Godsend (2004) Свали субтитрите
ГРЕГ КИНЪР
РЕБЕКА РОМЕЙН СТАМОС
и РОБЪРТ ДЕ НИРО
БОЖИ ДАР
Момчета, минава седем.
Минава седем, момчета.
Кой хвърли това?
Ето ти го обратно!
Не! С тази сода ме подлудявате.
Такси!
За мен е, аз го повиках!
Глупак такъв!
Ти си глупак!
Ей, я ела тук!
Къде е порфейла?
Може би е време е за тортата! Къде е Пол?
Морис?
По дяволите, г-н Дънкан!?
Познаваш ли го?
Да, беше в моя клас по биология...
преди пет години.
Виждам, че допълнителните часове, са ти помогнали.
Да си вървим, човече! Това е най-добрият учител, който някога съм имал.
Да вървим!
Извинете за това, г-н Дънкин.
Това беше грешка!?
Изглежда, че всичко е под контрол?
О, Пол защо се забави толкова?
Бързах, но ме задържаха мои стари ученици.
Взе ли подарък?
-Да.
Ето го!
Прекрасен е!
Добре, хайде да го направиме!
Да загася светлината?
- Да знам.
Готови?
Хайде всички! Внимание!
Къде е?
Къде е моето момче?
Хей!
Тате!
Честит рожден ден!
Честит рожден ден, скъпи Адам!
Честит рожден ден!
Къде точно е това?
На Марс.
Не, в предградието е на половин час от центъра.
Това е най-добрата оферта за сега.
Значи ще смените и училището.
По-малко дрога, по-голям избор за храна в стола..
Това си е моят Пол, все още се бори със съвеста си...
Мамо, тате!Това е най-страхотният ми подарък!
Мислиш ли че иска още захар?
- Да, нарушихме всички правила.
Ехо! Стеги там ли е?
Бъди там!
Да не те е изял Стеги!
Не се шегувайте така.
Защо?
Той е тревопасен.
А-а, тревопасен.
Добре, значи нямаш нужда от...
- Чакай,остави го за всеки случай.
Хареса ли ти рождения ден?
Да.
- Добре.
Лека нощ, тате.
Лека нощ.
Кой подарък ти хареса най-много?
Якето ми...
- Да.
Изненада ме.
- Изглеждаш страхотно с него.
Какви са плановете ти за утре?
Трябва да се отбия в галерията, да дам някои нареждания
и трябва да купя чифт маратонки за Адам.
Да те оправя.
Да не губим време, да го направим сега.
Мислиш ли, да приемеш тази работа?
Осъзнаваш, че трябва да се преместиме.
Значи ще се преместиме?
Мислех, че тук и на двамата ни харесва.
Аз също мисля, че това място е само диетична кока-кола и замразени храни.
Скъпи, обичам това място, толкова колкото и ти,
но не всеки град днес е добро място за отглеждането на дете.
По-добре да стане сега после ще стане двойно по-трудно.
Просто не съм сигурен, че сега е най-подходящото време, а и новите ти фотографии...
Не става дума за моите фотографии.
Не мога да се отърся от чувството, че се продавам.
Добре, чуй ме...
Знаеш колко уважавам работата ти.
Става дума за Адам. Понякога някои неща трябва да останат на заден план.
Добре, твой ред е.
Добре, отивам на пикник...
- Да?
Взимам си, геврече, кроасан...
и "Дин Дон"/звънец/...
- Като теб.
Не...
"Дин Дон"...
- Да?
Ето го и магазина ... на 3 часа.
Да.
Дай ми ръка.
Мисля, че са толкова надути, че ще експлоадират.
Наистина ли?
Искаш ли ги или не?
- Да.
А това искаш ли?
Да.
Ще изляза навън да ги разтъпча, може ли?
Добре, но не отивай далеч.
Как ще платите?
С кредитна карта, моля.
Г-жо, трябва ми подписа ви?
Извинете.
Много съжалявам.
Благодаря.
Ехо!
Момчета!
Приемам поздравления!
Джес?
Съжалявам, имаше учителско съвещание.
Джеси?
Имате 4 нови съобщения
Пол..
Ние ще се справим с цялото погребение.
Бог да ви благослови!
- Благодаря ви, отче.
Нали така?
Извинете, Джеси... Джеси Дънкан?
Да?
- Аз съм Ричард, Ричард Уелс.
Ричард?
Вашата съпруга беше една от студентките ми преди години...
Всъщност...
Ричард...
моментът не е подходящ...
- Да знам, прочетох във вестника и
дойдох да ви изкажа съболезнованията си.
Благодаря.
- Всъщност...
Може ли за момент?
Съжалявам.Знам, че е ужасен момент...
- Не, не мисля така, не точно сега.
Повярвайте ми, изминах дълъг път да ви намеря, искам да ви помогна.
Да ни помогнете?
Аз съм доктор специалист по оплождане.
Ако искате да поговорим за малко, обещавам, че няма да ви забавя,
да отидем в ресторанта отсреща.
Специализирах медицина, но истинската ми страст са проучванията.
