To The Moon (1998) (To.The.Moon.1999.DVDRip.valio.cd1.sub) Свали субтитрите
Милиони го гледаха по телевизията.
Но малцина знаят как започна всичко.
ДАУНИ, КАЛИФОРНИЯ АВГУСТ 1968г.
Норт Американ Авиейшън.
Франк Борман, моля.
- Астронавтът Франк Борман
е командир на космическа мисия, наречена "Аполо 8."
Целта й е да се изпробва нов космически кораб в земна орбита.
Но той не е готов за полет.
Тогава Борман получава секретно телефонно обаждане от началника си, Дик Слейтън.
Провеждах тестове върху кораба в Дауни,
когато Слейтън се обади и поиска да се видим в Хюстън.
Слейтън не можел да го обсъжда по телефона,
но сателитни снимки на ЦРУ навеждали на мисълта, че руснаците са готови
да изпратят човек около Луната още преди края на годината.
През Август 1968 на Борман е предложена опасна, нова задача.
Искаха да знаят, дали мисля, че можем да променим мисията си
и да идем до Луната с Аполо 8.
Казах, "Страхотно, с удоволствие ще го направя." И така започна всичко.
Единият от двамата спътници на Борман ще е Джим Лавъл.
Изпаднах в екстаз.
Идеята за изучаването на нова планета
надделя над страха, че нещо може да се обърка.
Но много неща могат да се объркат:
Корабът, ракетата носител, 250,000 мили пилотиране.
Завръщането им зависи от един двигател, ако откаже, ще останат безпомощни на Луната
с кислород, достатъчен най-много за седмица.
Третият от екипажа е Бил Андърс.
- Приехме рисковете.
Имахме 1/3 шанс за успешна мисия,
1/3 за неуспешна мисия, но да оцелеем,
и 1/3 за неуспешна мисия, без да оцелеем.
Смъртта им би променила възгледът ни за Луната завинаги,
знаейки, че мъртвите им тела безмълвно ще се въртят на всеки два часа.
Година... след година... След година.
Две минути и 10 секунди до начало на отброяването.
Окислителните резервоари на второ и трето ниво са херметизирани.
Човек никога не е летял на разстояние повече от 800 мили от земята.
Аполо 8 ще пропътува 250,000 мили, за да направи обиколка около Луната.
12... 11... 10...
9...
Запалването започна. Двигателите работят.
4, 3, 2, 1...
0.
Имаме... откъсване от земята.
Бях абсолютно хипнотизират от това, което ставаше.
Изведнъж разбираш, че екипажа
е напуснал земното... обкръжение.
За пръв път е поел към друга планета.
Казваш си, "Господи, това е невероятно."
Днес, 30 години по-късно, Нова ще ви върне, към това пътешествие.
Главният спонсор на Нова е фондацията Парк,
посветена на образованието и качествена телевизия.
ПЪТЕШЕСТВИЕ ДО ЛУНАТА
Още от както човек за пръв път отправил поглед към Луната
има хора мечтаещи да изследват най-близкият ни съсед. Този тайнствен и чудат обект.
Но когато бъдещите поколения погледнат назад
може да се учудят от причината за първият полет до Луната.
Защото древните мечти нямат почти нищо общо
с нещото, наречено "Проект Аполо."
Всяка мисъл, че програмата Аполо бе с цел велико пътешествие
или научни усилия е глупост.
Хората не се въодушевяват от изследванията.
По-скоро от победата над руснаците.
1957г.
На 4ти Октомври, 1957г.
Русия изстрелва първият изкуствен сателит в историята...
Спутник.
За мнозина американци, това е шокиращо поражение.
"Пърл Харбър в космоса."
- Възможно е,
агресор, който доминира над космоса да доминира и над света.
Не можем да го позволим.
Обсъждаме контрола над пространството около земята,
както великите морски сили са обсъждали контрола над моретата
от 16ти до 18ти век. Ако искаме да контролираме планетата
трябва да контролираме и пространството около нея.
- Др. Върнан Вон Браун,
е водещият американски учен в областта на ракетостроенето.
Германският инженер, създал ракетите V-2
за Хитлер през Втората Световна, сега работи за американската армия.
Години наред, Вон Браун е мечтал да изучава космоса.
Благодарение на руснаците, ще получи тази възможност.
9 месеца след изстрелването на Спутник, президента Айзенхауер създава
Национална Аеронавтика и Космическо Ръководство... НАСА.
НАСА обявява проект Меркурий,
който ще изпрати американец в космоса.
- Това, дами и господа,
са астронавтите от проект Меркурий.
Седмината астронавти моментално се превръщат в герои.
Войници, готови да се борят срещу комунизма в космоса.
Бъдещи знаменитости като Алън Шепърд и Джон Глен
са лицата на космическата програма.
Но дори и астронавтите нямали представа какво става зад кулисите
в малко известна лаборатория на НАСА. В изследователският център в Лангли, Вирджиния
бе поставено началото на Аполо.
Дори и днес, шепа американци съзнават, че през 50-те,
малка група инженери вече са планирали пътешествието до Луната.
Били наречени "Групата за космически задачи." Фантазьори със забележителни мечти.
Един от тях, др. Максим Фаже, ще се превърне в легенда
участвайки в създаването на всеки пилотиран американски космически кораб.
През 1958 проектира капсулата Меркурий.
- Очаквахме кацане на Луната
рано или късно, защото е толкова близо
и всички могат да я видят. Това я правеше много добра цел.
През 50-те, пътуването до Луната е на път да се превърне в реалност
благодарение на ракетите.
Дълго използвани като оръжие,
ракетите са единственият двигател, който може да работи във вакуум.
Те стават все по-мощни с цел носители на ядрени бомби.
