Rocky 5 (1990) Свали субтитрите
в синия ъгъл на ринга,
нашият гост от САЩ,
светоният шампион в тежка категория...
Ние сме в Москва в Съветския Съюз.
Този мач обещава да е най-гледания в историята на бокса.
Трябва да те пречупя.
- В дясно!
- Не го пуска от ъгъла!
Роки!
Роки Балбоа е в сериозна беда!
Той го убива!
Драго продължава да наказва Роки Балбоа.
- Няма болка.
- Няма болка.
Роки е бомбардиран.
Роки е наранен.
Жесток десен на Драго запраща Роки Балбоа 5 метра през ринга!
Хайде. Ставай!
Досега мача е едностранчив.
Мощната десница на Драго зашеметява Роки.
Може да се наложи да спрат мача преди някой да е умрял.
Роки отнася удари. Той е напълно изтощен.
Балбоа отново е на земята след десен.
Удар след удар. Невероятна сила на волята!
Роки Балбоа отнася досега най-силните удари на руснака.
Той е ранен и кърви.
- Добре, какво става?
- Виждам го разтроен.
- Удряй този в средата.
- Да, удряй този в средата.
- Руснака е ранен.
- Удари го!
На земята като кечист. Това е истинска война! Няма задръжки тук в Москва!
Всичката ти сила! Всичката ти мощ! Всичко, което имаш!
Тук е събран целия ти живот!
Мощен десен на Роки Балбоа!
Роки Балбоа постигна невъзможното.
О, човек, не съм виждал нищо подобно. Приодоля го като шампион, такъв какъвто си.
Направи себе си и всички останали горди.
Особено Аполо!
- Ей, Тони.
- Да, какво има? Какво ти трябва?
Повикай Ейдриан.
Как е всичко там вън?
Всичко е наред.
Какво не е наред?
- Какво не е наред?
- Помниш ли, когато Мики каза,
че когато се е биел, понякога
се е биел толкова здраво, че си е мислил, че е прекършил нещо в себе си?
Мислил е, че ще умре?
И че каза, че тогава сякаш ангелите са го викали.
Роки, плашиш ме. Не знам какво не е наред.
- Не мога...
- Не можеш какво?
Не мога да спра ръцете си да треперят.
- Не съм се чувствал така.
- По-добре да те види лекар.
Не. Просто искам да си отида вкъщи.
Не. Трябва да отидеш на лекар.
Просто съм уморен.
Просто искам да се прибера вкъщи, Мик.
- Просто съм уморен. Просто съм...
- Добре.
- Просто искам да се прибера вкъщи, става ли?
- Добре.
- Ейдриан, къде е момчето?
- Не знам.
Не виждам момчето. Къде е момчето? Не е ли тук?
- Татко!
- А ето го!
Ей, боецо! Как я караш?
- Кажи здрасти на майка си.
- Здрасти, мамо.
- Аз забравен ли съм?
- Здравей, вуйчо Поли.
- Татко, как се чувстваш?
- С няколко нови рани. Как е училището?
На почит съм.
Здравейте, Охрана на Летището. Добре дошли вкъщи. Пресата ви очаква.
Роки, какви са чувствата ти към руснаците?
Знаете, много топли. Те са велики хора.
Не разбирах какво казват, но разбирах смисъла.
Г-жо Балбоа, научихте ли малко руски?
- Дали научих руски ли?
- Да, езикът и се развързва на водка.
Роки, има слухове за физически усложнения.
- Усложнения?
- Не, това са само слухове.
Той е в идеално физическо състояние.
Роки, Американската Медицинска Асоциация препоръчва бокса да бъде забранен.
- Да.
- Съгласен ли сте с лекарите?
Да, напълно. Мисля, че лекарите не трябва да се бият.
Това беше страхотен отговор, шампионе.
Лекарите трябва да стоят далеч от ринга. Лекарите не трябва да се бият.
Роки Балбоа, най-великия шампион изобщо.
Синът на Америка Роки Балбоа! Как си?
Джорж Уошингтън Дюк, организатор на сензации,
казва добре дошъл на Роки Балбоа, шампион на всички американци и руснаци.
Искам да се отклоня малко от питането
и да направя изявление пред медиите.
Всеки в този град и в света на спорта знае моето име,
като организатор на най-страхотните сензации в тази страна.
Е, сега, в присъствието на пресата, бих искал да попитам теб, Роки Балбоа,
ще бъдещ ли сензационния и шумен спортист, който знаем, че можеш да бъдеш.
Дай шанс на този човек, Юниън Кейн, да те предизвика
за световната титла в тежка категория.
Балбоа, искам възможност да ти взема това, което имаш.
Не е ли неподходящ момент за това, Дюк? Човекът туку що кацна.
Времето е същността на живота, господа и дами.
Това което имам на тази хартия е, най-голямата гаранция
предлагана някога на шампион на планетата.
Говоря за страхотно международно представление, което ще е в Япония,
наречено "Да отидем в Токио".
Това е невероятно. Само в Америка хората като нас могат да се надигнат от потисничеството и мизерията
и да си подадат ръце за това международно събитие.
- Извинете.
- Само в Америка!
Извинете. Моят съпруг се оттегля.
Няма какво повече да доказва.
Чакайте малко! Ей, Роки.
Не мислиш ли, че е обществено отговорно да отговориш сега?
- Да отговориш на хората.
- Не е ли в това професионализма?
- Да отговориш сега, а не по-късно.
- Имате ли нещо против, ако първо се възстановя?
- Нямаш представа какво ти готвя.
- Какво значи по дяволите това?
- Достатъчно. Искаме да знаем сега.
- Трябва да си помисля. Както и да е,
искам да ви кажа, че полета беше приятен.
- Хайде, колеги. Това не е достатъчно.
- Ейдриан, ако не беше с мен,
нямаше да се справя така добре. Ти си винаги там.
И момчето ми, това че те имам е все едно, че съм се преродил.
Хайде. Оттегляш се или не?
- Все пак, извинете ни. Искам да се прибера вкъщи.
- Дайте ни нещо, което да напишем.
- Много благодаря. Оценявам го.
- Не!
Не се тревожи. Ще го накараме.
Напротив. Страхотно е.
Виж това място! Знаеш ли, кълна се няма да напусна повече това място?
Ей, искаш ли да танцуваме? Какво ще кажеш за танц за добре дошли със стареца си?
- Не ставай глупав. Студено е.
- Ще ви стопля, млада г-це.
Един танц. Побързай. Музиката почти свърши.
- Харесва ли ти песента?
- Трябва да почиваш.
- Да, знам.
- Уморена съм. Хайде.
Може би трябва да те отведа горе и да те насиля като брояч на паркинг.
- Ще ти струва петак.
- О, Ейдриан!
Къде се научи да говориш така мръснишки?
Вуйчо Поли, забеляза ли нещо странно в татко?
Просто пое няколко здрави удара.
Мисля, че разказваш по-добри шеги от мен, Ейдриан.
Чух ли някой да вика стареца си? Ти ли беше?
Време за спане, а?
Татко, знаеш ли, че костите ти растат три пъти по-бързо през нощта?
Не, не знаех, но чух нещо подобно. Това аз ли съм?
- Да, това си ти.
- Чудесно!
- Това съм аз? Когато бяхме на риба, а?
- Да.
Красота! Виж палатката.
Ако си спомням добре, рибата беше доста по-голяма.
Всъщност беше доста по-малка.
Все пак, хайде. В леглото. Време е за почивка.
Страхотно. Не знам къде си научил това.
Нещо как тези неща излизат от пръстите ти...
Господи.
Коя е тази?
Мадам Дюпонт, учителката ми по френски.
Наистина?
Да. Изглежда френски, определено.
Не бих я показал на майка ти, щото тя не разбира френски добре.
Боже. По-добре я скрий.
Е, шампионе, време е за спане.
Е, знаеш ли? Знам малко френски.
- Чук, чук.
- Кой е там?
- Мадам.
- Мадам коя?
- Ма дам (моя тъп) крак се заклешти на вратата!
- това е стара шега.
Какво искаш от мен? Опитвам се.
Не знам всички шеги, нали?
- Какво е това?
- Какво?
Виж какво намерих зад ухото ти. Руски пари. Златни уши!
Добре. Както и да е. Трябва да поспиш.
Татко? Днес като каза, че да ме имаш е като да си прероден...
- Да?
- Какво искаше да кажеш?
Е, знаеш, ти се роди както всеки друг
и ядеш три пъти на ден като всеки, нали знаеш какво искам да кажа?
Ти имаш А и Б-страните на живота.
Аз съм от Б-страната, но ти... ти имаш всички възможности.
Та като те видя, че имаш всички тези неща, които нямах,
все едно живея през твоите очи.
Хубаво е. Все едно всичко се повтаря.
Това е прекрасно.
