Apt Pupil (1998) (Apt Pupil (1998) cd1.sub) Свали субтитрите
Проблемът икономически ли е бил, социален, или културен?
Или е било просто човешка природа?
Защо някои хора правят толкова, а други нищо?
Добра работа, Г-н. Болден.
Хубаво е да видиш още няколко шестици. Включително и на Г-н. Болден, разбира се.
С това приключва нашата седмица върху холокоста.
Ако искате да знаета повече библиотеката е идеален източник.
ДОБЪР УЧЕНИК
Беки Траск те харесва.
- Знаеш за кого говоря?
- Аз знам коя е тя.
- Ще си помисля.
- Не, просто го направи.
- Ще ми дадеш ли твоите прилежни тетрадки?
- Знаех си че искаш нещо.
- Ще ги донеса утре.
- Покани Беки да излезете.
- Какво ще правиш след училище?
- Зает съм.
Добре, идвам.
Заради Господ.
Да?
Какво искаш?
- Продаваш ли нещо?
- Донесах Ви вестника.
- Нищо не продавам.
- Тогава какво искаш?
- Искам да говорим.
- Да говорим?
Аз нямам какво да ти кажа. Приятен ден.
Берген-Белсен, Януари '43 Юни '43.
Аушвиц, Юни '43 Юни '44.
След това сте отишли в Патин. След това, изчезвате.
Но през 1965 се появявате в Западен Берлин.
Виж, момче, Нямам време за такава игра.
- Върви си преди да съм се обадил в полицията.
- Обадете им се.
Сигурен съм, че ще се зарадват да Ви видят.
- Кой си ти?
- Казвам се Тод Болден.
Наистина искам да говоря с Вас. Ще ме пуснете ли за малко?
Моля Ви, Г-н. Дюсандър.
Това всичко е защото видя един стар човек с дъждобран и чадър?
не беше толкова лесно. Тези снимки са на 40 години поне.
но те изглеждат също като онези, които аз направих.
- Ти си ме снимал?
- Да, дори и тогава не бях сигурен.
Имам нужда от истинско доказателство. Тогава взех отпечатъци от вашата пощенска кутия.
По-трудно е отколкото хората си мислят. Трябват ти много неща.
- You were at the movies.
- Взел си отпечатъци от пощенската ми кутия.
Снимал си ме. Какво друго си правил?
Взех вашите отпечатъци от листа ви за издирване в Израел.
Всичко е в базата на университета.
Добре ли сте?
- Искаш ли нещо за пиене?
- Мляко?
- Казал ли си на родителите си?
- Да не мислите че съм луд?
Изискват се 8 "съвпадения" за да станат отпечатъците приемливи за съда.
Едно-две не е трудно да се намерят, но 8 е наистина трудно.
Всичко това звучи много вълнуващо, но цялата ти работа е била напразна.
Аз намерих 14 съвпадения.
Момче, какво си направил... Нека да Ви обясня.
- Това, което си направил е нарушение...
- Като експериментите с декомпресия?
- Това е нарушение.
- Ще се обадя в полицията.
Баща ти ще ти скъса задника.
- Той не вярва в насилието.
- Те трябва да започнат.
Казвам се Денкър.
Артър Денкър.
Американец съм. Имам гражданство от 1955.
Гласувам.
Ти нямаш право да дойдеш тук и да говориш такива лъжи за мен.
Имам вашите пръстови отпечатъци. Имам вашите снимки.
По един или друг начин, ще ги дам на когото трябва.
Това е невероятно.
Какво искаш? Кажи ми.
- Искам да разбера.
- Какво да разбереш?
Всичко.
Какво всичко?
Всичко, което се страхуват да ни покажат в училище.
Бил сте там. Вършил сте онези неща.
Никой не може да разкаже по-добре от Вас. Това е всичко, което искам.
Сега ще Ви остава намира. Само знайте...
