Elephant (2003) Свали субтитрите

Elephant (2003)
Престани!
Давай!
К'во става момчета?
Хайе, да вървим.
-Какво? Къде отиваш? Ела тук.
-Господи, татко.
Влизай в колата. Ще закъснееш за училище. Хайе.
-Мама ще те убие.
-Какво?
Какво правиш?
Аз ще карам. Не.
Излез, тате.
-Какво?
-Излез от колата.
-Слагай колана.
-Да.
-Какъв е проблема?
-Просто влизай в колата, моля те!
Хайде да отидем на лов. Този уикеинд?
Добре. Къде ще ходим?
Може да ползваме онзи стар "Джап" 243 който дядо донесе от "Трък".
-От къде?
-"Трък Айлъндс", "Южното крайбрежие".
-"Адмирал Халзи", Втората Световна.
-Да, разбрах.
Бил съм там.
Бил ли си там, татко?
Не.
-Може ли да ви снимам?
-Защо?
Правя си портфолио вмомента, различни проекти.
Какво е портфолио?
Снимки които съм правил за да презентират работата ми.
-Излагат се в галерии.
-Каква работа?
Всичко. Главно с портрети.
-На голи хора?
-Не.
Искаш ли да ни снимаш голи?
Не, не съм по тази работа.
Публичната голота е... Не.
Добре.
Да? Ок, супер.
Много сте мили.
Добре, да вървим.
Бъдете по щастливи.
Огледайте се наоколо.
Направете, смешна физиономия.
Още една.
Да, добре. Продължавайте да вървите.
Една целувка.
Перфектно. Супер. Трябва да тръгвам за училище вече.
-Казвам се Каролина.
-Приятно ми е. Аз съм Юлай.
Приятно ми е.
Ще ви пратя копие следващия път когато ви видя. когато и да е.
-Ше се опитам да направя една днес.
-Ок, ще се видим после.
Татко, ти стой тук. Пол ще дойде да те вземе.
Татко, остани в колата. Трябва да вървя. Просто стой в колата.
Здрасти, Пол? Да, Джон е.
Татко пак е пиян.
Г-н МакФарланд...
Здравейте, Г-н Луис. Съжелявам, че закъснях.
Татко ме води на обяд.
-Ъ...закуска исках да кажа.
-В офиса ми.
Имам проблем сега.
Ще го вземеш ли? Ще оставя ключовете в офиса.
Ще може ли да побързаш? Защото не знам до кога ще стои тук.
Толкова е сладък.
-Как си?
-Добре, а ти как си?
Добре съм. Как мина матматиката?
-Как мислиш?
-Добре ли?
Как е Сара? Наред ли е всичко при нея?
Напоследък не много.
Да. Как върви училището?
Възможно най-добре.
-Извинете?
-Да?
-We need to sign out.
-Ок.
Тази снимка е правена на Хаваите, на остров Мауи.
Отивай в час.
Не закъснявай за наказанието ти после.
-Извинете? Трябва да се опишем.
-Къде е правена снимката?
Снимката е правена на Хаваите, на остров Мауи.
-Хубава е.
-Не е ли страхотна? Какво ви трябва?
Трябва да оставя тези ключове за брат ми.
Ще дойде да ги вземе към 11:30.
Сложи ключовете тук, и запиши на брат си името тук.
Казва се Пол.
По кое време ще се върнеш?
Към 13:30.
-11:30 ли каза?
-Да.
-Ок.
-Мерси.
И не забравяй да донесеш пържоли.
-Ще се видим после.
-Ок
Спестявам пари за кола. Този месец ще си я купувам.
Изненада!
Здравей.
Здрасти.
Какво има?
Нищо.
-Плачеше ли?
-Да.
-Нещо лошо ли се е случило?
-Не знам.
Ще се видим по-късно. Имаме дебат на тема "Гейове".
Ок.
Здравей, Акайда. Какво правиш?
Говорим за това "Какво е да си гей".
Какво мислиш? Как би отговорил?
-Или би могъл да отговориш?
-Добър въпрос.
Точно това е, мисля че не би могъл.
Мисля, че в някои ситуации би могъл да отговориш
Хората искат да знаят отговора.
