Out To Sea (1997) Свали субтитрите
Харе Кришна. Харе Кришна.
Харе Кришна. Харе Кришна. Харе Кришна. Харе Кришна.
До финала остава четвърт миля, а Харе Кришна все още е начело.
- Последен завой, всички гонят Харе Кришна.
- Харе Кришна. Харе Кришна.
Харе Кришна! Давай!
- Харе Кришна. Харе Кришна. Харе Кришна.
- Харе Кришна изглежда се изморява.
Дръж се. Харе Кришна. Харе Кришна.
- Подготвя се троен фото-финиш.
- Харе Кришна. Харе Кришна.
Харе... О, не!
Сърцераздирателна загуба за Харе Кришна!
ДЖАК ЛЕМЪН
УОЛТЪР МАТАУ
Във филма: В ОТКРИТО МОРЕ
Сложете на 1-5-6, 1-5-7, а също и на...
Стига бе! Не можеш да заложиш на всички коне!
- Това е измама. Конете са вече в клетките.
- Заради този ще загубя!
- Да, да!
Имам сигурен победител. Десет долара на номер две.
При 70 към 1? Чарли! Къде са парите?
Ако имах пари, щях ли да залагам при такъв малък шанс?
Моля те, Еди, плати за мен само този път.
- Флагът е вдигнат.
- Добре, Чарли. Вътре си.
- Благодаря ти, съкровище. Много те обичам.
И те се втурват напред!
Добър старт за всички.
Единствено Високи Ботушки се бави, и Ботушките изостава рано-рано!
Завъртане към правата, и Последен Шанс и Дълго Палто определят ритъма.
Сега и Високи Ботушки започва да ускорява.
Ботушките влизат в общата група, на завоя преди правата.
- Пънджаб и Без Време са начело.
- Високи Ботушки.
Дълго Палто бяга по външната крива, следван от Последен Шанс.
Високи Ботушки. Високи Ботушки.
Високи Ботушки намира твъда настилка.
- Високи Ботушки влиза спор за челото.
- Високи Ботушки!
Високи Ботушки! Високи Ботушки!
Хайде, мухльо такъв! Мърдай!
Ти успя, хлапе! Ти успя!
Точно така! Високи Ботушки!
Високи Ботушки!
- Ти успя, скъпи!
- Високи Ботушки побеждава!
Високи Ботушки, разби всички планове.
- Обичам те.
- И аз те обичам.
Довиждане, съкровище.
Здрасти, как си?
Днес май празнуваме, а?
Мики, любимият ми букмейкър! Как е бизнесът?
Ще ти кажа, Чарили. Аз съм здрав рекетьор, нали знаеш?
Да, знам какво искаш да кажеш. Хубаво, сега обаче имам среща с...
Понякога ме обзема това ужасно усещане...
сякаш хората се опитват да ме отбягват.
Не думай! Боже, това не е хубаво.
- Може би трябва да видиш някой по този повод...
- Вече го виждам.
- Кого?
- Къде са ми парите, Чарли?
Пари? Стига, бе. Нямам пукнат грош, Мики.
Като припечеля нещо, ти ще си първият на когото ще кажа.
О, Господи. Това пък от къде дойде? Л...
Слушай сега. Ще ти дам 500$, и ще считаме, че сме квит.
Не, ти ме чуй.
Ще взема хилядарка, а ти ще имаш да дължиш още три бона.
Три хиляди.
За много години, хлапе.
За пари ли си дошъл?
Нека само ти кажа, че...
Защо мислиш, че идвам при теб само за да прося пари?
Защото всеки път когато идваш, и взимаш пари назаем.
Хърби, ще ти кажа нещо, на което няма да повярваш.
- Аз никога не вярвам и на една твоя дума.
- Хо, Хо, Хо.
- Много смешно.
- Не е. Даже е много тъжно.
Поне не е толкова тъжно, колкото мъж, вечерящ с фотография.
Хей, стига. Имам празник. Днес е 45-тата годишнина от сватбата ми.
Много трогателно...
само че днес нямаш никакава годишнина.
- Виж, Сузи беше моя жена.
- Да, това го знам.
- Би следвало да знам кога е...
- Освен това, тя ми беше сестра. И ви бях кум!
- 15 март, 1952.
- Да. Точно така.
Само дето днес е 16-ти.
- Какво? Това е невъзможно.
- Защо? Обикновено нещата точно така стават.
Първо е 15-ти, а веднага след него идва и 16-ти.
А малко по късно идва и 17-ти. Ето виж.
Виж коя дата е.
Шестнадесети...
Господи, проспал съм собствената си годишнина.
Съжалявам, хлапе.
А така.
Какво правиш, по дяволите? Виж, ако ти трябват дрехи...
"Армията на Спасението" е на четвърта улица.
- Тези ще са идеални.
- А? Идеални за какво?
Виж сега, били ми направил една услуга?
Половината от живота си съм работил в универсален магазин.
Ако няма да купуваш нещо, трябва да го върнеш обратно.
Хърби... честита годишнина.
- Тя беше вчера.
- Хайде, отвори го.
"Мексико и полуостров Юкатан.
"Станете свидетели на рядко слънчево затъмнение...
от подножието на пирамидите на Маите. " Това е круиз.
Точно така. Луксозна обстановка.
Добре, от къде ги взе?
Помниш ли онзи тип? Викаха му Безвратия? Най-накрая го опандизиха.
Даде ми тези билети вместо кинтите, които ми дължеше.
Я, чакай малко. Някой е дължал пари на теб?
За колко тъп ме мислиш?
Какво смяташ да правиш? Да седиш в този мавзолей, който наричаш свой дом?
- Все още си жив. Никой ли не те е осведомил?
- Вижте кой ми го казва.
Точно така, по дяволите, виж кой ти го казва!
- Не ти ли писна да седиш сам?
- Не. Отговорът е "не".
- Хърби, ще има деликатеси, пиене на аванта...
- Не. Не.
Цяло ято красиви фусти.
- Естествено, ти търсиш съдържателна връзка.
- Защо не?
- Никого не си имал такава в живота си.
- Имам една новина за теб.
Този мой живот все още не е свършил и затова ти предлагам да се качим на този кораб...
и да посръбваме шампанско с разни самотни, богати фусти.
Кой знае? Може да ни огрее точно на затъмнението.
Чарли, чуй ме сега.
Отговорът ми е "не".
Чакайте! Чакайте! Идваме!
Двама клиенти.
Точно навреме успяхме, а?
Хърби, ела оттук.
- Това не е нашата секция.
- Изглежда това са местата ни.
Да, това са места първа класа.
Каква става? Не сме ли за първа класа?
Ама в нашите бордни карти пише...
Не ме интересува какво пише в бордните карти. Ще седнеш ли вече.
- Да, ама тези места може да са на някой друг!
- Няма ли да се успокоиш?
Виж, вратите са затворени.
Предполагам, че няма да спрем пак на 34 Улица за още пъници.
- Добре, Чарли.
- Господа?
- Благодаря.
- Ах, благодаря ви.
Много ви благодаря.
- Господине?
- Може да стана ребовен пътник.
Страхотна мимоза.
Наздраве за хубавия живот, хлапе.
Добре, добре. Съжалявам, съжалявам.
Добре. Много ви благодаря.
О.К., сега започва първият етап от нашия меден месец.
Само дето закъсня с една година.
Ммм, бих искал да заложа малка сума на това къде ще седнат.
Ето я мама. Кажи "Здравей, мамо!".
Ще престанеш ли, Алан?
И моята красива булка.
Нека видим сега.
Извинете. Мисля, че сте заели нашите места.
Да, така изглежда.
- Съжалявам.
- Не, аз съжалявам. Видя ли какво направи?
- Мога ли да видя бордните ви карти, моля?
- Всъщност, вината е моя...
Моят лекар счете че би било добре да не се подлагам...
на онзи стрес в "Икономична" класа.
37-H и J. Господа, ще трябва да заплатите тези питиета.
Не може ли Синият Кръст да покрие разноските.
Това е...
Това е много смешно, госпожо. Много остроумно.
Хей.
Тези места не ги ли използват когато транспортират затворници?
Хърби, сядай долу.
Плашиш децата.
Дами и господа, след няколко минути...
ще започне директният ни полет до Маями, Флорида.
- Ще сме във въздуха приблизително пет часа.
Добре дошли на борда на прекрасния M.S. Westerdam.
- Стюардите са готови да изпълнят всяка прищявка.
- Ооо.
- Не се колебайте да потърсите техните услуги.
- Оле, боже.
И ви молим да не забравяте, че тренировката със спасителните лодки в 5:30 е задължителна.
О, г-н Лю. Отново ви виждаме.
Радвам се да видя вас и преграсната г-жа...
