BBC The Planets - Part 4 - Moon (1999) Свали субтитрите
Тук, на 12 септември 1959г.,
ракетчиците от Съветската космическа програма
подготвят изстрелването на сондата Луник 2.
Целта им е Луната.
Ако достигне целта си,
това ще е първият път, в който хората ще докоснат друг свят.
П
ПЛ
ПЛА
ПЛАН
ПЛАНЕ
ПЛАНЕТ
ПЛАНЕТИ
ПЛАНЕТИТ
ПЛАНЕТИТЕ
ЛУНА
40 години след това Луната все още е малко позната.
От какво е направена? Била ли е убежище на живот?
Как се е формирала?
Враждебността на Студената война отговаря на тези въпроси.
Съревнованието за Луната е изпитание за двете суперсили.
То води до най-великите научни открития, правени дотогава.
Започва с Луник 2.
Съветите имат технически познания за направата на космическа сонда.
За да отбележат идеологическа преднина, достигайки първи Луната,
не им достига само едно -
умението да проследят Луник през цялото време.
Не биха могли да докажат, че са били там.
Пред това предизвикателство застава един от инженерите на Луник - Борис Черток.
Трябваше да намерим начин да убедим света,
че наистина сме кацали на Луната.
Борис Черток Космическа корпорация „Енергия“ И тогава...
Борис Черток Космическа корпорация „Енергия“ се сетихме, че в Англия...
се сетихме, че в Англия...
има обсерватория в Джодрел Банк,
която имаше добре насочени антени,
най-добрите в цял свят.
Съветите изпращат съобщение до Джодрел Банк, Манчестър -
единственото място, откъдето може да се проследи сондата толкова далеко.
Негов директор е Бърнард Ловел.
За моя голяма изненада, намерих на телекса
съобщение от Москва,
в което се даваха всички подробности, трансмисионни честоти,
Проф. Сър Бърнард Ловел Директор на Джодрел Банк в което се даваха всички подробности, трансмисионни честоти,
Проф. Сър Бърнард Ловел Директор на Джодрел Банк както и точната позиция, изчислена
както и точната позиция, изчислена
за географската ширина и дължина на Джодрел Банк -
абсолютна индикация за намеренията да работим заедно в тази посока.
Така ние се появихме на сцената.
Когато съобщихме точното
време на старта и координатите на лунната орбита
от обсерваторията засякоха Луник
и го следиха по време на целия полет.
Открихме сигнала на Луник -
в уговорената позиция.
Това показваше, че Луник е на път за Луната.
Сблъсъкът беше...
2 минути и 23 секунди след 10 ч.
Тогава Луник се разби в Луната и сигналът престана.
В пресата се вдигна голям шум, защото
всички осъзнават, че руснаците са достигнали
удивителна степен в технологичното познание.
Трудно е да се опишат с думи чувствата, които вълнуваха всички,
участвали в реализацията на проекта
дълги години, дни и нощи, без всякаква почивка.
В крайна сметка, обаче, целият свят вижда резултата от труда им.
Синхронизирането е перфектно.
Седмица по-късно Никита Хрушчов става първият съветски ръководител, посетил Америка.
В речта си той вмъква реплика за космическата сонда.
Баща ми беше толкова развълнуван,
че каза на секретаря си:
„Какво мислиш, ако на представянето ни на американския президент
му дадем макет на сондата при първата ни среща?“
Тогава той отговорил: „Др. Хрушчов,
той няма да бъде много щастлив.
Професор Сергей Хрушчов Brown University, Rhode Island той няма да бъде много щастлив.
Професор Сергей Хрушчов Brown University, Rhode Island Няма да е учтиво така на първа среща.“
Няма да е учтиво така на първа среща.“
Баща ми каза: „Аз все пак ще го направя в Белия дом.“
Когато посети Белия дом, той каза:
„Г-н президент, нося ви най-добрия си подарък -
макет на сондата, която изпратихме на Луната.
