Spartacus (1960) Свали субтитрите
През последния век преди зараждането...
на новата вяра, наречена Християнство...
на която и бе съдено да отхвърли езическата тирания на Рим...
и да създаде ново общество,...
Римската република стоеше в самия център на цивилизования свят.
"От всички най-хубави неща, " пееше поета...
"пръв сред градовете и дом на боговете, е златният Рим. "
Но дори в зенита на гордостта и величието си...
Републиката страдаше от една фатална болест наречена...
човешко робство.
Наближаваше века на диктатора,...
спотаен и очакващ събитието, което щеше да доведе до началото му.
През същия този век...
в покорената гръцка провинция Тракия...
една неука робиня увеличи богатството на господаря си...
раждайки син, когото нарече Спартак.
Горд син, бунтар...
който бе продаден и приживе обречен на смърт в мините на Либия...
преди да навърши тринадесет години.
Там, под ударите на камшика, тежестта на веригите и слънцето...
преминаха детството и юношеството му. ..
в мечти за края на робството...
2000 години преди края му.
Обратно на работа!
Отавай, Опартак, тракийско куче такова!
Хайде, ставай!
Глезена ми, глезена ми!
Глезена ми!
Пак Опартак? Този път ще умре.
Обратно на работа, всички вие!
- Добра среща, Лентул Батиат.
- Добра среща, няма що, капитане.
Единадесет мили в тази ужасна жега:::
и колко само ми струва да наема ескорт-направо ще се разоря:
И при това, обзалагам се, че нямаш нищо добро за продан, нали така, капитане?
Оамо дето си загубих времето и парите. Кажи ми истината.
Отрува ми се, че имаме няколко, които биха те заинтересували.
Кои, тези?! Мърша! Лешоядите са закъснели.
Този тук не е лош. Галиец е.
Не обичам галийците. Космати са.
-Можеш ли да слезеш от там сам?
-Я слизай!
Олизай!
Бъди така любезен да ми покажеш зъбите.
- Отвори си устата!
- Благодаря.
Да. Когато зъбите започнат да се рушат, и костите също се разрушават:
Тази уста по никой начин не е приемлива:
- Този е направен от тебешир.
- Имаме и други. Много други!
Олънцето е там. Трябва пък и да им плащам на тези.
Кой е този?
Този е тракиец. Давам го за назидание на другите.
- Как?
- Ще го уморя от глад.
Робите само от това се стряскат.
Много жалко.
Реагира. Добър мускулен тонус. Може ли да му видя зъбите?
Отвори си устата, Опартак!
Вониш като носорог.
Капитане, ти го накара да си отвори устата. Той не ти се подчинява?
Зъбите са най-добрата му черта.
Ухапа един от стражите преди по-малко от час:
Ухапа го? Прекрасно! Ще ми се да го бях видял.
Ще го взема. Дай да видим и някои други.
Хайде!
Въпреки болните и умрелите, ще имаме 1 1000 сестерции печалба!
И това, разбира се, включва комисионната ти:
Не, господарю. Без моята комисионна.
Марцел, ето ги.
Мръсна сган са, обаче това е най-доброто, което можах да намеря.
Никой друг не би могъл да ги подбере по-добре.
Роби,...
вие пристигнахте в гладиаторската школа на Лентул Биат.
Тук опитни треньори ще ви обучат да се биете по двойки до смърт.
Ясно е, че тук няма да е необходимо да се биете до смърт.
Това ще стане след като ви продадат:::
за забавление на благородни дами и господа,:::
които са любители на майсторското убийство.
Гладиаторът е като жребец. Трябва добре да се грижат за него.
Ще ви мажат с масло, къпят,...
бръснат, масажират, учат да мислите:
Хубаво тяло, с тъпоумен мозък, е евтино като живота!
Ще ви раздадат церемониалните саudаs.
Марцел, моля. Ето.
Гордейте се с тях.
При специални случаи на тези от вас, от които съм доволен,:::
ще им се разреши да прекарат време в компанията на млада дама:
Приблизително половината от възпитаниците ни:::
живеят по пет, десет-десет години:
Някои от тях дори печелят свободата си...
и самите стават треньори:
Марцел.
Поздравявам ви. И нека щастието се усмихне на повечето от вас:
Марцел, внимавай за втория от дясно:
Тракиец е. Искаха да го убият задето ухапал страж.
- Ще го отучим от това.
- Не се престаравай. Бива го.
Оледващият.
Оледващият.
Харесваш ми.
Искам да бъдеш мой приятел.
Аз искам да ти бъда приятел.
Искам само да се разбираме.
Как се казваш, робе?
Опартак.
Чувствам аз, че не ти харесвам.
Дай му меча си.
Вземи го!
Имам чувството, че искаш да ме убиеш.
Това ще бъде единствения ти шанс.
Убий ме!
Не се страхувай, робе.
Ти имаш меч.
А аз само тази цепеница.
Какво, няма да ми се подчиниш?
Вземи този меч.
Не си толкова глупав, колкото си мислех:
Може дори да се окажеш умен.
Това е опасно за робите.
Запомни едно...
от сега нататък, аз ще следя всичко, което правиш:
Ти постъпи правилно.
От време навреме, Марцел обича да убива по някой за назидание.
Мисля, че е избрал теб. Внимавай.
- От колко време си тук?
- От шест месеца.
Ще ми се мен да избере.
Един-единствен път ми се ще да ми падне в ръцете тази свиня преди да ме изнесат!
Тихо! Без приказки там!
Всички ще ни вкараш в беля, също като в мините:
Как се казваш?
Не ти трябва да знаеш как се казвам:
Не искам да знам как се казваш:
Просто питам, като приятел.
Гладиаторите нямат приятели.
Ако някога ни изправят един срещу друг на арената:::
ще трябва да те убия.
Елена...
с Галино.
Патриция...
Крикс.
Присцила...
Давид.
Клавдия...
Фарокс.
Вариния...
- Дионисий.
- Не, не. Опартак.
Опартак.
Фелиция--
Никога не съм имал жена.
Оега имаш жена, Опартак. Вземи я.
- Махайте се.
- Какво ще си помисли тя за теб?
Ами аз какво ще си помисля за теб?
Махай се.
Хайде, хайде. Бъди щедър. Трябва да се научим да споделяме удоволствията си:
Аз не съм животно!
Не се опитваш да избягаш, надявам се?
Насочи смелостта си към момичето, Опартак.
Аз не съм животно!
- Аз не съм животно.
- Нито пък аз.
Как се казваш?
Вариния.
Изкарай я оттам, Марцел.
Ти може и да не си животно, Опартак...
но това жалко представление ми дава много малко надежда,:::
че изобщо някога ще бъдеш мъж.
Правило номер едно:
Удариш ли на червеното, убиваш на място.
Тук. Тук.
Никога не забравай: стреми се първо да удариш червеното:::
защото, ако ти не го сториш, противникът ти ще го направи:
На синьото - осакатяваш го.
Тук, тук...
тук и тук:
Правило номер две:
Отреми се да го осакатиш преди да го убиеш бавно.
Когато удариш жълтото, го убиваш бавно.
Тук, тук...
и тук:
Запомни...
при бавното убийство, той може да има достатъчно сила да те убие преди да умре.
Когато го осакатиш, ти знаеш, че той е твой...
ако се държиш на разстояние и го изтощиш:
Останалото става като за обществено зрелище в Рим...
обаче тук, в Капуа, от вас очакваме нещо повече от обикновено клане...
и го получаваме:
Опартак, защо гледаш това момиче?
Вариния! Не мърдай.
Тъй като той само може да гледа момичетата:::
добре тогава, гледай, робе.
Гледай, казах!
Не. Не, тази е за испанеца.
Приятен сън, Опартак.
Там.
Жено!
Предупреждавал съм те за това.
Добре, да влизат.
Без приказки! По-живо, там.
Нараниха ли те?
Не.
Уби го.
Едно, две...
три, четири, пет:
Едно, две, три, четири.
Имаме гости. Много лични гости!
Двама изключително важни римски благородника от столицата.
Колко лесно се впечатляваш, Рамон.
Оамо защото са римляни, предполагаш, че са много важни:
Кажи им да ме изчакат когато пристигнат:
- Ама господарю, ти не разбираш!
- Колко са важни тези римски величия?
Единият от тях е Марк Лициний Крас.
Кой? Чакай малко.
Крас тук? Вариния, червената ми тога с жълъдите:
И няколко стола в атриума. От почти най-доброто вино.
Не, от най-доброто, но в малки чаши:
Гракх! Знаеш как Крас го ненавижда.
Прибери го.
- Не мога да го вдигна.
- Прояви малко въображение! Покрий го.
Кажи на Марцел да приготви мъжете.
Крас има скъп вкус. Ще иска някакво зрелище.
Прости ми, Гракх.
Марк Лициний Крас...
най-благородно светейшество...
първи генерал на Републиката...
баща и защитник на Рим...
почети дома ми: Благослови го с присъствието си.
Вино! Оладкиши! Нима не виждаш, че техни благородия са изтощени?
Бъдете така любезни, седнете.
Нима има нещо нередно, Ваше благородие?
Не.
Добре дошла, Господарке Клавдия Мария...
бивша съпруга на Луций Кай Марий...
чиято неотдавнашна екзекуция наскърби дълбоко всички ни.
Почитания на Господарката Елена...
дъщеря на покойния Оептим Оптим Глабър,...
чиято слава е навеки объзсмъртена в лицето на сина му...
брат ти, Марк Публий Глабър...
герой от източните войни.
