Thelma & Louise (1991) Свали субтитрите
Без кофеин или нормално?
Нормално, ако обичаш.
Младички сте за да се съсипвате отсега с тези цигари.
Скапват ти нагона.
Аз ще го вдигна!
Готово!
Ало.
Как я караш малката ми къщовница?
Домакинстваш? Довечера ще излизаме.
Задръж малко. Още не съм питала Даръл дали ще ме пусне.
Искаш да кажеш, че още не си го питала?
Телма, за Бога...
Той съпруг ли ти е или баща?
Става дума за два дни за Бога.
Не бъди дете. Кажи му, че идваш с мен.
Кажи му, че съм получила нервно разстройство.
Не мисля, че му пука какво ти е.
Той и без това смята, че не си с всичкия си.
На работа ли си?
Не. Обаждам ти се от резиденцията.
След малко ще ти се обадя.
Скъпи, побързай!
По дяволите, Телма.
Недей да крещиш така.
Не съм ли ти казвал, че ме побъркваш, когато крещиш рано сутрин?
Извинявай мили. Просто не исках да закъснееш.
Благодаря.
- Скъпи?
- Какво?
Дано денят ти днес е добър в службата.
Господи.
Не, благодаря.
Скъпи?
Какво?
Искаш ли нещо специално за вечеря?
Не, Телма. Не искам никакви специални лайна за вечеря.
Може и да не успея да се прибера за вечеря.
Знаеш как е в петък.
Странно е как толкова хора решават да пазаруват точно в петък вечер.
Не ти ли се струва, че може би ще оставят това за след уикенда.
Знаеш ли, добре е, че не си регионален мениджър.
А аз съм.
За Бога, аз ли трябва да разкарам това от тук.
Господи!
По дяволите, Хомър!
За Бога, отивам на работа!
Нямам нужда от тези простотии още от сутринта!
Просто ги разкарай. Аз ще го взема. Благодаря.
За Бога.
И искам да те няма тук в 5:00! Не, в 3:00!
В 3:00 да си изчезнал от тук.
Добро утро.
Добро утро. Луис там ли е?
Да, тук е.
Телма ли е? Кога ще избягаш с мен?
Няма да е този уикенд. Този ще избяга с мен.
- Хей, какво ти каза?
- По кое време ще ме вземеш?
Супер! Ще мина между 2:00 и 3:00.
Добре. Какви дрехи да си приготвя?
Не знам. Топли предполагам.
Планина е. Става студено вечер.
Аз ще си взема всякакви.
Добре. И аз тогава.
- И вземи някоя от въдиците на Даръл.
- Луис, не знам как се лови риба.
Нито пък аз. Но щом Даръл знае значи не е толкова трудно.
Ще се видим по-късно.
Добре.
Добре, чао.
Здравейте, аз съм Джими.
В момента не съм си вкъщи.
Здравей.
Телма, няма да имаме нужда от фенера. Там си имат електричество.
- Добре.
- Искам да го взема за всеки случай.
В случай на какво?
В случай, че някой избягал психясъл убиец на свобода
ни отреже тока
и се опита да ни убие.
Разбира се, Телма. В такъв случай фенера ще е истинско попадение.
Навярно трябва да вземем и колата ти на буксир отзад
в случай, че откраднат свещите на моята.
Може би трябва. Твоята и без това едвам се влачи по пътя.
Внимателно.
Готови ли сме вече?
Готово. Внимавай.
Усмивка.
Сядай!
Луис, ще се погрижиш ли за пистолета?
За какво си взела това?
О, хайде стига. Психясали убийци, мечки или змии.
Не знам как се използва. Ще го пазиш ли?
Махни го.
Остави го в чантичката ми.
Телма, за Бога.
И така, на кой е това място, където отиваме?
Казва се Боб. Мениджър е.
Развежда се. Жена му я няма.
Използва мястото с приятелите си докато се наложи да върне ключовете обратно.
Никога не съм излизала извън града без Даръл.
И как така сега те пусна?
Не съм го и питала.
По дяволите, Телма!
Той ще те убие!
Иначе никога нямаше да ме пусне да дойда.
Никога не ми е позволявал да направя и едно проклето нещо за забавление.
Всичко, което иска да правя е
да вися по цял ден вкъщи
докато той прави Бог знае само какво.
Получаваш това, което сама си направиш.
Оставих му бележка.
На микровълновата и нещо в нея.
Телма.
Телма, какви ги вършиш?
Пуша.
Хей, аз съм Луис.
Никога не ми се е случвало. Хайде да спрем някъде за малко?
Телма, няма да успеем да стигнем до хижата преди да се е мръкнало.
Тогава, няма разликата дали ще спрем или не.
Хайде, никога не съм правила нещо подобно.
Добре. Но ще е за малко.
Чудесно.
СРЕБЪРНИЯТ КУРШУМ
Не съм виждала такова място откакто напуснах Текста.
Не е ли забавно?
- Искате ли питие?
- Не, благодаря.
За мен едно уиски и кола ако обичате.
Телма!
Какво? Кажи ми нещо... Това моята почивка ли е или не?
Господи, и ти си същата като Деръл.
Извинявай. Просто не съм свикнала да те виждам в такава светлина.
Просто не мога да свикна. Обикновено си толкова улегнала.
Ами тогава мисля да пораздвижа улегналия си задник!
Ти си ми казвала, че поне веднъж трябва да излезем от градчето
и наистина да се налудеем на воля.
Е мила, погледни ме. Готова съм да лудея.
Добре тогава. Промених си мнението.
Искам една маргарита
и още нещо към нея.
Добре!
Какво ли правят две куклички като вас на такова място?
- Малко извън града...
- Наша работа си е.
Искаме малко да се позабавляваме.
И понеже Луис е ядосана на гаджето си...
- Дойдохме просто да хапнем нещо.
- Дошли сте на правилното място.
Обичате ли чили? Тук правят страхотно чили.
Харлън, опитваш се да безпокоиш момичетата ли?
Не, по дяволите. Сприятелявахме се.
Ами не мисля, че желаят да са така приятелски като теб.
Хей, казваш се Харлън? Имам чичо, който се казва така.
Наистина ли? Трябва да е забавен чичо?
Защото ако е така, значи имаме нещо общо двамата с него.
Не искам да бъда груба
но трябва да кажа нещо на приятелката си на четири очи.
Разбирам. Не съм искал да ви притесня.
Просто е трудно да не забележиш две толкова хубави дами като вас.
Танцувай с мен преди да си си тръгнала
защото иначе никога няма да мога да си го простя.
Разбира се. Ще бъде забавно.
Господи, Луис. Това не беше никак мило.
Не можеш ли да си кажеш, когато някой те притеснява?
И какво ако е било така?
Може би годините обикаляне около масите са те направили такава.
Може би.
Просто се отпусни. Става ли?
Изнервяш ме такава.
Добре!
Групата е добра.
- Чудя се, дали Даръл се е прибрал вече.
- А аз дали Джими се е върнал.
Защо не му кажеш веднъж завинаги да се разкара?
А ти защо не кажеш това на твоя съпруг?
Това е от Харлън.
Благодаря.
Джими се връща от път и не те заварва у вас.
Откача и ти звъни поне сто хиляди пъти.
В неделя вечер му се обаждаш
и в понеделник вече ще целува земята под краката ти.
Точно.
Между другото, каза, че ще се позабавляваме.
Така че, да направим нещо по въпроса!
- Добре.
- Супер.
