Stand By Me (1986) Свали субтитрите
Адвокат Кристофър Чеймбърс убит с нож в ресторант
Наближавах 13, когато за пръв път видях мъртвец.
Това се случи през лятото на 1959.
Много отдавна,
ако броим годините.
Живеех в малко градче в щата Орегон на име Касъл Рок.
То имаше само 1 281 жители, но ми изглеждаше огромно.
С вас е Боб Кормие. Сутринта в Портланд е прекрасна.
32 градуса и ще стане още по-горещо.
Следващото парче на Боби Дей е Рокинг Робин...
и е страхотно.
Как ще познаеш, че французин е бил в двора ти?
Аз съм французин.
Кофите ти за боклук са празни, а кучето ти е бременно.
Нали току-що ти казах, че съм французин?
-Моя ръка.
-По дяволите!
Двайсет и девет.
Двайсет и две.
Върви по дяволите!
Горди много се вживява в играта.
Хайде, раздавай.
Теди Дачъм беше най-ненормалният между нас.
Нямаше голям късмет в живота.
Баща му често имаше пристъпи на ярост.
Веднъж долепил ухото на Теди до печката и почти го изгорил.
Ръката е моя.
Четириок нещастник.
Очилатият нещастник има 1000 очи.
Какво?
Какво толкова смешно има? Имам трийсет, а ти?
Шестнайсет.
Продължавай да се смееш.
Имаш още един единствен шанс.
Крис Чеймбърс бе водач на бандата и мой най-добър приятел.
Беше от лошо семейство и се знаеше, че и той ще пропадне.
Както го знаеше и Крис.
Това не е уговореният сигнал.
Забравих го. Пуснете ме.
Верн.
Хайде, момчета, отворете.
Няма да ми повярвате. Просто е невероятно.
Почакайте само да чуете.
Няма да повярвате.
Само да си поема дъх. Тичал съм от вкъщи дотук.
''Тичал съм от вкъщи дотук''
Чуйте. Страхотно е.
''Само да кажа, че съжалявам''
Добре, нищо няма да ви кажа.
По-спокойно, момчета. Какво е станало?
Нещо страхотно. Наистина няма да повярвате.
''Тичал съм от вкъщи дотук''
Добре. Все едно, че нищо не съм казал.
Кажи какво има.
Бихте ли преспали навън?
Родителите ви ще разрешат ли да спите на палатка в двора ми?
Мисля, че да.
Дано баща ми да е в настроение. Напоследък много пие.
Трябва да дойдеш. Ще можеш ли, Горди?
Вероятно.
Какво си се разхленчил, Верн?
-Ръката е моя.
-Какво?
Лъжец! Тази ръка не е твоя.
Не раздаде на себе си.
Гледай си работата, мръснико.
Момчета, искате ли да видите мъртвец?
Бях под верандата.
Веднага разбрахме какво иска да каже Верн.
В началото на учебната година той заровил буркан с монети
под тяхната къща.
Начертал карта, за да може да ги открие след време.
След седмица майка му почистила стаята и изхвърлила картата.
Девет месеца Верн се опитвал да открие монетите.
Цели девет месеца.
Да се чудиш дали да се смееш или да плачеш.
Били, трябва да направим нещо.
Защо? Какво ни интересува?
-Видяхме го.
-Е, и?
Какво ни интересува. То е мъртво. За него също няма значение.
На кого му пука дали някога ще го намерят? На мен не.
Това е детето, за което говореха по радиото.
Брокър или Брауър, не си спомням името.
Сигурно влакът го е прегазил.
Много важно.
Всички ние следяхме инцидента с Рей Брауър,
тъй като беше на нашата възраст.
Преди три дни тръгнал за боровинки и изчезнал.
Трябва да кажем на ченгетата.
Не трябва да говориш с тях, след като си откраднал кола.
Ще искат да научат как сме попаднали на Харлоу Роуд.
Те знаят, че нямаме кола.
Най-добре е да си траем и никога няма да ни хванат.
Анонимно обаждане ще свърши работа.
Ще проследят обаждането, глупчо. Виждал съм по телевизията.
Добре.
Да не бяхме го крали този проклет додж.
Иска ми се Ейс да бе с нас.
-Били сме с неговата кола.
-Него го нямаше!
-Ще му кажем ли?
-На никого няма да казваме.
На никого. Разбра ли?
Познавам Харлоу Роуд.
Затворена е откъм Ройъл Ривър. Влаковете минават точно там.
С баща ми ходехме там за риба.
Ако знаеха, че си там, щяха да те убият.
Може ли да е изминал целия път от Чамбърлейн до Харлоу?
Защо не? Вероятно е тръгнал по релсите.
Точно така.
А като се е стъмнило, влакът го е блъснал.
Намерим ли го, ще видим снимките си във вестниците.
Дори и по телевизията.
-Разбира се.
-Ще станем герои.
Не знам. Били ще узнае, че съм разбрал.
Няма да му пука. Защото ние ще сме го намерили.
Зарежи Били, Чарли Хоган и откраднатата кола.
Сигурно ще ти дадат медал.
Наистина ли?
Да.
Какво ще кажем на родителите си?
Това, което предложи.
Ще обясним, че ще спим на палатка във вашия двор.
Кажи им, че ще спиш у Теди.
Ще кажем, че на другия ден ще ходим на автомобилно рали.
Имаме солидно алиби до утре вечер.
Това е страхотен план.
Ако открием тялото в Харлоу, ще разберат, че сме ги излъгали.
Ще ни накажат.
Няма да обърнат внимание,
защото ще са развълнувани от находката ни
и никой няма да се сърди.
