Apt Pupil (1998) (Apt Pupil (1998) cd2.sub) Свали субтитрите
- Добре.
Очаквах да подскачаш от радост след толкова добри новини.
Но ти си толкова мълчалив.
Днес мисля да ти дам Свободен ден.
Какво ще кажеш?
Искаш ли вместо това да ти разкажа една от моите истории?
- Все още имам няколко доста добри.
- Не ми пука.
Мога да ти разкажа за специалния сапун, който правехме.
Или пък за това как избягах от Берлин
след като по най-глупавия начин се върнах там. Това е една подобна история.
Не, нищо такова. Не мисля, че си в настроение.
Днес, ще ти разкажа една история
за един старец, който се страхува.
Той се страхува от едно момче,
което беше по особен, начин негов приятел.
Момче, което е доказало, че е много добър ученик.
Но не точно по този начин, по който
неговата майка и учителите му гледат на него.
В началото, старецът не харесвал момчето много.
Но след това започнал да се радва на компанията му.
Разбера се, все още имало голямо недоверие между тях.
Всеки знаел по нещо, което другия искал да запази в тайна.
Накрая, старецът почувствал
че губи власт над момчето.
Той мислел, че е дошъл деня, в който момчето повече не се нуждае от него.
Тогава, в една безсънна нощ, старецът станал от леглото
и написал историята за неговото приятелство с момчето.
Всичко си спомнял.
Още от първия ден на запознанството им.
Написал как момчето влязло насилствено в къщата му.
Как изнудвал стареца да служи на болезнените му амбиции.
Когато оценките на момчето започнали да се влошават,
то обвинило старецът и му заповядало да се представи за негов дядо.
Въпреки, че ръцете му били сковани от артрит,
той се почувствал щастлив за пръв път от седмици.
Почувствал се в безопасност.
На следващата сутрин, старецът си облякъл най-хубавия костюм.
Отишъл в една от близките банки и си наел сейф.
Банковият служител му казал,
че само той може да отвори сейфа с едно изключение:
изключението била смъртта на притежателя.
- И какво тогава?
- Банката може да отвори сейфа.
Вътрешните служби могат да проверят съдържанието на сейфа.
Но в тази кутия, те биха намерили само един документ от 12 станици.
Необлагаеми, но твърде интересни.
- Не ти вярвам.
- Момчето ми...
- Това вече е направено.
- Погледни се!
- Можеш да си тръгнеш когато пожелаеш.
- Не бъди толкова драматичен.
Човек по-възрастен от мен с 5 години би се притеснявал повече за сърцето си
отколкото да не бъде изпратен в Израел.
И този ден ще дойде, ако аз живея достатъчно дълго,
Когато реша, че това, което знаеш вече няма значение.
Тогава и само тогава, ще унищожа документа.
Толкова много неща могат да се случат. Нещастен случай, болест...
- Можеш да заспиш под душа!
- Que sera sera...
това което трябва да се случи ще се случи
не можем да надникнем в бъдещето que sera sera...
Знам че го мислиш сега.
Виждам го в очите ти. Искаш да ме убиеш.
Да ме наръгаш с нож. Да ме бутнеш по стълбите.
Аз съм стар. Ти си силен и ядосан.
Добър повод да ме убиеш, но нещо липсва.
Да имаш някой, когото да контролираш.
Да ги накараш да мислят, че те са живи
благодарение на това че ти не си решил обратното.
Имаш ли тази сила? Запитай се.
Това не е лесен въпрос. Мисля, че го знаеш.
Ти знаеш, че това означава, че сме приключили. Нали?
Ти не искаш да ме виждаш повече тук.
Предполагам, че не.
- Какво правиш?
- Това е краят.
Заповядай.
Пий. За нашият живот заедно. Началото и края.
- Мисля, че ще се прецакаш.
- Мое мило момче...
Не виждаш ли? Ние се прецакваме един друг.
Внимавайте.
Сър? Извинете...
Мога ли да ви помогна. Не се страхувайте.
- Нямам нужда от вашата помощ.
- Аз не съм лош човек.
- Просто искам...
- Какво? Защо ме притеснявате?
Ние всъщност сме съседи. Стоя тук почти всяка нощ.
Виждам как се разхождате по улицата. Само искам да ви помогна.
