Don Juan DeMarco (1995) (don.juan.de.marco.xvid.ac3.by.piowit.cd1.srt) Свали субтитрите
Син съм на великия фехтовач...
Антонио Гарибалди ДеМарко, който беше трагично убит ...
бранейки честта на майка ми...
красивата Доня Инес Сантяго и Сан Мартин.
Аз съм най-великия любовник на света.
Правил съм любов с повече от хиляда жени.
Бях на 21 последния вторник.
-Добър вечер, сър.
-Добър вечер, Николас.
Няма жена остнала в ръцете ми незадоволена.
Само една ме отхвърли, и по случайност...
тя е единствената, за която мисля.
Затова на 21 аз бях твърдо решен да сложа край на живота си.
Но преди това... едно последно завоевание.
Може ли?
Всъщност, очаквам приятел.
Закъснява, но скоро ще бъде тук.
Е аз няма да се бавя.
Аз съм Дон Жуан.
Много забавно. Да не би да има парти с маски в хотела?
Не, aз съм Дон Жуан...
произлизам от благородно испанско семейство.
И вие сте привлекателна жена.
Никога не вземам преимущество над жена.
Аз давам на жените наслада...
ако те го желаят.
това е най великото удоволствие, през целия им живот.
Има жени...
чувствителни...
по върховете на косите
по извивките на ушите...
носеши се като раковина .
Тези жени имат пръсти...
толкова чувствителни, както бедрата им.
Връхчетата на пръстите им имат същото усещане като стъпалата им.
И когато ги докоснеш...
преминавайки с ръцете си около коленете...
и тази, пълничка част от пръста...
е също като докосване с ръце около коленете и.
И накрая...
Всяка жена е загадка чакаща разрешението си...
но жената не крие нищо от истинския любовник.
Нейния цвят на кожата може да ни каже как да продължим.
Зачервено като роза, розово и бледо...
И трябва да бъде склонена да си разтвори бедрата...
с топлина като слънцето.
Бледата и пъстра кожа на червенокосата...
зове за страст на вълни разбиващи се на брега...
и така можем да се движим нагоре надолу...
и да носим пенливата наслада на любовта до тялото.
Макар, че няма метафора...
която наистина да опише правенето на любов за жената...
криенето е като свиренето на рядък музикален инструмент.
чудя се... свиренето на Страдивариус цигулка...
пипането, дава ли същия възторг за цигуларя...
когато тя изсвири идеалната нота?
Големи благодарности, госпожице.
Всеки истински любовник знае...
че моментът на истинското удоволствие...
идва когато екстазът е по-дълъг...
и той вижда преди цветето...
кой точно цвят да докосне.
Извинявай, закъснях скъпа. Беше неизбежно.
Надявам се си прекара добре без мен.
Добре.
Сега трябва да умра.
-Хей.
-Добър вечер Джак.
Как си?
Пуснал си малко килограми тук.
Знаеш как е...
Ти и аз сме поостаряли вече.
Съжалявам, че те занимавам...
но това е единственото, което можем да направим в случая.
Имаме си скачач и смятам, че е сериозен.
Какъв е този костюм?
той е Дон Жуан.
Иска да сложи край на живота си славно.
Иска да му изпратим най-добрия ни фехтовчик...
за да се бие с него...
За предпочитане Дон Франциско де Силва.
Наистина ли каза това?
Бях горе при него.
Казвам ти. Как ще се справиш с това?
От тук.
Сигурен ли си дали ще се справим?
От къде да знам? Аз съм просто безгласно ченге.
Ти си психиатър.
Къде е Дон Франциско де Силва? Не искам да се бия с никой друг.
-Къде е той?
-Дон Франциско де Силва...
Замина за Майорка за тази седмица...
но аз съм неговия чичо Дон Октавио дел Флорес.
Не може да бъде.
Трябва да умра от ръката на Дон Франциско.
Аз съм Дон Жуан ДеМарко.
Ти си Дон Жуан?
Точно така.
Защо след толкова много успехи...
великия Дон Жуан иска да сложи край на живота си?
Защото няма за какво повече да живея.