Да танцуваме.
Става!
Телма. Така ли се казваш?
Харесва ми.
Следвай ме, Телма.
- Госпожо, може ли един танц?
- Разбира се.
Джижиш се страхотно, мила.
- Хей, Телма!
- Луис.
Отивам до тоалетната, след което си тръгваме.
Когато си готова тръгваме.
Полека.
Чакай, искам да дойда с теб.
Завърти се.
Не се чувствам добре.
Какво има? Хайде.
Престани.
Всичко ми се върти.
Имаме нужда от свеж въздух, малка госпожичке.
Да сте виждали приятелката ми?
Приятелката ви?
Танцуваше ей там.
Мисля, че вече съм малко по-добре.
Започваш много да ми харесваш. Знаеш това, нали?
Мисля, че имам нужда от малко разходка.
Почакай малко.
Къде отиваш?
- Връщам се вътре.
- Не.
Какво?
Престани. Спри веднага.
Телма, чуй ме.
Няма да те нараня.
Просто искам да те целуна. Става ли?
- Не.
- Хайде. Хайде.
- По дяволите, страхотна си.
- А сега трябва да тръгвам.
Омъжена съм!
Това е чудесно. И аз съм женен.
Не се чувствам добре! Лошо ми е!
Слушай, Телма.
Казах, че няма да те нараня. Нали така? Отпусни се.
Харлън, престани! Моля те! Нямах това предвид!
Чакай, недей! Нямах това предвид!
Луис ще се притеснява къде съм!
Майната и на Луис! Майната...
Хей!
Никога не се ебавай с мен!
Шибана кучка!
- Харлън, моля те!
- Ти май не ме слушаш?
Не ме наранявай, Харлън! Моля те!
Млъквай! Млъквай мамка му! Чуваш ли?
- Моля те, не ме наранявай, Харлън!
- Проклета кучка!
Не ме наранявай, Харлън!
Пусни я!
Разкарай се от тук.
Пусни я скапан задник такъв
или ще разпилея грозната ти мутра по цялата кола.
Добре.
Хей, само се успокой. Просто малко се забавлявахме. Това е всичко.
Изглежда имаш наистина шибани идеи за забавление.
Хайде.
Обърни се.
И за в бъдеще,
когато някоя жена плаче така...
Знай, че никак не и е забавно!
Кучка!
Трябваше да я изчукам по-рано!
Какво каза?
Казах да ми смучеш оная работа.
О, Господи.
- Влизай в колата.
- Исусе Христе.
Луис, ти го застреля.
- Господи.
- Влизай в колата.
Внимавай какво говориш, приятелче.
Луис!
Хайде!
Къде гледате бе патки!
Луис?
Луис, къде отиваме?
Не знам.
Млъкни за да мога да помисля.
Не трябва ли да отидем при ченгетата?
- Мисля, че трябва да съобщим в полицията.
- И какво ще им кажем?
И какво си мислиш, че трябва да им кажем, а?
Не знам. Просто ще им разкажем какво се случи.
Коя част точно?
Всичко.
Той искаше да ме изнасили.
Сто човека ви видяха да танцувате цяла нощ опрели буза до буза!
Кой ще ни повярва? Не живеем в такъв свят.
По дяволите, отбий!
Добре.
Телма...
Телма, трябва...
Трябва да спра някъде за по чаша кафе...
и тогава набързо...
...заедно ще решим...
...какво да правим по-нататък.
Всичко ще се оправи, нали така?
Всичко ще си дойде на мястото, нали?
Сега не е време да се паникьосваме. Ако го направим сме загубени.
Никой не ни видя. Никой не знае какво се е случило.
Така че, все още всичко е наред.
Трябва просто да измислим, как ще действаме занапред.
Трябва само да го измислим...
...какво ще правим занапред.
Ще кажа само едно нещо.
Това трябваше да бъде само почивка.
Сигурна съм, че щеше да е хубаво. Наистина е забавно.
Ако не беше искал да е чак толкова весело
сега нямаше да сме в това положение.
- Какво трябва да значи това?
- Просто замълчи, Телма.
Значи цялата вина е само моя. Така ли?
Трябва да отида до банята.
Извинявай.
Благодаря, ще опитам пак по-късно.
Отдръпнете се, хора.
Стойте зад линията ако обичате.
Ще можеш ли да ги разпознаеш ако ги видиш отново?
По дяволите, повторих го петдесет пъти.
Да, ще мога, но никоя от тях нямаше вид
на способна да извърши подобно нещо.
Не си пряк очевидец. Какво те кара да си толкова сигурна в това?
Ако работата по цял ден в бар
не те прави експерт в познаването на хората, то няма какво друго да те направи.
Можех да се обзаложа, че Харлън ще свърши така на някой паркинг.
Просто съм изненадана, че се случи толкова скоро.
- Кой мислиш, че го е направил?
- Разговаря ли с жена му?
Надявам се, че тя го е сторила.
Лена, имаш ли някакви предположения или не?
Е, ако трябва да гадая...
мисля че го е сторила навярно нечия съпруга.
Но не е била нито една от двете.
По-малката, тази с прибраната прическа...
Остави ми страхотен бакшиш.
Забеляза ли каква кола караха и накъде тръгнаха?
Това е нощен клуб, Хал. Не е крайпътно заведение.
Не следя колите на клиентите на паркинга.
- Добре.
- Лена, прибирай се.
Няма ли да ме държиш тук цяла нощ, задавайки ми едни и същи въпроси
отново и отново.
Няма ли да ми предложиш да пийнем по едно малко?
Дръж се прилично.
Нито една от двете нямаше вид на убиец, Хал.
Здравейте, тук е Джими...
Телма, ти ли си?
Телма, хайде! Да се махаме от тук!
Трябват ни пари.
Телма, колко пари имаш в себе си?
Какво?
Ще спра в следващото градче. Ще си вземем стая в мотел.
Ще си почина малко и ще реша какво ще правим после.
Добре.
Чакай да погледна.
61 долара.
Мамка му.
41 долара.
Ще имаме нужда от повече пари.
Какво правиш? Защо разопаковаш?
Каза, че само ще подремнеш малко.
Опитвам се да измисля, какво ще правим.
Ами когато го измислиш ме събуди.
Какво по дяволите ти става?
Какво искаш да кажеш?
- Защо правиш това?
- Какво правя?
Какво се предполага да правя?
Извини ме, че не знам какво да правя, когато духнеш на някъде!
Можеш да ми помогнеш да измисля какво ще правим.
Опитвам се да го измисля. Но и ти можеш да опиташ...
Аз го правя!
Предложих ти, да отидем в полицията.
Но на теб това не ти хареса. Честно, изчерпах се на идеи.
Това ли е най-доброто ти хрумване, Телма?
Е, ако и дадем достатъчно време, те сами ще дойдат при нас.
Съжалявам.
Просто не съм готова да отида в затвора.
Защо не...
Защо не отидеш до басейна и поплуваш малко или нещо такова?
А аз ще измисля какво да правим.
Джими, Луис е. Опитвам се да те намеря.
Луис. Здравей, бейби.
Здрасти.
Къде по дяволите си?
Добре ли си?
Да добре съм. А ти как си? Не съм те виждала от доста време.
Звучиш ми забавно, Луис.
Да забавна съм. Наистина съм забавна.
В града ли си? Звучиш ми, сякаш се обаждаш от далеч.
Не, не съм в града.
Загазила съм, Джими. В Арканзас съм.