Някои от тях вече могат да достигнат космоса.
За оцеляването на астронавт е нужна защитата на космически кораб или капсула.
Дори и малка капсула се нуждае от огромна ракета, за да достигне космоса.
Преодоляването на гравитацията изисква огромни количества гориво.
Ракетата е разделена на пластове.
След като изгори горивото си, всеки пласт пада, за да намали теглото.
Докато капсулата достигне космоса, ракетата извела я там вече я няма.
От самото начало теглото е проблем за инженерите
и ще повлияе на всяко от решенията им.
Основният въпрос е как ще се стигне до Луната.
Има две възможности: първата, директно, използвайки само 1 ракета.
Така, както хората винаги са си го представяли.
Но за целият този път ще е необходима огромна ракета.
По-голяма от статуята на свободата, чудовище, наречено "Нова."
Имаше действителни проекти за ракетата Нова, но можете ли да я построите?
Основният проблем е въпроса, можете ли да я построите?
И ако можете, проблемът ще е,
че може да разруши голяма част от летище "Кенеди"
защото огромно количество ракетно гориво ще е събрано на едно място.
Върнан Вон Браун предпочита друг вариант:
Скачване в земна орбита, С.З.О.
С.З.О. включва две по-малки ракети:
едната носи космическият кораб, другата - горивото.
Астронавтите се скачват с резервоарите,
пълнят кораба и се насочват към Луната.
Директно е по-лесно, но трябва огромна ракета.
За скачване в земна орбита са нужни по-малки ракети,
но е по-сложно.
Изборът на вариант ще е най-критичното решение в програмата,
защото от него зависи всичко: Космическият кораб... Ракетата...
Тренировките, бюджет и график.
Грешен избор е равнозначно на загуба от руснаците и може изобщо да не се достигне Луната.
Но никой не е очаквал отговора.
Инженерът, който го предложил бил аутсайдер.
Не принадлежал към групата за космически задачи и никога не е работил за Вон Браун.
Никой не приветствувал идеята му, но той не се предал.
Историята за борбата му е непозната,
но планът, който предложил отвел Америка до Луната.
Името му е др. Джон Хуболт.
През 1959г., той е твърдо убеден, че и двата варианта,
директно и чрез скачване в земна орбита, ще се провалят,
защото космическият кораб, нужен за кацане на Луната, е прекалено голям.
Беше превозно средство с размера на Атлас.
Ще са нужни 3,000 души, площадка за изстрелване
и устройства за изстрелване, за да го отлепят от земята.
Щяха да приземят нещо с размерите на Атлас
на Луната, на заден ход, без никаква помощ. Сметнах го за абсурдно.
Хуболт предлага основният кораб изобщо да не каца на Луната.
Вместо това, астронавтите ще използват друг кораб,
малко такси, или "Буболечка."
Понякога го наричаме "Лунно-екскурзионно возило,"
понякога "Буболечката,"
понякога "Лунна Шхуна."
Идеята беше да влезем в Лунна орбита,
тогава да решим дали да кацаме. Ще кацнем с малък кораб
а главният модул ще остане в орбита. Той ще е единственият свидетел на всичко.
След проучванията, ще излетим отново...
скачване с командният модул,
освобождаване от малкият кораб, защото е свършил своята работа
и след това ще се завърнем на земята по нормалният начин.
Скачване в Лунна орбита, С.Л.О.
Чрез използване на отделен кораб, без целият кораб майка да се приземява
С.Л.О пести тегло и гориво.
Хуболт обещава, че С.Л.О. ще отведе Америка на Луната
само с една ракета, и не е нужно да е огромната Нова.
Успешното завръщане на астронавтите зависи от скачването.
Нещо, което никой не е правил, дори и около земята. Планът на Хуболт изисква,
скачването да премине перфектно, на Луната. Почти за всички, това изглежда лудост.
Когато чух за скачването в Лунна орбита си казах, "Господи, ние още не знаем
как да го правим в земна орбита. Как...
Как можем да сме сигурни,
че ще можем да изпратим двата кораба в орбита
и да ги отведем до Луната? Изглеждаше много рисковано.
Помня изказвания от рода: "Това е най-абсурдното нещо, което съм чувал,"
най-опасното нещо. Как може някой да се приземи
и после да се скачи на разстояние 250,000 мили?"
Джон Хуболт се бори за С.Л.О.
Прави презентация след презентация.
Въпреки, че идеята не е само негова, Хуболт се превръща в главният й защитник
и започва да дразни някои влиятелни критици... Като Макс Фаже.
Хуболт беше доста нахален, няма съмнение.
Доста хора мислеха,
че вече знаем как ще го направим.
А той отваряше доста спорове... някои от тях, доста нажежени.
На среща тук, в главната квартира Макс Фаже се изправи, удари по масата
и каза, "Не го слушайте, недейте. Той лъже."
Имаше малък спор
в който... бяха замесени личностите ни.
До известна степен бе разпънат на кръст онзи ден.
Идеята му се смяташе за рискована и опасна.
През април 1961 Джон Хуболт налага С.Л.О. от 2 години
и не е стигнал до никъде. Но е на път да получи помощ от неочакван източник.
12 АПРИЛ, 1961г.
ТАРАТАМ, СЪВЕТСКИЯТ СЪЮЗ
12 април, 1961г., Русия изпраща първият човек в космоса,
Юрий Гагарин.
Най-голямото поражение на американската космическа програма след Спутник.
Оказва натиск над младият президент, който едва от 12 седмици е в офиса.
Г-н Президент, не сте ли съгласен,
че трябва да опитаме да стигнем до Луната преди руснаците?
Ако можем, трябва.
- Не е ли ваша отговорността
с мощен замах да разпалите програмата?