Искаш да кажеш, че няма какво да кажеш на никого?
Не и когато моята Доня Ана е всичко.
Казва се Доня Ана.
Сега разбирате защо трябва да умра.
Питам се защо това трябва да е от ръцете на Дон Франциско...
той може би ще каже че съм умрял славно от достоен опонент.
Тази млада жена, Доня Ана, трябва да е много специална.
Толкова много исках да чуя нещо за нея.
Срещали ли сте някога жена която вдъхновява любовта ви...
докато всяко ваше сетиво е изпълнено с нея?
Вдишваш я...
усещаш я...
виждаш неродените си деца в очите и...
и знаеш , че сърцето ти е завинаги в къщи.
Твоят живот започва с нея...
и без нея, си свършен.
Не се съмнявам, че да изгубиш любов като тази...
е много болезнено...
но защо изгуби надежда за живот?
Защо изгуби всичко?
Не трябва да забравяш, приятелю...
че силата на любовта ти...
силата на любовта на Дон Жуан е вечна...
и не трябва да се отрича.
Извинявам се...
за това недостойно поведение, Дон Октавио.
Моля.
Приемам.
Браво.
Добро утро, Докторе!
Бял мъж, на 21 ...
доведен за 10-дневно лечение след опит за самоубийство.
Очевидно заради прекъсната връзка...
и пациентът показва...
че няма предишни опити за самоубийство...
няма записи в други болници.
Не е записван за нищо...
училище, затвор, майка, баща, родители, нищо.
И това дете е ...bizzako...
и е много заблудено...
и вярва, че е някой друг.
-Някой когото познаваме?
-Името е Дон Жуан.
-Пак работя нощем.
-Добре.
Не се шегувам.
Нека да седнем и да--
Аз винаги съм лошия.
Кой го иска?
Аз.
-Чакай малко.
-Не се дразни.
Чакай малко. Не си ли скромен?
Разбира се, че съм скромен, но това е адски поетична песен.
Звучи като случай за дълъг период пътят ти е описан.
Ще го дам на Бил. Имаш ли време?
Чакаи. Задръж за секунда.
Искам да поговорим за това в детайли.
Може ли да говорим по-късно?
Виждам напредък в това.
Искам това хлапе.
Бъди разумен.
-Напускаш след 10 дни.
-Толкова за хлапето.
заблудения пациент няма да е готов за седмица и половина.
Десетте дена ще изтекат и ще свикаме комисия.
Тогава ще го прехвърлим на Бил.
Ако това беше преди година и аз кажех че мога да взема това хлапе...
да го изкарам за 10 дена, нямаше да се усъмниш.
Вероятно е така.
Тогава няма причина да го даваш на Бил.
Щеше да го направиш за няколко месеца.
Знаеш го. Вече си изтощен.
Тогава защо пита за по-ранно пенсиониране.
Трябва ти повече време за да пътуваш с Мерилин.
Не ми прави живота по-труден така трябва да бъде.
От колко време се познаваме?
25 години бяхме заедно.
И през това време, ти беше най-добрия проклет специалист...
това място го знае. Всеки го знае.
Но сега е време да си вървиш.
Къде ще ходите? Пирамидите? Прекресни са.
Всичкия този пясък, небето, изгледите.
Имаш чудесно време.
Надявам се да можеш да си видиш лицето.
Давам го на Бил.
Това хлапе ще играе фламенко на главата на Бил...
докато гледа като тортила...
и ще ви гледа сеира отстрани.
Искаш ли да поговорим за това...
защо се опитваш да се самоубиеш?.
Вие искате Дон Жуан ДеМарко, най-великия любовник на света...
да говори с вас?
Какво знаете за истинската любов?
Правили ли сте някога любов с жена...
докато от нея тече мляко...
макар, че любота и се е родила...
и сега трябва да я кърми или ще прелее?
Опитвали ли сте някога жена...
когато тя вярва че ще бъде задоволена...
само с език който жадно поглъща?
Обичан ли сте някога от жена толкова ...
че звукът от гласа ви в ухото и...
да кара тялото и да потръпва...
