Run Lola Run (1998) Свали субтитрите
и в края на всеки опит ще се връщаме откъдето сме започнали...
и ще си мислим че започваме за първи път.''
- Т.С. Елиът
''Краят на играта е преди началото на играта.''
- С. Хербегер
Хората...
може би на странните същества на планетата.
Мистерята на въпросите без отговор.
Кои сме ние? Откъде идваме?
Накъде отиваме? Откъде знаем това което си мислим че знаем?
В какво изобщо вярваме?
Безброй въпроси В търсене на отговор...
отговор който просто ни отвежда до нов въпрос...
с нов отговор водещ до нов въпрос... Безкрайни въпроси...
Но в края на краищата, въпросът не е ли винаги един и същ?
Със винаги един и същ отговор?
Топката се търкаля. Играта продължава 90 минути. Това е факт.
Всичко останало е само теория.
И от тук започваме!
Сценарист и режисьор Том Тиквер
- Мани?
- Лола.
Какво става? Къде си?
Къде беше ти по дяволите !?
- Стигнах там твърде късно.
- По дяволите защо точно днес? Винаги си била точна!
Откраднаха мотопеда. Но това няма значение.
Напротив - Има значение!
Какво не е наред?
Не съм виновна аз Мани. Просто отидох да си купя цигари.
Нямаш представа колко беше бърз копелето гадно.
Нищо не можех да направя. Беше изчезнал преди да изляза.
Даже си взех такси.
Оня беще тръгнал да бяга на изток. Но после май е завил по ул. Грунвалд.
Забелязах когато беше вече твърде късно.
Просто не се усетих. Бях се сдухала заради мотопеда ни.
- Няма значение.
- А когато стигнах ти вече си беше тръгнал.
Сега вече няма значение. Свършен съм.
- Но защо?
- Помогни ми, Лола!
Незнам какво да направя.
Ти не беше там, и аз оплесках работата.
Всичко преебах. К'ъв съм тъпак!
Успокой се. Кажи какво стана?
Просто ми кажи какво стана?
Лола той ще ме убие. Направо ще ми види сметката.
Спри! Плашиш ме. Какво става?
- Да не са те хванали?
- Tова щеше да е нищо.
Всичко вървеше перфектно. Закарахме колите на мястото, пичовете дойдоха...
Платиха си, и всичко беше наред. Фасулска работа.
Минахме през границата, и ме оставиха на указаното място.
Отидох, дадох ги на експерта и той свърши работа за нула време.
И всичко беше като по часовник, с изключение на теб.
Теб те нямаше.
- И после?
- Нищо. Нямаше даже уличен телефон.
Не можех да си извикам такси и затова хванах метрото.
И там, там беше оня скитник...
спъна се, падна ми в краката и изведнъж се появиха контрольори.
И аз се измъкнах както винаги- Стар инстинкт.
- Чантата!
- Чантата.
Чантата!
Леле къв съм аматьор! Пълен скапаняк!
Все на мене ми се случва! Ако просто беше дошла да ме вземеш нямаше да се случи.
Стана толкова непредвидено. Друг път винаги си идвала навреме!
- Не се ли обади на следващата метростанция?
- Естествено.
Но беше твърде късно. Шибаната чанта вече я нямаше.
И знам кой я взел. Скапания просяк! Тоя шибан боклучия!
Сега е на самолета за Флорида или Хаваите...
или Канада или Хонг Конг или Бермудите или еба ли му майката къде.
- Ами Рони?
- Ще ме убие.
- Трябва да му кажеш.
- Забрави!
- Защо?
- Няма да повярва на нито една дума.
Веднъж си каширах един стек цигари. Веднага забеляза.
Той не вярва на никого.
Работата с тия мерцедеси беше нещо като тест...
да види дали може да ми вярва.
Колко имаше в..., в чантата?
- 100,000.
- Кво?
- 100,000. Тест.
- Мамка му!
Видя ли! Нямаш думи нали ?
Сигурен бях, че ще дойде ден в който и ти няма да знаеш какво да направиш.
Нали все ми разправяше: ''Любовта може да направи всичко.''
- Tогава намери ми 100,000 марки за 20 минути.
- 20 минути?