Какво те кара да мислиш, че ще може да отговориш? Ако някой иска да знае...
Ако някой има...
бодисана розова коса...
Чакай, какво мислиш относно това?
Какво мислиш за това?
Не мисля, че като носиш розово
означава, че си гей.
-Много мъже носят розово.
-Да, много са.
Като огърлица с цветовете на дъгата.
Хайде, включете се в разговора. Помогнете им малко.
Хайде.
Видяхте ли новата книга "Орегониан" за хомосексуалните овни?
Да. Добра тема на разговор. Продължи.
Очевидно е, че фермерите не могат да ни кажат дали някой овен е хомосексуален или не.
И когато си вземете овен да опложда...той не може.
По този начин хвърлят на вятъра много пари. За това правят изследване.
За това дават по около $10,000 на овен.
Това са доста пари за един овен.
Но лошото е, че не знаят кое причинява хомосексуалноста
дали е нещо което може да се промени, или премахне?
Не мисля, че говорим за промяната като необходимост.
Говорим за това, дали ако забележим някой на улицата...
можем да кажем дали е гей или не. Не мисля, че бихте могли.
Как бихте могли да знете какво чувстват?
Дори и да носят някои от тези гривни, с цветовете на дъгата и подобни, не значи нищо.
Някои се разхождат по улиците, наконтени, с високи токчета...
Тези гривни не значат, че си гей задължително.
Не съм срещал досега някой който да е носил и да не е гей..
-Аз.
-Тогава какво е значението?
Носиш гривна и не си гей. Кой го интересува?
-По кое време ще се върнеш?
-Към 13:30.
Ок.
Ето каква е рботата.
Ейрън, аз и някой от момчетата...
ще ходим на излет.
Чудехме се дали ще може да доведеш и някои момичета.
Не си ли спомняш какво стана миналия път?
-Да. Как бих могъл да забравя?
-Сара и Джесика?
-Сара и Джесика, те са...
-Не бъди гаден.
Аз никога не съм те дразнила с Джейсън и хот-дога, нали?
Това беше инцидент.
И без това не знам дали ще мога да дойда.
Не знам по кое време ще се прибера вкъщи.
-Среща ли ще имаш?
-Да.
Има ли връзка това с...
когато бяхме на излет, преди 2 или 3 седмици?
Не знам. Всичко е възможно.
Знаеш ли какво? Не се притеснявай. Знаеш ли защо?
Защото ще си прекараме чудесно и без теб.
-Здрасти Юлай!
-Здрасти Джон.
-Как е?
-Супер съм.
-Какво правиш?
-Правя снимки.
-Мога ли да те снимам?
-Да.
Готов ли си? Едно, две, три.
-Супер.
-Ще се видим по-късно.
-Ще ходиш ли на концерта довечера?
-Не, родителите ми са тъпи.
Заради тях не мога да отида.
Ок.
Бумър!
Ела насам.
Както по дяволите правите?
Махай се от тук и не се връщай.
-Ще има малко екшън.
-Какво?
Когато електроните преминат от една орбита в друга...
какво прави това? Каква е разликата от орбитите?
Различават се в енергията която имат.
Орбитите около ядрото...
тези които са около ядрото, те са с ниска енергия...
а тези които са по-далече са с по-висока.
И като пуснем енергия към атома
той избутва електроните настрани...
далеч от ядрото, и така те стават с по висока енергия, нали?
След като пуснем електричество в тръба пълна с електрони
дали те светят постоянно?
Добър въпрос. Какво правят те...
Дали ше стоят в това "високо енергийно поле" и ще светят
или ще се върнат пак при ядрото?
И дали ще светят отново.
Какво пишеш?
-Това ли?
-Да.
План.
-За какво?
-Ще видиш.
-Здрасти, Юлай. Как е?
-Здрасти, как е?
Не много добре.
Оглеждай се за класа на г-н Робъртсън.
Да знам.
-Ок, ще се видим по-късно.
-Ок. Чао.
-Как си?
-Доста добре.
-А ти?
-Супер.
Мишел, виж, трябва да поговорим за начина ти на обличане.
Това няма да го бъде с тези дълги панталони.