Луис, кажи ми по дяволите какви ги вършиш там?
Прибирам се и никой не знае къде си.
Телма с теб ли е?
Слушай, Джими.
Имам около 6700 долара в банката.
Знам, че не можеш да ги изтеглиш...
Но парите ми трябват.
Можеш ли да ми дадеш 6700 долара на заем?
Какво по дяволите става там, Луис?
Чуй ме...
Нещо наистина лошо се случи.
Но не мога да ти кажа какво точно.
Просто се случи...
И не мога да го върна обратно.
Ще ми помогнеш ли? Моля те...
Да, бейби. Разбира се.
Къде си? Защо не мога лично да ти ги донеса?
Джими...
Обичаш ли ме?
Да.
Забрави.
Виж, просто...
Просто ги прати до "Уестърн Юниън" в Оклахома Сити. Става ли?
- Значи си в Оклахома, а?
- Не още.
Обади ми се да ти кажа къде точно ще ги изпратя.
Добре.
Ще ти звънна след час.
Телма!
- Какво?
- Скачай в колата!
Дори и да кажат, че не са го направили те, доказателствата
говорят изцяло в тяхна вреда.
Сложете патрули навсякъде.
Добре.
Мислиш ли, че са напуснали щата?
Много е вероятно.
Хал, защо не продължим работата си и оставим ФБР да се оправя с това?
Луис, само не ми се нервирай. Става ли?
Но къде отиваме?
Оклахома Сити.
- Джими ще ми прати малко пари...
- Джими!
Говорила си с него? Казала си му? Ядосан ли беше?
Не, не съм. И това трябва да изясним сега.
Даръл се е обаждал. Откачил е и е вдигал много врява.
Когато се чуеш с него...
не трябва да му споменаваш за нищо от случилото се.
Трябва да си сигурна, че всичко ще прозвучи истинско и нормално.
Звънях на този задник в 4:00 сутринта.
Не си беше у дома.
Не знам кой трябва да е бесен от това.
Аз трябва да съм бясната.
Телма...
Ще отида в Мексико.
Може да го направя за два дена и половина
но ще трябва да си скъсам задника.
С мен ли си? Трябва да знам това.
Това не е игра.
Затънала съм в лайна и трябва да знам твоето решение.
Не знам...
Не знам, Луис.
- Не знам какво ме питаш.
- Не ми се прави на луда!
По дяволите, всеки път когато загазим за нещо ти или изчезваш
или се правиш, че не разбираш за какво ти говоря.
Но не и този път. Този път е по-различно.
Всичко е по-различно.
Но аз ще отида в Мексико.
Ще го направя.
Луис?
Така ли вдигаш винаги телефона?
Страхувах се, да не те изпусна.
Имам ги.
Страхувах се да осребря чек в събота.
Кой го направи?
Един приятел. Има клуб. Дъг Рандъл.
Казал ли си му за какво ти трябват?
Не, не съм. Казах му, че ще си купувам кола.
Чудесно. Това е добре. Къде трябва да отида?
Мястото се казва "Вегабонд Мотел".
На 1921-ва, Норд Ийст 23.
Позивната е "Прасковка".
Какво?
Просто кодова дума.
Липсваш ми, прасковке.
Благодаря ти, Джими. Оценявам това.
Госпожо, сигурна ли сте, че не желаете по-голямата опаковка?
Не, тази е добре.
Какво си ме зяпнал?
Искам да се обадиш на Даръл.
Да му се обадя?
Кажи му, че си изкарваш чудесно и утре вечер ще се прибереш.
Ще се прибера ли?
Не знам.
Аз не искам.
Вестник.
Даръл на телефона.
- Обаждане от Телма за ваша сметка?
- Да, приемам. Свържете ме.
Телма, къде се губиш?
Аз съм с Луис.
В планината сме. Ходим за риба.
Да не си се побъркала? Така ли е?
Излизам за работа и ти изведнъж духваш?
Даръл, успокой се, моля те.
Не се изнервяй. Мога да го обясня.
- Виж, Луис...
- Задръж за малко!
Хайде, хвани я!
Мамка му. Давай!
Просто си стоим тук, ходим за риба и преяждаме.
Остава още един ден. Утре вечер ще съм си у дома.
Не, няма. Ще се върнеш още днес.
Ще се върнеш тук сега, Телма. Веднага.
Проклятие!
Даръл, ти си ми съпруг. Не си ми баща.
Тази Луис не ти влияе добре!
Ако не си тук до довечера...
...Телма...
Добре тогава. Нямам какво повече да кажа.
Даръл...
Телма?
Начукай си го.
Това беше наистина мило.
Мамка му!
Скъпа, добре ли си? Всичко ли е наред?
- Аз ли направих това?
- Не. Извинявай.
Не? Добре ли си?
Добре. Може ли да направя нещо за теб?
Не, всичко е наред.
Луда жена.
Извинете ме госпожо.
Може ли да попитам накъде пътувате?
Опитвам се да се върна в университета, но транспорта ми се прецака.
И съм направо закотвен тук.
Та си мислих, ако сме в една посока...
Може да ми помогнете ако ви е на път.
Мисля, че отиваме към Оклахома Сити.
Но не съм съвсем сигурна.
Бих го оценил.
Виж, наистина не зависи от мен. Колата не е моя.
Трябва да попитаме приятелката ми.
Но тя вероятно ще откаже.
Малко е напрегната.
Може би идеята не беше добра.
Но ти благодаря за отделеното време.
Но мога да я попитам. Няма да боли
Ами добре. Щом няма да боли.
Хей, Луис.
Този младеж пътува към университета.
Помислих си, че и ако ние сме в същата посока
можем да го закараме до някъде, нали?
Мисля, че идеята не е добра.
Няма проблем. Оценявам, че ми отделихте от времето си. Желая ви лек ден.
Карайте внимателно.
Забеля за ли колко мил беше? Толкова е сладък.
- Телма.
- Какво?
Довиждане.
Напълни го до горе.
Със сигурност не можем да го вземем с нас.
Какво ти каза Даръл?
Каза, "Добре, Телма. Просто исках да се уверя, че всичко е наред".
"Надявам се, че се забавляваш. Заслужаваш го."
"Най-накрая се разбираме. Обичам те, миличко."
И така, колко още има преди да стигнем в проклетото Мексико?
Мислех си, че няма да боли ако помогнем на някой с превоз.
Видя ли му задника?
Не само Даръл има хубав задник.
Можеш да паркираш кола в сянката му.
Съжалявам. Точно в момента не съм добра компания.
Ето, вземи картата. Намери всички обиколни пътища
към Мексико от Оклахома Сити.
Не мисля, че трябва да караме по магистралата. Набиваме се на очи.
Изглежда може да тръгнем по шосе 81 ето тук.
А след това да се насочим към Далас.
Не искам да минаваме през Тексас. Намери някакъв друг път.
Чакай.
Какво?
Искаш да стигнем до Мексико тръгвайки от Оклахома
но така че, да не минаваме през Тексас?
Знаеш какво мисля за Тексас! Няма да минаваме от там!
Да, знам Луис. Но в момента си спасяваме животите.
Мисля си, че можеш да направиш изключение?
Погледни картата. Единственото нещо между Оклахома
- и Мексико е Тексас. Погледни!
- Телма, няма повече да го обсъждам.
Намери друг път или ми дай проклетата картата за да си го намеря сама!
- Разбра ли ме?
- Не, Луис. Не съм.