Баща ми ще ме накаже при всяко положение.
-Естествено.
-Хайде. Какво мислите?
-Добре.
-Горди?
Съгласен съм.
Верн?
Не знам.
Хайде, Верни.
-Добре.
-Това е друга работа.
Идеята е страхотна.
Исках да споделя ентусиазма на приятелите си, но не можех.
През това лято у дома бях станал невидимото момче.
Мамо, къде ми е манерката?
Мамо?
В стаята на Дени.
През април моят по-голям брат Денис загина при катастрофа.
Бяха изминали четири месеца,
но родителите ми още не можеха да се възстановят от удара.
ГИМНАЗИЯ КАСЪЛ РОК
МИЧИГЪНСКИ ДЪРЖАВЕН УНИВЕРСИТЕТ
Горди, нося ти нещо.
Това е за теб, приятелю.
-Това е твоята шапка на Янките.
-Не.
Шапката на Янките е твоя.
Носи късмет. Да знаеш само колко риба съм уловил.
-Колко?
-Милиони.
Наистина милиони риби. Така ти стои много добре.
-Не виждам.
-Не се оправдавай.
Намерил си я.
Намерил си я.
Защо нямаш приятелите на Дени?
Приятелите ми са добри.
Разбира се. Един крадец и двама слабоумника.
Крис не е крадец.
Открадна парите за млякото в училище.
За мен е крадец.
Стана обяд, докато се приготвим за търсенето на тялото.
Тук е добре.
-Много благодаря.
-Няма защо.
-Искаш ли да видиш нещо?
-Какво?
-Добре ли си?
-Да.
Какво е?
-Трябва да го видиш.
-Кажи какво е.
Какво е?
Кой си ти, Самотният рейнджър или смешникът Киско Кид?
Престани, дървена глава!
-Откъде го взе?
-От бюрото на баща ми.
45-ти калибър е.
Виждам.
Имаш ли патрони за него?
Взех колкото имаше.
Баща ми ще помисли, че ги е изстрелял по бирени кутии.
-Зареден ли е?
-Не. За какъв ме мислиш?
Господи!
Да се махаме оттук.
Горди беше. Гордън Лашанс обстрелва Касъл Рок.
Млъквай.
Кой го направи? Кой пуска фойерверки оттук?
Трябваше да се видиш. Беше страхотно!
-Наистина беше хубаво.
-Знаел си, че е зареден, подлецо!
Сега загазих. Онази жена ме видя.
-Тя помисли, че са фойерверки.
-Няма значение. Подъл номер.
Не знаех, че е зареден.
-Честна дума.
-Заклеваш ли се?
Заклевам се.
В майка си?
Дори и да гори в ада, ако лъжеш?
Кълна се.
Във всичко?
Във всичко.
Ей, страхливци, къде отивате?
-Брат ми ми я даде!
-А ти ще я дадеш на мен.
Дай ми я!
Моя е.
Ти си истински подлец, знаеш ли?
Брат ти не е много учтив, Айбол.
Слушай, Кристофър.
Знам, че не си искал да обидиш приятеля ми.
Сигурен съм, че не е искал.
Затова ще му дам възможност да се извини.
-Гадняр.
-Извини се, момче.
-Спри, нараняваш го.
-Копеле! Продължавай.
-Остави го!
-Извини се.
Ах, ти... Добре, извинявам се.
Готово.
Сега се чувствам много по-добре.
А ти как си?
Добре.
Ще се видим по-късно.
Нека просто забравим за тях.
За какво ни е въобще пистолет.
Доста е страшно да се спи нощем в гората. Може да има мечки.
Или боклукчийски кофи.
Купил съм гребен.
За какво ни е?
За да изглеждаме добре, ако ни снимат по телевизията.
-Много мъдро.
-Благодаря.
Кой ще играе на заплашваница?
Колко е далеч според теб?
Ако вървим до Харлоу само по релсите, сигурно са 30 километра.
Как ти се струва?
Може да са дори 50.
Може би трябва да отидем на стоп.
-Идеята не е добра.
-Защо?
Ще излезем на шосе номер 7 при църквата Шилох
и ще продължим към Харлоу Роуд. Ще бъдем там привечер.
Разсъждаваш като жена.
Пътят е доста дълъг.
Рискувал ли си някога?
Какво искаш да кажеш?
Трябва да налеем вода от склада. Там водата е годна за пиене.
-Не и ако Чопър е там.
-Ако е там, ти ще отидеш.
Много смешно.
Гладен съм. У кого е храната?
Някой донесъл ли е храна?
Аз не.
Много умно. И какво ще ядем?
И вие ли не носите нищо?
Предложението беше на Верн. Защо ти не взе храна?
Аз ли да мисля за всичко? Аз купих гребен.
За какво ти е гребен? Та ти нямаш коса.
Взех го за вас.
Да преброим с колко пари разполагаме.
Аз имам 1,02 долара.
Още 68 цента от Крис.
60 цента от Теди.
Само седем цента ли, Верн?
Още не съм си намерил монетите.
2,37 долара, никак не е зле.
На края на пътя, до склада, има бакалия.
Можем да купим нещо оттам.
Идва влак.
Да вървим!
Върни се, Теди.
Ще скоча в последния момент.
Махни се от релсите. Ти си луд.
Ще го поуплаша малко. Разбираш ли?
Махай се от релсите! Искаш да бъдеш убит ли?
Точно като при дебаркирането в Нормандия.
Не ме учи какво да правя или ще те убия.
Опитвам се да спася живота ти.
Искаш да се самоубиеш ли?
Това ли искаш, по дяволите?
