The Birds (1963) (The Birds CD1.srt) Свали субтитрите
- здравейте, г-ца Даниелс.
Някога виждали ли сте толкова много чайки? Какво предполагате че е това?
Mай има буря в морето. Това може да ги закара навътре, нали знаете.
Надявах се, че ще закъснеете малко. Той още не е пристигнал.
- Но вие казахте в 3.00.
- Знам.
Знам. Обаждам му се цяла сутрин. Нямате си представа.
Те са толкова трудни за получаване. Наистина.
Ние трябва да ги хванем от Индия когато те са малки пиленца, и тогава...
- Този няма да бъде пиленце, нали?
- О, не, в никакъв случай.
- Tова ще бъде напълно отгледана птица.
- И ще говори?
Ами, да, разбира се тя ще...
Ами, не, вие ще трябва да я учите да говори.
Предполагам, че може би ще е по-добре да звънна. Те казаха 3.00.
Може би е заради трафика. Ще звънна.
- Ще изчакате ли?
- Добре, може би ще е по-добре да му се представите.
- Позволете ми да ви дам моят адрес.
- О, добре, добре,
Но аз съм сигурен, че те са на път.
Нещо против да звънна?
Не. Добре.
- Чудя се дали можете да ми помогнете.
- Какво?
Казах, чудя се дали можете да ми помогнете.
Да. Какво търсите, господине?
- Вълнисти папагали.
- вълнисти папагали, господине?
Да. Аз разбрах, че има различни видове.
- Истина ли е?
- Ами, да, има.
Тези са за рождения ден на сестра ми, тя ще стане само на 11,
Не бих искал чифт птици, които са... прекалено демонстративни.
- Разбирам напълно.
- В същото време,
- не искам те да бъдат също единаци.
- Разбира се не.
Случва ли се да имате чифт птици, които са... просто приятелски?
О, така мисля. Сега, нека да погледна.
Това не са ли вълнисти папагали?
Не. тези са, Ъъ... червеношийки
Аз мислих, че те са ягодови сипки.
Да. Наричаме ги така, също.
И така. Вълнисти папагали.
Тези са канарчета.
- Това не ви ли кара да се чувствате ужасно?
- Какво да ме кара да се чувствам така...?
Да имате всички тези бедни, невинни създания затворени в клетки?
Ние не можем просто да им позволим да летят около магазина.
Предполагам че не.
Има ли орнитологична причина за да ги държите в отделни клетки?
- Несъмнено. За да защитаваме видовете.
- да, това е важно,
- особено докато си сменят перушината.
- Това определено е опасен период.
- Сега някои сменят ли си перата?
- Някои от тях.
Как може да кажете кои?
Ами, те... имат един вид гузно изражение.
Да, разбирам. Добре, ами вълнистите папагали?
Вие сигурни ли сте, че няма да искате да видите канарче вместо тях?
Ние имаме някои много хубави канарчета тази седмица.
Добре.
Добре. Може ли да ги видя, моля?
Какво има?
Ето ги и тях
- O, ето.
- Прекрасно.
Обратно в вашата позлатена клетка, Мелани Даниелс.
- Какво казахте?
- Аз просто направих паралел.
- Откъде знаете моето име?
- Едно пиленце ми каза.
Добър ден, г-ца Даниелс. Мадам.
Хей, чакайте малко. Аз не ви познавам.
- Е, Но аз ви познавам.
- Откъде?
- Ние се срещнахме в съда.
- Ние никога не сме се срещали в съда или където и да е.
- Ще перифразирам. Аз ви видях в съда.
- кога?
Не си спомняте ли вашата шега
Тази в резултат на която разбихте плексигласовия прозорец?
- Аз не счупих онзи прозорец.
- Да, но вашата малка лудория го счупи.
Съдията трябваше да ви тикне зад решетките.
- Какъв сте вие, полицай?
- Аз просто вярвам в закона.
И не съм твърде запален по шегаджии.
- Kak наричате вашата история за вълнистите папагали?
- Аз действително исках вълнистите папагали.
Вие знаехте , че аз не работя тук. Вие предумишлено -
Вярно, разпознах ви когато влязох.
Помислих, че е добре да знаете какво е да се почувствате измамен.
- Какво мислите за това?
-Аз мисля , че вие сте гадина.
Такъв съм. Приятен ден, Госпожица Даниелс. Мадам.
- Радвам се, че не получихте вашите вълнисти папагали.
- Аз ще намеря някъде другаде.
Ще се видим в съда.
- Кой беше този мъж?