Никога не си ми казвала какво толкова се е случило в този Тексас с теб?
Виж, ако си застреляла мъж
със свалени панталони, то Тексас не е
мястото, където би искала да те заловят.
Просто ми се довери.
И никога вече не бих искала да говорим за това.
Честит Рожден Ден, госпожо.
Управителят тук ли е?
Мериън, един офицер от полицията те търси.
Добре, Телма. Добре.
Добре.
На следващата вечер имахме убийство в "Сребърният куршум".
Един мъж бе застрелян.
И имаме свидетели, които казват че кола модел 1966-та
модел "Т-Бърд" е била видяна да напуска местопрестъплението.
Доста са бързали да си тръгнат.
Регистрацията на колата е на името на Луис Соуиър.
Имаме сериозна причина да смятаме, че съпругата ви е била другия човек в колата.
Какво?
Извинете ме.
Стъпили сте върху пицата си.
О! Мамка му!
Кажете ми нещо, г-жо Телма. Защо нямате деца?
Мисля, че това е дар, който Господ ни е дал.
- Ами, Даръл, съпругът ми...
- Даръл?
Да, той все казва, че не е готов още за това.
Казва, че самия той е все още дете.
Донякъде се гордее с това, че е леко вдетинен.
- Тепърва има да се гордее.
- С Луис не се понасят много.
Е, това е меко казано.
- Смята, че той е свиня.
- Знам, че е свиня.
Рано ли се омъжихте г-жо Телма?
Когато бях на 18.
Но бяхме заедно четири години преди да се оженим.
- Колко казахте?
- Четири години.
Никога не съм била с някой друг освен Даръл.
О, съжалявам.
Ако не възразявате, струва ми се
че той е наистина абсолютен задник.
Всичко е наред.
Той си е задник.
Но е такъв, защото аз съм му позволила да е такъв.
По-добре намалете г-жо Луис. Пред нас има ченгета.
Навярно не харесвате билетите за паркинг.
Ще те закараме до Оклахома Сити откъдето ще си поемеш по пътя.
Става.
Отпечатъците по колата съвпадат с тези на Телма Дикенсън.
Проклет да съм. Не е ли странно?
И съпругът и казва, че пистолетът му е изчезнал.
Взела е доста багаж.
Изглежда е решила всичко на момента.
Странното в случая е,
че съпругът и казва, че никога не е докосвала пистолет.
Купил го е за нея, понеже често закъснява и я оставя сама у дома.
Но тя никога не го е докосвала.
Не е знаела как се стреля с него. Стоял е с години в чекмеджето.
- Какъв калибър е бил?
- 38.
Правилно. И къде е тя сега?
Обадила му се е от телефонна кабина по пътя.
От тогава никой не ги е виждал.
Така. Трябва да отида...
Слушайте ме и двамата. Имам работа...
Имам работа за минутка. А вие по-добре си вземете довиждане.
Трябва да получа пари на името на Луис Соуиър.
Няма нищо.
Ами нещо за "Прасковка"? Нещо за кодова дума "Прасковка"?
Чух ли някой да казва "Прасковка"?
- Господи, Джими.
- Това е тайната думичка.
Дай на дамата това, което трябва, Дон.
Какво правиш тук?
Дойдох просто да те видя, бейби.
Може ли да наема още една стая? Добави го към кредитната ми карта.
Телма, свали си краката от там.
Виж кой е тук.
О, мамка му! Джими. Здравей, страннико.
Какво правиш на тази планета?
Не задавай въпроси и аз няма да те излъжа.
Добър отговор. Същото важи и за мен.
- Кой е каубоят?
- О, това е Джей Ди.
Той е студент. Просто му помагаме с превоза.
Луис каза, че е време вече да си тръгва...
И аз мисля, че може би вече трябва да тръгва.
Тръгва си.
- Лек път.
- Благодаря.
Радвам се, че се запознахме.
Ето тръгна си. Харесва ми да го гледам как върви.
Телма си пада по него.
Взехме си стая в мотела, Телма.
Идвай и си вземи един хубав душ.
Познаваш ме, Джими. Аз съм луда жена.
Тук е бъдещето ни.
Какво му каза?
Нищо.
Не съм му казала за нищо.
Не искам да го затормозявам още повече от това.
Толкова сте сладки двамата с него. Наистина е така.
Разбирам, защо не искаш да го въвличаш в това.
Не съм го молила да идва.
Както казах, той не е по-различен от всеки друг.
Просто му харесва да те преследва.
Зарязал е всичко за да дойде при теб, нали?
Телма, просто прекрати темата!
А сега...
Искам да пазиш тези пари.
Добре.
И ако се появи какъвто и да е проблем
ми звънни веднага в стая 211.
Разбрано.
- Искаш ли питие?
- Не.
Защо не ми кажеш какво всъщност става?
Не мога да ти кажа какво става.
Съвсем скоро ще разбереш защо не мога
но в момента не мога да ти кажа, затова не ме питай.
- Може ли да те питам нещо?
- Може би.
Влюбена ли си в някой друг?
Имаш ли нещо общо с някой друг мъж?
Не. Няма нищо подобно.
Какво е тогава по дяволите?
Просто ей така изведнъж си изчезваш?
Да не си убила някой?
Ако не престанеш с това си тръгвам!
Съжалявам.
Седни за малко.
Искам да ти дам нещо.
- Добре съм си и тук.
- Искам да ти дам нещо.
Дай ми го тук.
Защо не го пробваш?
Знам, че идва малко внезапно, нали?
Защо, Джими?
Защо сега?
Опитвам се да не се вълнувам, Луис. Просто...
Прелетях през няколко щата с този пръстен в ръка.
Знаеш, че мразя да летя.
Изминал си целият този път,
защото си мислил, че съм с някой друг.
Не, не е това.
Знаеш, че не обичам да губя.
А имах усещането сякаш ми се изплъзваш.
- Завинаги.
- Това не е достатъчна причина за да се ожениш.
Мислех си, че това е, което искаш.
Искам го.
Но не точно така.
- Луис?
- Не, Телма. Аз съм.
Изненада.
Бях ей там и си мислих...
Че навярно пропускам нещо...
...разбираш ме.
Не извадих голям късмет с този дъжд.
Просто си мислех за теб.
Това е лудост.
По-добре да те оставя на мира.
Ами..
Чакай.
Къде отиваш?
Не знам. Никъде.
Мислиш ли, че съм щастлив да залагам
на комарджийски състезания?
Знаеш, че това е мечта, която никога не се случва?
И двамата получихме това, което сами си направихме.
Струва ми се, че вече не ме обичаш.
Не. Аз наистина те обичам.
Но мисля, че е дошъл момента, когато...
Когато трябва да оправим старите си грешки.
Не мисля, че времето прекарали заедно
е било лошо.
Дошъл е момента, всеки да поеме по пътят си.
Отново.
Хайде.
Много си лесна. Хайде.
Добре.
Хайде.
Не ги мести. Дръж ги на едно място.
Виж, това не е честно. Имаш пръстен на ръката.
Не искаш ли да го свалим?
Мисля, че така е по-добре. Какво ще кажеш?
Да, добре.
- Хвани ме, свали ме!
- Пази си главата.
- Внимавай.
- Главата ми е наред.
Кой си ти всъщност?
Аз съм могъщия магьосник от Оз. Ти кой би искала да бъда?
Хайде, кажи ми. Знам, че не си само някакъв си студент.
- Никой не може да ме излъже.
- О, аз съм просто едно момче.
