Shogun - Part 7, 8, 9, 10 (1980) (Shogun - Part 09 And Part 10.sub) Свали субтитрите
за взимането на ръката на Марико,
превърна живота на Блакторн в тъга, такава тъга
каквaто той никога не бе познавал...
Изгубен в тази чужда земя,
сега, дни преди Лорд Торанага да се появи
пред съвета на регентите.
Фуджико-сан...
Как дойде тук?
Дозо.
Домо.
Но краката ти...
Покажи ми.
Това е невъзможно, изгарянията не се лекуват толкова бързо.
Как...?
Лей, Фуджико-сан. Без сълзи.
Но Фуджико плачеше от срам...
Срамът, че тя не му е служила
според задълженията си.
О, как ми липсваше.
И ти ми липсваше.
Толкова много има да си кажем.
Не.
Само, че те обичам с цялото си сърце
и все още се страхувам за теб.
Не се страхувай.
Всичко ще бъде наред.
Това е, което казвам на себе си...
но днес е невъзможно да приемем кармата
и божията воля.
Беше толкoва дистанцирана.
Това е Йедо, любов моя
и отвъд първия мост.
И още?
Да... и още.
Решението на Лорд Торанага да се предаде
беше позорно и ненужно.
Никога не съм мислила да го кажа на глас...
но трябва да го кажа.
Прости слабостта ми.
А когато той отиде в Осака какво ще стане с теб?
Всичко ще свърши...
за мен...
за всички нас.
Ако Лорд Торанага умре, ние не можем да живеем.
Тогава трябва да дойдеш с мен.
Трябва да избягаме.
Няма изход.
Трябва да разбереш това.
Има, ако Лорд Торанага го позволи.
Защо трябва да го позволи?
Защото ако хвана черния кораб
и заплаша този, който ще е следващата година,
тогава Лорд Торанага може да накара свещениците
да присъединят всички християнски лордове на наша страна.
Това ще го направи по-силен от Лорд Ишидо
и съвета на регентите.
Това ще го направи шогун.
Не разбирам, любов моя.
Всичко опира до пари.
Йезуитите искат пари.
Испания и Португалия искат пари.
Превземайки черния кораб ще докаже, че мога да го направя
и има само един човек,
който може да ме спре да превземам всеки черен кораб:
Лорд Торанагa.
Те трябва да го подкрепят.
Наистина ли вярваш в това?
Знам го.
Ще ми помогнеш ли?
Не мога да предам църквата.
Искам само да говориш с Лорд Торанага
или да ми помогнеш да говоря с него.
Аз знам, че ще разбере това.
Аз знам, че мога да го убедя.
Лорд Торанага чака.
Тогава трябва да побързаме.
Няма значение какво ще се случи,
запомни само това:
Обичам те.
Първият мост не може да промени това.
Нищо не може да го промени.
Лорд Ябу казва,
че моят господар не се чувства добре
и за това той е дошъл вместо него.
Домо.
Това са първите ти самураи.
Лорд Ябу пита дали ги приемаш.
Какво ще стане ако не ги приема?
Ще загубят главите си,
но лорд Ябу казва, че няма това няма значение. Приеми ги!
Приемам ги.
Хаджими.
В името на честта ми на самурай,
аз се заклевам, че твоите врагове са и мои врагове
и се заклевам да се подчинявам изцяло.
Лорд Ябу предлага да отхвърлиш този мъж.
Мислиш ли, че трябва да те отхвърля, Урано-сан?
Моля Ви да ме приемете, Анджин-сан.
Ще правя всичко, което поискате.
Или всичко, което отец Алвито поиска?
Моля Ви, убийте ме в момента, в който дори за миг се усъмните
в моята лоялност.
Искаш да запазиш главата си за малко по-дълго?
Искам да Ви служа, Анджин-сан.
Приемам те, Урано-сан.
Тя казва, че лорд Оноши ще отрови лорд Киама,
по време на празника на Свети Бърнард тази година.
Те и двамата са християнски лордове...
и двамата са членове на съвета на регентите...
и тя казва, че лорд Ишидо знае за това и е съгласен с него,
погрижвайки се моят господар да е вече мъртъв.
Но ако това е истина...
от къде Кику-сан има тази информация?
Тя казва, че мъжете понякога казват тайни през нощта.
Ябу-сама казва, че моят господар ти връща кораба.
