил една от тези гумени ръце.
Върховете на пръстите бяха покрити с маслиново масло
и по цялото местопрестъпление бяха пръснати фалшиви отпечатъци.
Наистина е добър. Чии са отпечатъците?
На някакъв, който произвежда джунджурии за Вси светии.
Страховити маски, боядисани надгробни плочи,
гумени ръце... Използвал собствената си ръка за калъп.
И какво ще правим?
- Разделяме се.
С теб отиваме при съдебния лекар. Сара, ти отиваш в хотела.
Провери за отпечатъци всеки сантиметър от банята.
Ето, използвай това. Буламач по моя рецепта.
Сериозният случай изисква сериозни прахчета.
Не пропускай нищо. Не приемай нищо за даденост.
Да, сър.
Всички ли са още живи в тази кола?
Засега.
Анонимно обаждане.
- Кой може да се е обадил?
Не зная, дойдохме първи.
Пожарната дойде две минути след нас.
Мястото беше истинско мъртвило.
Къде е шофьорът? Изхвърчал ли е?
Не намерихме никого.
Мисля си за алкохол...
Някаква идея?
Тази бирена бутилка...
Откъде знаеш, че е от колата?
Още е студена. Има пяна.
Ще се качиш ли?
- След теб...
Четох доклада на Клаусбах за случая Ройс Хармън
и нагласеното самоубийство.
- Приликите?
Съдейки по входната рана, и двамата са били убити.
И ето тук става весело.
Застрелян е при опит да се защити.
Какво друго, докторе? Главата ми пуши.
Някой е опрял дуло на пистолет в главата му.
Влязъл е във ваната принудително?
- Добре... да го изиграем.
Убиецът опира пистолет в главата му, нали така?
Стои над него ето така.
Не!!
Но в този момент нещо се обърква. Ройс Хармън не се е защитавал.
Ето защо по неговото слепоочие няма следа от дуло.
Стюърт Раплър се е съпротивлявал.
Не е искал да влезе във ваната по лесния начин.
Изпросил си е няколко удара.
- Убиецът току-що загуби първи рунд:
Знаем как кара жертвите да влязат във ваната.
Както и че двата случая са убийство.
- Не е лошо като начало.
Колата е поднесла нагоре по пътя.
Карал е поне със 70.
- По-скоро 80.
Тези бразди са от шасито. Балансирал е колата, преди да падне.
Тук е излязъл.
Големи крачки, почти без следи от пети.
Бягал е.
- Кой?
Мистериозният шофьор.
Подай ми още една бира.
- Пи достатъчно.
Значи пияният шофьор просто е излязъл и избягал?
Накъде?
- Не знам, затова сме тук.
Но е оставил приятелчето си да виси тук и да изтрезнее.
Обясни ми тогава тези следи, които са от втора кола.
Шофьорът бяга дотук, и колата го взема.
Ето го обяснението... Вероятно го е завел в болница.
Не и ако гледаш тези. Някак си не са на място.
Някой е ходил чак до ръба.
Не.
Това е престъпление, не злополука.
Ще подкрепиш ли това заключение?
Моят катастрофирал шофьор срещу твоя престъпник?
Колко?
- Петдесет.
Аз от леглото не ставам за по-малко от сто.
Здравей, Евънс.
- Здрасти.
Жертвата се казва Стюърт Рамплър.
Живее в града. Резервирал стая за една нощ,
защото дезинфекцирали дома му.
Откри ли нещо необичайно?
- Няколко разплащателни сметки.
Готови за изпращане по пощата.
Сякаш е искал да се погрижи за някаква недовършена работа,
преди да напусне хотела.
Не е много вероятно. Самоубийството е нагласено.
Тази марка е наопаки. Какво ли означава?
Не знам.
Това чудо е невероятно. Обожавам баните.
Последният път, когато вземах отпечатъци от баня,
излязоха над 1000 отпечатъка.
Добре...
затвори вратите и изгаси лампите, умнико.
