The Birds (1963) (The Birds CD2.srt) Свали субтитрите
Какво има, скъпи? Какво става?
Oо!
Ал Mалоун, депутата, се обади току що. Иска да намина към фермата на Фюсет.
Няколко детективи от Санта Роза ще бъдат там. Ще се справиш ли?
Да. Тъкмо носех на майка ти малко чай.
Внимавай, моля те.
И ти внимавай.
Мич?
Не, аз съм госпожо Бренър.
- Помислих че бихте искали малко чай.
- O. Благодаря ви.
- Къде е Мич?
- Ал Малоун го викна
- във фермата на Фюсет.
- Защо? Ал не ми ли повярва?
Той се обади от фермата.
- Значи е видял.
- Трябва да е видял.
Те викнаха полиция от Санта Роза.
Какво могат да направят те?
Вие мислите ли, че Кати е добре в училището?
Да, сигурна съм.
Звуча ли ви глупаво?
O, не.
Все още виждам лицето на Дан.
И те имат такива големи прозорци в училището.
Всичките прозорци са счупени в спалнята на Дан.
Опитайте се да не мислите за това.
Бих искала да съм по силна.
Загубих съпруга си преди четири години, знаете това.
Ужасно е как зависиш от някой друг за сила, и тогава...
Внезапно всичката сила си е отишла, и си сама.
Бих искала да мога да си почина някой път.
Бих искала да мога да поспя.
- Мислите ли че Кати е добре?
- Ани е там. Тя ще бъде добре.
Не съм такава, знаете ли? Обикновено не съм.
Аз не се суетя и не се тормозя за моите деца.
Когато Франк почина...
Виждате ли, той разбираше децата. Той действително ги разбираше.
Той имаше способността да влиза в техния свят, да става част от него.
- Това е много рядък талант.
- Да.
О, искам, искам, искам да мога и аз това нещо
Липсва ми.
Понякога, дори сега, се събуждам сутринта
и си мисля, " Трябва да направя закуска на Франк. "
И ставам, и има много добра причина за да стана от леглото,
докато, разбира се, не си сетя.
Липсват ми разговорите с него.
Кати е дете, разбира се, и Mич...
Ами, Mич има собствен живот.
Радвам се, че той остана тук днес. Чувствам се по-сигурно с него тук.
- Искате ли да си починете сега?
- Не.
Не, не тръгвайте.
Имам усещането че не ви разбирам изобщо, и искам толкова много да разбера.
Защо, госпожо Бренър?
Защото моят син изглежда много държи на вас.
И не зная точно какво изпитвам относно това.
Дори не знам харесвам ли ви или не.
- Толкова ли е важно дали ме харесвате?
- Ами, да. Така мисля.
За мен Мич е важен.
Искам да харесвам момичето, което той ще избере.
И ако не я харесате?
Е, тогава не мисля, че това ще има много значение за всеки освен мен.
Мисля че за Мич също ще има значение.
Мич винаги е правил точно това което е искал да направи.
Но, виждате ли... Не искам да бъда оставена сама.
Аз не мисля, че бих могла да понеса да бъда оставена сама!
O, простете ми.
O, простете ми. Работата с птиците ме разстрои.
Не знам какво бих правила ако Мич не беше тук
Защо не се опитате да заспите сега, госпожо Бренър?
Бих искала да съм по-силна.
Мислите ли че тя е добре?
Мислите ли че тя е добре в училището?
- Бихте ли искали да отида за нея?
- O, не мога да ви помоля за това.
- O, нямам нищо против, наистина.
- Ще го направите ли?
- Ще се почувствам много по-добре.
- Ще отида още сега.
Meлани?
Благодаря за чая.