Опита да се убиеш.
Нямам нужда от бавачка.
Напротив, имаш.
Дай лапа.
Можех да го изиграя.
Можеш да опиташ на връщане.
Предлагам мир.
Дай ръка.
СЕМЕЙСТВО РОУСЛАН СКЪП ДОМ 88114
По това време Чарли и Били играеха на ''пощенски бейзбол''
срещу Ейс и Айбол.
По дяволите. Не успях!
Не трябваше да удрям дървена кутия.
Защо не кажеш нещо, което не знам, глупако.
Твой ред е, Били.
Печелите. Не ми се играе повече.
Не можеш да се откажеш.
Изиграли сме само три ининга. Мачът няма да е официален.
Ейс, аз и...
Какво ти става, глупако? Цял ден се държиш странно.
Какво има?
Нищо.
Тогава бих искал да довършим мача
преди да съм се пенсионирал.
Побързай, Били.
Добре, дай ми проклетия стик.
Да започваме.
Лоша топка.
ПРЕМИНАВАНЕТО ЗАБРАНЕНО
Верн, изглежда, че майка ти отново шофира.
Погъделичкай ме, да се посмея.
Назад!
Да вървим!
Надписът за забрана бе поставен от склададжията Мило Пресман
и неговото куче Чопър.
Най-свирепото куче в Касъл Рок.
Според мълвата, Мило бил обучил Чопър не просто да напада,
а и да захапва определени части от човешкото тяло.
Затова, дете, прескочило оградата на склада
може да чуе страшната заповед: ''Чопър, дръжго за топките!''
Но точно сега нито страшният Чопър, нито Мило
бяха наоколо.
Теди е луд.
Хайде, размърдайте се.
На бас, че няма да доживее 20.
Помниш ли, когато го спаси да не падне от дървото?
Понякога сънувам този случай.
Само че в съня не успявам да го хвана и той пада.
Странно.
Това е странно.
Но тогава не го изпусна.
Крис Чеймбърс никога не пропуска целта.
Дори и седалото на тоалетната чиния да не е вдигнато.
Да се надбягваме.
-Не, благодаря.
-До помпата.
-Доста съм изморен. Ти тръгвай.
-Ще те победя, Лашанс!
Май този път Лашанс ще победи.
Чеймбърс е по петите му.
Какво става? Чеймбърс го настига.
Лашанс се забавя и Чеймбърс финишира пръв.
Публиката бурно аплодира.
Да сте гледали наскоро ''Клубът на Мики Маус''?
Май циците на Анет са пораснали.
-Така ли мислиш?
-Да.
Прав е.
Забелязах, че А-то и Е-то на тениската й са се разтегнали.
Има страхотни цици.
Наистина прекарваме хубаво.
Прекрасно.
Весело.
Верн не искаше да злоупотребяваме в склада
или с лъжите пред нашите родители
или с отиването на стоп до Харлоу. Каза ни тези неща,
но сега ми се струва, че е искал да каже още нещо, което знаехме.
Всичко бе там и около нас.
Съзнавахме съвсем ясно кои сме и къде отиваме.
Беше страхотно.
Прекрасно. Просто чудесно.
Колко е часът?
Един и петнайсет.
По-добре ще е да донесеш храната. Складът отваря в 3:00.
Чопър ще бъде тук.
Дръж топките.
Върви ти. Ще ни вземеш на връщане.
Не отивам сам. Да отидем всички.
-Не мърдам оттук.
-Никъде не отивам.
Спокойно, страхливци. Ще хвърляме жребий.
Добре.
Който загуби, отива.
Твой ред е, Горди.
Хвърляй или си мъртъв.
Четири пъти тура.
Не е добър знак.
-Нищо не означава.
-Да опитаме пак.
Това е наистина лошо.
Помните ли Клинт Брейкън и другите, които катастрофираха?
Той каза, че са залагали за бира и на всички се е паднало тура,
точно преди да се качат в колата.
И изведнъж всички загиват.
Това не ми харесва. Честно.
Никой не вярва в такива неща.
Това са бабешки работи. Хайде да хвърляме отново.
Ще хвърляш ли или не?
Нямаме много време.
Губиш, Горди.
Горди изгуби.
Старият Горди току-що изгуби жребия.
Думата малоумен говори ли ти нещо?
Отивай за провизиите, тъпако.
Не използвай обръщенията на майка ти към тебе.
Много си чувствителен, Лашанс.
Млъкни.
Няма да млъкна. Като те гледам, ми се повръща.
А майка ти върви след теб и излизва повърнатото.
Новите гадни начини за обиждане на майките на приятелите
се ценяха високо.
Ти ли си братът на Дени Лашанс?
Да, сър.
Срамно е това, което се случи с него.
Библията казва: ''В средата на живота е смъртта.''
Знаеш ли го?
Брат ми загина във войната с Корея.
Приличаш на брат си Дени.
Казвали ли са ти го?
Понякога.
Помня, когато беше най-добрият в Конференцията.
Играеше като куотърбек.
Много добре хвърляше.
Мили боже.
Утре на мача ще присъстват много емисари.
-Не знам, татко.
-Мога ли да опитам картофите?
-Така чух, синко.
-Ще видиш ли Джейн след мача?
Тя е чудесно момиче.
-Да си поръчам ли картофи?
-Дороти, не говори за момичета.
Сега не трябва да мисли за тях. Това е мачът на живота му.
-Денис, утре по време на мача...
-Прочете ли разказа на Горди?
Той написа разказ.
-Наистина е добър.
-А ти какво написа, миличък?
Точно това се опитвам да обясня. Футболът изисква концентрация.
