Don Juan DeMarco (1995) (don.juan.de.marco.xvid.ac3.by.piowit.cd2.srt) Свали субтитрите
великия фехтовчик Дон Антонио...
умря в ръцете на майка ми...
смъртоносно ранен.
Онази сутрин, за да скрия срама си...
Аз сложих маска на лицето си...
И се заклех никога да не я свалям в присъствието на други хора.
Баща ми ме напусна толкова рано, Дон Октавио.
Нямах късмет...
Велико.
Здравейте.Вие ли сте д-р Миклър?
-Точно така.
-Подпишете тук.
OK. Бихте ли почакали за секунда ?
Така...
Здравей, скъпа.
Е, Джак... по какъв случай?
Извинете госпожо.
Ти си случая.
Не наистина, Джак. Сигурен ли си че няма друго...
O,уау.
Красиво.
Извинете госпожо.
Buenos dias, el capitan.
Къде е Роко?
Премести се в Мадрид.
-Мадрид?
-Да.
-Испания?
-Да
Тогава той се почувствал виновен завладян от срама...
че сложил тази маска...
и се заклел никога да не я сваля...
Сега това пълна измислица ли е или не?
Чудесна. Чудесна история.
Знаеш ли, Джак, това хлапе е необикновено.
Прав си. То е като гръцки мит.
Точно като гръцки мит.
Синът става потентен, сексуално активен...
довежда до загубата на баща си...
Кой го заменя, разбира се той трябва...
трябва един ден да стане мъж.
Но вината от замяната на мъжа...
който го е обичал и му е дал живот, това е велико.
Това е чудовищно.
Трябва да се крие зад маска.
Време е да му дадеш лекарства, Джак.
Искаш да му пропъдя глупостите?
Дай му антипсихични хапчета...
и след 48 часа,ще имаш смахнатия случай...
не забравяй за почивката.
Джак, той е шизофреник. Той не е Дон Жуан.
От къде знаеш, че не е Дон Жуан?
Аз бях с него. Аз знам.
Казвал ли ти е, Джак, през някой от сеансите...
че живее с баба си в Куинс?
Казвал ли ти го е някога?
Намам чак такива детайли.
Преди един час ми се обадиха от министерството.
Моля те , Джак...
дай му лекарства.
Пол, не разбираш.
Моля те!
По спокойно. Той е твой пациент.
Остават пет дни.
Дразниш ме.
И не забравяй за барбекюто в събота.
Наистина съм ядосан.
-Госпожа ДеМарко?
-Здравейте?
Да. Аз съм д-р Миклър.
Помните ли? Говорихме по телефона за вашия внук.
Доня Ана... той говори само за нея.
Чака пощальона като,че ли ще му донесе кой знае какво.
Вижте, момчето е убедено че е намерило истинската си любов.
По-лош е от баща си Тони.
Тони, краля на танците в Астория.
Той ли е баща му?
Той спечели награда по танци?
Не сте ли чували за него?
Баща му продавал ли е медикаменти?
Тони?
Тони не можеше да продаде лодка на удавник.
Не. Работеше за предприятие за почистване.
Занимаваше се с пердета и покривки.
Жив ли е още?
Джони нищо ли не ви каза?
Тони почина в ужасна автомобилна катастрофа.
-Преди пет години.
-В Мексико.
Във Феникс.
-Никога ли не е живал в Мексико?
-Никога.
-Къде е майка му сега?
-Не мога да ви кажа.
Никога не сме знаели от къде се обажда.
Колко често виждате внука си...
след като порасна?
Само веднъж. Джони беше на шест.
Имате ли представа какво означава само веднъж...
да видите Джони в целия си живот?
До преди три месеца.
...отварям вратата...
и там беше Зоро.
Видях се с баба ти...
и тя имаше странен разказ...
каза, че ти си Джон Арнолд ДеМарко...
че си израснал във Феникс, Аризона...
и че баща ти е починал в автомобилна катастрофа.
Интересна фантазия.
Но предполагам, че ако е щастлива...
безобидна е.
Каза ми, че баща ти е работел в предприятие за почистване.
Искаш да ти разкажа някаква история като бабината...
и ще си помислиш, че съм нормален.
Ако това ще ме искара от това място...
ще съм щастлив да го направя. Но този слух...
че ти си предполагаем психиатър.
И аз чух този слух.
