Russian Ark (2002) Свали субтитрите
Р У С К А Т А С Ъ К Р О В И Щ Н И Ц А
Отварям очи и нищо не виждам.
Помня, че се случи нещастие
и всички се спасяваха кой както може.
Какво стана с мен - не помня
Боже мой! Боже мой!
Внимателно, Мари! Нали ти казах, че ще ни посрещнат.
Странно, къде съм?
Трябва да ти кажа нещо.
- Съдейки по облеклото, това е 19-и век.
Интересно, за къде бързат?
Толкова ме е страх, че няма да ни пуснат!
Чак краката ми се подкосиха!
Помни уговорката - моята е в бяло.
- Къде? Къде отивате?
Пратете го при мен, стига е мързелувал.
Студено е, затваряйте всичко!
По-бързо!
Вървете напред!
Внимателно!
Моля ви, искам да си спомня накъде трябва да вървим.
Не, господа офицерите не знаят накъде да вървят.
Струва ми се, че съм невидим или просто не ме забелязват.
Интересно, всичко това заради мен ли се играе
или и аз трябва да изпълня някаква роля?
И какъв е този спектакъл?
Само дано не е трагедия!
Извинете, забравих за вас. Внимавайте, има стъпало.
Алексей, накъде да вървим?
Нали каза, че знаеш всичко?
Тъмно е, накъде да вървим? Може би насам?
Не, натам.
Някакъв човек в черно. Също се лута.
Той ми кимна и тръгна нанякъде.
Извинете, че се обръщам към вас без да съм ви представен.
Кой е този град?
Кой е този град? Наоколо говорят на руски.
Надявах се, че съм в замъка Шамбор по време на Директорията.
На какъв език си говорим?
- Аз говоря на руски.
На руски?
Никога не съм знаел руски! Странно.
Да видим какво има там.
Ще влезем ли?
- Къде?
Там кипи някакъв живот.
Трябва да разбера как съм се озовал тук.
И защо "умея" да говоря руски.
Ще търся изход. Любопитството ви не ми харесва.
Може да е някакъв спектакъл?
Не, не, сбогом!
Пътищата ни се разделят! Сбогом!
Отговорихте на всичките ми въпроси.
Е, сбогом.
- Каква е тази врата?
Колко жалко, че няма да се видим повече.
Разбира се, той е чужденец.
Кога пак ще има такава възможност?
По-добре...
По-добре да не се намесвам.
По-добре да не преча и да не се намесвам...
Късно е... Всичко вече се е случило.
Господине! Господине! Аз съм тук...
А! Моят руски чичероне! Вече знаете ли накъде да вървим?
По-добре да бъдем заедно.
- Та това е вашата Родина!
Да, но не е моето време, не знам как съм попаднал тук...
Струва ми се, че видях Петър Първи.
Чувам възторг в думите ви. Интересно ли беше?
Да, интересно...
Наистина интересно...
В Азия обожават тираните.
Колкото по-жесток е тиранинът, толкова повече го обичат и почитат.
Александър Велики, Тамерлан и вашият Петър Велики...
Не сте прав за Петър ...
Точно той е разрешил на хората в Русия да се веселят...
Вита стълба... Къде се прокрадват тези хора?
Защо да се прокрадват?
- Да, защо, защо?
Какво толкова интересно има там?
Ще видите...
Човекът, убил собствения си син, е учил хората как да се веселят?
Много забавно!
Мислех, че знаете къде отиваме...
Построил е европейски град в блатата
и е въвел в него най-първобитния ред.
Къде отиват тези хора?
Сигурно има някакъв празник, но защо по задното стълбище?
Виждате ли? Хората се научиха да се радват, затова отиват да празнуват.
А къде са офицерът и дамата?
Празнуват...
- Къде се дянаха?
Сигурно са тръгнали надолу. Надолу, надолу...
Не, тук ги няма. Няма ги.
Внимавайте, тъмно е и стъпалата са стръмни.
Благодаря, виждам.
Разбирате ли къде се намираме?
Не, все още не разбирам.
Господине, моля ви, бъдете по-внимателен.
И не издавайте с нищо нашето присъствие...
Мислите, че не го разбирам ли?
- Не се обиждайте...
Не забравяйте, че аз ви доведох тук.
Моля ви, не се обиждайте...
А вие не се приближавайте до актьорите...
Наведи се към мен. Красива си.