и експлодира с такова удоволствие...
че само плач със сълзи може да и донесе истинското удоволствие?
Къде е Дон Октавио дел Флорес?
Кой?
Моят домакин в тази вила.
Вила?
О, вила.
Да, вила.
Къде е Дон Октавио?
Искате да кажете д-р. Миклър?
Кой?
Защо мислите, че д-р. Миклър...
е Дон Октавио дел Флорес?
Защо мислите, че Дон Октавио дел Флорес...
е д-р. Миклър?
Здравей Били. Как си?
-Дон Октавио дел Флорес.
-На вашите услуги.
Казал сте му, че сте Дон Октавио дел Флорес?
Казал сте на заблуден пациент...
че сте испански благородник от 17 век.
Идеята беше да го сваля от там.
Целият е ваш, Дон.
Чакай малко. Каза ли на Пол?
Можеш да се обзаложиш.
И той какво каза?
Точните му думи бяха... Джак положи усилия за него?Нека да го оправи.
Естествено е за теб да ми покажеш пътя.
Доведи ми го.
Аз Ви го доведох...
Господин.. Жуан е тук за срещата.
Благодаря Глория.
Ще се върна след часа, за да го видя пак и да го върна.
Да добре.
Наистина няма проблем.
Ще мина покрай вратата точно след един час.
-Благодаря.
-Ще прекъсна като пристигнеш.
Благодаря.
Какво им правиш на тези момичета?
Я гледай какъв си всемогъщ.
Вашите хора ми взеха маската, Дон Октавио.
Нямат представа какво означава тя за мен.
Никога не си свалям маската на публични места.
Разбирате ли последствията от това?
Не напълно, но...
Е, аз ще бъда прокълнат.
Безспорно ще мога да разбера какви ще са последствията.
Помислете как ще се чувствате...
ако трябва да вземете тази маска когато сте изморен.
Нашите маски всъщност ни защитават, от забранените неща?
Колко време си изморен?
Тогава бях на 16.
Сложих маската на лицето си и се заклех никога да не я махна...
в деня когато напуснах майка си, тъмнокосата красавица, Доня Инес.
Имам няколко хапчета, които искам да вземеш.
-Мисля, че ще помогнат.
-Хапчета за прекратяване на заблуда?
Тогава страхувам се, че трябва да вземем тези хапчета заедно...
защото вие сте много заблуден.
Каква заблуда имам?
Тази фантазия, че сте някой си д-р Миклър.
Много съм разочарован от Вас, Дон Октавио.
Такъв е редът. Те могат да те накарат да вземаш лекарства.
Такова е положението.
Дадоха ни 10-дневен срок...
и за тези 10 дена...
те могат да правят всичко което сметнат за необходимо
Не съм заблуден.
Аз съм Дон Жуан, и ако не ми давате лекарства...
ще ви го докажа.
А, ако не ти повярвам, че си Дон Жуан?
Тогава ще взема лекарствата...
и може да ме оставите колкото си искате време.
Договорихме ли се?
Аз имам тези 10 дена да ви разкажа историята си?
Много добре.
Роден съм в Мексико.
Стана ясно, че от много ранна възраст...
имаше нещо различно в мен.
Аз самият, бавно осъзнавах...
че моята игра не е като на другите момчета.
Бях на 10...
привличането, което имах към момичетата...
се породи първо към майка ми.
Тя ме представи на Бог...
и го помоли да ме пази преди да стане твърде късно.
Но очевидно, вече беше късно.
Уроците, които учех в църквата нямаха стойност.
По времето когато бях на 12...
Разбирах задължението към Господ...
да разделям блаженството с малкото късметлии
ЎVayanse ya de aqui!
ЎSe acabo lo bueno!
Една нощ, наблюдавах Доня Куерита...
през прозореца на спалнята и...
и забелязах, за първи път...
как женското бельо едва докосва кожата и...
как я обхожда когато се движи...
как коприната плува около тялото и...
докосвайки плътта и като ангелски крилца...
и разбрах как трябва да бъде докосвана жената.
Италианец ли си...