- Нямам идея.
Те казаха , че птицата трябва да бъде тук по-късно този следобед
- ако искате върнете се тогава.
- Не, по-добре изпратете него.
- Мога ли да използвам този телефон?
-Защо, сигурно.
Дейли Нюз? Мелани Даниелс е. Бихте ли могли да ме свържете с Редакцията?
Само минута, Г-жа МакГрудер.
Привет, Чарли. Мелани.
Искам да ми направиш услуга.
Не, малка е.
Притискам те? Защо, Чарли, скъпи, бих ли пробвала да те притисна?
Би ли звъннал на Министерството на Моторни Превозни Средства за мен?
Провери кой притежава този регистрационен номер: WJH 003.
Да, Калифорнийски номер.
Не. Аз ще се отбия след малко. Татко в офиса ли си е?
Не, не искам да му прекъсвам събранието. Кажи му , че ще го видя по-късно.
Благодаря, Чарли.
- Имате ли някакви вълнисти папагали?
- Ами, не, не в магазина,
- Но мога да поръчам за вас.
- Колко скоро?
- Ами, кога ги искате?
- Незабавно.
Бих могла вероятно да имам от тях утре сутринта. Това би ли било добре?
Това би било просто прекрасно.
- Госпожице, за Мич Бренър ли са?
- Да.
- Той не си е у дома.
- Това е добре.
Той няма да се върне до Понеделник. Имам предвид, ако онези птици са за него.
- Понеделник?
- Да.
Не мисля, че вие би трябвало да ги оставите в хола, нали?
Добре, къде отиде той?
Заливът Bodega. Той ходи там всеки уикенд.
- Заливът Bodega. Къде е това?
- Нагоре по брега.
- Около 60 мили северно от тук.
- Шестдесет мили...Ох!
Това е 11/2 часа по автострадата, или два часа ако тръгнете по бреговото шосе.
Аз бих се грижила за тях лично, но и аз заминавам също. Ужасно съжалявам.
- Добро утро.
- Добро утро.
- Чудя се дали бихте могли да ми помогнете.
- Аз ще опитвам най-доброто от мен.
- Аз търся Мичел Бренър.
- Да.
- Познавате ли го?
- Да.
- Къде живее той?
- Точно тук, Заливът Bodega.
- Да , зная, но къде?
- Право през залива, там.
Къде?
- Сега, виждате ли къде соча?
- Да.
- Виждате ли две големи дървета там?
- От другата страна на залива? Да.
- И бялата къща?
- Да.
- Това е където Бренърс живеят.
- Бренърс? Г-н и Г-жа Бренър?
Не, само Лидия и двете деца.
- Двете деца?
- Да, Мич и малкото момиче.
Разбирам. Как да слеза до там?
Следвайте пътя около залива, и той ще ви заведе на тяхната входна врата.
Входната врата. Има ли друг път, който да поема?
- Не. Това е единствения път.
- Виждате ли, аз искам да ги изненадам.
- Аз не искам да ме видят когато пристигам.
- Oо.
Това е изненада, разбирате ли.
Ами, бихте могли да си вземете лодка
И да минете направо през залива до техния док.
Къде мога да си взема лодка?
Надолу от Ресторанта на Тидес.
Вие някога управлявали ли сте извън бордова лодка?
Разбира се.
- Искате ли да поръчам една за вас?
- Добре, благодаря ви.
- На чие име?
- Даниелс.
OK.
- Чудя се дали бихте могли да ми кажете...
- Да. Задръжте за минута, моля.
...името на малката девойка?
- Малкото момиче на Бренър?
- Да.
- Алис, мисля.
Хари, как беше името на момичето на Бренър?
- Луис.
- Не беше ли Алис?
- Не, Луис е.
- Алис е.
- Уверен ли си?
- Не положително, ако това имаш на предвид.
Трябва ми нейното точно име.
Ох, ух...Само задръжте още една минута, моля.
В такъв случай, ще ви кажа какво правите.
Вървите направо през града докато видите малък хотел от лявата ви страна. Обръщате надясно там.
- Сега, разбрахте ли ме?
- Да.
Близо до върха на хълма, ще видите училището, и точно зад него,
Малка къща с червена пощенска кутия.
Това е къщата където Ани Хейуорт, учителката, живее.
- Питате я относно малкото момиче на Бренър.
- Добре, благодаря Ви.
Спестете си много проблеми. Името е Алис със сигурност.
Мога ли да имам лодката примерно след 20 минути?
- Колко ви дължа за телефонните разговори?
- Оо, нищо.