Спомняш ли си?
- Да.
Чудесно.
Не се бутай!
- Не ме драскай!
Тя се блъска!
- И ти се блъскаш!
Какъв добър и голям оркестър! Сигурно са европейци.
Не, това са руски музиканти.
Европейци са!
Италианци!
- Руски са!
Е, какво?
Според мен е добре.
Добре!
Пишка ми се!
Няма да устискам!
По-тихо... Тихо...
Случило ли се е нещо?
- Не, не, какво говорите!
Ето там!
- А, да, да, да!
Господине... Господине...
Не викайте.
- Къде сте?
Тук съм. Голяма работа - Екатерина Велика!
След мен!
Обичам 18-и век, епоха на гениални хора и добри маниери.
Допускам, че е било така...
И повече не ми възразявайте...
- Няма.
А къде е царицата? Изчезна...
Русия прилича на театър.
Внимавайте!
Май знам къде се намираме...
Важният господин е чиновник! Колко са важни вашите чиновници!
Господине, не изоставайте!
- Не изоставам!
Май говорим много високо...
- Та те са абсолютно глухи.
Даже няма да докосна никого.
Театър... Какви актьори! Какви костюми!
Благодаря, господа, благодаря.
Те не ме виждат... Не ме виждат...
Изглежда като Ватикана. Господине, във Ватикана ли сме?
Релефите са нарисувани, нали?
Като истински са, погледнете!
А орнаментите май са направени по ескизите на Рафаело, нали?
Рафаело, да!
Това е Петербург, той е много по-хубав от Ватикана.
Копирате?
Дори началниците нямат доверие на художниците ви.
Руснаците умеят добре да копират всичко.
А защо?
Защото нямат собствени идеи.
Началниците ви не искат да имате собствени идеи.
Всъщност и началниците ви и вие сте мързеливи, господине.
Мързеливи ли?
А ето там беше галерията за изящни изкуства...
В нея имаше 111 картини на италиански майстори.
Но не най-хубавите.
- Не най-хубавите.
Повечето руски царе са били русофили.
Но понякога и на тях им се е искало да помечтаят за Италия.
Ермитажът е създаден точно за такива мечти...
Не, Рафаело не е за вас!
- Не е за нас.
А за Италия.
- За Италия.
Там е топло.
- Топло е.
Каква красота!
Малката италианска галерия...
Какви са тези хора?
От кое съсловие са?
Виждате ли тази ваза?
Да, а наоколо - стил ампир.
А това са лампионите на Воронихин.
- Лампионите, да...
Ампир, ампир, ампир...
Не съм във възторг от ампира, доста глупав стил е...
За отбелязване е, че той възниква при Бонапарт,
а идва на мода в Русия и веднага става национален стил,
в ущърб на вашата самобитност.
Ние воювахме с Наполеон, а не с ампира!
Кои са тези хора?
Май са жители на Петербург... От времето, когато той е престанал да бъде столица.
Правилно. Столица трябва да бъде
някой старинен, а не химерен град! Например Москва.
А тези хора от кое съсловие са?
- Да ви ги представя ли?
Прилично ли ще е?
- Да, те са мои приятели.
Това е Олег Константинович, професор по медицина.
Лев Михайлович е актьор.
Защо не стават?
А това е един мой приятел от Европа. Пътешества из Русия.
Много ми е приятно.
- Той е европеец.
Медицината е много, много интересна професия...
Вие сте първите, с които разговарям от доста години насам.
Без да броя моя водач.
Каква е тази миризма?
Каква миризма?
Някаква интересна миризма...
Отдавна ли сте в Петербург?
- Да, появих се преди час.
И веднага дойдохте в Ермитажа?
- Да, имам важни причини...
Сигурно обичате изкуството?
Интересувате се от самата красота или от представата за нея?
Не, маркизе, честно казано, ние просто си почиваме тук.
"Маркиз"!
Как си почивате?
Ами просто така! Днес дойдохме тук и...
Според мен мирише на формалин.
Маркизе, елате да ви покажа една великолепна картина.
Приятелите ви миришат странно.
Маркизе, погледнете! "Раждането на Йоан Кръстител".
Маркизът мирише на формалин.
- Ти миришеш на формалин.
Знам я тази картина, видях я при предишното си посещение.
Тя e от колекцията на Кроз в Париж.
Придобита е от Екатерина през 1772 година.