Ей, погледни ме. Приличам ли на ракун?
- Малко.
- Като Роки Ракуна ли?
- Да, малко.
- Не!
- Да, приличаш малко.
- Наистина?
Ей, ако мислиш, че изглеждам зле, виж другите на какво приличат.
Стига толкова. Лека нощ.
- Хайде, хлапе?
- Лека.
- Татко?
- Да?
- Радвам се, че си вкъщи.
- Благодаря. Оценявам го.
Ще играем утре, става ли? Може би ще ми покажеш учителката си по английски.
- И тя е доста готина.
- Не!
Лека нощ, хлапе.
Заслужаваш най-лошото, за това което направи.
- Това бяха парите на Роки.
- Ще ставаш ли истерична?
- Профука всичко наше.
- Беше грешка.
Мислиш, че това очаквах да стане ли?
Не се измъквай. Ти просто подари живота ни!
И мислиш, че е просто глупава грешка?
Поли, съзнаваш ли какво си направил? Знаеш ли колко е сериозно?
Разбирам! Напълно ми е ясно!
Разбирам. Вашият счетоводител е крадец, не аз!
Направих това, което смятах за правилно. Не ме обвинявай.
Искам да убия гада повече от всеки друг.
Ейдриан, какво не е наред?
Виж какво направи. Тя ми стоварва цялата вина.
- Хайде, Поли, не изкарвай мен виновна.
- Какво направи, Поли?
Дал е пълномощно на счетоводителя ни.
Не съм давал нищо на никой.
Той прати писмо. Пишеше "Ще бъдете няколко месеца в Русия,
а Роки трябва да подпише данъчно заявление".
Това заявление е било пълномощно, Поли!
Той е крадеца! Трябва ми алкохол.
Роки, кълна се в очите си, не съм откраднал и петак.
Ейдриан, какво става тук?
- Няма ги.
- Кои ги няма?
Парите. Парите. Всичко. Загубихме ги.
Документа, който ти е дал Поли да подпишеш не е бил данъчно заявление.
Било е пълномощно за всичко за счетоводителя,
който е бил замесен в афери за големи суми.
Мислел, че може да върне парите преди да сте разбрали.
За нещастие за теб и за всички в тази стая,
неговите сделки са се провалили, защото пазара се срина. И сте загубили милиони.
- И нищо ли не мога да направя?
- Повдигнах осем обвинения срещу него.
Имате неплатени данъци за собствеността,
не е плащал данъците ви от 6 години, а ипотеката ви от месеци.
Нямаме ипотека. Къщата ни е напълно изплатена.
- Не питайте мен, а него.
- Има почти $400000 неизплатени.
Единственото нещо, което не е със задължения е гимнастически салон, завещан на сина му
от Мики Голдмил през 1982 г.
Можеш да продадеш някои неща. Помниш ли рекламите, които прави?
Не мога да се снимам в реклами. Аз съм боец. Това мога да правя.
Не, не можем да намерим спонсори. С разследването на счетоводителя
и криминалното досие на Роки за нападение.
Но това беше много отдавна. Той не е знаел...
Защо не още няколко мача? С твоята популярност ще се оправиш за нула време.
- Той се оттегли.
- Роко, използвай възможността.
Казах, че се оттегли! Поли, тук сме заради теб.
Няма да слушам това. Мислех, че въртя добър бизнес.
- Мислел си това?
- Ей! Счетоводителя беше твой избор.
Ти трябваше да знаеш, че е крадец, но ти живееш в приказките.
- Ти си като сезон, който не се променя.
- Ей, достатъчно.
Аз не съм парцал, който можете да си подритвате.
Обадете се на Дюк. Кажете му, че ще се бия с Кейн. Не ми пука. Където и както поиска.
- Не. Роки, не!
- Ако това искате, така да бъде.
- Роки, моля те.
- Няколко боя и ще се оправим.
- Да, но ти каза...
- Не, не съм казал нищо.
- Да не стигнахме дотук, за да загубим всичко?
- Трябва да отидеш на лекар.
- Не ми трябва лекар. Трябва ми мениджър.
- Ако лекаря каже да, ще те подкрепя.
Трябва да се бия, а? Аз имам проблеми. Аз трябва да се бия.
Ще го направиш ли за мен?
Добре. За теб.
Заради многото тежки удари в главата,
имате увреждане типично за боксьор наречено кевум септум пеликидум,
което е дупка в мембраната, която отделя полукълбата.
Повърхностните неврони в тази област също са увредени.
Просто казано, г-н Балбоа, имате мозъчни увреждания.
След колко време ще се възстанови?
Това е необратимо.
Роки, трябва да се оттеглиш.
Не искам да се оттеглям. Не му е времето. Не тук или в някой офис.
Туку що направих най-добрия си бой. Туку що, нали?
- И се нуждая от няколко още.
- Не. Ти имаш сериозно мозъчно увреждане.
Може да бърка. Всеки може да греши.
Не е Бог. Ейдриан, само Бог е безгрешен.
- Роки, това е най-добре за теб.
- Трябват ми само още няколко лесни.
Не, легално. Не можеш да получиш лиценз в никой Щат. Не може, нали, докторе?
- Точно така.
- Роки, обичаш ли ме?
- Да, обичам те. Защо питаш?
- Защото ако обичаш някого,
живееш с него, живееш за него. Не си играеш с живота.
Роки, не ме е грижа за парите. А за теб.
Това само има значение.
Моля те. Всичко ще бъде наред.
- Никой няма да разбере, нали?
- Строго поверително е.
Благодаря.
Може ли да чуем по-висока сума, моля?
Това ли е?
Продадено.
Продължаваме, дами и господа. Предмет номер 46...
Ей, хлапе. Мотора е продаден.
Ей, мотора е продаден. Ставай от мотора. Хайде.
Не се тревожи. И преди сме били бедни.
Ще оправя нещата. Само трябва да се държим заедно, а? Като семейство.
Да, добре.
Хайде. Знай, Мики казваше боя не е свършил докато не чуеш гонга.
Не сме чули гонга още, нали?
Боксовите ръкавици на Роки Балбоа от първия му мач...
Роки?
Ей, още ми става.
Защо носиш тези дрехи?
Просто ровех из нещата и ги намерих. Чувствам се удобно в тях.
Търсих те навсякъде. Много е подтискащо.
Да, знам какво искаш да кажеш.
Какво прави това зад ухото ти?
- О, Боже!
- Помниш ли ги?
Да.
- Помня, когато ги свали.
- Да. При първата ни целувка.
Ейдриан, искам да изляза за малко. Знаеш, да се поразходя.
Просто да се почувствам по-добре. Но ей, можеш да поговориш с детето?
- Щото приема нещата много тежко.
- Разбира се.
- Къде отиваш?
- Мислех да отида при Анди.
- Той беше шампион.
- Как пропиля всичко?
Как я караш, Мик?
Избегни удара.
Избегни удара!
Точно така. Това е.
- Ей, не съм чул никакъв гонг!
- Добре.
Добре! Така е добре. Избегни удара.
Това е. Представи си! Виж дървото пред теб.
Видиш ли как е правилно, ще го направиш правилно.
Това е хубаво. Много хубаво.
Край!
Ела, Рок. Боже, ти си готов, нали?
Аполо няма да знае какво го е ударило. Ще го прегазиш като булдозер.
Италиански булдозер.
Да знаеш, хлапе, знам как се чувстваш заради този предстоящ бой.
Знам, защото също съм бил млад.
Ще ти кажа нещо.
Ако не беше тук,
сигурно нямаше да съм жив досега.
Това, че си тук и се справяш чудесно ми дава...
Как се казва? Мотивация да живея.
Щото мисля, че хората умират понякога, защото няма за какво да живеят повече.
Природата е по-умна отколкото си мислят хората.
И природата е по-умна отколкото си мислят хората. Малко по-малко губим приятелите си,
губим всичко и продължаваме да губим и губим, докато си кажем:
"За какво по дяволите живея още? Нямам причина да продължавам."
Но с теб, хлапе...
Да, имам причина да продължа.
Ще остана жив. И ще гледам как успяваш.
- И няма да те напусна.
- Няма да те напусна докато това не стане.
Щото като те напусна, ти не само ще знаеш как да се биеш,
ще можеш да се грижиш за себе си и извън ринга. Това добре ли е?
- Добре е.
- Добре.
- Имам подарък за теб.
- О, Мики.
- Чакай малко.
- Наистина не е нужно.
Виж това. Виждаш ли го? Това е любимото нещо, което съм имал на тази земя.
Роки Марчиано ми го даде.
Знаеш ли какво е? Неговото копче за ръкавели.
И сега ти го давам на теб.
И това ще бъде като...
Като ангел на рамото ти.
И ако някога бъдеш наранен и почустваш, че пропадаш,
този малък ангел ще прошепне в ухото ти.