Благодаря Ви.
- Кой е?
- Аз съм.
Кой е "Аз"?
- Госпожица Хейуорт?
- Да.
Аз съм Мелани Даниелс. Съжалявам че ви безпокоя, но...
- Да?
- Мъжът в пощата ми изпрати.
Той каза, че вие бихте могли да ми кажете името на момичето на Бренър.
Кати?
Това което живее в бялата къща от другата страна на залива?
- Тя е това. Кати Бренър.
- Той изглеждаше уверен, че името е Алис или Луис.
Сигурно за това пощата никога не е доставяна на правилното място в този град.
- Съжалявам. Цигара?
- Благодаря Ви.
Искахте да видите Кати относно нещо?
Ами, не точно.
Вие приятелка на Mич ли сте?
Не, не точно.
Аз исках да запаля цигара в последните 20 минути.
Аз просто не мога да се убедя да престана.
Това обработване на почвата може да ти стане навик.
- Това е много красива градина.
- Благодаря Ви.
Е, това е нещо с което да се занимавам в свободно си време.
Има много свободно време в Заливът Bodega.
Мислите ли да останете дълго?
Не, само няколко часа.
Значи тръгвате след като видите Кати?
Ами , нещо такова.
Съжалявам. Не исках да прозвучи така мистериозно.
- В действителност, това не е моя работа.
- Добре, аз по-добре да тръгвам.
- Благодаря Ви много.
- За нищо.
По бреговия път ли пристигнахте от Сан Франциско?
- Да.
- Хубава разходка.
- Много е красиво.
- Там ли срещнахте Mич?
Да.
Предполагам това е мястото където всички срещат Mич.
Сега вие звучите малко мистериозно, Госпожице Хейуорт.
Аз? Не съм искала.
В действителност, аз съм отворена книга, Страхувам се.
Или, по-скоро отворена отколкото затворена.
- Красив са. Какви са те?
- Вълнисти папагали.
Разбирам. Късмет, Госпожица Даниелс.
Благодаря Ви.
- Mога ли да изляза от тук?
- Заобиколете отдясно.
- Ще ви върне до главния път.
- Благодаря Ви.
- Имате ли лодка за Госпожица Даниелс?
- Да, мадам. Точно тази отдолу.
- Добре ли сте?
- Така мисля. Какво го накара да направи това?
Това е най-прокълнатото нещо, което съм виждал.
Изглежда връхлетя върху вас предумишлено. Вие кървите.
Нека да се погрижим за това. ОК? Това е момиче.
Хайде.
Какво стана, Мич?
- Една чайка я клъвна.
- Чайка?
Нека опитаме в ресторанта, ОК?
- Може да имате нужда от ваксина срещу тетанус.
- Аз си слагах такава.
Преди да изляза зад граница последния Май.
- Какво стана?
- Привет, Дик. Младата дама се поряза.
- Да викна ли доктор?
- Не мисля че е толкова сериозно.
Елън, донеси малко памук и антисептик.
- Вие сте се порязали отвън, нали госпожице?
- Не се безпокой, Дик. Тя се поряза в лодка.
Веднъж един мъж се спъна и падна на паркинга.
Повдигна съдебно дело срещу мен преди да мигна.
Не мисля, че Госпожица Даниелс ще повдига съдебно дело срещу който и да е.
Е, ти си адвоката.
Благодаря ви.
- Какво е това?
- Просто малко пероксид.
Ще почистя раната.
- Значи сте адвокат.
- Правилно.
Разбира се, обикновено защитавам хора, но ако обвинявах...
- Вие практикувате ли тук?
- Сан Франциско. Защо сте тук?
- Какъв вид право?
- Криминално.
Затова ли искате да гледате всички зад решетките?
Oо, не всички.
- Само нарушители и шегаджии.
- Това е правилно.
- Oу!
- Съжалявам. Kакво правите тук?
Не виждате ли папагалите?
Ох, искате да кажете че изминахте целия този път за да ми донесете онези птици?
Да ги донеса на вашата сестра. Вие казахте, че има рожден ден.
- Освен това, и без това щях да идвам.
- Защо?
- Да видя една моя приятелка. Внимателно.
- Съжалявам.
Хм... Коя е вашата приятелка?
Ани Хейуорт, учителката.
Ани Хейуорт.
Е, света е малък.
Да.
Откъде познавате Ани?
Ние ходихме на училище заедно. Колеж.
Наистина? Представи си само.
- За колко време ще останете?
- За уикенда.
Аз мисля, че кървенето е почти спряно. Защо не позадържите малко това?