Като казвате "да разпаля програмата"
първо трябва да вземем решение, базирано на най-точната информация,
дали можем първи да стигнем Луната.
Говорим за програма, която може... да отнеме доста години.
По проект Сатурн все още се работи 40 часа в седмицата, нали?
С проект Сатурн пак ще сме след руснаците.
- Два дни след полета на Гагарин
по заповед на Кенеди, съветникът Теодор Соренсен пита НАСА
кой космически проект може да победи руснаците. Отговорът е, кацане на Луната.
Можем ли да сме първите? Можем ли да победим руснаците в това?
Те казаха, "Да, това е голяма преднина."
"Ако започнем проекта сега
имаме шанс да изпреварим руснаците."
Това, както знаех, би заинтересовало Кенеди.
Соренсен докладва на Кенеди.
За Соренсен това е решителен момент.
Той каза, "Мисля, че трябва да опитаме кацане на Луната."
"Доста неща трябва да решим преди това,
но мисля, че това е начинът да го направим, ако можем."
Но не всички са съгласни.
Членовете на съвета, водени от Жером Уиснър са против
дори пращането на човек в космоса.
Секретният им доклад предупреждава, че смъртта на астронавт
може да обърне хората срещу Кенеди.
Кенеди ще държи решението си в тайна, докато НАСА докаже, че американец може да полети
и да се върне жив.
5 МАЙ, 1961г. 23 ДНИ СЛЕД ИЗЛИТАНЕТО НА ГАГАРИН
Този човек ще е Алън Шепърд.
За разлика от този на Гагарин,
полетът на Шепърд ще бъде излъчен на живо по телевизията.
Ако загине, целият свят ще бъде свидетел.
Инцидент в първият полет би хвърлил дълга сянка над космическата програма.
Сърцата бият учестено и хората са напрегнати
в последните минути до отброяването.
- 10, 9, 8, 7, 6...
5, 4, 3, 2, 1.
Запалване.
Излитане.
Огън гори под птицата и тя излита чисто.
Чува се рева на двигателите. Издига се, носена от ярък пламък.
Ракетата лети директно нагоре.
Преодолява земното притегляне.
Изстрелването е перфектно.
През следващите 15 минути, светът затаява дъх.
Изглежда загубихме гласова връзка.
При връщането, радиовръзката се губи, както се очаква.
За милионите зрители Шепърд изчезва в неизвестното.
Главният парашут е отворен.
Приземява се и изглежда добре.
- Това е.
Трябва да чуете репортерите тук в момента.
Те крещят, викат, скачат нагоре-надолу.
След одобрителният отзив от полета на Шепърд
Кенеди ще обяви публично полета до Луната. Два дни преди да се обърне към конгреса
НАСА получава чернова от речта му.
Това, което ни обезпокои беше, че бе вмъкнал годината 1967г.
Това беше добре планирано от ръководна гледна точка,
но нямаше да се справим до тази дата.
Затова веднага се обадихме на Соренсен,
който каза: "Какво предлагате?"
А Джим Уеб каза, "Трябва ни поне десетилетие."
За някои хора
новото десетилетие започна на 1-ви януари, 1970г.
но технически започна на 1-ви януари, 1971г. Имаше малка измама
и Кенеди реши да я остави така.
Вярвам, че нацията трябва да се ангажира
с постигане на целите, преди да е изтекло десетилетието.
Кацането на човек на Луната и успешното му завръщане.
Никой космически проект в този период не ще е по-впечатляващ за човечеството
или по-важен за изучаването на космоса.
Америка пое към Луната.
Не само, че Кенеди го реши, но постави и краен срок.
Но инженерите на НАСА не можеха да започнат
преди да уточнят метода за достигане на Луната.
След две години напразни надежди Джон Хуболт рискува кариерата си
и пише директно до административният сътрудник на НАСА Робърт Сиймънс.
15 ноември, 1961г.
"Скъпи, др. Сиймънс...
Важният въпрос е:
Искаме ли да стигнем до Луната или не?
Просто се опитвам да докажа,
че методът С.Л.О. заслужава внимание.
С уважение, Джон С. Хуболт."
Беше досадно писмо. В началото си помислих:
"Не искам този да ми досажда повече. Ще се обадя на шефа му,
директора на лабораторията, и ще му кажа,
че не може да прескача 6 или 7 ръководни слоя просто така."
Но после се замислих, "Може и да е прав."
Сиймънс нарежда на Брейнърд Холмс, ръководителя на полета с човек на борда,
да направи оценка на С.Л.О.
След седмица, две говорих с Брейнърд
и той ми каза, "Мислим сериозно по въпроса
и с времето изглежда все по-добро решение."
Месец и половина по-късно
шумно разгласяваха добрите страни на С.Л.О. и бе приет до края на ноември, 1961г.
Въпреки, че приеха С.Л.О.
те не приеха Хуболт. И мисля, че Джон никога не получи...
подобаващото му... уважение.
Юли 1962г., НАСА оповестява,
че Америка ще използва С.Л.О. за да достигне до Луната.
Израснах във ферма, работейки по 16 часа на ден. Доях кравите сутрин,
при температура 20 под нулата. Чувствах се много специален, знаейки
че имам участие в най-голямото постижение на човечеството.
НАСА взе решение. Но С.Л.О си оставаше само теория.
При провал, астронавтите ще останат безпомощни на Луната завинаги.
Джон Хуболт е убеден, че С.Л.О ще проработи.
От астронавтите зависи, да го докажат.
Нужно е прецизно пилотиране при екстремно висока скорост без право на грешки.
Точно за това са избрани военни тестови пилоти.
За скачването е необходим, космически кораб, който може да маневрира
летяща машина, контролирана от пилот.