Исках да си имате макет,
защото все още не можете да си направите сами това.“
Съветите вече са шокирали света със Спутник.
Първият в историята сателит.
Сега бяха достигнали Луната.
Следващата сонда Луник 3,
я заобикаля и прави първите снимки на Тъмната й страна -
страната, която е винаги с гръб към нас.
Земя, говори космонавтът. Чувствам се отлично. Продължавам полета.
На 12 април 1961г.,
Съветите поставят превъзходството си извън всякакво съмнение.
Юрий Гагарин става първият човек, летял в Космоса.
Прекалено достатъчно.
Новият американски президент се нуждае от своя исторически ход.
Очите на света...
сега са отправени към Космоса,
към Луната и планетите около нас.
Дадохме тържествено обещание,
че не искаме да видим космоса завладян
от враждебно знаме на завоевател,
а под флага на свободата и мира.
Избрахме да стъпим на Луната.
Избрахме да стъпим на Луната.
Избрахме да стъпим на Луната в това десетилетие, а също да свършим и други неща.
Не защото беше лесно, а именно защото беше трудно.
Хрушчов трябваше да реши дали да надбяга Америка до Луната.
Той призова генералите си на среща на секретно място в Грузия.
Срещата е документирана от сина му - Сергей,
самият той - учен ракетостроител.
Бях син на Хрушчов и никой не можеше да ми каже:
„Не снимай срещата!“
но когато започнах да снимам речта на Командващия военния флот,
всички военни шефове ме изгледаха така, че аз спрях.
Хрушчов подкрепя космическите достижения,
но не е готов да похарчи толкова много пари.
Беше дълъг спор
и накрая Хрушчов каза: „Добре.“
Състезанието започва.
И двете страни започват да тренират най-добрите си пилоти
за стъпването на Луната.
За учените това е уникален шанс
да проучат друг, различен свят.
Сред тях е геологът Фарук Ел-Баз.
Дойдох в САЩ, за да си намеря работа
и пишех молби за постъпване, които жена ми печаташе.
д-р Фарук Ел-Баз Университет на Бостън и пишех молби за постъпване, които жена ми печаташе.
д-р Фарук Ел-Баз Университет на Бостън Спомням си, че изпратих около 120 писма.
Спомням си, че изпратих около 120 писма.
Видях една реклама в едно списание...
взех го, за да го прочета и когато вечерта преди да си легна...
Жена ми попита: „Какво е това?“
„Нещо свързано с Луната и НАСА“
„Ти не знаеш нищо за това.“
„Едно писмо повече няма да навреди.“
тя го написа.
И това писмо беше номер 121...
а точно от него получих първия отговор.
На учените от двете страни...
Луната започва да им се струва по-близка.
Геолози като Александър Басилиевски...
имат нова цел.
Групата ни трябваше да избере мястото за кацане на Луната.
Беше много напрегната работа.
д-р Александър Басилиевкси Вернадски Институт, Москва Ден и нощ разглеждахме изображения,
д-р Александър Басилиевкси Вернадски Институт, Москва брояхме кратери и скали.
брояхме кратери и скали.
Инженерите задигаха данни от нас.
Защото ги използваха за конструирането,
за компютърни симулации на приземяването и други.
Беше прекрасно време.
Това беше за първи път в живота ми...
когато нещо,
което правех,
беше необходимо...
за други хора.
Жизненоважно за тях.
Това, което тогава знаехме за Луната...
беше откъслечно.
Телескопите показват светли високи области, наричани планини
и тъмни басейни - морета.
Има къгли кратери, които приличат на вулканични отвори.
Възрастта им, от какво са направени,
как са възникнали, всичко това е загадка.
Учените се надяват мострите от лунни камъни, които получат да осигурят отговорите.
Eдин от тях е Уилям Хартман.
Съществуваха 3 теории за това, откъде се е появила Луната.