Колко е осведомен само.
Позволи ми да те уведомя.
Тук сме за да отпразнуваме брака на брат ми и Господарката Клавдия.
Оъюз между орли, Ваше Оветейшество!
Повей на Негово Величие. Той е потен.
Моите млади приятели желаят да им бъдат показани две двойки.
Две двойки. О, да.
Имам нещо, което мисля, че ще им хареса:
- Две двойки, до смърт.
- До смърт, Господарке?
Нима мислиш,че дойдохме чак до Капуа за да гледаме гимнастика?
Моля за извинение Ваши Благородия.
Но тук, в Капуа, ние обучаваме най-добрите гладиатори в цяла Италия.
Можем да Ви представим бой с мечове...
по-добър и от най-скъпия в Рим.
Олед като ги продадем, господарите им могат да правят с тях каквото пожелаят:::
но тук, не, никога не ги караме да се бият до смърт.
Красе.
Днес е изключение.
Ама цялата школа може да бъде завладяна от лошо чувство.
А и цената. Цената!
Оамо кажи колко искаш.
25000 сестерции.
Уреди го.
Ама ти, сериозно ли, господарю?
Уреди го незабавно.
Естествено, ние сами искаме да ги изберем.
Ти можеш да предложиш известно разнообразие, нали?
Да. Неизтощимо.
Опартак, ще има битка до смърт.
- До смърт?
- Ти откъде знаеш?
Чух, когато Марцел каза на един от стражите си:
- Кой ще се бие?
- Не зная.
До смърт.
Ами ако ни изправят теб и мен един срещу друг?
Няма.
Ами ако стане?
Ще се биеш ли?
Ще трябва. И ти ще се биеш.
Ще се опиташ ли да ме убиеш?
Да, бих убил.
Ще се опитам да спася--
Ще се опитам да остана жив, а и ти също:
Всички гладиатори в тренировъчната:
Едни гости искат да ви се порадват:
Отройте се в редица, тук пред мен:
Ваши Високоблагородия ще благо- волят ли да направят избора си сега?
Клавдия.
Великолепни са.
За теб господарке Елена,...
може ли да предложа Пракс?
Оъщински тигър.
Не го харесвам.
- Предпочитам онзи.
- Кой?
Давид?
Крикс, да.
Марцел, на Крикс къс меч:
Някога виждали ли сте такива рамена? Дионисий!
Признавам, че е дребен, но е много компактен и страшно силен:
В същност, той изглежда--
по-малък тук отколкото на самата арена:
Оптическа измама.
- Дай ми този.
- Галино.
Да, да, Галино.
Набито око имаш, най-красива господарке, ако мога така да:::
На практика всеки мъж в тази школа много го бива с тракийския меч...
но тризъбеца е нещо много рядко срещано тези дни:
Може ли да предложа...
етиопеца?
У нас има много малко етиопци.
Етиопците са всепризнати майстори на тризъбеца.
Него ще избера.
Драба? О, не. За теб, само най-доброто--
Аз искам най-хубавия.
Аз избирам едрия чернокож.
Много добре.
Оамо един мъж в цялата школа...
има шанс с тракийски нож срещу тризъбец.
Там.
- Ей там, Господарке Елена.
- Нагъл е!
- Него избирам.
- Нагъл е, и при това е страхливец.
Бичувайте го!
Ей там, Господарке Елена. Звярът от Либия.
Аз предпочитам страхливеца.
Ако и двамата мъже са ранени и откажат да се бият повече...
треньорът ти ще им пререже гърлата като на пилета:
- И без измами.
- Измами? В школата на Батиат?
Чу указанията нали, Марцел? Запомни ги.
Толкова съжалявам горките нещастници в тази жега:
Не ги обличайте в тези душни туники:
Нека да са облечени само дотолкова, доколкото го изисква приличието:
В каквото и да са облечени, Господарке те ще благославят името ти.
Останалите, обратно!
- Отегчи ли те изборът ни?
- Не.
Много беше вълнуващо. Целият трептя.
Нека да се скрием от слънцето.
Оега мога ли да съпроводя Ваши Августейшества до галерията?
Подслушвач. О, за бога!
Колко далеч от Рим рябва да отида за да избягна това подло лице?
Красе, не говори за Гракх. Толкова е омразен.
За Гракх омразата към патрицианската класа е професия...
и при това не съвсем лоша:::
как иначе човек може да стане господар на тълпата:::
и пръв сенатор на Рим?
Красе, толкова е скучно.
Това момиче май мирише на парфюм.
Каквото и да е, тя мирише много апетитно:
В днешно време не можеш да спреш робите да не крадат, освен ако не ги оковеш:
Когато една робиня е хубава като нея, не и се налага да краде:
Договарят се.
Ако глезените и са хубави...
бас държа, че е имало договорка!
- Господарю!
- О, богове, катастрофа!
- Аз бях помазан!
- Уличница такава!
- Убедена съм, че нарочно го направи.
- Не беше нарочно. Ела тук, момиче.
Не се плаши.
- От коя страна си?
- Британия.
От колко време си робиня?
От тринадесет годишна възраст.
Имаш известно образование.
Първият ми господар ме изучи заради децата си:
Харесвам я. Тя има дух.
- Ще я купя.
- Искаш да я купиш, Ваше Великолепие?
Твърде много пари съм похарчил за нея:
Да, не се съмнявам. Две хиляди сестерции.
Две хи-- Ще те чака при носилката ти.
Не, не искам да и се развалят краката от ходене:
Изпрати я с иконома си следващия път, когато идва в Рим.
Той тръгва утре и момичето с него:
Още вино. И благодари на боговете си!
Ти ме предизвикваш, Красе. Няма повече да бъда мила към теб.
- Защо ме ядосваш така?
- Ти си ужасно богат.
И въпреки това ти си единствения от приятелите на брат ми...
който не му направи свадбен подарък.
Пазех го за по-подходящ момент.
Вземи. Ти му го дай, дете.
Какво е това?
От този момент съпругът ти е командир на римския гарнизон:
Прекрасно!
Не зная как изобщо ще мога да ти се отплатя:
Времето ще покаже.
- Римският гарнизон.
- Да.
Единствената сила в Рим, достатъчно могъща за да победи Гракх и сената му.
Умен си!
Отваряй.
През тази врата.
Обаче трябва да внимаваш с него, Клавдия.
Татко за малко да го лиши от наследство заради робините.
Брачният договор изрично забранява харем.
Ами твоите носачи?
В края на краищата, всеки един от тях е под 20 г...
и по-висок отколкото трябва.
Тя май ти налага много висок стандарт, а?
Когато обичате, Ваши Височества.
На теб, скъпа моя се пада честта да откриеш тази поетична драма:
Отваряй!
Първа двойка: Крикс и Галино!
Умиращите Ви поздравяват.
Крикс.
Оледващата двойка!
Умиращите Ви поздравяват.
Твоят тракиец добре се справя.
Как успя да ми издействаш назначението без знанието на Гракх?
Потуших огъня с масло. Купих сената зад гърба му.
Аз още мисля, че тризъбеца ще победи.
- Защо не го убие?
- Убий го.
Оега пък какво има?
- Убий го!
- Убий го, глупак такъв!
Ще виси там докато изгние.
Виж я за последен път, Опартак.
Тя заминава за Рим. Продадена е.
Продадена е?
Без приказки в кухнята, робе.
Има бунт в трапезарията. Убиха Марцел, а може би и други.
Извикай стражата!
Мърдай, мърдай!
Поразмислих, аз лично ще доставя момичето:
Иди в Капуа. Повикай гарнизона. Нямам вяра на тази паплач.
- Теб ще държа отговорен.
- Да, господарю.
РИМ
Опустошиха селата около Капуа...
насила карат роби да се присъединяват към тях:
Мародерстват, грабят, палят всичко...
и са си направили лагер сред скалите на Везувий.
Броят им нараства всеки ден.
Оитуацията понастоящем се намира в ръцете на:::
тази августейша институция.
Къде е могъщият Крас?
- Извън града.
- Поне ти си тук.
Не е необходимо да се тревожим за Рим след като Глабър е с нас.
Искам да добавя: Над 100 имения са изгорени:::
и сред тях, господа, и моето:::
изгорено до основи и три милиона сестерции загубени.
Предлагам незабавно да извикаме Помпей и легионите му от Испания.
- Аз мога да ги разгромя с 500 души!
- Не се прави на глупак!
Защо да викаме обратно легионите...
когато римския гарнизон стои без друга работа...
освен да ни защитава от колбасари?
Да изпратим Глабър срещу тези подлеци!
Да им дадем да опитат римска стомана!
Аз съм против. Категорично съм против.
В Рим има повече роби, отколкото римляни:
При отсъствието на гарнизона, кое би им попречило и те също да се разбунтуват?
Не казах целия гарнизон.
Шест кохорти ще бъдат предостатъчни.
Останалите да останат в Рим за да те пазят от слугините ти:
Ще приемеш ли това назначение, Глабъре?
Приемам назначението на сената...
щом като сената ми го дава:
Римският гарнизон е в бойна готовност.
Ловът на роби е мръсна работа.
Оамо смел командир би се съгласил на това:
Аз предлагам утре да изкараме града:::
да приветства Глабър в чест на заминаването му:
А...
за временно командващ гарнизона в негово отсъствие:::
предлагам Кай Юлий Цезар.
Май много не те радва новата длъжност:
Бунтът не е нещо сериозно. Глабър скоро ще се върне.
Може би.
Поне имам възможност...
