Runaway Jury (2003) (Runaway Jury CD2.sub) Свали субтитрите
Г-н Кинкейд, искате ли да кажете на съда нещо повече за Вашето образование?
Нямам какво толкова да кажа. Предполагам, че повечето са завършили колеж,
а всичко, което аз завърших е трети клас.
Оценяваме чувството Ви за хумор, но се опитайте да останете в темата.
Кажете нещо повече за Кайли Мърфи и неговият магазин "Пистолети Екскалибър".
Добре.
Когато отивахте там да доставите оптически прицели за оръжията си,
Кайли Мърфи каза ли Ви: "Съжалявам не става!",
или: "Защо са ти необходими 25 бойни пистолета за месеца?"?
Някога казал ли е това?
- Не, никога не е казвал нещо подобно.
Винаги имаше доста пистолети.
- Разбрах. Благодаря, г-н Кинкейд.
Свидетелят е Ваш.
Г-н Кинкейд, Вие единствен сте продавал оръжие, използвано от Кевин Пелтие
в стрелбата в кантората. Така ли е?
Да, точно така и си признах за това.
Сега, компания "Виксбърг" ли плати за вашия колеж,
знаейки, че ще препродавате продуктите й?
Не, не и за образованието ми.
Той ни разиграва.
Значи, компания "Виксбърг" никога не Ви е изпращала,
на никакви пътувания, за това, че продавате повече от стоките й.
Така ли е?
- Да, правилно.
Но бих искал да е иначе. Бих искал да ме пращат, както каза Кайл,
защото имам някои снимки, от едно негово пътуване
до Канкун, и човече, това се казва живот.
Бих убил за такова нещо. Бих искал и мен да изпратят. Бих искал
и аз като него на плажа, да приличам на богаташ
и да си поръчвам "Маргарити". Ще бъде велико.
Просто отговорете, моля.
- Не...
И искам да се запише: Не съм имал никаква представа, какво ще прави
г-н Пелтие с този пистолет, който му продадох.
Загубил е работата си. Не съм искал никого да нараня.
Да повторим някои фрагменти. Имаме две неща.
Първо: списък на гласувалите в Синсинати.
За какво му е на Никълас Истър списък на регистрираните за гласуване в Синсинати?
Защото списъкът на гласувалите дава възможност за избор на съдебен заседател.
Какво друго имаме?
- Това е от директорията за пътувания.
Изтрита е в деня на получаване на призовката.
Синхронизирал е деня с документи в друго устройство.
Това трябва да разучите.
Дойл, върни се вътре, и сега искам да се заемеш с него вместо г-н Джанович.
О... Защо вместо него?
Защото г-н Джанович не намери нищо.
Имам достатъчно. Благодаря, наглеждай това.
Ник...
- Имаш ли една за мен?
Какво става, Еди? Нещо си мрачен. Добре ли си?
О, не, добре съм. Нали знаеш, просто си мисля за доста неща.
Добре ли си? Искаш ли да поговорим?
Страхотно съм.
Наистина.
- Добре.
Ето по една и за вас, г-жи.
- Благодаря много.
Съжалявам, човече.
Забравих си ключа вътре.
Поздравления.
Хванахме го! Да тръгваме.
Джанович, не прави това. Казах, не прави това!
Не ме ли чуваш?
Ей, момчета. Нещо наистина става с Рики.
Наистина! Хайде!
Виждаш ли? Точно тук.
Хайде, Рики.
О, Боже!
- Дай ми салфетка.
Дай ми хартиена салфетка. Хартиена салфетка, веднага!
О, това е гадно.
Изпи пет питиета. Не е чудно...
Звънни за помощ.
- Какво? Пила е прекалено.
Звънни на 911, веднага!
По дяволите!
Съжалявам.
Съжалявам, Рики.
Диша ли, Ник?
- Да, мисля, че ще се оправи.
Не мога да повярвам!
Все още не сме намерили никой пострадал.
Хората не могат да се върнат вътре.
Хванаха Рики Колман. Жената беше президент на Пи Ти Ей.
Печеше курабийки за децата. И този кучи син се добра до нея,
и й скрои гаден номер. Нагълта се със сънотворни.
Кой ще я замести?
- Кой ще я...
Чу ли какво ти казах? Жената почти се самоуби.
Съжалявам.
И се приближават и към другите.
Еди Уийз, Мили Дюпри. Унищожили са жилището ми тази вечер.
За добро или лошо, ние сме мотивирани.
О, следва забавната част. Взели са ми МР3 плейъра.
Всички файлове са кодирани.
Да, трябва да ги разкодират, но тези момчета са добри. Имат добър отбор.
Не мислиш ли, че могат да разбият кода? Ще имаме три - четири дни преди
да разкрият всичко.
Ако останем.
Ако останем? Какво искаш да кажеш с това: "ако останем"?
Какво се опитваш да ми кажеш, Ники? Искаш да кажеш, че се опитваш да се откажеш?
Това ли ми казваш?
- Чуй ме, Марли.
Хората страдат.
- Ние сме вътре.
Хората се самоубиват.
- Не.
Не, аз съм вътре. Ти си на улицата!
- Не ми казвай това.