Ако се заглеждаш по момичета, с теб е свършено.
Наистина ми хареса.
Мисля, че е страхотен.
Ти играеш ли футбол?
Не.
С какво се занимаваш?
Не знам.
Сигурен съм, че брат ти играе футбол.
Върви да си купиш хамбургер.
Ей, ти! Какво правиш там! Ела тук!
Върни се! Ще пусна кучето след теб.
Бягай!
Чопър, дръж го, момчето ми!
Той каза: ''Дръжго, момчето ми.''
Но аз чух: ''Чопър, хвани го за топките.''
Това ли е Чопър?
Чопър беше първият ми урок за разликата между слух и истина.
Хайде, Чопър, целуни ме отзад.
Хайде де, ухапи ме.
Отхапи му топките, Чопър.
Престанете да дразните кучето! Чувате ли?
Ще те скъсам от бой, ако не престанеш!
Да видим как ще се покатериш по оградата, дебелако!
Не ме наричай така!
Ти, дребен непотребен нещастнико!
Как ме нарече?
Знам кой си, ти си Теди Дачъм.
Баща ти е луд.
Луд от лудницата в Тогъс.
Долепил ухото ти на печката и го изгорил.
Баща ми е участвал в десанта в Нормандия.
Баща ти е по-луд от канален плъх. Нищо чудно, че си такъв...
с баща като твоя.
Ако още веднъж наречеш баща ми луд, ще те убия.
Ненормалник.
Ще ти извия врата и ще ти откъсна главата.
Ще го убия!
Само ела и опитай, малко копеле.
Иска да се качиш, за да те набие и предаде на ченгетата.
Внимавай какво говориш. Остави го сам да се бие.
По-тежък си от него само с 200 килограма, дебелако.
Знам как се казваш.
Ти си Лашанс. Познавам ви всичките.
Ще се обадя на бащите ви.
Освен на лудия в Тогъс.
Ще те убия. Ще ти дам да разбереш.
-Дръжте го настрана от...
-Ах ти, дрънкащ сводник.
Ти, кучи сине.
Само да се върнеш.
Чуваш ли?
Никой да не си прави майтап с баща ми.
-Баща ми е участвал в битката...
-Казах: ''Върни се!''
-В атаката на Нормандия!
-Върни се.
Дадохме му да разбере. Да не ни мисли за страхливци.
Подигра се с баща ми.
Чудех се как може така да обича баща си, който за малко не го уби,
докато аз нехаех за моя, който не ме е докосвал от години.
Беше заради изпитата белина под мивката.
Подигра се с баща ми.
Защо те интересува какво казва този шопар за баща ти?
Но той участва в щурма за Нормандия, нали?
Мислиш ли, че този шопар е бил в Нормандия?
Остави го.
Не знае нищо за баща ти. Той е нещастник.
Не може да промени чувствата ти към баща ти.
Забрави го, разбра ли?
Съжалявам, ако развалям хубавото приключение.
Всичко е наред.
Не съм сигурен, че ще бъде хубаво.
-Искаш да се върнеш ли?
-Не.
Да видим мъртво дете няма да е забавно.
Ако наистина изглежда лошо, цялото насечено и в кървища,
може да сънувам кошмари.
Всеки миг ще изскочат червата и очните ябълки и...
Млъквай, глупако!
Не мога да не мисля за това.
Съжалявам.
Беше само три без петнайсет, но мислехме, че е по-късно.
Беше горещо и много неща се бяха случили.
Не бяхме дори близо до Ройъл Ривър.
Трябваше да вървим, ако искахме да доближим целта преди здрач.
КОБРА
Не мърдай, чу ли?
Какво става с теб и това момиче Кони Палермо?
Срещахме се повече от месец, а тя ми позволи само да я галя.
Тя е католичка. Всичките са такива.
Ако искаш да спиш с някоя, намери си протестантка.
Може и еврейка.
Радио КЛАМ. Новини.
Прекъсваме, за да чуете последните новини
за 12-годишния Рей Брауър.
Полицията разшири обсега на издирване до Матън,
Дархъм и околностите им.
Кога ли ще се откажат?
Момчето е мъртво. Няма да го намерят.
Не и там, където го търсят.
Знаех си, че няма да го намерят.
Би ли останал неподвижен?
Ще ви кажа как могат да го намерят.
След десет години някой ловец ще се изпикае
върху костите му.
Залагам 1 000 долара, че ще го намерят по-рано.
Давам 2 000, че няма да успеят.
-Добре, глупако...
-Какъв е смисълът?
-Кой го е грижа?
-Вие двамата, млъкнете.
Ако някой от вас имаше 2 000 долара, щях да го убия.
В ефир е отново Ди Джей Босман.
Предлагаме само най-добрата музика.
Ще чуете Кордетс с Лолипоп.
Имам цигари.
Взех ги от гардероба на баща ми.
Да палим по една след вечеря.
Много умно.
Цигарите са най-вкусни след вечеря.
Правилно.
Мислиш ли, че съм странен?
-Определено.
-Не, сериозно.
Странен ли съм?
Да, но какво от това? Всеки е странен.
Готов ли си за училище?
Прогимназия.
Знаеш какво означава.
До следващия юни ще ни разделят.
Какви ги говориш? Защо ще го правят?
Защото няма да е като в основно училище.
Защото ти ще се подготвяш за колеж. А ние с Теди и Верн
ще учим занаят и ще правим пепелници и къщички за птици.
Ще срещнеш много нови хора. Умни момчета.
-Ще срещнеш много момичета.
-Не, човече.
Не казвай това. Дори не си го помисляй.
-Няма да се срещам с момичета.
