Children Of Heaven (1997) Свали субтитрите
В ролите: Амир Наджи
М.Хашиман, Б.Садиахи, Н.Мохамади
- Ф.Сарабанди, К. Миркарими, Б.Рафии
Музика: К.Джахашахи
Редактор: Х. Хасанду
Оператор: П. Малекхадех
Продуцент: С. Сейдзадех
Сценарист и Режисьор: Маджид Маджиди
30 динара. Благодаря.
Ето ти рестото.
-Благодаря Ви.
- Пак заповядай. Довиждане.
Сол, продавам сол!
Здравей Акбар Ага. Дошъл съм за малко картофи.
Не от тези, хлапе. Вземи си от тези отдолу.
Добър ден. Как си?
Ако позволиш.
Довиждане.
- 65 динара.
- Мама каза да ги впишете в тефтера.
Кажи й че сметката й е надвишена..
Да дойде и да плати поне част от сметката.
Добре.
Какво правиш, по дяволите?
Защо разпиля всичко? Да не си луд?
-Обувките на сестра ми са изчезнали .
-Махай се от тука. Марш!
-Оставих обувките на сестра ми тук.
- Казах ти да се махаш!
Какво? Ама ти още си тук?
Не си плащате наема.
С всичката вода, която ползвате, ще наводните двора!
Какво да направя? Прането е мръсно!
Въобще не ме интересува дали прането е мръсно или не!
Никога ли не перете у вас?
Защо не изперете килимите на всички съседи...
докъто още сте тук?
-Но вие никога ли не си перете дрехите?
Проклети хора, ще ме съсипете!
Не сте си плащали наема пет месеца.
Защо използвате толкова вода?
Вие не перете ли дрехите си през цялата година?
За последен път те предупреждавам!
Защо не идваш тук когато има маже, за да те поставят на място?
Али.
Кажи на Захра да обели картофите след като сложи бебето да спи.
Али, взе ли ми обувките?
Мама каза да обелиш картофите когато заспи бебето.
- Аз те питам,взе ли ми обувките?
- Да.
-Хубаво ли са поправени?
- Да.
- Къде отиваш?
-Искам да ги видя как изглеждат.
Обувките ти не са там.
- Шегуваш ли се?
- Не, заклевам се, казвам истината.
Отидох до магазина, и обувките изчезнаха.
Търсих ги навсякъде, но не можах да ги намеря.
Искаш да кажеш, че си ги изгубил?
Не казвай нищо на мама. Аз ще ги намеря.
Как ще отида на училище утре?
Не плачи. Аз ще ги намеря Ще ги търся навсякъде...
Но ти каза, че си търсил навсякъде.
Не, не точно.
Моля те, не казвай на мама.
Али! Али, къде си тръгнал?
Помогни ми да сгънем килима. Къде отиваш?
Али, утре играем срещу Шахин.
Къде си тръгнал?
Какво правиш отново тук?
не ти ли казах да бягаш от тук? Каква напаст само!
- Добър ден, Ага Сает.
- Добър ден, синко. Как си?
- Вкъщи ли се прибираш?
- Да.
Почакай малко. Една услуга да ми направиш.
Това е захар за церемонията следващата седмица.
- Помоли баща си да я начупи.
- Добре господине.
Всичко добро, синко.
Ти нямаш никаква работа с хазяйна.
Аз ще се разправям с него.
Защо ще се караш с него?
Ще му дам урок. Ще му кажа аз на него.
Да разбере къде му е мястото.
Кажи ми защо не ме слушаш!
Докторът не каза ли да не работиш?
Не се ядосвай! Защо си прала толкова много?
Килима е тежък като се намокри.
Ей ти!Защо не си помогнал на майка си...
като те е помолила?
Трябвало е да помогнеш.
Трябваше да съм вкъщи да се погрижа за това.
Какви са ти задълженията в тази къща?
Да ядеш, спиш и играеш?
Вече не си дете. На 9 години си.
Когато аз бях девет годишен, помогах на родителите си.
Защо ме ядосваш така?
Да не си глупав? Глупав ли си? Не разбираш ли?
- Стига, стига. Не се стресирай.
Толкова ме ядосват, ей.
Незнам защо бебето плаче цял ден.
Захра, сипи чай на баща си.
Благодаря ти, миличка.
Сервирам чай по цял ден на работа,
но чаят, който Захра прави има специален вкус.
Захра, миличка, не ми даде захарницата.
Но тук има толкова много захар.
Но тя е на джамията.
Доверили са се на мен.
Донеси малко шекер от буркана.
Захарта ли сме свършили?