Но примитивната капсула Меркурий не отговаря на изискванията.
Капсулата Меркурий можехме само
да я изстрелваме с ракети и да я приземяваме обратно.
Не можехме да маневрираме.
Не можехме да променяме ъгъла на падане височината на полета,
не можехме да извършваме никакви операции в космоса.
До 1963, Меркурий извършва 6 полета. Аполо все още е на чертожната дъска.
Могат ли два кораба да се скачат? Човек да оцелее в двуседмичното пътешествие?
Може ли да излезе от кораба облечен само в костюм?
Все съществени въпроси, и никакъв отговор.
Изгубена между полетите на Меркурий и Лунният триумф на Аполо
е програмата, намерила отговори. Нарича се, Джемини.
Почти забравена днес, Джемини прави основната стъпка към Луната.
Джемини бе нещо, като стъпка по средата.
Докато се занимавахме с Меркурий, хората работеха по Аполо
и тогава някои осъзнаха, че има доста неща,
които можем да направим в земна орбита
преди да ги опитаме на Луната.
Използвайки сложна, двуместна капсула, не по-голяма от Меркурий,
Джемини ще тества скачване, полет на дълги разстояния и космическа разходка.
Все важни, но не повече от скачването неща.
Всичко се базираше на скачване в Лунна орбита.
Всичката апаратура бе пригодена за това.
Работата на командния, сервизният
лунният модул, V ускорителят Сатурн се базираха на допускането,
че можем да извършим С.Л.О. но никой не го бе правил.
Декември 1965г. започва първият в историята опит за скачване.
Два Близнака излитат в интервал от няколко дни.
Репетиция в земна орбита на това,
което трябва да сторят на Луната. Уоли Шера и Том Стафорд ще играят ролята
на приземяващи се на Луната. Ще опитат скачване с кораба майка
пилотиран от Франк Борман и Джим Лавъл.
Часове след излитането Шера и Стафорд могат да видят другият кораб.
Мисля, че го виждам. Това кораб 7 ли е?
Всичко зависи от Шера. Трябва прецизно управление, за да се приближи
но всяка маневра изразходва ценно гориво.
Същността на скачването се изразява в изящна синхронизация и деликатни докосвания.
Всичко зависи от миниатюрни маневри.
Трябваше да използваме и двете си ръце
и да изправяме, да въртим,
и същевременно да летим.
- Разделени само от няколко метра
всеки кораб се движи с над 17,000 мили в час.
Като две коли каращи опасно близо една зад друга с бясна скорост.
Само превъзходен контрол ги дели от дрейф
или сблъсък. Всичко се определя с фразата "правилното нещо."
Питайте ги какъв е обхвата им.
- 6, какъв е обхвата ви?
Играем бридж заедно. Във формация със 7 сме. Всичко върви.
Успяхме.
Прието, поздравления. Отлична работа.
Успяхме доста бързо.
- Прието.
Пилотирането на Шера доказа, че скачването действа.
Уоли беше идеалният избор. Направи го като по учебник
и дори с по-добра консумация на гориво от изчисленото.
След успеха Шера и Стафорд се завръщат на земята.
Франк Борман и Джим Лавъл остават в космоса за 14 дневен полет.
Тест какво ще се случи с човешкото тяло
на действително пътешествие до Луната.
- По времето, когато летяхме с Близнаците
те знаеха, че очните ти ябълки ще се променят.
Ще можеш да пиеш, да спиш.
Но се страхуваха от едно: Ще можеш ли все още,
след седмица в космоса,
да функционираш на очакваните нива? Не знаехме
как ще се отрази на тялото дългият период
и трябваше да разберем.
За нещастие на Франк Борман този полет е предимно медицински експеримент
ръководен от лекари.
Едно от нещата, които научих от програмата на НАСА е,
че ако дадеш на лекарите пръст, те ще ти отхапят ръката.
Излетях с игла в главата и всичко друго за което се сетите.
Да бъда затворен като сардина в консерва,
това беше истинско изпитание. Стоиш до спътника си,
две седмици, прекарани с Франк Борман...
Две седмици с Франк Борман където и да е, си е изпитание...
Франк носеше книга наречена "Бунтувай се," която опитвахме да прочетем.
Пеехме си един на друг.
По онова време Нат Кинг Кол имаше една много популярна песен:
"Сладките си устни до телефона доближи."
Сладките си устни до телефона доближи,
да се преструваме, че сме сами...
- Това ни беше в главата
и две седмици пеехме глупавата песен.
Все още я пеем понякога.
Могат да се шегуват сега,
но през 1965, Борман и Лавъл играеха ролята на морски свинчета.
Оцеляха 14 дни в безтегловност, но дори лекарите нямаха представа
как ще им се отрази гравитацията.
- Бяха загрижени, че при приземяването
изведнъж сърцата ни ще се напълнят с кръв.
заради земното притегляне и може да имаме проблеми, дори ще припаднем.
Някои дори мислеха, че ще умрем, но... Дори не се замаяхме.
През първите няколко часа
управлявах краката си, заповядвайки, "ляво, дясно, ляво, дясно."
Майка ми гледала по телевизията,
по-късно и аз го гледах. Изглеждаше все едно съм напълнил гащите,
Защото ходех много... преднамерено.
Когато се качиха на самолетоносача те забелязаха,
че всички други миришат странно. Бяха натъпкани
на предната седалка на Фолксваген за две седмици.
Когато дойде време да излязат
те бяха много щастливи,
въпреки че вероятно не осъзнаваха, колко лошо е било.
За сега Близнаци се справяше отлично, но последното предизвикателство предстоеше.
Екстра Вехикулярна Активност: Е.В.А. или космическа разходка.