Да Рони каза в 12:00 на Уотър Тауър зад ъгъла.
- За 20 минути.
- Бягай Мани!
- Не.
- Защо не?
- Никой не може да се скрие от Рони.
- Идвам с теб.
След 20 минути Рони ще е тук, а аз ще съм просто един труп.
Стига Мани!
Какво стига? Така или иначе не можеш да ми намериш 100 бона!
Той ще ме изгърби и единственото което ще остане от мене ще бъдат 100,000 парчета...
разпръснати по света и край! Няма го вече Мани!
- Нищо не можеш да направиш!
- Млъкни!
Виж...
Чакай ме. Аз ще ти помогна. Стой там! Идвам след 20 минути. Ok?
И к'во ще направиш? Ще си дадеш дрънкулките в заложна къща ли ?
Къде си в момента?
В телефонната кабина, в центъра, точно срещу бар Спирал.
Добре, стой там и не мърдай. Обещавам ти че ще измисля нещо.
След 20 минути съм при теб! Ок?
Майната му. Ще вляза в супермаркета и ще ги изгърбя със 100 бона.
Забрави!
Рони каза че правят по 200 бона на ден, така че би трябвало да имат 100 по обяд.
Ти си луд! Не прави нищо! Просто стой в скапаната кабина! Идвам.
- Това е положението. Ще обера супера.
- Ти нормален ли си?
-Недей да правиш нищо! Стой там! Идвам.
-И какво като дойдеш?
Ще измисля нещо!
След 20 минути ще бъда мъртъв освен ако не обера супера!
- Не чакай!
- За какво?
Ще намеря парите някак си.
Влизам вътре в 12:00 ако не си тук.
Добре! Кой? Кой?
Татко!
Лола, на пазар ли отиваш? Купи шампоан.
Знаех си че зодия Стрелец ти е аксцендента.
Да, но трябва пак да помисля, не съм сигурна.
Е, да, но и ти си омъжена.
Ей! Внимавай къде търчиш !
Кучка.
''След това...''
Най-тежко е нощем.
Събуждам се и повече не мога да заспя.
Страхувам се от тъмното.
Аз! Да се страхувам от тъмното!
Никога не съм се страхувала от тъмното. Такова чудо никога не е било.
И си мисля за нас...
мисля си - вечно ли така ще продължава.
Няма ли все накога да се решиш !?
И тогава се питам какво изобщо правя тука.
Колко дълго ще продължава така? Докога ще се крием, докога ще лъжем?
Трябва ли да остарея чакайки мъж който не иска да е с мен?
Ей! Трябва ли ти колело?
50 марки. Като ново е!
Не.
''След това...''
Знам бе човек! Знам !
Разбирам, че са много пари!
500? Какво подяволите да направя със 500 марки?
Мерси.
Фонокартата ви!
Трябва да тръгвам. Майер ще дойде всеки момент.
Искаш ли да се видим довечера?
- Обичаш ли ме?
- Какво?
Обичаш ли ме?
Недей, не точно сега!
Обичаш ли ме?
Обичам те, по дяволите!
Тогава решавай.
Добре но не сега!
Все някога трябва да решиш.
Но защо точно сега, тук?
Защото съм бременна.
Хей, виж ти? Нашата малка принцеса, Лола! Каква чест.
- Защо тичаш?
- Пусни ме, бързам.
Госпожицата иска да види големия татко? Няма проблеми.
Съжалявам.
''След това...''
Кажи ми, искаш ли да имаш дете от мен?
Да.
Лола?
Татко.
Дъщеря ти?
Аз съм Юта Хансен от борда на директорите.
Извинявайте че ви прекъсвам. Спешно е.
Всичко е наред. Аз тъкмо си тръгвах
- Какво правиш тук?
- Какво прави тая тука?
Нищо.
Тате, ако ти кажа че се нуждая от помоща ти...
повече от всякога в живота ми, и ти си единствения който може да ми помогне...
ще ми помогнеш ли?
- Изглеждаш ужасно.
- Ще ми помогнеш ли?
-Какво има?
-Не мога да ти обясня сега. Ще ми помогнеш ли?
С какво по дяволите?
- Трябват ми 100,000 марки спешно.
- Какво?