д-р Уилям Хартман Планетарен научен институт, Аризона Първата бе, че Земята и Луната са раснали рамо до рамо,
една до друга през цялото време.
Другата бе, че Луната се е оформила на съвсем друго място в Слънчевата система.
Пристигнала е и била прихваната в орбита около Земята.
Третата теория гласи,
че може би от бързото въртене на Земята,
резултата е Луната.
Луната е отхвръкнала като капка вода от въртяща се топка.
Разкриването на произхода на Луната става цел на американската лунна програма.
Първото свежо прозрение идва от задачата
да се намери място, подходящо за кацане.
Сондите Рейнджър са изпратени на самоубийствени мисии -
да изпратят възможно най-близки снимки от повърхността, докато се разбиват в нея.
Първите изображения показват нещо, което никой не е очаквал.
Във всички посоки, Луната беше покрита с кратери -
Професор Х. Джей Милош Лунна и планетарна лаб., Аризона Във всички посоки, Луната беше покрита с кратери -
Професор Х. Джей Милош Лунна и планетарна лаб., Аризона астрономите вече са виждали най-големите от тях, определяйки ги като вулкани,
астрономите вече са виждали най-големите от тях, определяйки ги като вулкани,
но по-малките, които са навсякъде
не биха могли да са вулканични.
Единственото нещо, способно да ги причини са метеори,
които, падайки на повърхността, са оставили тези белези.
Рейнджър променя схващанията за Луната.
Това е студен, безжизнен свят, очукан от метеорити.
Не е ясно, обаче, от какво е направена Луната
и достатъчно трудно ли ще е да се ходи по нея.
Тогава идва поредният съветски успех.
Луна 9 каца успешно на твърда повърхност.
И носи поредната изненада.
Когато Луна 9 пристига на Луната
сигналите спират изведнъж.
Мислехме, че това е краят на сондата.
За наша голяма изненада сигналите се подновиха.
Съществуваше предавателна кутия за копия на снимки,
която се използваше за предаване на изображенията за вестниците.
Ние нямахме такава предавателна кутия.
Дейли Експрес бе този, който се отзова
и ни изпрати необходимото оборудване.
За наше учудване,
ние видяхме пред очите ни да се появяват лунни скали.
Това бяха първите снимки предадени от Луната.
Снимките заляха пресата.
Сензацията на века замалко не се превръща в международен инцидент.
На следващия ден се разгоря голям скандал
в нашите вестници. Заглавията бяха:
„Англичаните са откраднали
нашите снимки и данни.“
„Английски учен заграби нашите данни“
„Британските медии публикуват нашите снимки преди нас“
Бях много ядосан.
Снимките детайлно показват повърхността на натрошена скала...
мъртъв свят.
Фарук Ел-Баз тренира първите астронавти, които ще се разходят из този свят.
Това бяха бойни пилоти без никакъв опит в геологията.
За да ги накараме да мислят
и да се държат като геолози,
трябваше да ги потренираме много добре.
Във вулканичните планини на Аризона,
е направена възстановка на място от Луната.
Това кратерно поле, погледнато от въздуха,
точно наподобява изглед от лунното Море на спокойствието.
Трябваше да ги науча да правят наблюдения от орбита.
Ние ги доведохме да видят това кратерно поле,
след това ги накарахме да летят близо до повърхността,
да видят това, което щяха да видят от орбита.
Ние ги заведохме с T-38, на 7600 метра височина.
Симулирахме точната скорост на космическата сонда около Луната.
С астронавтите станахме много близки приятели.
Те ме наричаха „Краля“, защото името ми е Фарук
и съм от Египет, където крал Фарук беше на власт.
Превърна ми се в прякор по време на мисията.
Те казваха: „Кажи на краля това или онова“. Беше хубаво.
Басилевски никога не е работил толкова отблизо със съветските космонавти.