Пътуването до Луната се обезсмисля, ако не можеш да излезеш и да се разходиш.
НАСА го знае, руснаците също.
Когато космонавта Алекси Леонов се превърна в първият човек
носил се в космоса Америка претърпя поредното поражение.
Три месеца по-късно, в опит да се изравни с руснаците американецът Ед Уайт прави опит.
Той се носил в космоса 20 минути и обожавал всяка секунда.
Точно пред мен си, Ед. Красота.
- Чувствам се като милион долара.
До тук изглежда лесно, но това е опасна илюзия. В течение на проекта Близнаци
Е.В.А. ще застраши живота на трима астронавта.
ЮНИ, 1966г.
Джийн Сърнан ще се превърне в третият човек излязъл в космоса
но няма само да се рее безцелно.
- Трябваше да изляза
и да извърша стандартна работа.
Трябваше да опаковам раница извън кораба, при нулева гравитация,
през нощта, при слаба или никаква светлина.
- Сърнан открива,
че дори толкова лесна задача е почти невъзможна.
Всеки път щом натисках или завъртах клапата, цялото ми тяло се завърташе.
Нямаше за какво да се хвана. Приемаме гравитацията за даденост,
защото с лекота извършваме дейности,
ако нещо държи краката ни на земята. Там нищо не ме държеше.
Усилието предизвиква ужасна умора.
След минути се поти обилно. Сърнан и командирът му,
Том Стафорд изобщо не са очаквали това.
След няколко минути скафандъра му се замъгли.
Никой не бе помислил да сложи защитно устройство,
както на леководолазите.
Той пуфтеше, а аз пилотирах кораба,
когато ми каза, "Том, трудно ми е да се контролирам."
Беше нещо, от което да ти настръхнат космите.
Вероятно е имало моменти, в които
хората на земята са се чудили дали ще се върна,
защото сърцето ми биеше със 170 удара в минута.
Казах, "Положението ни никак не е розово."
- НАСА подцени страха,
от загубата на астронавт по време на Е.В.А.
Часове преди полета Дийк Слейтън, ръководител на офиса на астронавтите
говори насаме с Том Стафорд за немислимото.
"Том," каза той, "ръководството на НАСА иска да те уведомя,
че ако нещо му се случи, ако умре, ти трябва да го върнеш,
защото не можем да си позволим мъртъв астронавт да се рее там горе."
Погледнах го и казах, "Никога не сме говорили за това."
Сърнан получава кислород чрез пъпна връв
минаваща през отворен шлюз.
Стафорд трябва да пилотира. Ако Сърнан умре
няма начин Стафорд да изтегли тялото му,
да го настани на седалката му и да затвори шлюза.
Единственият начин да върне Сърнан на земята
е да влезе в атмосферата, влачейки тялото му през отвореният шлюз.
Тялото му ще се вее зад кораба.
Казах, "Освен това, шлюза е отворен, а имам само един тънък костюм.
Един пласт найлон срещу 3,200 градуса плазма,
влизаща над рамото ми през отворения шлюз.
Той има 7 пласта изолация.
Но той така или иначе е мъртъв. Но аз имам 1 пласт
и плазмата, нахлуваща през шлюза.
Дори да го премина, след това се отваря пилотският парашут...
Дали няма да се оплете с останките на Сърнан?
След това се отваря главният парашут.
Дали и той няма да се оплете с останките горе?
След това ще цопна в океана,
с отворен шлюз. Какво ще стане тогава?"
А той каза, "Какво да предам на НАСА?"
"Вероятно ще го отрежа ако наистина е мъртъв.
Ще опитам, но ако е мъртъв...
Заради него излагаш на риск и кораба и мен."
Стафорд буквално е щял да пререже кордата.
Можеше все още да съм сателит 20, 30 години по-късно.
За Стафорд немислимото става реалност.
Грижа го е само, за живота на Сърнан.
Обадих се на диспечерите.
"Прекратяваме" им казах.
"Ще го прибера преди да навлезем в тъмната половина."
Най-накрая го прибрах. Едвам се движеше.
Когато отвори скафандъра си беше целият розов
все едно бе прекарал в сауната час повече. Приземихме се на следващият ден.
Изпратихме скафандъра му в Хюстън.
Имаше по около 1 килограм вода във всеки ботуш.
Но той свали 5 килограма за 2 часа и 5 мин. през които беше навън.
Следващите 2 разходки с нищо не се различават.
Всички пренебрегнаха третият закон на Нютон.
На всяко действие, има обратно по посока и равно по сила противодействие.
Когато докоснеха кораба, той ги отблъскваше.
Като инженери, помислихме така.
"Извършихме 3 мисии без успех. Къде не върви?
Събрахме научните съветници и им казахме:
"Целият ви принцип е грешен. Как подготвяте екипажа,
инструментите, които ползвате."
За следващият полет, капсулата ще е екипирана
със специални дупки за крака и ръце, осигуряващи стабилност на космонавта.
Но най-голямото подобрение са тренировките под вода,
най-близката до безтегловност околна среда.
При последният полет на Джемини тренировките дават резултат.
Невъзможното сега с лекота се изпълнява от астронавта Бъз Олдрин.
Справих се с лекота.
Движех се много бавно, нямаше предизвикателство.
Някои неща идват инстинктивно. Решаваш, че ще се движиш по определен начин,
и с лоста поддържаш позицията си.
Изисква се търпение и разбиране.
Ноември 1966г., проект Джемини завършва с триумф.
Той завършва с успех всяка техника, която ще е нужна на Аполо,
за да достигне Луната.
Трябваше да се научим как да правим всичко,
да докажем, че е възможно,
още преди да мислим за Аполо и Луната.