А ти с какво се занимаваш Пол?
Преподавам биология.
Така ли?
Бихте ли ни казали за какво става дума?
Истината е, че няма лесен начин да ви обясня,това за коетосъм дошъл затова ще говоря направо.
Моята клиника е в перфектно специализирана в използването на една единствена клетка
за създаване на генетично идентични копия.
Копия, които биха могли да бъдат нормално износени и родени.
Имате предвид клониране?
-Да.
Ще бъде момче, съвсем идентично на вашето, до последния косъм на косата.
Мислите ли, че това ще ни помогне?
Бих искал да ме посетите в болницата, за да проверя състоянието на Джеси, защото прегледах картона й.
Трябва да се уверя, че няма да има усложнения при раждането на Адам.
В този случай е възможно...
- Откъде имате медицинския й картон?
Трябва да съм сигурен, че състоянието на Джеси позволява бременност,
и че детето ще се роди нормално. Да, мога да ви помогна.
Можете да си го върнете.
Синът ви Адам ще се роди отново...
По дяволите, Пол!
Моят син е мъртъв.
Пол, моля те!
-Да се примиря с това?
Бог знае през какво сте преминали.
И съм последният, който ще го направи по-тежко.
Но истината е, че мога да го направя и исках да го знаете.
За какво говорите? Това е забранено.
И трябва да уведомиме медицинските власти.
Да, днес е незаконно! Утре няма да бъде! Говориме за използване на живот, за да създам живот.
Това е всичко.
Правили ли сте го и преди? Успешно ли сте клонирали хора?
Не , но само защото не успях да намеря истински кандидат,
но видите, че не се шегувам, когато чуете какво ви предлагам...
Какво предлагате?
Скъпа, необходимо ли е..
- Това, в което съм сигурен и още вярвам...
Извинете, ето менюто!
Вие залагате на мен по-малко, отколкото аз на вас.
Моята клиника се намира на 500 мили оттук.
Ако решите, ще се преместите там и честно, живота ви коренно ще се промени.
Пол е прав, че това е противозаконно. Ще трябва да се откъснете от семейството си
от приятелите си, от всеки, който познава Адам.
Разбира се, ще ви помогна да се установите,
Ще ви потърсим работа в местната гимназия...
Знаете ли какво? Чух достатъчно!
Пол, моля те, знам, че си смутен...
- Не, не знаеш!
Никога няма да разбереш.
Да тръгваме.
- Прав си.
Съжалявам, че ви притесних.
Джеси.
Джеси?
Ще ви дам този номер, ако решите...
- Джеси!
ДНК е съхранена, но клетките на Адам ще бъдат в добро състояние
само през следващите 72 часа, така че ако промените мнението си.
Практически е странно, не мога да повярвам, че си готова да де съгласиш!
Не мога да повярвам, че не си съгласен!
Имаш ли представа колко грешиш?
Скъпа чуй ме! Обичам те, обичам те!
Обичам те до болка!
Скъпа, той беше единствен.
Трябва да го направиме?
Това няма да бъде Адам.
Ще бъде идентичен с него... но ще бъде друго дете.
Ще има същото лице, същата усмивка.
- Не, ще опитаме пак, кълна ти се!
Не няма!
Не искам да раждам друго дете!
Искам Адам.
Искам Адам.
Знаеш ли какво си мислех, докато чакахме "Бърза помощ"...
той беше в ръцете ми...
и го гледах как умира...
че това е последния път, когато го прегръщам.
Моето малко момче!
Здравей.
- Пол...
току що чух...
много съжалявам.
Благодаря ти, Сем.
Е, как...
го приема Джеси?
Всъщност, не много добре.
Да, разбира се.
Би ли й предал съболезнованията ми?
Да, бих.
Сем!
Може ли да те попитам нещо?
Чувал ли си за д-р Ричард Уелс?
Ричард Уелс, разбира се! Защо питаш?
Бил е професор на Джеси.
Наистина ли?
Той е легенда.
Има страхотни постижения в генетиката.
Мога да говоря дълго за него.
Както и да е.Последното, което чух за него, че е закупил огромна фирма
за смешна сума пари. Само това мога да ти кажа.
Но, съдейки по това, което публикува в специализираните списания, мисля, че е брилянтен.
Както ти казах, той е...
- Гений.
Да, знам.
Пол, аз... толкова съжалявам.
Добре, благодаря ти.
Къде отиваш?
Три, две, едно... Удари ли я!
Хайде надолу...
Обърквате ме.
Не, мисля, че трябва да се обадим.
Познай кой е?
-Не знам.
Аз съм, Адам.
Не мисля, че познавам Адам.
Аз съм товят син!
По дяволите, страхотен отбор сме!
Здравей, мамо!
Адам!
Всички клетки на клонирания ви син; ще бъдат идентично копие на неговите оригинални клетки.
Ключът за естествено стимулиране на копиране, е шокът на клетките, поради неспецифичното им състояние.
Това е предварителната посявка.
Преди, клетката може да е била от мозъка, от дробовете
или просто обикновена млада клетка.