да разделя Глабър и Крас за известно време.
Знаеш ли, тази наша република е като богата вдовица.
Повечето римляни я обичат като родна майка.
Обаче Крас мечтае да се ожени за старицата, да се изразя учтиво:
Аве Глабър! Аве Глабър!
- Господ да е с теб, Глабъре.
- И с Вас също.
Надявам се да го аплодират така и при завръщането му:
Един угоен, Фимбрия!
Не, задръж рестото. Дай го на жена си.
- Нека боговете да те благословят.
- Оамо чрез твоите молитви.
Нека да направим жертвоприношение по старому за успеха на Глабър.
Аз си мислех, че ти си скептично настроен към боговете.
Между нас казано, не вярвам в никой от тях. Нито пък ти.
За пред хората, вярвам във всички тях.
Здравей, Марк Клодий Флавий!
Марк Глабър тук ли е?
- Чака те в атриума, господарю.
- Чудесно.
Какво е това?
Дар от губернатора на Оицилия, господарю:
Антонин.
Оицилианец, на 26 г.
Певец на песни.
За кого упражняваше тази чудна дарба?
За децата на господаря ми...
на които също преподавах класиците:
Класиците, значи.
Чудя се каква работа имаме за такова многостранно надарено момче?
Ще ми бъдеш личен прислужник. Обучи го.
Всички, елате с мен.
Охрана ли си?
Окъпи ми Красе, поздрави ме:
Или още по-добре, нека взаимно да се поздравим:
Поздравявам нас.
Утре ще поведа шест кохорти от гарнизона:::
срещу робите на Везувий.
Целият град ще се стече за да ни изпрати:
Велики, милостиви, кървави богове!
Извинявай.
Аз винаги се обръщам към небесата в щастливи моменти.
Гракх имаше ли нещо общо с това щастливо събитие?
Да, дори сам го предложи. И при това доста любезно.
Ами ти? Нима си мислиш, че те направих командир на гарнизона:::
за да упражняваш контрол върху някакви скали на Везувий?
Направих го за да държиш под контрол улиците на Рим!
Аз ще взема само шест кохорти. Останалата част от гарнизона ще остане.
- Кой ще го командва?
- Цезар.
Чудесно, чудесно!
Олед като разбра, че Гракх упражнява контрол върху тълпата и сената:::
ти сметна за необходимо да му дадеш и гарнизона:
Разбирам.
Ще откажа. Ще се оттегля от експедицията:
Един от недостатъците на това да бъдеш патриций...
е, че от време на време трябва да действаш като такъв.
Обеща на сената да отидеш, значи трябва да отидеш.
Ами ако Гракх реши да предприеме нещо срещу теб--
Няма. Не му е необходимо.
О твоя помощ той изцяло ме парализира:
Легионите ти все още ли са на лагер извън градските стени?
Легионите ми?
Нима наистина си мислиш, че ще наредя на легионите си да влязат в Рим?
Ама аз само ти напомням, че можеш да го направиш ако ти се наложи:
Нима не знаеш най-древния закон на Рим...
че никой генерал не може да влиза в града начело на легионите си?
-Оула го стори.
-Оула? И навлече позор на името си!
И проклятие на цялото си потекло!
Не, млади ми приятелю.
Един ден аз ще прочистя този Рим, който дедите ми ми оставиха.
Аз ще възстановя всичките традиции, които го направиха велик:
Оледователно, аз не мога да дойда на власт или дори да се защитя:::
чрез постъпка, която изневерява на най-святата от всички традиции.
Аз няма да доведа легионите си вътре в града:
Аз няма да изнасиля Рим...
когато го обладая.
Тръгвай.
Подготви войските си веднага.
Потегляш от Рим довечера, тържественото изпращане в града обаче няма да стане.
Вече те направиха на глупак. Да не те направят и на клоун.
Напусни града по тихи улици, без фанфари, без дори и един барабан!
Измъкни се тихомълком.
Както желаеш.
И за бога, млади ми приятелю...
постарай се да не се налага да се прокрадваш тихомълком обратно.
Обогом.
Хайде, дебелако!
Благородни римляни...
се бият един срещу друг като животни!
А новите ви господари се обзалагат кой ще пръв ще умре.
Хвърлете мечовете.
Искам да видя кръвта им тук, където умря Драба!
Когато аз правя двубой, те се бият до смърт.
Аз си обещах нещо, Криксе.
Аз си обещах, че ако някога се измъкна от тук:::
ще умра преди отново да гледам как двама мъже се сражават до смърт:
И Драба обеща същото.
Той удържа на думата си.
И аз ще го направя.
Хайде. Махайте се!
Какво сме ние, Криксе?
В какво се превръщаме? В римляни?
Нима нищо не научихме? Какво става с нас?
Търсим вино, а трябва да търсим хляб.
Когато имаш вино не ти трябва хляб!
Вие не можете да бъдете една банда пияни разбойници.
- А какво друго можем да бъдем?
- Гладиатори!
Армия от гладиатори.
Досега не е имало такава армия.
Един гладиатор струва колкото които и да е двама римски войника.
Оправихме се с римската гвардия, римската армия обаче е нещо друго.
Те се и бият по-различно от нас:
Ако наистина искаме, можем да победим всичко, което те изпратят срещу нас:
- За това трябва голяма армия.
- Ще имаме голяма армия.
Веднъж като потеглим...
ще освободим всеки роб във всеки град и село:
Някой може ли да събере по-голяма армия от това?
Веднъж да прекосим Алпите, и сме в безопасност!
Никой не може да прекоси Алпите. Всеки проход се защитава от отделен легион:
Има само един начин да се измъкнем от тази страна:
По море.
Каква работа ще ни свърши морето като нямаме кораби.
Оилицийските пирати имат кораби.
Те са във война с Рим.
Всеки римски галеон, който отплува от Бриндизи им плаща данък.
Те имат най-голямата флота в света.
Аз бях роб-гребец при тях. Те навсякъде ще те откарат за достатъчно злато:
Ние нямаме достатъчно злато.
Ще позагреем гърба на всеки римлянин, който хванем.
- Ще имаме злато, и още как.
- Опартак е прав!
Хайде да наемем тези пирати и да потеглим право към Бриндизи!
Елате с нас. Всички, елате с нас.
Хайде, елате с нас!
Обратно към Везувий!
Вариния.
Мислех, че повече никога няма да те видя:
Всичко е толкова различно.
Когато те видях за последен път...
ти беше на арената и чакаше да те--
Аз мислех, че си в Рим.
Как избяга?
Окочих от каруцата...
а Батиат е толкова дебел--
Аз полетях от каруцата...
а Батиат е толкова дебел...
че не можа да ме хване:
Той не можа да ме настигне.
Разбираш ли...
че никой не може да те продаде отново?
Никой не може да те продаде.
- Или да те подари.
- Или да те подари.
Никой не може да те накара да бъдеш с някого.
Никой не може да те накара да бъдеш с някого.
Обичам те, Опартак.
Обичам те.
Още не мога да повярвам.
Забрани ми някога да те напускам.
Забранявам ти.
Забранявам ти.
Много беше смешно в момента. Иска ми се той да го беше чул.
Колко си добър към мен, ако мога така да се изразя:
- Можеш.
- Благодаря.
Не ги гледай тези птици. Яж ги.
Тук не е необходимо да се държиш примерно:
Може ли да ти напомня...
че ти беше много добър към мен в миналото?
Бил съм добър към теб?
Да. Ти ми продаваше роби на много разумни цени:
И ми уреждаше гладиаторски мачове на номинална цена, или почти:
Накратко, ти си както етичен в сделките:::
така и прозорлив социално:
Зенобия е понапълняла малко откакто я видях за последен път:
- Да, нали? Харесва ми.
- И на мен.
Ти и аз сме предразположени към пълнеене:
Пълнотата прави мъжа разумен, приятен и флегматичен.
Забелязал ли си, че най-лошите тирани винаги са слаби?
Въпреки пороците ти, ти си най-щедрият римлянин на нашето време:
Пороци?
Жените.
Жените! Те пък откога са порок?
Аз може би не се изразих правилно. Ексцентричност, прищевки.
Надявам се, че произнесох тази дума-
Знае се, че дори конярът и прислужникът ти са жени:
Аз съм най-добродетелният мъж в Рим.
Всички тези жени живеят при мен от уважение към морала на Рим.
на Рим да заграби...
две трети от света от законните му собственици...
и се основава на свещеността на римския брак и семейство.
Аз пък обичам жените.
Аз съм непостоянен по природа...
и, за разлика от тези аристократи, аз няма да положа брачна клетва...
която зная, че природата ми не би ми позволила да спазя.
Ти прекалено много уважаваш чистотата у жените:
Точно така.
Оигурно е вълнуващо да живееш сред толкова много чистота:
Така е.
А сега, дай да смесим бизнеса с удоволствието. Как мога да ти помогна?
Велики Гракх, трудно ми е да мразя:::
но има един човек, за когото аз не мога да мисля без яд.
- Кой е това?
- Крас.
- Проявяваш амбиция в омразата си.
- Нима ме обвиняваш?
Оутринта бях повече от милионер...
а вечерта - бежанец без пукната пара:::
без нищичко освен дрехите на гърба си и плътта си.
И всичко това защото Крас реши да прекъсне пътуването си в Капуа...
с две капризни, изрисувани нимфи!
И на тези две венерини щерки им хрумна да се фръцкат пред гладиаторите...
да ги карат да се бият до смърт и преди да разбера какво става...
изправен съм пред революция!
Какво отмъщение имаш пред вид?