Ще каже "Ставай, кучи сине!"
"Щото Мики те обича".
Ясно?
Благодаря, Мик. И аз те обичам.
Боже. Дай му да се разбере, хлапе.
- Покажи му.
- Благодаря.
Ти беше ангела.
- Ето.
- Какво е станало с другото копче?
Не знам. Само ми даде едно.
Даде го на един негодяй.
Внимателно. Не се тревожи за това.
Добре, да вървим, Поли.
Не мога да повярвам. Детето го приема доста добре.
Ей, Рок, добре че запазих това място? Това спести пари.
Дръпнете се.
Ха? Има и малко алуминий отпред. Супер е!
Благодаря.
Добре завърнал се, Роки. Липсваше ни!
Временно е, знаеш нали?
Да влезем.
- Здравейте?
- Г-жо Балбоа?
- Джорж Уошингтън Дюк е.
- Да?
Г-жо, Балбоа, можете ли да го чуете? Слушайте внимателно. Сигурно го чувате.
- Да чувам какво?
- Звука на щастието,
от чукащата възможност.
Какво ви трябва да осъзнаете,
че ви давам шанс да си стъпите отново на краката?
Нека се заема с кариерата на съпруга ви и ще заживеете отново като хора.
Вижте, г-н Дюк, ние живеем като хора. Трябва да опитате някога.
И оставете съпруга ме на мира.
Жени!
Кога пропуши пак?
Не знам. Това е като лош навик, който се връща. Но, ей!
Не говорим за мен. Говорим за теб.
Ей, Роки, как я караш?
- Радвам се да те видя.
- Благодаря. Радвам се, че се върнах.
Ти си умен в училище, но трябва да си умен и на улицата.
- Което значи?
- Трябва да знаеш кои са играчите
и с кого говориш.
- Внимавай с хайманите. Всички са хаймани.
- Какво е хаймана?
- Питай баща си.
- Хайманата е като крадец.
- Не го схвана.
- Е, крадец свързан с...
- Роки!
- Помниш ли ме? Аз съм майката на Буба.
- О, да.
- Използваше главата му за круша.
- Да, имаше хубава глава.
- Както и да е, като крадец свързан с примамване.
- Не го схвана.
Измама? Казваш да се пазя от измамници.
Да, точно така. Правилно. Знаеш ли, че си много умен?
Тук не беше ли магазина "Атомик Хоги"?
Тук съм отскоро, татко.
- Това място има кариеси.
- Нарича се урбанистично разпадане.
Ще ти кажа нещо, това място се разпада отвсякъде.
Малко алуминиева дограма и боя и може да се оправи. Какво мислиш?
Както и да е, закъсняваме за училище. Поли, искам да говоря насаме със сина си.
- Все едно нямам чувства.
- О, стига.
- Така започват войните.
- Успокой се, става ли?
- Виж, всеки има своя гледна точка.
- Страшна мисъл, Рок.
Всеки се бори за нещо. Тези деца са от улицата. Така живеят.
Тези деца не са като тези, с които си израснал.
- Трябва да си много внимателен.
- Така смятам.
Смяташ! Да знаеш, някога ме правиш на истински глупак.
- Защо?
- Защо? Щото си по-умен от мен.
- Не, не съм.
- Да, ти си.
Защото ти научаваш всеки ден нещо ново, а аз забравям по нещо.
Ей, слушай. Ние сме заедно във всичко.
Ако не знаеш как да се оправиш, не се страхувай да ми кажеш.
Трялва да се държим заедно, щото сме какво?
- Какво?
- Какво сме?
- О, семейство.
- Семейство! Запомни го добре.
Учех тук, когото бях като теб. Хубави тухли. Тогава си беше трудно.
Но мисля, че можеш да се справиш, не мислиш ли?
Ако си учил, значи и аз мога.
Наистина не съм уплашен.
Наистина?
Е, предполагам малко.
- Но това е нормално, не мислиш ли?
- О, да. Бил съм се в 72 мача
и съм бил уплашен във всеки един от тях, така че си е нормално.
- До скоро.
- Добре, хлапе. Това е входната врата.
Ей, почакай. Какво е това?
Небеса. От къде се взе?
Странно скривалище за парите за обяд.
Знаеш ли, това е само шега?
- Благодаря, татко.
- Добре, тогава до скоро.
Помни татко те обича. Ти си номер едно. Семейство.
Бъди вежлив, става ли? Всичко ще е наред.
И не заглеждай чужда приятелка. Тук не харесват това.
Да знаеш, Поли, наистина се тревожа за него.
Той не е свикнал на този живот. Не познава улиците.
Знам какво ще стане в училище.
Някои умници ще се опитат да го набият, защото е мой син.
Знаеш какво става дадеш ли им възможност? Искам да кажа, Боже...
- Г-н Балбоа, казвам се Томи Ган.
- Да? Как я караш?
С това име по-добре да си корав.
Не е лесно. Както и да е, аз съм от Оклахома. Аматьорският ми рекорд е 45 на 1.
- Станах професионалист на 18 и имам осем боя.
- Ти си боец?
Сега съм на 20 и бих искал да ви покажа какво мога.
- Спестил съм около 400 кинта...
- Г-н Роки Балбоа!
Извинете, дошъл съм по работа. Радвам се да те видя отново, приятелю.
- Как я караш?
- Здрав съм. Какво мога повече да искам?
- Виж, трябва да ходя на работа.
- Какво, тук? В тази пещ?
- Не може да е добре за имиджа.
- Урбанистично спадане. Какво можеш да направиш?
Какво казваш? Разпадане е. Урбанистично разпадане.
Джорж иска да преосмислиш решението си за отказването. Хонорарите са много големи.
- Официално съм свършен.
- Имаш колекционерска стойност.
Слагаш задници по местата им. Един бизнесмен не се оттегля докато е способен.
- Само в Америка има такива възможности.
- Юниън Кейн ще се бие за титлата.
Ето няколко билета. Сигурни сме, че ще спечели.
- Ако я вземе, това е времето за предизвикателство.
- Хората обичат завръщанията.
Няма нищо по-комерсиално от дългоочакваното завръщане
на бившо, загубило всичко величие.
Както казва Марк Твен: "Добродетелността не е била никога ценена колкото парите".
- Кой е Твен?
- Художник.
Ти си Голямата Бяла Надежда.
Искаш да кажеш Голямата Бяла Неудача. Не, забрави за това.
Спри с глупостите. Знам проблема. Да не мислиш, че съм роден вчера?
Мерлин, покажи му го. Това е мидицинският ти картон. Може да го оправим.
- От къде го взехте?
- Няма значение.
Ако се биеш с Кейн, Джорж ти гарантира лиценз.
- Гарантирам.
- Можеш да направиш това?
- Няма проблем.
- Само се върни и го имаш.
- Сега е времето. Сделката е добра. Само кажи да!
- Може да използваме още един хонорар.
- Ейдриан, откъде се появи?
- Г-жа Балбоа изведнъж се появи! Тя е магьосница.
Не сте забавен. Да не се опитвате да го уговаряте да се бие?
Говорим за бизнес, скъпа. Харесва ли ти трудния живот?
Харесва ли ти усещането да си бъркаш в джоба и да напипваш само крака си? Не мисля така.
Давам ти възможност да се измъкнеш от мизерията.
- На кой си мислиш, че говориш?
- Ейдриан, нали не работиш отсреща...
За какво по дяволите говорите? Това е невероятна възможност.
Възможност за кой? За вас да направите пари? За него да е негоден за нищо?
Какво щяхте да направите, ако нещата стояха точно обратно?
Помислете си за това.
Роки, на тях не им пука за теб.
Да сме сериозни. Ти олицитворяваш мечтата на тези без шанс.
Малките хора се разпознават в теб. Това е ключът към успеха.
Ти си истински шампион, истински човек от народа. Продай го докато има кой да го купи.
Това няма да продължи вечно. Казваш, че си боец, тогава се бий!
И ще ти осигуря толкова пари, че да плуваш в тях. Можеш да плуваш, нали?
Какво ще кажеш? Сложи малко стимул зад тези мускули.
Той приключи. Приключи с боксирането!
Ти си невероятен глупак.
Може би трябва да подпишем с г-жа Балбоа за бой с Кейн, а?
Изглежда тя е силния пол (cojones) в семейството.
Не говори така пред жена ми.
Това не е пейка, момче.
- Ще подпише.
- Роки, наистина съжелявам. Не исках да...
Искате да сте насаме? Ще се кача горе.
Роки.
Роки, съжелявам. Аз...
Един удар може да е достатъчен, да станеш инвалид.
Вече се чувствам такъв. Защо се върна? Прекалено си умна за това.
Нямах какво да правя. Така че се обадих на Глория.
- Тя каза, че може да използва почасова помощ.
- Но искаш да го направиш?