Това е една от най-ранните колекции на Ермитажа.
Да, но това е, така да се каже, за специалисти.
А ние с Олег Константинович повече се интересуваме от детайлите.
Обърнете внимание на кокошката и котката, които са на преден план.
Те са символични фигури.
Кокошката символизира алчността, скъперничеството,
а котката олицетворява цинизма и жестокостта.
Цинизъм, жестокост... котка.
Но те са притихнали при раждането на Йоан Кръстител.
Това е безумно интересно!
Не разбирам защо е облечен така.
Да вземем Клеопатра. Знаете ли нещо за нея?
Масимо Стационе!
Представете си Клеопатра редом с "Обрязването на Иисус Христос"
от благочестивия Лодовико Карди.
И какво ви смущава?
- Какво ли?
Веднага след тях е "Света Сесилия"! Представяте ли си?
Да, прекрасно!
Разбира се, Карло Долчи е богатство!
Особено когато е в съседство с "Източен натюрморт".
Но какво ви притеснява?
- Не спори с него, Олег!
Като католик, това много ме възмущава.
Кажете, маркизе, как се отнасяте към Вагнер?
А кой е Вагнер?
Той не знае кой е Вагнер.
Вагнер е момчето, което се отнесе отвратително
с най-добрия ми приятел Мейербер.
Никога не съм слушал Вагнер.
Разширете кръгозора си!
- Какъв досаден доктор!
Но аз не съм болен от нищо.
- Желаем ви да преуспеете.
Защо всички са облечени толкова лошо?
Скъпи приятели, можех ли да допусна,
че толкова няма да се харесате взаимно!
Някой ден всичко ще ви обясня. Случи ми се нещо странно.
Господине, защо се карате с всички?
Така ние с вас никога няма да разберем какво ни се е случило.
Тези дрехи убиват творческата същност на човека.
Защо ви е да се приобщавате към европейската култура?
За какво ви е всичко това,
защо ви е да заимствате от Европа нейните грешки?
Боже мой, какво означава всичко това?
А това какво е?
Мама!
Канова!
Какъв чист и възвишен поглед към изкуството!
А отношението към материала?
О, колко е хубаво!
Истински приемник на античните майстори!
Той, Канова, едва не се ожени за майка ми.
Майка ви скулптурка ли е била?
- Да, скулптурка. В Рим.
В Рим? Майка ви е била скулптурка?
В колекцията на Канова в Ермитажа има няколко скулптури,
които император Александър купува от жената на...
От жената на Наполеон?
- Да.
Тогава аз бях на Виенския конгрес.
Как се озовахте там?
Аз съм бивш дипломат.
- Били сте дипломат?
Тогава имаше голям бой за тези колекции.
Вижте къде дойдохме!
Не сънуваме ли?
Не знам, не знам...
Не знам за вас, но аз съм буден.
Колко хубаво говоря руски!
Да, много хубаво!
Кой беше този нисичкият? Пушкин ли?
Здравейте!
- Здравейте!
Той е вашият велик поет, най-значимият, нали?
Чел съм го на френски, не е нищо особено.
Господине!
Господи! Колко сте обидчив!
Извинете.
Оскърбих националните ви чувства!
Какво представляват националните чувства?
А това какво е?
Господине, моля ви...
- Коя е тя?
Моля ви, не бързайте.
И е сама, без кавалер?
Не бързайте да започнете разговор с тази дама.
Не й пречете!
Вървете си по пътя.
Извинете, госпожо, да не сте загубили водача си?
Благодаря за загрижеността, но тук всичко ми е познато.
Тук ли работите?
Не, дойдох да се полюбувам на творбите на старите майстори.
Мога ли да ви помоля да дойдете с мен в съседната зала?
При фламандците ли?
Да, да вървим. Тези пръсти виждат всичко.
140 крачки напред...
-140, така ли?
И колко ни остават?
Вървим внимателно, внимателно...
Ето тук...
Как смеете?! Млък!
Стигнахме ли?
- Да.
Мога ли да ви помоля да се приближим до онази картина?
Искате да ви разкажа за нея ли?
Това е картината на Ван Дайк "Мадоната с яребиците".
Тя е купена за Ермитажа от Екатерина .
Бихте ли искали да ми разкажете за тази картина?
Моля ви, разкажете ми за нея.
Погледнете, около Мадоната и Йосиф царят покой и тишина.