Момчето, чиито служебен надзирател
вероятно е потънал в лайна сега.
Какво искаш да кажеш с това "служебен надзирател"?
- Какво? Да не си престъпник?
- Не, все още не, Телма.
Освен, че наруших дадената дума, не съм направил нищо друго.
- С какво се занимаваш?
- Обирджия съм.
- Обираш банки?
- Не.
Не обирам банки. Стига.
Ами какво обираш тогава?
Да видим...
Откакто съм тук
обирам бензиностанции
няколко склада и магазини за алкохол.
О, Господи.
Как?
Хайде.
Първо си набелязвам място.
След това го наблюдавам за известно време.
Изчаквам точният момент, за да направя своя ход.
Знаеш, че обраните неща
трудно могат да бъдат препродадени.
- Не знам защо ти говоря за това.
- Стига. Аз го искам.
Добре.
И тогава...
Идва време за танцуване...
Изправям се и казвам:
"Дами. Господа."
"Нека видим кой най-добре може да запази хладнокръвие."
Саймън казва: "Всички да легнат на пода."
"Който не си изгуби ума, няма да изгуби и главата си."
"Вие господине. Покажете малко уважение."
"Вземете всичките пари и ги сложете в торбата."
"Ще има за какво после да разказвате на приятелите си."
"В противен случай, отивате в моргата. Вие решавате."
Нещата са прости.
И след това се измъквам.
И оставам ненаказан.
Господи.
Дори и там се държиш като джентълмен.
Винаги съм смятал, че правилно извършеният въоръжен грабеж
не е задължително винаги да бъде неприятно преживяване.
Какво?
Ти наистина живееш извън закона, нали?
Може да живея извън закона, но...
Ти си тази, която открадна сърцето ми.
Измъкваш се. Ти се измъкваш.
Не е ли така?
Сигурен съм.
Задръж така.
Помниш ли първата ни среща?
Какво се случи? Какво ми каза тогава?
Казах ти, че имаш прекрасни очи.
А какво ти отговорих аз?
Помниш ли?
Затвори ги.
И ме попита какви са на цвят.
И ти какво ми отговори?
Че не знам.
Джими, какви са на цвят очите ми?
Кафяви.
Чакай.
Желаете ли още кафе?
Благодаря.
Виж, не знам какво става тук и какво се случва
или какви си ги свършила
но няма да кажа на никой за теб
или да спомена, че съм те виждал.
Какво ти става? Да не вземаш някакво лекарство,
което те кара да казваш само правилните неща?
Задушавам се от това нещо.
Сигурна ли си, че не искаш да дойда с теб?
Струва ми се, че в момента това не е най-добрата идея.
Но ще те настигна по-късно.
Някъде по пътя.
Ами...
Таксито ми пристигна.
Бих искал да задържиш това.
Благодаря.
Просто искам да бъдеш щастлива.
Щастлива съм, мили.
Щастлива по своему.
Добре.
Защо не дадеш целувка на Джими за довиждане?
И след това изчезвам.
Я ела насам, Джими.
- Ще се видим пак, Луис.
- Знам.
Лек път.
Добре е, че си тръгна след целувката.
Помислихме си, че ще се наложи да гасим после и пожар.
Какво се е случило с косата ти?
Нищо. Малко се е разрошила.
Телма, какво ти става?
Нищо.
Защо, изглеждам ти променена ли?
Ами след като го спомена вече - да.
Изглеждаш като откачалка все едно си се дрогирала.
Е, не съм се дрогирала. Но наистина съм луда!
Телма, какво става?
- Какво се е случило?
- Джей Ди се върна.
Господи, Луис.
- О, не!
- Не мога да повярвам...
- Наистина още не мога да го повярвам.
- Не!
Господи, беше като...
Чак сега разбирам, за какво всъщност става дума.
Беше като една адски палава игра.
О, мила. Толкова се радвам за теб.
Това е страхотно. Изцяло съм с теб.
Най-накрая направи нещо правилно. Толкова е мило.
- Къде е той сега?
- Взема си душ.
Телма, оставила си го сам в стаята?
Къде са парите? За Бога, Телма, къде са парите?
На масичката до леглото са. Всичко е наред.
Всико е наред.
Проклятие!
Никога съм нямала късмет! Нито веднъж поне!
Мамка му!
Кучият му син ме е обрал.
Не мога да повярвам.
Луис...
Добре ли си?
Луис...
Съжалявам наистина.
Луис, всичко е наред.
- Всичко е наред.
- Не, Телма. Нищо не е наред.
Определено не е наред.
Абсолютно нищо не е наред.
Имам предвид...
Какво ще правим сега без пари?
Как ще си купим бензин?
Или ще разчитаме на добрия си външен вид?
По дяволите, Телма. Вече нищо не е наред.
Луис, изслушай ме.
Не се тревожи за това. Чуваш ли?
Хайде. Изправи се.
Луис, не се тревожи за това.
Чуваш ли?
Хайде.
Хайде, по дяволите!
Събирай си багажа и да се изнасяме от тук.
Мърдай!
Исусе Христе, хайде.
Спести си времето за вайкане. Хайде, готови сме.
Проклятие!
Страх те е от малко дъжд ли, Макс?
Влизайте. Избършете си краката.
Както знаете, подслушваме телефонът ви.
В случай, че тя реши да се обади.
Това ще ми струва ли нещо?
Извинете, може ли?
Използвайте я. За това е направена.
Ще трябва да оставим някой тук в къщата при телефона
докато не ги намерим.
Много е важно да не разберат, че вие знаете за това.
Ще опитаме да разберем къде са.
Не искам да навлизам в личните ви взаимоотношения
но имахте ли стабилна връзка със съпругата си?
Аз обичам Телма.
Нямах предвид това господине.
Това е въпрос, който съм длъжен да задам. Бяхте ли близки с нея?
Да. Предполагам.
Имам предвид...
Че щом съм откачил толкова сега, значи трябва да сме били близки.
В случай, че ви се обади, бъдете по-внимателен.
Разбирате ме... Че наистина се радвате да я чуете.
Че наистина ви липсва.
Жените обичат да чуват такива глупости.
Добре, щом казвате.
"Жените обичат да чуват такива глупости".
Съжалявам, аз само...
О, страхотно. Може ли да ги взема?
Искаш ли нещо?
Карай, Луис!
Карай! Пали колата!
Давай!
Какво се случи?
Обрала си магазина?
- Обрала си скапания магазин?
- Ами имахме нужда от пари.
- Да не съм убила някой, за Бога.
- Телма!
Извинявай.
Парите ни трябваха. Вече ги имаме.
О, мамка му! По дяволите, Телма!
- Луис.
- О, мамка му.
Хайде, вземи се в ръце. Отиваме към Мексико, нали?
Добре.
О, мамка му!
И какво? Как успя... Какво каза?
Просто влязох готова за танц и заявих на всички:
Добро утро дами и господа. Това е обир.
Който не си изгуби ума, няма да изгуби и главата си.
Саймън ви казва: Всички да легнат на пода.
Точно така.
Благодаря. Госпожо, бихте ли легнали долу. Не вие, господине.
Нека видим кой най-добре може да запази хладнокръвие.
Господине, покажете малко уважение.
Вземете всички пари и ги сложете в чантата.
Да, госпожо.
Ще имате за какво после да разказвате на приятелите си.
В противен случай, отивате в моргата. Вие решавате.
Побързайте. Хайде.
Госпожо, може ли малко по-тихо.