Моя кораб.
Сега?
Да, сега.
Ябу-сама казва, че трябва да тръгнеш с него.
Моят господар ти заповядва
да закараш кораба си в Анджиро веднага.
Какво беше това?
Осака?
Ще замина утре.
Защо?
Не знам, Анджин-сан.
До Осака...
до тогава.
До тогава.
Благодаря ти Господи, той е.
Няма да ни разрешат да мръднем от тук.
Какво става, лоцмане?
За миг заспахме.
В следващата минута, врата се отвори с трясък.
Маймуните ни доведоха тук.
Мислехме, че ще ни убият.
Взимаме си "Еразъм" и се връщаме в Анджиро.
Не сме достатъчно екипаж за да плаваме.
Ще бъдем теглени от галера.
Ако това е всичко, защо да бързаме?
Върнаха ни кораба.
Недей да спориш, прави каквото ти казвам.
Гинзел, отивай напред. Ти ще направляваш.
Винск, поеми руля.
Джан Ропър, стой до предния винч.
Саламон и Крука... назад.
Нека бог прокълне този кораб и всички, които пътуват с него.
Освен един, отче.
Един от нашите хора пътува на този кораб.
Да... войник на бога.
Страхувам се, че еретика ще ни удари ужасно, Майкъл.
Вероятно не, отче.
Защо тогава лорд Торанага
му е върнал кораба?
Да ни нападне и да атакува черния кораб.
Бог да ни е на помощ. Лорд Торанaга ни изостави.
Ние го изоставихме, отче.
Но той все още ни е обещал катедрала.
Да, катедралата.
Работата започна.
Марико-сан?
Аз съм...
отец Алвито.
Дойдох да Ви видя.
Какво мога да направя за теб?
Искам да се изповядам.
Тогава нека да е тук.
Нека твоята изповед е първата на това място,
въпреки че е открито.
Пред Бог...
Преди да започна, отче, искам да Ви помоля за услуга.
От мен или от Бог?
Моля Ви за услуга, пред Бог.
Каква е услугата?
Любовта на Анджин-сан в замяна на знание.
Не мога да правя такива услуги.
Не зависи от мен.
Не можеш да търгуваш с Бога.
Много добре.
Тогава моля да ме извините.
Ще поставя молбата Ви пред Негово Светейшество.
Това не е достатъчно.
Ще го направя
и ще го моля в името на Бога
да обмисли молбата ви.
Лорд Оноши ще отрови лорд Киама
по време на празника на Свети Бърнанд.
Синът на лорд Оноши
ще поеме земите на лорд Киама...
и лорд Ишидо е съгласен с това.
А когато това стане, моят господар ще бъде поел пътя към празнотата.
Това е невъзможно.
Между другото, кой и как може да намери подобна информация?
Урано...
Урано е бил изповедник на лорд Оноши.
О, Света Дево!
Урано е нарушил святостта на изповедите.
И англичанина...
еретикът сега е негов господар.
Но трябва да пазиш обещанията си пред Бога.
Позволи ми да чуя изповедта ти.
Прости ми, отче, че съм правела грехове,
но мога само да се изповядам...
че не съм готова да се изповядам.
Божие чадо,
нека помолим Бог да ти прости
и нека ми позволи
да опростя греховете ти...
Бог да се грижи за теб.
Може ли да поговорим, Анджин-сан?
Не сега, Урано.
Но това не може да чака.
Кажи?
Мисля, че е възможно
да има християни сред самураите.
Много е важно,
да разберете веднага.
Вие сте техен враг.
С Вашето позволение, Анджин-сан...
За какво е това?
Моля Ви, Анджин-сан, накарайте всеки самурай да направи това.
Защо?
Ако има християни, Вие ще ги откриете.
Добре, заповядвам го.
И вие.
За какво?
За да им покажете.
Хайде, побързайте,
преди да съм стъпил на гърба ви.
Ние не сме вонящи езичници.
Те не са вонящи езичници.
Те са самураи, за бога!
Аз ще съм първи.
Хай, Ябу-сама.
Винск, ти и Урано елате с мен.
Ами ние, лоцмане?
Вие заминавате за Йедо сутринта.
Лорд Торанага заповяда кораба да стои тук докато се върна.
Но как да стигнем до там.... до Йедо?
По суша.
А ти кога ще се върнеш, лоцмане?
След Осака и Нагазаки.