Можеш ли да кажеш когато се срещаш с жена, че си напълно луд?
Казваш, че баба ти го прави така?
С общи думи, да.
Тя мрази майка ми, но това не е необичайно...
защото баба ми мрази всички.
Ние стояхме надалеч от нея, колкото е възможно.
Във Феникс, Аризона.
В Мексико.
Искаш да кажеш, че никога не си живял във Феникс, Аризона?
Не никога не съм живял във Феникс, Аризона.
А за смъртта на баща ти?
Вече ви казах как умря баща ми, Дон Октавио.
Казва се Чел-- Няма да ти го взема.
Искам да видя името и казва се Челси Стокър.
Те никога не използват истинските си имена.
Тя е моята Доня Ана.
Опитва се да ми даде урок.
Знаеш ли, аз...
веднъж лекувах младеж на твоята възраст.
И той се влюби, колкото и да е странно...
в момиче от постер...
и той беше много несигурен относно жените.
И...
опита да се свърже с нея.
Сигурно се е обадил стотици пъти в списанието...
докато накрая, някой от списанието...
го съжали и му даде номера и.
Той и се обади...
имаха една минута разговор...
и тя му каза...
никога повече да не я търси.
И после какво се случи?
Той се опита да се самоубие това стана.
Доня Ана е истинска, Дон Октавио.
Искаш ли да ти разкажа за нея?
Предполагам, да.
Малко след смъртта на баща ми...
майка ми реши, че ще бъде най добре да ме изпрати в Кадиз...
и че пътуването по море ще ме пречисти.
Беше твърдо решена да даде обет...
в манастира Санта Мария където е монахиня и до днес.
Бях изпратен с надежда.
Разбира се, това което майка ми не разбра...
е, че корабът се управляваше от мошеници.
Вместо в Кадиз...
те ни закараха в неизвестно арабско султанство...
където всички пътници бяха веднага продадени в робство.
Бил си продаден в робство в султанско кралство?
Точно така.
Бях купен от една от четирите жени на султана
и трябваше да съм нейн евнух.
Макар, че нямах представа защо съм облечен като жена...
маската ми беше заменена с друг вид...
която също спазваше клетвата ми да си крия лицето.
Султанът имаше харем от 1,500 млади жени...
но прекарваше с тях твърде малко време.
Представиха ме на султанката.
Още не разбирах защо трябваше да съм там.
Изправи се.
А ти си върви.
Ти остани.
Бавно, започнах да разбирам...
защо бях доведен до султанката.
Но все още обичах Доня Хулия.
Съжалявам. Обичам друга.
Съблечи се!
Убий ме ако трябва.
Готов съм да умра за това, за което не мога да живея...
знаейки, че съм замърсил спомена за жената...
която откри моята мъжественост и я направи песен.
Песен?
Бях готов да загубя живота си...
отколкото да унижа любовта си.
Как можех да изневеря на моята скъпа Доня Хулия...
която беше почти готова да даде живота си, за да ме обича?
Как ножех да спя с друга жена...
след като съм подарил, тялото и душата си...
на сладката Доня Хулия?
Как можех да изоставя чистата любов...
Имайки цветето ми, Доня Хулия?
Всъщност, бях доста изненадан...
как лесно може да се преодолее миналото.
Знаеш ли приятелю, преди този следобед...
винаги съм вярвал, че мъжът може да обича само една жена.
Бил съм жестоко заблуден.
Това е абсолютна лудост за мен, само преди няколко часа...
Доня Хулия беше единствената жена за мен...
а сега...
там е великолепната султанка Голбайез.
Какво великолепно тяло, гърди --
Ще млъкнеш ли?
Внезапно се сблъсках с опасното положение в което бях.
Молех се да намерят къде да ме скрият...
за да не бъда открит от султана.
За щастие бяха намерили...
блестящо решение.
Беше Божествена картина в цялата си природна красота.
За следващите две години, дните си прекарвах със султанката.
А нощите?
Бяха заети с 1 ,500 момичета от султанския харем.
Ела.
Ела при мен, малкото ми птиче.
Към края на двете години...
Забелязах, че нямам същия ентусиазъм.
Това беше проблем.
Може да станеш, гълъбчето ми.
И така, всички хубави неща си имат край.
Голбайез усещайки, опасността за нас...
нареди да ме отпратят за вкъщи час по-скоро.