# I brought her home By the light of the moon
# Ristle-tee, rostle-tee Hey, donnie-dostle-tee
# Knickety-knackety, rustical quality
# Willow-tee, wallow-tee Now, now, now
# She combs her hair but once a year
# Ristle-tee, rostle-tee, now, now, now
# With every stroke she shed a tear
# Ristle-tee, rostle-tee Hey, donnie-dostle-tee
# Rustical quality, ristle-tee, rostle-tee Now, now, now
# I brought her home By the light of the moon
# Ristle-tee, rostle-tee Hey, donnie-dostle-tee
# Knickety-knackety, rustical quality
# Willow-tee, wallow-tee Now, now, now
# She combed her hair but once a year
# Ristle-tee, rostle-tee, now, now, now
# With every stroke she shed a tear
# Ristle-tee, rostle-tee Hey, donnie-dostle-tee
# Knickety-knackety, rustical quality
# Willow-tee, wallow-tee Now, now, now
# She swept up her floor But once a year
# Ristle-tee, rostle-tee, now, now, now
# She said that brooms Were much too dear
# Ristle-tee, rostle-tee Hey, donnie-dostle-tee
# Knickety-knackety, rustical quality
# Willow-tee, wallow-tee Now, now, now
# She churns her butter In her dad's old boot
# Ristle-tee, rostle-tee, now, now, now
# And for a dash she'd use her foot
# Ristle-tee, rostle-tee Hey, donnie-dostle-tee
# Knickety-knackety, rustical quality
# Willow-tee, wallow-tee Now, now, now
# The butter it came out All grizzle-y gray
# Ristle-tee, rostle-tee, now, now, now
# The cheese it took legs and ran away
# Ristle-tee, rostle-tee Hey, donnie-dostle-tee
# Knickety-knackety, rustical quality
# Willow-tee, wallow-tee Now, now, now
# She let the critter get away
# Ristle-tee, rostle-tee Hey, donnie-dostle-tee
# Knickety-knackety, rustical quality
# Willow-tee, wallow-tee Now, now, now
# I asked my wife to wash the floor
# Ristle-tee, rostle-tee, now, now, now
# She gave me my hat And she showed me the door
# Ristle-tee, rostle-tee Hey, donnie-dostle-tee
# Knickety-knackety, Rustical quality, now, now, now
# I married my wife in the month of June
# Ristle-tee, rostle-tee, now, now, now
# I brought her home by the light of the moon
# Ristle-tee, rostle-tee Hey, donnie-dostle-tee
# Knickety-knackety, rustical quality
# Willow-tee, wallow-tee Now, now, now
# She combed her hair but once a year
# Ristle-tee, rostle-tee Hey, donnie-dostle-tee
# Knickety-knackety, rustical quality
# Willow-tee, wallow-tee Now, now, now
# Ristle-tee, rostle-tee Now, now, now
Добре, деца.
Сега, моля оставете вашите учебници по музика, след това застанете до чиновете си.
Отиваме в междучасие веднага щом всички са готови.
Няма да идем на площадката
докато всички не млъкнат.
- Затвори онази врата. Бързо.
- Какво?
Моля те.
- Какво има?
- Заключи.
Трябва да изведем децата от тук.
Тихо! Добре деца.
Сега, успокойте се. Госпожица Даниелс иска да види как ние можем да се държим
при тренировка за пожар.
Бих искала да и покажете колко тихи и послушни можете да бъдете.
- Излизаме от училище сега.
- Да напукаме училището?
Искаме онези от вас които живеят наблизо да се приберат направо в къщи.
В къщи?
Останалата част от вас минете целия път до хотела. Ясно ли е?
Да, госпожице Хейуърт.
Мелани?
Искам да вървите възможно най-тихо.
Не издавайте звук докато не ви кажа да тичате. Тогава бягате толкова бързо колкото можете.
- Сега, всички ли разбраха?
- Да, госпожице Хейуърт.
Добре, Джон, ти ще водиш останалите.
Кати! Кати!
Татко, те бяха стотици.
Не, не съм истерична. Опитвам се да ти кажа това толкова спокойно колкото зная как.
