Gung Ho (1986) Свали субтитрите
- Здрасти.
- Хей, изглеждаш чудесно.
- Мерси.
- Готов ли си?
- Ха, та аз съм роден готов.
- Кой знае повече от теб?
- Никой, надявам се.
Знаеш ли, най-учудващото нещо е, а аз не съм дори изнервен.
Остави си боклуците в багажника.
Хей, Хънт. Днес е големия ден, а. Прати ги в ада синко.
- Ще им разкажа играта.
- Разчитаме на теб.
Г-жо Барняк, това лице е каузата.
-Господ да те поживи.
-Благодаря.
Ако се проваля този път, целия град е мъртъв.
- Но ако не си притеснен...
- Не. Не съм.
О, Боже.
Всички сте слаби и крехки.
Ето защо бях изпратен тук.
Вашите шефове Ви смятат за мързеливци и не Ви вярват.
Задръж, Хънт, човече. На път си за Япония.
- Ей, Хънт!
- Следваща спирка Япония, приятелче.
Хвани си такси.
Изглеждаш много добре.
Много се радвам, че изпращат теб, а не някой градски бюрократ.
ОКей.И, Хънт, и не яж нищо сурово, разбрахме ли се...
- Пожелайте ми успех.
- Успех.
Къде е "Асан Моторс"
"Асан Моторс". Все едно карам.
Та хващам влака и ето ме тук.
Момчето вика, "качваш се на влака-стрела". И аз се качих на проклетия влак...
...и хоп, насред оризово поле.
...човека каза, "тръгваш по тоя път". Тогава другия човек казва, "хващаш другия път".
Сега просто не знам. Трябва ли да вървя нататък.
Благодаря Ви много за всичко. Научих достатъчно.
Бях лош директор. Но ще стана най-добрия.
Имам три деца и жена която издържам.
Умолявам Ви, одобрете ме.
Вие не сте готов.
Ще останете още две седмици.
Прощавайте. Хей, драги.
Господи. Въобще не мислех да Ви прекъсвам.
Търся "Асан Моторс".
Някой да е наясно къде е това? Съвсем се изгубих.
Вижте, понятие си нямам къде съм. Въобще в Япония ли съм още.
- Вие сигурно търсите Главния офис.
- Точно така.
Е, намирате се на грешното място.
Хубаво де, къде е правилното място?
През една сграда.
Охооо, познайте от раз кой е станал със задника нагоре тая сутрин?
- Готини ленти.
- Това са ленти на срама!
Бих ги сложил всичките, ако бях на Ваше място. Благодаря много.
Извинявай, имаш пяна точно тук. На ъгъла на устата.
Докарайте някой друг...
Благодаря Ви много.
Здравейте пичове.
Или както имате навика да казвате...
...Хънт Стивенсън, пред Вас...
Добре. Къде да сложа екрана? Донесъл съм екран.
Опааа! Нека само да го разположа.
Май няма голям смисъл от него, след като го мъкнах 14000 мили.
Хич да не Ви пука.
Луд съм по страната Ви. Наистина, обичам я.
Баща ми беше тъдява тук, през войната. Предполагам някъде към 1940...
Самички ли обзаведохте? Разбира се, много е гот.
Това е...истински...ориенталски...вид.
- Приказвате ли англииски? Само питам.
- Всички говорим англииски. Продължете, ако обичате.
Е, може да започваме, нали, знам ви аз вас.
...пред Вас започва...един дълъг ден.
Откъде се гаси?
Господи. Добре, почваме.
Пред Вас е Хедълвил.
Това е фабриката. Тя си е там от 35 години.
В момента си стои затворена от последните девет месеца.
Но преди две години, тя беше основно модернизирана. Казвам Ви, тя е в страхотна форма.
Опаа, как се появи туй нещо? Супер, а.
Това е Хейзъл Локуош.
Хейзъл е отговорна за "изкарването извън строя"...
...на сто хиляди двигателя на година.
Или по-точната дума тук е "вкарването в строя".
Вкарването. ОК.
Това е...тука се...
Може ли да светнете?
Добре, вижте как стоят нещата.
Преди две години, фабриката за бельо затвори врати в града.
Това беше пълна глупост, защото Вие можехте да се сдобиете с евтино бельо.
С много добро бельо, не като другаде ластика да ти стои като гума на задника.
Вече говорим за фабрика за коли.
Фабрика за коли, тогава, ще има работа за всеки един от нас.
Всеки е свързал живота си по някакъв начин, с тази фабрика.
Всички там бачкат наистина здраво.
Но фабриката затвори.
Ако дойдете да събудите производството наново всички тези хора ще работят дори по-здраво за Вас.
Казвам Ви, това е чудесен град с чудесни хора.
И нещото, което ми се ще най-много е да видя отново на крака този град.
Аз приключих. Сигурен съм, Вие имате огромен брой въпроси.
Е, давайте.
ОК, знам, че на първия най не му стиска щото другите ще му се присмеят. Ама не се притеснявайте.
Айде де.
Ok.
Това е той! Татко.
Одри!
Всеки ден минавах през къщата ...и хранех рибките...
Вземи си пощата.
Ооо, Боже... Миличък, моля те. Карам все пак...
- Липсваше ми.
- Ти на мен също.
Ама наистина, много ми липсваше.
- Сериозно.
- Да.