Мексиканец или испанец?
Това ли е всичко което ще кажеш? Искаш да знаеш националността ми?
Името ти е ДеМарко. Това е италианско.
Докаран си от Мексико, и когато говориш английски...
ти го говориш с кастилски акцент.
Акцентът ми се пооцвети с много пътувания.
Добре. Ще ти отговоря.
Бях отгледан в Мексико. Баща ми беше роден в Куинс.
Името му беше Тони ДеМарко. Той беше италианец.
Кралят на танците в Астория.
Извинявай. Баща ти е бил крал на танците...
тук в Ню Йорк в Астория?
Баща ми е дошъл в Мексико...
за да работи за фармацевтична компания.
Бил току що слязъл от автобуса...
и е ходел към близката хасиенда...
да пита за стая под наем...
когато за първи път е видял майка ми.
Двамата и родители са били убити от болест.
Майка ми е била млада и силна и оцеляла.
Тя е взела плантацията им.
Седяла под слънчевата светнина на верандата...
със светъл лъч огрял косата и...
Била е толкова красива...
че за първи път баща ми не повярвал на очите си.
Било е любов от пръв поглед.
Държали се един за друг на лунна светлина...
целувайки се и докосвайки се , танцувайки чак до сутринта.
Мислех че каза, че маика ти е стояла на слънцето.
Това е историята на баща ми. Майка ми казва, че е било през нощта.
Оженили са се следващата седмица.
Баща ми е взел името Дон Антонио...
и се превърнал в покровител, ръководещ плантацията за кафе.
Тяхната любов е била като съвършена молитва.
Дори Бог не можел да ги опровергае.
Аз съм се родил точно девет месеца по-късно.
А той ми казва''Нека само да погледна ако го разбирам.
''Вие гледахте колата ни шест дни и сега...
''нямате абсолютно никаква идея...
''какво и е повредено...
''защо радиатора изпуска течност?
''това е незначително вземам си колата обратно...
''както си е повредена докарайте ми я...
''възразявам, че искате да ви платим $430...
''за това време вие не разбрахте къде е повредата.''
Знаеш ли какво ми каза той?
Каза, ''Можем да я погледаме още, ако желаете, г-жо. Миклър...
''но е $65 на час.''
Ами плати им.
Да платя?
Къде си се отнесъл?
Ел Мексико.
Джак, наблюдавам те.
-Малко пролет.
-За мен ли е?
-Подарявате ми латета?
-Грейс. Съжалявам.
-Джак, Защо ми подаряваш лалета?
-Искам да поговорим.
Какъв е случаят за лалетата?
Това хлапе е фантастично.
Радвам се той ви очаква на срещата.
Трябва да поговоря с теб.
Нека да ти кажа какво направи той сутринта.
Чакай малко!
Кога възнамеряваш да дадеш лекарства на Дон Жуан?
Той е тук от два дни.
Нали планираш да му даваш лекарсва?
Ами, не знам.
Той е заблуден пациент.
Ако му дам лекарства...
Никога няма да разбера за света в който е...
за неговия чудесен свят
OK. Без лекарства. Временно.
-Благодаря.
-Ако направиш нещо за мен.
Какво?
Точно сега, Дон Жуан има разсейващо влияние...
върху женския състав върху тяхното цяло.
Официално, в това имение...
има повече мед. сестри на Valium отколкото пациенти.
-Добре.
-Можеш ли да направиш нещо по въпроса?
Ще се погрижа за това.
Здравей човече, време е за психиатъра ти.
Кой си ти?
Твоя нов санитар, г-н. Конптън...
но може да ми викаш Роко, Казанова.
Не съм Казанова. Аз съм Дон Жуан.
Да, добре. Хайде човече.
Влезте.
Докторе, Дон Жуан.
Здравей, Роко. Благодаря.
Е, направихме ти истинско представление, днес.
Тук са зърната на гърдите и...
а тук са бедрата и.
Любовникът и...
целува извивката на крака и...
точно на извивката към тялото.
Защо не преминем към нещо друго?
Какво имаш впредвид?
Защо не поговорим за това кой съм аз?