Всичко, което имам за Вас,
съвпаденията, листа за издирване, всички снимки,
са на сигурно място. Ако нещо се случи с мен, те ще бъдат намерени.
Защо трябва да се съглася?
Защото затворихте телефона.
Съдейки от резултатите от първия изпит,
- За повечето то вас, твърде бързо сме минали първа глава.
Колко от вас мислят, че знаят какво е социология?
Както предположих. Добре, отворете глава втора.
Веднъж те били в камерата, За колко време? Минута?
Не, за циановодородната киселина са необходими 15 минути.
Но при монооксида е необходим час, понякога и повече.
Какво се случва с тях ... по-точно?
Беше абсолютна лудница. Те губеха контрол над телата си.
Те се оповръщваха, опикаваха и се осираха.
Макар че газът идваше от отвори в тавана,
те се катереха един върху друг,
отчаяно търсейки чист въздух какъвто нямаше.
- Това бяха планини от тела.
- А децата?
Най-отдолу.
Някой въобще спаси ли се?
Веднъж газът не проработи.
Имаше теч по тръбите, и кислородът се смеси с моноксида.
Беше ужасно. След час, те още мърдаха.
Препъваха се из стаята като пияни, очите им бяха като стъклени.
Какво направихте?
Подадох повече газ, но не знаехме за теча.
Скоро започнаха да се тресат, като че ли танцуваха.
Някои падаха на колене, смеейки се с пронизителни крясъци.
Дори и пазачите бяха уплашени.
Те не умряха. След 2 часа, аз изпратих 5 души с пушки.
Стъмнява се. Майка ти ще си притеснява.
По дяволите! Трябва да тръгвам. Утре, искам да чуя края.
Края?
Края.
Тод, станал ли си? Да тръгваме. Джо е отвън.
- Кажи му че идвам.
- Събудих те преди половин час.
- Тод?
- Трябва да съм заспал.
Трябва да се видя с един клиент тази вечер. Има пиле в хладилника.
- Ще ям у Г-н. Денкър.
- И какво друго ще правиш? Ще гледаш телевизия?
Аз му чета книги. Не се притеснявяй за него.
Покани го тук. Баща ти и аз все още искаме да се запознаем с него.
Полицая каза:
"Г-н. Денкър, ако не виждате пътя, не трябва да шофирате.
"Колко са пръстите?
Казах, "Добре, нека да отгатна".
"Един?"
Това беше края на шофирането ми в Америка. Ползвам автобус.
Сега съм в инвалидна количка, но зрението ми не е добро.
Това е бялоопашат самец.
- Свикнали сме да живеем в Каролина.
- Дик го отстреля преди 7 години.
Вашият внук не ми е казал, че е от семейство на ловци.
- Тод никога не се е интересувал от оръжия.
- Не, той е добър в други неща.
- Бейзболът е играта на Тод.
- Артър, искаш ли цигара?
Ще си взема една от моите. Каде са?
Нека да Ви помогна.
Вашето великодушие ме притеснява. Благодаря за очарователната вечер.
Артър, мога ли да Ви задам един личен въпрос?
Какво сте правил по време на войната?
Аз бях в тила, както повечето млади мъже, Виктор.
Лошото ми зрение ме запази далеч от битките, благодаря на Бога.
Прекарах по-голямата част от войната перейки болнично бельо.
Много си тих тази вечер.
Съжалявам, това е защото съм чувал тази история преди.
- Тод!
- Момчето беше просто искрено.
Това е привилегия, от която човек понякога Трябва да се откаже.
Това ми напомня...
Трябва да беше първата ми година в университета...
Моят баща се въртеше и стреляше по тях, но те бяха толкова много.
По три тела бяха напъхани в пещ. Бяха превърнати в пепел.
Целият град беше заличен от лицето на земята.
Дори това не беше достатъчно за Химлер. Това беше черна година.
Той заповяда, всеки евреин в Киев да иде при равина Babi Jar.