След като доведа екипаж.
Екипаж? Ами те? Мислех...
Те не са моряци.
Но с малко късмет, бих могъл
да намеря 20 мъже в Нагазаки.
И след като ги намериш,
ние как да разберем, че все още сме ти нужни?
Още една дума и ще си мъртъв, Джан Ропър.
Затваряй си устата пред самураите,
защото всеки от тях би ти отнел главата
преди да мога да го спра
само заради твоите проклети маниери.
Отворете вратата.
Кога ще можем
да отплаваме за Макао?
След около час. Какво е станало?
Най-лошото нещо, което можеш да си представиш.
Англичанина? Е в морето?
Но той няма екипаж.
Нищо не може да направи без обучени мъже.
Каза, че може да говори вече техния скапан език.
Защо, тогава, да не може да използва маймуните?
Има достатъчно японски лоцмани за да събере 20 екипажа.
А, не, капитане.
Той трябва да вземе хората си от Нагазаки.
Там ще купи екипажа си.
А с обещанието за черния кораб,
той може да купи всички мъже, от които се нуждае.
Вероятно може и теб да те купи.
Мери си думите.
Ти си мръсно испанско копеле, Родригес.
Вината е твоя за това, че англичанина е още жив.
Два пъти го остави да избяга.
Трябваше да го убиеш, когато беше в ръцете ти.
Вероятно.
Това са празни приказки.
Отидох да го убия, когато можех.
Така ли? Лесно е да се каже.
Казах ти 20 пъти... нямаш ли уши?
Или те са пълни с испански тор,
както устата ти?!
Казвам ти пред Бог,
англичанина е дяволско изчадие.
Виж какво направи?
Омагьоса ни всички.
Да...
Така изглежда.
Плавай, Родригес.
Отплавай за Макао.
Как изглежда замъка, лоцмане?
Като нищо, което си виждал преди.
Просто се моли да не го виждаш от по-близо, отколкото трябва.
От тук е достатъчно близо.
Колко време ще останем тук?
Ден или два.
Достатъчно за Ябу-сан
да уреди безопасен контакт с Нагазаки.
Това е проклета от Бога страна, и ни носи нещастие.
Ще се върнем у дома един ден, Винск...
когато и да е това.
И богати също, нали лоцмане?
Не е ли това, което каза?
Попитай кой е.
Няма нужда да питам, сър.
Това е принц Огаки
от имперския двор.
Какво по дяволите прави тук?
Не знам, сър, но това е голяма чест.
Лорд Ишидо знае, че сме тук.
Да, сър. Така изглежда.
На лорд Ябу му е заповядано да се яви пред съвета веднага.
Той ми заповяда да Ви кажа,
че сте поканени на официален прием,
даван от лорд Ишидо в чест, на рождения ден на лейди Ошиба.
Ще дойде ескорт да ви вземе утре на обяд.
За Бога, аз няма да вляза пак в този замък!
Коя е тази лейди Ошиба?
Тя е най-влиятелната жена в цяла Япония.
Да бъдем поканени на приема, по случай нейния рожден ден
е наистина голяма чест, сър.
Чест?
Преоблечен с шапка и расо
на будистки свещеник,
Урано прекара целия ден пред двореца,
наблюдавайки всеки, който влиза.
После, когато нощта падна, той мина покрай охраната на Ишидо
и се върна на галерата.
Лоцман.
Погледни там, до магазина.
Опитах се да бъда много внимателен.
Моля Ви, извинете ме, че не го видях.
Е, вече няма какво да се направи.
Ще довърша наблюдението и ще ви събудя при изгрева.
Добре, лоцмане... ако това е, което искаш.
Започнах да се притеснявам. Какво стана?
Аз чаках пред входа на замъка докато се стъмни.
И правеше какво?
Наблюдавах, сър.
Много минувачи пуснаха монети в моята торба.
Видях, че лейди Тода пристигна.
Йошинака-сама водеше ескорта.
Продължавай.
На пазара казваха,
че съвета на регентите
трябва да бъде свикан до 19 дни
и че Негово Императорско Величество също ще бъде там.
Лорд Торанага няма друг избор, освен да се появи пред него.
Това ще бъде денят на смъртта на Лорд Торанага, сър.
И в този ден,
ние всички ще умрем.
Но преди този ден, аз ще купя екипаж от Нагазаки,
и моят кораб ще плува.