-Да. Знам кой сте.
-Кой съм?
Вие сте Дон Октавио дел Флорес чичото на Дон Франциско де Силва.
И къде сме ние сега?
Не съм сигурен, но приемам, че тази вила е ваша.
Какво ще кажеш на някой, който...
ти каже, ''Това е психиатрична болница.''
И че ти си пациент тук...
и че аз съм ти психиатър?
Ще кажа, че той е ограничен...
безкритичен виждайки положението.
Искате за знаете дали разбирам, че това е болница за душевно болни.
Да, разбирам го.
Но тогава как да кажа че вие сте Дон Октавио...
и аз съм гост във вашата вила, така ли е?
Поглеждайки от далеч това се вижда.
А сега кой е този, който не споделя възгледите ми, този факт.
Когато кажа, че всичките ми жени...
са ужасно красиви, те възразяват.
Усетът за това е твърде силен.
Бедрата на едната, са твърде широки, може би.
Гърдите на друга, са твърде малки.
Но аз виждам тези жени каквито са те наистина...
великолепни...
лъчезарни, поразителни, и съвършени...
защото не съм ограничен само от очите си.
Жените реагират на мен по начина по който желаят, Дон Октавио...
защото те усещат, че търся красотата в тях...
докато я намеря всичката...
и тогава те не могат да се въздържат от желанието...
да освободят тази красота и да ме обгърнат с нея.
За да отговоря на въпроса ви, виждам прекрасно...
че тази прекрасна сграда, в която сме...
е вашата вила.
Това е домът ви.
А за вас, Дон Октавио дел Флорес...
Вие сте велик любовник като мен самия...
макар, че може би сте загубили пътя...
и акцента си.
Да продължавам ли?
Много добре.
Обратно в Мексико.
Майка ми, Бог да я благослови...
не се дава лесно.
Когато бях на 16, тя направи един последен опит...
да ми внуши Християнството като ми намери домашен учител.
Решението и беше и молба.
Доня Хулия беше на 23 и омъжена...
предана и посветена съпруга на Дон Алфонсо, мъж на 50.
Не беша тайна, че Доня Хулия...
ще се чувства много по-добре като обслужва двама мъже на 25.
''Хвала на Бог за тялото ти...
''и духът ти...
''който...е Божествен.''
Чувствата ми ме измъчваха ден и нощ.
Аз страдах...
изгаряща рана, копнеж...
комбинирани с много неописуемо блаженство.
Но какво е това?
И нямаш представа какво е било?
Имах една, но...
Нищо определено.
Баща ми разбираше, че съм възмъжал...
започна да ме учи как да използвам шпагата.
Такава беше съдбата ти, бой с шпага...
докато ти растеше?
Ами беше малко и изолирано градче...
противопоставило се на технологиите.
Напред. Нападаш.
Забелязах, че усмивката на Доня Хулия беше изчезнала...
заменена с печал заедно с любимия на когото се усмихваше.
Усетих, че Доня Хулия беше се борила вътрешно...
и моята ситуация не беше по-различна.
Можех да мисля само за Доня Хулия.
За да не полудея...
се обърнах към метафизиката.
Обмислях възможно ли е...
да съществува...
и Бог.
Мислех за програмата на залеза...
и тогава мислех за очите на Доня Хулия.
Никога няма да се съглася.
Никога няма да се съглася.
Никога няма да се съгл--
Но някак си, тя се съгласи.
Направи го.
Тогава неочаквано, направих откритие...
пътят към женското тяло беше направен...
мъжкото тяло се отзова на него...
огънят гореше в слабините ми...
силното желание да се слеем в едно...
да сме заедно в една искряща светлина.
Имаше само четири въпроса за стойността на живота, Дон Октавио.
Какво е свещен?
За какво е духът?
За какво си струва да се живее?
И за какво си струва да се умре?
Отговорът на всички е един.
Любов.
Доня Хулия беше първата ми любов.
Добре...
Виждам, че времето ни е изтекло.
Маската?
Обзет от пълна бъркотия...
С еротични черти.
Засилващ измамен безпорядък.