Самият Господ Бог бди над техния отдих.
Неговото невидимо присъствие за нас е безспорно.
Ябълката е дървото на живота,
слънчогледът е символ на благочестието.
А яребиците са символ на лекомислието, но те отлитат.
Ангелите танцуват и свирят.
Тук има много други символи, за които можем само да се досещаме.
Господине, оставете я на мира! Та тя е ангел!
Е, защо мълчите! И яребици, и деца, и Мадона.
Благодаря ви, госпожо.
Мнението на човек като вас за творчеството на Ван Дайк
е извънредно ценно за мен.
Сигурно ще ви е интересно да видите още една картина.
Бъдете внимателен, моля ви...
На Рубенс.
Господине, не ми пречете.
Тя се казва "Пир при Симон Фарисея".
Не я виждам...
Къде е?
Тук няма такава картина.
Тук няма такава картина.
Няма я, и не я е имало в колекцията на императора!
Има, ето я.
Не, такава картина на Рубенс тук няма.
Тя също е от колекцията на лорд Уолпол,
както и "Мадоната с яребиците", просто преди не са я излагали.
Тя е тук.
Къде сте?
- Колко хубаво ухае!
О, маслени бои.
Господине, да се махаме оттук!
Къде сте?
- Не е моментът.
Какви прекрасни картини!
Какво все броят тези господа?
Права сте, намерих я.
Елате.
Ето я!
Да се приближим. Застанете с лице към картината.
Пред вас е същата тази картина.
Ето я, ето я.
Искахте да кажете нещо за Рубенс?
- Ван Дайк.
Да, Рубенс е смятал Ван Дайк за най-добрия си ученик.
Знаеш ли, че преди картините
са били закачени по-високо и по-близо една до друга?
А подредбата е ръководил самият цар, разбра ли?
Кои сте вие?
- Аз съм моряк.
Някакви знаци...
- Да, моряци сме.
Наистина царят е обикалял всяка сутрин колекциите си.
Наистина е спасил всичко това.
Спасил го е по време на пожара.
Кога е бил пожарът?
- През хиляда осемстотин...
Мен ли питате?
Стига. Да вървим!
Ще си тръгвам, време ми е.
Да ви изпратя ли?
- Не, не...
Жалко.
Моля да освободите залата!
Трябва да затваряме.
Милостиви господине, моля ви, напуснете помещението.
Затворете вратите.
Музеят е затворен!
Как ви се струва тази дяволия?
- Не ми харесахте.
Пошегувах се.
Пошегувал се...
Чувате ли музиката?
- Чувам нещо.
От руската музика ме засърбява цялото тяло.
Музиката няма нищо общо с това.
Защо ме гледате така?
Някакви дрипи, куче...
- Дрипи, куче.
Вечните хора.
- Вечните хора.
Е, живейте, живейте...
Надживейте всички.
- Вечните хора...
Защо стоите тук? Подслушвате ли?
Интересувате се от живопис?
Какви ръчички!
Махайте се!
Амин! Амин!
Прекрасно, нали?
- Прекрасно.
Католик ли сте?
- Не, не съм.
Защо питате?
Стори ми се, че бяхте потънали в размисъл
пред образите на основателите на нашата Църква.
Не знам. Не мислех за това.
Но нали знаете, че това са са апостолите Петър и Павел.
Да, казаха ми.
Казали му?! И какво?
Но аз ги съзерцавам, защото просто ми харесват.
И един ден всички хора ще станат такива.
Откъде знаете какви ще станат хората,
след като не познавате Свещената история?
Защо мълчите?
Погледнете ръцете им.
Е, ръце. Красиви са. И какво?
Откъде знаете какви ще станат хората,
след като не познавате Свещената история?
За вас това са само двама покрити с прах старци и нищо повече.
Това е прахта от пътищата, по които те дълго са вървели,
за да се появят на тази картина.
Какво става?
- Те са добри и мъдри хора.
Откъде знаете какви хора са, щом не сте чели Евангелието?
Откъде знаете всичко това?
Господине, защо го плашите? Него и без това го е страх.
Не го е страх, те никога от нищо не се страхуват.
Оставете го!
По-добре помиришете рамката.
Хубаво мирише.
Няма от какво да се боите.
Колко е странно да чувам тези думи.
Сега разбирам, в галерията сме.
Да, да, разбрах.