"Еразъм" в морето може да промени всичко.
Всичко без едно нещо, сър.
Не може да промени кармата.
Карма...
Уранo.
Какво, по дяволите, става?
Лоцмане, добре ли си?
Внимавай!
O, смърт...
Ако бях на ваше място, лоцмане, нямаше да отида.
Нямам друг избор, Винск.
От мен какво се очаква, докато те няма?
Чакай.
Ако зависеше от мен,
бих изчезнал с вас от тук, още на мига.
Оставаме.
Не можеш ли да го проумееш?
Ще стоим докато ни позволят да напуснем.
Ще стоим докато Ишидо
каже да тръгнем.
Сега разбираш ли?
Разбирам,
но проклет да съм ако ми харесва.
За бога, по бързо се върни.
Като муха в бутилка съм тук.
Като муха в бутилка.
Този ден е прекрасен, заради това, че си тук.
Моля те, кажи на лейди Ошиба, че в моята страна имаме обичай
винаги да даваме подарък
за рождения ден, дори на кралицата.
Какво...?
Моля те, кажи й.
Лейди Ошиба казва, че тя не е кралица...
само майката на наследника и вдовицата на лорд Тайко.
Но като рожденичка,
лейди Ошиба иска разрешение да приеме твоя подарък.
Дозо, Ошиба-сама, дозо.
Аз не съм варварин.
Аз съм самурай.
Следвайки инструкциите на лорд Торанага,
Марико им каза, че й е заповядано
да придружи лейди Кири и лейди Сазуко
извън замъка.
"Невъзможно! Не можете да напуснете!"
Лорд Ишидо отговори.
"Тогава Вие ме спирате да извърша задълженията си"
каза Марико...
"А аз не мога да живея с този срам."
Какво, по дяволите, става?
Моля те, слушай и не задавай въпроси в момента.
Лорд Торанага ми заповяда да придружа лейди Кири-сама
и лейди Сазуко за да се срещнат с него.
Неговата заповед беше да заминем утре сутринта.
Да, а какво стана?
Лорд Ишидо отказа да ни даде разрешението си.
Той казва, че не можем да си тръгнем.
И така, той ме спира
да изпълня задълженията си към моя законен господар.
Не мога да живея с този срам.
И ако лорд Ишидо не размисли,
аз съм длъжна, в името на честта си да направя сепуко преди залез.
Не.
Трябва да разбереш, любов моя.
Какво?
Че ще умреш?
Не.
Чуй ме, любов моя.
Ще ти кажа...
Може ли да седнем там, Анджин-сан?
Могат да ни чуят.
Да.
Говори тихо...
и ми кажи, че ме обичаш.
Обичам те...
и не мога да понеса мисълта за твоята смърт.
Сърцето ми е пълно с радост...
радост и любов към теб.
Тогава защо?
Това част от плана ли е?
Беше ли предвидил лорд Торанага
тази заплаха над теб?
Не беше заплаха...
но заповедта беше негова.
Тогава той те е предал.
Ти си само стръв за капана му...
ти и аз, лорд Ябу.
Всички сме изпратени тук като жертви.
Грешиш.
Съжалявам.
Казвам ти, че си хубава и те обичам,
но лъжеш.
Да не би да започваме да се караме
за неща, които не можем да променим?
Можем да ги промени.
Аз мога да ги променя.
Не, любов моя.
Да не би смъртта да е целта ти?
Живота на господаря ми е моя цел...
и твоя живот.
Няма ли начин да избягаш?
Бъди търпелив.
Слънцето още не е залязло.
Не искам да се стига до там.
Повярвай, любов моя.
Повярвай...
винаги ще има утре.
Изгаряш от нетърпение да умреш?
Ето позволенията да заминете утре при залез...
всички.
Хай.
Въпреки тяхната любов, Кику плачеше.
Лорд Торанага купи договора и.
Тя принадлежеше на него.
Сега тя и Оми никога нямаше да са заедно...
Никога.
Лорд Ябу, искаш ли да доживееш до утре?
Сега, вероятно ще ме изслушаш.
Спи, любов моя.
Не.
По-скоро искам да съм с теб.
Радвам се, че си жива.
Видях смъртта ти.
Преди си мислех, че няма да те видя пак как спиш.
Виждах само смърт...
твоята, моята, на всички...
...но тогава разбрах плана ти.