Запомни, 20-те бяха отчаяно време за Германия.
Версайския договор ни оряза.
Те се бяха скрили.
Ние винаги ги намирахме. Ако не кучетата дима и огъня го правеха.
Обкръжавахме ги и насила ги откарвахме до голяма яма.
Тогава стелбата беше убиване.
Killing was no longer death.
Няма никога да забравя звукът от тази нощ.
Толкова много хора един върху друг, така.
След няколко часа, те започнаха да се разлагат.
Една глава беше паднала.
Една ръка се беше откъснала.
Напомняше малко на звук от падащи листа.
Какво беше чувството?
Трябваше да бъде направено.
Вратата беше отворена и не можеше да се затвори. Това беше краят...
Ти не разбираш.
Ти си го правил милион пъти. Да вървим!
Добре, това е. Вземи си душ.
- Къде беше?
- Какво имаш предвид?
Опитах се да ти звънна. Ще има купон събота вечерта.
- Зает съм.
- Твърде зает за твоя най-добър приятел?
- Имам да уча много.
- Ти ще ходиш ли?
- Не знам, ако мога да взема кола.
- Знам някой, който ще те закара.
Приемам!
Ritzy Vista кънтри клуб. Амбицията на живота ми.
Полицай, можете ли да микажете кой автобус ходи до клуб Ritzy Vista?
Ето го.
- Да не подминеш кънтри клуба?
- Много смешно.
- Събуди се.
- Ще те убия!
Мислех, че си умрял.
Събота е. Ти откога идваш тук в съботните дни?
Донесъл съм ти нещо. Няма ли да го отвориш?
Почакай. Нека да пусна щорите.
- Това пък защо?
- За по-сигурно.
- По дяволите. Отвори го.
- Спокойно. Отвори го.
Виждам, че сам си го опаковал.
- Честита коледа.
- Честита божа майка!
- Къде го намери?
- Твърде истинско е.
"Е.Ф. Монтгомъри Къстъмс, Таппан Зее, Ню Джърси".
- Пробвай го.
- Побъркал ли си се?
- Защо трябва да го слагам?
- Мислех, че ще ти хареса.
Харесва ли ти? Ти си по-голям глупак отколкото мислех.
Може би ще го облека и ще отида на пазар, това ли искаш?
За тази обида, ще те смачкам.
Нищо не може да се сравни с това което израелците могат да ти направят.
Не мисли, че ще забравя това, което знам за теб.
Опитвам се да направя нещата по добрия начин, но добре, нека да бъде по трудния начин.
Ще облечеш това, защото искам да те видя с него. Давай!
- Виждам, че съм повишен.
- Да, само това имаха.
Но това е перфектна униформа.
- Адски сърби.
- Тихо.
- Сложи си шапката.
- Моля те!
Моля те, сложи си шапката.
Внимание.
Кое е толкова смешно?
Марширувай. Направи го.
Говоря сериозно.
Не се ебавай. Марширувай!
Така. Марширувай.
Надясно.
Марширувай.
Надясно.
Марширувай.
Надясно. Марширувай.
Надясно. Марширувай!
Марширувай!
Достатъчно. Спри.
Спри!
Момче, внимавай. Играеш си с огъня.
Добре, I can tell you're not into this.
No, I am. Really. Ще ми отнеме малко време.
Харесваш ми. Ти си единствения който не се опита да ме заклейми.
- Мога ли да те попитам нещо?
- Разбира се.
Задавал ли си си някога въпроса защо хората правят такива неща?
Помисли си. Сериозно.
По-добре е да не мислиш. По-добре е да го направиш.
Кой си ти?
Става студено навън.
- Съжалявам.
- Можем да опитаме по-късно.
- Това никога не се е случвало преди.
- Няма проблем.
Можеш ли да го направиш по друг начин.
- Може би ти просто не ме харесваш.
- Не, всъщност, не.
- Наистина те харесвам.