Заедно сме в това, в тази работа... твоята работа е да се пазиш.
Това и ще направя!
Не се притеснявай за това.
Аз ще те защитя.
Докъде си с г-н Рор?
- Все още не е вдигнал.
Ще стане.
А Фич иска среща.
Искам да кажа, че трябва да се срещна лице в лице с него.
Това е добре. Ще го разиграя. Мога...
Определи датата.
- Добре.
Не може да си позволим да губим съдебни заседатели.
Знам да смятам.
И ще ритнем Фич, точно сега.
Това видео е от осигурителната камера в апартамента на заседател номер 9.
Погледнете добре.
О, здравейте. Хазяинът ме пусна вътре.
Има оплакване от доста наематели за кабелната,
но проверих... Твоята е добре. Не мисля, че имаш...
Господа, това не е длъжностно престъпление.
Не знам за кого работи този мъж и не ме интересува.
Но ще имате късмет, ако не го разпозная,
защото ако разбера, че е замесен с някого от Ди Ей офиса...
Навън.
- Ваша чест, ще подам оплакване
за неправилен съдебен процес.
Не, г-н Кейбъл. Не става дума за такова нещо!
Касетата се отхвърля! Не и с такива маневри!
Сега, при продължението на това дело, настоящото жури ще бъде изолирано.
Пристав, моля уведомете...
Човекът от видеото...
- Да?
Беше в нощта на пожара, в апартамента на Ник Истър.
Какво?
- Той запали пожара онази вечер.
Как разбра това?
- Защото бях там.
Бил си там? Влязъл си в дома на заседател...
Да, да.
- ... без да ме попиташ?
Щях да ти кажа. Уендъл, чуй ме.
Свършени сме. Приключихме.
- Затова ми плащаш.
Не, не, не. Ти си млад глупак, и трябваше да се посъветваш.
Уволнен си. Ти си...
- Ник Истър обработва журито.
Затова хората на Фич тършуваха дома му.
Върти се някаква игра между тях двамата.
Ти се страхуваш да отидеш при съдията да му кажеш, че делото е неправилно водено.
Защитата иска същото.
- Точно така.
Защо не каза на съдията за Ник Истър?
Защото те наистина ще вземат решение.
Копелета!
- Селест е зад теб.
Здравей, Селест! Хенри!
Г-н Рор...
- Какво става?
Репортерите ми казаха...
- Да?
Говореха нещо за неправилно водено дело.
Не, това няма смисъл. Не се притеснявай за това.
Казаха, че съдията...
- Не, не, чуй ме.
Нека ти обясня нещо. Всичко е наред.
Съдията изолира заседателите. Разбираш ли това?
Това не е необичайно, когато е застрашено делото.
Казахте, че е превъзходен случай.
- Да.
Когато Ви срещнах преди година, Вие казахте,
че ще променим начина на водене на бизнеса на тези хора,
заради живота на съпруга ми, и животите на другите...
Какво?
Какво става, Селест?
- Имам нужда да го чуя.
Кажете ми, че ще спечелим.
- Ще спечелим.
Ние ще победим.
- Добре.
Добре?
- Хайде, Хенри.
Хенри, отиваме ли в парка?
- Да!
Ще се видим по-късно.
Защо да не се разходим по булевард Джаксън...
Имам списъка с потенциалното жури наг-н Истър. Бостън, Питсбърг и Синсинати.
На кои дати?
- Бостън - 2000,
Питсбърг и Бруклин - 1999, и Синсинати - 1998.
Всички дела бяха за оръжие.
Сега те са в залата.
Точно така.
Аманда, искам документите на журитата от всички градове. Искам ги тази вечер.
Втора линия. Тя е.
Добър ден, Марли.
Виждам, че с г-н Истър сте доста заети.
В кафене "Палас" на улица "Канал". Долу по стълбите,
в общата зала. След 15 минути.
Благодаря.
Г-н Фич.
- Марли.
Добре. Исках сам да се убедя.
Мислех си, че сте изрусена. О, моля седнете.
Добро разиграване, изолирането на журито.
Затваряме редиците. Правим го по-трудно...
Г-н Фич?
- Да.
Това е за Вас.
- Благодаря.
Среща отвън. Имаш една минута.
Каква е цената ти?
- 10 милиона. Без преговори.
500 000. Не в брой.
За да се разкараш от моето жури.
Няма да се откажа! А ти се избърши с това.
Искаш ли да попитаме Ник за това?
Как ще знам, че ще обезпечите решението?
Ти разкара журито, нали?
Виж, знаем, че заплашвате някои от журито,
но не ви е достатъчно. На нас ни трябват 9 души.
Ник Истър ще ги осигури. Той е доста убедителен.
Ти си доста енергичен мошеник.
- А ти си подпалвач.
И двамата знаем какво става. Ако изгубиш това,
всеки граждански адвокат в страната ще се заеме с това.
Това е мое!
Не слизай преди следващата спирка. Там е зоологическата градина.
Давам ти втори шанс да вземеш това.
Искам да ти се доверя. Мисля, че е честно. Така е.
Чуй ме, Фич! Когато си готов да дадеш 10,
прати ми e-mail на този адрес. Това е безплатна поща, непроследяема.