Бях се научил да любя по хиляди начини...
и всеки урок беше за душата на жената.
Знаех, че ще ми липсва всяка една от тях.
Бяха грабнали духа ми и ми бяха дали радост...
като майски ден.
Исках...
Исках да чуя това с пълни подробности...
но има нещо което трябва да направя.
Така, че ще съм доволен ако продължим утре?
Разбира се.
Добре. Благодаря.
Hasta maсana.
Много рано се прибираш.
Какво ще кажеш да отидем горе?
OK. Давай.
OK. Чакай малко.
Тук.
Какво стана?
Не си много добра.
Даже съм много добра. Имам три. Виж.
-Е...
-Кога е мой ред?
Ти имаш пет, знам. Значи си по-добър от мен.
Хвана ли го?
И последно, но не по значение, моментът който всички очакваме...
Дон Жуан ДеМарко.
С внимание, това което искам да кажа...
имах среща с хлапето късно днес....
и мисля, че е силно подобрено имам още една последна среща.
Джак, това не е официално съвещание.
Това е подготвително заседание.
Искаме да знаем какво да правим с това хлапе в понеделник...
Когато 10-те дни изминават.
Да кажем на съдията да го прибере ли?
Или да го пусне? Какво?
Ами...не зная.
Не знам преди да се срещна с него.
Виж Джак, той е със склонност към самоубийство.
Не е самоубиец. Той имаше нужда от съвет.
Не ни предлагаш да го пуснем, нали?
Не, не ви предлагам това.
Първото нещо, което ще направим в понеделник...
е да вземем съдията за да ни изслуша.
Също в понеделник...
ще го прехвърлим към друг терапевт...
защото това е последния ти ден, Джак. Бил?
Мислиш ли, че си готов за това?
Ако е на лекарства, ще мога.
Ще бъде на лекарства.
Добре. Ще му дам... Не знам.
Сто милиграма Mellzac, q.i.d.
И Бил ще може да го намалява...
за да е спокоен, че пациентът му няма да го нападне.
Ще му кажеш ли да престане?
Ако откаже, ще го затворим и ще му слагаме инжекции ли?
Ще го убедя да ги взема, забога.
За какво се тревожите? Той не е нападателен.
Както и да е, трябва да вървя.
Не,не. Има още нещо, което трябва да свършим.
OK! Готови сме!
Весело изкарване на нашия добър колега...
Весело изкарване на нашия добър колега...
Весело изкарване на нашия добър колега...
никой не може да го отрече!
''Днес е пътвият ден от твоето пенсиониране.''
Влез !
Аз съм Доня Инес...
майката на Дон Жуан ДеМарко.
Може ли да вляза, Дон Октавио?
Моля.
Дойдох от епархията веднага...
след като ми казаха че синът ми се е обаждал.
Какво точно не му е наред?
Ами...Много съм...
Много съм ви благодарен, Сестро, че дойдохте...
в този неочакван момент навреме...
защото може да дадете много решаваща информация...
от която се нуждая за да помогна на сина ви.
Как да ви помогна?
Примерно, вярно ли е, че синът ви е израстнал...
с вас и съпруга ви в малко градче в Мексико?
Сан Луис Куацакалкос.
Недалеч от Исука де Матаморос.
Чували ли сте за него?
Едва ли. Много е малко.
В този ред, за да помогна на сина ви...
трябва да ми кажете още нещо.
Трябва да знам нещо за Дон Алфонсо...
за баща му, Дон Антонио...
и за връзките ви с тях двамата.
Мисля че ще е най-добре...
да говорите за това със сина ми.
Обетът ми към Бог не позволява да говоря...
за този период от миналото ми.
Не мисля Сестро...
че съм ясен.
Видях се с бабата на сина ви...
и тя ми каза, че нито вие, нито сина ви...
сте живели някога в Мексико.
Каза, че сте срещнали Тони в Куинс, Ню Йорк...
и накрая каза че е видяла внука си...
един път в живота си когато е била във Феникс, Аризона.
Каза също, че преди пет години...
съпругът ви е умрял в автомобилна катастрофа.
и накрая...
Съжалявам, но трябва да разберете Сестро...
че трябва да знам истината.
Истината е вътре във вас, Дон Октавио.
Не мога да ви помогна да я намерите.
Не е ли точно както ви я описах, Дон Октавио
Да точно.
Доня Хулия била монахиня в същия манастир.
