La Cite Des Enfants Perdus (1995) (La.cite.des.enfants.perdus.(1995).CD1.BG.srt) Свали субтитрите
Кой открадна детската му мечта?
Лудия гении Кранк с коварния си план.
До къде ли ще стигне с проклетите си дела?
Дали приказката ще приключи трагично...
или с щастлив край?
Приближете, дами и господа!
Елате насам! По-близо.
Не се страхувайте.
Вижте най-силният мъж на света.
Вижте тези вериги, направени от стоманата...
използвана да повдигне...
Да, приятели...
Истинската светлина е невидима.
Влезте в коридора на сенките,...
който ще ви отведе в света на избраните.
Забравете за зрението си.
Знам, че сред вас има скептично настроени...
които се страхуват да споделят с нас богатството на нощта.
Бъдете смели. Забравете за зрението си.
Извадете очите си и се присъединете към нас.
Помогнете ни да направим света по-добър.
Трошача Боунс отново ще опита да огъне стоманата...
използвайки само ръцете си.
Дами и господа, моля ви за пълна тишина...
по време на номера.
Трябва да ви помоля, за вашата собствена безопасност...
да не го гледате в очите...
защото силата на концентрацията му е толкова силна...
че може да предизвика церебрална парализа...
сред по-слабите от вас.
Готов ли сте, г-н Уан? И сега, внимание!
Малък крадец!
Крадеш от сираци. Ще те науча аз теб!
Пусни!
Какво става? Какъв е проблема?
Бедния човек, не е добре.
Не мърдай! Ако мръднеш си мъртъв!
Донре!
Убийте го!
Кой е това?
- Той е силния мъж на панаира.
Не го познавам.
Какво искаш?
Те хванаха малкото ви братче
Явно не е дошъл сам.
Я виж ти, дечица.
Явно се справяш наистина добре.
Благодаря, че ни изчакахте.
Благодаря.
Имайте в предвид, че слуха ми е толкова остър...
че мога да чувам мислите ви.
Идете да си купите сладки.
Не прекалявай.
Хайде. Размърдай си задника.
Давай. Тук.
Движение!
Вземете инструментите и да изчезваме.
Движение!
Ах, тези проклети циклопи.
Не се притеснявай. Знаем къде да ги намерим.
- Ами той?
- Какво за него?
Ти ни помогна да се измъкнем. Вземи. Сега сме квит.
Хей, момиченце. Циклопи. Знаеш ли къде можем да намерим циклопи?
Да не си се загубил случайно?
Изчезвай!
Честит рожден ден, скъпи ми чичо.
Желаем ти всичко най хубаво.
Надяваме се тази торта да ти донесе много щастие.
Късмет и успехи.
Изчакай докато духне свещите!
В добро и лошо, винаги ще бъдем заедно.
Честит рожден ден, чичо Ървин.
Торта за мен?
Наистина сте много мили.
Готови ли сте, деца?
Ти не. Ти си настинал.
Раз, два.
За какво е целия този шум?
Но, скъпи, днес Ървин има рожден ден.
Рожден ден?
Но, разбира се. Как съм могъл да забравя?
Хайде да празнуваме.
Нека всички да се забавляваме.
Хайде всички да викаме! Крещете!
Кранк върни се, снощи се замислих за нещо
Ако тези деца сънуват само кошмари...
вината сигурно е в теб.
Защо не потърсиш причината за мъката си...
в молекулярното изследване на сълзите си?
Но кой би могъл да ме разплаче?
Ами, шефе...
ние бихме могли да те разплачем от смях.
Аз съм гном, голям съм кат' бидон.
Принципен човек съм, и съм пълен с боб.
Момичетата в Испания, пеят моите припеви.
Толкова ме боли, че ще полудея.
Не трябва да се ядосваш.
Братята ти се стараят максимално.
Братята ми?
Може ли аз да опитам?
Давай.
Имало едно време един учен, толкова надарен...
че можел да създава живи същества.
- Наистина забележителен мъж.
- О, приказка.
Вече усещам как сълзите ми напират в очите ми.
Тъй като нямал нито жена, нито деца...
решил да си ги направи в лабораторията си.
Започнал с жена си, като я превъплатил..
в най-прекрасната принцеса на света.
За съжаление, лошата генетична фея омагьосала учения Алас...
толкова много, че принцесата била висока метър и двайсе.
После клонирал 6 деца по свой образ и подобие.
Верни, трудолюбиви, били толкова еднакви...
че никой не можел да ги различи.
Но съдбата отново му изиграла лош номер, давайки на всички тях проблеми със съня.
С желанието си да си говори с някой, той израснал в една консерва...
бедният обладан от мигрена мозък.