Това е добре.
- Я, пицарията са я затворили.
- Да, вчера.
Следващата седмица и бръснарницата и музикалния магазин.
Единствените които се оправят са хората с рента или аренда.
Много хора напускат.
Още не си казал нищо за японците. Как мина?
Спомняш ли си първия път, когато срещнах баща ти, той дойде с мощен вик.
- Да.
- А си отиде тихичко.
Трябваше да пратят някой друг.
Мр Дъглас? Хънт Стивънсън. Работих за Вас, сещате ли се?
Разбрах че сте голям фермер. Поздравления.
Беше наистина чудесно да работя за Вас, поне докато бяхте тук.
Да. Та как е мисис Дъглас.
О, това никога не съм го чувал от нея.
Ах...Вие такъв...
Да. Е аз...нарочно имам причина да се обадя.
Мисля, за евентуално Ваше предислоциране.
И аз...
Аха, така значи, местния профсъюз, значи.
Добре. А как е кученцето Ви Ръсти, той милия...
Реката го отнесла, аха.
Хънт Стивънсън. Не, Стивънсън.
Да бе знаеш ме.
В детската градина бяхме заедно.
Не, не ти и аз, аз и братовчет ти Хектор.
Той много ми е разправял за теб през цялото време.
Точно така.
Слушай Ед за какво се обаждам. Аз се явявам отговорник в Хъдливил.
Разбрах, че възнамеряваш да наемаш другаде.
Виж, мога да скоча в колата веднага и да бъда при теб до 29 часа.
Стига, Хънт, остави.
Направи каквото можа.
Пгледнете. Вижте кой идва.
Хедър ДиСтефано!
- Кой е тоя?
- Какво, харесва ли ти?
Не, не го харесвам!
- Здравейте, момчета!
- Здравей, Хедър!
- Здравей, Хънт!
- Здравей, Хедър!
- Ха, Хънт, тя те поздрави.
- Тя винаги ме поздравява.
Тя ме харесва.
Още в училище, пазех нейна снимка в шкафчето си.
Аз, пазех една в гащите си.
Ние преустроихме продукцията.
И сега, хората са съкрушени, не си купуват месо.
Курабии тук, бисквитки долу.
- Да ги видят децата.
- Разбрах.
Хънт!
Сладуре, ти знаеш... Приятно ми е с теб...
...мислиш ли, че е добра идея да ме следваш цял ден?
Може ли да говорим за това мляко?
Хънт, ела тук? Не мога да повярвам!
- Яйцата ми?
- Твоите яйца?
- Добре ли си?
- Да. Чудесни новини. Ти успя.
Супер! Какво съм успял.
- Идват след седмица.
- Кой?
Момчета!
Искате ли аз да съм на топа на устата?
Подравнете се в линия.
Добре Дошли
Поздрави от Хедълвил
Аз съм кмета, другаря Суорт.
Съжалявам. Става така, когато си казвам името бързо.
Оттук.
Благодарим ви за посрещането.
Имаме много идеи.
Не съм добър говорител, като човека, който изпратихте.
- Къде е г-н Стивънсън?
Неговата презентация е повода да сме тук.
Тук ли сте?
- Г-н Стивенсън. Приятно ми е.
- Кво пра*ите?
Вратата зееше, и е два часа...
Аз съм Такахара Казихиро, корпоративен директор.
Мерси.
Някой да е Субару или Сузуки? Стига.
Сега се сетих, познавам те от Токио.
Беше там и ти хвърчеше пяна от устата.
Помня.
Всички ревяхте като луди.
- Фирмена програма.
- За провалени началници.
- Г-н Стивънсън.
- Да.
Бихме ви предложили нов пост.
Ще ни се да сте ни връзката с работниците.
Бъзикате ли се! Супер.
Това е приоритет за нашата компания.
Ще ни представлявате пред работниците.
Не може ли да си я караме като преди. Справях ме се доста добре.
- Ако сте се справяли добре, защо...?
- Представяте нашите идеи.
Не се чувствайте поласкан, че ви даваме тази висока позиция.
С доста добра заплата.
Не...че защо...?
Да, не се чувствам поласкан. Това е върха.
- Разбира се, когато отвори фабриката.
- Добре. Разбрах.
Но ние не.
Можем ли да разчитаме на вас?
Приятели...
...на жабата задника непромукаем ли е?
Предполагаме, че да.
Работа! Работа!
Знам, че искате работа.
Но, моля, нека да разгледаме клаузите.
Моля за внимание?
Седнете моля.
Името ми е Крендъл. Съюза ме праща понеже го е грижа за вас.
Ако работите без договор, не сте защитени от профсъюза.
Това са сумати правила.
Почвате с едва $8.75 на час.
- Взимали сме по $11.50!
- Били сме и без пари!
- Искам работа!
- Добре, но само с договор.
Мислите ли, че ще ни дадът?
- Мисля, че да...
- Не питам теб.
Почивка. Не питам теб.
Ти не си оттук. Пък и си имаш работа.
Питам Хънт. Той е един от нас. Познаваме го.
Какво мислиш, Хънт?
Хънт! Хънт!
Мисля, че...
Ами...
Кой се сеща за училищния отбор по баскетбол от Питсбърг?
Помните ли нападателя им, Рузвелт, канара и половина?
Правеше по 37 точки на мач.
