Millennium Mambo (2001) Свали субтитрите
но той винаги я проследяваше.
Обаждаше й се...
Умоляваше я да се върне...
Отново и отново.
Сякаш омагьосана
или хипнотизирана...
тя не можеше да избяга.
Тя винаги се връщаше.
Тя си каза...
че има NT$ 500,000 в банката.
Когато ги изхарчи,
тя ще го напусне завинаги.
Това се случи преди десет години...
През 2001 година.
Светът посрещаше 21 век
и празнуваше новото хилядолетие.
Четете ли опростен китайски?
"Сертификат".
Удостоверява че участвах в световния конкурс по магия.
Но е на английски! Трябва ни превод!
Нека аз...
- Беше в Континентален Китай...
- Тогава защо е на английски?
Така изглежда по-професионално.
Сериозно?
Тук пише... дрън дрън дрън...
Динг Джянчонг... дрън дрън дрън... участваше в това състезание...
и спечели бронзова награда.
Номерът ми се казваше "Сън за летящ гълъб".
- Летящ?
- Парична награда от 5,000!
Това е около NT$ 20,000.
Е, къде са 5-те хиляди сега?
- Използвай магия да познаеш!
- Изхарчих ги всичките.
Беше международно състезание
Затова сега ползвам само международни монети.
Американски златни монети, никога китайски или тайвански!
- Роб на чуждата мода!
- И още как!
Окей, гледай сега... Виж колко монети имам?
- Колко са?
- Пет.
Пет монети.
- Колко в лявата ми ръка?
- Две.
Нищо в ръкавите ми!
Ето две.
Колко в дясната ми ръка?
- Три.
- Сигурна ли си?
Едно, две, три...
- Колко?
- Три.
Ето държа ги здраво.
Още веднъж... Едно, две, три,
четири,
пет... дръж здраво.
Добре...
Едно, две, три, четири, пет... Вики, помагай,
дръж ги здраво. И натискай масата.
Общо колко монети?
Четири, още имам една тук.
Отвори си юмрука.
Колко?
Пет.
Това е страхотно!
Благодаря.
Без аплодисменти?
Внимавай!
Изглеждаш изплашен!
Само лай без хапане!
Честит рожден ден, Джени!
Какво по дяволите е това?
Нищо особено като вретено!
Слабичко!
- Донесох го от Китай.
- Нищо чудно!
Толкова слабо!
хубаво нещо празно отвътре!
Подай го.
- Искаш ли по-голяма чаша?
- Не, достатъчно ми е.
- Дай ми най-голямата чаша.
- Вече я имаш!
Наистина?
Някой да иска чаша?
Всички ли си имат?
Честит рожден ден!
Стига!
Разтвори си краката.
Тя започна на хойка някъде на 16,
с Жуан-Жуан, предимно в Съботите.
Хващаха влака от Кийлунг то Тай пей
Ходеха заедно в тоалетните,
вземаха наркотици,
и се друсаха.
Тя срещна Хао-хао за първи път в един клуб на пътя Хе Пинг,
'Spin'.
Онзи ден тя и Жуан-Жуан
искаха да ходят на караоке клуб с приятели.
Но момичетата бяха наредени.
Хао-хао и приятелите му започнаха да си бъбрят с тях.
Караха ги да пеят.
Тя забеляза че
Хао-хао я гледаше цяла вечер.
Свито, без да казва нищо.
Тя така и не завърши гимназия.
Той попречи явяването й на последния изпит.
нощта преди изпита,
те бяха заедно в един мотел.
Той нарочно не я събуди.
Не искаше тя да вземе изпита.
Страхуваше се че ще си замине ако го вземе.
После, те започнаха да живеят заедно
в апартамент под наем в Тай пей
Никой от тях нямаше работа.
Понякога, той караше мотора си обратно в Кийлунг
да заема малко пари от приятелите си.
Веднъж,
той открадна Rolex-а на баща си.
Заложи го за NT$ 80,000.