- Казват, че така е по съседски.
- Разкарай се.
Не е нужно да бъдете груб.
Знам нещо за вас.
Знам, че сте добър човек.
Аз също съм добър. Също като момчето.
Разбирам.
Не се срамувам да кажа, че бих пийнал нещо.
Но не бих приел благотворителност.
Ако ме поканите вътре като приятел можем да пийнем.
- Да пием?
- Да, това казах.
- Ти миришеш на кенеф.
- Може да използвам душа ви.
Но първо едно питие. След това ще направя каквото кажете.
I had him hooked up, rolling, 4 и половина... 3 минути.
Това беше най-доброто ми време.
Не бях видял кучето на задната седалка.
- Какво куче?
- Чух го да лае.
Чувам кучета да лаят непрекъснато, дори и когато ги няма.
I didn't pay no mind. Така, че ДОТ не искаха да ме наемат.
Както и да е... На кого му се говори за това?
Тъй че, бях... независим.
Това значеше, че можех да отида където си искам.
Мисля, че ни трябва още една бутилка.
Ако предложиш...
Няма проблем. Защо не вземеш моята?
Както казах, работех като независим.
ДОТ, не искаха да ме наемат.
Можех да си ходя по целия град.
- Центъра, покрайнините...
- Къде ми е отварачката?
Стой си, стой си.
Тогава се преместих. Възвишенията на Вашингтон са винаги хубави.
Доминикаците там харесват...
Тогава те затрупаха онова ченге със сгурия и всички си побъркаха.
Но трябваше да се преместя за да не ме пипнат.
Имаш ли нещо против ...?
Не, въобще.
Може би ще ми дадеш 10 долара утре сутринта.
Да, може би.
- Може би даже 20.
- Може би, ще видим.
- Отпусни се, правил съм го и преди.
- Няма проблем...
- Може ли...
- Нека да ида до тоалетната първо.
- Ти дори погледнала ли си това?
- Тази сметка беше у японеца.
- Цифрите бяха същите.
- Човекът не говореше английски.
- Гледай преди да плащаш сметките.
- Не разбрах какво каза той.
Ало... Да.
- Може би е говорил за йени.
- Може би.
Тод, Г-н. Денкър е. Звучи много обезпокоен.
- Защо ще се обажда по това време?
- Ела.
- Получих сърдечен удар.
- Имам да уча.
Разбирам, не можеш да говориш.
Не мога да извикам линейка. Трябва ми помощ.
И това означава, че и ти имаш нужда от помощ.
- Казано по този начин.
- Кажи на родителите си че имам писмо.
- и трябва да ми го прочетеш.
- Разбира се, ей сега идвам.
Сега ще те видим колко струваш.
Какво е станало?
- От къде кървиш?
- Това не е моята кръв.
Беше самоотбрана.
- Какво?
- Млъкни!
Никой не е едвал тук преди теб. Направи това, което трябва.
Слез долу.
- Какво си направил?
- Слез долу.
Точно така.
Пусни ме да изляза
Ако не искаш да ми помогнеш, ще трябва да те накарам. Това е!
Ако смяташ да се държиш като някоя тъпа ученичка...
Ще разбия тъпата врата!
Не се страхувай, момче.
- Какво правиш?
- Ще счупя вратата.
Какво правиш? Няма смисъл.
Защо правиш това?
Обади се на бърза помощ.
Ключа.
Къде е ключа от банковия сейф?
Трябва ми доктор. Веднага.
Дай ми ключа.
Умирам.
Знам.
O, не... не така. Моля те.
Добре си направил сине.
Много добре си направил.
Добре е че си се обадил. Спасил си живота му.
Татко, нека да отидем и да се уверим, че е проверил всичко.
Не бива.
Това е от майка ми.
Казаха, че операцията е успешна.
И че имам още 20 години.
Живот на заем.
Погрижил съм се за всичко. Къде е ключа?
Няма сейф.
Никога не е имало. Аз излъгах.
Трябваше да се предпазя от теб.
Разбираш ли?
Предполагах, че няма повече да се видим.
- Не.
- Почакай.
Искам да те питам нещо.
Какво?
Как се почувства?
- По-добре да вървя.
- Почакай.
Може би трябва да те убедя да останеш.