И ако си спомняте, аз бях от най-добрите защитници.
Както и да е, тренъора насъскваше трима срещу него.
Непрекъснато сменяше тия трима с други. Мен не ме пускаше.
Последната четвъртина всички бяха гроги.
А канарата си правеше сумати точки, и какви ли не още чудесии.
Тогава, тренъора ме пускаше на терена, поглеждаше ме в очите и казваше
Сега е момента. Твой е, изяж го.
И аз го правех.
Забележете, какво правеше накрая в последнато четвърт. Нищо. Нула.
Това е хватката, да улучиш момента.
Ние сме доволни, че японците са тук.
Трябва да разберем, как играят. Тогава да дойде нашия ред да действаме.
Да си направим хода.
Играта приятели, се печели накрая.
- Хънт!
- Да.
Като дойде последната четвъртина, тези момчета да разчитат ли на теб, като наша канара?
Разбира се!
Ще се справя.
Нека ида с опитни хора.
Хънт, как си? Изглеждаш страхотно.
- Разоражих се.
- Не го ли знаеш.
Добро утро, честит ви първи работен ден в Асан Моторс.
Добре дошли.
Трябва да изградим дух, и да бъдем един отбор.
Всеки трябва да има една цел, мислите му да са съсредоточени в просперитета на компанията.
Започваме със сутрешните упражнения.
Подскоци.
- Давай!
- Не!
Г-н Стивънсън. НЕ правите особено добро начало.
Не сме свикнали да скачаме сутрин.
Не ви обвинявам.
Даже си мислех, че си техен лидер.
Добре. Стой тук.
- Хънт, скивай ги тия.
- Мучачос.
- Хайде да го направим.
- Базикаш се.
- Че защо не?
- Ние никога не сме подскачали.
Това е като първия ден в училище. Ако си по дънки, имаш проблеми.
От октомври, нататък никой не го е грижа с какво си се загащил.
Само този път, пък и, след два дена и това ще забравят.
Патешки подскоци.
- Патешки подскоци.
- Ok.
Колянов замах.
Хайде...
- Съжалявам, без музика, без цигари.
Само работа.
Тук, тук и тук!
- Не тук и тук...
- Че каква е разликата?
Един път направих 75 шасита от раз. Ти ни направи луди.
Хънт, би ли разкарал г-н Мото от задника ми?
- Той не иска да го направи проф... профл...
- даже не може даго изговори!
Местят ни непрекъснато. Защо не правим онова, което знаем?
Всеки трябва да знае всичко, тогава сме отбор. Никой не е специален.
Схванах. Ела тук.
Виж сега.
А си в Америка, и американците се чувстват специални.
- Даже и той ли?
- Почивката свърши!
Хей, полека.
- Нека всеки работи онова дето му е работа.
- Ходи си в Япония.
Само по един начин може да просъществува фабриката. Само един.
Само по един ли...
Мирен? Успокой се де?
Искаш ли от това?
Брак.
Продавача да му мисли. Съвършенни коли няма.
Ако това се случи в Япония, работника го е срам.
Остава през нощта да го поправя. И не получава и стотинка за това.
Как спите нощем?
- Какво става Гусман?
- Тоя ми взе вестника.
Ще му го върнеш после, нали?
Нищо подобно. Каза, че с вестник не може.
Би ли му върнал вестника? Ние всички го укоражаваме да чете.
Трябва да говорим.
Чакай Уили. Зает съм.
- Тая сутрин ще разпускам!
- Разбрахме ли се?
- Момент?
- Говоря сега.
- Спират ме на изхода.
- Кой?
Пазачите. Казват "Днес не се брояло".
На детето ще му махат сливиците, уплашен е.
- Обещах му да съм там.
- Ok.
- Четеш си добре, какъв е проблема?
- Задръж.
Ще се разберем по-късно.
- Без вестници.
Отивам при шефа-сан да говоря.
- Сума ти народ се оплаква.
- Бягай при детето.
Американска кола.
Здравейте пичове!
- Маце, как е хавата?
- Никаква хава, само печатане.
Къде е шефа?
Днес не е най-удобния ден за шефа.
Той е между хеви и харда.
Това не може да се пропусне.
- Шефе.
- Г-н Стивънсън.
Хънт, ако обичаш?
- Мога ли да ти бъда полезен?
- Със сигурност.
- Как са твоите в Америка?
- Не съм ги питал.
Говорейки за твоето семейство - наистина искам да се срещна с тях -
- да са ти оперирали някое от децата?
- Какво?
Тука на един приятел, Уили, работи в цеха?
На неговото дете ще му вадат сливиците.
Той държи да е там, защото е "супертатко"
- Пристрастен е към децата си.
- Но работата изостава.
Нека си поговорим за работата. Мисля, че мога да помогна.
Чувал ли си за "безбраково" производство?
- Не?
- Работите без акъл.
Имах братовчедка, Мери Елизабет, тя тотално превъртя.
От работа. Същото ще се случи и на твоите хора. Това не е мозъчна хирургия, само коли.
Разбирам.
Чудесно, отметнах и тоя проблем.
Само две думи за косата ти...
...която изглежда супер.
Мерси. Брат ми е фризъор, и преди да тръгна от Япония...
Супер, та за "дясната ти ръка", Сайто?
Тоя не се вписва в работата, според мен!
- Какво е това?
- Водорасли.