Господине, стойте долу. Благодаря.
Просто останете там. Настанете се удобно.
Хей.
Дай ми и онази бутилка. Става ли?
Да, госпожо.
Благодаря. Ти също легни сега.
Да, госпожо.
Дами и господа, благодаря на всички ви за съдействието.
Останете на пода докато си тръгна. Желая лек ден на всички.
Исусе Христе!
Мили Боже.
Господи.
Луис, понамали малко.
Ще умра ако ни хванат заради превишена скорост.
Знаеш, че за първи път в живота ми ми се иска тази кола да не беше зелена.
Нужно ли е да караме така?
Даже и посред бял ден?
Не, но искам да оставя по-голямо разстояние между нас
и мястото на поредното ни престъпление!
Ако някой ми го беше казал, нямаше да му повярвам,
че може да ми се случи нещо такова през целия живот.
Никой нямаше да повярва.
- Мислиш ли, че си намерила призванието си?
- Може би, може би...
Дивото зове!
- Ти си неуравновесена!
- Да! Такава съм.
Телма. Не разхвърляй.
Почакай малко. Мамка му.
Господи, мразя това.
Винаги се случва, когато бързаш за някъде.
Проклятие.
И какво ще направиш? Ще му се влачиш отзаде ли?
Опитай от това.
Не е ли мил? Шофьорите на камиони са винаги мили.
Най-добрите шофьори на пътя.
Погледни.
Колко оригинално.
- Здрасти.
- Благодаря.
О, човече. Това беше гнусно!
Този е свиня! Свиня! Пълна свиня!
- Защо правят това?
- Не знам.
Мислят си, че ни харесва. Че това ни възбужда.
Млъквай!
Джеймс Ленъкс?
Да, а вие кой сте?
Полицейско управление в Арканзас.
Здравей.
Телма!
Какво?
Искам да се обадиш на Даръл.
Защо?
Искам да разбереш дали знае нещо. И ако ти се стори, че е така
да затвориш веднага.
Може би полицаите са говорили с него
и вероятно записват разговорите.
Записват разговорите?
За какво говориш?
Стига, Телма. Убийство и въоръжен обир.
Убийство?
Може да им кажем, че е било самозащита?
Не беше. Наложи се да изчезнем.
Да, но те не го знаят. Бяхме само аз и ти.
Той се опита да ме изнасили, и ти си го застреляла.
По-голямата част е истина.
- Няма да мине.
- Защо?
Нямаме физически доказателства. Не можем да докажем, че го е сторил.
Вероятно не можем да докажем дори, че те е докоснал.
Господи.
Законът е наистина скапана работа, нали?
Откъде си научила всичко това?
И освен това, какво ще кажем за обирът?
Нямаме оправдание за него.
Няма такова нещо, като справедлив обир.
Добре, Луис. Откъде взе това?
Откраднах я.
Здрасти.
Здрасти!
Кой е този?
Съпругът на госпожа Дикинсън.
Осрана работа.
Боже.
Откъде си намерил 6600 долара в брой?
От един приятел.
Говорихме с човек, който ни каза, че сте се движили
заедно с госпожа Луис Соуиър.
Познавате ли я?
Да.
Мисля, че тя беше жената, която караше колата.
Човека ни каза, че са те закарали до мотел в Оклахома Сити.
Спомена ни, и че се е срещала там с някакъв мъж.
Идентифицира теб с този мъж.
Спомена ни, че сте станали доста близки с г-жа Дикинсън.
Истина ли е?
Да, господине.
Бих казал, че имахме и духовна връзка.
Запознат ли сте, че г-жа Дикинсън
и г-ца Соуиър са издирвани за убийство?
Убийство? Какво, Телма? По дяволите!
Даваха ли признаци, че вероятно бягат от закона?
Сега след като го споменахте
ми се струва, че бяха леко поуплашени.
- Знаеш ли какво?
- Какво?
Започваш да ме дразниш.
Мен също.
Е, това ме прави щастлив.
Вие момчета, си приличате много.
Може би трябва да ви оставя насаме двамката за малко.
Имам по-добра идея.
Би ли имал нещо против, да ни оставиш насаме за минутка?
Какво? Какво съм сторил? Нищо.
Всичко е въздух под налягане...
г-н Джон Шибания Закон.
Синко, имах прозрение...
Искам да се допитам до твоето мнение.
Мислиш ли, че Телма Дикинсън би извършила въоръжен грабеж
ако ти преди това не си и взел всичките пари?
Свали си краката от масата.
- Да не си глътна езика?
- Не, не съм.
Откъде може да знаеш, че аз съм ги взел?
Как може да знаеш, че те не са...
Не се опитвай да ми пробутваш лъжи!
Тези две жени имаха шанс. Казвам, че го "имаха".
- А ти ги лиши от него с това.
- Не.
И сега те са сериозно загазили.
Ще те държа отговорен за всичко
което се случи с тях занапред.
Нямам и грам съчувствие към теб.
Сега ще ми кажеш всяко проклето нещо, за което се сетиш
за да има поне малък шанс
да опитам да направя нещо добро за тях.
Иначе до края на живота ти, ще те преследвам като муха лайно.
Твоето нещастие ще бъде моя главна цел в живота.
Да, господине.
- Добре?
- Да. Добре.
- Разбрахме ли се?
- Да.
Г-н Дикенсън?
Ще изчакате ли още малко? Искам да поговорим за нещо.
Жена ти ми харесва.
Хей, ела тук!
Ела тук, малко лайно такова!
Ще те смачкам!
Хайде, ела тук! Хайде, ела!
Хайде! Ще те убия!
- Прибирай се в къщи, Даръл.
- Ще те убия!
Какво да бъде, дами?
Напълни до горе.
Ето.
Извинете, имате ли телефон?
Благодаря.
Телма, чуй ме.
Ако ти се стори, че той знае нещо или само се усъмниш
искам веднага да затвориш телефона. Разбра ли?
Да.
Ало.
Даръл, аз съм.
Телма! Здравей!
Знае.
Трябваше ми още време време.
Какво?
Казах и просто "Здравей".
Да?
Даръл, Луис е. Дай ми да говоря с полицаите.
Здрасти, Луис.
Дай ми да говоря с полицаите.
Какво искаш да кажеш? Тук няма полицаи.
- Как сте момичета?
- Не ме бави, Даръл.
Искам да говоря с някой от хората около теб?
Откъде знаеш, че те...
Здравейте, г-це Соуиър?
Казвам се Хал Слоукомб. Следовател от Полицейско управление Арканзас.
Как сте?
Била съм и по-добре.
Бъдете внимателна с пистолета.
Да, знам.
Нагазили сте в дълбоки води. Добре ли сте? Наранени ли сте?
Добре сме.
- И двете сме добре.
- Хубаво.
Искате ли да ми кажете какво се случи?
Разбира се. Само да приключа с кафето си.
Искам да знаете, че нито една от двете ви не е обвинена в убийство все още.
До момента сте издирвани само за разпит.
Въпреки, че...
Г-жа Дикинсън е издирвана в Оклахома за въоръжен грабеж.
Без майтап?
Трябва да тръгваме. Ще се обадя пак по-късно, става ли?
Г-це Соуиър, не мисля, че ще успеете да стигнете до Мексико.
Трябва да поговорим. Моля ви.
Искам да ви помогна.
Мамка му.
Този Джей Ди е едно скапано лайно.
Какво?
Какво?
Телма, от къде са разбрали, че отиваме в Мексико, а?