В галерията на руския император,
пред картината на един средновековен фанатик.
Къде се озовахме, господине?
А музиката беше хубава. Кой е авторът?
Глинка.
- Немец ли е?
Руснак.
Немец е, всички композитори са немци.
Хм, всички композитори са немци...
Ел Греко.
Бива си го.
Прилича малко на Рембранд.
Ел Греко: Прахът от пътищата.
Къде го вижда този прах от пътищата?
Бива го. Бива го...
Нещо не ви харесва ли?
- Не, харесва ми.
Добре, добре, добре.
Отново месо! Пак месо!
Имате хубави картини.
Хубави...
Станали са много по-хубави.
А, ето го и ангелът!
Госпожо, извинете, че се обръщам към вас без да съм ви представен,
за кого е предназначено всичко това?
Какво?
- За кого?
Аз говоря с тази картина.
- Говорите.
Много интересно!
Имам нужда да се изприказвам.
- Да се изприказвате.
И по този начин общувате с нея?
Искате ли да опитате?
- Аз? Трябва ли? Да, разбира се.
Ето така.
- Така ли?
Сега така...
Обърнете се.
Понякога предпочитам да разговарям сама със себе си.
Тази картина и аз си имаме...
... тайна!
Наистина ли?
Да.
- Тогава край.
Край, господа! Довиждане!
Къде отивате, госпожо?
Виждате ли, тя се обиди и си тръгна.
Привет!
Довиждане.
Сбогом, господа.
Колко очарователно!
Тя се обиди. Очарователно!
Мрамор.
Бял-беленичък.
Камък.
Студено е някак си, нали?
Когато са ви показвали двореца,
тук всичко е било опустошено от пожара.
Като че ли съм бил тук и не съм бил.
Какъв разкош!
Какво става?
Не можете да си представите разгрома по времето на Конвента!
Да, но вие не познавате руската история през 20-и век.
Русия е имала свой Конвент в продължение на 80 години.
Истинска революция! Било е много тъжно.
И какъв е сега вашият строй? Република?
Не знам.
Никога не съм смятал, че републиканският строй е подходящ
за такава голяма страна, като Русия.
Вие, европейците, сте демократи, а все тъгувате за монархията.
Французин ли сте?
- Извинете, кой сте вие?
А вие кои сте? Извинете, ние се заблудихме.
Елате, ако обичате.
- Вива! Вива! Вива!
Тук е забранено за вас.
- Помогнете ни. Забранено?
Кой забранява? Какво забранява?
Какъв език! Навсякъде е забранено.
По-добре не спорете с тях, отстъпете.
Отиваме си, водете ме.
Май виждам къде да се скрием.
Кой знае защо ме достраша, не обичам военните униформи.
Какво има тук?
Не бързайте, не се суетете.
- Добре, виждам врата пред мен.
Не влизайте там, господине.
- На мен ми харесва тази врата.
Вижте колко е красива!
- Не влизайте през тази врата.
Тук не съм бил.
Защо е толкова студено?
Нали ви помолих да не влизате тук!
Какъв студ! Рамки! А къде са...
Къде са платната?
Нека се върнем, моля ви!
Кой е там?
- Аз съм.
Случило ли се е нещо?
- Не знам, просто влязох.
Елате насам.
- Идвам.
Милостиви господине, сигурно имате нужда от помощ?
Кой е "милостиви господине"?
Аз... Вие...
Нито тук, нито там.
Няма никого.
Само трупове и ковчези.
Ела.
- Идвам.
Това е моят ковчег.
- Вие ли сте го направили?
Моят ковчег.
- Странни неща ми говорите!
Защо в Ермитажа има ковчези?
Това си е моят ковчег, аз съм си го направил!
Виж го ти колко е задоволен!
- Но къде са труповете?
Защо питаш? Не настъпвай труповете!
Изпотъпка всички трупове!
Какво беше това?
- Война!
Какво беше това?
- Война!
Каква война? С кого?
- С Германия.
Какво е това Германия?
- Държава, обединила немците.
В средата на 20-и век Русия воюва с Германия.
Германските войски обкръжили този град.
Градът не се предал.
Загинали повече от милион негови жители.
Какво? Повече от милион?
- Да.
Много висока е била цената! Много висока!
Скъпо ви е струвал Петербург и този Ермитаж.
Руснаците казват, че свободата няма цена.