-Тогава си обратен.
Обратен ли съм, ако се срещам с приятелите си?
Да, ако приятелите ти те влачат надолу.
Ако си губиш времето с нас, имаш бръмбари в главата.
Мислиш, че Майти Маус може да победи Супермен?
-Да не си полудял?
-Защо не?
Онзи ден, той носеше пет слона с една ръка.
Нищо не разбираш.
Майти Маус е анимационен герой.
Супермен е истински човек. Картинка не може да го победи.
Да, може би си прав.
Ще стане добър бой.
Можеш да станеш истински писател някой ден.
Стига глупости. Не искам да бъда писател.
-Губите си времето.
-Говориш като баща си.
-Глупости!
-Не са глупости!
Знам, че баща ти не се интересува от теб.
Той обичаше Дени и не ме убеждавай в обратното.
Ти си като дете, Горди.
Благодаря, татко.
По-добре в ада, отколкото твой баща.
Не би говорил за занаятчийски курсове, ако ти бях баща.
Все едно Господ да ти даде всички разкази, които ще пишеш
и да ти каже: ''Това е за теб. Внимавай да не го изгубиш.''
Децата губят всичко, освен ако някой не върви след тях.
Ако родителите ти са неспособни, аз трябва да вървя след теб.
Хайде, момчета. Да вървим.
Докато стигнем, детето дори може да се съживи.
Някой знае ли кога влак?
Можем да отидем до моста на 136-та улица.
Да не си луд? Това са още осем километра по реката.
Мисли, че трябва и да се връщаме.
Ще стане късно.
Ако пресечем тук, ще стигнем за десет минути.
Ако мине влак, с нас е свършено.
Не, просто скачаш.
-Теди, това са 30 метра.
-Така е, Теди.
Ако искате, заобиколете.
Аз ще мина оттук.
Преди да сте изминали и половината път, страхливци,
ще ви чакам от другата страна
и ще си почивам.
С коя ръка ще го правиш?
Ти избираш.
Загубих гребена.
Няма нищо.
Влак!
По дяволите!
Бързай, човече!
Ставай, Верн!
Ставай! Тръгвай!
-Ставай, човече!
-Не искам. Ще паднем.
Ще умрем! Ставай!
Хайде.
-Трябва да побързаш!
-Не мога, Горди!
Бягай!
Тичай, Верн, тичай! Размърдай си задника!
Бягай!
Сега поне знам кога ще мине следващият влак.
Това беше най-хубавият номер с влак. Прекалено хубав.
Да се беше видял колко си уплашен.
Не бях уплашен.
Наистина не бях.
Нека да проверим дали не си подмокрил гащите.
Върви по дяволите.
По-добре погледни месото си.
Аз го обичам така.
Господи!
Имаш ли още, Горди?
Съжалявам, Верн.
Не е смешно. Аз какво ще ям?
-Сготви си онази работа.
-Порцията ще е много малка.
Вървете всички по дяволите.
Няма нищо по-хубаво от цигара след ядене.
Обожавам този момент.
Какво казах?
Горди, разкажи ни някоя история.
Не знам.
-Хайде.
-Моля те, Горди.
Само да не е от страшните.
Не ми се слушат страхотии. Не съм подготвен.
Разкажи за сержант Стийл и неговите морски пехотинци.
Искам да ви разкажа една малко по-различна история.
За състезание по ядене на пай.
Герой е Дейвид Хоган, дебело момче, което никой не харесва.
Като брата на Чарли Хоган, ако имаше брат.
Добре, Верн.
Продължавай.
На нашата възраст е, но е много дебел.
Тежи 80 кг, но вината не е негова, а на обмяната на веществата.
Също като братовчедка ми.
Тежи 130 кг заради някаква си ''щитова'' жлеза.
Не знам какво е ''щитова'' жлеза, но наистина е дебела.
Без майтап. Прилича на угоена пуйка.
-Знаете ли, един път...
-Млъквай, Верн.
Продължавай, това е интересна история.
Вместо Дейвид, децата го наричаха Мазния Дейви.
Дори по-малкият му брат и сестра му го наричаха така.
В училище му закачаха табела с надпис ''Извънгабаритен товар''.
Подиграваха го и го биеха при всеки удобен случай.
Докато един ден му хрумна идея.
Най-страхотният план за отмъщение, измислян от дете.
Това нещо включено ли е? Чуваш ли ме?
Следващият състезател в Голямата надпревара е
директорътДжон Уигинс.
Състезание по Печене и ядене на пай
И известният състезател от радио КЛАМ в Портланд,
самият ди джей Босман или по-точно Боб Кормие!
Пускаме само най-добрите парчета.
Какво ще кажете за още един евъргрийн по радио КЛАМ,
-което е...
-Бос!
Следващият участник е новак, но очакваме от него
добри постижения в бъдеще, младиятДейвид Хоган.
-Добре ли сте, млади човече?
-Как мина пътуването, Мазен?
Чух, че имаш голям апетит.
Не си и помисляй, че може да спечелиш.
Ти си дебел.
Не им обръщай внимание, Мазен Дейвид.
А сега, този, когото всички очаквате.
Четирикратният шампион Бил Травис.
Заложил съм 10 долара на теб, Били Бой.
Готови ли сте?
Господа, ръцете ви да са зад гърба.
Барабани.
Хей, Мазен, недей се лакоми.
Старт.
Приключих!
Приключих!
Недей бързай много, ако не искаш да те дисквалифицират.
Давай, Мазен!
Мазен! Мазен!
Никой не подозираше, че Мазния не се интересуваше от победата.
Той искаше отмъщение.