Само докато заспя. Спи ми се от лекарството.
Моля те?
Ти си много добро момче дошло да види дядо си.
- Благодаря ти. Той е само приятел.
- Ти си много добър приятел.
Много ли е зле? Не говори много.
- Скоро ще го изпишем.
- Това са добри новини.
По акцента му предположих, че е немец.
- От юга мисля.
- Не знам.
Участвал ли е във войната?
- Никога не е споменавал.
- Мисля, че няма значение.
Беше много отдавна, войната. Скоро ще имаме президент,
роден след като е свършила. Какво мислиш за това?
- Сигурен съм, че сте прав.
- Той е много щастлив, че те има.
Един велик човек веднъж каза:
"No man is an island, entire of itself".
Джон Дон. Приятна вечер.
- Недей да говориш така.
- Какви са тези приказки?
Това е само предупреждение.
Ако си дошъл Флоранс да те нахрани, спукана ти е работата.
- Джени е бременната.
- Те имат да ни казват нещо.
Пак ще ставаме баба и дядо.
Нямам търпение да кажем на всички.
Какво има?
Събуди се.
- На мен ли говориш?
- Да, на теб.
Г-н Крамер се възстановява на друго място.
- Събуден ли си, Дюсандер?
- Да.
Май ме бъркате с някой друг.
Казвам се Денкър. Сбъркали сте стаята.
Казвам се Уеископф, и вие сте Курт Дюсандър.
Не познавам никого с такова име. Мога ли да повикам сестрата?
Бенджамин Крамер е бил в лагера Патин 10 месеца.
Вие сте отговорен за смъртта на жена му и дъщерите му.
Аз съм Артур Денкър. И съм американец.
Не се притеснявайте... Документите Ви няма да издържат сериозна проверка.
Имаме всичко, което ни трябва.
Аз съм Дан Рихлер. Това е детектив Гети от полицията.
Знаете за кого работя. Когато укрепнете ще бъдете преместен.
До тогава цялото отделение ще бъде охранявано.
Очаквайте в края на лятото да бъдете в Йерусалим.
- Къде искаш да седнем?
- Няма значение, само да е на по-преден ред.
Това е Карла.
- Здравей, Челси.
- Поздравления.
- Здравей Тод.
- Г-н. Френч.
Напрви го. Знаех, че можеш. Толкова се гордея с теб.
- Това сигурно са родителите ти.
- Дик Болден.
Вашият син много добре се справи. Трябва да бъдете много горди.
- Вие учител на Тод ли сте?
- Аз съм неговият ръководител съветник.
Много се надявах да видя дядо ти.
Много е далеч Чарлът. Той от години е в инвалидна количка.
Не излизат много. Обикновено за Деня на Блогодарността.
Съжалявам... Не разбирам.
- Това е за Вас.
- Това е за мен.
Приятно ми беше да се запознаем.
Не се чувствам много добре. Нека да си тръгнем по-рано.
- Добре ли си?
- Най-вероятно от нерви.
Нека видим как върви.
Всички велики постижения водят началото си от недоволство.
Това е желанито да го направиш по-добре, да достигнеш по-високо,
това тласка цивилизацията към величие.
Всички ние сме чували историята за Икар.
Момчето, което взело крилата направени от баща му.
Крилата, които се предполагало, че ще го издигнат над океана - към свободата.
Но вместо това, той ги използвал за забавление.
За кратко Икар се почувствал като бог.
Да докосне слънцето. Да се извиси над обикновените хора.
И за да направи това той платил огромна цена.
Слез в мазето, няма да повярваш.
Като Икар, на нас също са ни дадени подаръци:
Знание, образование, опит.
И с тези подаръци идва и отговорността на избора.
Ние сами решаваме как нашите таланти да бъдат полезни на света.
Това е нашата съдба, и ние я държим в ръцете си.
При едно разследване на полицията и министерството на правосъдието,
е открито тяло в къщата на Артур Денкър,
човекът за когото се предполага, че е бил нацист.
Причината за смъртта не е известна.
Идентифицирането на тялото предстои в процеса на разследването.
Задържането на Дюсандър е плод на полицейско разследване
той е бил в неизвестност от 40 години и се е крил на 3 континента.
Сега аз ще се погрижа за теб.