- Значи дойдохте за да видите Ани?
- Да.
- Аз мисля, че вие сте дошли за да видите мен.
- Защо бих искала да ви видя?
Не зная, но вие трябва да сте имали доста проблеми
да разкриете кой бях и къде съм живял.
Това не бе никакъв проблем. Аз просто се обадих във вестника на баща ми.
Освен това, и без това щях да идвам. Вече ви казах това.
- Наистина ме харесвате, а?
- Аз ви ненавиждам.
Вие нямате обноски. Вие сте високомерен и надут.
Аз ви написах писмо относно това, всъщност, но го скъсах.
- Какво казахте?
- Не е ваша работа.
Аз не мога да кажа, че харесвам вашите чайки много, също.
- Изминах целия път, за да...
- Вие щяхте да дойдете и без това, помните ли?
Мич? Мисля, че видях колата ти. Какво правиш в града?
- Аз трябваше да проверя за една доставка.
- Какво?
Майко, бих искал да се запознаеш с Мелани Даниелс.
Как сте?
Как сте, госпожице Даниелс? Да провериш какво?
Доставка. Госпожица Даниелс ни носи
едни птици от Сан Франциско.
- За рождения ден на Кати. Къде тя е?
- От другата страна при Бринкмейърови.
Госпожица Даниелс ще остане тук за уикенда
Така че вече я поканих за обед тази вечер.
Вие сте минали през доста неприятности, за да донасяне тези онези птици.
- Възможно.
- Вие казахте птици?
Да, вълнисти папагали.
Оо, разбирам.
Значи ние не бихме могли да ви пуснем без да се отблагодарим по някакъв малък начин.
И вие не срещнахте Кати, и оставате за през уикенда.
- Ами, да, но...
- Оставате, нали?
- Определено, но...
- Значи всичко е уговорено.
- В колко часа е вечерята, майко?
- 7.00, колкото обикновено.
- Аз ще ви взема. Къде ще отседнете?
- С Ани, разбира се.
Разбира се. Колко съм глупав. Седем без петнадесет?
Ани може да е направила други планове. Ще трябва да проверя.
Освен това, Може да намеря мой начин.
Вие сигурна ли сте сега? И няма да наемате лодка или каквото и да е?
- Сигурна съм.
- Седем часа тогава.
- Може би.
- Ние ще те чакаме.
- Как е главата ти?
- Много по-добре. Благодаря.
Една чайка ме клъвна. Това е всичко.
- Оо, здравейте. Вие намирате ли че е добре?
- Да.
Чудех се...
Хм, онзи знак там.
Мислите ли че може да наема стаята, само за една вечер?
Аз планирах да я дам под наем за по-дълго време-
Аз бих оценила това. Опитах навсякъде в града. Всичко е пълно.
Ами, добре. Торбите ви в автомобила ли са?
Ами, това е утилитарно, ще кажа това.
Току що взех някои неща за през нощта от главния магазин.
- Нямам планове да оставам дълго.
- Да, знам.
Изникна ли нещо неочаквано?
Да. Може ли да използвам телефона? Искам да се обадя до вкъщи.
Тъкмо сложих малко кафе на печката.
Не спират ли да мигрират?
Привет!
Привет!
- Госпожица Даниелс?
- Да.
Oо, красиви са!
Те са точно каквото исках. Има ли мъжки и женска?
- Не мога да кажа кое какво е.
- Ами, предполагам.
- Здрасти. Ани няма планове, а?
- Не.
Много се радваме че можете да дойдете. Гладна ли сте?
- Сигурно.
- Обедът е почти готов.
Ние гледахме пиленцата. Изглежда нещо не е наред с тях.
Няма нищо нередно с тях. Аз ще звънна на Фред Бринкмейкър сега.
Какво може да направи той? Пилетата не искат да ядат.
Той ми продаде храната, нали?
- Риск на купувача. Нека той да внимава.
- Вие на чия страна сте?
- Просто цитирам закона. скъпа.
- Остави закона.
Това няма да трае дълго, Госпожица Дан- Здравей, Фред? Лидия Бренър.
Не прекъсвам вечерята ти, нали?
Храната която ми продаде не е добра.
Храната за птиците. Ами, не е толкова добра.
Не искат да я ядат. Винаги са гладни.
Отворих им плик когато се прибрах, и те просто не я докоснаха.
Познаваш птиците както и аз, и когато те не искат да ядат,
Значи има нещо на храната с която са хранени
Не, те не са нервни.
Кой? Какво общо има той?