Нито един отпечатък.
Почистил е?
- Да.
Истински професионалист.
Не само е изчистил - дезинфекцирал е до стерилност.
Мислех, че сте дошъл да ми кажете, че сте го заловили.
Г-жо Хармън, според нас човекът, причинил смъртта на сина Ви,
може да е убил още един човек. Нуждаем се от помощта Ви.
Какво мога да направя?
Говорихме с приятелката на втората жертва.
Пуснахме й записа, намерен при приятеля й.
Тя потвърди, че гласът е негов.
Вече ви казах, че гласът от онзи запис не е на сина ми.
Зная, но трябва да сме абсолютно сигурни.
Имате ли друг запис на сина си, за да можем да свържем убийствата?
Каквото и да е. Например домашно видео?
Запис от телефонния секретар?
- Имам само снимки.
Може би имам нещо.
Ройс ми го подари за Деня на Майката миналата година.
Говореща рамка... Всичко, което ми остана.
"Здравей, мамо, Ройс е. Зная, че все се оплакваш,
че вече не чуваш гласа ми у дома.
Е, сега можеш да го слушаш когато си поискаш.
Обичам те."
- И аз те обичам.
Как е господинът от задната седалка?
- Казва се Уолтър Бенглър.
Ще живее.
- Може ли да говори?
Има субдурален хематом, фрактури с рани по ребрата...
Добре, добре, стана ми ясно. Кога ще можем да го видим?
Не съм казал, че не можете да го видите.
Упоен е. Ако искате да говорите с него,
ще трябва да почакате 12 - 24 часа да излезе от упойката.
Има разлика от загара, а няма часовник, нито пръстен.
Провери личните му вещи.
Само това ли е?
Трябва да е било ужасно падане, за да изчезнат часовникът и пръстенът...
че и парите.
Какво ще кажеш? Ще заложиш ли още 100?
Какво, двойно ли?
Моето престъпление срещу злополучния ти шофьор?
Участвам.
Добре... ДНК-профилът на Стюърт Рамплър е готов.
Само трябва да го сравня с нещо.
- "Нещото" идва.
Да видим ще разберем ли кой е облизал марките.
Какво имаш?
- Според ДНК-анализа,
Рамплър е облизал марките в горната част на пликовете.
Ами пликът с обърнатата марка?
Неизвестно ДНК.
- Играе си с нас.
Кой?
- Анонимният убиец.
Запечатваш цялата кола? Не е ли малко прекалено?
Стига бе, това е война.
Знаеш ли, проверих в 6 различни медицински центъра.
В нито един го няма мистериозният шофьор.
Незначително препятствие. Ами обаждането на 911?
Местен клетъчен телефон. От полицията го проверяват.
Какво е всичко това?
Колата е наета от летището преди три дни.
На името на...?
- Уолтър Бенглър.
Дошъл на почивка, но се озовал в язовира.
Има смисъл.
Намери ли часовника и пръстена?
- Не.
Джобовете ми надебеляха!
- Не е носил много багаж!
В проклетия куфар имаше само още един комплект дрехи.
О, колко много пари!
- Опушването е готово, помогни ми.
Можеш да бягаш...
но не можеш да се скриеш.
"Диско Пласид" - какво е това?
- Джаз-продуцент, специалист по аудиото.
От време на време ми помага при сравняването на гласове.
Има абсолютен слух.
- Наистина?
Това е дарба.
"Знам, знам, знам, знам, знам, знам...
"Да, по-добре остави младото намира,
"но когато я няма, и слънце не грее."
Съжалявам да го чуя.
Това е Бил Уидърс, човече. Направо ме топи отвътре.
Катрин Уилоус - Диско Пласид.
Удоволствието е мое.
- Не, мое е.
Как върви сравняването на гласовете?
- Ето го.
Всичко, което трябва да направя, е да увелича това нещо.
Това е запис на първата ви жертва.