И тогава ще знам, че си разбрал.
Ето, сър.
Съгласих се на изолиране, но защо ще прекараме цял ден тук,
в източен Тексас?
- Аз знам.
По дяволите, виждам Порт Артур от паркинга.
Някой знае ли как е Рики?
О, тя се обади от болницата преди час.
Това е добре.
- Приятно момиче. Харесваше ми,
но не я опознах истински персонално.
Може би сватбата й, църквата й...
Не, не. Нищо такова. Виж, някой заплаши това момиче.
О, това вече е измама. Защо някой ще иска да й навреди?
По същата причина, поради която и на всеки от нас.
Заради опорочаване на делото.
Боже мой, в безопасност ли сме?
- Добре, имате ключове.
Вече сме.
Хопи беше арестуван.
Казаха, че ще го затворят до живот
ако не дам вота си за оръжейната компания.
Всичко е наред, скъпа.
Ще говорим за това сутринта.
- Благодаря. Лека нощ.
Лека нощ.
Нали не си от тези мъже, които си падат по дебели жени, Истър?
Пълен си с изненади, нали?
Добре съм, Франк. Ти как си?
Може ли да мина?
- Наблюдавам те, Истър.
От първия ден.
- Просто искам да си отида в стаята.
Ти си истински бой-скаут, нали? Играеш си с всички.
Разиграваш съдията. Разиграваш Мили!
През целия си живот съм се сблъсквал с хора като теб.
Сега искам да разбереш нещо. Става ли?
Не искам да използвам ръката си. Разбра ли?
Поспи малко, Франк.
Г-н Рор?
Може ли да седна?
Знам, че играете с двете страни.
- Така ли?
Може ли да седна?
- Да, може, седни.
Сега ми кажи...
Кажи ми, защо да не отида при съдията, да обявя делото невалидно,
и да направя така, че да те тикна в затвора.
Знаете колко сме ядосани относно компрометирането на журито?
Не трябва да правите това.
- Не бъдете толкова сигурна.
Не бива да причинявате болка на г-жа Уд,
като отхвърлите делото поради невалидност. Тя не може да си позволи това.
Вие не знаете нищо за Селест Уд. Не знаете какво й причинява това.
Различна е от Вас, млада г-це, тя не иска парите.
А за какво й е всичко това г-н Рор?
- О, за нищо, така ли?
А Вие за какво мислите, че е?
- Вие ми кажете.
Бих искал да се смени закона.
Затова сме тук. Но се нуждаем от помощ.
Заради Вас. Трябва да бъдете добро момче и да играете по правилата...
и ще спечелите много от контрола върху оръжията. Изборът е Ваш.
Знаете ли, това може да Ви изненада,
но не аз правя избора.
Не ми казвайте. По Ваше искане компания "Виксбърг" ще свидетелства
за ползата на доста въоръжени хора от черния пазар.
Точно така.Точно това ще стане.
Г-н Рор.
- Какво?
Как мислите ще накарате свидетелите да бъдат на ваша страна?
Защото искането ще дойде от Вас.
Фич ще го подхване.
- Ние няма да му се обадим. Той ще дойде при нас.
Той има свидетел - звезда.
- Ние не... Чуйте ме.
Не знаете на какво е способен този човек!
Скъпа! Хей! Хей! Хей!
Той дойде при нас. В момента идва към нас. Казах му, че ще сте тук.
Човек със съвест, който не може да чака, и който ще свидетелства.
На всеки му е писнало.
Какво знаете Вие?
Колко може да вземем ние от това? Колко кръв ще източите от мен?
Пет, шест, седем милиона?
- Десет милиона.
О, това е доста... голяма цифра.
Това е голяма цифра.
С Ранкин Фич в играта не можем да спечелим.
Ако приемете тази оферта, ще се махна пътя Ви. Довиждане.
Кой Ви нарани?
Кой направи това? Хайде.
Знаете в какво се замесвате. Знаете колко важно е това.
Ще прикрепим тези снимки към документите на журито.
Ще намерим и тези от Синсинати. Използвал е името Дейвид Ланкастър.
Бил е резерва 54 в списъка на журито, но не се е явил.
Обади се на Дойл. Кажи му да тръгва.
Да тръгва с първия полет за Синсинати.
Да види дали г-н Ланкастър е оставил нещо след себе си.
Всеки има своя мръсна тайна. Нека открие нещо.
Къде, по дяволите, е той?
Беше преди час в залата.
- Не, знам това. Знам го.
Къде е сега той? Мисля, че има някой, за когото да се погрижи.
Ще опитвам да са свържа с хотела.
- Намери го. Доведи го тук.
Г-н Рор, наред ли е всичко?
Всичко ще е наред, Ваша чест.
Е, ние повикахме г-н Кригер преди десет минути.
Може ли да го видим?
- Ваша чест...
Ваша чест, мога ли да се приближа?
- Можете. Г-н Кейбъл...
Ваша чест, бих искал отсрочка в този момент.
Къде е свидетелят Ви, г-н Рор?
- Търсим го... ние го търсим в момента.
Вашето искане за отсрочка е отхвърлено.