Беше трудно да го направя.
Да...
до деня на земетресението.
Моля те, прости ми.
Страхувах се, че няма да разбереш.
Това бе моята карма, да изведа заложниците
извън замъка Осака.
И сега е направено.
Победата е твоя.
Ябу-сама...
Преструвайки се пред охраната,
че капитан Йошинака е отишъл да спи,
Ябу следваше инструкциите, които лорд Ишидо му бе дал.
Нямаше начин Ябу да спре,
това, което щеше да се случи.
И така, ако имаше някакъв шанс да преживее нощта,
това бе да бъде на страната на силата...
а лорд Ишидо бе господаря на замъка Осака.
Този ден, повече от всичко,
убеди Ябу, че кармата му е да живее...
няма значение какво ще му струва това.
Всеки друг живот не струваше нищо, в сравнение с неговия собствен.
Продължавайте да тичате!
Соно!
Какво, по дяволите, става?
Това...
това е тайната стая на лорд Торанага.
Какво каза?
Той казва да отворим вратата, или те ще я взривят.
Той казва, че искат теб за заложник.
Всички други ще си тръгнат свободно.
Не!
Това е трик.
Не им вярвай.
Те не искат теб. Искат мен.
Защо?
Не разбираш ли?
Мен!
И тогава всичко ще е напразно.
Лорд Торанага ще трябва да дойдe.
Излизайте!
Опитай да ги забавиш.
Продължавай да говориш!
Аз, Тода Марико,
протестирам срещу тази позорна атака,
и до смъртта си...
Не!
Марико?
Марико?
О, боже...
Тя тук ли е?
Хай...
Лей, уакаримасен.
Кой е това?
Аз съм брат Майкъл, Анджин-сан.
Бях с отец Алвито в Йокозе.
Пътувахме заедно.
Отец Джоузев...
...беше мой приятел.
Какво искаш?
Аз съм твой водач, Анджин-сан.
Изпратиха ме да те заведа обратно на кораба.
Ще потеглим веднага щом можеш.
Кой те изпрати?
Лорд Ишидо помоли
Негово Светейшество.
Доктора каза, че очите ти се лекуват бързо.
Скоро ще можеш да виждаш пак,
малко по малко.
Каза, че трябва да си търпелив.
Ще виждам отново?
Да, Анджин-сан.
Домо. Домо.
Мога ли да ти помогна, Анджин-сан?
Не, благодаря.
Мога и сам.
Мечовете ми.
Ще ти ги донеса.
Така добре ли е?
Да, Анджин-сан.
Ако сложиш ръката си на рамото ми, ще те водя.
Ще ме заведеш на галерата?
Да.
Такива са моите заповеди.
Никъде другаде?
Можеш да ми вярваш, Анджин-сан.
Изглежда нямам друг избор.
Сами ли ще тръгнем?
Ще ни чака ескорт от самураи,
Анджин-сан.
Кафяви или зелени?
Нито едните.
Те са оранжеви Киама самураи...
християнски самураи.
Какво правят те тук?
Баща ми е братовчед на лорд Киама.
Ние всички сме християни.
Християните убиха твоя приятел - Урано.
Убийците правят така, Анджин-сан.
Те ще бъдат осъдени.
Но е истина,
че най-голямото зло на земята се върши в името на Бога.
Какво ще стане на галерата,
отец Майкъл?
Не знам, Анджин-сан.
Ти вече знаеш толкова много, за толкова кратко.
Марико-сама беше добър учител.
Ти си достоен самурай, Анджин-сан.
Ти си такъв тип, какъвто рядко се среща тук:
Непредвидим си.
Тайко са такива.
Торанага-сама също.
Знаеш ли, ние сме много предвидливи хора.
Така ли?
Да.
Тогава предвиди начина,
по който мога да избягам, от капана, в който съм.
Няма начин, Анджин-сан.
Къде ме водиш?
Както ти казах,
на галерата,
но първо ще спрем в йезуитската мисия.
Обещах да информирам негово Светейшество,
когато минем от там.
Каза преди малко, че имаш малък избор.
Дори е по-малък.
Моля те,
Анджин-сан,
хвани се за рамото ми.
Радвам се да те видя,
Главен Лоцман Блакторн.
Да, мога да си представя.
Отец Майкъл ме информира,
че очите ти се лекуват доста добре
и че скоро, ще можеш пак да виждаш.