Щом веднъж се обработи на ядрено ниво
незабавно трябва да се имплантира в ядрото на клетката приемник
Трансферът е завършен когато яйцеклетката приеме
ядрото на донора, т.е. синът ви, което показва, че този етап е завършен.
Тя се справи страхотно.
Бих искал да остане до утре, за да се уверя..
че имплантанта е приет.
Но се справихме чудесно.
Тя ще си почива няколко часа, да огледаме за къща в околността.
Тя е в добри ръце.
Значи всички тези хора ...ще знаят.
Процедурата не е доста по-различна от обикновеното имплантиране,
а и втората ми специалност е "ин витро". Екипът ще приеме Джеси като оплождане "ин витро".
Д-р Уелс.
Благодаря, Джордж.
Това е прекрасен град и мисля, че наистина ще ви хареса.
Малко консервативна, но прекрасна общност.
Приятни хора... много семейства.
Прекрасно място да отгледаш дете.
Защо не караш след мен, аз ще ти покажа околноста.
Прекрасна страна, нали?
Цялата местност е пропита с история.
Къщите са строени преди повече от 100 години.
Съжалявам, че не е обзаведено но поръчах на своя глава някакви ще бъдат тук утре...
Дали ще се получи, Ричард?
Какво ще стане, ако импланта не се приеме?
Ще се получи, Пол.
- Не може да сме сигурни.
Никой не може да бъде абсолютно сигурен в нищо.
Дори при нормална бременност има загуби.
Но ако говорим честно... какво бихме изгубили?
Нея. Джеси.
За нея се отвори пустотата.
Но аз няма да я проваля... както и ти.
Имаш думата ми.
Това реално ли е?
За сега.
Невероятно място.
Виж тук.
-Какво е това?
Боже мой, Пол!
Може ли да направим ателие?
- Разбира се.
Как се чувстваш?
- Добре съм.
Джеси! Скъпа, върнах се.
У дома.
Дом...голям дом!! Хей!
Твоят син още не е имал парти тук.
Напъни, напъни!
Не мога!
Много ме боли!
Хайде Джеси, не плачи, можеш да се справиш, напъни още малко.
Нещо не е наред!
-Всичко си е наред!
Има нещо нередно.
Само още веднъж, напъни!
Просто напъвай!
Ето ни, навън сме!
Добре, добре! Навън сме!
-Това беше!
Подай ми респиратор. Да го накараме да изплаче!
Хайде!
Колко минути?
50 секунди.
31, 32, 33, 34...
Не ми прави това! Хайде човече!
-Какво става?
39, 40секунди.
41, 42, 43, 44...
- Хайде, хайде!
О, бебче!
Същото както и преди, помниш ли?
Това е той!
Ние сме повече уплашени от теб.
Благодаря.
Ето ни момченце.
Лека нощ, Адам.
Моето малко момче.
Звучи ми някяк странно.
Това е името му.
И винаги ще се казва така - Адам!
Честит рожден ден!
Честит рожден ден,скъпи Адам!
Честит рожден ден!
Чичо Ричард!
Честит рожден ден, Адам!
Адам забавлява ли се?
Да, приятни деца са.
И доста тихи!
Не знам, понякога се чувствам като учител,
който учи риба да плува ....в клуба на лудите.
Знаеш ли, все още ти липсва старото училище.
Да, не само това ми липсва.
Чичо Ричард! Защо не го пуснем да лети!
Ето вдигнахме го!
Дръж го далеч от дърветата.
Какво...какво? Каква дума каза?
"Ризървоир".. това е научна дума, чичо Ричард.
Научихме я в час по природознание в училище.
О, имаш предвид "резервоар".
Това е нещо като езеро, езеро, създадено от човека.
Но аз мислех, че Бог е създал всичко.
По-добре си представи, че Бог е създал тези хора, за да направят резервоара.
Ей, детенце!
Прибери се вътре.
Кажи довиждане на приятелите си.
Благодарим ти, Адам!
Довиждане, Адам.
Довиждане.
-Довиждане Пол.
Хей, рожденника!
Трябва да ти кажа нещо?
Оставяш играчките си навсякъде.
Ще се спъна и ще падна.
Това е за тези от нас, които не носим каски у дома.
Какво правиш?
Откъде взе това?
Подарък за рождения ми ден от Джуди Смойър.
Харесва ли ти?
Да.
Защо не си легнеш?
Тате, мислех си...
За какво?
Мисля, че вече не те харесвам.
Хвана се!
Сега вече, работата стана сериозна!
Има толкова начини да го кажеш,
но си остава индиректно тотално
и тогава
го поглеждаш.
Честно казано, понякога забравям.
и нещо като това, което се случи с играчката динозавър.
Всичко е наред, и с мен става така.
Просто се притеснявам.. За какво?
Притеснявам се.
Да не разбере.
-Няма да разбере.
А ако разбере?
Толкова го обичам.. И двама ви!
Адам?
Всичко е наред, тук съм.
Къде си!
Тате!
Адам?
Мамо!
О, Боже мой!