Тренировките им се провеждат при висока секретност.
Всеки месец те пътуваха до базата в Крим,
за да работят върху друг лунен проект.
Инженерите изпробваха дали 8-колесната машина, наречена Луноход,
ще може да бъде управлявана далеч на Луната.
Изминали са 30 г. откакто Басилиевски идва тук за първи път.
Когато дойдох за първи път,
тази област изглеждаше различно.
Нямаше трева,
а само пясъци и скали.
Всичко имитираше лунната повърхност.
Наричахме го Лунодрум.
Екипажът прекарваше тук много часове,
за да се упражнява...
как да управлява Лунохода по лунната повърхност.
Движи се. Първа - напред.
Потвърждавам, да се движа. Вдигам на максимум.
Трябваше да се научат как да спират,
как да се движат,
как да карат покрай кратерите, ето като този тук.
Целият този опит беше
много полезен за тях, за бъдещата им работа на Луната.
Следва Луна 10 - първата сонда в орбита около Луната.
Тя предава Интернационала за Конгреса на комунистическата партия.
Слушат го делегати на XXIII конгрес на Партията.
Американците се въздържат все още от пилотиран от космонавти кораб.
Но и Съветите са по-внимателни отколкото изглеждат.
Периодично питах руснаците, с които контактувах
кога възнамеряват да изпратят хора на Луната.
Те отговаряха винаги така:
„Когато се уверим, че можем да ги върнем живи.“
Те не вярваха, че американците биха могли да го направят.
Беше ясно, че те ще поемат само добре пресметнат риск.
Това предаване достига до вас
от половината път между Земята и Луната.
Америка прекратява пробните си полети и поема риска.
На Бъдни вечер - 24.12.1968г.,
Аполо 8 понася първия човек около Луната.
Всички системи са в готовност, Аполо 8.
ОК, Аполо 8 тръгва.
Яздиш най-добрата птица.
Ще се видим от другата страна.
Изчезвайки зад ръба на Луната,
те губят контакт със Земята.
Никога досега човешки същества не са били толкова самотни.
Аполо 8, тук Хюстън. Аполо 8, тук Хюстън.
Аполо 8, край.
Здравей, Аполо 8, чуваме ви високо и ясно.
Прието. Информираме ви, че тук е Дядо Коледа.
Потвърждавам. Вие сте най-добрите.
Изглежда, като че ли пилотираното кацане е следващата стъпка.
За първи път Америка поема инициативата в надпреварата за Луната.
След успехите, които имахме
да не полети около Луната първо
съветски космонавт беше много...
обидно.
Само тук някъде може да намерите...
спускаем апарат и пилотиран космически кораб.
Провеждахме в началото безпилотни полети.
Борис Черток Провеждахме в началото безпилотни полети.
Борис Черток Длъжни сме да кажем, че се провеждаха с голямо количество неуспехи.
Длъжни сме да кажем, че се провеждаха с голямо количество неуспехи.
От голямото количество опити,
само два безпилотни опити...
завършиха успешно.
Сергей Хрушчов открива,
че тази надпревара няма нужда от враждебност.
Кенеди два пъти се обърна към баща ми...
с предложение да обединим усилията си за Луната.
Първият път беше през юни...
1961г. във Виена.
Баща ми отказа.
Смяташе, че това ще накърни военната ни сигурност.
Вторият път беше...
есента на 1963г.
Баща ми беше готов да приеме поканата.
Той каза, че това е важно, ще ни спести пари и може би
ще извлечем както политическа, така и техническа полза.
Възможно беше един американски космонавт,
като Нийл Армстронг да стъпи на Луната с втория Юрий Гагарин.
Скоро след това, обаче, американският президент беше убит
и новият не повтори поканата за Луната.
Скоро след това самият Хрушчов е свален.
Лидерите, започнали надпреварата,
не взимат участие във финалния етап на битката за Луната.