О, не. Това не е тя, нали? Здравийте!
Бих искал да ви представя нашите танцови партньори... Мак...
- Джонатан.
- Хайде!
Моля да се свържете с домакина. Г-н. Дънбар...
Хърби, слушай. Исках да ти кажа нещо преди да си...
- Хърби...
- Леле!
Нека ти кажа нещо, Чарли.
Като пишат "луксозна обстановка," тя наистина е луксозна.
Да, виж сега, Хърби, "луксозна" може да означава много неща.
Например, в закусвалните "Делукс" означава "с пържени картофи. "
- Хайде.
- Ето това е. О, мамо!
Каква красота! Какъв апартамент. О!
- Здравейте!
- Привет, дами.
Бих желала тези малките в спалнята. Кой, по дяволите, си ти?
- Лизи!
- Какво има, Мамо?
Докарай онези мързеливци. Какво, този да не върви със кабината?
Мамо! Къде ти е гостоприемството?
Чуй ме сега! Три часа летях със самолет.
После час и половина се друсах в такси.
Имам нужда да се изсера и да подремна, и за това не ми трябва публика.
- Този купон, май можем да го пропуснем.
- Ще се видим по-късно, дами.
Чао засега.
Леле, Боже! Видя ли какво шаси имаше тая фуста?
Бас държа, че се оценява на няколко милиона.
Трябва да има грешка. Защо ще ни набутват чак тук долу?
На мен си ми харесва тук. Така можем да се измъкнем от суматохата горе.
Каква суматоха? От гледката и другите пътници? Тук сме.
Чуй ме сега. Исках да споделя нещо с теб.
Преди да влезеш в каютата, Хърби, моля те спри и ме изслушай.
- Уютна е, нали?
- Как я нарече? Уютна?
Една здрава пръдня тук ще ти докара мозъчно сътресение.
Трябва й само малко дневна светлина.
Хърб, това е най-хубавото нещо, което можеше да ни се случи.
Боже, нямам търпение да чуя защо!
- Като партньри за танци, нашата работа е...
- Какво?
- Да флиртуваме с първокласни фусти.
- Нашата работа? Партньори за танци?
Да, само така можех да си позволя билетите.
Вместо да плащам за този круиз, записах нас двамата като партньор за танци.
- Така че круизът излезе без пари.
- На това ли му викаш без пари, идиот такъв?
- Ние работим тук!
- Това не е работа. Ние танцуваме и лудуваме.
О, тъпак такъв. Ти дори не можеш да танцуваш.
Ами, точно за това доведох и теб.
О, може би идваме в неподходящ момент, господа.
Добре дошли на борда. Имаме обща тоалетна.
Това е Джонатан Деверо. Аз съм Мак Вела, бивш морски пехотинец.
- Ще бъда вашата връзка с Д.К.
- "Д" какво?
Директора на круиза. Гил Гудуин?
О, моного лошо, че Гил се падна за първото ви участие.
- Той е голям нещастник.
- Има мания за командване.
- Скапан нацист.
- Класичиски мегаломан.
Не е добър човек.
Е, ако имате някакви въпроси, заповядайте.
Аз имам въпрос. Кой е най-бързият път за слизане от кораба?
Моля да ме извините.
- Привет.
- Здравейте.
- ОК, старпом. Да вдигнем трапа.
- Вдигаме трапа, капитане.
Всички посетители да слязат на кея. Последно повикване, моля.
Всички посетители да слязат на кея.
Извинете ме!
О!
Божичко! Добре ли сте, сър?
- Да, така мисля.
- Ето така. Сигурен ли сте?
Да, благодаря.
- Боже, това се получи неловко.
- Само за вас.
- О, Боже мой!
- Какво?
Корабът се движи!
- Корабите обикновено това правят.
- Чакайте малко! Този трап ми трябва!
Моля ви! Хей! Скапаният трап ми трябва!
Трябва... Хей!
Къде, по дяволите, отнесоха багажа ми?
Боже милостиви. Много ви благодаря. Вас пък какво ви прихвана?
- Проблем ли има?
- Не, по принцип.
Винаги плача по време на плаване. Толкова е романтично.
А, да. Да.
Моля, присъединете се към екипажа край басейна Лидо...
на горната кърмова палуба за разходки за гала фиеста по повод отплуването.
Запознайте се с Директора на круиза, сред музика, питиета и награди.
Хърби.
Хърби, знам че си ядосан сега, но след няколко дни...
ще ми бъдеш благодарен.
Слушай, Чарли. Каква ти е далаверата от това?
Кажи ми, и не ме баламосвай, защото съм твърде уморен.
Добре. Помниш ли моя стар приятел Тони?
- Антъни Калдони?
- Именно.
Онзи тип с пощенските измами.
Първо, тези обвинения бяха снети.
Но по важно е да познаеш с какво се занимава той сега?
Дреме ми на гъза.
Женен е за една от най-богатите фусти в Палм Бийч.
И познай как са се запознали? Раз, два, ча-ча-ча!
- Раз, два...
- Няма да стане, пич.
Просто ме събуди на първото пристанище. Там ще сляза.
- Не мога да те оставя да го направиш, Хърби.
- И защо така, Чарлз?
Защото ако не танцуваш, губиш правата си на служител...
Това значи, че ще си платиш круиза... А това са 2,500 финикийчета.
Ти, кучи сине! Ти трябва да платиш за това.
Моля, партньорите за танци да се явят в балната зала.
Хърби, това е нашата песен.
Добра прическа.
Добре. Нокти. Изрежи ги. А!
Нека да.... Благодаря.
Чудесно, Мак. Джонатан, подстрижи космите в ушите.
- Моля?
- Космите в ушите!
Много съм скептичен по отношение на танцьори без чувство за ритъм.
- Господин...
- Аз? Съливан, Хърб.
- О, а този е Гордън, Чарлз.
- Приятно ми е.
Извинете закъснението ни, но тази лодка е много голяма.
Тази "лодка"... е флагманския кораб...
на най-голямата компания за круизи, а аз съм Директор на круиза.
Сър, да, сър!
Имам чувството, че вие двамата ще сте голяба беля.
- О...
- Не. Ние сме кротки като котенца.
За ваше собсвено добро, Надявам се...
Това парфюм ли е или машинно масло?
Близко сте. Одеколон, но го купих от една бензиностанция.
Вече съм ви хвърлил око.
И вие не сте за изхвърляне.
Добре.
Господа, имаме 30 секунди до откриването.
Помнете, че вие представлявате този кораб...
и следва при всякакви обстоятелства да се държите подобаващо.
Ще бъдете галантни и ще се отнасяте с уважение.
Когато музиката свърши, ще придружите партньорката си до мястото й.
И преди всичко, няма да установявате лични контакти...
с гостите по никакъв повод.
-О, не.
- В противен случай, незабавно ще бъдете отстранени.
Разрешете да се обърна, сър.
Не разрешавам! Мак, Майк.
- Кой е Мак Майк?
- Не знам.
О, да!
Дами и господа, M. S. Westerdam ви представя...
Директорът на круиза...
изключително талантливият...
г-н Гил Гудуин!
Благодаря ви!
Не мога да повярвам. Този тип се представи сам.
Много съм благодарен. Не са ли абсолютно великолепни?
Благодаря ви. Благодаря.
- Много добре. Много добре.
- Благодаря.
- Много добре. Много добре.
- Прекрасно.
Разтърсващо преживяване.
Подложете уменията ни на тест!
И преди това пътуване да стигне своя край...
Ще почувствате, че сме едно семейство!
Ще бъдем едно семейство!
Ще бъдем едно голямо семейство! За всички вас!
Много ви благодаря.
Наистина сте много мили. Благодаря ви, момичета.
Какво може да са му причинили родителите?
А сега, дами и господа, нека ви представя нашите компаньони за танци.
Ето ги и тях... Мак,
Джонатан, Фил...
- Този как ти се струва?
- О, много е нисък.
Хулио...
- Боби, Скот,
Хърб и Ча... Ча...
Ча... Чарли! Чарли!
Ей, Чарли.
Чарли.
- Този Хърб е сладък, нали?
- Аха.
В Рая... Аз съм в Рая!...
Да ги подхващаме, докато са още топли.
Такъв е изразът.
Да вървим.
Това е като десанта в Нормандия.
Господа, не ви палщам за да стоите като лампиони.
Не искам никой на моя кораб да се чувства игнориран.
Г-жо Карутърс, за мен ще бъде удоволствие да ви поканя...
Гъзолизец.
Поемайте оттук, приятели!
- Аз съм Мак. Добре дошли на борда.
- Благодаря, Мак.
Къде си мислиш, че отиваш?
О, в носовия ми отсек е нахлула много вода, сър.
О, Боже. Имаш две минути.