- Това баща ти ли е?
- Седни моля те.
Не ме интересува колко плика храна си му продал. Моите птици -
Оо, разбирам.
Дан Фюсет.
Този следобед? Това доказва това, което аз казвам. Храната, което вие ни продадохте -
Добре, може би ще е по-добре да намина и да го видя.
Вие не мислите, че става нещо, нали?
Не, никога!
Не, те не изглеждат болни изобщо. Те просто нe ядат.
Добре, аз ще опитвам да мина да го видя. Може би той -
Аха. Добре.
Благодаря.
Той имаше повикване от Дан Фюсет преди малко. Неговите птици също не искат да ядат.
Tова e което каза, мамо. Хранaтa на г-н Бринкмайер не е добра.
Не, Кати. Той продаде на г-н Фюсет различна марка.
Не мислиш, че те се разболяват, нали, Мич?
Аз все още не разбирам откъде знаехте, че искам вълнисти папагали.
Брат ти ми каза.
Значи си познавала Мич от Сан Франциско?
- Вярно ли е това?
- Ами, не точно
Mич познава много хора в Сан Франциско. Те са главно престъпници.
- Кати!
- Ами, мамо, той е първият който го казва.
Той прекарва половина си ден в клетките за задържане при Съдебната зала.
В демокрацията, на всеки е осигурен честен процес.
- Практиката на брат ти -
- О, мамо, моля те!
Знам ги тия приказки за демокрацията. Те са си все още престъпници.
Той има клиент сега, който застреля жена си в главата шест пъти.
Шест пъти! Представяте ли си?
Аз имам предвид, дори два пъти щеше да предостатъчно, не мислите ли?
- И защо я е застрелял?
- Гледал е игра на топка по телевизията.
- Какво?
- И жена му сменила канала.
- Ще дойдете ли на партито ми утре?
- Не мисля.
- Трябва да се връщам в Сан Франциско.
- Не ни ли харесвате?
O, скъпа, разбира се че ви харесвам.
- Не ви ли харесва залива Bodega?
- Не знам още.
Mич го харесва много. Той идва тук всеки уикенд, знаете това
въпреки че има апартамент в града.
Той казва, че Сан Франциско е като мравуняк при основа на мост.
Предполагам, че наистина става превъзбудено понякога.
Добре, ако вие наистина решите да дойдете, не казвайте, че аз съм ви казала това.
Предполага се че ще е изненадващо парти.
Това цялото сложно нещо, е измислено,
където аз отивам при Mишел и нейната майка ще каже, че тя има главоболие,
щях ли да имам нещо против ако тя ме заведе в къщи
Тогава когато се прибера тук вкъщи, всички деца ще изскочат навън!
O, няма ли да дойдеш? Няма ли да дойдеш, моля те?
Не мисля.
- Тя е очарователно момиче, нали, Mич?
- Да.
- Определено красива.
- Ахам.
- Откога я познаваш?
- Казах ти, скъпа, запознахме се вчера.
- В магазин за птици.
- В магазин за птици.
- Тя продаваше птици?
- Не. Аз само я накарах да вярва,
че и вярвам че е, и тогава... Всичко е доста сложно.
Но тя купи вълнистите папагали и после измина целия път до тук.
- Мамо.
- Да?
Къде си ходила на начално училище?
Прости ми. Предполагам, че съм просто естествено любопитен за момиче като това.
- Тя е много богата, нали?
- Да, предполагам.
Баща и е съсобственик на един от големите вестници.
Може да си помислиш че той би могъл да държи нейното име вън от публикации.
- Тя е винаги в колонките, Мич.
- Да, зная.
Тя е тази която скочи във фонтан в Рим последното лято, нали?
- Да.
- Предполагам че съм старомодна.
Знам че трябваше да бъде много горещо там, но...
Ами, всъщност вестниците писаха че тя е била гола.
Да, знам, скъпа.
Това не е моя работа, но когато водиш момиче като това...
- Скъпа?
- Да?
Мисля че мога да се справя с Мелани Даниелс сам.
Ами... докато знаеш какво искаш, Mич.
Знам точно какво искам.
Да можеш да намериш обратния път, нали?
O, да.
- Ще те видя ли отново?
- Сан Франциско е далеч от тук.
Аз съм в Сан Франциско пет дена в седмицата и разполагам с много време.
Бих искал да ви видя. Може би ние бихме могли да отидем да плуваме или нещо друго.
Майка ми каза че обичате да плувате.
Откъде знае майка ви какво обичам да правя?