- Може би ти просто не харесваш момичетата.
Писи-писи...
Сбогом.
Копеле!
Имате още 5 минути.
"Уважаеми Г-н и Г-жа Болден".
"Предлагам Ви да се срещнем и поговорим за оценките на Тод от първия семестър".
"заради предишните отлични работи,
предлагам проблема да бъде решен незабавно".
"Нека намерим време да се видим. С уважение, Едуард Френч".
- Какво смятяш да правиш?
- Проклет да съм ако знам.
- Какво?
- Казах, проклет да съм ако знам.
- Хвърлаш прекалено силно.
- Не ми трябва учител.
Прецакан съм. Баща ми очакваше нещо нещо такова от мен, но ти..?
- Говориш на себе си.
- Прецакан съм. Ще се оправя.
Както кажеш.
Какво става с теб и Беки? Беки Траск, идиот.
Как ме нарече?
Станал си тъпо копеле, човече. Трябва да ходя да се упржнявам.
"Говориш на себе си?"
"Станал си тъпо копеле".
"Нека намерим време да се видим".
"С уважение, Едуард Френч".
Кой е този Едуард Френч? Директор?
- Ръководител съветник.
- Какво е това?
Той ръководи и съветва. Прочете писмото.
Какво смърди?
Обзалагам се, че е моят телевизионен обяд.
Имаме сериозен проблем.
- Не само аз съм в беда.
- Ще видим.
Не ме обвинявай. Не съм виновен аз.
Грешиш. Заради глупостите, които ми наговори, не мога да спя по цяла нощ.
Заспивам в час.
Трябва ми молив. Имаш ли?
- Какво ще направят родителите ти?
- Те никога няма да видят това писмо.
Това не е малък неуспех. Родителите ми ще се побъркат.
Те ще искат да разберат какво става. Разбираш ли?
- Така мисля.
- По-добре бъди сигурен.
Ти ще лежиш в затвора не аз. Трябва ми молив.
Остър ако обичаш. Благодаря.
Този Едуард Френч познава ли родителите ти?
Те не се занимават с нещастници.
А професионално, говорили ли са някога с него?
Не, никога не се е налагало до сега.
- Не цапай хартията.
- Какво знаеш ти?
Подправял съм документи преди да са били родени родителите ти.
- Тод.
- Знаете ли за какво става въпрос?
Не, съжалявам.
Това е моят син, той винаги дъвче дъвка.
Той е всичко за мен.
- Седни Тод.
- Здравей.
Седни, няма проблем.
Говорихме си какво става. Искаш ли да ни кажеш?
- Не.
- Не се притеснявай.
Ти не си виновен. Ние и двамата искаме да ти помогнем да влезнеш в правия път.
И двамата?
Трябва да призная, че ситуацията в къщата на Ричард е ужасна.
Винаги съм вярвал, че един мъж трябва да поеме отговорността за семейството си.
Когато дойде при мен облян в сълзи и ме помоли да се намеся,
тогава осъзнах, че не мога да остана равнодушен.
Ето защо поисках тази среща.
Ние оценяваме високо вашата загриженост.
Тод, видях досието ти, всички твои оценки се влошават.
Дори и любимия ти предмет, историята, е паднала от 6 на 4-.
По тригонометрия си паднал до 3.
Знаеш ли, че беше на път да завършиш с най-висок успех в класа?
Дядо ти и аз си поговорихме.
За проблемите на баща ти в работата му и за майка ти... че пие,
може би у дома не е най-доброто място за учене.
Той предложи да си учиш при него след училище.
- Мисля, че това е добра идея.
- Наистина ли?
Предложих да направя стъпка, но това означава, че ще трябва да направим сделка.
Каква сделка?
До края на този срок има 3 седмици и половина.
Ако изкараш шестици по всичко,
аз ще говоря с учителите ти и ще поправим оценките ти,
and let this quarter rest with the final exams. Петици или четворки няма да помогнат.