Изчезвай.
- Когато си готов, Хърб.
- А?
Колко глупаво от моя страна да искам от партньорите ми за танци да танцуват.
О, разбира се, да. Просто не знам дали съм достатъчно...
Нека ти призная нещо, Гил.
- Неотдавна загубих съпругата си.
- О, хубаво. Много добре.
Обясни го на дамите. Много ще си паднат по това.
Трабва ли да получа номерче, или...
мога сама да се обслужа?
Да. Ами, малко съм нов в тази работа.
Но нали можеш да танцуваш?
О!
Можеш и още как!
И изглежда, че откривам щастието
когато танцувам с теб опряла буза до твоята...
Опа!
О, надявам се тези нитове да са здрави.
- Какви нитове?
- О, нищо особено.
Те просто закрепват краката ми към таза.
- Някога виждал ли си толкова храна?
- Великолепно!
Когато се качих на кораба, бях четвърти размер.
Извинете, че се натрапвам, но не се ли познаваме от някъде?
- А-ами, не знам...
- Извинете ме.
Ах...
Инвестиционен Консорциум "Хапгуд" Коктейл
Това е добра пура.
Понякога.
- Това ми харесва.
- Браво.
О, благодаря много. Мястото свободно ли е?
- О, да, разбира се.
- За вас винаги.
- Вземете си стол.
- Ето, готово.
- Май ти върви тази вечер, хлапе.
- Вярно си е!
Това нямаше нищо общо с късмета.
Разигра играта блестящо. Направо великолепно.
- О, благодаря ви.
- За нищо. А сега може да спреш акцента.
Да презаредя ли това, хлапе?
- Чашата ти беше празна.
- О, благодаря.
Аз съм Чарли Гордън. Ерген съм и си го търся.
Лиз ЛаБрек. И аз съм мома, но нищо не търся. Благодаря за питието.
- Наздраве.
- Няма защо.
- В махалата ми викат Гордо.
- И коя махала е това, Гордо?
Уолстрийт. Чувал ли сте за тази улица?
И с какво се занимавате на Уолстрийт?
Ами, държа една будка за хот-дог.
И като тя не върви...
правя по някое сливане и изкупуване.
Мизата за влизане е $1,000.
Хилядарка. Това ми напомня първата година в колежа.
И къде по-точно си следвал, Гордо?
О, едно скромно местенце, нарича се Ма Ма Ти?
- А вашето име, сър, е...
- Карсуел.
Стига, момчета! Момчета... Хайде да не си ги мерите тук.
Тук сме да играем карти. Нека играем.
Да, тук сме за да поиграем покер...
ако можете да съберете хиляда долара.
О, хиляда долара. Можете ли да ми подадете тестето за малко?
Веднага ще го върна. Само да погледна нещо.
Обзалагам се на $5,000 срещу същата сума...
че горната карта е цветна.
- Същата сума?
- Да, сър.
- Облогът е сключен.
- Окей.
Открийте я.
Дължите ми $5,000.
Това беше забавно.
Нека ви кажа нещо... Да пробваме пак за десетачка?
Не сте длъжен, ако не искате.
Ако искате да се откажете сега, ще приема. Ще ви дам петте бона.
Да ги направим 20.
Да. Да. Това ми харесва. Сега вече се забавляваме.
Двайсет?
Искате да заложите $20,000, че горната карта не е цветна?
Да го направим.
Добре, момче. $20,000. Обърни я.
Обърни я, моля.
Това е мнага интересно.
Леле, не е ли интересно?
Искате ли да удвоим отново?
Да.
Достатъчно с тези детинщини. Дължа ви $15,000.
- Добре.
- Нека поиграем покер.
Добре. Да започваме
Това е много забавно.
- Ще си взема бисквитка.
- Бискивтка? Разбира се.
- О, извинете ме.
Ще трябва да се обадим в Книгата на Гинес за приятеля ви Чарли.
Сега пък какво?
- Това е най дългото пикаене в писаната история.
- О.
На маса 16 дойде една закъсняла дама. Предлагам да я посрещнеш.
Добре. Къде е маса 16?
Ей там.
О, каква прекрасна зала.
- О, тази ли... тази... дама.
Здравейте. Моля да ме извините.
- Привет.
- Радвам се, че сте още на борда.
Благодаря. Чудех се дали бихте искали да потанцуваме.
Виждала съм уменията ви. Как да съм сигурна, че няма да се спънете и да паднем зад борда?
Ами, не можете.
Но съм по-добър плувец отколкото танцьор.
- Хайде, мамо.
- Обещавам да не хапя.
Е, какво пък.
Не съм танцувала от много отдавна.
Бавно, бавно, бързо-бързо.
Не гледайте надолу. Гледайте мен. Ето това е.
Скъпи, кажи ми, че постъпих правилно да доведа мама с нас.
Ти постъпи правилно.
А сега нека се промъкнем в някоя спасителна лодка.
Вие и онязи с която ст танцували така...
сигурно сте били чудесна двойка.
Сега крачки. Да, със Сузи бяхме такава двойка.
На сватбата си танцувахме през цялата нощ...
и така и не можахме да спрем през всичките 46 години.
- Каква прекрасна картина.
- О, благодаря ви.
А сега ми разкажете за себе си. Всичко.
- Всичко?
- Разбира се!
- Това е едва 10-дневен круиз.
- Ами, дайте ми адаптираната версия тогава.
Добре.
- Живея в Ню Йорк.
- Да?
- Бях редактор в издателство Дабълдей.
- О.
Майка на две деца.
И наскоро останах вдовица на единствен съпруг.
И бях... Бях отвлечена тук от... онези младоженци.
- Булката е моя дъщеря.
- О, убеден съм, че ви е мислила доброто.
- Сигурна съм.
- И забавлявате ли си?
- Все още не знам.
- Човек никога не знае`.
Благодаря.
Благодаря ви.
Това беше....забавно.
- Да.
- Доктор?...
- О, Съливан. Наричайте ме Хърб.
- Вивиан.
Малко чист въздух ще ми дойде добре.
- Ще ме придружите ли?
- Да... О.
- Бих искал...
- Обещавам, че няма хапя.
Знаете ли? Ще дойда с вас в случай, че решите друго.
Достатъчно нули ли написа там?
- Осемнадесет хиляди.
- Благодаря.
Удоволствието от компанията на една изумителна жена...
е всичко което искам да отнеса от тази маса, сър.
Просто конфети.
Контфети, сър.
- Извинете ме.
- Много, много добре, сър.
Чувала съм, че когато един кит загуби партньора си...
никога вече не приемаи друг.
Мислите ли, че наистина е така?
Напоследък не общувам много с китовете, но...
ако първият път е било перфектно, то...
Точно така... И аз чувствам същото.
Олеле.
Дано не се стовари на главите ни.
Това ли? О, не! Това въже е 50-та мярка.
Това ще издържи и два слона, дори да играят прескочи-кобила.
Или познавате добре слоновете, или разбирате от въжета.
Бях матрос. Тихоокеанската кампания.
- Наистина ли?
- Да.
- Налагало ли ви се е да се спасявате с лодка?
- Не, госпожо.
Слава Богу.
Матовски обаче плува веднъж.
- Кой?
- Мичман Мирон Матовски.
Беше полудял по една филипинка, а родителите и бяха против...
Една вечер я качиха на лодка и я пратиха на друг остров.
Матовски атвлякъл една спасителна, лодка, качил се в нея и ...
... отплувал. Изстрелял сигнална ракета.
За малко щеше да започне морска битка.
- Тя видя ли ракетата?
- Щегувате ли се?
Когато чух за тях последно гледаха шестото си внуче...
а тя произвеждаше собствена марка ябълков сок.
Кажете ми...
Как от матрос станахте доктор?
Какъв? А, да.
Аз, аз исках да ви обясня за това.
- не ми дължите обяснение...
- Да...Но аз исках... да обясня.
- Това е...
- А бихте ли ме придружили до каютата?
Да, бих искал, но.... не мога.
Мога да схвана намека.
Недейте. Какъв намек?
Просто обещах на двама месари- гръдни-хирурзи да пием бренди.
Разбира се.
Гръдни хирурзи!?
Що за мухльо си ти, бе?
Кажете ми сега как можахте да направите такова нещо?
- За да ви впечатля.
- О!
О, продължавайте в същия дух.
Може и да мине номерът.
Г-н Гордън!
Това което направили... Като самурай. Страхотен стил.
Имате най-ужасен акцент!
- Къде учили Японски?
- Окинава.
- О.
- Това е малък суши-бар на Сънсет Стрип.
Къде бяхте?
Пътничка пожела ескорт, сър.
- Сближаване!
- Никой с никого не се е сближавал.
- Ние само... О, Боже.