Съветите имат последна надежда да изпреварят конкурентите.
Те подготвят Луна 15.
Робот, който да кацне на Луната,
да събере образци от почвата и автоматично да се завърне.
Може би ще успеят да решат загадките без да е нужно да се рискува човешки живот.
Съветите виждат възможност за победа,
ако успеят да вземат образци без опасност за човешкия живот.
Ако Америка погуби човешки живот на този етап,
отзвукът ще бъде ужасяващ.
Аполо Сатурн ръководи изстрелването.
Обратно броене за Аполо 11,
с който първият човек ще кацне на Луната.
През юли 1969г.,
и двете страни се подготвят за отделяне от Земята.
Всички системи функционират нормално.
Първи е изстрелян Луна 15.
Имаме отделяне.
Само 3 дни по-късно Аполо 11 се включва в гонитбата.
Напускам кулата след 13 секунди.
Отново обсерваторията Джордел Банк слуша.
Следвахме Луна 15.
За наша изненада сигналът изведнъж прекъсна
и стана ясно,
че Луник се е разбил в повърхността на Луната.
Ще следвам LEM.
Това е една малка стъпка за човека
и една гигантска крачка за цялото човечество.
Кажете ми, имате ли картина, Хюстън?
Твърде бързо профучаваш през панорамата.
Това е първата панорамна снимка.
Когато Луна 15 се разби на Луната...
и узнахме, че Аполо 11 ще кацне успешно
и че те ще донесат образците,
изпитахме нещо смесено между
ревност и разочарование.
Но все още бяхме достатъчно силни и разбирахме,
че можем да го направим втория или третия път.
Но не бяхме първи.
Прекрасно. Не е ли това прекрасно?
Великолепно разрушение.
Астронавтите започват да събират образци от лунни скали.
Изглежда прекрасно оттук, Нийл.
Ще ви дадем подробности как е тук.
Изглежда като...
сбирка на всякакви разновидности от форми,
ъгловати структури.
Могат да се намерят всякакви разновидности на скали.“
В Съветския Съюз започва разследване на катастрофата на Луна 15.
По-голямата част от екипа са изселени далеч от Москва.
Един от малкото, които остават, е учен, направил картите на лунната повърхност
Наталия Бобина.
Още на следващия ден се проведе голямо разследване.
Нарекохме го Генералско, защото го провеждаше генерал Мелников.
Беше страшно, разбира се.
д-р Наталия Бобина Вернадски институт, Москва Беше страшно, разбира се.
д-р Наталия Бобина Вернадски институт, Москва Бяхме уверени, че не сме виновни за това.
Бяхме уверени, че не сме виновни за това.
Единствено се страхувах, когато си мислех:
„Господи, дали не съм дала грешни координати?“
Ние имахме такива строги проверки, че просто нямаше как да е станало това.
После се оказа, че бил този човек, който беше отговорен за висотомера.
Който показваше височината.
Той заяви, че неговият висотомер е напълно възможно да показва
минус вместо плюс.
Всички така се зарадвахме,
реши се, че той е виновен за сблъсъка.
С това приключи всичко.
За нас общо взето добре.
Тримата мъже и техния безценен лунен товар от 21 кг се завръщат на Земята.
Аполо 11, тук е Хорнет, край.
Учените нямат търпение да вземат образците в ръцете си.
Геологът Харисън Шмит е от най-нетърпеливите.
Той е един от шестимата учени, избрани за тренировките.
Техните надежди да летят до Луната не са големи.
Шмит превъща желанието си да разбере лунната геология
в свой личен кръстоносен поход.
Очакването да взема в ръцете си лунен образец беше мъчителен момент.
Бяхме радостни от осъществяването на целта си
д-р Харисън Шмит Геолог на Аполо Бяхме радостни от осъществяването на целта си
д-р Харисън Шмит Геолог на Аполо и очаквахме да имаме нещо, върху което да работим,
и очаквахме да имаме нещо, върху което да работим,
за да започнем опознаването
на Луната - как е била образувана и какво означава това за Земята.