И тогава, най-накрая, създал своето творение...
по умен от най-умния мъж на Земята.
Но за съжаление, учения направил голяма грешка.
Въпреки забележителното си творение, учения също имал дефекти.
Той никога не сънувал.
Не можете да си представите колко бързо остарял...
защото бил нещастен.
Шефе.
Ето!
Гутатор, бързо!
Гутатор!
Тогава учения полудял до такава степен...
че повярвал, че една сълза би могла да го спаси.
И след като извършил множество порочни дела...
умрял в жестока смърт...
и никога не разбрал що е това сън.
Изчезвайте!
Всички, вън!
Чао, чичо. Честит рожден ден. До довечера.
Тишина...
смотаняко!
Какво очакваш да правим с това?
Не струва и пукната пара.
Но поне е хубаво, нали?
Не си играй с нас.
Онзи крадец няма вечно да стои зад теб и да те защитава.
Добре, разкарай се.
- Това ли е всичко?
- Опасявам се, че да.
Ако продължаваш да нахалстваш...
Ще съжаляваш.
Знаеш, че сираците са в изобилие, Миет.
Слушай внимателно, Тадпол.
Не искаш да те хвърлим в дупката, нали?
- Там е много студено.
- И непрогледен мрак.
И е пълно с паяци.
Така, че ни дай всичко.
Добро момче.
Видя ли? Важно е желанието.
А сега и другата пачка.
Квартала е спокоен и изолиран. Но бъдете внимателни.
Никога не може да сте спокойни.
Ще вървите натам с всички неща.
Когато пристигнете ще видите 3 врати.
Едната е заключена отвътре.
Тя е тази, която трябва да отворите.
Зад която е това, което ни интересува.
Ето я наградата.
Същия е, като този в който се крие плячката.
Проблема със сейфа е, че са нужни 2 часа за да бъде разбит.
Два часа? Ще ни хванат.
Нямаме избор, освен, ако не познавате някой достатъчно голям за да носи 250кг.
Някой влезе.
- Идиот такъв!
- Той е тук в момента.
Да не ти плащам, за да спиш? Кой е този?
- Не ме питайте мен.
- Аз знам кой е.
Силният мъж от панаира, този който късаше веригите.
Мислиш ли същото, което и аз?
Браво, г-н Уан.
Уан не обича полицейски свирки. Уан не е крадец.
Крадец? Че кой е крадец? Ние не крадем, просто вземаме на заем.
Какво каза той?
Каза, че можеш да го върнеш обратно. Просто няма да е толкова тежък.
- Истинската светлина.
- Светлинен брат.
Откажете се от дарбата на зрението си и навлезте в коридора на сенките...
света на слепите.
Този тип е луд. Октопода ще ни убие.
Кажи й, че отивам да го върна обратно. Няма да се бавя.
Помогни ни да построим един по-хубав свят..
или ще станем свидетели на вълна от терор.
Уан! Къде си мислиш, че отиваш?
Циклопски камион. Донре, малкия ми брат.
Какво за камиона?
Циклопски камион.
Отвлече Донре.
Малкото ми братче.
Знаеш ли какво? Няма да намериш циклопски камион просто така.
Когато стигнеш, някой вече ще е изял Донре.
Вълкът ще го е изял.
Почини си. Няма смисъл да продължаваш.
Знам къде отива камиона.
Миет и Уан - заедно?
И после какво?
Както и да е. Колко е голям брат ти?
Малък, много малък.
Намерих го...
една нощ...
в една кофа за боклук да плаче.
Приближих се.
И видях...
Ясно, мога да се досетя за останалото.
Точно както си го представях. Беше прекалено малък за да заслужава внимание
Да вървим. Трябва да се измъкнем оттук.
Глупак!
Идиот! Кретен!
Приключи ли? Очилата ми се счупиха!
Ще ми потрошиш полилея!
Успокои ли се сега?
Уан намери Донре.
Чао.
Хайде тръгвай, твърдоглавецо.
- Къде отидоха тези деца?
- Не знам.
Големия е виновен. Миит се промени откакто дойде.
У него ли са всички бижута? Само това го интересува?
Големи идеи ли имаше? Бедни ми малки Тадпол.
И ти ли, както останалите, не си се влюбвал? Заминавай в леглото!
- Гадни деца.
- Всички са еднакви.
Наистина не можем да разчитаме на тях.
- Отглеждаме гарвани, ще ни извадят...
- Очите.
- Най-добрите искаха да отидат.
- Не за първи път се случва.
Всеки път се повтаря едно и също.
- Помниш ли малкия Лукас преди 6 години?
- И Маркъс преди него.
Да, Маркъс. Почти бях забравила за него.
- Като се замисля...
