La Cite Des Enfants Perdus (1995) (La.cite.des.enfants.perdus.(1995).CD2.BG.srt) Свали субтитрите
- Момичето...
Да. Да удави се. Нямаше да я спася.
- Трябва да си двойно по-щастлив.
- Защо подсмърчаш?
Аз подсмърчам? Е и? Настинах.
- Да си готов след половин час.
- Половин час?
Циклопски камион отвлече малкото братче.
Отвлече Донре.
Много смешно. Какво правите тук?
Ами, не беше много умно от твоя страна да изчезнеш.
Съжалявам, но на нас с Уан ни се случиха невероятни неща.
Да бе?
Циклопите крадат децата.
И ако искаш да знаеш изглежда, че това не притеснява г-н Уан.
Той взима момиченца.
- Кой казва така?
- Пипо го е видял.
- Тази вечер.
- В бара.
Виждам, че вече се чувстваш доста по-добре.
Държиш на ликьор. Силен мъж като теб.
Това тяло, здраво, като скала.
Може ли да те докосна?
О, уау!
Хубави са, нали?
Не искам да се хваля, още не са ме предавали.
Малкото ми ангелче.
Малко ангелче. Живота е толкова гаден.
По-добре ли се чувстваш?
Студен ли съм?
Шегуваш ли се? Като радиатор си.
Радиатор.
Трябва да се засрамиш!
Разбира се, че съм Миет! Да не си очаквал Дядо Коледа?
Когато се съвземеш малко, пак ще говорим.
О, няма проблем. Ще ви оставя насаме.
Ще се видим по-късно, г-н Уан.
Знам, къде е брат ти.
Та ти си напълно разбит.
Наистина си ти.
- Но как успя да...
- Няма да ми повярваш.
Разкажи ми.
- Не, трябва да го взема с мен.
- Много е тежък.
Виж го само в какво състояние е? Няма да можеш сама да го носиш.
- Може би ти ще ми помогнеш.
- Аз?
Да, но този път наистина.
В затруднено положение съм.
Знаеш, че не съм го направил за пари.
Не съм те предал.
Защо се бави?
Бързо, бягай! Давай, тичай!
Те си мислят, че си се удавила. Остави ги да вярват в това.
Трябва да направим нещо.
Спусни го!
Хвани го! Внимателно!
Чудесно!
- Добре свършена работа.
- Хванахме го, като една голяма риба.
Какъв е проблема? Какво ти е направил?
- Какво ти е направил?
- Безотговорна си.
- Сигурно си влюбена.
- За много забавен ли се мислиш?
Той е възрастен, и ти го знаеш.
Може да е голям, но не е възрастен.
А може би и ти не си толкова малък съсщо.
- И от теб, и от теб.
- От мен не е.
Добре, разбрахме намека.
- Чао.
- Чао, Миет.
По-добре да тръгваш. Скоро ще се стъмни.
Уан?
Спиш ли?
Какъв си бил преди?
Моряк.
Ловец на китове.
Една нощ...
чух как един кит пее.
След 8 опита...
не успях да уцеля кита...
и си загубих работата.
Какво е да имаш малък брат?
Поддържа те...
жив.
Поне не може да се оплаче, че няма кой да се тревожи за него.
Донре... малък брат.
Миет... малка сестра.
Какво правиш?
Радиатор.
Добре ли си, Миет?
Кошмар ли сънува?
Отново видях онази жена.
Сещаш ли се, онази която краде деца.
Имаше големи топки на входа...
с бодли.
Мини?
Татуирания мъж знае къде ги водят.
Картата на минното поле е татуирана на тялото му.
Ти си бил моряк, нали. Трябва да знаеш за татуировките.
Голям здрав мъж. Малко глупав.
Сега започвам да си спомням... с червена коса.
- И маймунски ръце.
- Той трябваше да ни го доведе.
Нищо не си ни донесъл.
- Нищичко!
- Но той щеше да ме очисти, кълна се!
Млъквай!
- Светулките. Не ги наранявайте.
- Бихме ли направили това?
Напротив. Убий го.
Тези кучки. Вечно се заяждат с мен.
Шефе?
- Момчето ти е изяло вечерята.
- Няма значение.
Бил си гладен, няма съмнение, ангелче. Ела по-близо.
Без грубости, Мишинка. Все пак, този младеж ни е гост.
Безмилостната самота.
И никой... никой не е пощаден.
Дори и великите умове. Което показва....
колко много оценявам...
изненадващото ти посещение.
Добре че нямам уши да слушам тези глупости.
Мишинка, струва ми се, че вече става късно за Ървин.
Много се е изморил.
Съжалявам, чичо Ървин.
Кажи ми...
вярваш ли във влиянието на...
пълнолунието?
А във върколака?
Явно те интересува само яденето.
Изобщо не те е страх от мен.
Ние сме направени един за друг.
Ти си детето от което имам нужда.
Мишинка, кажи на всички.
Ето. Тук правят татуировки.
Петнайстия който вийдаме.
Хей, Кро-Мангон, поспри малко! Изтощих се.
На всяка твоя крачка, аз правя 3.
Кажи ми...
след като намериш брат си какво ще правиш?
Не знам.
Ще започна работа.
Къща.
И един ден...
ще се оженя, може би.
Добре, какъв тип жена?
Още е рано да мисля за това.
Трябва да намерим нови обувки с размера на Уан.
"Миет до живот"
Сигурен ли си, че не помниш?
Той е бил моряк, работел на минните полета. Вие сте му направили татуировката.
Той с удоволствие ще ви отговори на въпроса.
Какво по дяволите е това, мамо?
Не може да е подводница. Минава покрай мините.
Това е месията. Месията идва да ни спаси.