Повечето скали са идентични с основния вид скала на Земята.
Базалта,
който е образуван, когато разтопени скални маси от вътрешността
са се просмукали на повърхността, а после са изстинали и са се втърдили.
Първата мостра беше на 3.9 милиарда години -
по-стара, отколкото повечето от нас подозираха.
Изследвайки тези вълнуващи скали,
ние научавахме всичко за Луната.
Вторият опит на Съветите с лунохода им
донесе няколко грама почва от различни части на Луната.
Радвахме се много, че все пак, най-накрая получихме почва.
Американците, разбира се, вече бяха донесли много килограми,
а ние имахме само няколко грама.
Отначало се чудех, струваше ли си толкова дългото чакане.
Но после геохимиците ни обясниха,
че няма значение килограм или грам.
За химията това не е важно.
По-ранните мисии до Луната осигуряват доказателства
на учените, които искат да разберат
как се е образувала тя.
Дали е растяла паралелно със Земята,
или се е откъснала от младата планета?
Дали е образувана някъде...
и е била хваната от земната гравитация?
Докато изследвахме скалите на Луната открихме,
че изотопите на кислорода...
са същите като на Земята.
Всички метеорити от другите части на Слънчевата система
имат различен набор от кислородни изотопи
в различни пропорции.
А Луната има същите като Земята.
Изглежда, че Луната не е образувана много далеч оттук.
Това превръща в най-правдоподобна теорията, че Луната е съставена от същите материали като Земята.
Ако е така, то съществуват загадъчни разлики.
Джей Милош е учен, борещ се да ги проумее.
Най-очебийното нещо при лунарните скали е, че те са много сухи.
Не съдържат нито една молекула вода, доколкото знаем.
Това поддържа идеята,
че Луната е дошла отнякъде другаде.
Ако е изхвърлена в ранен етап или е расла заедно със Земята
вие очаквате там да има вода. Други факти, обаче,
говорят, че не би могла да дойде от другаде.
Конфликтът между фактите
обърква учените за произхода на Луната.
Всички донесени досега проби са базалтови -
скали, които някога са били разтопени във вътрешността и са потекли от пукнатини по лунната повърхност.
Досега никой не е намерил парче от първична скала,
което би могло да хвърли светлина върху въпроса за формирането.
Ако някога са били нужни геолози на Луната,
то това е точно сега.
Аполо 15 има важна научна мисия.
Бях в дублиращия екипаж на Аполо 15.
Можех да имам шанса да отида на Луната.
Тогава започнаха да отменят мисиите. Аполо 20, 19...
После Аполо 18 беше отменен.
Шансовете ставаха все по-малки.
Очакванията ми, че ще полетя не бяха големи.
Целта на Аполо 15 е да намерят автентична, оригинална мостра.
Учените предполагат, че ще е близка до базалта.
О, момчета, тук е прекрасно!
Вижте тази бразда. Тук геологията е прекрасна.
Браздата на Хадли - гигантски каньон, широк около 2 км.
Джим, защо не подскочиш до там? Нека да ти затегна колана.
Вижте как се катери по хълма.
Момче, това се казва пътешествие.
Скот и Ървин пътешестват по-далеч от всеки друг.
Не мога да повярвам, че пристигнахме при тези планини.
Направихме го. Тук има прекрасна малка долина.
Това са твърде големи планини, за да ги прелетим открай-докрай.
Те се съсредоточават върху задачата си да намерят парче от първична материя.
Виж блясъка!
Почти мога да видя съединяването тук.
Мисля, че току-що намерихме това, което търсим.
Мисля, че току-що намерихме това, което търсим.
Кристалинен камък. Да, сър! Това е златна мина.
Трябва да има диаманти наблизо.
Те намират скала,
искряща от минералните кристали.