Имах купони за бакалина,
но захарта не беше пристигнала.
Забрави за него.
Той не обръща внимание на клиентите си.
Доставя я когато си реши.
По-добре дай купоните на мен.
- Ще взема захар от магазина на компанията.
- Под килима са.
Какво има,миличка?
Али...
как ще отида...
на училище...
без обувки...
утре?
Утре отиди в магазина на работата си.
Нямаме сухо мляко Купи малко за детето.
Не се притеснявай.
Жената на Рахим Ага имаше изместен диск.
Операцията влоши нещата.
Трябва да привикнеш да живееш с травмата.
Какво искаш да направя? Да стоя с празни ръце цял ден?
Ами, докторът беше забранил да работиш.
Можеш да отидеш на училище с гуменките.
Сестрата на Кокаб Ханон отиде на операция, и сега е добре.
Не си и помисляй за операция.
Не искам да те осакатят.
Али, много си нахален.
Загуби ми обувките.
Ще кажа на татко.
Захра, ако кажеш на татко, той ще ни набие и двамата...
защото няма пари за да купи нови обувки.
Тогава какво да правя?
Можеш да носиш мойте гуменки.
Аз ще ги взема...
когато ти се прибереш от училище.
Това е за теб.
Сол, сол, разменям за сух хляб.
Разменям сол за найлонови чантички, за стари чехли!
Следващият.
Ти, Нилуфер. Ти,Фереще.
Добре ли си? Стой тук.
Чуйте, деца.
Фереще не можа да скочи добре заради обувките си.
Едно от най-важните неща са...
гуменките.
И за съжаление виждам, че някои от вас не ги носят,
но някои са си ги обули.
Добре, Бахри, твой ред е.
Следващия.
Хайдее!
Побързай!
- Защо закъсня?
- Не съм закъсняла. Бягах през целия път.
Събуй гуменките. Ще закъснея.
На време ли стигна в училище?
Закъснях. Трябва да идваш по-рано.
Тръгнах си веднага след последния час.
- Не си казала на мама, нали?
- Когато обещая, си изпълнявам обещанието.
Гуменките са много мръсни.
- Срам ме е да ги нося.
- Търсиш си оправдания.
Не, вярно е. Много са мръсни.
Ами, тогава да ги измием.
- Али,хайде да играем.
- Имам работа.
-Хайде де.
- Не мога да дойда.
-Няма да се бавиш много...
- Майка ми е болна.
Разкарай се бе.
-Днес милото ми момиченце свърши цялата къщна работа...
и Али й помогна.
Аз купих хляб и зеленчуци.
Аз преметох двора, измих зеленчуцуте и обелих картофите.
Добро момиче.
Ще им купя нещо хубаво и на двамата само нека ме повишат.
Сега изглеждаш много по-добре...
след няколко дни почивка.
Ако не качваш стълбите, скоро ще си добре.
- Какво има?
-Али, навън вали.
Гуменките ще се намокрят. Страх ме е да отида навън.
Извинете, госпожо. Колко е часът?
Имаш още време за писане. Продължавай.
Извинете ме, госпожо.Може ли да си тръгвам?
Значи бързаш да си заминаваш?
Върви.
Какво има, момиченце? Какво е станало, миличка?
Обувката ми падна във водата. Заклещила се е под моста.
Добре. Не плачи, миличка. Сега ще я извадя.
Тичай да я хванеш.
Спрете обувката, господине. Хванете я.
Къде беше?
Защо закъсня?
- Защо тази е мокра?
- Повече няма да ги нося.
- Защо е мокра гуменката?
-Падна в канала.
Как да отида на училище с една мокра гуменка?
- Големи са ми. Падат.
- Много са си добри!
Ти си виновен. Ти загуби обуквите ми.
Намери ги или ще кажа на татко.
Аз не се страхувам да ме набият!
Татко няма да има пари до края на месеца,
затова ще трябва да вземе заем.
Мислех че си разбрала това.
Я изчакай.
Ела тука.
Къде си ходил? Защо си толкова закъснял?
Моля ви, господине, аз живея надалеч.
Или си играеш по пътя?
Вчера също беше закъснял.
Следващият път няма да те пусна.
Да господине.
Защо са ти мокри обувките?
Моля ви господине, паднах в канала.
А защо панталоните ти не са мокри?
Моля ви господине, беше плитко.
Така ли?
Защо чорапите ти не са мокри?
Да не се повтаря.
- Отивай на час.
- Да господине.
- Може ли господине?
- Сядай.
"Днес играем срещу Шахин!”.