- Не на мен тези.
Направете път, моля! Ранен човек минава. Контузия.
И това ако не е Фантомът на Балната зала!
Трябва да ви съдя, момчета.
Всичко тук е толкова хлъзгаво и мокро.
- Това е презокеански лайнер.
- Може никога да не танцувам отново!
Даже не съм ви видял да танцувате още!
За ваше щастие, открих лазарета.
Той е затворен по това време.
- Точно това открих и аз.
- Виж, нека...
Вижте, нека бъда откровен с вас, господа.
Ей толкова ми остава до повишението...
което ще ме направи Вицепрезидент за развлеченията.
Леле.
Имам намерение да получа работата...
като покажа как умело мога да се справям с двама стари куроглавци като вас.
- О, я ме чуй сега...
- Не, ти ме чуй.
Не се бъзикай с мен. Аз съм най-страшният ти кошмар.
Певец и танцьор, израстнал във военна база.
Свободно.
Изглежда, че съм подразнил, Хърби.
Кажи ми, ако греша.
И какво ти стана, че напусна дансинга?
Не е твоя работа.
Не било моя работа. Много хубаво.
- Защо си стерилизираш панталоните?
- Обработвам ги на пара.
О, а после какво, ще ги изядеш с чеснова паста?
Така се махат гънките, имбецил такъв!
Ха. когато един мъж си глади панталоните в полунощ.
- Това обикновено значи, че е замесена фуста.
- Няма фуста.
Е, това не е добре, защото аз вече съм се прицелил в една.
Богата! По тексаски богата.
С толкова хубав задник...
че е срамота, че трябва да сяда на него.
Ще ми направиш ли услугата да спреш с тая тема?
Извинявай. Забравих, че готвиш.
Сега като си свалил това момич, колко време ще е нужно за да открие тя...
че не си онзи за който се представяш?
- До тогава ще е влюбена.
- Ще е влюбена в една лъжа.
Никой не е идеален.
Мисля, че един мъж винаги трябва да е искрен с една жена преди тя да се влюби.
Иначе от къде ще знаеш, че е искрена?
Истината е, че ако си разиграя картите добре, ще живея в замък!
И когато се настаня там, ще ми идваш на гости всяка неделя.
- Не желая да бъда част от това.
- Добре тогава, не идвай на гости.
Тя мисли, че съм доктор.
- Кой?
- О, никой.
Срещнал си фуста!
Ти си луд. Всичките шантави години накрая са те побъркали.
- Не изглеждам ли сакат?
- Да! Умствено сакат.
О, я стига!
Повечето от вас са на уроците по танци между 10:00 и 11:00...
и на дегустацията на вино и сирена от 12:00 до 1:00.
Моля ви, въздържайте се.
Най-малко имам нужда от бурно изпускащи газове танцьори да се клатят из кораба.
Бас държа, че баща му е бил Директор на круиз на "Бисмарк".
Мислете за себе си...
като за пеперуди, господа...
А за гостите ни като за цветя.
Вашата работа е да опрашвате цветята с гостопримство.
Този тип е бил твърде дълго в открито море!
И ако се издъните, ще се уверя лично...
че сте отстранени от кораба, и сте заплатили пълната цена на пътуването...
от $5,462.51, както е посочено в договорите ви.
Какво, по дяволите... Пет хил... Пет хиляди?
Ти ми каза 2,000!
А вие, г-н Гордън, имате час при д-р Йохансон в 11:00 точно.
Не мисля, че това е необходимо, сър. Кракът просто има нужда от почивка.
Вашият ... наранен крак ще почива толкова...
колкото каже д-р Йохансон. Ясен ли съм?
Да, сър. Ясно! Изключително ясно, сър.
Великолепно. Свободно.
Всички пътници, които ще слизат на Плая дел Кармен...
моля да се явят на товарната палуба.
Тези, които ще посетят фестивала да са на фиеста-буса в 4:10.
Помнете, че последното корабче...
се връща от брега в 4:30.
О, вижте кой бил тук.
И букет носи. Бас държа, че е за мен.
- А за кого другига?
- Спести си го.
- Влизай.
- Благодаря.
Благодаря ви. Оценявам това.
Още първия ден като те видях да душиш наоколо като дворно куче
знаех, че ще се върнеш.
Мамо! В името Петрово!
- Кой е Питър? Конкуренцията ми?
- Именно.
И познай аз от кой отбор съм?
- О, Чарли!
- Здравей.
- О, радвам се да те видя
- О, да.
Тези за мен ли са?
- Не.
- Не?
- О, да!
Просто са прекрасни.
Не исках да се докарвам прекалено...
О, твоят букет е подбран с вкус. Благодаря ти, Чарли.
- Благодаря ти.
- Трябва да се облека.
Защо не поговориш с Мама? Ще ти прави компания. Извини ме.
- Окей.
- Искам да се държиш прилично, Чарли.
Видях те как зяпаш дъщеря ми право в... гръдния кош.
- О, преди бях кардиолог.
- Наистина ли?
Почти съм готова.
Чарли, искаш ли да се разходиш с мен?
- Ще бъда очарован.
- О, благодаря ти.
- Довиждане, мамо.
- Забавлявай се добре.
Ще потърся чаша за текила, да сложа букета.
- Сладурче е нали?
- Такава си е мама.
- О, ето къде сте била.
- Здравейте.
Наистина трябва да побързаме. Автобусът тръгва след 10 минути.
- Здравейте, млдежо.
- Привет.
- Защо не дойдеш с нас?
- Казаха ми че няма места.
О, за цветята... благодаря ти много.
Прекрасни са. Ще се видим по-късно?
- Приятен ден, Гордо.
- Чао-чао.
Нещо в този мъж не ми харесва.
- Не си ли съгласна?
- Съгласна съм с това, че не ти харесва.
И на това му викат танц? Това още в детската градина го можех.
Поне гледката е хубава.
- И аз имах такъв задник едно време.
- Момчет, внимавайте в танца.
Бихте ли отстъпили, моля?
Нека ви покажа как се прави това!
Телефонен разговор за г-н Кълен Карсуел.
Това е за теб. Звучи интересно.
Извини ме, Лиз. Ще гледам да приключа бързо.
- Защо не отида и ще ти пазя място?
- Добре.
- Разговор за Карсуел.
- О, да, сър.
Международен е, сър, с г-н Доналд Тръмп.
Обажда се от Цюрих и твърди че е спешно.
Има ли затворена кабина?
Можете да влезете във втора кабинка.
Благодаря.
Ало. Кълен Карсуел. Свържете ме, моля.
- Един момент, сър.
- Ало.
Ало, г-н Карсуел. Ало.
- Кой е на телефона?
Аз съм международният оператор.
За момент загубих връзката ви.
Моля, останете на линията за г-н Тръмп.
Да, чакам, но побързайте.
- Там ли сте, сър?
- Да, да! Чакам.
Г-н Карусел?
Карсуел! Да.
Изчакайте, моля. не затваряйте.
Всичке пътници за фестивала...
незабавно да се качат на фиеста-буса но кей 10 за отпътуване.
- Последно повикване.
- Хей!
Реших да видя дали не се е отказал някой. Къде ти е приятелчето?
Не се отказваш лесно, а?
О, виж ги само!
- Не обичаш ли конете, Чарли?
- Само когато побеждават!
- Никога не си играл истински комар, нали?
- За колко?
Не говоря за пари, а за истински хазарт в живота.
Никога не си се женил, нали?
- В какъв смисъл?
- Знаех си!
Още чакам сексуалния си връх!
И кога мислиш, че ще го достигнеш?
След около пет минути.
Точно така. Раздвижете хълбоците.
Оставете се на Кубинската вълна.
Дамите отдолу. Много добре. Браво. Завъртете се.
- Мамо, стига вече.
- Шели, ти ме остави на мира.
Танцувах един-единствен път с него.
- И после сияеше като Мис Арканзас.
- Беше ми приятно.
Хърб е чудесен танцьор.
Но той е доктор, а аз знам че мразиш доктори.
Сега в страни. Движете бедра.
- Има урок. Хайде да отидем.
- О, аз...
- Ще бъде забавно.
- Ами...
- Ти обичаш да танцуваш!
- Завъртете ги, господа.
- Добре.
- Пуснете дамите под ръката.
- Точно така.
- О, ставате все по-добри!
Ваш ред е госпожо.
Чудесно! Сега опитайте всичко, което научихме днес.
Окей! Браво на всички.
Не чувам овации за нашите партньори за танци?
Казват, че това е фестивал, за да се пречистят...
от злото и греховете си преди затъмнението.
Толкова е вълнуващо. Никога не съм виждала затъмнение.
- Наистина ли?
- Никога.
- Виждал съм слънчево затъмнение
- Наистина ли?