Сравнявам всички "Обичам те":
"Просто не издържам повече...", "Обичам те, мамо"
Сега - говорещата рамка:
"Е, сега можеш да го слушаш когато поискаш. Обичам те."
Истински близнаци.
- Майката греши - гласът е на сина й.
Пуснах двата "прощални" записа през компютъра един след друг.
На заден фон изскочи това:
- "Казвам се Ройс Хармън.
Живея на ул. "Карпентър" 7642, Лас Вегас, Невада.
На 41 години съм."
- Какво е това?
Не зная. Прилича на знаме или мушама... нещо подобно.
Дай ми секунда и ще ти го поднеса на тепсия.
Пусни записа на втората жертва.
- Добре.
"Казвам се Стюърт Рамплър.
Живея на Боинг Хил Корт 818, Лас Вегас..."
Не го спирай.
- "...Невада.
На 43 години съм, и смятам да се самоубия."
Пусни ги заедно.
"Казвам се Ройс Хармън / Стюърт Рамплър.
Живея на Боинг Хил 818 / ул. "Карпентър" 7642.
Лас Вегас, Невада. На 41 / 43 години съм."
"Попълни празното поле".
- Чете готов текст.
Какво мислиш?
- Диско.
Имам една добра и една мистериозна новина.
Кажи ми добрата.
Резултатите от отпечатъците по колата са готови.
Уолтър Бенглър е на първо място в списъка.
Много дълъг списък.
Той опраши цялата кола, ти какво очакваше?
А мистериозната новина?
Открих частици син прах по ръбовете на отпечатъка на Бенглър.
Погледни.
Дай да видя.
Какво мислиш?
- Нямам никаква представа.
Направих сравнителен портрет на двете жертви -
Ройс Хармън и Стюърт Рамплър.
И двамата са бели мъже, в 40-те, неженени, и...
са родени на една и съща дата.
Ройс Хармън - роден на 17 август 1958.
Стюърт Рамплър - роден на 17 август 1957.
Една година назад.
- Може би е обърнат модел.
17 август 1958...
1957. Записът от самоубийството е записан наобратно...
пощенската марка е наопаки...
- Да.
Може би ни казва: "За да продължите напред - върнете се назад."
Сара, върни се още една година назад - 17 август 1956.
Виж дали ще излезе нещо.
- Заемам се.
Г-н Грисъм, получихме отпечатъците от касетофона на Рамплър.
Може ли да видим отпечатъка?
- Отпечатъците са повече.
Имало е повече от един човек?
- Два палеца един върху друг.
Можеш ли да ги разделиш?
- Да.
Пускаме и двата през автоматичната система за идентификация.
Как е възможно това?
- "Вътрешен"?!
Някой от отдела?
Какво?
Катрин, ще ни извините ли? Трябва да говоря с г-н Грисъм насаме.
Всичко, което казваш на мен, можеш да кажеш и на нея.
Горният отпечатък е на Пол Миландър.
- Нормално е.
Той прави гумените ръце. Изключих го от подозрение.
Ами долният отпечатък?
Ваш е.
Отпечатъкът е на Грисъм?
Чакай малко.
Някой е взел твоите отпечатъци.
- Как?
На всяко местопрестъпление съм с ръкавици.
При постъпването на работа тук вземат на всички.
Някой очевидно го приема много лично.
Може да са го взели от твоя чаша в ресторант,
или от употребени ръкавици на някое местопрестъпление...
Господи...
Разбрах.
Който и да е той, казва ми, че ме държи в ръцете си.
И така... кой е мистериозният ти шофьор?
Вероятно ченге от Филаделфия, или... медицинска сестра от Омаха.
Да не забравим и пощаджията от Нашвил.
Стига бе, тази кола е под наем.
Тия отпечатъци сигурно са по-стари и от теб.
Така до никъде няма да стигнем.
- Предаваш ли се?
Не, не. Продължаваме.
Може да съм закъсал, но не излизам от играта.
Да вдигнем ли на триста?
- Да вдигнем на триста?
Все още ли мислиш, че е ограбен?