"Не мога да дойда. Майка ми е болна.”.
Но това е финала.
Какво става?
Не може ли да пазите тишина докато свърша?
Изправи се прав.
Седни. Сядай си!
Тези които се смяха сега ще плачат.
Всички освен 15 ученика, имат двойки.
А трима са изкарали отличен.
Карим Нанва.
Али Мандегар. Салман Наджафари:
Искам да поговоря с вас след часа.
Захра, Захра.
Зашо не ме изчакаш като те викам?
Къде си тръгнала?
Връщам купата на Кобра Ханом...
Сърдиш ли ми се?
- Не е ли хубав?
- От къде го взе?
Награда от учителя ми. За теб е.
Вземи го.
- Наистина, за мен?
- Да.
Аз не казах на мама?
- Знаех че няма да го сториш.
- След малко ще се върна.
- Али, миличък, донеси ми този лиген.
Занеси купата със супа до Коха Ханом.
- Кой е?
- Аз съм - Али.
- Нося супа за Коха Ханом.
- Влез синко.
- Здравейте.
- Здравей Али, .
Благодаря много.
- Как е баща ти синко?
- Добре е. Благодаря.
Скъпи Али, това е много мило от страна на майка ти.
- Оставете.
- Как е тя?
Добре е. Не е зле.
- Предай й благодарностите ми.
- Добре, госпожо.
Али, не си тръгвай. Почакай малко. Не е много.
- Ето, вземи това.
- Не, благодаря.
Вземи, синко. Господ да те благослови.
Благодаря много.
Ръцете горе!
Аз съм цветето на тази страна!
Внимание.
Покорни сме на водача.
Изпитите наближават. Имам някои препоръки за вас.
Слушайте деца, по време на изпитите,
вие искате да видите резултата от вашата работа.
Затова трябва да работите повече. Трябва да си подредите времето.
Ще говоря с родителите ви за да се уверя че...
можете да учите вкъщи без проблеми.
Не бива да оставате до късно...
да гледате телевизия.
Определете си време за почивка за да можете да гледате телевизия,
а през останалото време учете.
Помолете майките си да ви помагат с уроците...
и да проверяват дали усвоявате материала.
Казах ви да си режите ноктите редовно.
Трябва да ги режите всеки петък когато ви остане време...
за да сте чисти в събота.
Защо? Защото бактериите се...
събират под ноктите...
и когато ядете...
с ръце, се разболявате.
Добре, сега можете да отивате на другите часове.
Бавно, пазете реда. Подред миличка.
Първи клас, втори, трети, четвърти и пети.
Патиците...
започнали да летят...
и взели костенурката със себе си.
Вдигнете листите си, вдигнете листите си.
По-бързо миличка.
Фарахи, събери листите тук.
Не се разсейвайте. Използвайте почивката правилно.
Запомнете, следващият час е математиката.
- Здравей!
- Здравейте!
А сега защо си закъснял?
Не можеш да използваш оправданието с мократа обувка.
Слез долу. Ела.
Хайде. Хайде.
На теб говоря. Връщай се вкъщи и ела пак с баща си.
Моля ви господине, баща ми е на работа.
Кажи му да дойде утре. Хайде.
Моля ви господине, той ще е на работа и утре.
-Тогава ела с майка си.
- Но господине, майка ми е болна.
Не приемам никакви извинения. Така се отнасяме с безотговорните ученици.
Марш навън. Хайде.
какво е станало Али? Какво има?
Почакай тук.
Добро утро.
Той е добър ученик, много прилежен.
Мандегар, ела тук.
Този път ще те извиня заради г-н Джафари.
Но да не се повтаря.
Отивай на час. Върви!
- Благодаря ви.
- Няма защо.
Ето. Това е къщата им.
Рая?
Рая?
Ти, малко дяволче. Пак си играеш игрички?
Къде си миличка?
Дяволче такова!
- Непослушно момиче!
Имаш ли нужда от нещо?
Рая! След като купите хляб, се върнете веднага.
Елате да сервирате чая.
Да, хайде Мустафа.
Сигурен ли си че няма да ти трябват?
Да. Не се притеснявай.
- Жив и здрав да си.
- Благодаря.
Сигурен ли си че ще се справиш с работата?
Да напръскам няколко дървета...
и да оплевя една градина - нищо работа!
И освен това - не струва нищо. Имам инструментите от Хюсейн.
Той си взима почивка от постоянната работа, понякога...
и отива чак до града.
Откакто работи така, дори е спестил малко.
Утре е петък,затова с Али ще отидем до скъпите квартали.
Забавно е и може да спечелим малко пари.