Всички останали носят шорти.
Не ми се говори за това.
Не искам да те насилвам...
Но ще трябва да го направя, ако не излезеш следващия пъс със шорти.
Както е редно да направиш.
Нямам навика да правя такива неща...
но утре те искам със шорти.
Ок!
Ето го смахнатото момиче което сяда зад теб по Математика.
-Онази там.
-Да. Тя.
Със зелените панталони?
Тъпачка.
-Къде направи тази снимка?
-На скамейките отвън.
Доста размазано...
-Какво е това?
-Цепка на тениската и.
Мислех, че се е отказала от тази мода.
-Направих тези в парка.
-Наистина?
А тази от къде е?
У нас.
Това ми е за домашно.
Чудесен контраст.
Мисля, че ще направя друго копие. Доста светла излезе.
Да, трябва да я позатъмниш малко.
-Здрасти Юлай.
-Здрасти Джон.
-Как е?
-Супер съм.
-Какво правиш?
-Правя снимки.
-Мога ли да те снимам?
-Да.
Готов ли си? Едно, две, три.
-Супер.
-Ще се видим по-късно.
-Ще ходиш ли на концерта довечера?
-Не, родителите ми са тъпи.
Заради тях не мога да отида.
Ок.
Ела насам.
Имам работа за теб. Можеш да вземеш тези книги...
и да ги преместиш ето там, става ли?
Ще бъда тук ако ти потрябва помощ.
-Това ми казаха.
-Не знам.
-Не знам, наистина ми е трудно да реша.
-Да, знам.
Парите са добре, но...
Толкова е сладък.
-Тя видя ли те?
-Кой?
Тя видя ли те?
-Кой?
-Тя. Приятелката му.
Има си приятелка? От кога?
-Не знаеше ли?
-Не, не знаех.
Доста отдавна.
-Шегуваш се.
-Надявам се да не те е видяла.
-Нищо няма да ми направи.
-Последния път удари момиче заради това.
-Ударила?
-Удари едно момиче.
Наистина?
Тя му се усмихна, той и се усмихна, тя я удари.
Господи, не мога да повярвам. Шегуваш ли се?
-Видях това.
-Защо не е ударила него?
-Защото...
-Не е вината в момичето.
Всички момичета правят така.
-На сред коридора?
-Да. След училище, миналия петък.
Господи, толкова съм уморена. На скоро изобщо не мога да спя нормално,
защото всяка сутрин се събуждам и майка ми се рови в нещата ми.
-Рови ти се в нещата?
-Да.
Ровеше се из завивките ми.
-Завивките ти?
-Да.
Сякъш съм скрила нещо там? А няма какво да крия.
Не знам. Твоята майка рови ли из нещата ти?
Да преди няколко дни. Ровеше из нещата ми и аз казах:
''Не ровъчкай из нещата ми. Аз не ровъчкам из твоите.
''Това не са твои неща. Както и твоите не са мои.''
Не знам...Говорих с нея за това, а тя:
''Съжелявам. Няма да се повтори.''
И след това се прибирам вкъщо, и тя пак е в стаята ми.
Мислят си, че имат право след като са ми родители и къщата е тяхна.
Писна ми. Искам да се махна от там. Готова съм да отида в колеж.
Да, искам да се махна.
Само още една година момичета.
Още една.
-Каквп ще ядем?
-Нямам търпение да отидем на лагер.
-Какво ще желаете?
-Едно мляко ако обичате?
Не, не, искам един сок.
-Един сок.
-Аз ще взема млякото. Мерси.
Сок. От този
Мерси.
Какво да ям...?
-Нито едно не ми изглежда хубаво.
-Никога не е изглеждало хубаво.
-Някои деца ги харесват.
-Мерси.
Дори се връщат и за допълнително.
Постоянно прииждат.
Салата?
Много е претъпкано.
-Май няма свободни маси?
-Къде ти е салатата?
-Вече не ям салата.
-Така ли? Мислех, че я обожаваш.
Не, мразя я. Опитвах се да я харесам.
-Аз не мога без нея.
-Знаеш ли колко калории съдържа?