Г-н Сайто не е обикновен японец.
Ще ти кажа нещо.
Той ме нервира, дразни, ядосва и му бих бил шута на секундата.
Племенник е на шефа.
Това е друго?
Кажи му тогава да се пръждоса, щото е пълен досад.
Имаме си свой начин на правене на коли. Нека оставиме момчетата да ги правят както си знаят.
- Разбирам.
- Супер. Всичко е точно.
Ти си човека с който мога да говоря.
Колко пъти?
- Играете ли софтбол?
- Играеме бейзбол.
Ако искате, елате в събота да играем?
- В колко?
- В два.
- Стига да не сме заети.
- Ok. играеме за по бира.
- И ние.
- После се надпикаваме.
Ние пък се надцелваме.
Космонавта.
Тия са като "янките". Вече ги мразя.
Г-н Стивънсън.
Каз-човече, ето ме.
- Добре изглеждате.
- Ще ни трябва загрявка.
- Разбира се.
- Това е "Хасео Макасаки".
- Това е пък, "Мърв Грифин".
- Чудесна е.
Какви са тия нещастници.
Сам ще ги бия.
Почваме.
Хайде да видят с кой си имат работа.
Две точки от победата.
Дайте да им се разбере. Две точки.
Гледай топката Хънт.
- Удари я в земата.
Боже.
Печелиме, взехме точките!
Трябва да ги е срам.
- Добре ли си?
Забавлявах ме се, добър мач стана.
Много съжалявам.
Нищо му няма.
Всичките бази, човече.
- Дадах му да се разбере?
- Упражнявай си англииския.
- Утре малкия празнува рожденния си ден.
- Взех му колело.
От тукашен магазин.
Не мога да го сглобя. Ето ти упътването.
- Не сега.
- Искам да го види като се събуди.
- Казихиро.
- Работя. Минута свободна нямам.
Защо американските бащи имат?
Защото толкова и работят.
Остави ме!
Шефа ти, г-н Сакамото.
Не, нямаме още прираст...
С три процента по-малко сме този месец.
Много съжалявам.
Виж кой се върна.
Я вижте кой е тук?
- Тони, къде те завряха?
- Точно тук.
- На тия уръдия?
- На това място.
Няма да те местят, така поне ми казаха.
Хънт, мисля, че ще ми дадът старата служба.
- Заварчик?
- Обзалагам се.
На предната линия.
- Г-н...
- Хършайер. Г-н Хършайер!
- Да.
- Имаме нова задача за вас.
Да, това да чувам.
Местиме ви вдруг отдел.
Заплатата ще е същата.
И така...
Ало, японски... Какво да правя с това?
Очевидно е. Мети.
Чакай малко...
Той те трупира, и сега да мете, а?
Нищо лично. Има най-много брак от всеки друг.
Шефа реши така. И добре направи.
- Брак, това ли било?
- Задръж.
Чудесна я свърши. Ще им серем в обувките.
Това е временно.
На вечеря съм при шефа. Успокой се.
- Вечеря, супер.
- Не, не, там ще се оправим.
- Напускам.
- Не можеш да напуснеш?
Ще ги сритам тия жаби.
- А двете ти деца.
- Аз ще се погрижа.
Трябва да го понесеш.
Всички ме гледат. Как да постъпя?
Задължен си заради семейството си.
Това трябва да сториш.
Нека зяпат. Без значение какво мислят.
Хайде, хайде на работа.
Вкусно е.
- Какво е това?
- Печено.
Не може да не са ти казали?
Знам, но си мислех...,
"това има вкус на печено, ама е твърде вкусно за такова."
Всъщност, си мисля, че Одри иска допълнително.
Е, и получава.
Ето така!
- Благодаря.
- За нищо.
- Готови ли сме за десерт?
- Аз да.
След малко. Трябва да поговорим по работа.
- Одри.
- Да?
Би ли...ако може...върви?
На мен пък ми е много интересно как мислите да я карате със завода.
Ако на никой не преча?
Ето.
Хънт.
Как мислиш справя ме ли се в фабриката?
- Честно, Каз?
- Да, моля.
Издишаме.
Вие от една страна.
Направо си карате сякаш сте си в Йокохама.
- Честно ви говоря?
Чувал съм, че японските бизнесмени са върха.
А това не го разбирам.
Гола вода сте.
- Уволнен си.
- Какво?
Не може да ме изритате!
Връщаш се при другите.
Кажете ми защо?
Не разбирам американските работници. Идват по-късно, тръгват си по-рано.
Стоят си вкъщи като са болни.
Поставят себе си над фирмата. По всичко личи и ти си такъв.
Само ми обяснете.
Докато беше фабриката американска, продукцията бише с десет процента по-висока.
Десет процента?
В Япония, колите от такава фабрика са четиресет процента повече.
И то с качество.
- Абсурд?
- Японеца е много лоялен.
Той е горд, ако компанията просперира.
- И го е срам, ако не се справят.
- Както в момента.
В Япония, като се изостане с производството, работниците остават в извън работно време.
Е, в екстремни случаи, извънреден труд.
На тях не им се плаща. Правят го за компанията.
Да де, но това е там, а ние сме тук.
Господа, това е Америка. На никой не му е...
Така ли смяташ, че никой, не го е еня?
Има един, който да ги заинтригува, и това съм аз.