Но луната ми затули гледката.
Да!
О, излизаме! Слизаме вече.
Виж колко са щастливи те, че сме тук!
Какво правиш?
О, обмислям да си ушия костюм от това.
Аха!
Чарли, какво правиш? Искам да остана и да танцувам с моите приятели.
- Ела с мен.
Ела с мен., con permiso.
- Внимателно!
- Чакай ме тук. Сега се връщам.
- Трябва да видя с един тип за едно куче.
- Върви спокойно.
Mucho viejo. Gracias.
Гил, разговарях с Борда...
за това да наемем Вицепрезидент по развлеченията.
Интересно.
Слушай, има ли друг изход освен през вратата?
О, да. Si, si, si. През канала!
Много смешно, пич. Голям майтап.
Слушай, пич, трябва ми маската ти за няколко минути.
- Изчезвай, татенце.
- Чакай. Ще ти дам нещо.
Оригинален "РолексЧ.
Моля ви, господине.
Това не е Ролекс. Тук пише "Ромекс. "
И какво, ще ме съдиш за една скапана буквичка?
Вече никой не прави Ромекси!
- Има колекционерска стойност.
- Разкарай се.
О, не ставай смешен. Не съм била на чимичанга от години.
Ще ме извиниш ли... само за една минутка?
- Какво?
- Зовът на природата, нали знаеш.
Пардон.
Perdoname. Perdoname.
- Ти...
- Искаш ли да купиш един Ролекс?
Пазете се. Quе pasa, senor?
Какво става тук?
Дайте път на папагала.
Папагалът минава!
Con permiso. Con permiso.
Гил!
Аха! Да не я оставиш сама и за пет секунди!
Малко взе да ми се вие свят с това...
Пуснете ме!
Вие луди ли сте, бе, хора? О, не!
За какво ви е тоя бик?
Пресвети Шаксамани!
О, Боже! Аз съм папагалът!
Виждам проблем!
Хей, сеньор. Хей, приятел.
Гил! Чакай ме!
Добре, господинчо. Пипнах те!
О, извинете! Помислих ви за някой...
О, Боже!
- Чарли.
- Да вървим.
- Защо си тръгваме вече?
- Време е да лячкосваме магазините.
- Но тук се твори История.
- Знам я аз Историята. Тя смърди.
Не, спрете! Не виждате ли огъня!?
Главата ми гори!
Помощ! Незабавно спрете тази крава!
Е, здравейте.
Това върши чудеса при болки в слабините. Наздраве на всички.
- Правил съм разкопки в цяла Гватмала и Хондурас.
- Наистина ли?
Просто... Цялата им култура е толкова интересна...
- Толкова изумителна...
- О, Вивиан.
- Хърб! Каква приятна изненада.
- Знам какво си мислиш...
- Това е моят приятел Себастиан.
- Здравейте.
Току що ми изнесе лекция за влиянието на затъмнението върху културата на Маите.
- Какво?
- Митологията на Маите разказва...
че затъмнението не е никакво затъмнение..
а по-скоро рождество... или разбулване... на едно ново слънце...
- или на нов живот...
- Изумително. Хърб е доктор.
- О?
- А също работи и като компаньон.
- Опитах се да ти обясня.
- Какво да обясниш?
Мисля, че се справи отлично със задачата...
- Кой е този?
- Нямам представа.
- Познат ми е. Виждал съм го наоколо.
- На мен не ми е познат.
- Съпругът ми беше в петролния бизнес с татко.
- Аха.
Щом татко му имаше доверие, реших, че и аз мога да му имам.
- И какво стана?
- Ами, оказа се...
че тайно пробива пробни кладенци.
- Трябваше да го скопиш.
- О, така и направих.
Но използвах адвокат, вместо доктор.
Да пием за помощта. Благодаря, приятелчета.
Много ви благодаря.
О! какво има?
- Добре ли си?
- Стара контузия от футбола.
- В колежа?
- Не. Професионалния футбол.
"Джетс" пропиляха 30 точки преднина пред "Долфинс"...
и аз опитох да изхвърла телевизора през прозореца!
Боли те! Ще повикам помощ.
Не! Чакай, чакай!
- Какво правиш?
- Искам да чуя още за бившия ти!
Какво? Как см...
- Какъв е проблемът?
- Ох!
Гърбът му поддаде. Мисля, че му е нужна помощ.
- О! Ще ми помогнете ли да го сложим на шезлонга?
- Разбира се.
- Господ да ви благослови, който и да сте.
- О, внимавай!
Ако тръгнете в тази посока...
Ох! WКакво правиш?
Трябва да хвана източния вятър.
Трябва да хване източния вятър.
За щастие, аз съм лекар в пенсия. Не е ли късмет?
А?
- И съм специалист по хиропраксис.
- Какъв късмет.
- Вие съпругата ли сте?
- О, не. Просто приятелка!
Само приятелка била. Кажете ми къде ви боли.
- Вече съм по добре.
- Е, мисля, че трябва да понаместим малко...
Нямам нужда от... Наместване!
Аха! Проблем в лумбалната област.
Не! Лумбата си ми е съвсем наред!
Не се тревожете за...
Чувствате ли нещо?
Ох! Каво пра...
Аха! Това ще намали напрежението малко.
- Какво, по дяволите, правиш?
- Сега дишайте спокойно.
Хайде.
Още нищо не съм направил.
- По-добре ли си сега, приятелю?
- Като те намеря ще...
... ми донесете подарък? Не ставайте глупав.
Да облекча болката на едно братско човешко същество ми е достатъчно.
- Добре ли си?
- Да, чудесно.
Защо не вървиш. А аз ще поседя малко тук.
О, просто не мога да те оставя така тук.
- Естествено, че можеш.
- Сигурен ли си?
- Да, ти върви.
- Всъщност, имам среща с приятели в казиното.
Освен това ми харесва да полежа така на шезлонга.
Кученцето в мен взима връх.
Добре. Ще се видим по-късно.
Довиждане.
- Добре.
- Чао.
"Кученцето в мен взима връх. "
Съвсем си си загубил ума, хлапе.
- Това пък какво означава?
- Видях те как я гледаш.
Тя е красива жена с куп пари, как очакваш да я гледам?
- Мисля, че си падаш по нея.
- Остави ме на мира, а?
Ох. Ще те съдя за лоша медицинска практика.
Отървах ти кожата.
Гил, миличък. Чудех се...
О, млъквай.
Довечера ще танцуваш всички танци, до един.
Ще бъдеш чаровен, вежлив и забавен.
- А аз ще те наблюдавам.
- Да, сър!
Нека д-р Йохансен ти прегледа окото, Съливан!
Исусе, Хърби, от толкова време сме приятели.
Смили се, моля те?
- Отговорът е "не"!.
- Ако не танцувам, ще ме изхвърлят.
Ще те науча да плуваш. Но няма да те уча да танцуваш!
Хърби, моля те! Умолявам те.
- Отвори сърцето си за мен!
- Ще престанеш ли?
Открий сърцето си за един тъжен уплашен стар човечец.
Бавно, бавно. Бързо-бързо.
Бавно, бавно. Бързо-бързо.
Точно така. Бавно...
Какво стана с бавно, бавно, бързо-бързо.
Така доста приличаш на жерав.
Бавно, бавно. Бързо-бързо.
Направи го.
Бавно, бавно. Бързо... О, господи.
Опитай! Леви-десни!
Събери.
Аха. Бинго!
Ляв.
Десен. Събери.
Много странно.
Доре. Това му викат "лозницата".
Разминаване, отзад, събери.
Бавно, бавно. Бързо-бързо.
Раз, два, три! Ча-ча!
Раз, два, три! Ча-ча!
Раз, два, три! Ча-ча! Раз, два, три! Ча-ча!
Раз, два, три! Ча-ча! Раз...
Добре, чакай малко. Нека опитаме...
Раз, два, три! Ча-ча! Раз, два, три! Ча-ча!
Едно, две... Ох, това е доста...
Какво, по дяволите, е това?
Разни типове го правят на тротоара...
а хората им хвърлят монети.
Няма да измъкнеш и стотинка от мен с това.
Чакай малко. Това не е правилно.
- Ти водиш.
- Така и трябва. Аз съм мъж.
- Дай целувчица.
- Дабре, де! Ти водиш.
И на Д.К...
Не. Не, не, не, не, не, не, не, не.
- Вижте, той...Аз...Аз
- За сефте ми е.
- О.
- Танцуването му е първи път.
Да. Ние сме само приятели. Добри другарчета, дружки.
- О. Да, разбира се.
- Не задавай въпроси и не казвай.
Да..
- Това келнерско сако ли е?
- Как разбра?
Целият ръкав е в лекета.