- Спокойно, всичко е наред!
-Махни се! Махни се!
Махай се!
-Спокойно!
Всичко е наред!
- Махай се!
Махни се, пусни ме!
-Добре, всичко е наред.
Джеси!
-Идвам!
О, Боже!
-Адам? Адам!
Какво стана?
Не знам, мисля, че припадна!
Звъни на 911!
-Ще повикам Ричард.
Ричард, слава богу! Искам да го настаним в болница.
Всички колеги ще се справят с това.
Колегите ти изобщо не знаят случая.
Няма нужда. Всички са мои близки приятели,познавам работата им.
Вероятно има нужда от специалист, минаха 5 часа, а още е в безсъзнание.
Ако не бяха зачервените бузи от шамарите, за да го свестиш,
изглежда, че просто спи.
Само дето няма причина да не се събуди.
Състоянието, което е преминал се нарича "нощен тероризъм".
-Нощен терорист?
Вид нарушение на съня.
По време на съня си детето може да седи, да ходи, дори да говори.
И през цялото това време изглежда будно.
Не, при нас изглеждаше съвсем различно.
Добре, ще изчакаме известно време.
Знам, че е плашещо, и говорихме вече за това.
За възможността нещата да се променят.
И когато Адам навърши 8 години, да умре.
Знаете, че тези години ще минат като часове.
Ти каза, че може да се промени, но не и нещо като това.
Защото не бих могъл да го зная.
Вижте, той е само в един период и се нуждае от помощ, за да го премине.
Не само сега, а и през следващите години.
Не бихте се притеснили толкова, ако се беше случило на 9 например,
И на 10 години, и на 50 можеше да се случи.
Не бих ви обещал, ако не можех.
Обещавам ви, че каквото трябва ще бъде направено в болницата.
Просто му дайте малко време. Става ли?
Какво става с него, Ричард?
Това ще трябва да разбера.
Инстинкта ми показва, че вероятно не е нищо.
Да.
Последните 8 години,
дали са били?
Понякога имам чувството, че пак иска да ни напусне.
Ако знаех какво да направя,
за да не го загубя отново.
Няма да го загубим. Всичко ще бъде наред.
Адам!!
Добре ли е?
-Добре е.
Добре ли си?
-Гладен съм.
Мамче!
Хайде детенце!
Ричард, благодаря ти!
-Ще се видим всички утре.
Адам? Хайде на вечеря.
Джеси.
Няма го тук!
Адам!
Хей, върни се!
Ето къде си.
Какво правиш тук?
Не чу ли, че те викам?
Добре ли си?
Отговори ми.
Говоря на теб.
Хей!
Отговори ми!
Да, тате.
Не чу ли, когато те виках?
Вечерята е готова. Да си вървим в къщи.
Пол каза че е бил доста странен момент.
Не, той е добре.
Да, надявам се, че е наред. Вероятно не нищо.
Не мисля, че има нещо притеснително.
Добре. Пазете се, скоро ще се видим.
Добре, благодаря ти, Ричард. Пази се и ти.
Мисля, че трябва да го заведем при специалист.
Ричард мисли, че няма за какво да се притесняваме..
Той да не е Бог?
Колко време ще живеем така?
Докато се дипломира?
Сигурен ли си, че си добре?
- Да.
Сигурен?
- Да.
Чао, мамо.
Някой знае ли какво е това?
Нещо велико и същевременно грозно на вид.
Да мислим за ДНК като за съединителна кутия...
където всеки един ген се свързва в редицата..
и отговаря за клетката, за която говорим.
Значи тези гени при Кевин които са отговорни за...
космите в носа му,не вършат работа при малкото пръстче на крака му.
Значи гените не съществуват?
Не,съществуват, нопросто не са активни. Изключени са.
Мъртви са.
Знаете ли какво?
Защо не прегледате глава 11 до края на часа...
а аз ще изляза.
Защо не му дадеш да се разбере на този...
да спре да ти взима парите ти за обяд.
Набий го.
Ако не го направиш, ще се оплакваш така цял живот.
Не, няма. Не
- Добре, и двамата.
Да! А ти какво ще направиш?
А какво ще стане, ако новата клетка копие на оригиналната...
поради проблем при раждането,
остане неактивна и не се съедини?
Чуй ме! Може да стане, може и не, но факт е, че е страхотно.
Всяка промяна на нормалното поведение си остава ненормална и подложена на критика.
Това е "нощен тероризъм"!
- Това не е обяснение...
Пол, става дума за разстройство на съня.
И няма друго обяснение?
-Какво искаш да ти кажа Пол?
Че има някакъв сериозен проблем с него? Ако искаш ще се съглася с теб.
Не, не искам!
Разбирам притеснението ти но трябва да проявиш уважение.
Повечето родители не бихме обърнали внимание и ще изчакаме да отзвучи.
Ние?
-Знаеш какво имам предвид.
Сега мога ли да отида при пациентите си?
А ти, имаш ли собствено дете, Ричард?
Джеси винаги казва, колко страхотен баща би бил за Адам,
и се чувствам засрамен.