- Четем една и съща колонка с клюки.
- O, онази. Рим.
Аз действително обичам да плувам. Ние можем да се разбираме много добре.
В случай, че ви интересува, аз бях бутната в онзи фонтан.
- Без никакви дрехи?
- Изцяло облечена.
Вестникът който публикува този разказ е конкурент на вестника на баща ми.
Вие бяхте просто бедна, невинна жертва на обстоятелства?
Аз не съм нито бедна нито невинна. Истината на тази подробност-
Истината е, че вие тичахте наоколо с дива тълпа.
Да, това е истината, но аз бях бутната в онзи фонтан.
Аха. Вие наистина ли познавате Aни Хейуорт?
Не. Поне докато не дойдох тук.
- Значи не сте ходили на училище заедно?
- Не.
- И не дойдохте тук за да я видите?
- Не!
- Вие излъгахте!
- Да, аз излъгах.
А за писмото което сте ми написали?
- То лъжа ли е?
- Не, аз написах това писмо.
- И какво пишеше в него?
- Пишеше, "Скъпи господин Бренър. "
"Аз мисля, че вие се нуждаете от тези вълнисти папагали в края на краищата. Те могат да помагат на вашата личност."
- Това пишеше.
- Но го скъсахте?
- Да.
- Защо?
Защото изглеждаше глупаво.
- Скока във фонтана в Рим ви хареса.
- Казах ви какво се случи!
- И очаквате да повярвам на това?
- Не ми пука на какво вярвате!
- И все още искам да се видим.
- Защо?
Мисля че може да е забавно.
Това може да е било достатъчно добро в Рим, но сега не е.
- За мен е.
- Е, за мен не е.
- Какво искате да кажете?
- Мислех че знаете.
Аз искам да прекарам живота си... скачайки във фонтаните гола. Лека нощ.
- Госпожице Даниелс, вие ли сте?
- Да.
Привет.
Нещо не е наред ли? Раната да не започва да ви тревожи?
Не, не раната ме тревожи.
- Искате ли бренди?
- Ако имате, с удоволствие.
Ще го донеса. Защо не седнете.
О, искате ли пуловер или нещо, юрган?
Не. Не, благодаря ви.
- Защо не ме наричате Мелани?
- Добре.
Благодаря ви.
Тук става леко прохладно нощем понякога, особено ако вие сте близо до залива.
Е, как мина вашата вечер?
Срещнахте ли Лидия?
Или предпочитате да сменя темата?
Май е по-добре.
- E, как намирате малкото ни градче?
- Ненавиждам го.
Предполагам, че то не предлага много на случайният посетител,
освен ако не се вълнувате от събирането на колиби на склон.
То е като да си свикнал вече.
- Откъде сте родом?
- Сан Франциско.
Как стана че дойдохте тук?
Приятел ме покани за уикенда преди много време.
Вижте, аз нe виждам никаква причина да крия това. Mич Бренър ме покани.
- Предполагам и без това го знаехте.
- Доста подозирах.
Е, не се тревожете толкова.
Неговото свърши и приключи преди доста време.
Ани, няма нищо между господин Бренър и мен.
Няма ли? Е, може би няма.
Може би никога не е имало каквото и да е между Мич и което и да е момиче.
- Какво искаш да кажеш?
- Mисля, че ще си взема малко от това.
Доста често го виждах в Сан Франциско.
Един уикенд, той ме покани тук за да се видя с Лидия.
- Кога беше това?
- Преди четири години,
малко след смъртта на баща му.
- Разбира се, нещата може да са различни сега.
- Различни?
С Лидия.
- Тя не изглеждаше ли малко отдалечена?
- Малко.
Е, може би нещата не са много по-различни.
Знаете ли, нейното държание почти ме докара до лудост.
Когато се върна в Сан Франциско, ще прекарам дни
опитвайки се да разбера какво направих за да се държи така.
- Е, какво направихте?
- Нищо.
Аз просто съществувах. И така, какъв е отговорът? Ревнива жена, нали?
Натрапчива, обсебваща майка?
Грешка. С цялата ми почит към Одипус, не мисля, че случаят е такъв.
Тогава какъв е?
Лидия ме харесваше. Това е странното.
Сега, когато аз вече не съм заплаха, ние сме много добри приятелки.
- И защо тя беше против вас?
- Защото се страхуваше.
- Страхуваше се че ще и вземете Мич?
- Страхуваше се че дам на Мич.
Не разбирам.
Страхува се от всяка жена която може да даде на Мич това, което Лидия може да му даде: любов.