Когато баща му забеляза загубата, се обади и го пита.
Но той отрече да го е откраднал.
И така, баща му отиде в полицията.
Имаше силен вятър този ден. Беше слънчево.
Ченгетата дойдоха. Намериха бележката за залагането
и заведоха и двамата в полицейското управление.
Хайде!
Кой е той?
Тоя пич?
Не знам, не съм го виждала наоколо.
Кой е тоя?
- Кой?
- Казва се Дозе.
Въобще не го познавам.
Какво?
- Какво е намислил тоя?
- Познаваш ли я?
- Какво ти става?
- Мисля че преследва Вики.
- Искаш да чукаш Вики?
- Гледай си работата.
Разкарай се!
Лайно! Удари ме!
Стига!
Ей, спрете!
Съжалявам, пиян е.
Обърнал е повечко..
Ела тук! Ела тук!
Няма нищо, няма нищо.
Махни се от мен!
Дайте ми го!
Стига толкова! Престанете!
Дръж ме здраво.
Ало?
Какво?
Не!
Не, не съм.
Изгубил си го.
Не съм го взел аз!
Казах ти, не съм!
Какво има?
Баща ми...
Какво искаше?
Rolex-а си.
Мисли че си го взел?
Разбрал е.
И ти какво каза?
Хао-хао!
Хао-хао!
- Какво?
- Няма топла вода.
- Бойлера пълен ли е?
- Опитвам се да си взема душ.
- Няма топла вода?
- Няма.
Затвори крана за студеното. Остави топлото.
- Тече ли топлото?
- Да.
Горещо ли е?
Не, още е студено.
- Съвсем отворен ли е?
- Да.
Странно.
- Може би батерията е извън строя.
- Е и?
- Ще ида да купя.
- Добре.
- Не се бави.
- Няма.
- Отвори ми после.
- Добре.
- Защо се забави толкова?
- Полиция, госпожице.
Някой си г-н Туан чун-хао да живее тук?
Извинете.
Какъв е проблема?
Туан Чун-хао е обвинен в кражба.
Имаме заповед да претърсим тези помещения.
Обикновено претърсване... Тук ли е той сега?
Навън е. Излезе сутринта.
Коя сте вие?
Неговата приятелка.
Значи можем да започнем претърсването?
Обвинен е безусловно.
Ще ни разведете ли?
- Искате...
- Да, коя е неговата стая?
Коя е неговата стая?
Виждате, домът ни не е голям...
Тази.
Тази, така ли?
Пази вратата. Останете с мен.
Г-це, моля елате тук.
Ще претърсим тази стая, моля останете тук.
Обвинен е по тоя случай.
Затова трябва да претърсим.
- Да вляза ли?
- Моля.
Къде си държи нещата?
- Тук.
- Всичко това е негово?
- И мое, смесени са.
- Смесени?
Знаете ли кога ще се върне?
- Не.
- Не знаете?
Какво търсите?
Заподозрян е в участие в кражба.
Кражба?
Затова е и заповедта за претърсване.
Какво става?
- Вие сте Туан Чун-хао?
- Какво искате?
Обвинен сте в кражба... Имаме заповед за претърсване.
Ето, личната ми карта.
Ние сме от криминалното отделение.
Седнете тук за малко.
Моля придружете ме до вашата стая.
Г-н Туан, ето.
За да избегне военна служба,
Хао-хао доброволно прегладня.
Вземаше много speed.
Често Хао-хао претърсваше чантата й.
Ако намереше празна квитанция... се обаждаше в магазина
да пита за нея.
И когато фонокартата й показваше
че е правила дълго обаждане,
той й пилеше на главата.
Веднъж, той даже я замери с един термос.
Но когато тя си събра багажа...
той плачеше и я молеше да остане.
хао-хао често драскаше бележки...
да й каже...
че са от различни светове.
Той каза: "Ти дойде от твоя свят...
в моя."
"Ето затова ти не разбираш моя свят."
Какво е това?
Какво пушиш?
Какво е това?