Можеш да им повлияеш?
- Ако аз не мога, никой не може.
- Никой не може.
Би ли си траяла?
Мамка му.
Вие имате проблем?
Аз съм решението.
Винаги съм успявал да ги накарам да се чувстват щастливи.
Дайте ми шанс.
Добре, няма да променяме повече нищо.
Това се искаше.
Милич...
Искаш ли да спрем за сладолед.
Яж ми...и умри.
- Абе да си в цикъл?
- Спри.
Защо постъпи така?
Да ми запушиш устата пред толкова народ!
Положението е много сложно.
- Е и, какво стори?
- Опитвам се да спася работните места.
Само за едно място чух, твоето.
Те ме поискаха, не съм се молил, нуждаят се от мен.
На тях им трябва някой, който да ги защищава.
Не им трябва човек, който мисли само за себе си.
Би било чудесно, ако имах приятелка, която да ме подкрепя.
Подкрепа. За всяка тъпотия, която изръсиш. Да не съм някоя...?
- Папагал с цици.
- Защо намесващ Хедър в тая каша?
Въобще не мислех за нея но ти, май да.
Одри
Стига, Одри!
- Добро утро!
- Откъде се взе?
Бях тук през цялото време.
- Да има още някой, отдолу?
- Може би.
Знаете ли какво, момци, тъкмо сте ми накуп,
та мисля си.
Знаете ли от какво имаме нужда? Инициативна програма.
Не ни трябват никакви инициативни програми. Трябват ни по-бързи работници.
Трябва ни риба с по-остри зъби, да те ухапе по пакета.
По колко коли правите в Япония?
15 хиляди.
Така да бъде, моите хора ще произведат 15,000 коли следващия месец.
Но сторят ли го, ще си получат пълните заплати.
Както и гарантирате договорите. Разбрах ме ли се?
- Не съм сигурен...
- Какво рискувате, нищо?
Ок.
15, 000, ни по-малко.
Една да я няма, никакво увеличение, нищо.
Почва да ми харесва тоя масраф.
Трудно ми е да го изрека,
но просто трябва.
Американският работник е втори.
Японският прави същото, по-бързо, по-добре и по-качествено.
Не ви хареса, а?
На мене също, защото това са глупости.
- Кой е по-добър от нас?
- Никой!
- Кой?
- Никой!
Залагам червените ви, бели и сини задници.
Когато ми казаха, че американец не може да достигне бройката
коли произведени от японците за месец...
...половин дузина души трябваше да ме усмиряват.
Тогава казах, "не само ще ги достигнем, но и бием техния рекорд"
"Очаквам трудови договори."
Очаквам и още 200 работни места.
Говорим за $11.50 на час от следващия месец.
Хънт, за колко коли говорим?
Колко? 15 хиляди на месец.
15,000 на месец.
15,000? Майтапиш ли се?
Няма майтап, ще се справим.
Можем ли?
Нима твърдите, че японците са по-добри?
- Ама 15,000, това е сума ти бачкане.
- А ако не ги докараме 15,000?
Нищо няма да вземем.
Що за сделка е това?
Чакайте, човека не е идиот, няма да разреши това да се случи.
Разбира се, че не.
Значи и да се доближим...?
- Добре.
- А какво ако стигнем 13,000?
13,000.
С това трябваше да почнеш?
Сега се сетих.
Сега се сещам...
че това е чудесно, но да се съсредоточим на 15, 000
и да се позлатим.
Да не ги мислим тия 13, 000.
Да запретнем ръкави за 13, 000.
Да гоним 15, 000.
Викам, да опитаме.
- Можем ли?
- Да!
- Всички. Можем ли?
- Да!
Да го направим!
Няма да е лесно, трябва да сме като японците.
Ако изостават, доработват след работа.
Бачкат до тъмно.
Стават по тъмно.
- Здрасти!
- Добро утро.
Понякога искат поточната линия да ускори.
Пестят от почивките.
Бързат колкото могат.
Щом те могат, значи и ние можем.
Тони, двете ръце ползваш за да се почешаш по задника.
- Трябва да говорим.
- Не сега, изоставаме.
По две брони на кола, не по една.
- Хънт, чуй.
- Кажи?
Ще се справим, ще си вземем увеличението!
Ето!
Смятах ги, 13,000 коли.
До края на месеца са готови.
13,000? Супер. но, разсъждавай така
'защо не направя 15,000.
- Това тъй или иначе няма да стане.
- Тогава се постарай повече.
- Събота е!
- Ok.
Не съм си виждал децата от две седмици, нещо да кажеш?
- Знам, но...
- Ще направим 13,000.
Ще си вземем паричките.
Вярваш ли му на тоя?
- Простете.
- Простено ти е.
- Какво става?
- Пазарувам.
- Г-н Стивънсън.
- Здравейте.
Искате ли нещо?
Тя иска, но няма късмет да го вземе.
Скивай...
Виж какво, пиинал си...?
Защо не я целунеш отзад така както го правиш на мъжа й?
Мамо!
Почистете после.
Съжалявам.
Жена ми ми разказа какво се е случило, и аз съм ти задължен.
Направи ми услуга,
не го уволнявай. Напоследък доста му се събра.
Няма. Пък и сте добри приятели.
Да. Трябваше да видиш как ме погледна след като го проснах.
Продължаваш да си му приятел.