Ваша чест, това е ключовият ми свидетел.
Тогава трябваше да е тук, да го държите на каишка.
Сега ви казвам и на двамата.
Няма да чакам никого и да правя повече глупости в това дело.
Да пристъпим към изслушването.
- Но, Ваша чест...
Г-н Рор... още едно искане ли ще направите днес?
Ваша чест, това би било крайно вредно за моята клиентка, ако не разрешите...
И ще преразгледам видеозаписа като преосмисляне.
Ваша чест.
- Отхвърля се. Повикайте следващия си свидетел.
Повикайте следващият си свидетел, г-н Рор.
- Нямам други свидетели.
Значи изслушването спира, г-н Рор. Благодаря, господа.
Уендъл Рор. Със закъсняло удоволствие... Ранкин Фич.
Хубав костюм. Много "народен"!
Твоят е хубав. Как се наричаше? "Оръжейното лоби са защитава само"?
О! Фукаме се с обувки. Голям пушач?
Голям алигатор. Убит от мен.
Извинете, почистваме в момента.
Ще се бием ли сега, г-н Рор?
Какво направихте с моя свидетел? Заплашихте семейството му?
Написахте му чек? Учудват ме техниките Ви, г-н Фич.
Може би е по-добре да не отклонявате ръката, която Ви протягам през последните години.
Знаете точно защо дойдохте при нас.
О, моля Ви. Не ми казвайте, че става дума за нечия съвест.
В този случай става дума за собствената ми съвест.
О, сега разбирам.
Вие сте морален човек живеещ в свят на морална относителност.
Толкова е чудно и превзето.
- Хей, не прави това.
Става дума за мой свидетел! Става дума, че се бъркаш в случая на мой клиент,
и в правилата на закона, създадени от държавата!
Нашата държава?
- Да!
Не си представях, че си такъв патриот, г-н Рор! С Вашите крясъци няма да игнорирате
хората от правото да носят оръжие. Знаете ли Втората Поправка?
Затова я направиха! За да предпазят Конституцията!
Защо не? Аз ще я победя. Както и теб!
Защото беше направена точно заради това!
Всичко е украсено с балони.
- Цветни балони? Цветни балони?!
Системата призовава 12 човека, за да изслушат свидетелите, приятел!
Което включва и моят свидетел, когото вие изпарихте!
Ако Вие се доверявахте на показания в този случай, щяхте да загубите, приятелю!
Мислите ли, че заседателите се доверяват на небрежно облечен адвокат?
Олицетворение на отговорността?
- Можеш да заложиш задника си!
О, просто говорите тези думи, без да ги разбирате.
Мислите, че журито е като Цар Соломон? Не!
Работят със залози. Искат да си отидат у дома,
да седнат във фотьойла си и да гледат кабелната.
И този човек не дава и пукната пара
за истина, правда или американския начин.
Те са хора, Фич.
- От моя гледна точка е така.
Нямате никаква идея за какво говоря, нали сър?
Какво се опитваш да достигнеш с победата си?
Какво значи за теб?
Ще върнеш живота на Джейкъб Уд? Не.
Просто ще гарантираш превоза на съпругата му до гробището със скъп автомобил.
И да стъпва по гранитните плочи
с обувки от 1 200. Ще видиш името си във вестника.
Но Джейкъб Уд и другите жертви на оръжието
ще си гният в гробовете.
Знаеш ли какво, Фич?
Ти ще загубиш.
- Съмнявам се.
Може би не в това дело, може би не и в следващото, но някой ден,
ще загубиш... Някой ден. Виждал съм и преди хора като теб.
Искаш ли да знаеш защо?
- Защо?
Защото не можете дълго да запазите самоуважението си
без да се озлобите, докато не останете сами
в стая пълна със сенки. И тогава ще си спомниш
тези хора, на които си разрушил живота.
Това е хубава история, Уендъл.
Но това не е доказателство, защо не можеш да ме победиш.
Защото може би си прав...
но работата е, че не ми пука.
Нещо повече... никога не ми е пукало.
Този костюм...!
Добър вечер, Уендъл.
- Джордж. Мейсън.
Е... какво стана?
Ще поискам разрешение за извънреден резерв.
Извънреден резерв?
- Да.
За каква сума?
- 10 милиона.
Господа, загубих опората си за делото.
СИНСИНАТИ
Да?
- Търся Дейвид Ланкастър.
За сметките ли?
Работя за "Додж" и проверявам хората,
които ползват отстъпка, която са забравили да получат.
Не знам къде е заминал. Не е оставил адрес.
Искаше ми се да знам. Имам едно писмо за него.
Ето тук го пазя.
- А мога ли да... мога ли да го погледна?
"Джеф Кър, за Дейвид Ланкастър."
Познавате ли Джеф Кър?
- Не.
"Професор Франк Филан. Университет Блумингтън."
Мога да предоставя отстъпката на Вас, ако ми позволите...
Университет Блумингтън Студентски досиета.
Джеф Кър.
Дейвид Ланкастър.
Доста псевдоними.
Джефри Кър.
Здравей, Джефри.
Значи, оръжейна компания "Виксбърг" не подозира
че продуктите й се продават незаконно?