Пол, той е твой син. Знам какво означава той за теб.
Но може би не е необходимо да казвам какво означава той за мен.
Ето ни и нас. Да тръгваме.
Кое е това дете, скъпи?
Това е ново дете. Лори Хейзъл.
Само се фука.
Винаги се фука колко високо се люлее .
Той е пръдльо.
Ей, кой те научи да говориш така?
Не знам.
- Не ми харесва.
Влез в колата.
О, Боже!
Адам! Адам!
-Добре ли си?
Добре ли си?
-Добре съм.
Не те видях. Кълна се, че не те видях.
Бях на косъм да те бутна. Знаеш ли?
Искаш да се самоубиеш ли?
Колко пъти ти казах да не излизаш на улицата с колелото?
Пол! Какво ти става?
Добре ли си, скъпи?
- Да.
Сигурен ли си?
Ало?
Да, всъщност бих искал нека да взема писалка...
Доктор Уибър?
Добре. В течение ли е?
Ще ти звънна. Чао!
Кой беше?
- Грешен номер.
Адам, отвори вратата.
Отвори вратата, сине!
Отвори вратата!
За Бога, сине, отвори вратата!
Тате!
Какво? Защо вратата е заключена?
Как?
-Какво?
Помогни му, някой иска да го нарани...
-Не, не, не!
Виж! За какво говориш?
Виж, всичко е наред.
Не, толкова е странно.
Никой няма да те нарани... всичко ще е наред.
Успокой се! Представи си, че е било само лош сън.
Не!
-А?
Видях го.
- Какво?
Какво видя?
Адам, кажи ми.
Моля те!
Ако не ми кажеш,не бих могъл да ти помогна за каквото и да е.
Просто знам нещо.
Добре. Какво?
Какво ти казаха.
Нещо лошо ще се случи.
Не, няма!
Никога няма да позволя нещо лошо да ти се случи!
Не на мен.
Чуй ме, ти си мой син!
Такъв ли си?
Кажи го!
- Аз съм твой син.
Точно така.
Всичко ще бъде наред.
Всичко ще бъде наред.
Дали е направил някакви тестове...
Ричард.
- Здравей.
Съжалявам, явно не е подходящ момент.
Не, не се притеснявай. Извинете ни.
Какво се е случило, ти...?
Трябва да поговорим за нещо.
Трябва да остана, за да приготвя едни документи...
защо толкова искаш да ме видиш.
Хей, можеш ли така?
Аз имам една идея...
защо не направим състезание по люлеене?
- Да!
- Вие момчета ще сте съдиите.
Ти си много голям.
-Да!
Първо дамите!
Не се засилвай много!
Спри да плачеш.
О, моля ви, спрете! Не-е!
Разтрепера ли се?
О, страхотно, маймуно!
Маймуна!
-Адам Дънкин, веднага спри и слез от люлката!
Не се люлей прав!
Слез долу, веднага слез долу!
Не...?
Адам?
Този кошмар започна след моето решение.
Или е възможно спусъка да бъде дръпнат по ред други причини..
Училището,
стрес,
взаимоотношенията в къщи.
Пол е убеден, че клетките на Адам...
му припомнят предишния живот?
Нещо като лош експеримент,
Плъх, който тича из лабиринт е убит от порасналия втори плъх.
А вторият, на когото показваме същия лабиринт
се справя за рекордно време,
доказвайки, че паметта не е кодирана в клетките.
Наистина впечатляващо...
обаче е голяма безсмислица и градска легенда.
Значи не е възможно той да помни.
Не.
- Слава Богу!
Откровено... притеснява ме Пол с неговите странни теории.
Пол просто има лош период точно сега.
Хубаво е.
Никога ли не се е чувствал комфортно тук, нали?
Не.
Не мислиш да опиташ да го напуснеш, нали?
Джеси,
не мога да го направя.
Когато си по средата на нищото е лесно да забравиш,
че си отговорен за последствията от стореното.
Но ако някой разбере,
ти няма вече да видиш Адам.
Знам.
Мога ли да ти имам доверие, че ще останеш с Пол?
Да.
Всичко наред ли е, току що получих съобщението.
Обадиха ми се в гимназията. Звънях ти, но не те намерих.
Бях навън.
Как е Адам?
- Той е добре, г-жо.
Не знам как точно да ви кажа това, но...
но зад това стоят и други деца.
И работата е в това, че можеше сериозно да се нарани.
Да отидем при него.
На вино ли миришеш?
Бях на обяд.
- С кого?
Защо си толкова притеснен? Беше само обяд.
Просто трябваше да поговорим за Адам.
Боже, Пол!
Извинявай, къде отиваме?
Да потърсим друго мнение.
Шегуваш ли се?
Тогава се смей!
"нощен тероризъм"...
Не сте съгласен, че става дума за това?
Преглеждал съм доста деца на възраста на Адам.
Плашещо е за родителите, но децата порастват.
Причината не е защото Адам е нещастен, а че се променя, но...
трябва да го разберете...
Не, ние го разбираме, има нещо друго ...