Ще направя снимка.
Парчето е на възрастта на Земята - 4,5 милиарда години.
То става известно под името Камъкът на Генезиса.
То не е базалт, а много по-сложна скала.
Геолозите знаят, че този камък би могъл да се образува само,
ако някога Луната е била разтопена изцяло.
Но толкова малко и студено тяло, каквото е Луната, не би трябвало някога да е било горещо.
Раждането на Луната се превръща във все по-голяма загадка.
Друго откритие, обаче, почти засенчва Камъка на Генезиса.
От орбита Ал Уордън съзира как изглеждат пепелните конуси -
върховете на вулканите.
Гледам много интересно нещо.
Прилича на поле от пепелни конуси.
Той беше попил моите инструкции и тренировки.
Каза: „Кажете на Краля, че виждам поле от пепелни конуси.“
В резултат на наблюденията му от орбита
бе определено местоположението на Аполо 17,
доказващо, че астронавтите, наблюдаващи от орбита могат да долавят добре детайлите.
Ако това са скорошни вулкани,
би ли могло да се окаже, че Луната е активен свят?
Аполо 17 е последната мисия.
На борда е Харисън Шмит.
Единственият учен, който вече е летял до Луната.
Готови за приземяване!
Самочувствието е добро. Чакайте кацане.
Свалям на втора... Всичко е наред.
Шест метра.
Превключвам на втора. 3 метра
3 метра. Осъществих контакт.
Той каца в долината „Taurus Littrow“,
мястото с пепелните конуси, забелязано от Аполо 15.
Красотата тук няма да ме обърка.
Но влязох в образа на полеви геолог.
Това е професията ти и имаш само три дни, за да я упражниш.
Така че, давай.
При второто си пътуване през лунното поле, Шмид и Кърнан отиват до кратера Шорти.
Беше на 5 км от базата и те стигнаха бързо.
Нямаме много време.
Знам, Боб, знам.
Знаехме, че ще бъде кратка спирка.
Само половин час, заради запасите ни от кислород.
Това са 29 минути, а те тръгнаха малко по-късно.
Предчуствахме, че може да видим нещо вълнуващо,
ако това се окаже вулканичен кратер.
Тръгнах към ръба на кратера.
По пътя забелязах някакъв оранжевоподобен материал
и вълнението ми нарасна.
Тук има оранжево петно! Всичко свърши!
Това е вулканичен отвор!
Мога да го видя оттук. Оранжево е.
Изглеждаше като доказателство за скорошна вулканична дейност.
Това хвърля ръкавица на всичко, което по-ранните мисии бяха открили.
Започнах да копая ров.
Фантастично, спортни фенове.
Време е за копаене.
За половин час те събират, колкото могат повече почва.
Как се е озовала оранжева почва тук?
Трябва да тръгват.
Няма достатъчно време.
Колкото и да не искат - няма време.
По-добре е да им се изясни, че трябва да се оттеглят.
Бихме желали да тръгнете незабавно.
Добре.
О, Боже, времето лети!
99, насочвам се. Три, две, едно, запалване.
На път сме, Хюстън.
Това са последните хора, стъпили на Луната.
3-0-8 са координатите. 122 метра. Върви добре.
Луната беше почти пълна,
бързо се отдалечаваше от нас,
но все още разполагахме с няколко часа
да се обърнем и да видим къде сме били.
Това беше най-емоционалния момент в моя живот.
Вълнението ме задавяше.
Оранжевата почва в действителност се оказа резултат от вулканична дейност.
Но беше много древна.
Изглежда Луната не е активна от милиарди години.
Изследването на Луната все още не е завършило.
Една година след американците
съветският Луноход преброжда лунната повърхност,
разбулвайки пейзажи, невиждани досега.
Движение - 10 м напред.
Разбрах Ви - 10 м напред.
Прието.
Давам Ви команда на 6.