Трябват ми до 5 минути или...
- Или какво?
- Ще се случи нещо ужасно!
Не разбирам. Какво им става на всички днес?
Моля те тате! Трябва да ми помогнеш! Моля те!
- Аз нямам 100,000 марки.
- Ами моята застраховка?
Какво за нея? Тя не струва 100,000.
Моля те, татко. Говоря сериозно. Не се шегувам.
-Напротив шегуваш се Лола! Не е сериозно!
-Ако не ми помогнеш той ще умре!
- Кой ще умре?
- Мани.
Кой е Мани?
Приятелят ми! Ходим повече от година!
-Даже не го познавам. Защо ще умре?
-Няма значение!
Добре, тръгвай с мене.
- Ще ми помогнеш ли?
- Разбира се.
Отивай си вкъщи и си лягай в леглото.
И кажи на майка ти, че няма да се прибера нито днес, нито утре, никога.
Махам се и се женя за друга жена.
Ще си имам деца, и се надявам да сме щастливи защото тя ме желае.
Писна ми да слушам, ''Всичко което правиш е да работиш. Винаги се правиш на шеф.''
Може и така да е, но какво от това! Не ви пука за нищо и всичко чакате от мен!
Уморих се да бъда глупака, който винаги е виновен!
Обаче моите пари ви идват добре нали? Е, свърши се тая!
И между другото, изобщо не искам да съм баща на чучело като теб.
- Да, но си ми баща скапаняк такъв!
- Не, не съм!
Ето казах ти най-накрая - не си от мене.
Сега вече знаеш.
Тоя дето те направи не доживя изобщо да те види.
Изведете я навън, ако обичате.
Хайде бе какво чакаш! Разкарай я от тука!
Всеки си има своите лоши дни.
До скоро.
Момиче...
какво ти се е случило?
Колко ви е часа?
Днес следобяд?
Ясно. Забрави.
Да всичко е наред.
Чакай!
Недей!
Мани, моля те!
Чакай ме!
Идвам.
Моля те.
Мани, моля те, чакай!
Всички долу на пода!
На пода!
Ръцете на тила!
Ръцете на тила!
Отваряй касите! Отваряй всички каси!
Отваряй ги и лягай долу ! Ще застрлям всеки който реши да се прави на герой!
Всеки който не ми хареса!
Мани !
- Лола, къде беше?
- Не можах да дойда по бързо.
- Ще ми помогнеш ли?
- Не може ли просто да изчезнем от тук?
Вече не. Както виждаш вече съм се накиснал.
Защо не ме изчака?
Чаках. Идваш твърде късно.
Е, с мен ли си?
Горе ръцете! Веднага!
Веднага!
Хвърли оръжието! Побързай!
Не мърдай.
Не е махнат предпазителя.
- Как да го махна?
- Малката ръчка отстрани.
Момиче, слушай...
Не мърдай!
Ела тук.
Прикривай ме. Аз ще взема парите.
Бързо, преди да са дошли ченгетата.
Не мърдай!
Мани?
Обичаш ли ме?
Разбира се.
Откъде си толкова сигурен?
Не знам. Просто съм.
Можеше да не си с мене, а с друга.
Защо не?
Защото ти си най-добрата.
- Най-добрата в какво?
- Най-доброто момиче.
По добро от всички момичета в целия свят?
Да.
Откъде знаеш?
Просто знам.
Просто така си мислиш.
Добре, така си мисля.
- Видя ли?
- Какво?
Не си сигурен.
Ти кво сега? Бъзикаш ли ме?
Какво щеше да стане ако никога не ме беше срещнал?
Какво искаш да кажеш?
Щеше да казваш същото на друга.
Да, щом това искаш да чуеш.
Нищо не искам да чувам. Искам да знам какво чувстваш.
Добре, моите чувства ми казват...
че ти си най-добрата.
Кои са тия ''твои чувства'' всъщност?
Това съм аз.
Моето сърце.
Твоето сърце казва, ''Здрасти, Мани. Тя е най-добрата.''
- Точно така.
- И ти казваш...
''Мерси за инфорамцията. До скоро.''
Точно така.
И ти правиш каквото ти каже сърцето?
Е, в действителност то не ''казва'' нищо.