- Има следи от часовник и пръстен.
На почивка е във Вегас, но парите ги няма.
Цялото му лице е било наранено, преди да се преобърне.
Дяволски си прав - мисля, че е ограбен.
Добре ли си?
- Да... предполагам.
Искам пръстена, часовника и всичките ти пари!
Добре, добре.
Сега отивай отзад.
- Какво?
Казах - отивай отзад!
Закопчей се.
- Добре.
Какво правиш?
Причаква го и го ограбва.
Опитва се да го убие, а после го кара да си сложи колан?!
Решил е, че Бенглър е пиян и ще разбие колата.
Изплашил се е, и го е пратил на задната седалка.
Опита се е да ме заблуди, че друг карал. Но заблуди теб.
Ами синият прах, Уорик?
- Какво за него?
Не мислиш ли, че е от значение?
- Може би.
Но първо трябва да си отговорим на други въпроси.
Какви например?
Отпечатъците от обувки и следите от гуми.
Мразя те.
- Обичаш ме, кого заблуждаваш?
Г-н Миландър?
- Ей, това е криминалистът!
Забравих името Ви. Съжалявам.
Гил Грисъм.
- Здравейте, г-н Грисъм.
Минаха няколко месеца.
Как сте, господине?
- Добре съм.
Какво правите?
- Наричам го...
"Доброто срещу Злото". Харесва ли Ви?
Да, напомня ми за стария ми началник.
И какво Ви води в скромната ми бърлога?
Имам няколко въпроса относно онова нагласено самоубийство.
Помните ли го?
Да... как върви?
- Не много добре.
Искате ли кафе? Имам нескафе.
Разбира се.
Завиждам Ви, г-н Миландър. Наистина.
Работите си сам... никой не Ви безпокои.
Вие просто... вършите работата си. Бих искал и аз да съм независим.
Наистина само това мога. Аз...
започнах с ледени скулптури, но това изкуство не се цени.
Разбирам какво имате предвид. Благодаря.
Да седнем.
Как мога да Ви помогна?
Спомняте ли си гумената ръка, направена от Вашата собствена?
Как бих могъл да забравя?
Престъпникът уби отново, и отново открихме Ваш отпечатък.
Надявах се да ми помогнете.
- Разбира се.
При последния ни разговор казахте, че сте продал
няколко хиляди за миналия Хелоуин?
- Да, сър, най-продаваните.
Ще ми дадете ли списък на дистрибуторите си?
Нямам списък. За какво Ви е?
Надявах се да проследя кредитни карти, използвани
десет дни преди първото убийство...
да изскочат няколко имена и да стигна донякъде.
С удоволствие бих Ви помогнал, г-н Грисъм, но...
не пазя документи от индивидуални покупки.
Аз съм търговец на едро. Не правя сметки, аз просто...
плаша децата.
- Разбира се.
Убеден съм, че го правите добре.
Най-сетне!
Партньоре, имаш ли съвпадение вече?
О, марка "Конвърс"!
- Размер 43.
И всички тези книги ти трябваха за това?
Валят се в праха от 20 години.
- Трябваше да съм сигурен.
Изглежаш уморен, приятел. Защо не отидеш да нанкаш?
Като те фрасна, ти ще зананкаш.
- Да беше взел следите от гуми.
Джими от Трасологията ги пусна в дигиталния каталог...
излязоха хиляди. Отне ми три минути.
"Пирели", нисък профил, серия Р-О. Качествена изработка.
И стандартни за твоето избягало возило...
"Бентли Арнаж", модел 99-та. Поръчков модел... И така,
колко души във Вегас, според теб, карат такава скъпотия?
Трима. Проверих в Отдела по МПС.
Има ли откраднати?
- Да, една. Миналата седмица.
Това изскочи преди няколко часа. Хвърли един поглед.
Сладурана!
Провери това. Същата кола, едно към едно.
Не залагай на коли втора употреба, Уорик.
Това са всички доказателства, които има от "Бентли"-то.