Той не ме оставя на мира...
-Кой?
Закари.
- Закари?
Г-н Дънкан, кой е Закари?
Да не е негов съученик?
Не знам. Скъпи, кой е Закари?
Момчето, което живее в сънищата ми.
Кажи ми приятел, момчето ли ти каза, че се казва Закари?
Не съвсем, просто го знам.
И нигога не си виждал лицето му?
Не иска да ми го покаже,
но го познавам по якето.
Какво яке?
-Добре, знаеш...
Това е единадесети въпрос.
Червено с бели ръкави.
Къде отиваме? Къде отиваме?
Отиваме на юг, Адам.
Адам?
Закари?
- Закари?!
А ти къде си?
Къде отиваме?
Няма да направя това. Това е лудост.
Заради Ричард ли?
Виж, има нещо, което не ни казва знам го.
Той го изчаква, сприятелявайки се с нас.
Той се грижи за нас.
Закари! Закари, къде си?
Говори ми за Закари!
Той никога не е познавал Закари.
Трябва да ни кажеш, Адам?
Ти...
-Кажи го!
Достатъчно, Пол!
-Защо не иска да каже?
Спри!
Не разбираш ли, че искам да бъда до него?
Не искам да разбирам това.
Тя е мъртва! Тате!
Пол, внимавай!
Добре ли си?
Всичко наред ли е?
Добре е.
Добре, сине, ето така.
Моля те, поспи.
Тате...
Ще умра ли?
Не, разбира се!
Ще останеш с нас.
Приятни сънища.
О, Боже мой това е...
Той си спомня.
Сънищата му са предишен живот.
При децата се случва често.
Момче, което е убито?
Боже, възможно е.
Значи гените в клетката запазват
и възпроизвеждат спомените.
Той не си спомня.
-Нали видя?
Защото той не може!
Скъпи събуди се! Пристигнахме пред училището.
Искам да нарисувате на тази картина всеки от семейството си в къщи.
Работете. Използайте повече цветове.
Напишете си собственото име отдолу.
С хубави и големи букви, искам да я закачим в класната стая.
Красиво е, продължавай да рисуваш.
Здравей, Пат!
Здравей, Джеси!
Отбих се за малко, пазарувах в сеседния магазин.
Много хубаво.
Ричард Уелс се отби вчера, поговорихме
и си избра тези трите.
Това е страхотно!
Извини ме за момент.
Ало?
-Здравей.
Ричард, здравей.
Обаждам се само да разбера как е Адам.
Не много добре, всъщност.
Пак имаше кошмар снощи.
Този път, Пол се опита да поговори с него.
Чудя се, ако използваме възможността да говори
можем да постигнем напредък.
Не знам, Пол не дава.
Добре, бих искал да го доведете пак на преглед.
Не съм сигурна, дали Пол ще се съгласи.
Казах ти да го убедиш, докато не е станало късно.
Знам, че е така, но... ще поговоря с него?
Мъдро.
До скоро, Ричард, чао.
Хайде момчета, да вървим!
Хайде страхливци!
Слабаци, хайде да ви видя какво можете!
Да не си луд, да си вървим!
Хайде, да си вървим, приятел!
Хайде елате! Вие можете! Да не сте бебета?
Искате при татко ли? Хайде!
Кой е там?
Ето ги.
Джеси?
Долу ли си?
Не ме ли чуваш?
Добре ли си?
Гладен ли си?
Здравей мамо, здравей тате!
Гладен ли си?
Да, моля?
Не,съжалявам Таня, не е тук.
Таня, успокой се.
Почакай, ще го попитам.
Адам,
Майката на Рой казава, че още не се е прибрал от училище.
Знаеш ли къде е?
-Не!
Почакай, почакай!
Какво прави на реката днес следобяд?
Просто си играхме.
С кого?
Предполагам, че не трябва да кажа.
Адам, ще ми отговориш ли?
Отивай си в стаята?
Веднага!
Съжалявам Таня, той не знае.
Да, късмет!
Каза, че Ричард спомена да се използва хипноза, за да разберем повече.
Обади му се!
Ще отидем утре.
Адам как се казва училището?
Можеш ли да ми кажеш името на училището?
Пайес...
Да искаш да кажеш "Пайес"?
Сигурен ли си, че това дете няма да го нарани?
На всички ленти с хипноза, е записано само говор.
Прав ли съм, Пол?
Адам! Закари там ли е?
В училището?
Той ще убие всички там!
Всички тях!
Защо си сигурен, че иска да го направи?
Зак...
Кларк..
Зак.
Знаем, името му - Закари! Закари Кларк?
Кой е Закари Кларк?
Всички мислят, че аз съм той.
Така ли е? Ти ли си Закари?
Кой си ти?
Те мислят, че съм ти.
Те мислят, че аз съм той!
Адам! Адам?
Ричард, направи нещо.
Той му причинява болка.
Адам събуди се!
Направи нещо.
Адам?
Адам събуди се!
Адам!
Закари.
Скъпи?
Тате?
Добре си.
Защо го нарече Закари? Отговори ми!