И точно преди да бъде представен, това стана възможно.
...директорътДжон Уигинс.
РИЦИНОВО МАСЛО
И известният състезател от радио КЛАМ в Портланд,
самият ди джей Босман или по-точно Боб Кормие!
Пускаме само най-добрите парчета.
Какво ще кажете за още един евъргрийн по радио КЛАМ,
който е...
Приключих.
Лапайки петия пай, МазнияДейвид си представи, че яде нещо друго.
Представи си, че яде кравешки фъшкии
и черва от плъх в сос от боровинки.
Свърших.
Лека-полека от корема на Мазния започна да се чува шум.
Странен и ужасен шум,
сякаш се приближаваше тир със 160 километра в час.
Изведнъж, МазнияДейвид отвори уста
и преди Бил Травис да се усети
беше покрит целия с пет ядени вече пая.
Жените се разпищяха.
Като погледна към Бил Травис, Боб Кормие повърна върху Уигинс.
Уигинс се изпразни върху човека до него.
Майор Гранди повърна в пазвата на жена си.
Но едва, когато тълпата усети миризмата,
планът на Мазния Дейвид наистина започна да действа.
Момичета повръщаха върху момчетата.
Децата върху родителите си.
Една дебелана го свърши в чантата,
а близнацитеДонъли повърнаха един в друг.
Жените помощнички също повръщаха.
А Мазния Дейвид само се облегна и се наслаждаваше на гледката.
Истинска изложба на повръщането.
-Страхотно!
-Най-добрата история.
Какво стана след това?
Не те разбирам.
Какво се случи.
Нищо. Това е краят.
Как така? Какво се случи с Мазния Дейвид?
Не знам.
Може би го е отпразнувал вкъщи с два чизбургера.
Това не е завършек.
Не би ли могъл Мазния, като се прибере вкъщи
да застреля баща си
и да стане Тексаски рейнджър?
Какво ще кажеш?
Не знам.
Нещо такова.
Краят ми хареса. Това с повръщането е добре.
Само едно не разбрах.
Трябвало ли е Мазния Дейвид да плати, за да участва?
Не, Верн.
Страхотна история.
Наистина е хубава. Само края не ми хареса.
Къде е радиото? Да послушаме малко музика.
Тук е.
Говорихме в нощта.
Разговор, който е интересен само преди да си открил момичетата.
Добре.
Мики е мишка. Доналд е патка. Плуто е куче.
А какво е Гуфи?
Ако можеше да ям само едно нещо до края на живота си?
Щях да ям бонбони Пез.
С аромат на череша. Страхотни са.
Гуфи е куче. Сигурен съм.
Убеден сам, че въпросите в шоуто бяха нагласени.
Няма начин някой да разбира толкова от опера.
Не може да е куче. Той носи шапка и кара кола.
Влакът е хубаво шоу,
но забелязали ли сте, че никога не пристигат някъде?
Стоят си само във вагоните.
Доста странно.
Какво ли е всъщност Гуфи?
Никой не спомена за Рей Брауър, но всички мислехме за него.
Господи.
Беше Брауър.
Духът му броди из гората.
Обещавам да не чета повече мръсни списания.
Обещавам да не псувам.
Кой ще играе на заплашваница?
Какво беше това, Крис?
Може би са койоти.
Прилича на писък на жена.
Не са койоти. Това е духът му.
Не говори така.
Сядай, Теди.
Ще отида да потърся духа. Искам да го видя.
Престани.
Искам да видя как изглежда.
Господи, помогни ни!
Може би ще трябва да поставим часови.
Идеята е добра.
Дай пистолета. Ще поема първата вахта.
23:00. Ефрейтор Теди Дачъм застава на пост.
Няма следи от врага. Укреплението е безопасно.
Млъквай, Теди, и дръж очите си отворени.
-Престани.
-Искам да поспя.
Пехотинците почиваха спокойно,
защото знаеха, че ефрейтор Теди Дачъм
бди над всичко скъпо за тях.
Сигурно си бил ти, Гордън.
Добре ли си?
Сънуваше.
Не плаках на погребението на Денис.
Липсва ми, Крис.
Наистина ми липсва.
Знам.
Отивай да спиш.
Може би ще можеш да дойдеш в колежа с мен.
Не е възможно.
Защо не? Достатъчно си умен.
Няма да ме допуснат.
Какво имаш предвид?
Отношението на хората в този град към семейството ми.
За тях съм само едно от лошите деца на Чеймбърс.
Това не е истина.
Истина е.
Никой не ме попита дали аз взех парите за млякото.
Отстраниха ме за три дни.
Ти ли ги взе?
Да, взех ги. Ти знаеш.
Теди знае, че ги взех.
Всички знаят, че аз ги взех. Дори и Верн.
Съжалих и опитах да ги върна.
Опитал си да ги върнеш?
Само се опитах.
Дадох ги на старата Саймънс и й казах, че това е всичко.
Но още ме мислят за крадец, защото парите не се намериха.
След седмица лейди Саймънс
се появи в училището с нова пола.
Да, кафява на точки.
Откраднах парите за млякото, но лейди Саймънс ги сви от мен.
Представете си, ако бях разказал тази история.
Аз, Крис Чеймбърс, брат на Айбол Чеймбърс.
Щеше ли да ми повярва някой?
Не.
Мислиш ли, че тази кучка щеше да си купи подобен боклук,
ако й бях върнал парите?
-Не вярвам.
-Не, за Бога.
Сигурен съм, че отдавна й е била хвърлила око.
Имала е шанс и го е използвала.
Аз съм глупакът, че се опитах да ги върна.