Опитай се да се отпуснеш.
Аз съм Дан Рихлер, а това е Д-р Уейскопф.
Искам да знам за твоите отношения с Дюсандър.
Всъщност за теб Артър Денкър. Как се запозна с него?
- Чувстваш ли си готов за това.
- Да, ще се справя.
Ето какво...
Ти каза, че Денкър е получил инфаркт докато си му четял писмо.
- На английски ли беше или на немски?
- На немски.
- Ти говориш немски?
- Не.
- Нямаш ли представа какво пишеше?
- Не, но ми се струва, че той разбра.
Това, което не можем да открием е писмото, Тод.
- Знаеш ли къде е?
- Предполагам, че все още е на масата.
Тогава, то още трябва да е там. Видяхте ли го Г-н Болден?
Не, аз не търсех писмо. Безпокоях се за Тод.
- Може би някой го е взел.
- Защо му е на някой да краде писмо?
Освен ако не са искали да го защитят. Някой друг беглец.
Знам, че това напомня за Робърт Лъдлъм,
но докато Дюсандър беше в болницата някой е задигнал писмото.
- Не ми се вярва да е така.
- Защо?
Ако има някой нацистки приятел в града, защо той не му е прочел писмото?
Може би той е сакат или сляп.
Слепите хора обикновено не крадат писма.
Той някога говорил ли е за миналото си?
Не.
- Какъв доктор сте вие?
- Аз съм учител.
Д-р. Веископф е професор в Еврейския Институт в Мюнхен.
Той помага на Израелското правителство по някои въпроси.
Ей, приятел добре ли си?
- Да, добре съм.
- Сигурен ли си?
Просто не мога да повярвам. Дори и след като ми казаха.
Майка ти и аз се чувстваме сякаш сме те предали.
- Вината не е ваша.
- Трябва да говорим с адвокат.
Няма за какво да се притесняваш. Просто не се доверявам на тези ченгета.
Мисля, че това е добра идея.
Твоят старец е най-важен. Аз ще се погрижа за това.
Татко...
- Никога не съм знаел за това.
- Не съм и мислел, че знаеш.
- Знам.
- Ще се видим по-късно.
- Ще говориш ли отново с момчето?
- Не мисля.
Някак си той дори не...
Когато ти беше момче, как се забавляваше?
Ходех на кино.
- А ти какво правеше?
- Ходех на лов за момичета.
А сега аз улових един старец.
Това е болничния администратор и шефа на личния състав.
- Имаме ли план?
- Те са уредили изход за нас.
Г-н Френч, какво правите тук?
- Родителите ти вкъщи ли са?
- Не. Защо?
- Това е между мен и тях.
- А защо да не е между мен и вас?
Искаш ли да ми кажеш какво се случи?
Обърнете го на ляво.
- Не знам от къде да започна.
- Трябва да ми кажеш нещо.
Ще ви кажа, че ще е по-добре ако и двамата забравим за това.
Съжалявам, не мога да го направя.
Кажи на родителите си, че ще дойда по-късно да ги видя.
Г-н Френч...
Мислех, че имаме сделка. "Светът ще се отвори пред теб".
- Искаш да забравя за това?
- Искам да се справя с живота си.
Беше грешка да дойда. Ще го направя по телефона.
Ей, Ед? Мога ли да ти викам Ед, сега след като не съм в тъпото ти училище?
Някога получавало ли се е? Или аз съм първия?
Ако съм първи, поласкан съм, но не ми се вярва да е така.
Не след като Вие поправихте оценките ми. Дадохте ми телефона си.
Проблем ли имаш?!
Затова ли те напусна жена ти?
Ти наистина ли искаш да ми стиснеш ръката или нещо друго.
Ще кажеш ли на хората какво съм направил за теб?
Ще те повлека с мен.
- По-добър съм в това от теб.
- Аз се опитвам да ти помогна.
- Не искам да правя нищо.
- Смяташ да ме прецакаш ли?
Нещата, които ще кажа, няма да бъдат забравени.
Помисли за работата си. Мисли за сина си.
Каква е тази история Ед? Имаме ли сделка?
Не можеш да направиш това Тод.
Нямаш никаква представа какво мога да направя.
Предоставен със съдействието на Gorbachov