Да, сър, абсолютно.
- Г-н Дженкли, женен ли сте?
Да, сър. Имам син и осемгодишен внук.
Нещо друго да добавите?
Втората Поправка
позволява всеки добър гражданин на тази страна да носи оръжие.
И ние от "Виксбърг" не сме я писали.
Но докато остава в сила, ще продължаваме
да използваме защитата й.
- Благодаря, сър. Нямам други въпроси.
Обвинението. Г-н Рор, ще разпитвате ли?
Да, Ваша чест.
- Пристъпете.
Г-н Дженкъл...
- Да, сър.
Когато направихте копие от протокола за изпитанията на "Пърформа 990",
прочетохте ли го на съда, моля?
- Така и направих.
О, но мисля, че журито ще пожелае да го чуе сега от шефа на компанията.
Както бихте казали, започвам със "Също така устойчива..."
"Също така устойчива за отпечатък на спусъка."
Виждам. И сега, сър, кой мислите, би закупил тази "Пърформа 990",
полуавтоматична, оръжие устойчиво на отпечатък на пръста?
Всеки.
- Всеки?
Дактилоскопичните отпечатъци са 90% вода. Водата оцветява метала. Металът ръждясва.
Не били било по-уместно да използвате думата "неръждаем",
вместо "устойчив на пръстов отпечатък" при продажба на оръжие
за масовия купувач?
- Ами, не знам,
не съм правил аз тази реклама, сър. Сър, мисля, че знаете това...
Видяхте ли я?
- Възразявам!
Приема се.
Придържайте се към темата, г-н Рор.
- Извинете ме, Ваша чест.
Сега, г-н Дженкъл...
- Да, сър.
Какъв е доходът на компания "Виксбърг" от продажба на оръжие
от този вид пушки, както казахте?
О, извинявам, се г-н Рор, не знам отговора.
Не съм запознат с процентите.
Но сте запознат с това кой купува пушки от този вид, нали сър?
Пушката се използва за развлечение.
А, от кого? От фермерите през уикенда за спорт?
Защита на дома.
- Или недоволни продавачи?
Протестирам, Ваша чест.
- Приема се.
Ние продаваме оръжие законно.
Хайде, г-н Дженкъл знаете, че тези оръжия са предпочитани от престъпниците.
Статистиката на Вашата компания сочи това!
Сър, ние се придържаме към закона.
- Виждам,че това не е Ваш проблем.
Защо просто не го кажете?
- Възразявам, Ваша чест.
Приема се.
- Това е задължение на държавата!
Кажете на журито, сър, че това не е Ваш проблем!
Ами аз...
- Кажете го и на клиентката ми, Селест Уд,
която загуби съпруга си, че това не е Ваш проблем.
Кажете го на целия съд...
- Впечатлявате ме, г-н Рор.
... че тази "Пърформа 990", устойчива на пръстови отпечатъци не е ваш проблем.
По дяволите, позовавам се на защитата на Втората Поправка!
Имахме аварийна гадна стратегия,
и Вашите показания преди да избухнете.
О ти... ти беше един от тези, които ме накараха да откажа и да се явя тук.
Бях неправилно подготвен.
- Вижте, г-н Дженкъл...
Махни се оттук!
Г-н Фич, погледнах лицата на журито.
Не видях приятелско изражение.
Сега, къде е гаранцията ми за решението?!
Това се нарича игра на котка и мишка. На път сме да променим всичко това...
Бъдете повече котката и по-малко мишката.
Да, сър.
Здравей, Марли.
- Здравей, Ранкин.
Наистина ще направя сделка. Ще приема условията.
Ще ти платя парите. Искам среща с Ник Истър.
Не става. Уендъл не иска ли да го види.
Освен това, знаеш предложението.
Добре. Какво ще кажеш за този приятел, Джефри Кър?
Среща или сделката отпада.
Без отстъпки. Какво ще правим?
Надявам се, нямаш нищо против. Доста дълго чаках и си направих сандвич.
Хубав е, Ник. Спомен от лова през 1908.
Всъщност 1910.
Снимате ли това?
- Не, не, не.
Не мога да го използвам. Не искам делото да пропадне.
Не.
- Ще повървим ли?
Автобусът ни тръгва в 8:00 сутринта, така, че ще прекараме известно време заедно.
Марли, излез от кухнята.
Не съм тук, за да те нараня.
Моля те скъпа, седни. Отпусни се.
Е, и какво? Предполагам се убедихте, че имам право?
О, мисля, че вероятно ги манипулирате както си искате.
Просто искам да знам защо.
- Пари.
Сигурен начин за умно момче да изкара пари.
Каква е истинската причина?
Бизнес, политика, спорт... кажете ми какво предпочитате.
Има доста неща освен едно обективно жури, г-н Фич.
Не и ако Ви помогна.
Затова адвокати като Вас изкарват толкова пари!
Вие не вярвате твърде много в закона.
- Аз съм агностик.
Знаех си, че има нещо, което ще ми хареса във Вас!
А Марли?
Ще Ви оставя да й кажете причината.
Не говоря за това.
- За какво говорите?
Колко добре я познавате?
Наистина ли ме повикахте тук, за да си говорим за нея?