В исторически контекст Джемини е важна колкото и Аполо,
защото без Джемини, няма Аполо.
- Научихме се,
как да ходим в космоса, без да замъгляваме скафандъра. Как да се скачваме.
Как да извършваме дълготрайни полети.
Ако предположим, че никога не сме го правили
и си кажем, "Отиваме на Луната," без Джемини
това ще е катастрофа.
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ЦЕНТЪР ЛАНГЛИ ХЕМПТЪН, ВИРДЖИНИЯ
Но успеха на Джемини
не е предвестник на предстоящото.
Заключени в безлична сграда в изследователският център Лангли
лежат физичните останки от най-мрачният час на Аполо.
Артефактът в тази сграда
не е показван пред публика от десетилетие.
Някога са били доказателства. Днес са само болезнени останки от разбити мечти.
През 1967, надеждите на Лунната програма на Америка
се возили в този кораб.
Първият полет на Аполо
е трябвало да достигне Луната.
Но не така е било писано.
Четири седмици преди старта корабът избухва в пламъци.
Трагедията не само отнема животите на трима астронавти,
но също завинаги ще тежи на съвестта на хората работили по Аполо.
Януари 1967г., десет седмици след края на Джемини.
Корабът Аполо е почти готов за пробен полет.
Екипажа е: Гас Грисъм, Ед Уайт и Роджър Чафи.
Чафи е новобранец. Това ще е първият му полет.
Ед Уайт е летял веднъж с Джемини.
Първият американец разходил се в космоса.
Гас Грисъм, участвал в Меркурий 7, има най-много опит.
Това ще е третият му полет и смята, да продължи напред.
Гас, какви мислиш са шансовете ти
да летиш с Аполо?
Доста добри.
Очаквам да взема участие в повечето програми Аполо.
Мислиш ли, че някой ден
ще пътуваш до Луната?
- Така съм планирал.
Преди старта има два критични теста. Единият е за течове.
Запечатват капсулата, увеличават налягането вътре и проверяват дали ще издържи.
Вторият тест е практически старт, репетиция за истинският.
Екипажа е в капсулата... Шлюзовете затворени...
и корабът е пълен с чист кислород.
За да спести време НАСА извършва тестовете едновременно.
Проверяват за течове докато екипажа е в среда от чист кислород.
Смъртоносна комбинация.
Имахме 15 фунта на квадратен инч чист кислород в кораба.
При такова количество, алуминия гори.
След години правене на един и същ тест за Джемини и Меркурий
НАСА вече не се интересува от чистият кислород при високо налягане.
27 януари, 1967г., късметът им изневерява.
Има проблеми с комуникацията и Грисъм е недоволен.
Чувате ли ме?
Не, изобщо не ви чуваме.
Не ви чувам. Да опитаме по телефона?
Как ще стигнем до Луната, като не можем да говорим през 2 сгради.
Не чувам и дума.
Господи!
Имате ли връзка един с друг в командният модул?
Казах, как ще стигнем до Луната, като не можем да говорим през 2 сгради.
Иронично, последният тест ще е
аварийно излизане, но не се стига до там.
В 6:31 вечерта, някъде сред милите от жици, прескача искра.
Гледах телевизора на контролното табло.
Видях пресвяткане...
И целият кораб избухна в пламъци.
Чувахме писъците по интеркома.
Чувахме хората на ракетната площадка да крещят заради огъня.
Сред кислорода и високото налягане, огънят бързо се превръща в Ад.
Седнал по средата Ед Уайт отчаяно се опитва да отвори шлюза,
но той се отваря навътре.
След като бе подадено налягането
нямаше как Ед Уайт да издърпа шлюза навътре.
Тонове сила го държаха затворен.
5 минути са нужни на техниците, за да отворят шлюза.
И когато го направиха... от екипажа не бе останало нищо.
Това бе удар в корема за всички в програмата,
и всички, не зависимо каква роля играеха в нея, мисля,
че се чувстваха виновни.
Някъде по линията
някой от нас трябва да е пропуснал нещо
и затова подведохме екипажа си.
Роджър бе толкова ентусиазиран относно програмата.
Мислехме, че когато дойде време да напуснем този свят
той ще е щастлив, летейки с кораба си.
- Не сте ли разгневен от случилото се,
от това, което ще последва?
- Изобщо.
Понякога цената на прогреса е висока.
Като резултат, НАСА провежда усърдно разследване
и разбира, че кораба Аполо е изпълнен с конструктивни пукнатини и немарлива изработка.
Най-вече долнокачествена ел. инсталация най-вероятната причина за пожара.
Над 100 конструктивни промени са направени:
Шлюза се отваря навън за 7 секунди. По-добра изолация на кабелите
и без повече тестове с чист кислород.
Този кораб никога не полетя.
въпреки че е допринесъл много повече от всеки друг полет за достигането на Луната.
Колебая се дали да го кажа, но трябва.
Не мисля, че щяхме да стинем до Луната, ако не беше този пожар.
Звучи ужасно, но мисля, че е истина.
Ако се беше случило по пътя за Луната
щяхме да загубим екипажа без вест и всичко щеше да е една мистерия
лежаща над програмата, което би причинило забавяне
и може би дори отмяна на програмата.
Но независимо колко подобрен е сега кораба,
все още не може да достигне Луната без огромна и мощна ракета...
Сатурн V.
Меркурий и Джемини използваха реконструирани военни ракети
предназначени за бойни глави. Сатурн V бе създадена специално за космоса.
363 стъпки висока.
Тежаща 6 милиона фунта,
но над 90% от тежестта бе гориво. Милиони галони.
Това гориво не изкара много. Петте двигателя на първо ниво
горяха 15 метрични тона всяка секунда.