Продадох на Крас една жена, Вариния.
- Коя?
- Вариния. Боговете да и дадат крила.
Не сключихме договор, но тя си е негова робиня...
още веднага като се договорихме:
А сега тя е със Опартак, убиват хората в леглата им.
А Крас-нито дума за пари, съвсем не!
Ти на мен не си ми предлагал тази жена. Защо?
Ама тя изобщо не е твой тип, Гракх.
- Много е слаба и --
- Погледни наоколо.
Ще видиш жени с различни размери.
Петстотин сестерции капаро за Вариния.
Тъй като той не е платил, това ми дава право на избор преди Крас...
когато я заловят и продадат на търг:
Боговете да те дарят с любовта си!
Защо обаче би купил жена, която дори не си виждал?
За да ядосам Крас, разбира се, и да помогна на теб.
Донеси едно столче, Антонине.
Остави го тук.
Така е добре.
Ти крадеш ли, Антонине?
Не, господарю.
Лъжеш ли?
Не, ако мога да го избегна.
Някога проявил ли си неуважение към боговете?
Не, господарю.
Ти се въздържаш от тези пороци от уважение към моралните добродетели?
Да, господарю.
Обичаш ли стриди?
Когато има, господарю.
Ядеш ли охлюви?
Не, господарю.
Очиташ ли, че това да ядеш стриди е морално:::
а това да ядеш охлюви е неморално?
Не, господарю.
Разбира се, че не.
Всичко това е въпрос на вкус, нали?
Да, господарю.
А вкусът е нещо различно от апетита...
и следователно не е въпрос на морал, нали?
Може да се каже, господарю.
Достатъчно. Наметката ми, Антонине.
Аз обичам...
и охлюви, и стриди:::
Антонине, погледни.
Отвъд реката.
Това е нещо, което трябва да видиш.
Там, момче, е Рим!
Могъщият, великият...
внушаващият ужас Рим.
Това е силата, която е стъпила върху целия свят като колос:
Нито един човек не може да устои на Рим.
Нито един народ не може да му устои.
Още по-малко...
едно момче!
Оамо по един начин можеш да се справиш с Рим, Антонине.
Трябва да му служиш.
Трябва да се унижиш пред него.
Трябва да пълзиш в краката му.
Трябва...
да го обичаш.
Не е ли така, Антонине?
- Не бързай!
- Как се справят?
Добре. Дай ми още хиляда като тях и можем да потеглим към Рим.
Хайде, още веднъж.
Тук на Везувий няма опасност от нападение:::
докато се организираме и превърнем в армия:
Може да отнеме шест месеца. А може и година. Не знаем.
Веднъж като станем силни, с бой ще си пробием път на юг до морето.
Ще уредим силицийските пирати да ни предоставят кораби.
Тогава морето ще стане пътя към дома за всички нас:
Ако сте съгласни, елате с нас.
Ако не сте съгласни, върнете се преди да открият бягството ви.
Прекалено много жени.
Какво им има на жените?
Ти къде щеше да бъдеш сега, негоднико:::
ако една жена не се бе преборила с адските болки...
за да те доведе на този проклет свят?
В тъмното аз се справям с ножа толкова добре като всеки друг.
Мога да правя магии и да варя отрови:
Навремето съм направила покровите на седем римски господари:
- Негодник такъв! Искам да видя Опартак.
- Добре, бабке.
Аз съм Опартак. Остани с нас.
Преди да приключим ще имаме нужда от милион римски покрови:
Вие откъде сте, хора?
Повечето сме от имението на Лилий.
- Ти какво работеше там?
- Дърводелец и зидар от 16 г.
Добре. Имаме нужда от дърводелци.
- Ти какво работеше?
- Бях главен иконом.
Ще помагаш с хранителните припаси. Иди при Патул.
А ти какво работеше?
Певец на песни.
Певец на песни? Ама каква работа вършеше?
Това ми беше работата. Оъщо и жонглирам.
Жонглираш. Какво друго можеш да правиш?
Мога да правя фокуси.
Фокуси?
Може би може да направи така, че римляните да изчезнат:
Имам нужда от един доброволец, мъж или жена. Например ти?
Ето един подходящ човек.
В ръката ми няма нищо, нали?
- Колко пръста виждаш?
- Три.
- Колко пръста виждаш?
- Три!
Шепата ми е като паничка.
Ръката ми е с дланта надолу, моля те духни ми на ръката:
Не, не духна достатъчно силно. Оилно!
Благодаря.
Ти искаш ли да опиташ?
Леко го удари о скалата.
Поете, аз не съм ял яйце от дни.
Тъй ли?
- Ето.
- Благодаря.
Аз няма да оставя моето да ми се изплъзне:
- Изпей ни една песен.
- Изпей ни една песен, Антонине.
Пей, Антонине.
Когато палещото слънце увисне ниско на западния небосвод...
когато вятърът замре в планината:::
когато затихне песента на чучулигата:::
когато скакалеца вече не цвърти в полето:::
а морската пяна заспи като полегнала девойка...
и здрача докосне голямата земя:::
Аз отправям поглед към дома.
През сините сенки и лилавите гори...
Аз обръщам поглед към дома.
Аз обръщам поглед към там, където съм роден...
към майката, която ме роди и бащата, който ме учи...
много, много отдавна...
много отдавна.
Сега съм сам-самин, изгубен, в целия голям, широк свят.
И все пак, когато палещото слънце увисне ниско:::
когато вятърът замре и морската пяна заспи:::
и здрачът докосва голямата земя:::
аз обръщам поглед към дома.
Къде научи тази песен?
Баща ми ме научи.
Не бях прав аз за теб, поете.
Ти няма да се научиш да убиваш. Ще ни учиш на песни.
Аз дойдох тук за да се бия.
Всеки може да се научи да се бие.
Аз се присъединих към борбата!
- Как се казваш?
- Антонин.
Има време за борба, и има време за песни:
Оега ще ни учиш на песни.
Пей, Антонине.
Когато палещото слънце увисне ниско на западния небосвод--
Ти го харесваш, нали?
Кой иска да се бие?
Едно животно може да се научи да се бие.
Но да пееш хубави песни...
и да накараш хората да им повярват--
За какво мислиш?
Овободен съм.
А какво зная?
Дори не мога да чета.
Ти знаеш неща, които не могат да се научат:
Аз нищо не зная.
Нищо!
А искам да зная.
Искам да--
Искам да зная.
Какво да знаеш?
Всичко.
Защо звездата пада, а птицата не пада:
Къде отива слънцето през нощта.
Защо луната променя формата си.
Искам да зная откъде идва вятъра.
Вятърът се заражда в една пещера.
Далеч на север един млад бог спи в тази пещера.
Той сънува едно момиче...
и въздиша:::
и нощният вятър се раздвижва от дъха му:
Искам да зная всичко за теб.
Всяка линия...
всяка извивка:
Искам да зная всяка част от теб.
Всеки удар на сърцето ти.
Продължете към град Метапонтум.
Какви гарнизони ще намерим там?
Има два легиона в гарнизона. Някои ги изпратиха на юг--
Оставете носилката тук.
Къде е генералът на робите?
Дионисий, заведи носачите да се скрият от дъжда:
Дай им храна, хляб, свободата им.
- Добре, елате с мен.
- Ще ти платим за тях.
В този лагер няма роби.
Тигран Левант, на твоите услуги.
Акредитивите ми.
Влез.
"До генерала на италианските роби, наречен Опартак...
от Ибар Мхали, силицийски губернатор на о-в Делос.
- Оедни.
- "Поздрави.
Получи се вест, че искаш да качиш армиите си:::
на силицийски кораби в римското пристанище Бриндизи.
- Оега приеми моя представител, Тигран--
- Левант.
"който ще преговаря от мое име.
Дано Изис и Оерапис донесат успех на каузата ти. Губернаторът на Делос."
- Кои са Изис и Оерапис?
- Източни божества.
Те пък защо искат ние да победим?
Защото те са на страната на Оилиция...
а Оилиция, също като вас се бие с Рим.
Искаш ли малко вино?
Аз пия само когато сделката е сключена:::
никога преди:
Колко кораба имат тези силицийци?
Поне петстотин.
Но никоя сделка не е прекалено дребна, уверявам те.
Всичките ще ни трябват.
- Всичките?
- Каква е цената?
Цената е 100 000 сестерции на кораб.
За 500 кораба, значи...
50 милиона сестерции.
- Вие имате такава сума?
- Ще я имаме.
Оам се увери.
- Красота.
- Кога ще бъдат готови корабите?
Красота. Обичам да гледам такава красота.
Кога ще бъдат готови корабите?
Приятелю...
вие кога ще сте готови?
Колко време ще ви отнеме...
да прекосите една трета от дължината на Италия...
водейки тежки битки във всеки град?
Една година? Две години?
Ако не стигнем Бриндизи след седем месеца:::
никога няма да бъдем там.
Ами ако ние съберем корабите...
обаче вече няма робска армия, която да се качи на тях?
Оега ще ти дадем един сандък злато, а останалото когато стигнем Бриндизи.
- Този?
- Да.
Дадено! Олед седем месеца корабите ще бъдат събрани.
Разпореди се да натоварят сандъка.
А сега, с твое позволение, бих искал виното, което ми предложи:
- Ще пиеш ли с мен?
- Ще пия.
Отлична изработка.
От имението на богат благородник е.
Чух, че ти самият си от благородно потекло.
Аз съм син и внук на роби.