Значи извода е че тя е ревнива, обсебваща жена.
Не, не мисля.
Виждаш ли, тя не се страхува да загуби Мич. Само се страхува да не я изоставят.
Някой трябва да и каже, че така ще получи дъщеря.
Не. Тя вече има дъщеря.
Ами, Мич? Той няма ли какво да каже по въпроса?
Ами, мога да разбера неговото положение.
Преминал е през доста неща с Лидия след като умря баща му.
Той не би искал да рискува да мине през това отново.
- Разбирам.
- Така свършва всичко.
Не точно тогава, разбира се. Върнахме се в Сан Франциско,
виждахме се и преди и сега, но и двамата знаехме че е свършило.
- Тогава защо сте в Заливът Bodega?
- Аз исках да бъда близо до Мич.
Ох, това помежду ни свърши, и знам това, но...
Аз все още исках да съм близо до него.
Аз все още го харесвам адски много,
И не искам да загубя приятелството ни, никога.
Здравейте.
Здравейте.
Не, не, не, аз не бях заспала.
Да, само леко преди малко.
Да. Изчакайте.
Мич е. За теб.
Привет? O, да, Meлани е.
Добре, благодаря.
Не, не ме безпокоите изобщо. Аз просто последвах пътя.
Няма нужда да се извинявате. Разбирам -
Това е много мило от ваша страна Не, не се сърдя.
Ами, не мога. Трябва да се връщам в Сан Франциско.
Не, не бих искала да разочаровам Кати, но...
Разбирам.
Добре. Ще бъда там.
Лека нощ, Мич.
Той иска да отида на партито на Кати утре вечер.
- Казах че ще ида.
- Сигурно ще е забавно.
И аз ще съм там. да помагам.
O, това изглежда така безсмислено.
Добре, аз мисля, че ще отивам да спя. Беше доста напрегнат ден.
Багажът ми.
Това е красиво. Откъде го взехте? От Бринкмейър?
- Мислите ли че трябва да отида?
- Ами, зависи от вас.
Не, действително зависи от Лидия, нали?
Лидия няма значение. Искате ли да отидете?
Да.
- Тогава отидете.
- Благодаря, Ани.
O. Кой ли може да е това.
Има ли някой там? Кой е?
Виж!
Горкото. Сигурно се е загубило в тъмнината.
Но навън не е тъмно, Ани.
Има пълнолуние.
Кати, Това е много добре. Много добре.
ОК. Тръгваме.
Момиче. Хайде. Не му давай да те хване.
Аз наистина не би трябвало да пия повече. Аз шофирам.
В действителност, аз се опитвам да ви накарам да останете за вечеря. Много печено говеждо остана.
Не, нямам възможност. Трябва да се връщам.
Добре.
- Наздраве.
- Наздраве.
Защо трябва да бързате? Какво толкова важно има в Сан Франциско?
Ами, преди всичко аз трябва да ида на работа утре.
- Имате работа?
- Имам няколко работи.
- С какво се занимавате?
- В различните дни правя различни неща.
- Като какво?
- В Понеделниците и Срядите,
- Аз работя към Пътническа помощ.
- Помагате на пътници?
Нe, давам им грешни напътствия. Аз мислех, че разбирате характера ми.
Във Вторниците, вземам курс по Основи на Семантиката в Баркли,
откривайки нови четирибуквени думи.
- Това не е работа, разбира се.
- Искате да кажете, че не трябва...
И в Четвъртъците, са моите срещи и обеди.
- Престъпния свят, предполагам.
- Аз ще ви разочаровам.
Ние изпращаме малко Корейско момче на училище.
Ние в действителност събираме пари за това.
Виждате ли, Рим...
Това цяло лято, аз не направих нищо но...
Е, много лесно беше да се изгубя там.
Така когато се върнах, мисля че това бе времето когато започнах...
Не зная, да открия нещо отново.
Така, в Понеделниците и Четвъртъците, се държа ангажирана.
- А за Петъците?
- Петъците? Те са ми свободни.
Понякога ходя в магазини за птици в Петъците.
Радвам се че го правите.
- Приятен, невинен, малък ден.
- O, да.
Аз имах дървена кукла. Вие имахте ли такава?
Моята е много официална и право вързана.
Аз ще и дам скорец когато тя се върне от Европа.
Скорците могат да говорят, нали знаеш. Можеш ли да видиш лицето на дървената ми кукла?
Когато този ни казва една или две от думите, които научих в Баркли.
Ти се нуждаеш от майчина грижа, моето дете.
- Не от на майка ми.