Най-накрая то започва да прегрява.
Казах на шефовете:
„Утре Лунохода ще умре.
Нека умре, както казваме в Русия, с фанфари.
Нека накрая да върви не по гладката повърхност,
а до близките планини.“
Страхувахме се да ходим там, защото беше опасно.
защото е много опасна повърхност. Аз отказах.
Не, не бива да поемаме този риск.
И така, той умря с фанфари.
Няма мисия, която да е дала описание на лунния строеж.
Но те показаха, че тя е стара колкото Земята.
Направена е от същите скали, но не съдържа вода.
И някога е била напълно разтопена.
Какво би могло да свърже всички тези факти заедно?
През седемдесетте години се появяват първите теории
за произхода на всички планети.
Ранната Слънчева система е представена като стихия,
в която множество тела растат бързо,
състезавайки се за повече пространство.
Тези нови теории навеждат Уилям Хартман
на мисълта да прегледа отново данните от мисиите.
Той излиза с любопитна идея за произхода на Луната.
Когато Земята се е оформяла,
тя не е била единственият обект на това разстояние от Слънцето.
Този втори най-голям обект взима крупно и последно участие
в процеса, при който Земята се е оформила почти окончателно.
Това тяло се разбива в планетата ни,
откъсвайки от нея значително парче.
И така, Луната се е образувала от отломките,
разхвърчали се около Земята.
Хартман предполага, че в това далечно време
Земята се е сблъскала със свят, голям колкото Марс.
Някак, Земята успява да оцелее.
Въртящите се отломки се съединяват, образувайки Луната.
За много учени идеята на Хартман е доста пресилена.
Когато чух за тази теория, предложена от Бил Хартман,
моята първа реакция бе много близка до шок.
Сигурен бях, че за седмица
ще успея да направя някои изчисления
и да покажа, че това, което той предлага просто не може да стане.
Работех с най-мощните военни компютри,
за да открия пропуските в тази теория,
когато започнах да осъзнавам, че тя е възможна.
Колкото повече я обмислят, толкова повече става ясно,
че теорията приляга на фактите.
Ако идва от Земята, става ясно защо скалите са същите.
Горещината - резултат от гигантския сблъсък, обяснява факта, че някога Луната е била разтопена,
а също и защо водата от скалите се е изпарила.
Измина четвърт столетие откакто напуснахме Луната.
Оттогава сондите летят към краищата на Слънчевата система,
към планетите гиганти и техните луни.
Те ни разкриват, че не само нашата Луна е родена в резултат на насилие.
При Уран странната, закърпена повърхност на Миранда предполага,
че някога малката луна е била взривена на парчета,
а после се е оформила отново и се е установила в орбита около Уран.
Може би пръстените на Сатурн са били някога негова луна,
разбита от друго тяло
като отломките са останали да кръжат като поредица от пръстени.
Доказателства за насилствен произход има на всякъде из Слънчевата система.
Имаме система от планети с относително еднакви свойства.
Ако ги разгледаме детайлно, сходните свойства се оказват доста странни.
Една има система от пръстени, а друга - голям спътник,
резултати от сблъсъците, съпътствали формирането им.
Пътуването до Луната разкрива бурното минало
на Земята и съседните светове.
От друга страна, това промени виждането ни за планетите.
Пътуването до Луната ни издигна.
Издигна човечеството...
извън пределите на Земята.
Осъзнахме, че човечеството е способно да напусне Земята
и да открива нови светове.
Каквото научихме от Луната,
го приложихме на Марс, Венера. Юпитер и останалите планети.
Това беше трамплинът, който помогна на човечеството
да последва своето въображение и своите мечти,
да започне да изследва цялата вселена.
Превод от английски: Pissana_Svetlana Руските части: Valeri_ab
Превод от английски: Pissana_Svetlana Руските части: Valeri_ab
Редакция и тайм-код: Nikra Studio ® © 2004г.