Знаеш ли, че този вид салата съдържа около 20гр. калории?
-Млъкни.
-Не е като да седи в нас (????).
Не мога да повярвам, че го каза.
-Може да те чуе някой.
-Това е истината.
Това Джон ли е?
Какво прави?
-Това куче ли е?
-Не знаех, че има куче.
Защо го е довел на училище?
-Нямам представа.
-Може да го е намерил.
Искате ли да отидем на пазар днес?
Звучи супер.
Не знам. Бен искаше да ходим някъде.
-Шегуваш ли се?
-Какво?
Това е пети ден подред когато ни отказваш да излезем.
Момичета, колко повече внимание искате да ви обръщам?
Кажете.
Дори не ми се говори за това. Постоянно си с него.
Прекарвам около 80% от времето си с вас.
-Да, бе. Не повече от 20%.
-Да!
Училище, след училище...
Не мога да бъда постоянно с вас. Трябва да му обръщвам повече внимание.
И на двете ви държа много.
Би трябвало да ви бъда най-добрата приятелка а вие ме отблъсквате.
Държа много на вас, но трябва да си разделям времето.
Какво искате? 95% а за него 5%?
Приятелите трябва да са важни за вас, ако са ви такива.
-През цялото време. Чували ли сте това?
-Да, но е различно.
Бих направила всичко за теб.
Приятлки сме от кога...около 3 години? Откакто сме в гимназията.
-Знам.
-Аз приключих.
Да вървим.
Отивам да пазарувам.
Звучи супер. И аз идвам.
Не искам да съм единствената която няма да дойде. И аз идвам.
Ок, но няма да караш ти.
Да няма да си ти.
Защо, добър шофьор съм.
-Не си.
-Как го казахте само...
Не разбирам защо. Всички останали мислят, че пея добре.
И преди няколко седмици, когато изпях "Star-Spangled Banner"
всички казаха, че беше чудесно.
За това съм объркана след като казахте това.
Сериозно пимтам?Защо мислиш, че не мога да пея?
Имате ли кола? Защото мисля, че нямате.
И къде ще ходите?
Ще отидем, просто ще караме по-бавно.
Трябва да си държите ръцете на 2 без 10.
-Не е смешно.
-Научете правилата.
Когато вземете книжка, ще разберете.
Ще разберем? Аз живея за да си взема шофьорската книжка.
-Живеем за да видим остатъка от живота си.
-Няма да те убивам.
Ще бъдеш във вестниците...
Ще се опитам да избягам но...
Не е смешно.
Господи. Ще ви закарам спокойно.
-Отврат.
-Ядох твърде много.
Винаги се чувствам дебела след ядене.
-Винаги.
-Ей шишкото?
-Да на ти се разкопчее колана?
Толкова е тлъст.
Това беше супер.
Как е?
Смърдиш.
-Ще се видим тази вечер.
-Да.
Какво вони така?
Майка ти.
Можете да отидет другаде да ядете. Сигурна съм, че има по-добри ресторанти в града.
Не, ти си най-добрия.
-Искате ли още?
-Не, благодаря.
Заключете вратата.
-Какво е това?
-Не знам.
-Това е правено в Германия, нали?
-Да.
-Можеш ли да купиш някакви Натцистки знамена?
-Да, ако си се побъркал.
Виж само.
Кой е това?
-Това е Хитлер, нали?
-Да.
Хей, как я караш?
Днес май не сте на училище, а?
-Да.
-Добре за вас.
Подпиши тук.
Супер. Благодаря много.
Супер. Пристигна.
-Уау.
-Супер.
Да го изпробваме.
-Яко, пич.
-Яко.
Отдръпни се.
Уау, супер.
-Здрасти Юлай!
-Здрасти Джон.
-Как е?
-Супер съм.
-Какво правиш?
-Правя снимки.
-Мога ли да те снимам?
-Да.
-Супер.
-Ще се видим по-късно.
Ок.
Здрасти Мишел. Радвам се, че успя.
Ела и се подпиши тук.
Има няколко неща, върху които можем да поработим заедно.
Първо, ако искаш вземи тези книги
и ги остави там.
Ще съм тук ако ти потрябвам с нещо.