Добре, татко. Да, татко.
Ами, точно сега. Не, преди петнадесет минути.
В училището. Не, не си измислям. Само минута.
- Как се казва училището?
- Просто " Училището на залива Bodega. "
" Училището на залива Bodega. "
Ами, не знам колко деца, тридесет или четиридесет.
Не, птиците не атакуваха докато децата не излязоха вън от училището.
- Да ви помогна, госпожо Бънди?
- Искам да ми развалите пари, господин Картър.
Врани, мисля.
Не знам. Има ли разлика между врани и черни дроздове?
- Определено има разлика.
- Благодаря ви.
Различни са, татко.
Ами, мисля че това бяха врани.
Ами, да. Стотици от тях.
Да, те нападнаха децата. Нападнаха ги!
Ами, не знам кога, но просто не мога да тръгна сега, татко.
Добре. Да. Довиждане.
И двете са от един род птици, разбира се. Но напълно различни видове.
Враната е Corvus Brachyrhynchos,
а черният дрозд е Euphagus Cyanocephalos.
Благодаря Ви. Имате номера на фермата на Фюсет?
Точно тук в тази книга, госпожице.
Не виждам да има някаква разлика, госпожо Бънди.
Врани или черни дроздове, щом училището бе атакувано, това е доста сериозно.
Не мисля, че който и да е вид би имал достатъчно разум
да осъществи масирана атака. Техните черепи не са достатъчно големи за да...
Точно идвам от училището. Не знам нищо относно техните черепи, но...
Е, аз пък да. Наистина знам.
Орнитологията ми е хоби.
Птиците не са агресивни създания, госпожице.
Те носят красота в света. Човечеството е това, което предимно-
Сам! Три пържени пилета по южняшки. Печени картофи и на трите.
Да, може ли да говоря с Mич Бренър, моля?
- Да, ще изчакам.
- По-скоро човечеството е това,
което продължава да прави трудно съществуването на живота на тази планета.
- Сега, ако не се отнасяше за птиците -
- Госпожо Бънди, не разбирате.
Тази млада дама каза, че те са нападнали училището.
Невъзможно!
О, Mич? Радвам се, че те хванах. Нещо ужасно се случи.
- Това е края на света.
- Два пъти " Блъди мери ", Дик.
Какво се случи всъщност в училището?
Група гарвани атакуваха децата.
Това е края на света. "Така каза Господ Бог
към планините и хълмовете, и реките и долините. "
"Вижте Ме, дори аз ще вдигна меча си с вас. "
"И ще опустоша вашите високи места. " Езекиел, глава шеста.
"Беди на тези които стават рано сутринта,
Така те могат да последват силно питие. "
Исая, глава пета. Това е края на света.
Не мисля, че няколко птиците ще докарат края на света.
Това не са били няколко птици.
Аз не знаех, че има много врани в Заливът Bodega по това време на годината.
Враната е постоянен представител на нейния вид.
Всъщност, през нашето Коледно броене, ние отчетохме-
Колко чайки преброихте, госпожо Бънди?
Кои чайки, господин Шолс? Има различни видове.
Тези които си играеха като дяволи с моите риболовни лодки.
- Имали ли сте проблеми с чайки?
- Една от моите лодки имаше миналата седмица.
Тази млада дама бе ударена от чайка в Събота.
- Все още си чакам коктейлите.
- Ей сега идват.
Може ли да ги помолите да говорят по-тихо, моля?
Те плашат децата.
Цяло ято чайки почти преобърна една от моите лодки.
На практика скъсаха ръката на шкипера.
- Плашите децата. Говорете по-ниско.
- Добре.
Да, но той плаши и мен също.
Опитвате се да кажете, че всички тези...
Това звучи невъзможно, Себастиан.
Дик, виж, просто ви казвам, какво се случи на една от моите лодки.
Чайките са преследвали рибата ти. Наистина, нека да мислим логично.
А какво преследваха враните в училището?