В Япония имах много приятели.
Говорихме си за коли и тренировки.
Понякога се борехме.
Но в Япония.
- Още един път, благодаря.
- Ok.
Хей, по бира?
Тука да, та така?
- Не знам.
- Двама мъже с цица!
И аз имам нещо за теб.
Виж слон с едно ухо.
Задръж така, там е църковното настоятелство. Преподобни...
Едноух слон.
Прибери го обратно в зоопарка. За да не ни приберат нас в дранголника.
- Как се забавляваме?
- О да.
Предполагам, харесваш повече фабриката по този начин?
Г-н Сайто е шибаняк.
Моля.
Звъни в Япония и разправя, че не се справям с работата тук.
- Още един провал, и съм вън.
- Как тъй, още един?
Помниш ли, как ме видя за първи път?
О да, в Академията по врещене.
Местото за провалилите се.
- Не съм добър началник.
- Напротив.
Не, не съм.
Притеснявам се за хората, които не виждат семействата си от работа.
Яд ме е, че не изпитват удоволствие от онова, което правят.
Изверг.
- Шегуваш се.
- Не.
Трябва да направя "шиматсушо" на работниците.
- Ще им готвиш?
- Не, ще им се извиня.
Трябва да им искам прошка.
Да моля за милостта им.
Те са унижени, заради мен.
Мерилото на работника е работата му.
Компанията е всичко. Екипността!
Това е причината, от руините сега да сме икономическа сила.
- Всички като един, с една цел.
- Справяте се чудесно, във възторг съм.
Очаквайте бис. Шоуто продължава.
Още един провал, и съм вън.
Имам проблеми.
Ти ли казваш, че имаш проблеми.
Аз имам проблеми с прическите... на всички ви.
Чуй, казах на момчетата, че ще има някакво увеличение,
ако направим 13,000 коли този месец.
- Каза им това?
- Знам.
Трябва да си абсолютно пиян за да се хилиш така. Според мен това е ужасно депресиращо.
Прав си. Абсолютно си прав!
Аз!
- Бъзикаш се?
- Не. Но си прав, че имаш по-голям проблем от мен.
Сега ми е много по-добре.
Блокира. Викайте поддръжката.
- Лошо, поне два часа.
- Малко почивка.
Пет месеца нали почива.
Повдига ми се от теб.
Какво искаш? Тук ядем, спим, пикаеме, какво още!
- Изключете линията!
- Веднага!
- Как си?
- Пробвах да я освободя.
За да не се губи време.
Разкарай се, Хънт? Ти си виновен.
- За време?
- Лошо ти се пише.
Какво стана? Защо спряха?
Има пострадал.
Защо другите не работят?
Връщайте се по местата.
Връщайте се по местата!
Има пострадал. Ти може да го последваш.
Прощавайте.
Това е за г-н Гугълман. Как е той?
- Той е добре. След малко ще го видим.
- Е, радвам се.
Най-важното е, че не след дълго ние ще се радваме.
Той е доволен, че ще ни дадат само половината от повишението.
- Половин повишение?
- За 13,000 коли на месец.
Не е така. Трябват 15,000 или без повишение.
Говорих ме, с оня Ято. От него чухме, че за 13,000 коли няма повишение.
Обаждам се на другите и идваме при теб.
По дяволите!
Хигиена...
влизай тук, неблагодарнице, такава!
Брак!
- Без повишение за 13,000 коли.
- Тръгнал ли си нанякъде?
- Не.
Чу ме добре? Без повишение за 13,000 коли.
Добре. Вижте, приятели... чуйте.
- Така значи.
Разбраха се с теб, сега се измятат.
Копелета!
Измятат се, нали?
Измятат се, да! Шибани копелета.
Профсъюзно събрание, утре. Но първо, да се видим с оня...
- Как му беше името?
- Казихиро.
...Казихиро, при нас...
- Ела и ти, викни и този лъжец.
Аз ще се справя по-добре.
Ще го имаш на тепсия преди да дойдеш.
Ето с какво сме по-различни от японците.
- Трябва да се грижиш за нас.
- Разбира се, по най-добрия начин...
- Да пием по бира.
- Аз черпя.
- Не мога, съжалявам...
Може ли да поговорим, имам...
Хайде на бира, и ще си говорим.
Не, но ти върви аз...
Хайде.
Трябва да остана, ще говорим друг път.
Да
Добре
Недей да храниш Анабел.
Стига с MTV, стига с TWISTED SISTERS.
Прочети си книгата!
Още "Джими Диин" сос?
Не искам "Джими Диин", не искам хавайски пунш.
Стига с зелен замразен грах.
Кой пък си ти?
Да?
Може ли да влезем?
Заповядайте.
Седнете...
- Нещо да желаете?
- Не.
Джи Джо!
Това е детето на съседа.
Всичко ли е наред тук?
О да!
Приятно прекарване.
Сутринта ще мина през фабриката.
- Утре, не е удобно.
- Защо?
Фабриката е заключена, а ключа изгубен.
Глупости. Имат профсъюзно събрание работниците.
Вярно ли е това?
- Да.
- Въобще не се радвам.
Ти ме разочарова.
Ела племеннико, уморен съм.
Чичо...може да отседнеш у нас.
- Жена ти тук ли е?
- Да.
Рамада Ин.
- Трябва да говорим.