Единствената ракета способна да изпрати Аполо на Луната,
но никой не знаеше, дали ще проработи.
Невероятната машина е творение на Върнан Вон Браун
и екипът му от авиоцентърът Маршъл.
Сред НАСА, екипът Маршъл е известен с екстремно предпазливите си инженери.
Някои хора от управлението сравнява Маршъл
с Чикаго Бридж и Айрън Уъркс.
Всичките им устройства бяха много консервативно планирани
със степен на безопасност, която би удовлетворила дори днешните стандарти.
Но едно нещо трябва да им се признае: Те работеха.
Но инженерството на Вон Браун има и недостатък. Екипът му работи бавно
тествайки ракетите поетапно.
С тази скорост ще са необходими години за създаването на Сатурн V.
Др. Джордж Милър, ръководител на пилотираните полети
вижда начин да съкрати графика: да се тества цялата ракета наведнъж.
Вон Браун и екипа му са слисани.
Не можеха да повярват, че искат да я продадат на германския екип.
Те бяха за напредък, стъпка по стъпка.
Реакцията им бе следната, "Трябва да сте се побъркали.
Не бихте го направили, нали?" Точно това бяха думите им.
Вон Браун има причини да се нервира.
Сатурн има мощта на малка ядрена бомба. Хиляди части трябва да сработят перфектно
или може да експлодира без предупреждение.
За да се вдигне от земята огромни механизми трябва да функционират с перфектна синхронизация.
Гигантски стоманен кран с огромни щипки.
Пет остават свързани докато ракетата не започне да се движи.
Под площадката огромни канали изхвърлят изгорелите газове настрани.
Без тях, нажежените газове ще рикошират нагоре и ракетата ще се саморазруши.
4 придържащи щипци задържат ракетата, докато получи подходящият тласък.
Когато дойде момента, трябва за 50 милисекунди да се отворят всичките
или Сатурн ще се преобърне.
Петте оставащи клещи, тежащи по 20-30 тона всяка, трябва да се отворят за секунда.
Птичето трябва да се вдигне на 2 инча, преди клещите да се отворят.
Доста емоционално време, трябва да призная.
До 1967г., ракетата и пусковия комплекс са готови.
9 ноември, в 7:00 сутринта
Пусковия екип на Роко Петрон запалва свещта.
- Броиш,
За шест секунди даваш първият сигнал за запалване.
Пет, четири... Запалване.
Когато всички двигатели достигнат определен тласък...
Ракетата изпраща команда: "Пусни ме."
Придържащите щипци се освобождават.
Подвижните клещи се отдръпват.
Сатурн V лети сама.
Триумфа бе изписан по лицата ни, когато излетя по план.
Бях с Уърнър и екипа му,
те казаха, "Не можем да повярваме. Всичко проработи."
За мен това бе началото на космическата ера.
След като изстреляхме птичето,
знаех, че пътуването до Луната е само въпрос на време.
Сатурн V премина перфектно
първият тест. След малко повече от година
Франк Борман, Джим Лавъл и Бил Андърс ще станат първите хора, возили се на Сатурн V.
Който ще ги отведе до Луната.
30 години по-късно, "Нова" събира Борман, Лавъл и Андърс
на среща в Чикаго, шанс да си припомнят рискованото пътешествие на Аполо 8
и да разкрият мистерията относно началото му.
Норт Американ Авиейшън.
- Франк Борман, моля.
Всичко беше супер секретно.
Дори не го обсъждаха,
не позволяваха и на нас да го обсъждаме по телефона,
затова трябваше да летя до Хюстън
за да ми съобщят лично.
И въпреки, че промениха мисията ни...
Не знаеше ли
преди да се качиш на самолета,
че ще има промяна?
Не знаех. Нямах никаква представа
докато не влязох в офиса на Слейтън.
Да те попитам,
той даде ли ти избор
или просто каза, "мисията се променя"?
Не, каза, че руснаците...
че ЦРУ дочуло,
че руснаците ще изстрелят
преди края на годината, и че Лоуъл
планира да прати Аполо 8 на Луната
и какво мисля по въпроса?
Казах, "Това е дяволски добра идея."
Не ми отне и 30 секунди.
Веднага ви въвлякох.
Виждаш ли, Бил?
Той казал, "На Бил и Джим много ще им хареса."
3 дни след напускането на земята Аполо 8 приближава целта си.
Но Луната е невидима,
забулена в сянка, изгубена в пълен мрак.
Беше много черно. Единственото, което виждахме,
бе черна дупка без звезди.
Предполагахме, че това е Луната. Единственият път,
когато косата ми настръхна бе приближавайки се към тази голяма черна дупка.
Плановиците на мисията са изчислили точният момент,
в който екипажа ще може да види изплуването на Луната на слънчева светлина
ако всичко върви перфектно.
Едно от нещата, които ни казаха бе, че всичко е по план
ако в определен момент погледнем надолу
и видим изгрева отразяващ се от лунната повърхност.
Помня какво страхопочитание изпитах, към хората изчислили това.
В секундата, в която трябваше да я видим, тя беше там.
Нещо ми привлече погледа...
Това бяха Лунните планини, виждащи се през прозореца.
Първият поглед на човечеството
на далечният край на Луната.
- Беше доста по-грапаво от предният,
винаги изложен към Земята край.
Бяхме като ученици, гледащи през витрината на сладкарница.
Носовете ни бяха опрени в стъклото. Забравихме за плана на полета.
Тогава се случва нещо, което никой не е предсказал и което
се оказва още по-зашеметяваща гледка. - Когато погледнах нагоре
Видях Земята показваща се над голият лунен хоризонт.