Какво мислите че преследваха, госпожице...?
Даниелс. Мисля че те преследваха децата.
- С каква цел?
- Да ги убият.
- Защо?
- Незнам защо.
Не мисля така. Птиците са на тази планета, Госпожица Даниелс,
От Археоптерикса, преди 140 милиона години.
Не ви ли изглежда странно това че те са чакали цялото това време
да започнат война срещу човечеството?
- Никой не го нарича война.
- Скоч, с малко вода.
Вие и господин Шолс изглежда предполагате такова нещо.
Кой е казал нещо за война? Всичко което казах е, че няколко чайки -
- Искате ли кафе?
- Не... нападнаха една от моите лодки.
Те може да са го направили заради рибата, както вие казахте.
- Капитанът би трябвало да е стрелял по тях.
- Хах?
Както и да е чайките са животни, които се хранят с мърша. Повечето птици са такива.
Вземете си оръжия и ги заличете от лицето на Земята!
- Това би било малко възможно.
- Защо не, госпожо Бънди?
Тъй като има 8,650 вида птици в света днес, господин Картър.
Смята се, че 5,750,000,000 птици живеят само в Съединените Щати.
Петте континента на света-
Убивате ги всички. Да се отървем от мръсните животни.
...Вероятно съдържат повече от 100 милиарда птици.
- Това е края на света.
- Чайките трябва да са преследвали рибата.
- Разбира се!
- Побързайте, деца. Свършвайте с обяда си.
Птиците ще ни изядат ли, мамо?
По дяволите, може би се прехласваме прекалено много по това.
Разбира се, няколко птици наистина действаха странно, но това не е никаква причина да вярваме че-
Аз продължавам да ви казвам, това не са няколко птици. Това са чайки, врани, бързолети-
Не съм чувала птици от различни видове да се събират на ята заедно.
Самата концепция е немислима.
Защо, ако това се случи, ние не бихме имали шанс!
Как можем да се надяваме да се борим с тях?
Ние не можем, вие сте права. Вие сте права, госпожо Бънди.
- Какво има? Нещо не е както трябва?
- Ние водим война.
- Война? Срещу кого?
- Срещу птиците!
Радвам се, че всички мислите, че това е толкова интригуващо.
Плашите много сериозно децата.
Ако младата дама казва че е видяла атаката в училище, защо не и вярвате?
- Каква атака? Който нападна училището?
- Птиците. Врани.
Всички седите тук и дискутирате!
Какво искате да направят после? Да нахлуят през този прозорец?
- Мамоо!
- Сложи си палтото.
Защо вие всички не се прибирате в къщи, и не заключите вашите врати и прозорци?
Кой е най-бързия път до Сан Франциско?
- Шосето, мадам.
- Как да го намеря?
Аз тръгвам по този път, мадам. Вие можете да ме последвате.
- Добре тогава, нека да тръгваме веднага.
- Не съм си свършил с питието все още.
Дойдох възможно най-бързо.
- Къде е Кати?
- С Ани е. Тя е добре.
Ал, защо не си в училището, където беше атаката?
Тъкмо се връщам от фермата на Дан Фюсет.
- Той бе убит вчера вечерта от птици.
- Какво?
- Почакай, не знаете това със сигурност.
- Какви са фактите?
Полицията на Санта Роза мисли, че това убийство е тежкото престъпление.
Те мислят, че обирджия е влязъл със взлом и го е убил.
Как обясняват мъртвите птици, които са навсякъде по пода?
Полицията на Санта Роза смята, че те са влезли след като старецът е бил убит.
Бяха ли полицаите от Санта Роза във вашето училище днес?
- Идвате ли?
- По-леко, мадам.
Не се вижда птица никъде навън!
"Вижте птиците в небето. Те не сеят или жънат. "
"Но все пак вашият Небесен Баща ги храни. "
Нещо такова се случи в Санта Круз през миналата година.