Ако беше той, щеше да ходи по повърхността на водата.
Две ръце са по-силни от една.
Здравей, Миет.
О, не!
Само не казвайте, че сте ни забравили. Дни и нощи не сте се обадили.
- Започнахме да се притесняваме.
- Недейте.
Никога няма да се върнем. Нали, Уан?
Никога не сте били по-прави.
По-добре ни дай тези бижута, по-бързо.
Добра работа. Много добре.
Сега ще изсвирим мелодийка специално за теб по наш си начин.
Прощална мелодия. Става ?
Ще я убие.
Няма ли да млъкнете? Млъкнете казах!
Млъквайте!
Стана инцидент!
Двете деца се измъкнаха, Зи.
Но не е приключило, нали?
Те се крият.
- И защо се крият?
- Защото не искат да свирят.
Значи затова се крият.
О, ти си, малката ми бълхичка.
Кажи ми къде си била.
Колко ужасно.
Какво прави октопода?
Драска.
Давай. Внимателно.
- Много смърдиш, кучко!
- Ти си кучка!
Кучка ша викаш на ....
Умри!
Пусни ме! Така боли!
Умри, луда вещица!
- Същата си като мен.
- Не е така!
Не аз съм като теб, ами ти си като мен!
Стара чанта такава! Ще те убия!
Първо аз ще те убия!
- Ще ти откъсна носа!
- Умри!
Ако умра, и ти ще умреш!
Да не си мислиш, че ще живееш вечно. Мислиш си, че си по-добра.
Ах ти, стара тъпа кучка!
Днес няма мигрена.
Трябваш ми в отлично състояние.
Твоята загриженост ме трогва дълбоко.
Малкото детенце ли е виновно за това?
Идеален образец за безгрижие.
Тази вечер е последният ми шанс.
Какво има?
Нещото вече е тук, мамо.
При нас.
Какво ще правим сега?
Само без паника!
Мъже ли сте вие? Да или не?
Не.
Стига с глупостите! Огледайте и докладвайте!
Експлозивите!
Изчезнали са.
Дойде оттам. Трябва да има някакъв проход.
Много е тясно.
Заслужава си да опитаме. Отивам.
Започваме наистина да се привързваме един към друг.
Съсредоточи се върху гласа ми, Кранк.
Заспиваш.
Пренасяш се в пространството.
Все по-дълбоко.
Хайде заедно, ще отворим вратата.
Моля те не ме наранявай.
Недей.
Чао, скакалче.
- Ти, професоре.
- Няма вече професор, Марта.
Ужасна грешка. Трябва да бъде поправена.
Аз те познавам.
Малкото ми раче.
Попаднала си на кофти място, нали?
Бягай.
Бягай преди да е станало късно.
- Боли ли?
- Да. Алергичен съм към стомана.
Няма проблем. Той ще заличи всичко като грешката, ще видиш.
Той ми обясни. После ще се почувстваш по-добре.
Да. Той наистина знае.
- Той е оригинала.
- Какво правиш?
- Намерих го.
- Кого?
Ето го.
- Оригинала.
- Оригинала?
- Голям шок, нали?
- Оригинала.
Това е оригинала.
Но аз съм оригинала. Аз съм!
- Не, аз съм.
33% натриев нитрат, 20% глицерин карбонат и S02.
Много странно. Напомняш ми за някой. Всички вие.
Е, хайде.
- На работа.
- Хей! Ами децата?
- Забрави ли?
- Разбира се! Малките дечица.
Нали за тях дойдох. Дори им донесох това.
И това.
Нали ще им ги дадеш?
Хайде! Да вървим!
Моля те, помогни ми! На къде е пътя?
Г-це?
Г-це?
Изхода е натам.
Вземи ключа. Ето.
Само не го наранявайте.
Иди да спасиш децата.
Ето те и теб най-накрая. Толкова дълго те чаках.
Има ли някой?
Само аз съм. В аквариума.
Приближи се. Не се страхувай.
Вие ли говорите, г-не?
Да. Помниш ли мините и петролната сонда всъня?
Помниш ли? Това беше мое съобщение.
Не ме правете на луда, г-не.
Ставай, мъниче. Трябва да тръгваме.
- Събуди се.
- О, не! Ще го убиеш!
Под хипноза е.
Има само един начин.
Иди да го намериш...
в хватката на злото.
В съня.
Гледайте, мога без ръце!
Не мога да повярвам.
Какво правя тук?
Не се тревожи. Всичко ще бъде наред.
Щом казваш така, г-не.
Аз дори не познавам дребосъка.
Но аз те познавам.
А дребосъка можеше да е и твой брат.
Не се плаши. Просто се отпусни.
А сега затвори очи, слушай гласа ми...
и заспи.
Бъди смела, момичето ми.
Коя си ти? Защо си в съня ми?
- Защо и той е в съня?
- Защото не го е страх от мен.
Нека заема мястото му.
Ти какво ще спечелиш от това?
Брат.
Ако заема мястото му, може някога пак да видя по-големия му брат.
Искаш да ме излъжеш нещо, нали?
Не рискуваш кой знае колко.
Така да бъде.
Много добро пиленце си.
По някой път е по-добре да се приземиш в боклука, нали?
По-добре се махай оттук.
Скоро всичко ще избухне!
Имах странен сън.
Бях много, много стара.
А ти беше мъртъв.
Празното пространството е като вечността!
О, не, чичо!
Heave, ho!
Гребете по-бързо, момчета! Следва ни!
Какво искаш да кажеш, че ни следва? Развържете лодката, идиоти.
Върнете се!
Аз съм! Вашият създател!
Аз ви създадох! Аз ви дадох живот!
Ървин! Чуваш ли ме?
Заповядвам ви да се върнете!