Земята бе единственият виждащ се цвят
Много крехка и деликатна Земя,
почти веднага ме обзе мисълта:
"Пропътувахме целият този път до Луната
и най-знаменитото нещо, което виждаме е земята."
Въпреки, че мисията им е да фотографират Луната и тримата се фокусират над земята.
Снимките на Бил Андърс показват на човечеството
как наистина изглежда родният ни дом...
"Изгрева на земята."
Всички снимки на Земята от Луната
накараха човешката раса и политическите лидери,
и гражданите да осъзнаят,
че сме затворени заедно на една незначителна, малка планета
и по-добре да се отнасяме добре към нея и нас самите или няма да оцелеем дълго.
Навечерието на Коледа е.
НАСА е планирала телевизионно предаване на живо от Луната.
Казаха ни, че ще имаме
най-голямата публика слушала някога човешки глас
когато предаваме в навечерието на Коледа.
Единствените инструкции бяха: "Направете нещо подходящо."
Най-голямата публика в историята. Първите думи от друг свят.
Но какво ще кажат?
- Не исках да се притеснявам
за това, когато имаше други проблеми.
Сай Борган, наш приятел от информационната агенция на САЩ
предложи, "защо не почетете от Битието?" Така и стана.
Приближаваме се към Лунният изгрев.
екипажа на Аполо 8 има съобщение
за всички хора на земята.
"В началото, Бог сътвори небето и земята.
А земята беше безвидна и пуста;
тъмнина се разстилаше над бездната.
Дух Божий се носеше над водата.
Рече Бог: "Да бъде светлина."
И биде светлина. Бог видя, че светлината е добро нещо
и отдели Бог светлината от тъмнината."
Доста пъти в живота ми са ме напушвали сълзи
от силата, от необятното,
красотата на творенията ни. Това бе един от тези дни.
"Бог видя, че светлината е добро нещо."
Екипажа на Аполо 8
ви пожелава лека нощ, късмет, Весела Коледа
и Господ да благослови всички ви на добрата земя."
Като свършихме, говорихме със земята
"Получихте ли всичко?"
Те казаха, "Да."
"Добре ли мина?" "Да."
"Добре, сега ни дайте инструкции как да се приберем."
Прибирането зависи от един единствен двигател. Няма резервен.
Ако откаже, остават на Луната, без шанс за спасение.
Това много ме притесняваше. Знаехме, че ще останем там завинаги,
ако двигателя наистина откажеше.
Отрезвителна мисъл.
- Всички системи работят. Край.
Прието, Благодарим ви, Хюстън. Аполо 8.
Първия по-напрегнат момент
бе включването на двигателя, за да ни изведе от лунна орбита.
Имахме само един двигател и ако откажеше до сега щяхме да се въртим около Луната.
Шест очи бяха фокусирани над уредите.
Говорехме си
за Т.З.И. Транс Земна Инжекция.
Прекарахме 20 часа около Луната и всички бяхме уморени.
Затова програмирахме компютъра да включи двигателя
и да заеме правилна позиция.
Когато обиколим задната страна,
защото двигателя се запалва тогава, и никой на земята не ни чува,
на компютъра се появява малък знак...
Няколко числа, които значат
"Сигурни ли сте, че искате да направите маневрата?
Последен шанс да решите."
Казах, "Франк, наистина ли искаме...?"
А Франк каза, "Натискай, натискай."
- Никога няма да го забравя.
Двигателят работи. На път към земята са.
Но колко точен е курсът им?
След 3 дни, Аполо 8 ще навлезе в земната атмосфера с 25,000 мили в час.
Трябва да навлязат под правилният ъгъл.
Прекалено навън, и Аполо 8 ще отскочи като камък от вода.
Прекалено навътре и ще се превърнат в пепел.
Трябваше да пропътуваме 240,000 мили
и да уцелим нещо,
с размера на пощенска кутия, виждаща се едва от 4 мили.
Трябваше да пуснем писмото в кутията.
И хвърлянето бе добро, защото писмото мина точно по средата.
Бил не бе казал преди
и аз и Лавъл го бъзикахме постоянно.
Колко ще е вълнуващо,
това, онова.
"Не се тревожи,
всичко ще е наред."
На половината път
Аполо бе много по-вълнуващ от Джемини,
че Лавъл и аз се изплашихме.
Млъкнахме.
Помните ли?
Със снимките на Земята и четенето на Битието
Аполо 8 раздвижи човешкият дух по цялата земя.
Връхната точка в космическата ми кариера бе Аполо 8.
Ние бяхме първите трима
напуснали Земята и пътували до Луната... далечната й страна.
За първи път хората виждат Земята такава, каквато е.
Изпълнена е и основната мисия,
да се стигне до Луната преди руснаците.
Съзнавахме, че сме свършили работа си, че сме победили руснаците
и вече няма съмнение,
че останалата част от програмата ще работи.
Завладя ме чувство на Еуфория. Бях толкова поласкан.
Благодарен, защото нека си го признаем,
Господ трябва да ни е закрилял иначе нямаше да успеем.
Това бе едно много религиозно преживяване за мен.
Бил направи интересен коментар, като кацнахме,
защото докато чакахме да ни вземат
някой се обадил от кораба или хеликоптера и казал:
"Луната от прясно сирене ли е направена?"
А бил каза: "не, от американско сирене."
Помня го все едно бе вчера.
Аполо 8 пропътува почти половин милион мили
и утъпка пътя, който другите да следват. За да изпълни Кенеди обещанието си
остана кацане на Луната.
В началото на 1969г., руската заплаха надвисва отново.
Сателит на ЦРУ заснел две съветски ракети
по-големи от всички до сега.
Съветският съюз, не знам по какви причини,
имаше много умна и агресивна космическа програма
и извличаха максимална полза от всичко, което имаха.