Може ли да пробвам?
- Какво разбираш ти?
- Значи ти знаеш много? Какво е?
Дай ми го! Ще го пушим заедно!
Ще го пушим заедно!
Добре, вземи го.
- Какво правиш?
- Какво?
Какво?
Какво по дяволите правиш?
Хвърли го!
Отърви се от него!
Дай ми го.
Пускай!
Направо ще те довърши!
Защо това обаждане е толкова дълго?
- Обадих се вкъщи.
- Наистина ли?
Да, обадих се до Кийлунг, извънградско!
Защо не се обади оттук? Защо с фонокарта?
Не бях тук тогава.
Пак ме мамиш мамка му нали?
Защо да те мамя? Защо си ми ровил в нещата?
- На кого се обади?
- Казах ти, обадих се вкъщи!
- На кого се обади?
- Казах, обадих се вкъщи.
На кого?
- Кой беше?
- Ядосваш се без причина.
Луд ли си?
На кого се обажда?
Както казах, обадих се вкъщи, Кийлунг...
Изперкал ли си?
Дано да не лъжеш.
- Луд! Защо ще те лъжа?
- Ще те пребия, нали знаеш.
Егати, защо си ми ровил из нещата?
И какво? Искаше ми се, и какво от това?
- Напълно си откачил.
- Майната ти!
Психар!
На кой викаш психар?
Кой е психар?
На кого се обади?
Кажи ми!
Казах ти и не ми вярваш! Какво да кажа?
Какво правиш?
Отивам си вкъщи.
Пусни ме!
Пусни ме!
- Какво правиш?
- Разкарай се!
Ако тръгваш, не се връщай!
Кой ли ще иска...
И тогава,
за да си получи наема,
хазяинът й намери работа в бар с компаньонки.
Всеки ден, както си ходеше на работа
и докато беше на работа, преди края на работното време...
Хао-хао постоянно й се обаждаше.
Ако се прибираше късно,
той я чака на стълбите.
Той ревнуваше от работата й.
Но никога не работеше.
Често викаше приятелите си...
да се друсат,
да гълтат декс,
да играят видео игри...
и да издуват музиката.
В бара с компаньонки, тя срещна Джак.
Бяха се срещали преди в Spin.
Джак често я водеше вкъщи в Кийлунг.
Обичаше да я развежда.
Джак винаги беше с хора.
Винаги имаше проблеми.
Джак не отпращаше никого.
Всеки обичаше да говори с Джак.
И да върти бизнес с Джак.
Тя знаеше, че Джак я е разглезил.
Той винаги я водеше.
Отнасяше се с нея...
сякаш му е най-близко приятелче.
Още един.
Семейството ти живее в Тайван?
Не...
Роднините на баща ми и леля ми живеят там.
Другите живеят в Хокайдо.
- В Япония?
- Да.
Била ли си там?
Никога в Хокайдо.
Там е много, много студено.
и кога заминаваш?
Вдругиден.
Може ли да ти идвам на гости?
Ако отивам в Япония?
Разбира се.
Телефонния ти номер.
Тя познаваше братята Такючи
от клуба Texound.
Те й напомняха на Хао-хао.
Тихи, срамежливи...
Баща им е от Тайван.
Майката е японка.
Родени са в Юбари, Хокайдо.
Миньорско градче в планините.
После мината я спрели.
Станало музей.
Баба им още живееше там.
Държеше доста стара страноприемница.
Всеки февруари, през Юбарския филмов фестивал,
майка им ги караше да се върнат да помогнат.
Ко й каза...
че Юбарския филмов фестивал е в разгара си.
Трябваше да работят до малките часове всяка нощ.
Страноприемницата беше тъпкана.
И той каза че има 'филмова улица'.
Над магазините имаше бил бордове с филмови плакати.
Бяха стари филми.
Тора-сан беше там.
Ишихара Йоджиро.
И Чарли Чаплин.
Такючи Юн й каза...