Градът бе просто покрит с чайки.
- Моля довършете питието си.
- Това е вярно, господине. Аз го проверих.
Голямото ято чайки се изгубило в мъгла,
и се насочили към града където е била светлината.
Те направиха доста безпорядък, също, блъскайки се в сградите и всичко.
Те винаги правят безпорядък.
Смисълът е, че никой изгледа не е бил разстроен от това.
Те всички бяха изчезнали на следваща сутрин, все едно че нищо не се беше случило.
- Горките създания.
- Аз тръгвам! Идвате ли?
Добре, добре!
Е, надявам се че вие хора ще разберете какво става!
Това е края на света!
По-добре да се връщам в консервната фабрика. Какво ти дължа, Дик?
- Себастиян, изчакай за минута.
- Хах?
- Аз не искам да бъда кавгаджия, но -
- Никой не е казвал някога че си.
Мисля, че ние сме в истинска беда. Не знам как започна това, или защо,
Но знам то е тук, и ние трябва да сме луди да го игнорираме.
- Да игнорираме какво? "Войната с птиците"?
- Да, "Войната с птиците. "
Атаката на птиците, напаст - наричай го както искаш,
Те се прегрупират някъде, и те ще се върнат.
- Това е нелепо.
- Ела тук.
Освен ако не ние правим нещо точно сега, освен ако не освободим Заливът Bodega, те-
Виж, Мич.
Даже ако това е истина, даже ако всичките птици -
- Не вярваш ли, че това е истина?
- Не, Мич, откровено не вярвам.
- Няма причина аз...
- То се случва. Това не е ли причина?
- Аз харесвам Заливът Bodega -
- Тогава помогни ми!
Ти си важен мъж. Ако ти помогнеш, те всички ще го направят.
Как да помогна? Какво искаш да направиш?
Госпожа Бънди каза нещо относно Санта Круз.
Относно чайки изгубили се в мъгла и долетели до светлините.
Тук няма мъгла по това време на годината!
- Ще си направим наша собствена мъгла!
- И как мислиш да направим това?
Ние можем да използваме димки, по начина по който ги използва армията.
Виж!
Те атакуват отново. Mелани, вие оставате тук. Хайде, Ал!
Внимавай!
Вижте бензина. Онзи човек пали пура!
Хей, вие! Внимавате! Не хвърляйте тази клечка!
Измъквайте се от там! Господине, бягайте!
Защо правят това?
Защо правят това?
Казват че всичко започна когато вие дойдохте тук!
Коя сте вие? Каква сте?
Откъде сте?
Мисля че вие сте причината за всичко това.
Мисля че вие сте зла! Зла!
O, Господи!
Мисля че си тръгват!
Можем да вземем Кати от Ани сега.
Отново враните.
Хайде.
O, не. Стой тук. Стой тук.
Кати! Къде е Кати?
Мич, недей!
Не я оставяй там Мич.
Хайде.
Когато се върнахме след като заведохме Mишел у тях,
Ние чухме избухването и отидохме-
Излязохме навън да видим какво беше това.
Внезапно, птиците бяха навсякъде!
Внезапно, тя ме бутна вътре
и те я покриха!
Ани... Тя ме бутна вътре!
Дай ми друга, скъпа.
Колко дълго те се събираха там?
Около петнадесет минути.
Изглежда както модел на поведение, нали?
Те удрят, тогава изчезват, и след това нападат отново.
Не изглежда много различно, нали?
Малко дим кръжащ над града, иначе...
Искаш ли да пробваш да се обадиш на баща ти отново?
Не, пробвах преди малко. Телефонът е прекъснат.
- Все още имаме сила, нали?
- Да.
Mич, чувам нещо по радиото.
Хайде.
Не мога да хвана никоя от местните станции. Мисля, че тази е от Сан Франциско.