Незнам.
Просто го чувствам.
Тогава какво чувстваш сега?
Че някой ми задава глупави въпроси.
Мани, ти изобщо не ме взимаш насериозно.
Лола, какво не е наред?
Искаш да ме зарежеш?
Незнам.
Мисля че трябва да взема решение.
Не, не искам. Не искам да те напускам.
Спри.
Лола, на пазар ли отиваш? Купи шампоан.
Знаех си че зодия Стрелец ти е аксцендента.
Да, но трябва пак да помисля, не съм сигурна.
Е, да, но и ти си омъжена.
Гледай къде ходиш смотанячко!
Шибана кучка!
- Хей! Трябва ли ти колело?
- Не.
- 50 марки.Като ново е!
- Ама е крадено!
500? Какво да правя със 500 марки?
Кажи ми, искаш ли дете от мен?
Да.
Дори и ако не е от теб?
Хей, виж ти! Нашата малка принцеса.
Много бързам!
Пускай ме нямам време!
Учтивостта и спокойствието са перлите на всяка принцеса.
-Моля те пусни ме нямам време.
-Малката порция гняв е полезна за сърцето...
кръвообращението, кожата.
Не ме интересува дали е станало случайно или не! Страхотно начало на съвместния ни живот!
Ако ми обръщаше повече внимание, нямаше да се случи.
Аз имам семейство!
Не мога да зарежа болна жена и три деца само за да угодя на "Ваше височество".
Жена ти пие от сутрин до вечер!
Е, и? Какво ли пък знаеш ти?
Не виждаш ли, че ни прекъсваш?
Лола?
Здрасти, тате.
Защо не почука преди да влезеш?
Какво става тук?
- Какво правиш тук?
- Това дъщеря ти ли е?
Затвори вратата.
За какво си дошла?
- Нуждая се от помоща ти.
- Виждаш че съм зает.
- Много е важно.
- По дяволите!
Защо ме занимаваш точно сега?
Имам проблем, разбираш ли ?
- Коя е тая ?
- Не е твоя работа!
Лола, напусни.
Отивай си вкъщи. Остави ме намира.
Не мога!
Защо?
Трябват ми пари.
- Тогава си намери на работа.
- Ще си намеря но ми трябват сега!
Дорбе, само и само да ми се махнеш от главата. Колко?
Не, не трябват ми много повече.
- Как така, ''много повече?''
- Много много повече!
Не те ли е срам да се държиш така нагло? Не виждаш ли, че имаме работа?
Изобщо не ми пука ! Скапана курва!
Само не смей..
Какво!
Ей! Какво правиш? По полека!
Изглежда днеска не ти е ден.
Не може винаги да получаваш всичко.
Тръгвай с мен.
Ти полудя ли?
- Мислиш че можеш да правиш каквото си поискаш а?
- Млъкни! Тръгвай пред мен.
Момиче, слушай. Нямаш представа как да го използваш.
Дай да се разберем като нормални хора.
Разкарай се.
- Слушай, скъпа, чакай да поговорим--
- Да го духаш!
- По дяволите!
- Комбинацията.
Тишина!
Лола какво...
по дяволите си мислиш че правиш?
Отваряй!
Лола има камери навсякъде. Не можеш да се измъкнеш.
Полицията ще бъде тук след секунди.
Казвал си че винаги закъсняват.
100,000. В плик.
Осъзнай се.
Остави баща си намира.
Не искаш някой да пострада, нали?
Нямам представа.
- Няма достатъчно.
- Как така?
Има само 88,000.
За взема още трябва да сляза в трезора.
Добре, тръгвай. Тръгвай, върви!
Побързай!
100,000.
Сложи ги там.
Чао татко.
Не може да бъде!
Ей момиче. Махай се.
Бягай от там!
Eй да не ти е омръзнал живота?
Внимание! Полиция!
Сградата е обградена...
- Каква е тая врява !
- Колко ви е часа?
Ей, махай се от пътя!
Може ли да ме качите? Моля ви?
Чакай, Мани. Идвам.
Почти стигнах.
Чакай! Ще се справим!
Лола.
Какво ще правиш ако умра?
- Няма да ти позволя да умреш.
- Да бе...