Имаш магданоз по гърба. Стои като кукешка колиба.
- Майтапиш ли се...
- А! Добър вечер, господа.
Време е за танци, а, Чарли?
Хей, да посрещаме.
И отново, вашият домакин...
изключително талнтливият, г-н Гил Гудуин!
Дами и господа...
ето ни отнова, под звездите...
облени от лунна светлина, в откритото море.
Готови ли сте... за ру-мба?
О. Ще танцуваме рум-ба.
Този е откачен.
Ти си, шампионе.
Желаете ли да танцувате, мадам?
О, да! Да! Ще е удоволствие!
Не се прегърбвай.
Отдавна ли акомпанирате в танците?
Това ми е 23тия курс, госпожо!
Започнах с представления в зали за танци.
Скъси крачките.
Добре се справяте, мадам, но не избързвайте.
- Румбата е повече разходка, отколкото танц.
- Ох! О!
- О! Неговата мама!
- Мо... Моля?
О, голяма! Тази песен беше голяма.
- О, каквоt... Това какво общо има с румбата?
- Абсолютно нищо.
- Внимавай.
- Ти каза, че е като разходка!
Бърза разходка.
Ох!
О, Господи.
Ох! Как... Как наричате тази стъпка?
- Бразилско влачене.
- О.
- Но в Бразилия и викат просто "влаченето. "
- O.
Ох.
Ох, ох, ох!
Какво правиш!?
О! Леле.
О! Ох!
- Ох! Ау! Съжалявам.
- Ох!
- Не. Вината е наша!
- Извинете.
Извинете ме.
Благодаря ви!
Имаш ли представа кого нападна на дансинга току що?
О, Мис Карутърс, не знам какво...
Чувствам се... опустошена.
Благодаря ви. Аз съм Елен Карутърс.
О! Вие сте госпожата, която притежава тази лодчица!
Извинете ме. Дългът ме зове.
Да ви донеса нещо, мис?
Из целия Хондурас. Няма да повярвате какво се случи. Имаше 40,000 души...
Аха. Това е фустата дето ни сви местата в самолета.
- Фустата е редактор в Дабълдей.
- На кого му пука?
А аз бях просто продавач в "Гимбъл".
Да бе! А Секретариат беше просто един кон.
- Върви! Покани я на танц.
- О, вече е твърде късно, Чарли.
Никога не е "твърде късно. " Точно затова изобретиха смъртта.
Танцувай!
Били са изгаряни от Инквизицията.
И сега някои хора твърдят, че те са изобретили черпака.
Но древните стенописи доказват, че Маите са използвали...
- голям перфориран прибор като шпакла .
- Извинете ме.
Извинете ме, но трябва да отида да си изпусна котвата на крака.
- Идвам с тебе.
- Тръгвате ли?
Нищо, важното е, че когато светнах в пещерата с фенера...
той беше там, на стената... черпакът.
- Виван?
- Което без съмнение доказа... А?
Извинете ме. За мен ще бъде голяма чест да танцуваме.
Този танци вече го танцувах.
Да, но се надявах, че може да поискаш до го танцуваш отново.
Знаеш ли, един археолог в Рейкявик твърди...
- че Инките са танцували подобен танц?
- Какво?
- Не сте ли чували за това? Но това...
- Ти печелиш.
Извинете ни.
Много по-умел танцьор си отколкото лъжец.
Ами, измамата е нещо ново за мен. До сега само съм танцувал.
Хм. И кога започна с танците, преди или след медицинската академия?
Забавна дама сте.
Но съм и много сериозна дама...
особено когато ме лъжат.
Хей! Аз не съм те излъгал. Моят приятел излъга.
Но ти можеше да ми кажеш истината.
- Може би ме беше страх
- От какво?
Ами, че ще ми се присмееш, или че ще те разочаровам.
- От какво?
- О, по дяволите, не знам.
- Кажи ми сега, тогава.
- Какво да ти кажа?
- Пробвай с истината.
- Ами, истината е...
че бях обикновен продавач в Гимбъл цели 35 години...
докато не отидоха по дяволите и не фалираха.
И бях въвлечен в това тъпо компаньонство...
от онзи лунатик, ето го там.
Просто...
Какво стана?
- Чакай малко.
- Защо? За да се направя отново за смях?
Не мислех, че някога ще мога пак да целувам така друг човек.
Нито пък аз.
- Трябва да изляза навън.
- Ние вече сме навън.
Знам това.
Но няма... няма ли да загазиш?...
Ако някой ни види така?
- Ами, могат да ме изхвърлят през борда
- Ще ми липсваш....
Наистина ли?
Защо не гледаме заедно затъмнението утре?
- Добре.
- Може да вземем различни автобуси да Чечен Ица...
И да се срещнем в някое кафене.
- Какво кафене?
- Нали е град. Трябва да има кафенета.
Аз ще намеря някое... а ти ще откриеш мен.
- Удоволствието беше мое, госпожо.
- О, благодаря ви много.
Хей, Гил, много ми хареса изпълнението ти.
О. Благодаря.
Във флотилията вече имам почти дузина кораби.
Този е моето бебче, моето малко бижу.
- Госпожо?
- Здравейте.
О, как сте? Г-н Гудуин ме помоли да ви предам това.
О, благодаря ви.
Ще ме извините ли, моля?
- Изглеждаш очарователно тази вечер.
- Благодаря.
- О, г-н Гудуин.
- Защо не танцуваш?
Защото мис Карутърс... ме помоли да ви предам съобщение.
- Така ли?
- Да. Имам чувството, сър...
че ще получите повишението, което искахте...
Тя... Тя ли каза това?
Тя каза, че иска да ви види в стаята си...
С.А.Г.Е... С.Е.Г.А.
В стаята й? Сега?
Точните й думи бяха...
Ами, не ги помня съвсем точно, но...
- Хайде, човече.
- Ами, "Дори по-скоро. "
- Марш на дансинга.
- Да, сър.
- Здравейте.
- Да?
Трябва да занеса ризите на Гудуин в каютата му.
- О, ще ви трябва ключ.
- Ами да, не мога да ги подпъхна под вратата.
Ще се намачкат.
Привет, привет, привет.
О, привет. Изглежда бързо си се възстановил, нали?
Няма нищо по-хубаво от младостта.
Защо ме гледаш сякаш съм причинил само неприятности?
- Харесвам неприятностите.
- И аз те харесвам.
- Какво ще кажете за един покер?
- Покер? Добре.
Но трябва да те предупредя, Карсуел. Няма да ти късам пак чековете.
Domo.
Мисля, че си мошеник, приятелче, и смятам да го докажа.
- Леле!
- Хубаво е, че тази вечер отмаряш, Карсуел.
- Какво обичате, моля?
- Иди се разходи! Здрасти.
На какво дължа това удоволствие?
- На две водки и това че си загубих ключа.
- Ами ти?
- Аз работя тук.
Така ли?
А превите ли... уста в уста?
Как я карате?
Отворено е.
Г-жо Карутърс?
Елън. Малко от пенливото?
Асо, дамата печели.
Плащам.
И аз плащам.
И аз влизам.
Две, моля.
- Залагам 20 бона.
- За мен една карта.
- Хмм.
- Прекалено богаташко за моята кръвна група.
Отказвам се...
- Хмм.
- Колко заложи?
- Двадесет хиляди долара.
- Двадесет хиляди долара.
Именно.
Хопа, тропа. Плащам.
Отказвам се.
- Извинете. Извинете.
- Добре ли си?
- Разбира се, че съм добре.
- Някой има ли кърпичка?
- Карта в ръкава. Той менти. Прав бяхте, г-н Гордън.
- Доста немарливо, Карсуел.
- Това е отвратително.
- Само за да докажа, че е измамник.
Ще оставя това да безнаказано само защото си копелдак.
Мосю Гордън е прав. Вие сте копелдак.
Господа, никога преди не съм правил нещо подобно.
Стахувам се, че ще трябва да напуснете казиното, сър.
- Господа, повярвайте ми.
- Няма значение на какво вярваме, нали Карсуел?
Тра-ла-ла.
Добре. Тази ръка не се брои. Всички ще си получат парите.
- Дали да не отидем някъде на закътано за по чашка?
- Някъде на закътано?
- Да.
- Да, бе. Като в стаята ти, нали?
- Чудесно предложение.
- Не.
Изобщо нямах това предвид!
След вас, госпожо.
- Благодаря. Хубав апартамент, Чарли.
- Нали е чудесен?
Чарли, парфюмът ти...
О, не е парфюм. Лосион за след бръснене е.
Да си мислил някога да пуснеш брада?
- О, да. Понякога.
Чарли?
О, Чарли!
Добро утро, дами и господа.
Това ще е още един спокоен ден на безпроблемно плаване.