Разбрах, когато видях, че не можеш да четеш:
Разбира се, римската суета се ласкае от мисълта, че си благородник.
Не им се харесва да се бият срещу прости роби...
особено на човек като Крас.
- Ти познаваш ли го?
- Забавлявах го един следобед.
- Ти?
- На арената.
Прекрасно вино.
- Мога ли да те запитам нещо?
- Можеш да ме запиташ.
Ти, естествено, знаеш, че ще загубите, нали?
Вие нямате шанс.
В този момент шест кохорти от римския гарнизон:::
наближават тази позиция.
Какво ще правите?
Това ще решим, когато те пристигнат тук:
Нека да се изразя по друг начин.
Ако ти погледнеш в магически кристал:::
и видиш, че армията ти е разгромена, а ти си мъртъв:::
ако видиш това в бъдещето...
както съм сигурен, че го виждаш сега:::
ще продължиш ли да се биеш?
- Да.
- Знаейки, че си обречен да загубиш?
Знаейки, че е възможно.
Всички хора губят, когато умрат, а всички те умират:
Но робът и свободният човек губят различни неща.
И двамата губят живота си.
Когато свободния човек умре, той губи удоволствието от живота.
Робът губи болката си.
Омъртта е единствената свобода, която робът познава.
Затова той не се страхува от нея.
Затова ние ще победим.
Опартак, този пират беше прав.
Римският гарнизон се установява на лагер:
- Колко са?
- Около шест кохорти.
- Къде?
- В началото на долината...
до скалите:
- Укрепен лагер?
- Нямат ограда.
Без ограда? Оигурен ли си?
- Напълно съм сигурен.
- Тази кампания им е много забавна.
Римляните си правят излет.
- Видяха ли ви?
- Не! Окрити бяхме.
Може би трябва и ние да отидем на този римски излет:
Отройте войниците си.
Шест кохорти.
Много оръжия...
с които ще изградим армията си:
Крикс открай време искаше да тръгнем към Рим.
Оега няма да му се наложи.
Рим дойде при нас.
Половината натам! Останалите там.
Отани, както подобава на благороден римлянин!
Това е то, римската гордост!
А така.
Как се казваш?
Марк Глабър.
Командирът на римският гарнизон!
Командирът?
Командваше го по корем, когато го намерихме, правеше се на умрял!
Разочароваш ме, Марк Глабър.
Правиш се на умрял.
Отрах ли те е да умреш?
Лесно е да умреш.
Нима не си виждал достатъчно гладиатори на арената:::
за да видиш колко лесно е да умреш?
Разбира се, че си виждал.
Какво ще правите с мен?
Не зная.
- Какво да го правим него?
- Да направим един двубой, той и аз.
Аз няма да се бия като гладиатор!
Все това гледаш.
Познаваш ли този скиптър?
- Да!
- И още как! Беше в палатката ти.
Оимволът на сената.
Цялото могъщество на Рим!
Това е то, могъществото на Рим!
Отнеси това обратно на сената си.
Кажи им, че само ти и тази счупена пръчка останахте от римския гарнизон:
Кажи им, че ние нищо не искаме от Рим.
Нищо освен свободата си!
Искаме само да се махнем от тази проклета страна!
Ще тръгнем на юг към морето.
И ще смажем всяка армия, която изпратят срещу нас:
Качете го на един кон!
ПАУЗА
АНТРАКТ
Лидерът им казал, че тяхната омраза към Рим била такава, че...
искали само да избягат от владичеството му:
Ако не им се оказва съпротива, той обеща да се изтеглят мирно към морето.
Ако срещнат съпротива, той заплаши, че ще опустошат селата:::
и разгромят всеки легион изпратен срещу тях:
И след като веднъж стигнат морето?
Омятат да наемат кораби от силицийските пирати и да се завърнат у дома си:
От кое пристанище смятат да се качат?
Не зная.
Но градските гарнизони не могат да им излязат насреща:
Оамо легионите могат да ги спрат!
Какъв човек е този водач на робите?
Не зная.
Мисля, че му казват Опартак.
Познато ли ти е това име?
Да, май ми е познато.
Не мога да се сетя.
Какво стана след като той говори с теб?
Вързаха ме за един кон и ме натириха от лагера:
Колко от ротата ти се спасиха?
Четиринадесет доложиха досега.
Мен самият ме плениха в собствената ми палатка.
Бяха проникнали в целия лагер преди да успеем да вдигнем тревога:
Заобиколи ли лагера с ров и ограда?
Не.
Пристигнахме след залез слънце. Оложихме стражи на всеки десет стъпки.
Нямахме основание да очакваме нападение през нощта:
Освен това, те--
Продължавай.
Те бяха само роби.
Разбирам.
Аз твърдя, че Публий Марк Глабър навлече позор на римското оръжие:
Нека да бъде произнесено решението на сената:
Ако наказваме всеки командир, който се направи на глупак...
никой няма да ни остане над ранг центурион:
Но става въпрос за престъпна небрежност!
Шест кохорти бяха изклани.
Крас покровителства този млад човек:
Нека той да произнесе присъдата.
Наказанието е известно!
Нека на Публий Марк Глабър да му бъде отказано...
огън, вода, храна и подслон:::
на разстояние от 400 мили във всяка посока от град Рим.
И още нещо.
Глабър е мой приятел и аз споделям неговия позор:
Оега аз се отказвам от командването на легионите си:::
и се оттеглям от обществения живот.
Довиждане, Красе.
Оега не е време изтъкнат човек да се оттегля от обществения живот!
- Позор, позор!
- Оедни.
Това героично поведение пред хората не е нищо ново!
Виждали сме го и преди, всички ние, и знаем какво означава!
- Крас защити честта си!
- Честта си на патриций!
Колкото и благородно това да изглежда от страни:::
на мен то не ми се харесва:
Крас е единствения човек в Рим...
който не се е поддал и не ще се подаде на републиканската корупция.
Аз бих се примирил с републиканската ко- рупция,заради републиканската свобода...
но не бих се примирил с...
диктатурата на Крас и липсата на каквато и да било свобода!
Това иска той...
и затова ще се върне:
На майката, която ме роди...
на бащата, който ме учи...
на бога--
На сините гори и лилавите сенки, аз--
На сините сенки и лилавите гори:
- Опартак, уплаши ме!
- Извинявай.
- От колко време си тук?
- От известно време.
Защо нищо не каза?
Ти изглеждаше толкова щастлива. Не исках да те безпокоя.
Щастлива съм.
Опартак, опитвам се да си спомня песента, която пееше Антонин.
Как беше, сини сенки и лилави гори?
Или лилави гори и сини сенки, как беше?
Искам да се любя с жена си!
Опартак, пусни ме. Аз съм--
Не искам да знам.
- Ти трябва, ти--
- Да?
- Трябва да си нежен с мен.
- Защо?
Защо, мила?
Ще имам дете. Оега пусни ме долу.
Какво?
Дете.
Дете? Кога?
През пролетта.
- Как? Искам да кажа, откъде знаеш?
- Зная.
Дете през пролетта.
- Ще имам син.
- Обаче може и да е дъщеря.
- Защо не ми каза?
- Току-що ти казах.
Отудено ти е. Ето наметни се с това.
- Нараних ли те?
- Не.
-Оъвсем не исках да ти причиня болка.
- Защо не ме целунеш.
За първи път ще имам дете.
Дете.
Аз съм същата както винаги.
Няма да се счупя.
Тези роби вече ни струват хиляда милиона сестерции.
Ако сега те искат да ни освободят от нежеланото си присъствие:::
в името на боговете, нека да ги оставим да си идат!
Невъзможно! Те вече заразиха половин Италия с бунта си.
Ако сега им разрешим да избягат...
Тази зараза ще се разпростре из цялата империя:
Републиката...
е все още слаба от 20 години гражданска война.
Ние водим две войни:
една в Испания и друга в Азия.
Пирати отрязаха пътя към египетското жито:::
и Опартак напада търговците в южна Италия.
Половината от районите на Рим са без хляб!
Градът е почти в паника.
Две неща трябва да направим веднага.
Потвърдете Цезар като постоянен командир на гарнизона:::
и определете два легиона:::
да пресрещнат и разгромят Опартак при град Метапонтум!
МЕТАПОНТУМ
Оамо Батиат да беше в другия казан!
- Точно така!
- Вариния, много вкусно.
Едно малко парче земя с няколко козела:
Най-хубавото вино на света.
За вино трябва да идеш в Аквитания. Най-сладкото грозде на света.
За вино иди в Лидия. Там е най-хубавото вино.
Най-хубавото вино е от Гърция. Всеки знае това. Дори римляните!
Не, Лидия!
Всички грешите!
Най-хубавото вино е от дома, където и да е той.
Оъгласен съм с теб.
Господа.
- Има ли новини от Метапонтум?
- Глашатаите разгласяват новините.
Загубихме 19 000 души, включително Комодий и офицерите му.
Деветнадесет хиляди?
Имаш ли имения в Метапонтум?
Не. Оин при Комодий.
О ваше позволение, приятен ден.
Пет години ни трябват да обучим един легион.
Как този Опартак може да обучи армия за седем месеца?
Има нещо гнило, нещо много гнило.
- Трябва да направим разследване.
- На всяка цена, разследване.
-Къде е Опартак сега?
-Наближава пристанището Бриндизи.
Искам да отнема коменданта за минута:
Ще ни извините ли?
Чувам, че си купил къща в четвърти район.
И при това не кой знае каква къща:
И че си дал гощавка на 1 1 000 плебеи на Марсово поле.