А за какво?
Утре е голям ден и искаме малка гаранция.
Е... нека поговорим.
Ела тук, седни да поговорим
Ще ти направя сандвич.
Наистина ще платя парите.
Ще направя трансфер от 10 милиона на Кайманите,
след проверка.
- Разбира се.
Но ми кажи, кого манипулираш?
Фернандес, Дешазо, Граймс и Дюпре са сигурни.
Дийтс и Дюкe ще се повлияят от другите.
Херера и Шейвър са непредвидими.
- Не... за Шейвър се погрижих.
Уийз също.
- О!
За Херера... не бих се тревожил.
Ще се махнеш ли от пътя ми?
- Ако платиш, да.
Добре. Кажи на Марли, че съм готов за бизнес.
Става.
Бих казал, че съм впечатлен, г-н Кър. Аз...
- Истър.
Истър, правилно.
- Да.
Не разбрах откъде идвате. Очевидно Ви недооцених.
А по принцип не го направя.
Бъдете дяволски сигурен, че няма да бъдете подценен.
Убеден съм, че един от нас ще бъде засегнат.
След тази вечер имам усещането, че ще станем приятели.
Кой е?
Кой е?
Обзалагам се, не си очаквал да ме чуеш толкова скоро.
Лош момент ли е?
Не съвсем.
- О, Боже!
Слушай, просто исках да се уверя, че нямаш нищо общо нападателя...
който дойде у дома тази вечер. И все пак, той няма да може да се върне вкъщи.
И цената се вдигна.
15 милиона. Без преговори.
Поспи малко, Ранкин.
Ще имаш нужда.
Хей.
- Хей.
Какво става?
- Нищо, просто...
Исках да чуя гласа ти.
Сигурна ли си?
- Да, сигурна съм.
Искам да поспя малко.
- Да.
Липсваш ми. Лека нощ.
Днес адвокатите Уендъл Рор и Деръуд Кейбъл
ще имат последен шанс да обобщят гледните точки на клиентите си
в делото на Селест Уд срещу Оръжейна компания "Виксбърг".
Заключителните пледоарии ще са кратки.
Журито вече чу свидетелите в този забележителен случай...
Беше доста дълъг процес.
Журито беше изолирано за известно време.
Това е кошмар, човече.
- Това би могло да е денят...
... когато ще завършат делото и ще започнат обсъжданията...
... високите обезщетения скоро ще бъдат в ръцете на журито.
Това решение, бързо за някои,
ще донесе решението на журито едва в края на деня.
Всички тези хора и Джейкъб Уд са виновни...
че в този понеделник са отишли на работа.
И ще има още стрелби, и още стрелби,
докато не... докато ние не го изменим.
Чухте г-н Гарлънд Дженкъл,
шеф на управителния съвет на компания "Виксбърг", седнал на този стол
когато каза, че какво се прави с това оръжие,
не е негов проблем, нали така.
Не можем да решим проблема с вашето решение.
Но за първи път можете да направите...
престъплението с оръжие проблем за оръжейната индустрия.
Ако го направите, смъртта на жертвите ще бъде по-малко безсмислена.
Като на съпруга на клиентката ми, г-н Джейкъб Уд.
Пожелай си нещо голямо. Голямо желание!
- Голямо желание! Голямо желание!
Да!
Това е моето момче.
Джеф имаше голяма вяра в закона.
Прекара цялото си лято след първата година, работейки над едно дело,
как големите фирми всъщност използват закона
и намери някои идеалистични неща точно в това.
Следващата пролет, след като Габи се дипломира,
той се отказа и напусна.
- Съжалявам. Габи ли казахте?
Габриел Брант. Беше приятелка на Джеф, от Гарднър.
Гарднър, Индиана?
- Знам само един.
Джейкъб Уд, на първо място човек,
живял с жена си и сина си. Съжалявам за това,
но неразбирането води до гняв. Ние просто даваме оценка
и не само, защото това ни оказва въздействие.
Всички сме изпитвали тези чувства.
Защото законът съществува. Да се направи това е просто.
Сега тези семейства са в траур и ние им съчустваме за това.
Но това ни позволява самия закон.
Къде, по дяволите, си?!
На главен път 245. Някакво запуснато градче в централна Индиана.
Но мисля, че намерих добра следа за момичето.
- Добре, продължавай.
Съдията почти остави нещата в ръцете на журито. По дяволите!
Дами и господа, изслушахте показанията,
аргументите на адвокатите. Ще ви дам някои инструкции,
след което ще се оттеглим за обяд,
и после започвате обсъждането.
Уендъл Рор.
- Здравей, Уендъл.
Здравей, Марли.
Приятно ми е да чуя гласа ти. Ще дадеш ли парите?
Приятно и лесно се изкарват 10 милиона.
Интересно упражнение. 10 милиона. Като че ли са нищо.
Но за зла участ, аз искам да спечеля честно,
и ще го направя...
След 35 години практика...
за мен е важно да заспя спокойно тази вечер.
Какво казваш?
Ще рискувам. Няма да дам никакви пари.
Съжалявам да го чуя, защото ги даваш на Фич.
Аз ли ги давам на Фич? Ще рискувам.