че цялото семейство се събираше на Юбари
за осемдесетия рожден ден на баба му.
Всеки й пожелаваше
още едно десетилетие здраве и щастие.
Но баба отговаряше
че иска да доживее до 100 години.
Искаше да види
как ще се промени Юбари.
Знаеш ли, мисля че сме от различни светове.
Въобще как можем да се разбираме помежду си?
Ти си луд!
Престани.
Свърши ли?
- Чу ли ме какво ти казах сега?
- Какво каза?
Говоря ти мило, а ти още се нервиш.
Болезнено ли е да си с мен?
Излизам.
Вики се върна!
Може да играем и да се друсаме!
В играта съм!
Туан Чун-хао!
- Какво има?
- Хао! Разбери се с нея.
- Свали го.
- Какво искаш?
Какво искаш?
Остави ме на мира!
Престани!
Можем да се къпем заедно.
Излез!
Излез!
Излез!
Излез!
Не може да правиш така!
Махай се веднага!
Ела тук!
Отвори вратата!
Пусни вратата!
Луд ли си?
Тя скъса с Хао-хао.
Но той винаги я проследяваше.
Обаждаше й се...
Умоляваше я да се върне...
Отново и отново.
Сякаш омагьосана...
или хипнотизирана...
тя не можеше да избяга.
Винаги се връщаше.
Казваше си...
че има NT$ 500,000 в банката.
Когато ги изхарчи,
ще го напусне завинаги.
Вики,
ела насам.
Искам да ти кажа нещо.
Да излезем навън, става ли?
- Какво има?
- Нищо.
Можем да говорим навън.
Окей?
Хао-хао, какво става?
Може ли? Отвън?
Защо не ми го кажеш тук!
Да излезем навън, наистина имам нещо за казване.
Може ли? Моля?
- Какво има?
- Трябва да й говоря.
Нека да си говорят за малко. Той има да й казва нещо.
Вики, проблеми?
- Вики си е наред.
- Имам нещо да й казвам.
Хуанг, според Вики всичко е наред.
Хао=хао, не трябва да си тук.
Всичко е наред.
Дозе...
Дозе, няма нищо. Хуанг, няма нищо.
Нека да приказват. Само за малко.
Няма да е дълго.
Кажи нещо!
Искам да отида навън. Лично е, между нея и мен.
- Какво значи това?
- Всичко е наред, успокой се.
Сигурна ли си, Вики?
- Каква е тази "лична" работа?
- Тя е моето момиче, тъпако!
Джак, няма нищо.
Хуанг, не го прави.
Наред е, Хуанг.
Махни си ръцете от мен!
Хуанг, стига, само си говорим.
Стига с простотиите!
Добре, достатъчно.
Хуанг, престани!
Вики, ще дойдеш ли с мен?
Ще дойдеш ли? Ще дойдеш ли?
- Това е между нас.
- Какво по дяволите има между вас?
- Добре, стига
- За кого се мислиш?
Просто изчезни!
- Джак, разбирам, но наистина трябва...
- Добре!
Това са работи на Вики.
Тя може да се оправи.
- Значи мога да й говоря?
- Да бе.
- Наистина?
- Вики, оправяй се сама.
Окей, партито свърши.
Какво има, Вики?
Влизай.
Свали си обувките.
Пак Хао-хао, нали?
Добре ли си?
Тук ще си наред.
Джак, имаш ли Lights?
Не, само тези.
Има ли чили сос?
Ето.
Може ли да отворя това? По-ароматно е.
- Готово ли е?
- Давай.
Ще го полея.
Първо ще пийна малко вино.
Не много.
Да си отворя апетит.
Полийн отказа ли се от наркотиците?
Трудно е.
Майката на Полийн отиде при един будистки монах.
Иска да й пеем сутра.
Казва че ще помогне малко.
Върши ли работа?
Обещах на майка й че ще го направя. Три път на ден.
Трябва да помогне.
Виждал ли си я? По-добре ли е?
Или все така?
Цигарите ти.
Не пий прекалено много.