Много скъпо, много.
А може и да не е, а?
- Скъпо е, но вече платихме.
Все пак не бях прав, порицавайки вашите царе
и ругаейки ги за цялата тази красота и пищност.
Това не е толкова важно. Били са опърничави, нали?
Моля ви, по-тихо.
Но колко е красиво, а?
Какво виждате, кой е това?
Не съм сигурен, но ми се струва, че е Екатерина.
И не само ми се струва...
Достатъчно! Лиза, отведи децата.
Не се приближавайте толкова.
Ако това е Екатерина, тя има особен нюх.
Така...
По-ниско, по-ниско...
Достатъчно!
Свещи, свещи, свещи.
Тук е задушно.
Ето там! Там!
Не, майчице, няма да ви пусна!
Не, там е студено!
- Стига! Да вървим!
Ето така! Така!
Наистина е студено.
Господине! Къде сте?
Чувам стъпките ви. Къде сте?
Не е прилично простосмъртните да преследват царете.
Не можете да ги стигнете.
Чувам стъпките ви.
Чувам, чувам.
Какво правите, студено е!
Да, студено е.
- Елате де!
Тя изчезна.
- Знам.
Тя пак изчезна.
- Отдръпнете се.
Знаете ли накъде да вървим?
- Помогни ни! Елате, господине.
Пуснете ни, вече може.
Къде е вратата? Къде е?
Здравейте.
По-смело, побързайте, не можем да останем тук.
Много благодаря. Разбира се, че трябва да се среша.
Каква хубава коса имате! Много красива коса! Къдрава!
Благодаря.
Чай! Предлагат чай. Вие ще пиете ли?
И аз не искам, но те настояват.
Няма време. Къде е чаят?
Знам, че съм много красива!
- Прекалено!
Разказвайте...
- Какво искате да ви разкажа?
Не. Не мога. Нямам нищо за разказване!
Какво е това?
Вие ли сте написали тази книга?
- Не, негова е.
Не съм неин автор. И той не е, но ще ви я надпише.
Елате с мен!
Господине, какво виждате? Можем ли да отидем там?
Какво виждам ли? Засега нищо.
Хората стоят и чакат нещо.
Елате при мен, но внимателно, че тези луди ще ви изядат.
Те много харесаха косата ви.
Разбира се, нали съм писател!
Добрите писатели имат винаги хубави коси.
А сега по-внимателно и по-тихо.
- Следвам ви.
Бързо затворете врата след себе си.
- Вратата е затворена.
Господине, когато ме приемаха в Зимния дворец,
тук правеха ремонт след онзи ужасен пожар.
Паркетът изобщо не скърца.
- Не скърца.
Въведете персийския посланик.
- Извинете, ние закъсняхме.
Господине, елате, елате.
Посланикът на Негово Величество персийския шах
принц Хосрев-Мирза,
син на наследника на шаха със свитата си.
Господине, разбирате ли какво става?
- Не, засега не.
Това е Николай I.
Той приема извиненията на персийските посланици
по повод убийството на вашите дипломати.
Май на Грибоедов.
Интересно!
Виждате ли?
Какви мундири!
Разкош... Империя...
Власт...
Погледнете напред! Повдигнете се на пръсти.
Виждате ли?
Да, сега виждам.
Прав сте, не трябва да се вярва на този свят!
Внимавайте, господине, придворните са хитри.
Сред тях има медиуми, те могат да ви почувстват.
Благодаря ви за помощта, но аз съм близнак,
а близнаците са много любопитни.
Ще вървя, може да видя някой стар познат.
Успех. Ще ви намеря.
Той е много млад!
Могъщи господарю Император!
Спокойствието на Персия и Свещения съюз
между Ваше Императорско Величество и Великият владетел на Иран
разгневиха Духа на злото.
В Техеран се надигна яростна тълпа,
която извърши нечувано злодейство, жертва на което стана руската мисия.
Праведното сърце на Фехт-Али-Шах се ужаси при мисълта,
че шепа злосторници могат да доведат до разрив на съюза.
Той заповяда на мен, своя внук,
да ви помоля от името на могъщия мой повелител
да забравите за случилото се.
Нека Вселената знае, че въпреки този ужасен инцидент
двамата мъдри монарха откровено са се изяснили
и всички подозрения са изчезнали.