Защо да се връщаш там, от където започна? На мен ми се налага, но на теб не!
Почнах, за да съм близо до теб.
Добре, да. Май стана студено.
Май е по-добре да влезем, а? Разбрах.
- Добре ли си?
- Какво?
- Добре ли си?
- Да, добре съм, наистина.
Ейдриан, стана студено, а?
Ей, Ейдриан! Напускали ли сме това място някога?
Не знам.
Ей, нещо против да поговорим сега?
Зает съм в момента с мисли.
Няма да подпише. Балбоа не мисли правилно.
- Никой от тези негодници не го прави. Трябва ми примамка.
- Ще се бия с Балбоа на часа.
- По-добър съм от Балбоа и в най-добрите му моменти.
- Ей!
Държа ти правата. Ще се биеш, с който кажа,
където кажа и както кажа. Схвана ли?
Не хапи ръката, която те храни, а?
Никой от тези негодници не мисли правилно.
Само ми трябва стръв.
Ей! Не си ли детето на Роки?
- Да! Ти си хлапето на Рок, нали?
- Да. Как я караш?
Виждал съм твоя снимка във вестника.
- Знаеш ли какво? Баща ти е боклук.
- Какво?
- Разкарай се от мен!
- Защо ми носиш якето?
- Просто го оставете на мира!
- И ти ли искаш да го отнесеш?
- Дай си ми якето! Не се шегувам.
- Няма да стане.
Да не вземеш да се разболееш!
Надявам се да не хванеш настинка, богаташче.
Дръж ги високо. Отбягвай. Това е.
Това е чашата, от която Роки пиеше на двора. Десет кинта.
- Как мога да съм сигурен?
- Виж отпечатъците от устни.
- Добре. Пет кинта. Не повече.
- Дадено.
- Извинете.
- Томи Ган!
- Има ли къде да се преоблека?
- Там вътре.
Край! Ей, Ричард, слушай ме.
Ако искаш да оцелееш, трябва да избягваш ударите.
Гард, удряш и не те удрят, разбра ли? Добре, почивка.
- Роко, помниш ли Томи Ган?
- О, да.
Каза, че иска да се бие. Аз му отговорих да се омъжи.
Защо?
Това е боксов хумор, Роко.
Да видим какво можеш, хлапе.
Да се омъжи. Разбрах.
- Бенсън! Какво ще кажеш да се пораздвижиш?
- Да, добре.
Ей, Поли, какво е коджони (cojones)?
Коджони (Cojones) е испански идиоти на латински.
- Ей, Рок, готови сме.
- Чудесно.
Ей, хлапе. Имаш ли каска?
Не, не ми трябва.
Ще му избият коджоните.
Добре. Готови ли сте, момчета?
- Бенсън, по-полека, става ли?
- Разбира се. Добре, Рок.
Край!
Добре, само по-спокойно. Отбягваш и удряш.
- Ей, хлапе! Как ти беше името?
- Томи Ган.
Томи, уау! Не е противозаконно да отбягваш.
Рамо до рамо. Това е.
- Ей, по-спокойно.
- Хайде, по-леко. Нарича се спаринг.
Ей! Добре. Ей, хлапе.
Ей, по-леко! Край!
Подушваш ли, Роко? Аромата на възможността.
Ей, това е. Какво казах? Край!
Ей, това е. Край!
Ей, назад. Достатъчно! Какво ти става?
- Томи, да не си полудял?
- Какво ти става бе, човек?
- Съжелявам.
- Охлади, хлапе. Съжелявам за това.
Той смърди на възможност, Роко.
Ей, по-леко не значи да чупиш кости.
- Съжелявам. Но какво мислиш?
- Какво мисля ли? Не мисля, че слушаш.
Биеш се все едно се биеш на улицата.
Знам нещо и за това, но тук се боксираме. Не се убиваме.
- Съжелявам, но знаех, че мога да го довърша.
- Да? Е, не днес, ясно?
- Това ли е?
- Трябва да работя с тези деца.
Какво ще кажеш да ми станеш мениджър?
- Мениджър?
- Да.
Освен ако не мислиш, че нищо няма да излезе.
Нищо да не излезе?
Да, имаш голям потенциал. Имаш много умения. Но аз не съм мениджър.
Предишният собственик беше мениджър.
Но, аз винаги съм имал... мениджъри.
Ей, виж. Късмет, става ли?
Добре, момчета. Да продължаваме.
Хайде. Движение.
Това е. Хубаво.
Добре, момчета. Без коварни удари. Раздвижете се.
Как я караш?
Студено ли ти е? Изглежда ти е.
Предполагам, че е от времето.
Ето. Вземи ми якето.
Не, благодаря. Къде ти е приятеля?
Той? Забрави го. Няма обноски.
Аз съм Джул, ако искаш да знаеш.
Аз съм Робърт.
Здравей.
Е, живея от шест години тук. Не е Дисниленд!
- Бил ли си в Дисниленд?
- Естествено.
Звучиш все едно всеки е ходил.
Не можеш да кажеш от пръв поглед, но аз не съм като другите деца.
Защо? Какво те прави различна?
Не знам. Предполагам, щото искам да се махна оттук. Знаеш как е.
Да знаеш, за италианче нямаш лош задник.
- С първите пари, които получа отивам в Маями.
- Защо Маями?
- В Маями имат нужда от жиголота.
- Да, четох нещо такова.
Гърбът почва да ме боли. Как така ти нямаш артрит?
Не съм се превивал достатъчно?
Ейдриан не заслужава това.
Това място ме подтиска, Поли.
Ей, Рок! Влез. Всички питат за теб.
- Не, благодаря. Малко съм уморен.
- Аз пък съм малко жаден.
- Върви, ако искаш.
- Г-н Балбоа?
- Виж това. Томи Ган.
- Защо все още се моташ наоколо?
- Мога ли да направя нещо за теб?
- Да. Бих искал да опитам пак.
Хлапе, бих искал да помогна, но не знам нищо за мениджерството.
Виж, искам само шанс. Ако пак оплескам нещата, напускам.
- Какво имаш да губиш?
- Аз? Нищо. Ти си този, който има да губи.
- Нямам какво да губя.
- Може би имаш.
Какво ако не се справям добре и ти не успееш?
Знаеш ли не искам да ме обвиняваш за това?
Ето какво бих направил на твое място. Чуй ме. Ако бях на твое място,
бих се прибрал вкъщи и бих говорил със семейството си. Може би ще измислим нещо по-добро.
Аз нямам семейство. Всичко което имам е това, което виждаш.
Знам всичко за теб от първия ти мач с Аполо Крийд.
Четох как никой не е искал да ти даде шанс.
Не съм от същата улица като теб, но съм гладен както ти си бил.
Откакто сложих ръкавиците искам да те срещна.
Щото знам, че ако някой може да ме направи победител това си ти.
Ей, Поли, да виждаш тук победител?
Да! Човек, ти си побеждавал най-добрите. Никой не може да го отрече.
Виж, Роки, не ме познаваш, но ще направя всичко, което поискаш.
И ако не мога, ще си скъсам задник да опитвам.
Не искам нищо друго освен възможност, само една възможност.
Гладен ли си?
Да.
Да? Ела.
Ще ти хареса как готви Ейдриан.
Прави страшни макарони със всякакви неща, особено домати.
Но трябва да те предупредя, малко прекалява с чесъна!
- Е защо това дете ти разкраси лицето?
- Това няма значение, татко.
- Не, има. Взели са му якето.
- Не го искам.
Взели са това с яката?
- Ще отида в училището ти и...
- Само ще влошиш нещата.
- Не мога ли да правя това, което мисля за правилно?
- Кое мислиш, че е правилно?
- Бейзболна бухалка през лицето.
- Поли!
- Ейдриан, може ли да ми подадеш чинията?
- Да, Роки.
Имах такъв проблем, когато бях на училище.
Всеки ден бях преследван от това дете, докато един ден майка ми не каза:
- "Преструвай се на балон".
- Балон?
Каза, че ако ги ударя здраво, сами ще си отидат.
Томи, опитваме се да научим сина си да решава проблемите си
с ума си, а не с мускулите си.
- Съжелявам.
- За това ям бой.
- Няма да ядеш бой.
- Татко, ще ме научиш ли как да се бия?
Бейзболна бухалка ще свърши работа.
Искаш ли пораснеш използвайки юмруците си?
Ейдриан, не мисля, че е толкова лоша идея,
ако го науча на няколко... смъртоносни удара.
Томи, баща ти ли те научи да се биеш?
- Не, не точно. Трябваше да...
- Слънчице, не фамилиарничи.
Не, всичко е наред. Виж моя старец пиеше много. Сериозно.
Излизаше с приятелите си и когато се прибереше гледаше да си го изкара на мен.
Също удряше и майка ми. Правил го е много пъти.
Растейки мислех само как да набия баща си.