Здравейте!
Извинете, че Ви притеснявам.
- Здравейте.
Мисля да купувам къща тук.
Съпругата ми, аз, тригодишното ми дете и още едно на път.
Този квартал добър ли е за деца?
О, това е страхотен квартал за деца. Отгледах дъщерите си тук.
О, така ли?
- Абсолютно.
Той е отнел живота на тези мъже, и другите убити и ранени,
и гадната компания им помага да заобиколят закона.
Хайде Лорийн, кога ще спреш?
И знаете ли колко печелят. Какво следва? Сърдечен удар -
да съдим МакДоналдс? Да съдя бакалницата, че ми дава
тлъсто свинско месо...
- Хайде де!
... сега получихте запушване на артериите?
- О, братче ти пушиш.
Познай какво? Наше право е да сме въоръжени. Помни това.
Е, г-н Фич, ще приключим ли бизнеса днес или не?
Бихте ли почакали за момент, моля?
Една минута.
Дойл, дай ми нещо.
В момента не мога да говоря, скъпа.
Запознах се с прекрасна дама и тя ми разказа за квартала.
Журито приключва делото.
Всеки момент ще кажат решението.
- Чух те, скъпа.
Виж, ще ти звънна скоро по пътя.
Дойл.
- И аз те обичам. Чао.
Имаш думата ми. Рор няма да плати. Твоя е.
Марли? Лоши новини, както чух.
Рор се оттегля от играта.
Мисля, че би могла да намалиш малко от цената.
Виж, Ранкин, имаш 30 секунди или ще загубиш! Разбра ли?
Сега, направихме ли сделка или не?
Има сделка. Пращам парите.
Поздравления, г-н Фич. Току-що си купихте решението.
Не е наша работа да променяме закона. Наш дълг е да му служим.
И закона казва, че този човек, Кевин Пелтие е отговорен.
Не оръжейната компания.
-Точно така.
Да, ние сме хора, и служим на закона,
но той служи на хората.
Точно така.
- С теб съм, Франк! Прав си!
ПАРИТЕ СА ВЪТРЕ
Дами и господа.
Мисля да направим предварително гласуване,
и ако някои иска, да каже нещо ново.
Да гласуваме.
- Бих искал да кажа нещо.
Би било по-лесно...
Ей, Франк, остави го да говори.
Надявам се, че сложихте достатъчно захар в студения чай.
О, да, г-жо.
- Добре.
Благодаря.
- Пак заповядайте.
Това Вашите дъщери ли са?
Габриел и Маргарет.
Бяха еднояйчни близначки. Нали знаете, като едно цяло.
Простете ми.
Все още ми е трудно да говоря.
Извинете?
Бях доста зле, когато загубих Маргарет,
но толкова отдавна не съм говорила с Габи,
и се чувствам като загубила и двете.
Е, какво се случи? Как си отиде Маргарет?
Не сте оттук, нали. Не знаете за стрелбата.
Не мисля, че случая е за оръжие. Мисля, че делото е за закона,
и както Франк каза, за службата на закона.
Но оръжието е употребено и не знам някой в стаята или по света,
който не се е чувствал силен с пистолет...
- О, моля.
Какво има, Франк?
- Предполагам накъде биеш.
Да?
- Да.
Доста умело използвахте времето, прекарано тук.
За това си прав.
- Ти си използвач.
Стига, Франк. Какво говориш?
Истината.
- Какво говорите?
Остави го да говори.
- Добре, какъв е проблема?
Направен е добър продукт. Работи. Случаят е приключен.
Има малки усложнения, Франк.
Едно момче, Джеймс Прат,
занесъл в гимназията няколко пушки, които купил
от улицата в Индианаполис и открил огън.
Да, съчувствам на дамата за загубата на съпруга й, но такъв е животът.
Познавам доста хора с лоша съдба, но те никого не съдят.
Като кого например?
- Като приятелите ми. Загубиха ръцете си,
краката си. Никой не им даде нищо.
- И те заслужават по-добро. Прав си!
Прав си! Приключи, Истър.
Може ли да гласуваме?
- Това не е достатъчно.
Да гласуваме.
- Това не е достатъчно.
Искам да говоря за закона. Искам да говоря за Селест Уд.
Обадих се в училището и те ми казаха какво
се е случило с Маргарет. Че е умряла.
Тя не заслужава тези пари.
- А може би ги заслужава,
може би не. Но заслужава няколко часа от нашето време.
Може ли да гласуваме?
- Да.
Кажи ми защо. Кажи ми защо.
- Искам да гласувам.
Всички ли искат да гласуваме? Хайде, искам да гласувам.
Кажи ми защо.
- Ами, искам да гласувам.
Всеки ли тук иска...
- Нека да гласуваме.
Как се чувстваш, Франк?
- Не се бъркай, Истър.
Кажи ми защо.
- Всички ние имаме проблем тук.
Амин.
- За всички нас. Но ние няма да й платим за това.
Тя страда!
- По, дяволите и аз страдам!
Скъсах си задника 12 години в тази криминална работа!
Не съм искал от никого обезщетение.
Тя не иска обезщетение.
- Това са глупости и ти знаеш.