Но ако имаш само шестици това ще покаже на всички, че си сериозен.
- Можете ли да го направите?
- Да.
Но преди всичко, ти трябва да започнеш да бъдеш честен с мен.
Повече не фалшифицирай подписа на баща ти върху писмата ми.
Това е между нас тримата, ако ще направи нещата в къщи по-лесни.
Но ако се опиташ да ме изиграеш отново аз ще почукам на вратата ти. Ясно ли е?
- Той предлага да помогне.
- Това е твърде много работа за 3 седмици.
- А ако не го направя?
- Г-н Болден, трябва да Ви благодаря.
Ако сте съгласен, бих искал да говоря с Тод насаме.
Разбира се.
Дори и да не бяхте ме помолили, моето желане да запаля цигара щеше да го направи.
В подходящо време, аз ще кажа на Ричард за всичко това.
Той и Моника трябва да знаят какво става с техния син.
Очаквам те след училище.
- Той е много убедителен човек.
- Разкажете ми.
Виж, Тод, разбирам какво преживяваш в момента.
С жена ми скоро преживяхме ужасен развод.
Знам, че не е лесно Да бъдеш възрастен едва на 16 години.
Дядо ти мисли, че можеш да направиш това и аз съм сигурен, че е така.
Не искам да мислиш, че няма с кого да разговаряш.
Твоите родители, или проблеми с момичетата...
Ето ти моя телефон. Независимо за какво, обади ми се.
Обади ми се. Договорихме ли се?
Казвам ти, ако преодолееш това препятствие,
светът ще се отвори пред теб дори и да не вярваш в това.
Довиждане.
Да не си се побъркал? Дядо!
- Защо си толкова развълнуван?
- Проблем ли имаш?
- Добре го изигра.
- Можех още там да те изоблича.
Да, но не го направи. Защо?
Твоят Едуард Френч няма да ти създава повече проблеми.
Сега си разочарован защото трябва да се потрудиш.
Ти го накара да си помисли, че мога да направя нещо, което е невъзможно.
Можеш и ще го направиш. Просто трябва да се потрудиш. Престани вече.
- Престани да се шляеш.
- Не приемам заповеди от теб.
- Сега ще трябва.
- Мога просто да вдигна телефона.
И да направиш какво?
Мислиш ли, че можеш да ме въвлечеш в това без аз да замеся и теб?
Толкова си се надул, че си загубил представа за реалността.
90,000 умряха в Патин. За целия свят аз съм чудовище.
И ти си знаел за мен през цялото това време.
Ако ме хванат, когато репортерите започнат да ми навират микрофоните в лицето,
Аз ще повтарям твоето име, Тод Болден.
Тод Болден. Да, това беше неговото име. Почти от година той знаеше.
искаше да знае всичко. That was how he put it. Всичко.
- Те никога няма да ти повярват.
- Няма значение.
Ти ще бъдеш опозорен, момче.
Представяш ли си какъв скандал може да стане? Никога няма да бъде забравен.
Не и за теб. Не и за твоите родители.
Да попаднеш в ръцете на съдиите и репортерите не е толкова лесно, колкото си мислиш.
Трябва да будеш блестящ. Можеш ли да го направиш? За себе си съм сигурен.
Няма начин, аз трябва да прехвърля шестмесечен материал за три седмици.
- Това просто не може да стане.
- Край на спора.
Ще се трудиш през останалото време от срока и през ваканцията.
Халторн е бил един от най-интересните автори на своето време...
Защо някои хора правят толкова, а други нищо?
С това приключва нашата седмица върху холокоста.
Ти си чудовище.
- Това, което си направил е престъпление.
- Исках да знам повече.
Вратата беше отворена...
- Прецакан съм.
- Да лъжеш не е толкова лесно колкото си мислиш.
Внимавай. Играеш си с огъня.
Никога няма да бъде забравено.
Не и за теб.