- За всичко, което сме направили за тях.
Ами ако е имало злополука?
Знае ли човек.
Изведнъж морските охлюви започнаха да танцуват...
после свалиха черупките си и започнаха да ги ползват, като мегафони...
за да обявят концерта.
Охлюви, охлюви. Черупки, черупки.
И тогава, в този момент...
свалиха черупките си...
и започнаха да ги ползват, като мегафони за да обявят концерта.
Охлювите? Охлювите са си свалили черупките?
Продължавай.
Продължавай и включи и цветове.
Добре.
После рибата-чук ксилофона с костите от котешката риба.
Моржа свири на арфата с...
тирантите на кашалота.
Морето е синьо като небето...
а небето е синьо, като южните морета.
И не знам дали плувам в небето или...
или летя на дъното на морето.
Но се кълна, че ме побиват тръпки.
Тръпки? Тръпки навсякъде.
А иглута? О, да, разкажи ми за иглутата.
Иглута, които се превръщат в гъби.
О, ти ли си, момчето ми. Очаквах те.
Не толкова силна. Шефа може да те чуе.
Шефа ли? Няма, спокойно.
Остави момчета в саркофага и ела насам.
Но преди това...
Обеща ми...
Какво те мъчи, синко?
Историята, че помежду ни има един истински...
различен от другите.
Вярно ли е това?
Разбира се, че е вярно. Другите не са нищо друго освен евтини копия...
докато оригинала е уникален.
- Уникален?
- Да.
И знаеш ли кой е той?
Наистина ли искаш да знаеш? Свържи се с детето.
- С детето?
- Да.
Да се свържа с детето? Но аз не мога.
Забранено е.
Именно.
Другите не биха посмели, но ти, ти можеш...
защото ти си оригинала.
Аз?
Аз съм оригинала?
Но не е ли самотно да си единствен?
Всички пингвини, стоножки, всички ръкопляскаха.
Дори и да се изкатерите на върха на дърветата...
е невъзможно да хванете захарния памук.
Затова всички се изкачват на върха на планината...
с изключение на жирафите, които си стоят на едно място...
и си дъвчат облаците.
Спи.
Спи, малки ми приятелю.
Аз съм сънчо...
и не можеш да ми устоиш.
Клепачите ти натежават.
Спи мъниче...
Снежинките се стопяват...
и се превръщат в прашец.
В двора...
пуйките тревожно се блъскали...
една в друга.
По-добре да ги изяде човек?
И после, когато децата проплакали за помощ...
пилетата били безмилостни.
Ето.
Сега ще се приближи много бавно.
- Кой, шефа?
- Не, детето.
То е истинска фабрика за кошмари.
- Какво беше това? Нещо гръмна!
- Идеално.
Внимавай. Някой може да те чуе.
Много тежи за да е оригинално.
Сега, хвърли посланието,ъъъ бутилката в морето.
- Да.
- Продължавай!
Дано някой го намери, за да ми помогне.
Аз...
Гейбриъл Мар...
дошъл на този свят с отворени очи...
но аз видях един свят...
този свят беше на кучетата.
Хиляди кучета!
И така, създателят...
ме прати тук долу на Земята...
за да намеря силата...
която хората незаконно присвоили.
Братя мой...
вие, които се присъединихте към мен в тази битка...
разберете, че заедно трябва да се борим...
човешки същества...
от собствените си земи.
Един...
феноменален свят.
Мисля, че се бяхме уговорили за 6-ма.
Знаеш, че става все по-трудно.
Хората стават подозрителни. Разлепили са плакати.
При всички положения, тези изглеждат доста свежички.
Нито едно от тях не е на повече от пет години.
Нека минат няколко часа...
и всичко ще оправим.
Само третото око...
ще ви позволи да навлезете...
във феноменалния свят.
Но внимавайте...
защото този мизерен свят на изкушения и перверзия...
е също и свят на желанията.
Опитай се, братко Ейнджъл Джоузеф...
да го откриеш...
без да губиш...
вярната посока.
Бъди силен.
Братя мой...
съвършенството...
на великата ни раса...
ще царува отново...
на Земята!
От сега нататък...
вярното ни трето око...
ще стане безполезно...
защото феноменалният свят...
ще бъде премахнат.
Това е Донре.
Виждам!
Какво е това?
Това, братко Ейнджъл Джоузеф...
е жена.
- Жена.
- Имаш ли някакъв проблем?
Какво е това?
Това е обречен мъж.
Хванете ги!
Върни се, когато тези идиоти приключат.
Претърсете я!
Какво?
Убийте я!
Чиста е.
Тогава утре вечер на Пиер №24.
100,000.
Няма да им вземем дори половината.
Още една малка информация.