На 13 години загазих в училище.
Върза ме и така ме би с колана си, че не можех да ходя седмица.
Не можех да правя нищо.
Първият, който нокаутирах, беше баща ми. На ринга виждам само него.
Това е извратено, нали?
Е, Томи, поне си имал баща, който да те би, а?
Да.
- Аз не съм имал и това.
- Един ден можеш да налагаш баща си.
- Поли, защо му говориш това?
- Това е естественият подбор.
- Томи, къде ще преспиш?
- О, ще намеря някое място.
Не, чуй ме. Имаме стая в сутерена.
- Ами аз?
- Синът ти спи там.
- Е, може да спи при вуйчо се.
- Какво, аз да не съм приют?
Не искам да създавам проблеми. Ще намеря, къде да отседна.
Не, всичко е наред. Ще е само за малко.
Нали? Няма проблем. Ей, хлапе, оценявам го. Навън е студено.
- Няма да сменям чаршафите.
- Ей, кога изобщо си го правил?
Томи, защо не слезем долу? Ще ти покажа мястото.
Защо не слезеш долу и покажеш на баща си какво направи днес?
Ей, младши! Оная ти работа не изпуска, нали?
- Познаваш ли го този?
- Да. Удря здраво.
- Ейдриан готви добре!
- Да, добра е. Слушай, Томи.
Нямахме време да подредим всичко.
Ще подредим скоро, нали разбираш?
- Уоу! Човек, за това говорих.
- Света скумрийо!
Защо пазиш тези неща тук долу?
Кога успя да направиш това? Извадил е всичко от кашоните. Красота.
Боядисал си... Кога успя да свършиш всичко, хлапе?
- След училище. Не е голяма работа.
- От къде взе тази ръкавица?
Тази ли? Благодаря. Това е едно от любимите ми неща.
Мики ми я даде преди да си отиде. Била е копче за ръкавели ва Роки Марчиано.
- Наистина? Истинският Роки Марчиано?
- Накара ме да се сетя за Мики.
Искам да ти покажа нещо. Той ми каза много отдавна...
Каза ми, че биенето е 90% в главата
и 10% в тялото. Това ми каза.
- Татко, днес срещнах едно много хубаво момиче.
- Наистина? Това е чудесно.
- Тя е много по-добра от...
- Чакай малко. Не си губи мисълта.
Сега се връщам. Искам да кажа няколко неща на Томи.
Ей, кой ти беше най-добрия приятел в Орландо?
- В Оклахома.
- А, да.
- Ерик Елдър.
- Не, не.
Твоят най-добър плиятел се нарича Честния Страх.
Виж, страха е най-добрия приятел на боеца. Няма от какво да се срамуваш.
Виж, страха те държи нащрек. Държи те буден. Кара те да оцелееш.
Но истината е, че трябва да се нучиш да го контролираш.
Щото страха е като огъня и гори дълбоко в теб.
Ако го контролираш, ще те направи опасен.
Но виж, ако той те контролира,
ще те изгори и всичко около теб. Това е истина.
Както и да е, това са нещата, които ми бяха казани
и ако искаш, ще те науча на тях.
Това значи ли, че ще си ми мениджър?
- Определено. Ей, семейство.
- Добре!
- Само напред.
- Имаш ли нещо против да ми покажеш някои неща?
Разбира се, Томи. Ще ти покажа много неща.
Ей, богаташче. Колко имаш днес в джоба си?
- Нищо.
- Хайде, дай ни ги.
- Нямам нищо.
- Хайде, дай ми парите.
- Хайде!
- Ей, трябва да ям.
Бил гладен, трябвало да яде. Добре, яж това.
Взех ги. Да вървим!
Отче Кармайн!
Отче Кармайн!
- Може би не е вкъщи.
- Свещениците винаги са вкъщи.
Не исках да те тревожа толкова много, Отче.
Отлично. Всичко е идеално.
Отче, това е моят приятел, Томи Ган.
Чудех се... Томи е боец и аз съм негов мениджър.
Чудех се, дали ще ме направите услуга, ако не сте зает.
Може ли да ни кажете няколко благословии? Първа, за да не оплескам нещата като мениджър.
И втора, Томи да се представи толкова добре колкото знам, че може: страхотно.
Няма да нарани никой. Може ли да го направите?
Обичам, когато прави това. Благодаря, Отче! Наистина го оценявам.
- Пак заповядай.
- Добре. Ще се видим в църквата.
- Ей, защо направи това?
- Не вреди да имаш ангел на своя страна.
- Ей, Рок. Как я караш?
- Страхотно, момчета.
Забави или ще получиш фиш!
- Това е Томи Ган. Той ще стане шампион.
- Как я караш, Том?
Добре, спрете. Спрете!
Махни се от въжетата!
- Спокойно.
- Трябват ми повече тренировки.
- Не, ти си готов.
- Не, този ме убива.
- Готов си. Супер си.
- Той ме убива.
- Чувствам се слаб.
- Не, чуй ме. Млъкни!
Мик казваше, че единствената разлика между героя и страхливеца е,
героя иска да продължи. Използвай шанса.
Той също е уплашен. И двамата сте уплашени.
Помниш ли какво ти казах в сутерена за страха? Че е като огъня?
Трябва да го контролираш или те изгаря. Или ще изгори него.
Използвай това, Томи.
Няма да направя нещо, което да те нарани, разбра ли?
Страха е като огъня, разбра ли? Остави го да гори докато стане като вулкан.
Когато се отприщи, отприщи го срещу този човек, става ли?
Сега можеш да го победиш, а? Не става въпрос за мускули, а за сърце.
Сърце и огън! Добре, сега го направи.
Помни, аз съм като ангел на рамото ти.
Няма да позволя нищо да ти се случи. Давай.
Хайде, Томи. Удряй!
Ляв, десен!
Тялото!
В тялото, Томи. Това е.
Сам, добре ли си? Ей, Томи Ган! Да нямаш оръжие, а?
Издишай. Сега.
И десет. Можеш да го направиш.
Можеш. Хайде, вдигни се.
Този път те спипах!
Томи, знаеш ли, тези гащета са много специални за мен?
Удряй! Удряй!
Браво, хлапе! Това беше страхотно.
Томи! Томи!
Добре.
- Победих те. Не мога да повярвам.
- Да, наистина. Много си бърз, Томи.
Да, Мерлин. Слушай, имам идея. Мисля, че най-накрая ще заковем Балбоа.
Те чакат пак.
- Ако искаш, имампочти долар.
- Запази го.
- Идваш пак при бедните, смотльо?
- Ей, какво имаш в чантата?
Ей, глупак! Защо не ми говориш? Ще ти избия зъбите.
- Давай.
- Какво каза той? Боклука си е загубил ума.
- Какво каза?
- Давай!
Хайде! Вдигни си ръцете.
Няма начин. И без това не го харесвах.
Мисля, че това е мое.
Робърт! Робърт!
Ако ще приключваме, да приключваме сега.
Да, няма проблем. До скоро.
Не мога да повярвам.
- Ще кажеш ли на баща си?
- Да.
Добре. Това е. Още веднъж.
Виж, страхотен си в комбинациите,
но трябва да се научишда се движиш настрани като чистачка на кола
- така няма да те засягат ударите.
- Татко!
Върнах си якето! Виж, върнах си якето.
О, това е страхотно, хлапе. Красота.
Смазах го. Всички в училище полудяха. Всички!
- Роки, изстивам.
- Трябва да продължа с Томи.
Той изстива. Но върви и кажи на майка си. Тя ще се радва да чуе това. Красота.
Добре, да продължаваме, Томи.
Браво.
Вижте го Томи!
- Мислиш ли, че имам шанс срещу него?
- Определено.
Томи, всеки който има два юмрука и сърце има шанс.
Край!
Момче, имаш златни ръце. Искам да ти представя някой.
Това е. Край.
Отблъсни го.
- Това е!
- Това е лодката ти, Рок.
- Каква лодка?
- Тази, която ще те потопи.
Томи Ган на върха.
Ако Дюк ти е мениджър,
ще имаш скъпо платени мачове, за които Балбоа само може да сънува.
При победителя отива плячката.
Избегни удара, Томи!
Да.
Край!
- Справи се страхотно! Успя!
- Сега ще получа ли шанс за титлата?
- Да, съвсем скоро.
- Томи, насам!
Ей, бейби! Как си?
Победител във втората минута и десетата секунда...
Е, Роки, кога Томи ще се бие с Юниън Кейн?
- Трябва да поговорим за това.
- Как се чувстваш да си част...
- Роко, той не си струва.
- Би се страхотно.
Корабът потъна, Роко. Потъна.
Трябва да е попаднал в задръстване. Вече трябваше да е тук.
- Защо?
- Коледа е.
- Трябва да е тук със семейството си.