От къде могат да знаят за това?
Казала си на онова скапано лайно на къде отиваме?
Казах му само, че ако някой път намине към Мексико, да се огледа наоколо.
Но го помолих да не го казва.
Казах му, да не го споделя с никой.
- Защо?
- Да не говори с никой за това.
Защо? Какво има да губи той? Като изключим моя живот.
Мамка му!
Телма, по дяволите!
Виж, съжалявам...
О, по дяволите, Телма!
До сега имаше само две неща, които бяха в наша полза.
Никой не знаеше къде сме били и накъде отиваме.
Сега едното вече го няма!
Виж, Телма. Трябва да престанеш с тази общителност.
Не бъди толкова контактна. Ние сме бегълки, нали?
Нека се държим като такива тогава.
Права си.
- Благодаря.
- Добре.
Извинете.
Господи, красиво е.
Със сигурност е.
Винаги съм искала да пътувам. Никога съм нямала шанс за това.
Имаш го сега.
Какво има?
Нищо.
Нямаме нужда вече от източното крайбрежие.
Хей, виж!
Виж кой е там. Това е онзи тип.
Остави го.
Хей, сладурчета!
Аз съм вашия капитан!
Вашия любовен щурмовак!
Оставих го.
Какво?
Какво?
Харлън.
- Какво за него?
- Нищо.
Просто...
Погледнах лицето му когато...
Какво?
Когато го направи. Той със сигурност не очакваше това.
"Да ми смучеш оная работа."
Телма, не е смешно.
Знам.
И ти си го преживяла, нали?
Кое? За какво ми говориш?
В Тексас.
Имам предвид, че това се е случило и с теб, нали?
Била си изнасилена.
Телма, предупредих те нещо. Забрави за това.
Няма да говоря за това.
Разбра ли?
- Няма да говоря за това.
- Добре.
- Разбра ли?
- Да.
Добре, Луис.
Всичко е наред.
Мамка му! Телма!
Трябва да отбием.
Мамка му!
Мамка му!
Какво ще правим сега?
Не знам. Добре, ще преиграем нещо.
Навярно не знае. Може би, само иска да ме глоби.
Господи, моля те, не позволявай да ни хванат.
Господи, не позволявай да ни хванат.
Добре, отбивам.
Изключете двигателя.
Слага си шапката.
- Господи, тоя е като нацист.
- Какво ще правим?
Даже ходи като такъв.
Здравейте, полицай.
Има ли проблем?
Бих искал да видя книжката ви, ако обичате?
Правилно.
Ето.
Бихте ли я извадили от портфейла, моля?
Добре.
Казах ти да караш по-бавно. Казах и да не бърза толкова.
Да каза ми. С колко се движех?
Около 110 км.
Бихте ли излезли от колата?
Да, разбира се.
- Елате с мен, моля.
- Добре.
- Ваша ли е колата?
- Да, моя е.
- Ще се качите ли в колата?
- Добре.
- От пред или отзад?
- От пред.
Бихте ли си свалили очилата, ако обичате?
Да.
Загазила ли съм, полицай?
Страхувам се, че да, госпожо. Доста сте загазила.
Ало, тук е кола 9-8...
Бихте ли се върнали в колата, ако обичате?
Полицаи.
Наистина съжалявам за това.
Би ли излязла от там?
Наистина се извинявам, но бихте ли поставили ръцете си на волана?
Виждате ли, ако се обадите по радиостанцията
ще разберете, че сме издирвани в два щата.
Вероятно, че сме въоръжени и опасни - поне аз.
След което, целия ни план, би заминал по дяволите.
Луис, вземи му пистолета.
Вземи му пистолета, Луис. Ей там е.
Съжалявам. Извинете ме.
Бихте ли излезли от колата, ако обичате?
Кълна се, че до преди три дни нито една от нас
не си е мислела, че може да се случи подобно нещо, но
ако се познавахте със съпругът ми, навярно бихте ме разбрали.
Бихте ли поставили ръцете си на тилът, ако обичате?
Луис.
- Какво?
- Стреляй в радиото.
Добре.
В полицейското радио, Луис.
- Исусе Христе!
- Съжалявам.
Готово.
Добре.
Бихте ли отстъпили от колата, ако обичате?
Луис, вземи ключовете.
Телма, какво е това? Какво става?
Дупки за проветрение.
Отвори багажникът.
По дяволите, Телма.
Кой би си го и помислил?
Бихте ли влезли в багажника, моля?
Моля ви. Имам жена и деца. Моля ви...
Така ли? Значи сте щастливец.
Бъдете мил с тях.
Особено със съпругата си.
Съпругът ми не беше особено мил с мен, и вижте какво излезе.
А сега, хайде. Влизайте вътре.
Само секунда. Извинете.
Почакайте, полицай.
Може ли да взема коланът ви, ако обичате?
- Допълнителни амуниции.
- Добро хрумване.
Може ли да си разменим очилата?
Благодаря.
Добре. Това ли е?
Полицай, наистина съжалявам за това.
Аз също се извинявам.
Да вървим.
- Готова ли си?
- Давай.
Знам, че звучи лудо,
но май почнах да схващам цаката на тая работа.
Убедена съм, че е така.
Напред към ада.
Само едно нещо мога да кажа...
Тези момичета или са много хитри или са големи късметлийки.
Има ли значение.
Винаги идва момента, когато късметът те напуска.
- Луис, още ли отиваме в Мексико?
- Да.
Тогава не се ли движим в грешната посока?
Реших, че след като нападнахме полицай
взехме оръжието му и го заключихме в багажника
ще е добра идея да слезем от магистралата.
Вече съм го чувала.
Не се блъскайте в колата ми!
Мисля, че ги разкарах.
Разминахме се със ситуация, в която можеха и да ни убият.
Не знам защо все още не съм отишла в полицията.
Знаеш защо. Вече го каза.
Какво съм казала?
Никой няма да ни повярва.
Загазили сме, но все още имаме животите си.
- И знаеш ли какво още?
- Какво?
Онзи тип, който ме нарани.
Ако не се беше появила, щеше да ме нарани много по-лошо.
Вероятно стана толкова дързък
само защото танцувах с него.
Щеше да го направи, колкото и да го молех.
Животът ми щеше да бъде разрушен много повече, отколкото е в момента.
А поне сега се забавлявам.
И не съжалявам, че кучият син е мъртъв.
Съжалявам само, че го направи ти а не аз.
Ало.
Искам да говоря със Слоукомб.
Иска да говори с теб.
- Здравей, Луис.
- Здравей.
- Как вървят нещата?
- Чудно.
Наблюдаваме интересни трансформации тук.
Но все още си си ти.
Там някъде върху лицето на Земята?
Намираме се по средата на нищото, но ще видим.
Обзалагам се.
Луис, имам чувството, все едно, че те познавам.
Е, недей.
От минута на минута загазвате все повече.
Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че беше нещастен случай?
Да, ще ти повярвам.
Точно това искам - всички да си вярват.
Лошото е, че не изглежда като нещастен случай.
А ти не си тук за да ми разкажеш как е станало.
Трябва да ми помогнеш. Възможно ли е Харлън Пъкет...
- Не искам да говоря за това.
- Искаш ли да дойдеш?
Не мисля.
Тогава съжалявам.
Налага се, да те обвиним в убийство.
Искаш ли да излезеш от това жива?
Знаеш ли...
Какви ли не неща ми минават през главата.
Неща като затвор, килия, електрически стол.