ами ако съм неизлечимо болен?
Ще намеря начин.
Ами ако съм в кома, и докторът каже, ''Остава му един ден''?
Ще те хвърля в океана- шокова терапия.
И все пак ако умра?
- Какво искаш да чуеш?
- Хайде де. Кажи ми.
Ще ида на остров Рьоген и ще разпръсна прахта ти във вятъра.
И след това?
Незнам. Тъп въпрос.
Знам какво ще стане. Ще ме забравиш.
- Не!
- Сигурен съм.
Сигурен съм че така ще стане? Може би ще си в траур само няколко седмици.
И всички ще са толкова състрадателни...
и всичко ще е толкова ужасно тъжно, и всеки ще те съжалява.
Ще можеш да покажеш на всеки колко си силна ''Какъв характер!'' ще си казват хората.
''Тя наистина се държи и не се тръшка в сълзи по цял ден.''
И после изведнъж ще се появи онзи наистина сладък младеж със зелени очи.
Той ще е толкова чувствителен, толкова внимателен.
И ти ще му говориш по цял ден.
Ще му разкажеш колко ти е тежко...
и колко си самотна и незнаеш какво да направиш...
и дрън дрън дрън.
След това ще се сгушиш в прегръдката му и ще ме зачеркнеш от списъка си.
- Мани.
- Какво?
Все пак си още жив.
Не?
Лола, на пазар ли отиваш? Купи шампоан.
Знаех си че зодия Стрелец ти е аксцендента.
Да, но трябва пак да помисля, не съм сигурна.
Да, но и ти си омъжена.
- Внимавай!
- Съжалявам.
Сигурен съм че съжаляваш.
Наденица с картофи.
И на мен от същото.
Майка му стара.
Животът наистина е странен понякога, не мислиш ли?
Кажи де? Ще те черпя едно пиене.
Трябва ли ти колело?
Давам го тънко. 70 марки.
Лола?
Г-н Майер?
Всичко наред ли е?
Не.
Кажи ми, искаш ли дете от мен?
Да.
Господин Майер е тук.
- Има и нещо друго.
- Не точно сега.
Г-н Майер пита дали да паркира или да ви чака в колата.
Тръгвам.
Това е най хубавия подарък за мен.
Ще се видим довечера.
Здравейте.
Здравейте, г-це Ягер.
- Здравей.
- Здравейте.
Здрасти.
- Радвам се да Ви видя.
- Здравейте г-н Майер.
Татко!
Чакай!
Знаете ли? Току що ми се случи нещо странно.
- Така ли?
- Да, с дъщеря ви.
- С кой?
- С дъщеря ви.
Татко!
Виж ти, кой е дошъл.
Благодаря.
Чакай.
Така че реших че за мен е най-добре да нямам деца.
Толкова много работя че те почти не ме виждат.
Внимавай!
Какво да направя?
Какво да направя?
Хайде де...
Помогни ми...
Моля те...
Само този път...
А пък аз ще продължавам да тичам.
Чакам...
Чакам...
Чакам...
Чакам...
Ей, да не ти е омръзнал живота?
- Как мога да играя?
- Купуваш си чипове...
- и ги проиграваш.
- Добре.
Не можеш да влезеш вътре в тоя вид.
Трябва!
Деветдесет и девет и 20. Какви чипове?
Един от 100?
Не стигат.
Моля ви.
Моля започнете залаганията.
Моля залагайте.
Край на залаганията.
Двайсет, черно, четно.
1,500 за черно.
Хилияда и 400.
Трихиляди и петстотин за 100 марки на 20.
Заповядайте 3,500.
Елате с мен ако обичате.
Само още една игра.
Моля започнете залаганията.
Двадесет, черно, четно.
Побързайте, дайте ми ги в плик.
Спри!
Това си е мое.
Знам!
Съжалявам.
Ами нещо за мен?
Поне това ми дай.
Какво правиш тук?
- Оставам с него.
- Какво?
Добре.
Мани?
Мани?
Хей.
Какво е станало с теб?
Тичала ли си?
Не се притеснявай. Всичко е наред. Хайде.
Какво има в тоя плик?
Превод и субтитри: Capelle e-mail: lola@capelles.cjb.net