- Може би не мисли, че това е семейството му.
Напротив, ние сме семейстовото му. Ей, Ейдриан, виж това.
Искам да му дам това. Какво мислиш?
Мисля, че му даде достатъчно.
О, стига, Ейдриан. И той ни даде нещо.
Даде ни нещо като втори шанс, нали? Хайде, Коледа е.
Само в Америка. Да имаш най-доброто и да носиш най-доброто.
- Но трябва да останеш на върха.
- Никой не помни номер 2.
- Аз със сигурност.
- Проверих в боксовата комисия.
Изглежда няма официален договор между теб и Балбоа.
Не, няма. Само ръкостискане.
Това е сложен бизнес. Трябва да си винаги нащрек. Не е нужно да ти го казвам.
Трудно е да се живее в сянката на Роки, хората те наричат негово кученце.
Никой не би издържал толкова дълго.
Томи, страхувам се, че ако я караш все така,
ще гледаш как парада отминава.
- Точно.
- Все още не си получил големите пари.
И няма да участваш в него докато не се биеш с най-добрите, които пък аз притежавам.
Аз притежавам договорите.
Това е сложен бизнес.
Но ако искаш най-доброто, бъди с най-добрите.
- Ами Роки?
- Той може пак да те тренира.
Боже, свършил е чудесна работа. Сега ето $20,000.
Вземи ги като предплата.
Време е за малко стимул зад тези мускули. Честита Коледа.
Честита Коледа.
Спрете заниманията! Ей, Ейдриан, не мога да повярвам.
Просто ела на покрива, а? Туку що се приземи и се разби.
- И кой мислиш, че е?
- Да не чух северен елен на покрива си?
Знаеш...
Рога. Невероятно. Като милиард...
Хайде. Вижте кой е тук. Познавате го!
- Имаш странно семейство.
- Да не мислиш, че не знам?
Ще дойде време за следващата Коледа преди да слезе. Ей, поздравете Дядо Коледа!
- Честита Колуда. Йо, йо, йо!
- Не мисля, че го каза правилно, Дядо Коледа.
- Не, не, не. Хо, хо, хо е!
- Каква е шибаната разлика?
- Там от където съм е йо, йо, йо!
- Май имаме Дядо Коледа от деведесетте.
Ей, Дядо Коледа, кажи на децата какво имаш за тях в чувала
- какво си им донесъл от север.
- Моето пране.
- Не , сбъркал си чувала.
- Хайде, Чуби. Отмести се.
Дай на Дядо Коледа да седне. Ела, момченце.
- Бъди мил, а?
- Вуйчо Поли!
- Хлапе, защо не кажеш на Дядо Коледа, от какво имаш нужда?
- Той ми разпъва дрехите, човек.
- Не ми трябва нищо.
- Хайде, хлапе. Кажи на Дядо Коледа какво искаш.
Това не е Дядо Коледа. Това е вуйчо Поли. Да сме реалисти.
Какво искаш да кажеш? За какво говориш?
Опитваме се да си прекараме чудесно. Дядо Коледа е тук и всичко останало.
Тъпо е.
Ей, знаеш... Хайде, не е тъпо. Просто се опитваме да се преструваме.
Виж, и ти би трябвало да се преструваш. Това е като игра, нали?
Не обичам да се преструвам. Момчета вие говорете с него.
Ей, хлапе, не говоря с тях. Говоря с теб.
Виж, много е важно да прекарваш известно време със семейството си
и да изкараш добре, да си повдигнеш духа, знаеш нали? Това е добре, нали?
Добре за какво? Хайде, да вървим.
Приятелите му са тук. Той не иска пред тях.
- Ейдриан, знам какво иска.
- От къде знаеш какво искам аз?
- Щото те познавам.
- Ти ме познаваш?
Мисли, че ме познава.
- Виж, няма да празнувам нищо, ясно?
- Ей, чакай. Какво ти става?
Винаги сме го правили. Прекарвали сме си добре. Не е нужно да се променя.
Помниш ли миналата година, когато се забавлявахме и си изкарахме добре?
Не е миналата година и ти не си същия.
Какво?!
Ейдриан, какво направих?
Върви да поговорите.
Дори аз видях какво става.
Трябва да отида в Маями при първа възможност.
Искаш да говорим? Да говорим.
Е, знаеш, мислех си, че се предполага да сме...
Знаеш, много близки. Ей, хайде, хлапе. Обичам те.
Не, не ме обичаш.
Разбира се, че те обичам. Помниш ли каква беше сделката?
Би трябвало да сме близки, като стиснати палци.
Ти искаш с Томи да сте близки. В действителност за това говориш.
- О, не казвай това!
- Защо да не го казвам?
От както той дойде, Томи това, Томи онова.
Нямаш време за никой, така че аз нямам време за теб.
Какво говориш? Ти си сякаш друг.
Не ти си друг. Каза, че ще съм номер 1 за теб и излъга.
Излъга мен, излъга и мама.
Не съм те лъгал никога. Томи има нужда от помощта ми.
Аз също.
Помниш ли като каза да се пазя от хаймани и измами?
Да?
Ти си този, който трябва да внимава.
- Къде отиваш?
- На вън.
- Кога ще се върнеш?
- По-късно.
- По-късно? Кога?
- По-късно.
Весели празници, г-жо Балбоа.
Ти се погрижи за тези хора.
Дядо Коледа погрижи се за всички хора!
Да не сте се загубили?
Напротив, приятелю мой. Знам точно къде се намирам.
Ей, Роко! Познай кой е дошъл за вечеря. Томи Ган има нови приятели.
Нови приятели за нова година!
О, моля. О, Поли!
Хубаво дърво. Очарователно.
- Ей, Томи. Как я караш?
- Честита Коледа, милорд. Поздрави!
- Да, как я караш?
- Слушай.
Не искам да ви отнемам много време. Весели празници.
- Не ми трябват подаръци.
- Свършил си добра работа с този човек.
Фактите са си факти. Трябва да съм сляп, за да не видя бъдеща титла.
- Мач за титлата?
- Да. Ще работим добре заедно.
Без проблеми.
Без търкания. Пълна хармония, а? Време е за малко стимул зад мускулите.
Томи има да обсъди нещо лично с теб.
Време е да кажа лека нощ. Честита Коледа.
- Честита Коледа.
- До скоро, а?
Съжелявам, че закъснях. Закъснях за вечерята.
Ей, всичко е наред, Томи. Ейдриан сготви нещо, но вероятно е изстинало.
- Можем да направим сандвичи.
- Роки, не искам да правя сандвичи.
Томи, защо го доведе тук?
Просто искаше да намине. Роки, имаш ли нещо против да поговорим навън?
Да, да поговорим.
Става късно. Трябва да сме там до 10 часа.
- Роки...
- Всичко е наред.
Ей, томи, за какво искаш да говорим?
- Не е ли дълъг пътя?
- Да.
Е, какво мислиш?
- От къде я взе?
- Дюк ми я даде.
Томи!
Ей, може би трябва да я върнеш.
Знаех си! Знаех, че ще кажеш това.
Да я върна? Защо? Той харесва как се бия.
- Почти десет е.
- Ще успеем.
Знам, но виж какво прави?
Томи, няма да го пуснеш между нас, нали?
Да го пусна? Той говори за възможност.
Виж, не ти е нужен. Ще получиш своя шанс.
Ще можеш да си купиш десет такива.
Кога ще се събудиш? Гледаме как парада преминава.
Какъв парад? За какво говориш?
За титлата. По начина по-който я карам, няма да получа шанс дълго време.
Имам страхотен рекорд. 22 на 0. Къде са парите?
Къде? Не сме направили сериозни пари. И без него няма да направим.
Не говоря за пари. Те ще дойдат. Говорим за репутацията ти, Томи.
- Не се продавай. Той не ни е необходим.
- Слушай. Дюк е прекрасен човек.
- Настъпи газта.
- Забрави за газта!
- Утре подписвам с него.
- Ако подпишеш, ставаш като негова вещ.
Ти вече нямаш контрол върху себе си. Това е мръсен бизнес пълен с крадци и престъпници.
Обещават на всеки млад добър боец света.
След това ги изцеждат до последна капка кръв и ги захвърлят на бунището.
Така е в бизнеса.
Хора като Дюк... Знаеш ли какъв е? Той е вампир. Живее от кръвта ти.
Томи, опитвам се да направя за теб това, което Мик правеше за мен.
Опитвам се да те опазя от мръсната част на бизнеса,
- това се опитвам да направя за теб.
- Аз не съм ти, а ти не си Мик.
Кога ще разбереш, че това е бизнес? А бизнеса се нуждаеш от...
- Какво, мозък?
- Ти го каза, не аз.
- Казваш, че нямам мозък?
- Дюк ми даде шанс за титлата, а ти не.
Ако искаш да продължваш да ме трениш, прави го. Ако не, недей.