Аз съм безкрайно щастлив да застана пред Ваше Императорско Величество,
за да изпълня волята на моя прародител
и да затвърдя навеки добрите отношения между нашите два народа.
Негово Императорско Величество ми заповяда да уверя Ваше Височество,
че е изслушал с най-голямо удоволствие вашите обяснения
и изявлението от името на вашия господар.
Кой ви пусна вас? Мястото ви не е тук!
Не е.
Веднага излезте!
Вървете, господине, вървете! Махайте се!
Нямах намерение да стърча тук.
- Вън!
Тази процедура ще продължи дълго, още няколко часа.
Зная го, защото съм бивш дипломат.
А след това... След това ще започне ужасна скука.
Оставете ме на мира.
- Какво?
Какво е това?
- Казахте ли нещо?
Обожавам разкоша и царствената пищност.
Все пак вашият Стасов не е лош архитект.
Той обича дисциплината, но оставя място и за въздуха.
Не можем да останем повече,
церемонията сега ще свърши и всички ще дойдат тук.
Боже мой!
Та това е севърски порцелан, той е моята слабост!
Красив е.
- Да, да...
Той е неподражаем.
- Красив е.
Това е онзи прекрасен сервиз с камеите, нали?
Да, същият.
Моля ви, не се доближавайте толкова!
Какво злато!
Пречите ни да сервираме!
Ще се любувате, когато ви поканят на масата.
Какви чисти тонове.
Синият цвят и златото ме омагьосват!
А този цвят на винена утайка...
В Зимния дворец винаги е имало великолепни готвачи.
Помните ли вкуса на храната?
- Не, забравил съм го.
Забравили сте?
Ах, този син цвят.
- Моля ви, господине.
Разходете се из съседните зали, докато удари звънецът.
Там танцуват, вървете.
- Моля ви, господине!
Отиваме си.
Пак ни изгониха.
- Изгониха ни.
Тук е много тъмно.
Небеса!
Господине, подозирам, че никога не сте виждали
нито императора, нито великите князе в цялото им великолепие.
Но монархията никога не не вечна.
- Мислите, че не го знам?
Нямам ли право малко да помечтая?
Ние с вас сме свободни, мечтайте.
Тук има някой, чувате ли гласовете?
Господине, не чувате ли?
- Не, нищо не чувам.
Вижте, там има някой, някой се движи.
Къде?
Не разбирам, Йосиф Абгарович, какво ви смущава?
Татко и вие знаете, че този трон е направен от сребро и байцван дъб.
Тронът си е наред.
Душата ми е неспокойна.
Погледни лионското кадифе, цялото се е протрило.
Ще го възстановим, дайте ми време.
- Нямаш време.
Правилно, Боря, и ние нямаме време.
Та ти вече никога няма да го видиш!
Говори!
Той ти е син.
- Нямаш време.
Като че ли се притесняват един от друг.
Така е, когато се спуснеш от небето
и не можеш да си спомниш как да се държиш.
Това е твоят син, той е директор на Ермитажа.
Предстоят войни, страшни войни!
Та нали и ние живяхме във времена на катастрофи,
но запазихме всичко това.
Престанах да чувам.
А вие?
- Чувам, но някак си неясно.
И какво говорят те?
Старият Пьотровски пита
дали подслушват както преди телефона на директора.
Синът му отговаря: "Стига, татко!
По-добре да ти разкажа за ермитажните котки.
Те са си на място:" Така отговаря сина.
Не можах да помогна на толкова хора.
Минаха десет години... Знаеш за кого говоря.
Недей, всички те споменават с добро.
Книгите ти се издават, на Йосиф Абгарович - също.
Това е много трогателно.
Покойниците направо плачат от щастие,
когато издават книгите им, особено 37 години след смъртта им.
Все още нещо ви тревожи, Йосиф Абгарович.
Властта - също!
Властта чака всичко наготово.
С какво се храни дървото на културата,
те не знаят и не искат да знаят.
Но ако дървото падне, край на властта!
И повече нищо няма да има! Това поне разбират ли?
Йосиф Абгарович, какво ще стане с нас?
Михаил Борисович, вече ви чакат.
- Идвам!
Е, говори!
Чуй ме, Миша.
- Нека върви.
Та ти си съвсем сам.
Все едно няма да му кажат нищо. Аз знам, питайте мен.
Питам ви.
Бъдещето всички го знаят, не знаят миналото.