Изглежда, че е така.
Казах на майка си че може да се върне днес...
но ще ми липсва.
Тя наистина ме накара да стигна до истината.
Защо си толкова сигурен...
че майка ти не е била любовница на Дон Алфонсо?
Майка ми не е била любовница.
Мисля, че разбираш...
какви мисли са ме обзели...
когато ми разказа как е умрял баща ти.
Не ми стана ясно, какво...
какво е имала впредвид майка ти когато е казала...
''Ще ги загубя и двамата !''
искала е да каже съпруът и синът...
или съпругът и любовникът?
Майка ми...
не е имала любовник.
Разбираш ли защо е необходимо това--
Млъкни!
Мислите, че не знам...
какво става с вас, Дон Октавио, но аз знам.
Аз ви трябвам за преливане на кръв...
защото вашата кръв се е превърнала в боклук...
и е запушила сърцето ви.
Необходимо ви е нещо истинско...
Трябва ви свят в който любовта гори...
във вените ви след като целият ви живот си е отишъл.
Моят съвършен свят е не по малко реален от вашия, Дон Октавио.
Само в моя свят можете да дишате, не е ли така?
Не е ли така?
Прав си.
Моят...Моят свят е...
не е съвършен.
Какво е това което става с възрастта?
Защо му е на всеки съвършената любов...
да я смуче докато пресуши цялото и великолепие?
Защо се безпокоиш да назовеш любовта?
Това е нашият...
последен сеанс.
Пенсионирам се в понеделник.
Тогава ще ти разкажа за Доня Ана...
и тогава ще решите дали да ме освободите.
На втория ден след като напуснах султанката...
корабът попадна на тайфун.
Само аз оцелях.
Морското течение ме отнесе...
на остров Ерос.
Тя беше на 17...
и природно красива...
чиста и неопетнена...
и непознаваща чудото на физическата любов.
Нейната прелест беше с неподправени черти и форми...
блестящи като звезди.
Ето го този, който не повярва...
че тази самотна душа, Божие създание...
може да се раздели на две...
и да стреля като падаща звезда по Земята...
покрай океаните и континентите...
където тяхната магнетична сила ги обединява...
в едно цяло.
Но как още да обясна любовта от пръв поглед?
Бяхме убедени, че това беше...
единствения живот за нас под небето.
Вярвахме, че това няма да свърши никога.
Обещай ми...
че ще бъдем заедно завинаги...
Такъв ще е животът за нас там на този бряг...винаги.
И това ще бъде условието: ако някога се разделим...
ще дойдем тук...
за да чакаме цяла вечност, ако трябва...
другия да се завърне.
Обичам те.
Обещай ми.
Обещавам.
Един ден... поисках тя да бъде моя.
Обичам те толкова много.
Че не мога да издържам повече.
Няма голямо значение, но...
не се ли измори от маската докато живеем заедно?
Заклех се да я нося.
Тогава ще те попитам за това, което ми каза...
какво те накара да направиш тази клетва.
Разказах и тъжната история за моята Доня Хулия...
без да предположа и за момент...
че моята сладка Доня Ана е вярвала че съм се пазил за нея...
както тя за мен.
Много добре, моя любов.
Разбирам, че не съм първата...
но ми кажи честно...
колко други още си имал.
Това беше идеалното време да излъжа...
но истината е ужасен навик.
Включително с теб...
съм имал...
Точно...
...
хиляда петстотин и две.
Видях, че тази сума беше много по-голяма...
от очакванията и...
и не и беше лесно да асимилира това в ума си.
Нейната болка удряше сърцето ми като с кинжал...
Молех я да ми прости.
Свалих маската си в знак на разкаяние...
но нямаше никаква полза.
За да скрие унижението си...
тя си сложи маската и ме напусна завинаги.
И така моите приключения ме доведоха до края...
и с тях шансът, че един ден...
като баща си...
ще умра в ръцете на жената, която обичам.
Кой съм аз?
Седни.
Ти...
си Дон Жуан ДеМарко...
най-великия любовник, който светът е познавал някога.
А ти приятелю...
кой си?
Кой съм аз?
Аз съм Дон Октавио дел Флорес...
женен за красивата...
Доня Лусита...
светлината в моя живот.
И ти приятелю...
свали всичките ми маски.
Ето ви водата, докторе.
Благодаря.