Предполагам това е. Ще умрем днес.
До сега не съм целувал никого. А ти?
"Не оецнявам това което правиш."
На следващия ден извикал друга негова приятелка и сложил още един знак.
Тя не видяла. И така сложил още един.
Точно пред къщата.
Написал:
"Къщата на Тим Кемпбъл беше затворена".
Или "Била е оставена на новия собственик..." там каквото и е името...
Не можал да го изреже повече.
Ок, това е плана. Ние паркираме тук, нали?
Ще влезем от южната част.
После се запътваме към лабораторията.
Вече никой не я ползва, така че няма да има никой.
Ще си сложим екипировката там. Kогато чуем експлозиите...
ще отидем в стола, нали?
Когато отидем там, ще гръмнем няколко деца
докато стигнем до източното крило.
След това имаме друга експлозия, след която ще отидем в салона
А тук е салона.
Межувременно ще бъде пълно с деца да бягат из коридорите
и ще имаме възможността да ги гръмнем един по един.
След това, ти се заемаш с твоята част.
Ще отидеш при офиса на г-н Луис и ще се погрижиш за него.
Мамка му!
Докато аз се заемам с моята част, през този коридор
ще имаме най-лесните мишени.
Ще си имаме собствено бойно поле.
Хайде. Ти вземаш Tec-9 и пушката...
а аз вземам другата пушка и 223.
Също и няколко пистолета, и нож.
Имаме пре достатъчно експлозиви.
-И най-важното. Забавлявай се.
-Да.
Какво правите?
Махай се, и не се връщай.
Хей, не влизайте там.
Хей, вие, не влизайте там. Ще се случи нещо лошо.
Не влизайте там, ок?
Какво?
Не се притеснявай, сигурно е изостанал. Да преминем към план Б.
-Сигурен ли си, че си го нагласил вярно?
-Напълно.
Господине, не влизайте там! Доверете ми се!
Не влизайте там, моля ви. Не влизайте!
Татко!
Момчета...
Какво беше това?
-Звучеше като изстрели. Супер.
-Без домашни повече, без учители.
-Ще бъде яко.
-Ще бъде супер яко.
-Здрасти.
-Какво има?
Каквъ ти се е случило?
Добре, кучко.
Тъпачка.
Мисля, че всеки може да донесе...
Е, аз не пия сода, но някои пият
Какво беше това?
Не се притеснявай. Всичко ще бъде наред.
Ела, седни. Да довършим това.
Ок, говорихме за това, какво ще направим...
Нейт? Стани Нейт.
Да изчезваме.
Хайде, да изчезваме!
Изглежда чисто, тръгвай!
Надолу по коридора, към изхода!
Здравейте г-н Луис.
Защо правиш това? Ерик, остави оръжието на земята.
Нищо няма да оставям!
Остави оръжието и да поговорим.
Млъквай!
Татко!
Училището гори.
-Добре ли си?
-Да, какво става?
Видях двама да влизат от другата страна.
Мили боже!
Носеха черни чанти пълни с оръжия.
Господи.
-Къде отиваш?
-Аз...
Съжелявам.
Да, би трябвало, знаеш, че бих те гръмнал.
Но мисля да те пусна на свобода, защото искам да знаеш това.
Следващия път когато при теб дойдат деца с някакъв проблем...
ги изслушай...
без значение какви глупости дрънкат.
Мамка му.
Както и да е.
Знаете ли, че има още като нас отвън.
И те биха те гръмнали, ако ги преебеш както направи с нас.
Махай се от тук, преди да съм си променил решението. Махай се!
Кучка.
''По тъп и справедлив ден не бях имал.''
Мамка му!
-Господи, ето го!
-Мамка му!
Хей, аз не бих искал да пия от това. Ще хванеш някоя болест.
-Как е?
-Всичко наред ли е? Какво стана?
Застрелях директора и още няколко...
Я какво си имаме тук.
Човече, не го прави.
Тъпанар!
Какво правиш?
Моля те, недей.
Недей.
Не би искал да го направиш.
Моля те, недей.
-Ти си болен. Не го прави.
-...остави го.
Превод и субтитри: thunder_go a.k.a. thr