Засилваща депресия с маниакални черти.
Възможна истеричност.
Ще те отведа на горния етаж.
От къде ти хрумна?
Защо слушаш опера?
Ти мразиш опера.
Имаш много, много красиви очи.
Ела.
Сега знаеш, че искам да отидем горе...
Ще си взема калция...
за да не ни прекъснат костите ми...
аспирина, да не ми се запуши сърцето...
моят Metamucil, заради рака...
и разбира се estrogen...
да убеди тялото ми, че съм на 23.
Ела.
Какво подяволите правиш там?
За какво мислиш?
Мисля за младостта ни.
Знам, няма някакви междинни сцени...
които да са ни напуснали.
Чувствам, че вече сме се отказали да живеем...
от посредствеността.
Искам да кажа, какво стана с всичкия този божествен огън...
който осветяваше пътя ни?
О, Джак, не. Слушай скъпи.
Знаеш, че всички тези огньове създават проблеми.
Това са неоснователни проблеми.
Огньовете са трудни за овладяване. разпалват се бързо.
Изгарят цялата енергия и внезапно умират.
Искам да ти кажа нещо. Това са глупости.
Не, не са. Не са глупости.
Добрата, здравата, топлата светлина...
знаеш, че номера е в дългото тлеене.
Няма огън, Няма топлина.
Няма топлина, няма живот.
-Това е равновесието.
-Не, Джак.
Да приемам ли, че последиците от всичко това...
са,че няма да си лесен и елегантен в пенсия?
Проклета да си, скъпа.
Къде отиваме след пенсия, да живеем?
Слушай. Още не сме тръгнали.
Това е мач, и това е третия рунд...
и ние ще заминем от тук като Халеевата комета.
Чуй ме. Какво става?
Напоследък си забавен.
Не знам.
Хайде. Кажи ми.
Не е тайна. Не зная.
Чувствам се...
държа се като това хлапе напоследък.
Той мисли, че е Дон Жуан, и е с костюм...
има и шпага и маска и...
Кой е той в действителност?
Не знам...
но е...
грабнал ме е.
Проклятие, ти си страхотна наистина.
Знам.
Започва да става хубаво.
-О, Исусе. Не там скъпа.
-Чакай. Съжалявам.
Опа. Какво е това, гребенът ти?
Имам шнола.Ще я взема със зъби!
Не искам да остана измамен.
При всяка възможност, бяхме в обятията си.
Времето спря за тези четири месеца.
За никого нямаше ден или нощ...
само нейната и моята любов.
А Дон Алфонсо, беше изтощен толкова отдавна...
затворен в подробностите на традиционния си бизнес...
че аз практически живеех в къщата на Доня Хулия.
Вярвах, че съм намерил вечния рай...
Докато една нощ.
Сладката ми птичка!
Къде е той? Къде си го скрила?
Забога имай уважение, Дон Алфонсо.
Какво си пил, че говориш така?
Как смееш да ме подозираш?
Мен, която мисълта за изневяра ме убива.
Търси, търси, търси. трупай обиди...
неблагодарен, лъжец, дивак!
Доволен ли си сега?
Ще го убия.
Шпагата.
Къде ми е шпагата?
Иска да ме убие.
Иска да ме убие.
Бързо. Излез през задната врата.
Ще те убия !
Дон Жуан !
Ще те убия !
Тогава за последно успях да видя учителката си...
прелестната Доня Хулия.
след унижението, тя замина същата нощ...
и никога не се завърна.
Дон Алфонсо беше унижен...
беше рогоносец от 16 годишно момче...
за отмъщение, обяви публично...
че той и майка ми са били любовници.
Това разбира се беше, безплодна и долна лъжа.
Баща ми побърза да защити честта на майка ми.
Нямах никакво съмнение, че той лесно ще се справи...
но не стана така заради една фатална грешка.
Той погледна майка ми в очите...
и беше твърде късно.
О,Господи! Ще ги изгубя и двамата!
Уби баща ми. Сега трябва да убиеш и мен.
Прости ми татко.
Разбира се, прощавам ти.
Ти си ми син.