Никога не съм допускал...
Никога не съм допускал, че един учител...
На кого му пука?
Бих искал
да отида някъде, където никой не ме познава.
Сигурно съм страхливец.
Не си, човече.
Шумът събуди останалите
за малко да им кажа за елена, но не го направих.
Това е единственото, което запазих за себе си.
Никога не съм го споделял или писал досега.
Защо не купи за закуска нещо от сорта на...
сладки Туинкис и бонбони Пез?
И по-опитни купувачи не биха напазарували повече за 7 цента.
С къркорещи стомаси напредвахме към Ройъл Ривър.
Мисълта за Рей Брауър ни караше да се движим въпреки жегата.
Желанието да видя трупа на това дете
ме бе обсебило напълно.
Ето Ройъл Бридж.
Господи, линиите отиват в друга посока.
Ако пресечем оттук, ще бъдем там след час.
Мисля, че трябва да следваме линията.
По-добре ще е да пресечем полето.
Горди?
-Да.
-Да вървим.
Не вземай заложници.
Много по-безопасно е, ако...
Хайде. Нека се изправим пред врага.
Не знам какво ни чака в тези гори.
Почакайте ме!
Ще ви кажа нещо, но се закълнете в майките си,
че няма да го споделяте с никой.
Добре.
Айбол, познаваш ли Брауър?
Е, и?
Ще ви кажа нещо, но се закълнете,
че ще мълчите.
Били и Чарли успяха да запазят тайната за около 36 часа.
Отлично постижение и за двамата.
До обяд Ейс и Айбол вече бяха разказали тайната на всички.
Явно за тях честта на майките им не бе от значение.
Ейс, може би трябва да отидем двамата с Чарли.
Може би ще трябва да дойдеш с нас?
Държите се като баба ми, когато има пристъпи.
Какъв е проблемът?
Ще вземем рибарски такъми, ако полицията ни пита какво правим:
''Дойдохме за пъстърва. Ето какво уловихме.''
Хайде, човече. Ще станем известни.
Ще ни предават по всички радиостанции и телевизии.
Не съм убеден, че трябва да отиваме.
Добре.
Ти заяви позицията си достатъчно ясно.
Сега ще изложа моята.
Влизай в скапаната кола. Веднага!
Влизай, човече.
-Това не ми харесва.
-''Това не ми харесва.''
Ти трепна! Има ли желаещи за игра на заплашваница?
Но ти трепна.
Знам. Търсят се двама за играта.
Как ще преминем отсреща?
-Ще те използваме като сал.
-Много смешно.
Не е много дълбоко. Можем да прегазим.
Казах ви, че трябва да следваме релсите.
Кой от нас е най-големият страхливец на света?
Предполагам, че ти е смешно.
Няма такова нещо.
Искаш ли още?
-Престани!
-Не се занимавай с по-големите.
Аз съм голям.
В разцвета на живота съм, а ще бъда млад само веднъж.
Ще си останеш глупак до края на живота.
Чеймбърс, току-що подписа смъртната си присъда.
Ще умреш, Чеймбърс.
Хвани го, Чеймбърс!
-Верн се страхува, че ще умре.
-Теди, ти ще умреш!
Накъде тръгна, Лашанс?
Хайде, момчета.
Скачайте!
Не ми се играе.
Махай се!
-Това е овчарска хватка.
-Пусни ме. Говоря сериозно.
Никой не може да се измъкне.
-Верн, има нещо на врата ти.
-Няма да ти се хвана на номера.
Наистина имаш нещо на врата.
Та това е пиявица!
-Господи!
-Пиявици!
Махни ги!
Махайте се!
-Горди, има няколко на гърба ти.
-Махни ги!
На моя има ли?
По дяволите, Крис.
По дяволите.
Добре ли си?
Чуваш ли ме?
Как си?
Може да е мъртъв.
Не е. Все още диша, идиот такъв.
Не знам.
Успокойте се, момчета. Просто е припаднал.
Никога не съм срещала човек, който да е припадал.
Сигурно се е провинил много.
Млъквай, Теди.
Добре ли си?
-Да.
-Да вървим.
Да върнем Горди.
Страхотно, Чеймбърс, и ти се оказа страхливец!
Имаш ли проблем? Имаше пиявица на топките и припадна.
Да не си му майка.
-Гледай си работата.
-Ти си я гледай.
Мисля, че Крис е прав. Да се връщаме.
Каква изненада! Царят на страхливците също се връща.
-Не ме наричай така!
-Какво каза, страхливецо?
-Престани!
-Страхливец!
Очилат психар.
Остави ме.
Има ли желаещи за игра на заплашваница?
Харесва ли ти, Теди?
-Хайде, момчета. Прекратете боя.
-Престанете!
Няма да се връщам.
-Глупак.
-Млъквай! Малоумник.
Не можех да си обясня неистовото желание да видя мъртвото тяло.
Дори и всички да се откажеха, аз щях да продължа.
Няма друг начин, Ейс. Не и този път!
-Ти си, Винс.
-Искаш да се състезаваме ли?
Господи, аз победих.
Свършено е с теб. Губиш!
-Забави темпото, Ейс.
-Не се разпръсквайте.
Господи, Ейс. По-бавно!
По дяволите!
Победих.
Остави се да те победи, педал такъв.
Преминаването през гората ни спести около час.
Това ли е Харлоу Роуд?
ЛОВЪТ ЗАБРАНЕН
Рей Брауър трябва да е някъде тук.
Теди и Верн да огледат наляво от линията.
-Тогава ние ще търсим отдясно.
-Добре.
Ето го! Видях го! Вижте!