Тя беше с Джеф. Приятелят на Габи.
Той ми каза, че момичето ми е замръзнала.
Просто е стояла там. За няколко секунди.
Джеф продължи да говори "Не можах да я спася! Не можах да я бутна долу."
Той винаги се обвиняваше, че не е могъл да направи нищо.
И какво ще кажем на Селест Уд?
Не знам. Не знам какво да й кажа.
"Животът е несправедлив"? Напиши това на картичка! Това ли е най-доброто, което можем!
Ще ти кажа нещо друго. Този адвокат може да ми показва колкото филми иска.
Аз заслужавам нещо повече. Затова тази жена е там. Забрави я!
Ами законът?
- Майната му на закона!
Не ми пука за компаниите и техните M-16
и сутрешните им понички. Няма да й дам пукнат цент!
Глупости, Франк. Глупости.
- Кой е с Франк?
Да, искам да съобщя за обир на костюмите за "Марди Грас".
Улица "Чартър", №6510
Може би някой е изплашен или заплашен.
Може би, някой от вас са просто извън себе си.
Франк е прав за мен. Аз съм най-лошото нещо тук.
Имах мнение за това дело още преди да пристъпя прага.
Но това дело не е мое. Не е и ваше.
Сега ние сме задължени на Селест Уд, че седим в тази стая
и обсъждаме факти по делото, колкото дълго искаме.
Ако нямате нищо против, ще ви представя някои факти.
Г-н Фич.
Да?
Не пращайте парите!
- Какво? Какво стана?
Къде си?!
- В Гарднър. Гарднър, Индиана.
Тук е започнало.
- Гарднър.
Започна се!
- О, мамка му. Имаме си компания.
Прекъснете мрежата веднага. Добре хора, опаковайте всичко.
Веднага! Това не е тест. Изтрийте всичко!
Да вървим. Да вървим. Приберете всички снимки и документи.
Без мониторите, оставете мониторите. Код 4, хора!
Г-н Фич?
- 30 секунди!
Г-н Фич, наистина трябва да тръгваме.
20 секунди!
Ламб, какво по дяволите, е станало в Гарднър?
1989. Гарднър срещу "Оръжия Блекуел".
Градът съди оръжейна компания, градът губи.
Градът банкрутира. Фич изработи случая.
Разбра ли? Фич изработи случая.
... за да чуем решението на съдебните заседатели.
Дами и господа от журито, взехте ли решение?
Да, Ваша част.
Бихте ли го предали на пристава?
Благодаря, пристав.
По случая на Селест Уд срещу компания "Виксбърг",
журито дава правото на Селест Уд.
Нейното обезщетение е 1 милион,
а общото обезщетение 110 милиона.
Този съд приключва делото.
Съдът реши. Тишина, моля.
Това са глупости!
- Достатъчно. Съдът се разпуска.
Когато съдия Харкин прочете присъдата,
избухнаха спонтанни аплодисменти в съдебната зала. Очевидно
в подкрепа на вдовиците и пострадалите от оръжейната компания...
Без значение какво каза лобито на оръжейната индустрия,
в този ден в съдебната зала, последната дума имаше журито.
Имаше доста загубени дела в миналото
срещу производители на оръжия
и традиционно журито вземаше тяхната страна. До днес.
110 милиона обезщетение присъди журито за Селест Уд,
които ще плати компания "Виксбърг".
Това беше битка и за г-н Рор чието представяне беше омаловажено.
Може да се каже, че днешната битка беше битка между Давид и Голиат.
Но днес индустриалният гигант бе повален!
Десет години, Фич.
Бях призован от оръжейната компания. Знаете това, нали?
Разбира се, но не и ние.
Появихте се в друго дело, и в друго,
дори за глоба за паркиране получавахме съобщения.
И от Департамента по Право, и от Федералното Правно Бюро.
Вън сте. От днес сте в пенсия.
Гарднър, Индиана.
Стрелбата в училище.
- Той си спомни.
"Оръжия Блекуел".
Гражданите са ви изпратили, нали? Сами не може да се справите!
Ние го направихме.
Е, и сега какво?
Какво ще правите със всичките тези пари?
15 милиона променят хората.
- Да, на това се надяваме и ние.
Ще се върнем у дома, при семействата на жертвите, които ще ползват парите.
Сбогом, Фич.
- Чакай, чакай.
Как ги накара?
Как ги накара да застанат на твоя страна? Чух за десет гласа...
Как го направи?
- Никого не съм заставял.
Просто ги накарах да разберат нещата.
И те гласуваха. Така загуби. Наслади се на питието си.
Как така си тръгваш и зарязваш всичко? А?!
Ще ви заставя да се върнете вие двамата, трябва да спрете!
Защото, ако сте го направили, какво имате?!
Нищо!
Нищо!
Затова ще отидем на обяд. За да го отпразнуваме.
Знаеш ли какво ще празнуваме?
- Да.
Днес сме много щастливи.
Селест, Хенри, влезте вътре, поръчайте ми царевичен хляб.
Вземете маса, Милтън. Идвам след минута.
Справихме се.
- Благодаря.
Искам да си отида у дома.
Добре, да тръгваме.