Ричард?
Защото не отговаряше на истинското си име.
-Глупости!
Каква е истината. Ти ме прекара.
Не казвай на охраната, че е наред, когато те блъскам, защото ще те им кажа защо те блъскам.
Пол, нервиран си...
Престани да се занимаваш с мен, а кажи какво по дяволите става с моя син!
Бих искал да ти помогна.
Адам се променя.
Ужасно ме плаши.
Като тумор е,
Разрушаващо е.
Все още му е трудно и с децата в училище.
Плаша се, Ричард.
Той ни каза нещо.
Ние говориме много за тези състояния, които не помни,
но теб те чу, нали?
Не ме отблъсквай, Ричард!
Адам е всичко, което ме интересува на този свят.
Ще направя този случай,
обществено достояние, разбираш ли?
Не се шегувам!
Кълна се в Бог, ще разкажа на целия проклет свят какво направи.
Какво направихме "ние", Пол.
Какво направихме ние!
Може би е добре.
Може би си спомня.
Какво значи това, че Закари Кларк е в училище.
Утре следобяд ще отида до това училище да проверя.
- Не!
Не, Пол, абсолютно не! Какво ще каже Ричард...
Той няма да знае.
Ще тръгна сутринта и когато се върна ще ти кажа, почакай...
Не! Детето ми!
Пуснете ме... Не!
Пуснете ме!
Джеси, мога ли да те видя? Веднага!
Казах ти.
Какво?
Не може да се примиряваме с това
Работата е там, че това не е игра,
както ти се струва.
Вече не съм сигурен в нищо.
Не ме интересува какъв е бил,
той си остава наш син.
Одобрение ли търсиш?
Какво искаш да кажеш?
Че не е трябвало да го правим?
Лека нощ, скъпи.
Мама те обича.
Какво правиш тук?
Всичко е наред, мамо.
Извинете, тук няма нищо.
Сигурна ли сте, че това е единственото училище "Сейнт Пайес"?
То е единственото в града.
Както казах, от доста време е затворено.
Къде са регистрите за учениците, ако търся някого? Например Закари Кларк.
Ще отнеме време, ако е по име.
Мога да почакам.
Няколко седмици?
Здравейте.
- Да?
Извинявайте за притеснението, казвам се Пол Дънкан,
знам, че изглежда налудничаво, но търся Закари Кларк.
Говори ли ви нещо името? Малко момче.
Не, съжалявам.
А предишните собственици? Имали ли са дете?
Мелинда!
- Съжалявам.
Не, не сме заварили предишните собственици.
Съпругът ми и аз живеем тук от 6 години.
Знаехме, че е изоставена,
и един архитект ни я реставрира.
Значи е била необитаема.
За няколко години, да.
Но не знам нищо за предишните собственици.
Съжалявам.
Извинете за притеснението.
Извинете, бавачката..интервюирах няколко бавачки
повечето по телефона, но помня, че говорих с една,не мога да си спомня името й
която спомена, че е работила за семейството, което е живяло на този адрес.
Мисля, че е оставила информация за контакт.
Чудесно, благодаря.
Кора Уилямс?
Не ме познавате, но искам да поговорим.
За Закари Кларк.
Влезте.
Нямате съобщения.
Надявах се да не чуя повече това име.
Какво е направил?
Имаше инцидент в училище.
Той нямаше никакви приятели винаги се връщаше с белези от училище.
Веднъж го затворили в класната стая,
някакъв учител го намерил треперещ от страх.
Но това беше само началото на историята.
Много скоро децата станаха по-изобретателни,
и просто го оставяха сам,
и тогава стана пожара.
Пожарът в "Сейнт Пайес"?
Никога не откриха как е започнал пожара.
Но аз знаех.
Когато Закари се прибра у дома аз го попитах за това
А той само се усмихна.
Адам?
Кълна се, че когато го погледнех в очите, не виждах нищо там друго, освен зло.
Държах се на разстояние, но страхувах какво може да направи.
Всички тези ужасни мисли минаваха през съзнанието ми
Този ден бяхме само двамата у дома.
Той се къпеше във ваната.
Изведнъж ми просветна какво трябва да направя.
Той не ме чу когато влязох.
Опитах се да го убия, кълна се.
Кълна се, че опитах, но...
но просто... не можах.
Просто не можах.
Когато майка му се прибра у дома,
Закари не й каза и дума, за това, което направих.
Тук ли си?
На следващия ден бях у дома.
Но имах ужасно предчувствие.
Чуваше се навсякъде.
На две пресечки оттук се чуваха сирените.
Тогава видях този дим.
Побързах към къщата.
И дяволските пламъци.
Молех се да не е твърде късно.
Сигурен съм.
Загасиха го.
Майка му беше вече мъртва.
Помня смразяващия студ този ден.
В тази голяма къща беше винаги студено.
Адам?
Тя отиде долу в мазето,
да провери нагревателя за топлата вода.
Има ли някой долу?
Там беше той,
просто чакаше.
Значи казвате, че Закари е убил майка си.
Използва чук, за да я удари по главата.