Казахте, че ми вярвате, Дон Октавио.
Вярвам, че си Дон Жуан...
но има съдбоносни хора, които не вярват.
Тогава ще направя каквото желаете, приятелю.
Браво!
Пенсионираш се в понеделник. Какво ще правим?
Ще вземем това летящо хлапе, казвам ти.
Опитвам се да ти кажа нещо. Харесва ми това място. Харесва ми градината.
Ние трябва да полетим като орли.
Не се виждам в тази картина.
Какво ти е? За какво говориш?
-Не знам.
-Искам да знам коя си ти.
Джак, ти знаеш коя съм.
Тази, която ти носи кафето през последните 32 години?
виж, знам съдбата за гадните чаши кафе...
и знам за фактите които са се паднали, но трябва да знам всичко за теб.
Какво искаш да знаеш?
Искам да знам...
на какво си се надявала...
за какво си мечтала, от какво какво си се отказала преди много време...
когато аз мислех само за себе си.
Кое е смешното?
Мислех, че никога няма да ме попиташ.
Разбираш ли за какво си тук младежо?
Добре. искам да ми разкажеш...
малко за себе си, къде си израстнал...
какво те накара да се самоубиеш...
как се чувстваш сега.
Роден съм в...
в Куинс.
Аз и родителите ми се преместихме във Феникс...
когато бях дете.
Мразех ги за това.
Когато бях на 16...
баща ми беше убит в автомобилна катастрофа...
извън града.
Майка ми...
имаше едни любовни афери...
и баща ми знаеше.
Във всеки случай, тя се чувстваше виновна...
и реши да стане монахиня.
Три седмици след смъртта на баща ми...
тя отиде в манастир някъде в Мексико.
Аз трябваше да живея.
Не знаех къде да отида.
Не знаех какво да правя.
И така един ден...
гледах едно списание...
И там бяха тези форми.
И аз знаех, че тя никога няма да тръгне с мен и аз бях...
знаете, аз...
Прочетох една книга...
тази книга...и...
Реших да стана Дон Жуан.
И така...Звънях в списанието. Те не искаха да ми помогнат.
Не искаха да ми дадат никаква информация и...
исках да ми дадат и...
един ден, една жена която работеше там ме съжали.
Мисля, че е била временно там или нещо такова...
но... се смили над мен...
и ми даде номера на момичето...
Аз и звъннах.
Казах и, че трябва да сме заедно...
а тя ми каза, че съм мръсник и след това ми затвори.
Реших, че няма смисъл да живея повече...
и отидох да се самоубия...
или поне да накарам хората да си помислят...
че ще се самоубия...
за да привлека малко внимание или нещо такова.
Никога не съм имал истинско намерение да се самоубия.
Благодаря. Много ми помогнахте.
Някой ще ви заведе обратно в стаята ви.
Лекари...
това ми изглежда като напълно нормално хлапе.
Има напълно нормални фантазии за мен...
и определено няма да го предавам...
на учреждение за душевноболни за това.
Ваша Чест, Аз--аз мисля, че поведението му--
Пуснете го.
Благодаря ви много, съдия.
Като негов лекар, мненията ни съвпадат.
Изгубил съм повече време с тего от вас!
Ще ви се обадя по-късно и благодаря на Бог за лечението.
-Довиждане, Бил.
-Довиждане, бонбонче.
Ваша Чест, послушайте ме-- той е заразителен негов пациент!
Моля ви! Бил! Сестро!
Като ръководител на болницата, нека аз да говоря.
Името ми е Дон Октавио дел Флорес.
Аз съм най великия психиатър на света.
Имал съм над хиляда пациенти.
Лицата им още се мотаят в паметта ми...
като летни дни...
но никои не е като Дон Жуан ДеМарко.
И той не е толкова безумен...
щом ни качи всички на самолет...
и ни заведе до остров Ерос.
Беше като градина пред водопад.
Всичко изглеждаше възможто.
И как свърши нашата приказка?
Неговата Доня Ана, неговата причина за живот...
го е чакала цяла вечност на брега...
да се върне, както си бяха обещали един на друг?
Защо не?
За съжаление, трябва да ви кажа...
че този последен пациент който някога лекувах...
великият любовник, Дон Жуан ДеМарко...
Страда от романтизъм...
който беше напълно нелечим...
и още по-лошото...
силно заразителен.
Translated by Viper