Хайде да вървим.
Аз ще звъня от тази страна, а ти на тези от другата.
- Какво да казвам?
- Питай ги дали им трябва градинар.
Слушай сега и се учи. Ще правиш същото. Ела тука.
- Добър ден!
- Аз съм.
- Кой е?
- Карим, госпожо.
Карим? Кого търсите?
- Никой, госпожо.
- Кой сте вие?
- Аз...ние...
- Защо досаждате на хората?
- Чакайте!
- Парвиз, върви да видиш кой ни безпокой!
- Бягай, Али!
- Кой е?
Стой там, ако си мъж!
Бягай Али.
Какви хора само! Какво лошо им казах?
- Кой е?
- Добър ден.
- Мога ли да ви помогна?
- Да, благодаря.
- Кой сте вие?
- Името ми е Карим.
Карим? Кого търсите?
- Аз-аз...
- Ние сме градинари, господине.
Пръскаме дърветата, копаем, поливаме...
кастрим клоните.
Нямаме нужда от помоща ви.
Браво на теб. Много си се изучил.
Хайде да вървим.
- Имате ли нужда от градинар?
-Не, не ни трябва.
- Да?
- Търсите ли градинар?
- Не, благодаря.
Бягай Али, бягай.
- Искаш ли вода татко?
- Не сине, не.
Кой е? Кой е?
Хей, момче, защо не отговаряш?
- Замина ли си?
- Тук съм.
Питай баща си дали ви трябва градинар.
- Баща ми не си е вкъщи.
- Питай майка си.
И нея я няма. Само дядо ми е тук.
Попитай дядо си дали ви трябва градинар.
-Ти ли си градинар?
- Не, баща ми е.
- Къде е баща ти?
- Ей там, на улицата.
- Сега ще питаш ли дядо си?
- Кажи как се казваш първо.
Казвам се Али.
А аз се казвам Алиреза.
- В кой клас си?
- Аз съм в трети.
Сега ще извикаш ли дядо си?
Дядо ми спи.
Защо не ми каза още в началото?
Али, хайде да вървим.
Али, искаш ли да дойдеш да си играем?
Трябва да вървя. Чао.
Али, чакай!
Имам малко тор която може да сложите.
После напръскайте дърветата.
Особено черешите и кайсиите.
Сам съм ги садил. Всяка година ги пръскам.
Една година пропуснах...
и две дървета загинаха.
- Добре.
- Али, хайде да си играем.
Ела. Хайде.
Върви синко. Аз ще остана с баща ти.
Върви миличък.
- Благодаря ви много. Заповядайте.
- Оо, не, парите не са важни.
- Моля ви.
- Но това е твърде много.
- Вие заслужавате повече.
- Благодаря ви.
- Вие свършихте цялата работа. Аз ви благодаря.
Хайде да вървим.
Като дойдем пак, ще се обадя...
ако имате работа за мен.
-Довиждане.
- Довиждане.
Мога да си взема цял месец почивка, и в следобедите,
вместо да работя извънредно мога да идвам в този квартал.
Ще заживеем по-добре.
Ще си купуваме всичко.
Ще купя мотор, Ще купя бюфет,
и ютия за майка ти,
и голям хладилник.
Може дори да си наемем голяма къща.
- Ще купя всичко каквото ни трябва!
- Купи обувки за Захра.
Това е нищо. Ще купя и на теб.
- Първо купи един чифт за Захра. Нейните са износени.
- Добре.
Али, дръж се здраво!
- Татко, моля ти се спри!
- Спирачките не стават. Дръж се!
Спри, татко!
Дръж се здраво!
Моля те, тате, спри!
Дръж се! По дяволите.
Хазяйнът отново идва иска наема.
Какъв безочлив човек!
Ходих при него преди два дни.
Казах му че ще си платим.
Този човек не се интересува от нищо друго.
Чака те два три, часа в двора.
Идиот! Ще отида утре да го видя.
- Не можеш да отидем без нищо.
- Вярвай в Бог.
- Не се тревожи.
- Можеш ли да вървиш в това състояние?
Нищо ми няма.
Хей, момиче! Чакай! Писалката ти!
Внимание, ученици. На вас говоря, момчета.
Има състезание по бягане на дълго растояние за деца от всички възрасти
- от целия регион.
Първият кръг е за трето и четвъртокласници.
Който се интересува да дойде и да се запише...
за предварителния кръг - в училище.
Времето ще се засича.
Ето ти писалката.
Вчера я изтърва.
Ага Давуд, виж какво иска този човек.
- Здравейте.
- Добър ден.