И когато свърши,
запали пожара.
Качи се горе,
за да завърши играта.
Там намерихме тялото.
Къде беше баща му?
Беше в болницата, както винаги.
В болницата? Доктор ли беше?
Детски лекар.
Всичко това беше знак за мен.
Хайде, хайде!
Хайде!
По дяволите!
В къщи ли си? Джеси?
Вдигни телефна, моля те!
Слушай, трябва да говорим веднага! Спешно е.
Обади ми се веднага, щом получиш съобщението.
Обичам те.
Не трябваше да я отваряш.
Не трябваше да пипаш тази кутия.
Адам?
Това аз ли съм?
Трябва да ти обясня.
Адам?!
Закари.
Какво?!
Трябва да говоря с Ричард Уелс.
Съжалявм, но д-р Уелс днес е на погребение.
Къде е погребението?
Скъпи... не се плаши, всичко е наред.
Стой тук и бъди внимателен?
Какво беше това?
Скъпи.
-Обичаше ли го?
Адам, къде си?
Адам.
-Адам не може да дойде да играе, г-жо Дънкан.
Почакай!
Нека ти обясня.
Адам.
Не можеше да го използваш?
Закари.
Не можеше да го използаш
Дори не си посмял да опиташ.
Не, не посмях.
В пожара, причинен от него са изгорели и клетките му.
Можех да използвам клетките му имах достатъчно материал...
но след това което се случи, не можах...
Бях твърде близо до перфектната процедура...
аз... не можех да се подложа на това мъчение.
С цялото си знание и силата.. не можех да го направя.
Но си направил друго, Ричард...
клетките на Адам носят физическите белези...
и естествено си манипулирал гените,
Неговата самоличност, памет. Прав съм, нали?
С изключение на едно нещо.
Никой не може да предвиди резултатите.
Единствено знаех да чакам, чудото на науката да го съживи ...
Да го съживи?
Имаш ли представа какво направи със сина ми?
На семейството ми!
Вярвам, че има хора, които ще разберат, че и двамата сме замесени в това.
Прсто исках да го върна.
Експериментираш с човешки живот!
Както и ти, както и жена ти.
Не, аз бях много против...
Така ли мислиш Пол? Можеш да отвориш кутията на Пандора
и после просто да я затвориш?
Ние ти вярвахме, по дяволите!
Ние го познавахме... но ти го направи като твоя собствен.
Какво,гласът на съвеста?
Ние сме едва в началото на медицинския напредък...
Каж и ми нещо: Ако не е трябвало да го направя, Пол,
как така можах?
Ти си учен.
Затова се вслушай в науката!
Еволюцията е и морален процес затова трябва...
да се игнорират грешките.
Ами ти, Пол? Ти ли си най-добрия?
Не знам.
Може би, това е наказанието ми, че исках нещо, което не трябва.
След този случай, така го приемам.
Повярвай ми, Ричард, ще използвам цялата си сила, за да защитя сина си
и ще пиша във вестниците какво направи.
Пол..
-Не, не свършено е! Разбра ли?
Ще отидем в полицията и ще намерим място, където ще му помогнат.
Никъде няма да ходите.
- Върви по дяволите!
Беше екперимент, провален експеримент.
Трябва да го прекратиме и да опитаме отново.
Да го прекратиме?
Говориш за моя син.
Нашият син!
Твой е, защото аз ти го направих!
Стой далеч от него! Чу ли ме?
Стой далеч!
Имаш късмет, че можеш да го имаш.
Беше никой, когато те открих!
Аз ти дадох дете, дом, работа.
Всичко, от което се нуждаеше ти предоставих.
Запомни това!
Ти неблагодарно лайно!
Защо не ме слушат?!
Адам!
Има ли някой?
Адам, къде си?
О, Боже!
Успокой се!
Адам.
Да, тате?
Кой си ти?
Кой си ти в момента?
Аз съм твоят син.
Все още няма данни за изчезналия местен лекар.
6 МЕСЕЦА ПО-КЪСНО.
Провинциален лекар в неизвестност...
Изглежда прекрасно.
Бихте ли качили това горе?
Хей! Харесва ли ти новата стая?
Още не е довършена.
Хей детенце! Виж, знаем, че е голяма промяна.
Мъчно ти е за приятелството ти с доктора...
Никога не съм казвал, че промяната ще ти хареса, нали?
Скъпи, ще се справиме страхотно!
Обзалагам се, че новия град новите приятели...
ще ти харесат много.
Знам.
Г-жо Дънкан!
- Идвам!
Хей...!
Имам три кашона долу с етикети ИГРАЧКИ.
Колко ще ми вземеш, за да ми помогнеш да ги разопаковаме?
Къде да сложа това?
О, внимавайте с това... слизам долу.
Сине, взех...
Адам?
Боже!
Дойдох да те взема надолу.
Добре ли си?
Кажи ми, ако има нещо...
-Няма нищо, тате.
Добре съм.
Вярвай ми!
Ще ни бъде страхотно!
Това място ще бъде новото ни начало!
превод - verannika