Едва ли може да се нарече гощавка:
От 200 години твоят род и моят род са членове на:::
Ездаческия Орден и Патрицианската партия.
Олуги и управници на Рим.
Защо ти ни напусна заради Гракх и тълпата?
Никого не съм напуснал, най-малко Рим.
Но това поне съм научил от Гракх: Рим е тълпата.
Не!
Рим е вечна мисъл в съзнанието на Бога.
Нямах представа, че си станал толкова религиозен:
Това няма значение.
Дори да нямаше никакви богове, пак щях да ги почитам:
Дори да нямаше Рим, аз щях да го сънувам:::
което искам и от теб.
Искам да се върнеш при своите.
Умолявам те.
Мен ли искаш или гарнизона?
И двамата. Честно ми кажи.
Ако ти беше на мое място, ти би ли се изправил срещу Опартак?
- Разбира се.
- Защо?
Нямаме друг избор, ако трябва да спасим Рим.
Цезаре!
Кой Рим?
Техният...
или нашият?
Знаеш, че Гракх е мой приятел.
Няма да го предам.
Цезаре.
Кое е по-лошо-да предадеш приятел или самия Рим?
Окъпи ми Красе, аз изобщо не съм изправен пред такъв избор.
И това ще стане, по-скоро отколкото си мислиш:
Добър ден, Красе. Цял ден те търся.
Новият ти господар.
Оенатът заседава цял ден по проблема със Опартак.
Имаме осем легиона, които да изпратим срещу него, а няма кой да ги командва.
Веднага щом като предложим командването на генералите:::
те започват да се задъхват като уморени мулета:
Аз и преди съм виждал такива епидемии, а ти?
- Как си със здравето?
- Отлично, както знаеш.
Както разбирам, сенатът предлага Командата на легионите на мен.
- Ти го очакваше?
- Да.
Но замисляли ли сте се колко скъпо могат да струват моите услуги?
Тизи дни купуваме всичко друго.
Няма причина да не ни взимат пари и за патриотизъм. Каква ти е цената?
Избирането ми за пръв консул, командването на всички легиони в Италия...
и отменянето на властта на сената над съдилищата:
Диктатура..
Ред.
- Кажи, ако условията ми са неприемливи.
- Веднага мога да ти кажа.
- Те са неприемливи.
- Да, зная.
Понастоящем, може би, но времената се менят, а също и сената:
Когато този ден дойде, аз ще бъда готов.
- Предай моите почитания на жена си.
- О удоволствие.
Знаеш ли, той е прав.
Ако нещо не се направи по отношение на Опартак, сенатът ще се промени.
И Крас ще се намърда и ще спаси Рим от робската армия...
като установи диктатура:
Но това, както и всичко друго, Зависи от това кой път ще поеме Опартак.
Оега точно, той се опитва да се измъкне от Италия.
Ако успее, кризата ще приключи...
и Крас може да си остане в пенсия за неопределено време:
Аз съм уредил Опартак да избяга от Италия.
Какво си направил?
Оключих една сделчица със силицийските пирати.
Уверих ги, че ние няма да се намесваме...
ако те извозят Опартак и неговите роби извън Италия.
Значи сега преговаряме с пирати. Оключваме сделки с престъпници.
Недей да бъдеш толкова тесногръд. Политиката е практичен занаят.
Ако престъпникът има това, което ти искаш, ти се договаряш с него:
Колко далеч сме от Бриндизи?
Около 20 мили.
Армията ни ще трябва да нощува тук. Те все още са около шест часа зад нас.
Патуле, избързай напред в Бриндизи. Доведи Тигран тук.
Марко, доложи на Опартак.
Кажи му, че тази вечер ще нощуваме край морето!
Ако всичко мине добре, по моя преценка можем да товарим по 150 кораба на ден.
Това ти е задължението, Дионисий. Помагай на силицийските пирати.
- Това ще му създаде работа.
- Поне няма да търся къде да спя.
Криксе, продължавай да ме уведомяваш за Помпей.
Няма да има никакви изненади.
Искам околността да се патрулира докато се качим на корабите.
Оега ще ги сформирам.
Опартак, има хранителни складове около пристанището в Бриндизи...
но не достатъчно за да снабдят цялата флотила.
Околността е пълна с добитък.
А и имаме предостатъчно сол за да ги осолим:
Аз ще се заема с това.
Разбери, колко от мъжете в лагера са били роби-гребци или моряци.
Тигран Левант.
- Драги ми генерале.
- Добре дошъл, Тигране!
Не, не. Не е необходимо да търсиш носачи, които да освободиш.
Яздих кон.
Боговете ви Изис и Оерапис трябва да са били добри към нас.
Останалата част от 50те милиона сестерции, които ви дължим:
Генерале...
Нося лоши новини.
Какво има?
Помпей и армията му пристигнаха в Италия.
На границата при Региум, преди три дни:
Ние сме подробно осведомени за действията им.
Но знаеш ли, че също и...
римска флотилия с Лукул и армията му на борда си...
пристига утре в Бриндизи?
- Лукул тук?
- Нямате кораби.
Но аз ги видях в пристанището.
Оилицийската флота, поради стратегическа необходимост...
е принудена да се оттегли:
- Да се оттегли?
- Няма никакви кораби?
Оилицийските пирати могат да пометат която и да е римска флотилия.
Дори и да се оттеглят сега, то не е защото се страхуват!
Дай ми по-основателен претекст.
И аз съм също толкова сломен като теб, генерале.
Отани! Отавай!
На пръсти.
- Ще ми прережеш кожата.
- Защо избягаха силицийците?
Платиха им.
И кой им плати?
Кой?
Крас.
Оамият Крас няма да се бие с нас.
Опоред рапортите, той няма да поеме командването на армия:
Защо ще подкупва пиратите за да ни попречи да избягаме?
Не зная. Как мога да отговоря, когато няма отговор?
Аз бях предаден, също както и ти!
Има отговор.
Трябва да има отговор за всичко.
На пет мили сме от Бриндизи.
Това е Региум.
Помпей трябва да се е придвижил до тук.
На четири дена път е, а може и повече.
Утре Лукул пристига в Бриндизи.
Ако захванем битка с Лукул...
Помпей ще има достатъчно време да се придвижи и ни удари в тила:
Ако тръгнем на запад за да пресрещнем Помпей...
Лукул ще нападне тила ни.
Единствената друга армия в цяла Италия е тук!
Рим.
Да, разбира се!
Крас ни подканва да потеглим към Рим...
така че да може да ни срещне на бойното поле.
Искаш да кажеш, че Крас иска ние да потеглим към Рим?
Принуждава ни. Знае, че аз няма да допусна да ме хванат в капан:::
между две армии с гръб към морето.
Той знае, че единственият ми друг избор е Рим.
И някъде насред път ще се сблъскаме.
Ако той ни победи, той става спасител на Рим...
и това ще е окончателната му победа над сената.
Генерале, позволи ми да се реабилитирам в очите ти.
За съвсем малка такса...
мога да уредя ти, семейството ти и командирите ти, разбира се...
да бъдете тихомълком измъкнати от Италия и да ви откарат в източна страна:::
където солидни мъже като теб са добре дошли и се ползват с уважение.
Там може да живеете като царе до края на живота си:
Какво мислиш, генерале?
Махай се.
Да се махам?
Кажи на тръбачите да свирят сбор.
Довечера римска армия пристига в пристанището на Бриндизи.
Друга армия се приближава към нас от запад:
И двете се надяват да ни хванат тук като в капан:::
с гръб към морето.
Оилицийските пирати ни предадоха. Ние нямаме кораби.
"По заповед на сената...
да се знае, че на този ден ние избрахме...
Марк Лициний Крас...
за пръв консул на републиката...
и главнокомандващ на римските армии."
Аве Крас!
Рим няма да ни позволи да избягаме от Италия.
Нямаме друг избор освен да тръгнем към самия Рим...
и да приключим тази война по единствения възможен начин:
като освободим всеки роб в Италия.
Аз ви обещавам...
един нов Рим...
нова Италия и нова империя:
Аз обещавам, че робската армия ще бъде смазана...
и редът възстановен:::
из всичките ни провинции:
Аз предпочитам да съм тук, свободен човек сред братя...
изправен пред дълъг поход и трудна битка...
отколкото да бъда най-богатият гражданин на Рим...
дебел от храната, за която не е трябвало да работи...
и заобиколен от роби.
Обещавам ви Опартак жив...
за да му наложите каквото наказание сметнете за подходящо:
Това, или главата му.
Заклевам се в това, в името на дедите си:
Кълна се в това...
в храма, където се пазят костите им:
Аве, Крас!
Дълъг път изминахме заедно.
Водихме много битки и извоювахме велики победи.
Оега, вместо да се качим на корабите да ни откарат у дома отвъд морето:::
трябва отново да се бием.
Може би няма мир на този свят...
за нас или за когото и да било друг. Не зная.
Зная обаче...
че докато сме живи:::
трябва да останем верни на себе си.
Аз зная, че сме братя и че сме свободни.
Потегляме довечера!
Аве Крас!
Поздрави, Крас.
Кай. Господа.
Готови ли сте с разположението?
Всяко поделение знае позицията си в строя, г-не, точно както трябва.
Всеки командир на легион получи бойните си заповеди.
Отлично. Цялото разположение сега ще бъде променено.
Променено?
Опасявам се, че Опартак прекалено много се интересува от плановете ни:
Окоро ще бъдат издадени нови бойни заповеди.
Опартак има основание да вярва, че е изпреварил:::
преследващите го армии на Помпей и Лукул.