За ваше удобство, в случай че бързате да слезете на брега за затъмнението...
Ох!
Това е много повече от изпълнен дълг.
Да! След това трябва да стане капитан!
О, да. О, да.
Уф!
Машинно масло?
Снощи наистина прекарах добре, Чарли.
- Наистина се забавлявах.
-Аз... Просто исках...
Не е нужно...
О. Какво стана с красавеца?
И този е красавец, мамо.
Довиждане.
Хайде да се надбягваме, около кораба, приятел!
Bravo! Bravissimo.! Bravo!
След цял живот лутане из пустините на човечеството...
- откривам в теб моя оазис...
- Това е ужасно.
Докторите казаха, че ми остават само няколко месеца...
Нека се венчаем преди поредното зрънце пясък...
да пропадне през пясъчния часовник на смъртността.
Та ти едва познаваш тази жена!
Лиз, за мен ще е голяма чест ако приемеш фамилното ми име...
и го впишеш в банковата си сметка.
Ето това е!
Всички пътници слизащи на брега за затъмнението...
моля да не забравят защитните си очила.
Флаконът от 1 унция е чудесен.
- Взимам го.
- Добре.
Най-накрая се сетих, като те вядях да купуваш сувенири.
Преди врими в Сейнт Винсент? Май все в сувенирни магазини се срещаме.
Сейнт Винсент?
О, Боже мой! Сестра Колинс.
О, не мога да повярвам, че не те познах.
Вероятно не попадам сред хубавите ти спомени.
О, не, не! Сузи беше луда по теб.
- Чувствата бяха взаимни.
- Да.
Ти, от друга страна, беше изключителен досадник.
Да.
- Имам точно 20 минути. Да изпием по кафе?
- С удоволствие.
Пътниците, слизащи на брега, моля да се явят на товарната палуба..
Дори, когато краят беше близо, имаше моменти, в които...
В които и двамата чувствахме...
Не съм сигурен...
Че няма да се оставим тази беда да ни пречупи...
- Да. Вие бяхте от този тип двойки.
- Да.
Помня последната нощ... Тогава лекарствата са бяха толкова много...
че не се знае дали изобщо разбират какво става...
Но си спомням как ти се приведе към ухото й...
и и каза, че ще си влюбен в нея завинаги..
И тогава, очите й... .. не знам...
Сякаш светлина грейна в тях.
Ти разбра, че тя го знае...
Сигурно не биваше да го казвам.
О, не, не. Хубаво е, наистина.
Няма нищо. Просто...
- О, нямаше да слизаш на брега?
- А?
Не искам да изпусна затъмнението.
О, да.
Слушай... Беше ми приятно...
- О.
- Нали знаеш, да се видим...
Наистина, беше много приятно.
- И не мен.
- Благодаря.
Последното корабче за брега тръгва след пет минути.
Помнете, че всички пътници трябва да са на кораба в 4:30.
Лиз, животът се носи...
Като песъчинки в часовник.
Чарли, извинявай. Но просто не разбирам какво искаш да кажеш.
- Лиз.
- Да?
Въпреки, че с теб се познаваме едва от няколко дни...
Така е.
Лиз, след цял един живот...
бродене през пустините на човечеството...
Чарли! Чарли! Чарли, виж!
Виж! Гледай, Чарли!
То се случва, а ние сме тук и наблюдаваме!
Въпреки, че... Лиз, ще ме изслушаш ли?
- О!
- Въпреки, че сме като два кораба в нощта...
- Чарли, защо не се оженим?
- Чудесна идея.
Лиз, ще се омъжиш ли за мен?
- Това "да" ли значи?
- Аха. Това значи "да"!
- О.
- Скъпа, мисля че ще го изпуснем.
Докато свят светува, хлапе.
- О, не.
- Може да е в тоалетната.
Мамо?
- Здрасти. Как мина?
- Страхотно! Снимахме го с камерата.
Добре де! Ще мълча през остатъка от брака ни.
- Мамо, как си?
- Отивам си вкъщи.
- Добре, тогава ние идваме с теб.
- Не. Не. Това е годишнината ви!
- Празнувайте я, докато можете.
- Не, мамо. Можем всички да тръгнем.
Искам сама да се погрижа за себе си.
Разбираш ли?
Нужно е сама да се погрижа за себе си.
Как мина срещата с Чичко Паричко?
Ще се женим.
Мамка му!
Знаех си че ще докопаме някой от тях.
Слушай сега какво ще направим.
Можем да планираме... Какво, по дяволите, става с теб?
- Нищо.
- Алилуя!
казвам ти, Лиз, ударихме кьоравото.
- На колко го оценяваш?
- Не знам. И не ми пука.
Ами и аз не знам... но определено ми пука.
Профукахме и последния си грош за тази префърцунена каюта.
- Мамо, аз го харесвам.
- Браво на теб.
Той... Той е толкова мил.
- И е... той е достоен мъж.
- Чудесно.
И ме кара да се смея.
Ти не просто си докопала милионер...
ами и ще се забавляваш със сделката.
Да.
Последната совалка за брега отплува след пет минути.
Помнете, че всички пътници трябва да са на кораба в 4:30.
В 5:00 ще вдигнем котва и ще отплуваме към о. Козумел.
- Мамка му, сигурно... Сигурно е размислил.
- Не, мамо.
- Здравей, мила моя.
- О, здравей
- Изглеждаш очарователно.
- О, благодаря.
Здравей... Майко.
Чарли, да не изпаднеш от магистралата...
Обожавам семейството. По-добре да вървим.
О, това е г-н Гордън. Не го изпускайте! Той е добра плячка.
Г-жо Карутърс, Гил Гудуин това са Мейвис и Лиз "ЛаДрек. "
- ЛаБрек.
- Как сте?
Хм. Този одеколон ми е познат, г-н Гордън!
Да, благодаря! Намира се навсякъде.
Всъщност, тази сутрин намерих такъв по възглавницата си.
Този тип е адски забавен.
Лиз, успяхте ли вече да потанцувате с г-н Гордън?
- Не още, но очаквам това с нетърпение.
- Ще се видим в балната зала, Гордън...
заедно с останалите партньори за танци.
С кои останали?
О, той непрекъснато се майтапи. Мисли, че трябва да стана компаньон.
Чарли, не разбирам...
- Ти каза че си по сливанията и изкупуването.
- Ами, така е.
Работата му е да придобие партньорка и да се слее с нея на дансинга.
Нали така, Гордън?
Лиз, имах намерение да ти кажа за това.
Щеше да е чудесна идея.
Виж сега... Чакай, Лиз. Върни се. Нека обясня!
Къде отиваш, Майко?
Мразя загубеняците.
Благодаря ти много, пич.
Гил? Какво стана току що?
- А товята майка къде е?
- Тя няма да се върне на борда.
Кажи на приятелчето си, че тя се връща у дома.
- А къде е приятелчето ми?
- Това е Въпросът на деня.
- Какво, по дяволите, правиш тук горе?
- О, здравей.
О, Чарли, аз все още... все още съм влюбен в Сузи.
- И това изглежда е проблем.
- Ще бъде ако го направиш проблем.
- Не ме подхващай и ти..
- Върви при Вивиан. Сега!
- Виж, едва я познавам.
- Познаваш я и си луд по нея.
Въпросът е дали ти стиска да направиш нещо по въпроса?
- Ами, аз просто не съм готов още.
- Тогава се подготви.
- Още си тук. Жив си. Дишаш. Значи имаш избор.
- Не мога да го направя.
- Ще престанеш ли да се криеш зад Сузи?
Я, чакай! Кой си ти да ми говориш така?...
Тя ми беше сестра преди да се ожени за теб.
И ако беше тук сега, щеше да ти каже същото.
Но я няма, нали, Чарли?
Тя си отиде.
Така е, Хърб, но ти си още тук.
- Какво, по дяволите, правя тук!?
- Още като дойдох, те попитах същото!
Нямам право да ви дам тази информация.
Ей! И аз нямам право да те метна през борда, но ще го направя!
А сега ми кажи, къде е тя!
По добре му кажете, мистър. Има черен колан по сум флунг дунг...
или някое от тях.
Моля, ви.
Добре. Знаем само, че ще лети със самолет.
- Със самолет?
- Да.
- От къде излита?
- Нямам представа.
Добре, добре.
Спрете колата! Спрете! Спрете колата!
Спри... Спри колата, де.
О, Боже мой! Къде, по дяв...
О, вижте сега. Не мисля, че сте ни разбрали правилно.
Искаме да отидем на летището.
- Si, senora. Летище.
- Това нещо!?
- Божичко.
- Аз вземе багаж.
Не! Остави багажа на място, моля!
Чакай малко. Видях някого.
С периферното зрение го видях. Не мърдай от тук!