Открихме го в автомивка, изчистено с прахосмукачка,
до последната прашинка. Колата е по-чиста от нова.
Току-виж фирмата за коли под наем да излезе крадецът.
Господин докторе, вашият мъртвец тегли пари.
Кой от двамата? Първата или втората жертва?
Вторият - Стюърт Рамплър. От банката се обадиха.
От дебитната му карта са теглени пари няколко пъти след смъртта.
Банкоматите правят снимки на всеки 3 секунди.
Може да извадим късмет.
Искам машината тук. Искам отпечатъци.
Искам филма - всичко!
- Целия банкомат?
Целият.
- Добре.
Взел си дрехите му?
- Да.
За какво са ти? Ще го переш ли?
Трябва ми нещо, с което да сравня мистериозния син прах.
Какъв е таванът?
Не се обзалагаме за случаи.
- Разбира се, че не.
И кой печели?
Аз.
- Аз печеля.
Маниаци.
Вашият мистериозен прах е... силиконова синя боя.
Какво е това?
- Тебешир за билярдни щеки.
Бенглър е играл билярд с неизвестния шофьор...
губи пари, качва се в колата под наем, и - право в язовира.
Но не е трябвало едновременно да пие и да шофира.
Колата поднася, удря мантинелата... люшка се по ръба...
Какво прави шофьорът - измъква се.
Оставя Бенглър на задната седалка да си чупи главата.
Буквално.
Пръстови отпечатъци, бразди, следи от обувки:
всички бази - покрити.
Жертва, заподозрян, местопрестъпление.
Добра версия - казвам ти.
Със сигурност Бенглър е играл билярд.
Оригвал се е на бърбън - и това е сигурно.
Но е бил сам.
Няколко мили по-надолу крадецът на "Бентли"-то го спира...
той се стряска, поднася... и ето ти катастрофа!
Ограбва го... праща го на задната седалка
и бута колата от ръба.
Бенглър вече не му пречи. Крадецът се качва в "Бентли"-то,
и изчезва оттам.
Няма ги часовникът, пръстенът и парите.
Има следи от гуми на откраднато "Бентли" и от гуменки 43-ти номер.
Всички бази - покрити.
Жертва, заподозрян, местопрестъпление.
Звучи като песен на канарче.
Не искам да го призная, но теорията ти ми харесва.
Ще проработи.
Мислех си същото за твоя шофьор-фантом.
И какво мислиш?
Може ли две солидни версии, всяка подкрепена с доказателства,
да бъдат едновременно верни?
Ето го нашият човек...
"Животът... е като да държиш гълъб.
Ако стискаш прекалено силно...
- Убиваш го.
Ако ли не...
- Ще отлети завинаги."
Открихме ли вече този просяк?
- Хората на Брас го търсят.
Добре... А защо ги показва отново и отново?
Казва ни нещо.
Какво символизира гълъбът - мир.
Но не мисля, че е мир в общоприетия смисъл.
Може би е "душевен мир".
От какво имаш нужда, за да постигнеш "душевен мир"?
Справедливост.
"Ще го правя отново и отново, докато получа справедливост."
Как си?
- Как го открихте?
Претърсихме в радиус от четвърт миля около банкомата.
Започнахме да хвърляме хамбургери и след 20 минути той се появи.
Ще разкажете ли как мъжът се свърза с Вас?
Мисля по-добре, когато ям.
- Без майтап?
Джим, нека уредим този приятел с една хубава пържола.
Как предпочитате - средно препечена, или...
не, сигурно я обичате добре препечена.
Алангле.
Две минути, ясно?
- Само толкова ни трябват.
Как се чувствате, г-н Бенглър?
- По-добре, предполагам.
Снощи беше вълнуваща вечер.
Това, което Ви се е случило, не е правилно.
Човекът, виновен за това, трябва да се изправи пред закона.
Кажете ми кой е този човек. Кой караше колата?
Кои сте вие, по дяволите?