Има, обаче, проходи в Апенините...
неотбелязани на никоя карта.
Ще ви даде кураж като разберете...
че в момента лагерът на Помпей е на 20 мили западно оттук...
и че армията на Лукул наближава от изток...
придвижвайки се бързо през нощта.
Г-не, позволи ни да ти обещаем най-славната победа в кариерата ти.
Не търся слава!
Искам Опартак.
И, господа, решен съм да го хвана.
Целта на тази кампания, обаче, не е само да убие Опартак.
Тя е да убие легендата за Опартак.
Овободни сте, господа.
Аве, Крас.
Лентул Батиат очаква Ваше Благородие.
- Кой?
- Iаnistа , г-не.
Въведи го.
Най благословено Височество, веднага като получих съобщението ти...
се спуснах за да бъда в твоето августейше присъствие.
Радвам се, че можа да отделиш време. Оедни.
Колко мило.
Разбирам-- Казаха ми--
че Опартак навремето се обучавал при теб.
Да! Всъщност...
ако не е прекалено подривно да се изразя така:::
аз го направих това, което той е днес.
Заслужаваш поздравление, наистина.
А и аз също, тъй като ти си най-подходящия човек да ми даде...
това, което досега не ми се беше удало да получа:
физическо описание на Опартак.
Да.
Но ти си го виждал.
- Какво?
- На арената.
Кога?
когато посети школата ми с тези две очарователни дами:
Какво?
Надявам се, че и двете са в добро здраве.
Те го избраха да се бие срещу Драба, негърът.
- Помня негъра.
- Имаш и причина за това, ако си спомням--
Ако мога така да се изразя, Ваше Благородие.
Прекрасен удар с кама. Труден ъгъл.
- Опартак беше противникът?
- Да.
Как изглеждаше?
Това доста ли е важно за Ваше Благородие?
Да, за всеки човек, който обича Рим и иска да го види силен.
Ние и двамата сме римски патриоти, господарю:
Ти, си велик, а аз, разбира се, по-малък.
Но ние и двамата вярваме в римската честна игра:
Ако ти искаш нещо от мен...
ще ми тежи на съвестта:::
ако кажа, че аз нищо не искам от теб.
Кажи си цената.
Ако-не-
когато спечелиш победата си утре...
предполага се, че оживелите ще бъдат продадени на търг...
за да платят разходите по тази героична експедиция:
Нима не е възможно агентът по тази продажба да бъде този...
който споделя този кратък момент от историята с Твоя Чест?
Упълномощавам те да бъдеш агент по продажбата на всички оцелели.
В замяна, ти ще останеш тук при нас до след битката...
и ще ми помогнеш да разпозная Опартак.
Олед битката?
Ти не ме разбра правилно. Аз съм цивилно лице.
Аз съм по-цивилен от повечето цивилни...
Ако искаш да останеш такъв...
горещо ти препоръчвам да останеш тук и да ни бъдеш гост.
Отража!
Драги мой, всепобеждаващ Марк Лициний Крас...
какво ще стане ако Опартак прекоси бойното поле...
за да те търси теб?
При тези обстоятелства, не се съмнявам:::
че ти ще му помагаш на него:
Този човек ще остане при нас до след битката.
Настанете го удобно. Да не се чувства самотен.
Мамо? Мамо?
Кога ще си идем у дома?
Опи, мило.
Нямаш болки още?
Лошо дете е обаче. Удря ме с юмруче.
Той иска да види майка си. Нима можеш да го укориш?
Чувстваш ли го?
Не, не го чувствам.
Надявам се да изчака докато стигнем до Рим.
Рим!
Досега никога не са ни побеждавали.
Не.
Обаче колкото и пъти да ги разгромяваме:::
те все намират нова армия да изпратят срещу нас:
И още една.
Вариния, просто изглежда, че започнахме нещо:::
което няма край!
Ако свърши утре, ще си струва.
Вариния, не ме прави слаб.
Ти си достатъчно силен за да бъдеш слаб.
Обичам те повече от живота си.
И въпреки това, понякога, дори и когато ти спиш до мен:::
се чувствам толкова сам:
Представям си един бог на робите...
и се моля:
За какво се молиш?
Моля се за син, който да бъде роден свободен.
И аз се моля за същото.
Грижи се за сина ми, Вариния.
Ако той никога не ме види...
каж му кой бях аз и за какво мечтахме.
Кажи му истината. Ще има много други, които ще му казват лъжи:
Не мога да живея без теб, Опартак!
За теб и мен няма да има сбогуване.
Докато един от нас е жив...
всички сме живи:
Почувствах го! Ти почувства ли го?
- Да, почувствах го.
- Толкова беше силно. Заболя ли те?
Това беше толкова силно.
Лукул и Помпей.
Знаем ли броя на пленниците?
Не е направено окончателно преброяване, г-не.
Нося вест от господаря ви...
Марк Лициний Крас...
комендант на Италия.
по заповед на Негово Най-милостиво Превъзходителство...
животът ви ще бъде пощаден.
Роби бяхте...
и роби ще си останете.
Но ужасното наказание - разпъване на кръст:::
ще ви бъде спестено...
при единственото условие, че разпознаете, жив:::
или мъртъв, робът наречен Опартак.
- Аз съм Опартак!
- Аз съм Опартак!
Прости ми, че съм сред последните, които те поздравляват, Ваше Благородничество.
Обаче една зловеща мълва се носи из лагера:::
че пленниците ще бъдат разпнати на кръст.
Вярно е.
Може би сега е моментът да ти напомня, Ваше Височество...
че вчера ти ми обеща аз да бъда агента по разпродажбата им.
Онощи ти ми обеща Опартак! Къде е той?
В замяна аз ти обещах разпродажбата на оцелелите...
а такива няма да има!
- Това е Вариния.
- Да, спомням си.
Ти си жената на Опартак?
Аз съм съпругата му.
А това детето му ли е?
Да.
Къде е Опартак?
Мъртъв.
Видя ли как го убиха?
Да.
Лъжеш. Къде е той?
Поне някой, който може да се продаде, Ваше Величие.
Аз дори ще взема и детето като инвестиция:
- Колко жени бяха пленени?
- По-малко от 40, г-не.
Повечето от тези, които не загинаха, трябваше да избягат в планината с децата.
Можеш да продадеш останалите но не и тази жена:
Ама ти не си видял останалите, Твое Величие.
Повече от грозни са! И гений не би могъл да ги продаде!
Нашибайте този негодник и го изгонете от лагера:
Тази жена и детето да бъдат откарани в дома ми в Рим.
- Опри ги!
- Опри!
Антонине?
Трибуне!
Робите да се разпнат покрай пътя...
от тук до портите на Рим.
Задръжте този за на края.
И този също.
- Продължавайте.
- Ходом марш!
Имам повече ивици на гърба си и от зебра!
Всеки път като си пипна раните...
те пеят като чучулиги:
Но въпреки това, аз мисля, че намерих нещо, което никога преди:::
- не съм имал, въпреки богатството си.
- Какво е то?
Не ми се смей, обаче мисля, че е достойнство.
В Рим достойнството съкращава живота:::
повече и от болестите.
Боговете сигурно те пазят за нещо велико:
Мислиш ли?
Всеки, който си мисли, че ще стана доносник за нищо, е глупак:
Изядох камшика без да издам звук.
Да, наистина, звучи като силен пристъп на достойнство.
Надявам се обаче, това да не те разколебае от...
намерението ти да си отмъстиш на Крас.
Не, тъкмо обратното. То само засили решимостта ми.
Радвам се да го чуя.
Тази жена, Вариния, е в домът му. Цял Рим го знае.
Злите езици дори разправят...
че бил влюбен за първи път в живота си:
Забелязах нещо странно в погледа му, когато я видя за пръв път:
Оамо една страшна жена...
може да накара Крас да разлюби себе си.
Честно ще ти кажа, Гракх.
Тя не е толкова непривлекателна, колкото ти казах:
Достойнство и честност в един ден! Направо не мога да те позная.
- Но тя е невъзможна!
- Красива?
Красива? Е, да, красива.
Колкото повече вериги и слагаш, толкова по-малко изглежда като робиня.
- Горда?
- Горда, горда.
Обаче имаш чувството, че би се покорила на мъжа, който и харесва...
което е вбесяващо.
Аз харесвам Крас. Нека да му спестим агонията.
Хайде да откраднем тази жена.
Да я откраднем? Защо?
Повече не мога да навредя на Крас в сената...
мога обаче да го ударя, там където боли най-много: в гордостта.
Да нападнем врага от вътре.
Планът ти е чудесен...
но се надявам да не предлагаш аз да открадна жената!
Да.
Купи коне и закрита каруца.
Да я доведеш до довечера.
Прибави и кураж към новонамерените си добродетели.
Половин милион сестерции ще ти вдъхнат ли смелост?
Поровин милион?
Крас е поизбледнял в съзнанието ми, обаче--
Да го изличим съвсем. Цял милион!
Милион.
О такава сума мога да подкупя и самия Юпитер!
Аз съм го правил и с по-малка сума.
Прости ми за безпокойството.
Знаеш, че нямам навик да идвам в дома ти без покана.
Ти винаги си бил добре дошъл тук...
като възпитаник:
- Не си сам.
- Не.
Този път си дошъл като учител.
Премина на страната на Крас?
- Арестуван ли съм?
- Не.
Но те моля да дойдеш незабавно с мен в сената.
Това, което правя, не правя за себе си...
а за Рим.
Бедният беззащитен Рим!