Стой на място! Ела, миличка.
Извинете, но вероятно ще можете да ми помогнете.
Този луд таксиджия твъди, че това тук е...
- "aerioporto. "
- Si.
- Ayayay.
- Не мога да повярвам! Не го вярвам!
Хубаво, щом това е "ариопорто"
може би ще ми покажете някой... пилото!
- С него разговаряте.
- Какво?
Да ви закарам ли някъде, котенца?
- Боже Всемогъщи, чу ли го как ме нарече?
- Абсолютно.
- Хайде.
- Ти луд ли си? Това е опасно.
Какво става, Чарли? Страх те е да поживееш малко?
Живеенето го бива. Но умирането ме безспокои!
Къде са Гордън и Съливан?
И не ми пробутвайте тази глупост за "другарската тайна".
Сър! В пълна мъгла съм по този повод! Сър!
Дрън-дрън ярина!
О... Извинете. Извинете ме.
Това ще бъде забавно.
- $500 в брой.
- Ти луд ли си, бе?
- Това е твърде скъпо.
- Това не означава, че съм лош пилот.
Глредай ти! Взимат повече от на летище "Кенеди".
Buenas noches.
Имам една идея, мамо. Само стой кротко.
Добър вечер. Не ви познавам, но този мъж там...
казва, че ще ни струва $500 за да отидем на истинско летище.
Бихти ли желали да си поделим разходите?
- Напълно.
- Уреди се.
Ще се возим ли, кремъклийке?
Не ме пипай.
- Окей, приготви се, хлапе.
- Къде си мислите, че отивате?
О, здравейте. Ние само ще поогледаме за айсберги.
Вие, старчета, няма да ходите никъде, освен в каютата си, където ще си останете...
Я слушай, сополив малки гъзолизецо!
Живях 71 години, бих се в една война, погребах жена си...
и оцелях цели 48 пълни разпродажби в "Гимбъл".
И ако си мислиш, че дребно келешче като теб ще ме спре, по-добре спри да мислиш!
Как смееш да говориш така с мен!
- А може ли аз да поговоря с теб, моля?
- Не, не можеш!
Само така, Чарли!
Не мога да го спра, Чарли!
Дръж се, Чарли!
Приводняване!
Бон воаяж, куроглавец!
Дано лодката ви се преобърне...
и да се издавите като скапани плъхове!
- Чао!
- Когато старата чанта ме направи ВП...
Ще направя така, че да не работите на друг кораб...
до края на живота ви!
Ха!
Добър вечер, Елън.
- Какво правиш отвън?
- Знаеш ли, Гил...
трудно ми е да повярван, но е истина. Ти си копелдак.
- Но аз само си върша работата.
- О, но ти си безработен!
Уволнен си. Мак?
- От този момент, ти си моят Д.К.
- Не...
Ами аз?
Ти ще си... негов приятел.
За какво, по дяволите, говори тя?
Говори за "закопчай копченцето," дребен нещастнико.
Нещастник.
Знаеш ли какво не виждам? Земя.
- Там е.
- Не виждам друго освен нощ.
Дано не заседнем.
Знаеш ли, че тези води бъкат от акули.
Няма да заседнем.
Казват, че едрите могат да те налапат целия.
Да ми налапат кое?
Не ми помагаш много, Чарлз.
- Чакай, дай на мен.
- Кое те кара да мислиш, че можеш?
- Защото съм по-висок от теб.
- О, ръстът няма нищо общо с това.
Номерът... Номерът е в китката.
Успяхме.
- Успяхме.
- Да!
Е, поне завива добре.
Ще седнеш ли вече, не виждам накъде карам.
- Вие от круиза ли сте?
- Аха.
- Така си и мислех.
- Ето го, идва!
- Внимавай, пази главата.
- Добър вечер, дами, добре дошли на борда.
- О, Божичко.
- И благодаря, че избрахте "Вая Асул".
Оле, Боже.
Шибана бракма.
Кой от братята Райт ти продаде това?
Сигурно онзи, с когото си излизала в гимназията.
О, чувствам се много по-добре. Колко успокояващо.
Имаме си пилот-майтапчия!
Стой, бе! Господи! Какво правиш?
Искам да изляза, мамо.
Вървим! Тръгнахме!
Сега по-кротко. О, Господи!
Ето там! Самолет!
Там има самолет!
- Тя вътре ли е?
- От къде да знам.
Да нямам телескоп на челото?
О, хайде, миличка. Хайде! По-бързо.
Хайде, миличка! Давай.
- Чакайте! Стойте!
- Чакайте! Спрете!
- Чакайте! Спрете!
- Изчакайте малко!
- Чакайте ни!
- Хърби е! Хърби и приятелят му!
Чакайте! Спрете!
О, боже!
Спрете! Спрете!
Чакайте! Чакайте!
Стойте, бе! Чакайте!
Тук долу сме!
Хей!
Върнете се!
Няма да чуят тая свирка, за Бога.
Хей!
Я, чакай малко.
- Какво правиш, бе?
- Ще видиш.
- Какво правиш?
- Да!
Какво си намисли, бе? Ще сваляш самолета ли?
О, Боже!
Това е сигнална ракета.
- Видяхте ли ракетата?
- Сега обръщайте, за Бога!
- Не видяхте ли?
- Объщайте! Върнете се!
Върнете се! Обръщайте!
Мичман... Матовски.
- Какво?
- Хърб.
О, Боже мой! Това не може да е Чарли.
Няма начин.
- Обърнете самолета.
- Сигурно е само...
- Какъв ти е проблемът?
- Просто го направи.
- Върнете се!
- Направи го, бейби!
Завивай... Да! Обръща!
Браво!
- Лиз.
- Чарли.
- Закъсня.
- Знам.
Нещо не можах да запаля двигателя.
Самолетът беше... Ами от вятъра?
- Да, ветровитичко е.
- Насълзиха ми се очите.
Така става, да Я виж ти...
Лиз.
От първия момент когато те видях на кораба...
- намерението ми бе да те излъжа. Заклевам се!
- О, това е много мило.
Това, което нямах намерение, бе да се влюба в теб.
Ами, виж сега.
Истината е...
че съм същата лъжкиня като теб, Чарли.
- Силно се съмнявам.
- Разорена съм.
- Сигурен сам, че преувеличаваш.
- Не.
Нямаш дори... поне двеста хиляди?
Дори и това.
Нула. Без пукнат грош.
Съжалявам. Вратата е отворена. Не е късно да си тръгнеш.
Не. Никъде не искам да хода.
Не искам да си вървя.
Колко смятате да продължи това?
Ха! Двама златотърсачи с празни ръце.
Това е страхотно.
Още имаме чека на Карсуел за $18,000.
Я, чакай. Какво говориш? Нали те видях...
Залепил си го?
Да ти приличам на мухльо?
Съдиите все още обсъждат този въпрос.
Млъквай, мамо. Този ще го запазим.
Благодаря.
Още по 50 на човек за двамата жребци.
Те ти дължат по 50 само за това, че ги нарече така!
Хърби, ще ми заемеш ли 50 долара?
Имам само един чек.
И цент няма да измъкнеш от мен, Чарли.
Филмът не е свършил! :)
Потърпете още мъничко!... :D
- Нека кажа само, че...
- Да не си дошъл...
Да имаш малко... Дрога?
Вместо... Вместо да.. да...
Вместо да плащам за този круиз...
Ела с мен.
Виж сега ще...
Скъпа, за гърбатите китове ли говориш?
- Говорех за изгръбване.
- Да.
Намерил съм двама гръдни хирурзи дето ще ни обработят.
Къде беше?
Път... Пътничка ме помоли за ескорт, сър.
Да бе. Добро извинение.
И взех, че и набутах един в спасителната лодка.
О, мамка му.
О! Виж кой бил тук.
По-добре му кажете, мистър. Този тип му е шампион в бойните изкуство...
и си го връзва с черен колан.
И ако си мислиш, че някакъв сополив малък лигльо като теб...
ще може да ме... спре, то... Ощипи ме, Уолтър
И ако си мислиш, че някакъв сополив малък лигльо като теб ще ме промени...
или ще се е*ава с мен, то тогава сам ще си го сложа.
Въпреки, че се познаваме от съвсем кратко време...
Луната... сияе като задника ти.
Продължи да гледаш Даян.
- Не се опитвай да ми го хванеш.
- О, не е ли възбуждащо това.
- Аз не бих си го държал.
- Ами ръката на Уолтър?
О, Чар...
Наистина ми беше приятно.
- Искам да ти кажа нещо.
- Кажи ми. Кажи ми!
Никога не съм докопвал по-хубав задник.
Не чух ли "Стоп"?
Страхотно!
Свободно!
Превод: Wishbone