- Дано да е добър.
- Благодаря. Как мога да ви помогна?
Търся чифт обувки за момиченце на добра цена.
- Кой номер?
- Не знам размера,
но тя е в първи клас.
Първи клас...
Ето. Два модела. Кой ще искате?
В какъв цвят са?
Едните са червени с украса.
Другите са лилави с червена и жълта украса.
- Червено и жълто. Цената добра ли е?
- Все ще се спогодим.
Жълто и червено. Много добре. Благодаря ви.
Салата! Салата! Салата!
- Здравей. Ето те най-после.
- Здравей.
- Какво искаш в замяна?
- Найлонова чантичка.
Ето ти.
- Здравей.
- Здравей.
Къщата ти на там ли е? И нашата е натам.
Обувките ти са хубави. Нови ли са ти?
Татко ми ги купи.
Какво направи със старите си обувки?
Мама ги изхвърли.
Изхвърлила ги е?
- Защо?
- Бяха износени.
Като изкарвам добри оценки, татко ми купува разни неща.
Този път ми подари обувки.
Господине! Името ми го няма там.
- Господине! Класирах ли се? Бягах добре!
- Името ми го няма и там.
Защо протестирате?
Не можете да се класирате всички.
Само по 5-6 ученика от всяко училище.
Ако се стараете, ще участвате догодина.
Пазете се сега. Хайде, бягайте.
Не са ли щастливци? Две седмици в Рамсар. Много е хубаво.
Тагизаде е в списъка. Виж, Хюсейн.
"Първа награда: Двуседмичен лагер и спортни екипи.
"Втора награда: Двуседмичен лагер и училищни принадлежности.
Трета награда: Едноседмичен лагер и чифт гуменки.
"Чифт гуменки”.
- Може ли, господине.
- Влизай.
- Какво искаш?
- Господине, искам да участвам в състезанието.
Сериозно ли? Малко си закъснял!
Къде беше? Да не спял?
Забравих господине.
Пропуснал си шанса си. Не забравяй следващия път.
Господине, искам да участвам в това състезание.
- Не може, моето момче.
- Моля ви господине.
- Казах не.
- Г-не, много искам да участвам.
Не зависи от теб момчето ми.
Пропусна квалификацията, и срокът изтече...
Г-не, моля ви - направете нещо. Позволете ми да бягам на това състезание.
Голям си инат. Като ти казвам "Не", значи "Не".
Хайде, остави ме на мира.
Моля ви г-не, обещавам да спечеля.
Моля ви г-не, моля ви - запишете името ми.
Моля ви, аз мога да бягам много бързо.
Ще надмина всички. Обещавам че ще спечеля.
Моля ви господинее, запишете ме в списъка.
- Захра, имам добри новини.
- Какви новини?
Бях избран за състезанието.
- Какво състезание?
- Бягане на дълго растояние.
Третият печели чифт гуменки.
Защо третият?
Втора и първа награда са други неща.
Ако завърша трети, ще ти дам гуменките.
Но те са за момчета.
Ще ги сменя. Ще взема момичешки за теб.
Ами ако не станеш трети?
Със сигурност ще стана трети.
Помогнете на момчетата да се приготвят. Закъсняваме.
Слизайте! По-бързо!
Хайде момчета. Хайде.
Събличайте се.
Хайде. Побързайте.
Давайте момчета. Бързо, бързо.
Внимание! Скъпи деца, състезанието е 4 км.
Финалът е от другата страна на езерото.
Не се блъскайте. Победата не е всичко.
Важно е спортсменството. На добър час на всички.
Сега, готови, 3-2-1...
- Защо закъсня?
- Не съм закъснял. Тичах през целия път.
Хайде. Дай ми обувките. Ще закъснея за час.
Гуменките са много мръсни. Срам ме е да ги нося.
Повече няма да ги обуя.
Ти си виновен. Загуби ми обувките. Намери ги или ще кажа на татко.
Ако стана трети, ще ти дам гуменките.
Ами ако не станеш трети?
Със сигурност ще стана.
"70 метра"
"50 метра"
"30 метра"
- Браво, Али!Браво, Али!
- Трети ли завърших, г-не?
Защо трети - ти си първи, мойто момче.
Браво! Спечели, ти спечели.
Ще победиш следващият път.
Доведете Али.
Погледнете натук, всички.
Гледайте насам.
Моля - отместете се. Искам да го снимам сам.
Горе главата шампионе.
Вдигни си главата!
Още веднъж.
превод от ирански на английски: Ирай Анвар
и от английски на български: Константин Цонев (kosio@magibg.com)