Да идем да чуем още за Рим от Крас!
Нима наистина мислите, че 500 години римска история...
може толкова лесно да попадне в лапите на тълпата?
Труповете на 6000 разпнати роби вече...
се намират по протежение на Виа Апиа.
Утре последните от тях ще се бият до смърт...
в храма на дедите ми като жертвоприношение към тях:
Оъщо като всички тези роби, които умряха, така ще умрат и сподвижниците ви:::
ако и за миг се поколебаят в лоялността си към новия ред:
Знаят се враговете на държавата.
Извършват се арести. Затворите започват да се пълнят.
Във всеки град и провинция са съставени списъци на изменниците:
Утре ще научат цената на ужасното си неблагоразумие...
измяната си:
На кое място се намира моето име...
в списъка на изменниците-врагове на държавата?
На първо.
И въпреки това, към теб нямам желание за мъст:
Имуществото ти ще остане непокътнато:
Ще си запазиш ранга и титлата на римски сенатор:
Къща...
селска къща ще бъде предоставена за твоето изгнание:
Можеш да вземеш жените си със себе си.
Мен пък защо ме оставяте жив?
Последователите ти са достатъчно заблудени за да ти имат доверие.
Омятам утре да им говориш за тяхно собствено добро...
за мирното им и заможно бъдеще.
Олед това от време на време, мога да сметна за необходимо...
да те докарам обратно в Рим за да про- дължиш да изпълняваш дълга си към него:::
да успокоиш завистливите:::
и тревожните:
Ти ще ги убедиш да приемат съдбата и реда...
и да се доверят на боговете!
Можеш да си вървиш.
Опри!
Защо се криеш зад тази stоIа ?
Ето, така е по-добре.
Някоя жена е изгубила седмици от живота си докато ушие тази рокля:
Ти точно би трябвало да уважаваш труда на робите и да я носиш с гордост.
Ела тук.
Това принадлежеше на една царица...
царицата на Персия.
Тежка е.
Олед време ще ти бъде по-леко да я носиш:
Оедни.
Ще хапнеш ли малко гълъб и мед?
Не.
Ще ти хареса.
А парче пъпеш?
И малко вино, разбира се.
Яж.
Не ти заповядах да ядеш.
Поканих те.
Мислиш ли, че разкошната обстановка...
затруднява разговора?
Защо съм тук?
Добър въпрос.
Женски въпрос.
Бих искал да ти дам също толкова добър и прям отговор.
- Детето-то добре ли е?
- Той е добре.
Вчера му купих дойка.
Надявам се млякото и да му понесе.
Аз я отпратих.
Предпочитам сама да кърмя детето.
Не съм уверен, че одобрявам.
Овързва те със стария живот.
Аз искам да започнеш да гледаш напред към новия:
Не ме интересува новият ми живот тук:
Животът на детето ти те интересува, нали?
Защо ме заплашваш с детето ми?
Аз ти принадлежа. Можеш да ме вземеш когато пожелаеш:
Аз не искам да те взема.
Искам ти да дадеш.
Искам любовта ти, Вариния.
Мислиш, че като ме заплашиш да убиеш детето ми...
ще ме накараш да те обикна?
Аз не те заплаших, че ще убия детето ти.
Извинявай, Вариния.
Човек не трябва да скърби завинаги.
Аз не скърбя.
Опомням си.
Аз преча ли ти на спомените?
Не.
Ти вървиш по ръба на пропастта между истината и обидата...
с ловкостта на планинска коза!
Какво си спомняш, когато мислиш за Опартак?
Не се разстройваш, когато говориш за него?
Не.
Е, тогава...
какъв човек беше той...
в действителност?
Той беше човек, който започна съвсем сам...
като животно:
И въпреки това, в деня, в който умря...
хиляди и хиляди други с готовност биха умрели вместо него.
Какво беше той? Бог?
Не беше бог.
Той беше прост човек.
Роб.
Аз го обичах.
Той беше разбойник! Убиец!
Враг на всичко изтънчено и добро, което Рим някога е направил!
Проклятие! Ти ми кажи.
- Защо го обичаше?
- Не мога да ти кажа.
Не мога да ти кажа неща, които ти никога не би разбрал.
Но аз искам да разбера.
Нима не виждаш? Аз трябва да разбера.
Ти се боиш от него, нали?
Затова искаш жена му...
за да уталожиш страха си, притежавайки нещо негово.
Когато човек толкова го е страх, нищо не помага:
Нищо.
Ще видим.
Нима можехме да победим, Опартак?
Нима изобщо можехме да победим?
Ние спечелихме нещо само като се бихме срещу тях.
Оамо един човек да каже: "Не, няма"...
Рим започва да се страхува.
А ние бяхме десетки хиляди, които казахме "не".
Това беше удивителното.
Да видиш роби да надигат глава от прахта:::
да ги видиш да се изправят, както бяха коленичили...
да стоят гордо:::
с песен на уста:::
да ги чуеш:::
как щурмуват планините с вик:::
как пеят в равнините:
А сега те са мъртви.
Мъртви.
Вариния...
мъртва:
И детето.
Всички те.
Отрах ли те е да умреш, Опартак?
Не повече, от тогава, когато съм се родил
А теб страх ли те е ?
Да.
Аве, Консуле!
Отража, строй се.
- Къде са гладиаторите?
- Там, г-не.
Бавно минава нощта, а, Антонине?
Ти си той...
нали?
Гладиаторе, аз съм Марк Лициний Крас.
Отговори, когато ти говоря.
Центурион!
Нека да се бият сега. Онеми им веригите.
Но целият град знае, че ще се бият утре...
в храма на дедите ти:
Те ще се бият сега, за мен. Тук!
И до смърт.
А победителя ще бъде разпнат.
Оега ще видим дали мита за братството между робите е верен.
Онеми им веригите!
В кръг.
Не му прави удоволствието да се сражаваме:
Не се защитавай. Ще те убия с първия замах.
- Няма да им дам да те разпнат!
- Последната ми заповед. Подчини се!
Да започват.
Няма да им дам да те разпнат.
Нима не разбираш, колко много време минава докато умреш на кръста?
Не ме интересува!
Прости ми, Антонине.
Обичам те, Опартак, така както обичах баща си.
Обичам те...
като сина си, когото никога не ще видя:
Опи.
Ето ви я победата.
Той ще се върне.
Той ще се върне и ще бъде милиони!
Чудя се какво би казал Опартак...
ако знаеше, че Вариния и детето и...
са роби в дома ми?
Да.
Разпнете го!
Не искам да има гроб. Да няма нито следа.
Тялото му да се изгори и пепелта да се разпръсне тайно.
Боиш ли се от него, Красе?
Не когато се бих срещу него.
Знаех, че може да бъде победен.
Но сега се боя повече от него, отколкото дори и от теб.
- От мен?
- Да, скъпи ми, Цезаре.
От теб!
Тук не виждам писмото до лидера на сената:
Юлия, никак не обичам, когато се плаче:
Това е щастлив дом. Моля те, престани.
Ето ви и вас. Махай се, Юлия! Къде се губите толкова време?
Градът гъмжи от легионите на Крас. Крихме се.
Не познавам Рим, така както познавам Капуа.
Те арестуват всички!
Това значи е жената...
за която на Крас му трябваха осем легиона за да я покори!
Щеше ми се да имам повече време да се запозная с теб, мила.
За жалост, на всички нас предстои път...
към различни места:
- Къде отиваме?
- Вие отивате в Аквиания.
Нейният губернатор е един от безбройните ми братовчеди.
Ето ви и разрешително от сената. То важи за из целия познат свят.
Аз пък защо трябва да ходя в Аквитания?
Защото те помолих.
Много мило от твоя страна, Гракх, обаче аз по-скоро бих--
Удвои обещаната сума. Ето ти два милиона сестерции.
Два милиона?
Ето. Документ за освобождаването на жената.
А ето и един по-малък документ, който изготвих...
за детето, както подобава на ръста му.
Ти къде отиваш?
В Пиценум.
Пиценум? Но това е най-скучният град в Италия.
Моля ви, ще ме оставите ли?
Ела с нас.
Тъкмо да ме държиш под око, да не злоупотребя с парите.
Не ставай смешен. Аз съм сенатор.
Моля ви, тръгвайте, преди да са дошли войниците!
Това наистина би събудило ревността на Крас.
Вървете и направете пълно щастието ми.
Опести си сълзите. Опести ги за из път.
По-красив.
Отой!
Моля, легитимирайте се.
- Лентул Батиат.
- Олезте и се легитимирайте.
- Възразявам на тона ти.
- Имам заповеди.
Моля, слезте и се легитимирайте.
Казах ти, аз съм Лентул Батиат, Iаnistа от Капуа.
Това-- е зълва ми:
Г-жа, моля.
Тя пътува...
с детето си за Аквитания с разрешително от сената:
- Прегледай му багажа.
- Нито дума, моля те.
Какво каза?
- Кажи и, че е забранено да зяпа.
- Моментално.
Живо!
Това е синът ти.
Той е свободен, Опартак!
Овободен!
Той е свободен.
Той ще те помни, Опартак.
Защото аз ще му кажа.
Аз ще му кажа кой беше баща му и за какво мечтаеше!
Вариния, смили се над нас. Качи се в каруцата.
Моя любов, живот мой.
Моля те, умри. Умри.
Моля те, моля те, умри, моя любов.
О боже! Защо не можеш да умреш?
Хайде.
Обогом, моя любов, живот мой.
Обогом, сбогом.
КРАЙ