Аз съм Ник Стоукс. Това е Уорик Браун.
Работим в Криминологията по Вашата злополука.
Всъщност, г-не, не мисля, че е било злополука.
Смятам, че са Ви ограбили и всичко, което си спомните
за нападателя, може да ни е от полза.
Никой не ме е нападал.
Бях пиян...
много пиян.
Не трябваше изобщо да се качвам в колата.
Предполагам, че това ми стига.
- Време е за разплащане.
Изглежда съм я закъсал.
Удари го.
- Не, чакай.
Боже!
Бързал сте?
- Спечелих първата игра.
И отидохте на задната седалка сам?
- Да.
Това, че сте се закопчал, Ви е спасило живота.
Знаете ли?
- Щом казвате.
Оздравявайте бързо.
- Радвам се, че помогнахме.
Единственото, което не взехме предвид, е желанието му да живее.
А крадецът на "Бентли"-то, 43-ти размер -
Може да е бил там по всяко време миналата седмица.
Значи се отказваме от баса? Няма победител?
Няма губещ.
Имаме обир. Двойно или нищо?
- Питаш не когото трябва.
Може ли да започнем отначало?
И така, как този мъж се свърза с Вас?
Той дойде при мен. Предложи ми 100 долара
за да покажа картините.
- В брой ли Ви плати?
Стодоларова банкнота.
- Пазите ли я?
Колко висок беше мъжът?
По-висок или по-нисък от господин Брас?
Малко по-висок.
Колко малко? С една глава, две?
- Някъде по средата.
Добре. Да кажем около 1.78 м.
Какво друго си спомняте?
- Имаше тясна брадичка.
Очите му бяха сини... морско синьо.
Черна коса, заострени уши, вирнат нос и рошави вежди.
Бузите му бяха хлътнали, с болнав цвят на кожата...
като сипаничав.
Слаб като солета, а дрехите му
бяха измачкани, все едно е спал с тях.
А като говори... той...
Заеква.
- Да.
Пол Миландър.
Натопил ме е.
Мръсен кучи син!
Беше ми в ръцете, а аз го пуснах!
"Да сте правили някога гумени ръце?
Миналия Хелоуин продадох 10 000 тези.
Дори използвах собствената си ръка за калъп."
Когато взех онази ръка, той е свалил отпечатъците ми.
Латексова повърхност, прясно изсъхнала боя, парченце изолирбанд -
не е трудно да вземеш отпечатък и да го сложиш, където искаш.
Сара, ще чакам на слушалките. Търси всичко за Миландър.
Използвай електронна поща,
всички други бази данни, търси всичко и навсякъде.
Ще се обадя на отряда.
Започвам търсене: "Пол Миландър".
Ето го. Пол Миландър:
На 42 години, Висок 1.78 м, бял мъж.
Няма адрес, няма криминално досие.
- Продължавай да търсиш.
Провери в бизнес-страниците. Търси фирма "Хелоуиърд".
Няма нищо, Грисъм.
- Не е възможно, сега бях там!
Смени базата данни - вестници, периодични издания... просто търси.
Имам нещо от вестниците.
- Какво?
"Двама хотелски пазачи оправдани по обвинение
"в инсценирано самоубийство. Показанията на момчето са нестабилни.
"Пол Миландър, на 10 години, свидетелства, че
"е видял как двама пазачи от хотела принуждават
"баща му Джон да влезе в собствената си вана
"с опрян в челото пистолет. Бащата е намерен мъртъв във ваната.
"За официална причина за смъртта е обявено..."
Самоубийство. Провери датата.
Катрин, ти беше права. 17 август 1959 - това е модел.
Значи убива мъже, родени на датата, на която умира баща му.
Чисто е.
Празен е. Какво означава това?
Че нямаме нищо.
Г-н Грисъм тук ли е?
- Не, навън е по работа.
Ще му оставите ли съобщение?
- Не.
Просто му кажете, че негов приятел се е отбил.
Приятел?
- Да... той ще се сети.