- Айде бе.
Момчетата ми очакват повишение, дай им го.
- Не трябваше да ги лъжеш.
- Мислех за квота.
Пък и все си мислех, че нещо ще дадете.
Назад сме с некви хиляда коли.
Абсурд. Кажи им да забравят за профсъюза, щото г-н Сакамото ще се разстрои.
Чудесна идия. Трябваше да се сетя.
Ще сляза долу и ще им кажа,
"не трябва да правиме профсъюз, щото на г-н Сакамото ще му приизлее."
Каза, че можеш да влияеш на хората. Постави ме в лоша позиция.
Залагах си задника за теб, толкова пъти.
Защо мислиш толкова блъскат? Заради теб? Щото си чаровен?
Осигурих ти 14,000 коли,
а сега съм съсипан. Дай им повишението!
По-скоро г-н Сакамото ще роди.
Условията си оставят същите.
- Кой е лудия?
- Не сме ние. Ние знаем какво правим.
Сега разбирам защо ме дадоха етикета на срама.
- Защото мисля като американец.
- Не се ласкай.
Вярно е. Всеки се мисли за специален.
Никой не си дава сметка за отбора.
Няма да изкараш и два дена в нашата програма.
Да не съм луд да ви изкарвам и два дена в вашата програма.
Защото си твърде егоистичен, и от там слаб.
Аз ли съм слаб? Ти нямаш топки да се опънеш на шефа си...
Ти си истинска мекица?
Не съм мекица!
Разкарай се! Уволнен си!!
- Вече не си на работа тук!
- Уволнен! Супер.
Добре. Мислите се за много печени, а не можете да управлявате фабриката като хората.
Така разбираме нещата! Така ги правим !
Като сте такива разбирачи, какво стана с Първата Световна?
- Кажи му, Хънт.
- Тоя е луд.
- Успокой се.
- Ще се разберем на събранието.
- На мен не ми трябва събрание.
Омитам се оттук.
- Някой друг да има нужда?
- Не!
Да си ходим.
Добре дошли на Хедълвилския четвъртоюлски пикник.
Да не забравите фойерверките довечера.
В последната четвърт ги изненада, Хънт.
Те те преметнаха, но и ти не им се даде.
Върхът си, Хънт.
Добър вечер. Моля за внимание?
Хънт Стивънсън да е тук, Хънт?
Ела тук.
Спасителя на Хедълвил.
Ще бъдем тук докато не си получим повишението!
Имам новини за теб.
Официална нота от "Асан Моторс".
Фабриката е закрита.
Какво?
- Заключена?
- Не умнико, закрита.
Закрита, адиос, сайонара.
Благодарение на работниците и специално на техния тартор,
с който не може да се излезе на глава.
Така че, те си дигат дисагите и обратно в Япония.
Спасителя на Хедълвил.
Ти си гробокопача на Хедълвил, и аз ще те...!
Чакайте малко, какво е виновен Хънт?
Те го изпързаляха.
Ние сме зад теб на 100%.
Добре. Гладувай с него.
Ходи се шибай!
Тихо!
Хънт ще говори.
Давай, Хънт.
Първо трябва да знаете, че...
Виждате ли...
Все си мислех, ако достигнеме 15, 000.
Ако направим 13, 000 то е доста близко до 15, 000?
- Пък и ако...
- Хънт.
- Какво се опитваш да кажеш?
- Излъгах.
Няма увеличение...
за 13,000 коли.
И напуснахме за една лъжа?
Въобще не си въобразявах, че ще се справим.
- Трябваше да ни кажеш истината.
- Истината?
Вие не искате истината.
Вие искате да чуете, че американския работник е най-добрия.
Те да ни мачкат, а ние да си траеме.
Това е вашата истина.
Разбира се, американския дух.
Да той е жив, но само това не е достатъчно.
Трябва да сме по-добри и бързи.
Вместо да разправяме наляво и надясно колко сме велики.
Ако бях истински лидер, трябваше да ви го кажа преди месец.
А аз ви разправях баскетболни истории.
Поставих себе си над интересите на града.
За което съжалявам.
Жената на Ято сан е в родилното, той би искал да иде да я види.
Искаш да си тръгнеш?
Не г-н, искам да остана.
Това е Дисни.
Дисни?
That's all, folks!
- Ние сме луди!
- Защо говориш като американец?
Имам американска идея.
Преработва ме се.
Това не е нашия живот, а само фабрика.
Семейството и приятелите ни е нашия живот.
Убиваме се от работа. И сме мекици.
Много от бедите сами си причиняваме?
Кажи му.
Кажи му, че има какво да научим от американците.
Да ти помогна?
Минах през вас, но нямаше никой?
Не мога да си ида. Някой е напълнил къщата с конски лайна.
- Кой го е направил?
- Не знам.
Надали е някой кон.
Хънт...
Мисля, че беше страхотен тази вечер.
Трябва да имаш здрави топки за да кажеш това...
...и съм горда с теб.
Мога ли да разчитам на прегръдка?
Да.
Там до моста те целунах за първи път.
Да.
Исусе!
Това е Казихиро. Накъде ли е хукнал?
Хей!
Изглеждаш чудесно.
- Да не си се присъединил към здравен кръжок?
- Тук съм, за да съм сам.
В Япония, никога не си сам. Загащваш се, и хоп, вече е някой при теб.