Момиченце в червена рокля...
с един грамаден тип.
Намерихме ги у тях.
Но то имаше още толкова много в...
Какво ще правят с тях?
Среднощна закуска за рибите, тази вечер, Пиер №24.
Среднощна закуска за рибите.
- Ървин?
- Такава мигрена.
Ти знаеш всичко за чувствата.
Няма ли да се опиташ да ми помогнеш?
Няма ли да ми обясниш защо всички тези деца непрекъснато сънуват кошмари?
Защото ти си бил техния кошмар.
Можеш да тормозиш всички деца на света...
но има едно нещо, което никога няма да имаш.
- Кое е то?
- Душа.
Ти да не си мислиш, че имаш?
Ти нямаш дори тяло.
Ти, който ни създаде, ни направи чудовища.
Не, Кранк, грешиш. Ти си единственото чудовище тук.
Тишина! Той е единственният виновник.
Затова твърдя, че съм невинен. Невинен съм!
Все пак...
благодаря за помощта.
По-бързо! И внимавайте да не счупите някоя играчка.
Браво. Внимавай да не се порежеш.
Сигурна ли си, че така трябва?
Разбира се. Всички деца го обожават.
Вдигни си ръката.
Защо се притесняваш, Кранк?
Ако си искрен, няма какво да губиш.
Как си, Марчело?
Какво искате?
Нужен си ни, Марчело, и твоите зловещи лъжи.
Все още ли ги владееш?
Не, моля ви, не отново.
Вече си платих достатъчно.
- Добро местенце...
- Си имаш, Марчело.
Радвам се, че не се променило много.
Знаеш ли, никога не ми е харесвала тази синя клетка.
Винаги си бил толкова мил с нас, Марчело.
- Длъжни сме...
- Да се грижим за теб...
Днес.
- Едно малко момиченце в червена рокля...
- С един грамаден човек.
Искаме него.
А какво да правя с нея?
Среднощна закуска за рибите.
Хайде, бълхичката ми.
Ето така.
Браво.
Среднощна закуска за рибите.
Няма ли да млъкнете, идиоти такива?
- Не бях аз.
- Не ме интересува.
Разберете се помежду си.
Как се осмеляваш да удряш оригинала.
Ти, оригинала? Виждал ли си се наскоро в огледалото?
Миет...
Уан ще умре?
Родена си в канавката. И ще умреш на пристанището.
Миет е много малка.
Но не толкова, колкото всичко това.
5000 на хлапето.
10 000 на изверга.
Има камъчета в пая.
Има малки камъчета в...
- Чу ли нещо?
- Само тия луди птици.
- Тук има нещо.
- Нищо не виждам.
- Кой е онзи тип там?
- Какви са тези работи сега?
Брутус.
- Нищо не виждам.
- Не ти ли харесва музиката?
Какво правиш?
Не виждам.
Не искам да умирам.
Скачай! Хайде! Скачай!
Спаси Миет!
Бързо! Скачай!
Намерена, западната чат на Пиер, нощта на Св. Джон.
О, чудо!
Тя се събуди.
Плюй!
По добре ли се чувстваш? Погледни ме.
Добре ли си?
Извади голям късмет, че бях наблизо.
Не съм ли те виждала някъде?
Съмнявам се.
Никой не ме е виждал.
Винаги съм под водата.
Защо?
Защото горе е опасно.
- Той иска да ме убие.
- Кой?
Не си спомням нищо.
Някои хора губят чувствата си.
А аз, аз си загубих паметта.
Радвам се, че си тук.
Имам повече от достатъчно неща и за двама ни.
Виж.
Виждаш ли, аз съм търсач на съкровища.
Историята на целия град е тук.
Захвърлена в морето и забравена завинаги.
- Разбирам.
- Подредил съм всички неща по места и дати.
Това е пристанищния сейф.
О, да. Вчера го намерих.
А това е Вито деветте пръста.
Всички мислеха, че е избягал с парите.
Грешат. Какво правиш?
Аз ги откраднах. Взимам си това, което е мое.
Не се връщай там горе.
Опасно е!
Ти си още дете. Остани с мен.
Благодаря за всичко, но трябва да тръгвам.
Не оттам.
- Децата.
- Какво за тях? Какво знаеш?
Той ги отвлича. Дяволът ги отвлича...
в кораба си.
Води ги в ада.
- Какъв ад?
- Татуираният мъж, той знае къде.
Картата.
Картата на мястото е татуирана на тялото му.
Вината е моя.
Този човек е напълно луд.
Божичко, това е малкото братче.
Миет.
Погрижи се за него. Напълно отчаян е.
Разбира се.
Какъв е проблема, красавецо?
Няма причина да си тъжен.