- O, съжалявам.
За какво съжаляваш?
За майка ми? Не си губи времето.
Тя ни изостави когато бях на 11 и избяга с някакъв мъж от хотела на изток.
Вие знаете каква е майчината любов.
- Да, знам.
- Искаш да кажеш, че е по-добре, че ни е изоставила?
Не. Мисля, че е по-добре да бъдеш обичан. Не сте ли я виждали след това?
Не знам къде е.
Добре, може би трябва да се присъединя към другите деца.
Добре. Тръгваме. Едно...
две...
три.
Ето тръгвай.
Виж! Виж!
Хей! Докосването не е позволено!
Помогнете ми да вкарам децата в къщата.
Ето тръгваме.
Тръгнаха ли, Мич?
- Така мисля.
- Някой пострадал?
Джени има драскотина под бузата, но не е нищо особено.
Това прави три пъти.
Мич, това не е обичайно, нали?
Чайката когато бях в лодката, тази в Ани снощи-
- Снощи? Какво искаш да кажеш?
- Чайка се блъсна във входната врата на Ани.
- Мич, какво става?
- Не знам.
- Tрябва ли да се връщаш при Ани?
- Не. Нещата ми са в колата.
Остани и хапни нещо преди да тръгнеш обратно. Ще се почувствам много по-добре.
- Искаш ли горчица?
- Не, благодаря.
Защо Ани не остана?
Каза нещо относно, че сестра и ще и се обажда.
Какво става с тях?
- Какво става с всички птици?
- Къде искаш кафето?
- Тук на масата, скъпа.
- Побързай с твоето, Мич.
Сигурен съм че госпожица Даниелс иска да тръгва вече.
Мисля че трябва да останеш за вечерта Мелани.
Ние имаме допълнителна стая горе и всичко необходимо.
Този път може да бъде доста лош нощем.
Ако мина напряко към Санта Роза, ще изляза на шосето по-рано, нали?
Да, и шосето е много по-бързо.
Но тя ще засече целия трафик връщащ се към Сан Франциско.
Само слушай тези вълнисти папагали.
Мич.
Покрийте си лицата! Покрийте си лицата!
Това е врабче, добре.
- Знаем какво е това, Ал.
- Имате ли подпалки?
Да, но няма да стане достатъчно светло за да се види в комина.
Понякога птиците са привлечени от светлината. Несъмнено е специфично нещо.
Добре, но ние трябва да направим нещо по въпроса!
Не мисля че те разбирам, Мич. По кой въпрос?
Ами, птиците завладяват къщата.
По-вероятното е, че те влязоха стаята и просто се паникьосаха.
Аз ще призная, че птицата се паникьосва в затворена стая,
Но те не просто влизат; те влизат, право надолу от комина.
Моята съпруга намери птица на задната седалка на колата веднъж.
Кажи му за партито.
Ще правим парти тук този следобед за Кати, за нейния рожден ден.
- На колко години е тя?
- Единадесет! По средата на партито,
няколко чайки нападнаха децата!
Госпожица Даниелс бе атакувана от чайка вчера.
Да. Децата безпокояха ли птиците или нещо такова?
Ако ги смутите по някакъв начин, те ще ви нападнат.
Ал, децата играеха игра. Онези чайки нападнаха.
Сега, Лидия, "Атака" е доста силна дума, не мислиш ли?
Искам да кажа, птиците просто не обикалят да атакуват хора без никаква причина.
Децата вероятно са ги изплашили, това е всичко.
Онези птици атакуваха.
Имате известен безпорядък тук, трябва да призная това.
Може би трябва да поставяте някакъв екран отгоре на вашия комин.
- Искаш ли да ти помогна в чистенето?
- Не. Мога да се справя.
Hе би трябвало да бъде прекалено много работа.
Ще заведа Кати да си легне.
- Аз мисля, че трябва да остана, а ти?
- Би било хубаво ако можеш.
Нещата ми са в колата.
- Искаш ли да дойдеш с мен?
- Добре.
- Добре, нещо друго да мога да правя?
- Не благодаря, Ал. Ние ще бъдем добре.
Лека нощ, Лидия. Несъмнено е необичайно.
Мич. Мич. Мич!
- Да, мамо?
- Ще приспя Кати сега.
Вероятно ще карам до фермата на Фюсет.
OK.
Добро утро.
Добро утро, Джордж. Господин Фюсет тук ли е?
Така мисля мадам. Не съм го виждал тази сутрин, но той би трябвало да е тук.
Благодаря.
Дан, тук ли си?