Вижте колко е красиво! Браво на тях!
Униформата ми харесва, но не обичам военните.
Така и не ми отговорихте.
Не знаете. Нищо не знаете.
Господине, почакайте!
Не чува.
Трябва да ви се извиня.
Те говореха съвсем друго,
по-точно почти не ги чувах.
Аз измислих всичко. И за Орбели, и за Пьотровски.
Бог ще ви съди.
- Всичко измислих.
Ние с вас сме свободни, сам го казвахте.
Моля ви, не бързайте.
Бягайте, бягайте! Не мога да ви стигна.
Уморен съм.
Птички...
Деца!
Анастасия, къде отиваш?
Колко са... ефирни...
През цялото време ме гледаш.
Имам лошо предчувствие.
- Не се тревожи.
Моли се. И аз ще се моля за вас.
Чуваш ли?
Чуваш ли изстрелите?
- Успокой се.
Господ е с теб.
Струва ми се, че някой върви след нас.
Успокой се, Александра, успокой се!
Де да можеше Альошенка да тича така!
Няма никаква полза от лекарите. Няма надежда.
Аз съм виновна.
Деца!
Деца, не лудувайте!
Извинете ни.
Ела при мен, Анастасия. Къде беше?
Цяла сутрин те търсих.
Ние си играехме.
- Да вървим!
Сядайте! Къде е Алексей?
Благодаря, мога сам.
- Разбира се.
Не те ли боли?
- Добре съм, мамо.
Придърпайте стола.
Ти си ми търпелив, нали?
Извинете ме, моля ви.
Да я извиним ли? Какво ще кажете?
Анастасия повече няма да прави така.
Виждаш ли, даже не си виновна.
Довиждане!
Защо всички врати са отворени?
Край, стига толкова.
Отлитайте, мили дечица,
птички Божии. Край, край!
Ето я и клетката.
Всички те са тук, разбира се.
Отдавна не е имало толкова гости!
Добър вечер.
Виж какъв странен тип.
А къде е моят европеец?
Къде е?
А! Ето го!
Не ме забелязва.
Трябва да се приближа.
Трябва да се видим, иначе ще се обиди.
Господине! Не ме забеляза.
Е, тук вече ще го намеря.
Не бихте ли искали и вие да подскачате така?
Знаете ли, че изпращат Аристарх Константинович в Африка?
Какъв тигър, ще ви схруска и няма и да се задави!
Майка ви отлично е обучила прислугата.
По-смело, много добре се справяте.
При мазурката най-важното е да не сте свенлив.
Ние имахме уговорка...
Голямата Николаевска зала е идеално място за танци.
Благодаря ви.
В Петербург се правят най-великолепните балове в Европа.
Отношенията са толкова непринудени, като че ли всички са едно семейство.
На този бал има не по-малко от 3000 души, нали?
Или са по-малко?
Всичко съм забравил, всичко!
Колко лошо танцувам! Всичко съм забравил!
Спомних си! Сега си спомням лека полека.
Ето, ето! Колко е прекрасно!
Защо си толкова мрачен?
Къде сте? Изгубих ви...
Тук съм. Ето ме.
Изгубих ви.
Изгубих...
Тъжно ми е...
Елате!
- Къде?
Къде ли? Напред!
Напред!
Какво има там?
- Не знам.
Ще остана.
Сбогом, Европа!
Това е краят!
Може да се каже, че съм израснала тук,
но днес нещо не съм на себе си.
Като че ли съм в чужд дом.
Слушайте! Гледайте!
О, печални ми господине, дамата ви отлетя.
Като волна птичка!
- Отлетя.
Като че ли имаше крила.
Огледай се! Заобикаля ни цветът на руското офицерство!
Имам идея - да вечеряме в "Мечката".
Добре, ще ви изчакаме долу, докарайте каретата.
И ни донесете палтата. Само да не ги загубите!
Като се върнем в Курск, и ние трябва да организираме бал.
Може на Сирница да е.
Освен Варя, ще поканим и твоя племенник, нека се опознаят.
Натали!
Като че ли всичко отплава...
Пуснете ме да мина!
Пуснете ме!
Господине, господине!
Колко жалко, че не сте до мен.
Вие бихте разбрали всичко.
Гледайте.
Наоколо е море!
И ние ще плаваме вечно!
И ще живеем вечно!
Субтитри tosem - bechora@abv.bg