Или по моя начин или хващай пътя.
Томи!
Роки, облечи си якето.
Облечи си якето. Хайде. Не си струва.
Ейдриан, струва си. Той е просто объркан.
- Не виждаш какво става.
- Напротив, виждам!
- Той е раздвоен от Дюк.
- Хайде, ти си. Не той.
Не можеш да живееш в миналото или да върнеш часовника назад. Живеем сега. Живеем тук.
Ей, знам къде живеем. За толкова глупав ме мислиш?
Не съм толкова тъп за колкото ме мислиш.
Виж. Мислиш, че не мога да подуша ли? Виждам къде сме.
Не искам това повече. Искам нещо добро за семейството, не това!
Не искам това! За това ли се върнах тук и за това ли ми смелиха мозъка от бой,
тези хора да кажат "Ето го Балбоа, още един пън в квартала"?
- Не искам това!
- Не! Хайде, никой не е казал това.
Аз го казвам, Ейдриан. Аз го казвам. Аз го казвам.
Когато това хлапе беше на ринга, знаеш ли какво правих? Печелих.
- Ти си печелил?
- Да.
Знаеш ли, това беше последната ми възможност да ни завоювам малко респект?
- Стига. Аз те уважавам.
- Не можеш да ме уважаваш.
- Да, уважавам те.
- Не, не можеш! Не ми казвай това.
Всички тези удари, които пое на ринга, аз също ги поех. Знам как се чувстваш.
Знам когато някой като Томи се появи, ти се чувстваш жив.
Но той не е ти. Няма твоето сърце.
Всички тези бойци, които победи, ти ги победи със сърце, а не мускули. Мики знаеше това.
За това вие с Мики сте специални. Но Мики е мъртав.
Ако искаш нещо да предадеш, предай го на сина си, за Бога!
Синът ти е загубен.
Той се нуждае от теб.
Знам, че Томи те накара да се чувстваш старахотно. Накара те да чувстваш, че побеждаваш пак.
Но ти ни губиш.
Роки, ти губиш семейството си!
Съжелявам.
Знаеш, винаги сме били ти и аз. Винаги сме били ти и аз.
Съжелявам, Ейдриан.
Не знам за вас,
но аз трябва да се махна оттук.
- Какво казваш, че ще правим на брега?
- О, да страхотно!
- Как ще стигнем там?
- Какво искаш да кажеш?
Вдигаме си палците и на автостоп.
- Ей!
- О, какво иска той?
- Искаш ли да остана с теб?
- Не.
Беше прав. Достатъчно проблеми имам с моя старец. Хайде.
- Няма да го удариш, нали?
- Не, няма да го ударя.
Ей, хлапе. Кога почна да пушиш?
- Не знам. Ти никога ли не си пушил?
- О, да. Вършил съм доста лоши неща.
Е?
Е, аз... аз поумнях.
Е, може би и аз ще поумнея някой ден.
Може би тази вечер е добра вечер и за двамата да започнем да поумняваме.
- Не се тревожи за това.
- Тревожа се.
Договорката беше да сме близки.
Ами Томи? Ти си близък с него също, нали?
Томи.
Да, е...
Знаеш ли, това беше вчера?
Да знаеш, хлапе...
Помниш ли като ми каза за измамата?
А аз ти говорих за хаймани?
Трябваше да те послушам. Опитвах се да те уча, нали?
Но ти учеше мен, а аз не поумнях.
Не знаех и допуснах грешки. Знаеш ли и направих неща?
Знаеш ли, това ме тревожи? Забравих за много неща и...
Просто...
Ей, хлапе.
Знам, че направих някои грешки, нали?
Но бих желал да се мотаем отново заедно. Само ти и аз.
Кълна се в Бог.
Просто този път искам да сме само ти и аз.
Семейство?
Да. Семейство.
- Ей, хлапе искаш ли да чуеш шега?
- Да, разбира се. Защо не?
- Чук, чук.
- Кой е там?
- Рибата тон.
- Коя риба тон?
Пианото издава тонове, но рибата не издава тонове.
- Е, ставаш все по-добър.
- Да. Тази беше добра.
Добре, хора. Заключете вратата и скрийте децата. Време е за война между наемници!
Томи Ган е ученик на Роки Балбоа и използва стила му,
и пресата му е дала името Клоун Ренджър.
- Успокой се, Роко. Той не си заслужава.
- Не е той причината, Поли.
..турбо.
Томи "Машината" Ган!
Изглежда феновете не са щастливи, че Томи Ган е напуснал Роки Балбоа.
Разбира се. Не е любимец на никой това хлапе.
Тежащ внушителните 110 кг.,
сегащния световен шампион в тежка категория,
Юниън Кейн!
- Изглежда е в страхотна форма, нали?
- Да.
Рефера вика и двата при себе си.
Томи, изглеждаш напрегнат. Знаеш ли, нервен е?
Така както аз се чувствах, когато се бих с Аполо.
Роко, той не е ти и никога не е бил.
Дай му шанс, става ли?
Хайде, Томи. Прави каквото съм ти казвал. Напред и назад. Ляво и дясно. Не хващай ударите му.
Далеч от въжетата. Сляп ли си?
- Поема всички удари.
- Хайде, Кейн. Давай.
Хайде, Томи. Какво ти става?
Това е.
Това е.
Избегни удара. Движи се в страни. Назад и напред като метроном.
Това е.
Виждаш ли? Запомнил е всичко.
Хайде, Томи. Аз съм с теб. Прави като мен. Назад и напред.
Наляво и надясно. Това е.
Хайде, хлапе. Не му давай да диша!
Удряй! Удряй!
- Спипа го!
- Шампиона в тежка категория е на пода!
Едно! Две!
Три! Четири!
- Пет!
- Шест!
- Седем!
- Осем!
- Девет!
- Десет! Край!
Дами и господа, чрез нокаут, имаме нов шампион,
Томи "Машината" Ган!
Поздравления. Сензационна победа.
Сега си световен шампион. Как се чувстваш?
Не съм бил по-добре. Не знам какво им става на тези хора.
Защото не си шампион. Ти си смотан никаквец.
Хайде, Поли. Спри се. Той направи нещо чудесно.
Да живее краля!
Искам да благодаря. Бих искал да благодаря на човека, който е виновентова да се случи
и ме накара да повярвам, че може да се случи. Беше като ангел на рамото ми.
Г-н Джорж Уошингтън Дюк!
Ето го. Новият световен шампион Томи "Машината" Ган.
Казвам ви, поне за мен е голяма изненада,
че новият шампион благодари на Дюк, а не на човека който е виновен той да стигне до тук.
- Тълпата не е щастлива.
- Роки! Роки!
- Роко, многото телевизия е вредна за очите.
- Очите ми са добре, Поли.
- Е, многото телевизия е вредна за ушите ми.
- Да.
- Ей, боецо. Добър бой, а?
- ОК е, тате.
Ти си истинският шампион. Направих това за теб.
О, да?
Красота.
Роко, хайде на прекараме малко бира през зъбите си, а?
- Можеш да ми правиш компания.
- Да, добра идея.
- Мислиш ли, че трябва да отида с вуйчо Поли?
- Ако мога да гледам телевизия.
Добре, слушай. Можеш да гледаш телевизия, става ли? Но не стой до много късно.
- Трябва да ти растат костите.
- Добре.
- Какъв бой! Беше нещо.
- Нещо.
Казах ти, можеш да му дадеш всичко, но не и себе си.
- Не можеш да му дадеш сърцето си.
- Всичко е наред, Ейдриан. Наистина.
- Да?
- Да. Всичко... Всичко е наред.
Ей, хлапе. Не стой до много късно, става ли?
Какъв бой.
- Добре ли си?
- О, разбира се.
- Няма да се бавя много.
- Добре.
До скоро, шампионе.
- Изкарай си добре с вуйчо Поли.
- Добре.
Дами и господа,
нека ви представя най-новия и най-младия световен шампион в тежка категория за всички времена,
Томи "Машината" Ган!
- Мислиш ли, че беше прекалено лесно?
- Поех няколко удара, но нищо сериозно.
Просто съм щастлив, че съм шампиона.
Не мислиш ли, че това приличаше повече на спаринг мач отколкото на мач за титлата?
- Изглежда дори не се изпоти.
- Много наблюдателно.
Юниън Кейн не чувстваше много добре.
Но Томи Ган пак би го победил дори да беше на 100%.
100%?! Биеше се все едно сърцето му беше спряло!
Всички знаем, че Кейн е шампион само на хартия.
- Какво значи това?
- Титлата на Кейн беше произведена.
- Не я е спечелил от Балбоа.
- Господа, дайте му глътка въздух.
Томи, ще излезяш ли някога от сянката на Роки?
- Спечелих титлата. Какво искате повече?
- Трябва да се биеш с истински противници.