Доживотна присъда и подобни. Разбираш за какво говоря.
Та питаш ме дали искам да се измъкна жива от това?
Не знам...
Не знам. Навярно...
ще се наложи да помислим и за това.
Луис, ще направя всичко възможно.
Знам какво те е накарало да го направиш.
Знам какво се е случило с теб в Тексас.
Хайде, Луис.
Не му позволявай.
Пипнахме ги!
Дай ми ги.
Господи, Макс. Трябва да дойда с теб.
Не, Хал. Не можеш.
Аз съм единственият
с който разговарят.
В момента не си ми от полза. Няма какво да направиш за мен.
Не искам никой да си изгуби главата.
Знаеш какво ще се случи.
Ще стане напечено
и момичетата ще отнесат куршума!
Какво?
Няма да ме предадеш, нали?
За какво говориш?
Няма да направиш сделка с онези типове, нали?
Искам да кажа...
Че трябва да знам.
Телма, няма да правя никакви сделки.
Имам предвид, че щях да те разбера ако мислиш за него.
В случай, че искаш да се върнеш при Джими.
Джими не е алтернатива.
Но...
Не знам. Разбираш ме...
Нещо като това ме променя изцяло.
Не мога да се върна. Не бих могла...
...да заживея отново.
Знам.
Знам какво изпитваш.
Пък и не искаме да слагаме край на шоуто.
Да.
Обвинени сме в убийство.
Казаха, че трябва да се предадем
ако искаме да се измъкнем от това живи.
Брей.
Онзи нещо хубаво въобще каза ли?
Будна ли си?
Предполагам че да или поне очите ми са отворени.
Аз също. Чувствам се будна.
Добре.
Много будна.
Не си спомням някога да съм се чувствала по-будна. Разбираш ме, нали?
Всичко изглежда толкова различно.
Ти не се ли чувстваш така?
Когато сякаш нещо те очаква?
Нещо като очакващото ни пиене на маргарити край морето.
- Ще трябва да променим имената си.
- Ще трябва да живеем в някоя ферма.
Ще си намеря работа.
Ще работя в някой клуб.
Как е възможно тогава да направя друга сделка и да се откажа от това?
- Ще бъде хубаво.
- Ще бъде дяволски хубаво.
О, Господи, Луис. О, погледни само.
Виж го, точно там.
Той е. Определено е той.
Изпревари го.
Хей, сладурчета!
Готови ли сте за големия чеп?
Здрасти.
Здрасти.
- Добре ли сте?
- Чудесно. А ти как си?
Страхотно!
Готови ли сте да задълбочим нещата?
Така ми се струва.
Следвай ни.
- Накъде пътуваш?
- Фресно.
Постоянно те засичаме.
Защо не махнеш тези очила? Искам да видя очите ти.
Да, и на мен ми се иска да ви поогледам.
Мислехме си, че имаш наистина лоши навици.
Къде се научи да се държиш така с жени, който даже не познаваш?
Как би се почувствал, ако някой се държи така с майка ти?
Или сестра ти? Или жена ти?
За какво говорите?
Знаеш дяволски добре за какво ти говоря.
Говоря ти за онова нещо с езикът ти.
Какво е това? Направо отвратително!
И онази простотия да си сочиш към чатала.
Какво се предполага, че трябва да значи точно?
Може би: "Отбийте".
"Искам да ви покажа какъв дебел скапан боклук съм?"
Да, или онова: "Да ми смучете патката"?
- Вие сте побъркани!
- Прав си.
Мислехме, че ще ни се извиниш.
Няма да се извинявам за глупости!
Кажи, че съжаляваш.
Начукай си го!
Кажи, че съжаляваш...
Или ще те накарам наистина да съжаляваш.
О, Господи.
Струва ми се, че ни нарече "бобри" по едно време даже, а?
- Да. Определено!
- Мамка му! Мразя това.
- Мразя да ме наричат "бобър", нали?
- Ще се извиняваш ли или какво?
Да ти го начукам!
Не!
Мамка ви, кучки такива!
- Не мисля, че ще се извини.
- Не, не мисля.
Вие кучки!
Вие, мръсни кучки!
Мамка му!
Ще си платите за това!
Ще си платите за това!
Ще ви накарам!
Ще ви накарам да си платите за това!
Чувате ли?
Къде се научи да стреляш така?
От телевизията.
Ами ти? Къде се научи така да стреляш?
В Тексас.
Ало? В багажникът съм. Аз съм полицаи.
Ключовете са ей там.
Ключовете са ей там.
Номер 10-17-55.
Червена коса, кафяви очи...
Висока около 1.80 м. Тегло около 60 кг.
Заподозряна, Телма Ивон Дикенсън.
Бяла жена.
Виждам човек обикалящ около изгорен камион.
Червена коса.
Зелени очи. Висока 1.70 м. Около 60 кг.
И двете са въоръжени и изключително опасни.
Въоръжен обир в Ню Мексико и Аризона
и похищение над полицай с огнестрелно оръжие.
Заподозрян шофьор, Луис Елизабет Соуиър.
Мислиш ли, че ни видяха?
Не знам. Не мисля така.
По-добре са се разкараме, за всеки случай.
Сложила ли си си колана?
Тук 1-12. Преследвам заподозрените.
Мамка му.
Дръжте заподозрените в обсег. Продължете преследването.
Отбийте!
Знам, че всичко е по моя вина. Знам го.
Телма, има едно нещо, което трябва да знаеш
и то е, че вината не е твоя.
Луис, без значение какво ще се случи...
Радвам се, че бях с теб.
Мамка му.
Видя ли този тип? Беше спрял по средата на пътя!
Дръж се!
Предполагам, лошото тепърва предстои.
Неприятно, представям си го.
Както и да е. И без това вече всичко е изгубено.
Как успяваш да си такава оптимистка?
Хайде, да вървим.
Измъкнете го от там! По-бързо!
Ти си добра приятелка.
Ти също, мила. Най-добрата.
Харесва ли ти почивката до момента?
Предполагам, че станах малко по-луда, а?
Не. Винаги си си била такава.
Просто за първи път имаш шанса да го покажеш.
Добро шофиране.
Благодаря.
О, Господи.
Какво по дяволите е това?
Не знам. Струва ми се...
Струва ми се, че е проклетия Голям Каньон.
Не е ли красив?
Да, това е нещо друго.
О, Господи.
Изглеждат като армия.
И всички само заради нас?
Хей, не им позволявай да стрелят по тези жени!
Това е прекалено.
- Насочили са оръжия към тях!
- Тези жени са въоръжени, Хал.
Такава е процедурата. Успокой се. Момчетата знаят какво правят.
Вдигнете ръцете си, така, че да ги виждам.
Всеки отказ и неподчинение
ще бъде тълкуван като открита агресия.
Повтарям...
Изключете двигателя и вдигнете ръцете си.
Какво правиш?
Няма да им се дам.
Макс, трябва да направиш нещо. Колко пъти, Макс?
Колко пъти трябва да бъдат прецаквани?
Чуй ме! Ще се вземеш ли в ръце?
Чуй ме.
Успокой се. Не ме карай да съжалявам, че те взех с мен.
По дяволите!
Повтарям...
Изключете двигателя и вдигнете ръцете си.
Добре, чуй ме.
Нека не ни хващат.
Какво искаш да кажеш?
Нека просто продължим...
Какво имаш предвид?
Напред!
Сигурна ли си?
Да.
Давай.
Хей!