Майка ми току-що беше тук.
Какво каза?
Отиде с брат ми да ми вземе нещата
Казах ми че Хао-хао
разкъсал всичките ми дрехи.
Останал ми е само мобилния телефон, и той още работи.
Между теб и Хао-хао...
Какво искаш да правиш?
Всичко свърши...
Мисля си...
Просто си мисля какво да правя сега.
Не искам...
не искам да се връщам пак в бара за компаньонки.
Не знам какво мога да правя.
Майка ми ми каза да се върна в Кийлунг с нея.
Но и това не искам!
Не знам какво да правя.
Ако спреш работа в бара...
това е добре!
Там е сложно.
Печелиш много, но харчиш още повече.
Най-важното за теб е да си нормализираш живота.
Студентите в моето кафе печелят NT$ 80 на ден.
Искам да кажа NT$ 80 на час.
Изглежда им е съвсем добре.
Нормални животи.
Сигурно това ще помогне?
Мислиш че бих могла да работя в кафе?
Защо не?
Ясно.
Знам какво е ставало.
Прецакал си някои хора при Главата-дрога, нали?
- Те се обадиха.
- Кои? Главата-дрога?
Динг е накарал парите им да изчезнат?
Какво си мислеше?
Какво казаха?
Ами, прозрели са 'магията' ти.
И искат нещо да се направи.
Защо винаги правиш проблеми?
Какво каза той?
Иска да оправя нещата.
Но не знам какво да направя.
Пий с мен.
Дозе! Дозе!
Ало? Ало, слушам.
Добре, ясно.
Всичко наред ли е? Джак, какво каза той?
Не знам как да се оправя с тях.
Къде е Динг?
Главата-дрога ли те натопи в това?
Точно.
Ти се прибирай първа, окей?
Момчета, закарайте Вики вкъщи.
- Вики, тръгвай си първа.
- Всичко наред ли е?
Вики, прибирай се първа.
Ще се оправя... Остави го на мен, става ли?
Не можеш да се оправиш. Ще звънна тук-там.
Няма да е толкова лесно.
- Не искам да ходя вкъщи.
- Прибирай се и се наспи.
Остави ключа от стаята и един мобилен телефон за теб.
Вики, аз съм.
В Япония съм.
Беше заспала дълбоко, и не те събудих.
Дозе е загазил яко.
И още не съм решил проблема.
Може да остана в Япония известно време.
Отседнал съм в Корю Ин в Шинджуку.
Номерът е is 33 69 55 26.
33 69 55 26.
Стая номер 403.
Ако ти се иска...
да си починеш, може да дойдеш тук при мен.
Но не казвай на никого...
че съм в Япония.
Това е.
Джак, ти ли си?
Г-н Као?
Джак така и не се появи.
Не се и обади.
Тази зима валеше сняг в Токио.
Тя се мотаеше насам-натам с мобилния телефон,
който Джак й остави.
Претъпканите улици бяха пълни с работници, ученици,
домакини.
Тя се преструваше че е като тях.
Яде нудълс. Гледа ТВ предавания.
Окачи палтото на Джак на раменете си.
Ухаеше на афтършейв и цигари.
Накрая тя усети че е липсвала на Джак.
Когато предложи тя да дойде...
и каза да не казва на никого че е в Япония,
всъщност това означаваше... 'Ти ела!'
'Ела сама!'
'Филмовият път на Юбари.'
ко й каза
че зимите в Юбари са много студени.
Минус 30° по Целзий.
Това е страната на снежния човек.
Когато изгрее слънцето, снежният човек
се топи и изчезва.
Веднъж, тя правеше любов с Хао-хао...
изведнъж почувства
че Хао-хао е точно като снежния човек.
Той изчезваше...
веднага след изгрева на слънцето.
Правенето на любов беше тъжно през онзи ден.
Дори години по-късно,
тя още помнеше.
Това се случи преди 10 години.
Още през 2001 година.
Тази година...
валеше много сняг в Юбари.