Погледнете натам. Виждам го!
Бяхме затаили дъх.
Някъде под храстите се намираха останките на Рей Брауър.
Беше го блъснал влак.
Господи!
Детето не беше болно.
Не беше и заспало.
Беше мъртво.
Да потърсим по-дълги клони. Ще направим носилка.
Горди?
Защо трябваше да умираш?
Какво му е на Горди?
Нищо.
Ще отидете ли да потърсите клони?
Да.
Защо трябваше да умира, Крис?
Защо умря Дени? Защо?
Не знам.
-Трябваше аз да умра.
-Не говори така.
-Трябваше аз да умра.
-Недей да говориш така.
Аз съм лош. Баща ми го каза.
Не те познава.
Мрази ме.
Не те мрази.
-Мрази ме.
-Не.
Просто не те познава.
Мрази ме. Моят баща ме мрази.
Един ден ще станеш велик писател.
Може дори да пишеш за нас, ако закъсаш за материал.
Сигурно ще трябва да съм много закъсал.
Да.
Какво знаете за всичко това?
Кучи син! Моят по-малък брат.
Не сте планували да ни вземете тялото, нали?
Махайте се.
Ние го намерихме. Правата са наши.
По-добре да бягаме, Айбол. Правата са техни.
Ние печелим. Вие пристигнахте с кола. Не е честно. Той е наш.
''Не е честно. Той е наш.''
Вече не е.
Ние сме четирима, Айбол. Само да се доближите.
Ще се доближим. Не се тревожи.
Верн, кучи сине!
-Ти си бил под верандата.
-Кълна се, не съм.
Любопитнико, би трябвало да те пребия.
Момчета, има две възможности.
Или да напуснете мирно и тихо без тялото,
или да останете и да ви хвърлим здрав бой.
И ще вземем тялото.
-Двамата с Били го намерихме.
-Верн ни каза как сте го открили.
''Били, иска ми се никога да не бяхме крали тази кола.''
''Били, май гащите ми са целите в естествен шоколад.''
-Достатъчно. Ще ядете бой.
-Почакайте.
Чеймбърс, кучи сине. Това е последният ти шанс.
Какво реши?
Защо не се прибереш вкъщи да оправяш майка си?
Свършено е с теб.
Да се махаме оттук.
-Няма да вземат тялото.
-Това е лудост.
-Няма да го вземат.
-Той има нож.
Ела, Ейс.
Ще трябва да ме убиеш.
Няма проблем.
Няма да вземете тялото. Никой няма да го вземе.
Хайде, дай ми пистолета преди да си се нацелил в крака.
Нищо не можеш да направиш.
Не мърдай, Ейс.
Кълна се, ще те убия.
Хайде, Лашанс, дай ми пистолета.
Трябва да имаш поне малко от здравия разум на брат си.
Хвани ме за големия, глупако.
Искаш да ни застреляш всичките ли?
Не, само теб.
Ще те спипаме някой път.
Може да успеете, а може и да не успеете.
Ще те хванем.
Недей си мисли, че ще оставим нещата така.
Това е голяма обида.
''Хвани ме за големия''?
Лашанс, кой те излъга, че ти е голям?
Най-големият в четири окръга.
Ще го вземем ли?
Не.
Затова ли изминахме толкова път?
Уж щяхме да станем герои.
Но не по този начин, Теди.
Крис, дай ръка.
Тялото на Рей Брауър бе намерено,
но и двете банди останаха в сянка.
Решихме, че анонимното обаждане е най-разумното решение.
Тръгнахме обратно. Макар да ни вълнуваха много мисли,
почти не говорихме.
Вървяхме цяла нощ и пристигнахме в Касъл Рок...
в събота сутрин малко преди 5:00.
Отсъствахме само два дни, но градът изглеждаше някакси...
по-малък.
Ще се видим в училище.
Ще се видим в прогимназията.
Пени.
По-добре да се прибирам преди да са ме обявили за издирване.
Никой не е сърдит, нали?
Разбира се.
След време започнах по-рядко да се виждам с Теди и Верн,
докато накрая се превърнаха само в два бледи образа.
Понякога се случва.
Приятелите идват и си отиват като посетители в ресторант.
Чух, че Верн се е оженил веднага след гимназията, имал 4 деца
и сега работел като мотокарист в склад за дървен материал.
Теди опита да постъпи в армията, но не успя заради ушите и очите.
Последното, което чух е, че бил в затвора,
а сега работел обща работа край Касъл Рок.
Никога няма да се измъкна от този град, нали, Горди?
Можеш да постъпиш както желаеш.
Разбира се.
Дай ръка.
Довиждане.
Ще се видим скоро.
Крис успя.
Записа се в колежа заедно с мен.
И въпреки, че бе трудно, той упорито учеше.
Постъпи в университета и по-късно стана адвокат.
Миналата седмица влязъл в ресторант за бързо хранене.
Пред него двама мъже започнали да спорят.
Единият извадил нож.
Крис, който умееше да помирява хората, опитал да се намеси.
Бил намушкан в гърлото.
Починал е почти мигновено.
Бил намушкан в гърлото. Умрял е почти мигновено.
Въпреки, че не го бях виждал почти десет години,
знам че винаги ще ми липсва.
Татко, може ли да тръгваме?
-Готови ли сте?
-От цял час.
Веднага идвам.
Каза същото и преди половин час.
Баща ми е странен. Винаги е такъв, когато пише.
Никога не намерих приятели,
като тези, които имах, когато бях на 12.
А на кого се случва?
По романа ''Трупът'' на СТИВЪН КИНГ
Subtitlеs bу SОFТlТLЕR