Тука е същото.
Това ми е нужно.
Съсипан съм, без перспектива.
Ти си съсипан?
1, 200 семейства са съсипани в този град.
Разочаровах себе си , хората.
Целия град.
Не издържам повече.
Приятно ми бе да побъбрим.
Господи!
Луд ли си, бе?
Като ще се давиш, свали си поне часовника.
Не се давя, само истерясвам!
Момчета, добре ли сте?
Всичко е наред.
Космонавта тръгна да плува до Япония.
Ще почакам тук.
- Добре ли си?
- Да.
Хайде.
Ти си маниак.
- Снощи, казах на шефа да се чупи.
- Така ли.
Браво на теб. А той беше ли буден?
А ти как мислиш.
Бях страшен като горила.
- Откъде ти хрумна?
- Tv.
Абе, дойде ти акъла.
Хубаво се накиснахме.
О да.
Знаеш ли...
...накиснахме се в лайна до гуша,
а бяхме толкова близко до бройката.
Доста се объркахме.
Абе само на мен ли са ми неприятни мокрите шорти на задника?
- Всъщност, на мен ми харесва.
- Така ли?
Каква загуба.
- А можехме да се справим.
И аз така го чувствам.
Искам пак да опитам. Знам, че може по-добре.
Чупката.
- Къде си тръгнал?
- На работа.
Че каква работа?
Тия затварят. Какво правиш с него?
Каз ли, той ще ми помага.
- Нямате ли си достатъчна проблеми?
- къде е чичо ти?
В кафенетто на Ramada inn, яде палачинки.
Кажи му, че сме направили сделка с работниците.
До утре 7:30 ще има 15,000.
Ако е честен човек,
Ще си удържи на обещанието и ще даде хонорара на работниците.
Разбира се.А и ще му кажа, че ти си го казал.
Веднага!
Жена ми е родила момиче!
Поздравления.
Трябва да направим още 1,000 коли.
- 1,000 коли. Само двамата.
- Ще пропуснем обяда.
Не може да е зле.
Тези на конвейра са почти готови.
- Какво правят?
- Сглабят колите.
Хънт.
Тази история е обида за интелекта ми.
- Нима е възможно?
- Сериозно.
Той си мисли, че като той работи, ние ще се втурнем да му помагаме.
Още една.
- За колко, 20 минути?
- Четири часа.
Ако някой ми обясни, защо го прави?
Гледа да се докара на дръпнатите.
- Не бих я купил.
- Дай друга причина.
Може би, пък се опитва да спаси града.
Хънт.
Ние сме тук.
Да!
Не, не, не. Само тук, тук и тук?
Може да иде някой на чистачките.
Хънт. Сакамото сан е тук?
- Ято каза, че сме близо.
- Колко близо.
Като бързаме, им изпускаме бройката, но трябва да сме почти накрая.
Добре. 7:30, трябва да дойде да ги брои.
- И докато брои...
- Ние ще си сглабяме.
Момчета, на последните давайте отгоре-отгоре?
Само дреболии като... двигатели.
Сигурно, нещо бъркам при броенето.
Разбрах, че се съмнявате в честността ми.
Не се съмнявам, разчитам.
Вардааа.
Може и без това.
По един, не всичките четири болта.
Тая не се брои.
Пат, не ги навивай, набивай ги, ще ги завиваме утре.
14,994.
Това е всичко.
Не е достатъчно.
Чакайте малко.
Има още вътре.
Защо не ги изкарахте?
Добър въпрос. Да проверим.
Идва!
Айде бе, откога ви чакаме?
Висим тука от сума ти време...
...чакайки шефовете.
Ето!
Ето, повече от нужното.
Пиенето от мен.
Безопасно стъкло.
Оу, главата ми!
Ще направя списък с дефектите.
Хей. Чакай малко. Тръгваш ли си?
- Да.
- Просто така?
С шест коли сте назад.
Да, да шест коли.
Но казвам ти, правиш голяма грешка.
Защо?
Защо ли?
- Да ти кажа за игрите в Питсбърг.
- Боже!
Падахме с 16 точки в началото на последната четвъртина.
Хората си тръгваха.
Е, те пропуснаха най-големия обрат в историята на този турнир.
- Стопляш ли?
- Въобще не.
Ако си тръгнеш, пропускаш големия обрат.
Готови сме за купона, приятел.
Това никога няма да стане японска фабрика, приятел.
Така ли?
Прав си, но какво от това?
Ти се провали.
Наистина ли?
Знаеш ли, че притежавам една от първите коли от този завод.
Не ми трябва вече.
Вземи ключовете?
Предпочитам някоя от тези.
Правени на ръка.
От моите и твоите хора.
И знаеш ли защо? 'защото тези коли струват много повече.
Тези коли са нещо ценно.
Гордея се с тях, и си взимам една.
Господа, тръгвам си с нова кола.
Мислех я за по-добра.
Чичо, тук са всички дефекти.
Целия лист!
Добър екип.
Добри хора.
Ще поправиш тези коли преди да напуснат фабриката, нали.
Да. Да?
Харесвам те. Смешен си.
Не намирам проблем с тези коли.
Луд ли си, бе?
Порз-дравления!
15, 000 коли.
Племеннико.
Успех в новото ти поприще.
Да почваме.
Subtitles : by the personal handmade of HUNCHY