"... и работата на отбор професионалисти. "
"В Заливът Bodega рано тази сутрин, голямо ято врани
атакуваха група деца които напускаха училището, имитирайки тренировка при пожар. "
"Едно малко момиче бе сериозно контузено и бе отведено в болницата в Санта Роза,
Но мнозинството от децата стигнаха до безопасност. "
"Ние разбрaхме, че има друга атака срещу града.,
но тази информация е по-скоро повърхностна. "
"Досега нямаме потвърждение, че е имало по-нататъшни атаки. "
"На националната сцена днес, във Вашингтон. -"
Е, това ли е всичко?
Трябва да взема още дърва. Не трябва да позволяваме огъня да угасне.
- Залости ли прозорците на тавана?
- Да, всички.
- Кога мислиш че ще дойдат?
- Не знам.
Ако има по-големи птици, Mич, те ще влязат в къщата.
- Това е риск който трябва да поемем.
- Може би трябва да се махнем.
Не, не сега! Не когато те се събират отвън.
- А кога?
- Ще видим какво ще стане.
- Къде ще отидем?
- Не знам.
Мисля че сме в безопасност тук засега. Хайде да донесем дървата.
Какво ще стане когато дървата свършат?
Не знам! Ще чупим мебелите.
Не знаеш! Кога ще знаеш?
Когато всички умрем! Само ако баща ти беше тук...
Съжалявам. Съжалявам, Мич.
Направи си малко кафе, не искаш ли?
- Закъде са се запътили?
- Някъде по сушата.
- Санта Роза?
- Може би.
Хайде. Да вземем дървата.
Mич? Може ли да донеса вълнистите папагали тук?
- Не!
- Но, мамо, те са в клетка.
Те са птици, нали?
Нека да ги оставим в кухнята, а, скъпа?
Mич, защо правят така, птиците?
- Не знаем, скъпа.
- Защо се опитват да убиват хора?
Бих искал да мога да кажа.
Омръзна ми, Мелани.
- Искам...
- Ще дойда с теб.
Те си отиват.
Мич?
O, Мич!
Изведи Кати и Лидия от тук.
Мелани! Мелани!
O, горката! Горката!
Слушайте, донесете малко вода, бинтове и антисептик. Бързо!
Бинтове. Това е ужасно.
Кати, донеси малко бренди.
Не, не, не! Не, не, всичко е наред.
Не, не е наред.
Наред е. Наред е. Не.
Не.
Кати, донеси лампа.
- Трябва да я заведем в болница.
- Не можем. Няма място където можем да идем.
- Има - Сан Франциско
- Никога няма да стигнем до там.
Трябва да опитаме. Ще минем през Bay Hill Road.
Тогава не трябва да минаваме през града. Не можем да останем тук. Тя се нуждае от помощ!
Уплашена съм. Ужасно уплашена.
Не знам какво има там отвън.
По-добре да тръгваме преди другата атака да дойде.
Ще вземем колата на Meлани. Ще бъде по-бързо отколкото с камиона.
- Можеш ли да довършиш бинтоването?
- Ще опитам.
Добре.
Мич. Виж дали можеш да хванеш нещо по радиото на колата
"Атаките на птиците са спрели засега. "
'Заливът Bodega изглежда е центъра, макар, че има съобщения
От малки атаки на Севастопол и няколко на Санта Роза. "
'Заливът Bodega е бил заграден с кордон от барикади. "
"Повечето от гражданите са успели да се измъкнат,
но все още има някои изолирани групички хора. "
"Никакво решение не е дошло още относно това, каква ще бъде следващата стъпка,
Но е имало някаква дискусия относно дали военните би трябвало да се намесят. "
"Оказва се, че атаките на птиците идват на вълни, с дълги интервали по между им. "
"Причината за това все още не е ясна. "
- Чу ли нещо по радиото?
- Всичко е наред. Хайде.
Не. Не!
Мич?
Стой там.
Може ли да взема вълнистите папагали, Мич?
- Те не са наранили никой.
- Добре. Донеси ги.