Но тази вечер бих най-добрия.
Най-добрия? Беше пълен скапаняк. Дори не заслужаваше мач за титлата.
Господа, уоу! Малко изместихте темата. Кейн беше признат шампион.
Знаем, че ранглистата може да бъде манипулирана.
Факт е, че Томи Ган победи втория в ранглистата,
който беше сякаш от стъкло като полилей.
Този човек ще докаже, че е велик шампион.
Може да е спечелил няколко мача, но никога няма да бъде Роки Балбоа.
Не, той не е Роки Балбоа.
Да си го кажем. Има само един Балбоa. Той беше шампиона на народа.
Но с времето Томи Ган може и да постигне успехите му. Следващ въпрос.
- Но не в мачове с такива боксови инвалиди като Кейн.
- Ще се бия навсякъде със всеки.
Кога ще се биеш с истински боец?
Достатъчно, господа. Благодаря, че дойдохте. Очакаваме да...
Ей, Томи, имам нещо за теб.
В следващия си мач можеш да се пробваш срещу червенокосата от първия ред. Подочух, че била доста евтина.
Очакаваме да ви видим на следващия мач на Томи.
Защо каза, че Балбоа е по-добър? Вярваш ли го?
Не, разбира се. Виж, не можем да говорим тук.
Кога е следващия ти мач, Томи?
Какво по дяволите става тук? Спечелих проклетата титла, а ти ме мислят за никаквец!
- Защо не ми помогна?
- Когато пресата е права, тя е права.
Добър съм колкото някога беше Балбоа и ми омръзна да ме наричат робот!
Слушай, Томи. Не можеш да се бориш с пресата. Аз също.
Докато Балбоа е в главите им, той е шампиона. Той води войни на ринга.
Томи, приеми фактите. Ти си в сянката му.
- Дори така говори и твоя човек!
- Не, слушай.
Има само един начин да получиш уважението, което заслужаваш. Предизвикай Балбоа.
- Джорж може да го уреди само за няколко седмици.
- Ще бъде най-великия мач за всички времена.
Учител срещу ученик, стар срещу млад лъв.
Само така ще си върнеш душевния мир.
Пресата ще те преследва с тази легенда доката носиш ръкавици.
Трябва да го срещнеш на ринга, Томи, или ще продължаваш да получаваш такива въпроси.
И ще започнеш да се питаш "Мога ли да го победя? Наистина ли съм достатъчно добър?"
"Дали хората мислят, че съм негово копие
или второкачествен претендент получил шанс само заради цвета на кожата си?"
Трябва да предизвикаш този човек на бой, Томи.
Ако откаже, трябва да го обидиш! Трябва да го преследваш, трябва да го унижиш.
Прави каквото е необходимо, за да го срещнещ на ринга! Това трябва да направиш.
Добре. Изстрелване. Топчето се върти. Надолу и го няма.
Анди, тези флипери не са наред.
- Тази машина ми струва цяло състояние.
- На мен също.
- Роки Балбоа!
- Какво по дяволите е това?
Роки Балбоа, тук има човек, който иска да говори с теб.
Роки Балбоа!
Роко, знаеш кой е това, а?
Да, знам кой е.
- Роки, искаш ли помощ?
- Не, момчета. Това не е състезание за надяждане с рай.
Виж кой е на улицата.
Томи, как я караш? Би трябвало да празнуваш.
Предизвиквам те на бой. Навсякъде, по всяко време.
- Бой?
- Точно така.
Дойде тук с тези хора само да искаш да се бием?
- Само за това ли?
- Да. Не съм ничий робот.
Никое момченце! Приемаш ли предизвикателството или ще избягаш?
Той няма класа. Хайде, Роко. Ей, той няма класа! Хайде.
Ей, той не си струва. Искаш ли да играем на билярд или нещо друго?
Ей! Не сме приключили още!
Виж, нямам повече какво да ти кажа, ясно?
- Исках само добро за теб.
- По дяволите това. Участва заради парите.
Омръзна ми хората да ме наричат робот.
Мислиш, че участвах за парите ли, Томи?
Знаеш ли, трябваше да сме като братя?
Не знам, но си нещо в заблуда.
Той те използва за стръв. Иска да се бием с теб на ринга.
Иска да се бием, за да направи пари.
Не го е грижа нито за теб нито за мен.
Хайде. Стига фантазии. Да говорим по същество.
Роки Балбоа, приемаш ли предизвикателството на Томи?
- Томи...
- Ей! Ще те бия по всяко време.
- Ти си боклук.
- Не е твоя работа.
- Не е моя работа ли?
- Хайде, Поли. Забрави го.
Проливаше кръвта си за теб, постави те пред семейството си.
А ти водиш тези плъхове тук? Засягаш му достойнството?
Роко те създаде. Той е истинския шампион. Ти си просто смешка.
Разкарай се оттук преди да съм ти разкрасил лицето.
Поли?
- Не се занимавай с този боклук!
- Поли, добре ли си?
Трябваше да го оставиш на улицата, където го намери.
- Мерлин, изкрай го оттук.
- Остави ме!
Ти го просна. Защо не проснеш мен?
Не, на ринга. Томи Ган се бие само на ринга! Да се махаме оттук.
- Моят ринг е отвън.
- Така ли? Да го направим.
Да включим на живо.
- Той е боклук, Роки.
- Той е уличен бияч. Ти си професионален боксьор.
- Не бъди глупак.
- Не ме притежаваш!
- Не ме притежаваш!
- Какво ти става? Успокой се.
Никой не ме притежава! Искам си уважението.
Е, ела си го вземи. Хайде, Томи.
Обичах те! Знаеш ли това?
Ти и аз, ние трябваше да сме така, Томи.
Ти провали всичко! Ти...
Щастлив удар. Но ти казах да не се биеш уличен бой.
- Хайде, да се махаме оттук.
- Ти винаги ще си шампион, Роки. Велик.
Страшна работа. Красота.
Мамо! Това е татко.
- По телевизията. Бие се.
- Какво?!
Хайде, човек. Хайде.
Хайде, Балбоа. Кой е сега по-добрия?
Хайде!
- Роки, трябва да станеш.
- Хайде, изправи се.
Край!
Ако умре, той умира.
Ти си шампиона. Сега стани. Още един рунд.
Ставай! Не лежи. Бий се здраво с този.
Хайде!
Той не е машина. Не чух гонга!
Ставай, кучи сине, щото Мики те обича.
Ей, Томи!
Не чух гонга.
- Още един рунд.
- Томи, върни се. Хайде.
- Не ти трябва това.
- Ако, загубиш, си свършен.
Имам още един рунд. Хайде.
Няма просто да те нокаутирам. Този път ще те просна на улицата.
- Още един рунд.
- Хайде, Роки.
Хайде, Томи.
Хайде. Отново!
Хайде, Томи.
Докосни ме и ще те съдя.
Добре, Роки. Ти го направи.
Какво по дяволите правиш? Ставай. Какво по...?
Хайде нокаутирай, боклука. Той ми взе стаята!
Удряй! Удряй!
Губиш всичко. Хайде!
Хайде, татко. Можеш да го победиш!
Отвърни, боклук такъв!
Спрете!
Хайде, тате, давай!
Удари го, тате. Хайде!
Удари го, тате. Хайде!
Давай!
Ей, Ейдриан. Ти беше права. Ти беше права.
Дявол да го вземе!
Само в Америка.
Ей, Рок! Ти победи негодяйа, а?
Хайде, Роки. Недей.
Докосни ме и ще те съдя.
Хайде, боклук. Докосни ме и ще те съдя.
Ще ме съдиш за какво?
Ей, Отче!
Обичам, когато прави това.
- Ще закъснеем.
- Хайде, Спиди Гонзалес!
- Хайде. Можеш по-добре от това.
- Няма как.
Не знам. Сякаш тези стъпала се увеличават всяка година. Господи!
Виж това нещо. Докато е тук,
гълъбите винаги ще имат място къде да кацнат.
Не мога да повярвам. Оттук започна всичко за мен.
- Бягайки надолу и нагоре по тези стъпала.
- Татко?
- Татко, ще закъснеем.
- О, да. Добре.
Ей, чакай. Какво ти има на ухото?
- Какво му има?
- Нещо му има, като подутина.
Каква подутина?
Тази подутина.
- Благодаря, тате.
- Ей, заслужаваш го.
Благодаря, че се роди. Благодаря.
- Какво мислиш? Новото ми аз?
- Е...
- Ти си дъщерята, която винаги съм искал.
- За какво говориш?
Ей, не ме удряй. Ставам крехък като това. Виж това, а?
Вече 20 години бягам по тези стъпала.
И никога не съм знаел, че там има ценни картини.
Никога не е късно да научиш нещо ново. Ще обикнеш Пикасо.
О, да. Е, аз обичам почти всички.