Ако живея достатъчно дълго.
Кога започва инквизицията?
Инквизицията?
За това ли си мислиш?
За какво друго мога да си мисля?
Само, че желая да се уверя
лично, че си добре.
Защо?
Черния кораб е тук в Осака.
Няма да ме качите на борда.
Разбира се, че не.
Просто исках да те видя, че си в безопасност, обратно на галерата.
Ще тръгваме ли?
Света Дево.
Какво е това?
Опасявам се, че беше прав.
Това е инквизицията.
Кой?
Капитан Ферера и мъжете му.
Там е кладата,
а всичките му мъже са въоръжени.
Отец Майкъл,
тук ли си?
Да, Анджин-сан, тук съм.
Слушай, братко.
Преди каза, че съм истински самурай.
Наистина ли го мислеше?
Да, Анджин-сан, това ...и останалото.
Тогава те моля за услуга, като самурай.
Каква услуга?
Да умра като самурай.
Смъртта ти не е в ръцете ми.
Тя е в ръцете на... Бога, Анджин-сан.
Какво ще правиш?
Няма друг начин.
Ела, капитан Блакторн.
Добър вечер, Ваше Светейшество.
Това твоя идея ли е?
Да, Ваше Светейшество.
Връщай се на борда на кораба си.
Това е военно решение, Ваше Светейшество.
Отивай на борда на кораба си!
Не!
Очаквах те, англичанино.
Това въобще не ми харесва.
Тази нощ, ще ти хареса Ада ...еретико.
Ти страхливо копеле!
Обезоръжете го.
Свалете оръжията.
За бога, заповядвам ти да спреш.
Назад, всички, назад.
Искам този мъж.
Не можеш да го имаш.
Заповядай на хората си да се върнат на палубата.
Заповядвам ти да се обърнеш и да си тръгнеш.
Заповядваш на мен?
Да, заповядвам ти.
Аз съм капитана на черния кораб, губернатор на Макао,
главен офицер на португалците в Азия,
а този човек е заплаха за щата,
църквата, черния кораб и Макао!
Този човек е сляп.
Стой настрана. Стой настрана.
За Бога, ще те отлъча
и целият ти екипаж, ако нараниш този човек.
Разбираш ли?
Аз съм военен командир в Азия,
и казвам, че той е заплаха!
Това е работа на църквата, не на военните.
Предупреждавам те отново,
Бог ми е свидетел,
ще информирам Лисабон.
Ако не заповядаш на хората си да се качат на кораба веднага,
ще ти отнема длъжността на капитан на черния кораб.
Ти нямаш тази власт.
Имам власт да те отлъча
и да те прокълна
теб и всеки, който ти служи, в името на Бога.
Той може да го направи, капитане, Света Дево, той ще го направи.
Заповядай на хората си.
Капитане, чувате ли?
Проклет да си, англичанино.
Какво стана? Кой е мъртъв?
Капитана, англичанино.
Капитана е мъртъв.
Имаш дяволски късмет.
Отец Майкъл.
Това е задължението ми, Ваша Светлост, да Ви пазя.
Задължението ми.
Да, Майкъл, да.
Ами черния кораб?
Ще отплаваме с прилива.
Тогава отплавайте.
Без капитан?
Ти ще си капитан, Родригес.
Ще напиша необходимите писма.
Капитанската длъжност е ваша.
Капитан... аз?!
И губернатор на Макао?
Да, главен лоцмане и губернатор на Макао.
Е, капитане, изглежда дяволският късмет е
с теб също, но това няма да е достатъчно.
Какво имаш предвид, англичанино?
Ще плувам след теб, Родригес.
Ще плувам след черния кораб.
С какво?
Ти нямаш кораб, англичанино.
В Анджиро.
А очите ми ще се излекуват.
Ще те хвана в морето.
Не, англичанино.
"Еразъм" е мъртъв... изгорял до основи.
Иска ти се.
Истина е.
И това бе ръката на Бог.
Лъжеш.
Не, капитан Блакторн, той казва истината.
Приливна вълна разби кораба ти.
Маслените лампи запалиха огън.
Не ви вярвам.
За Бога.
Ти си закован на брега, англичанино.
Изоставен си на острова.
Ще останеш тук завинаги.
Изолиран завинаги.
Нека попътния вятър те замъкне в Ада, Родригес!
Може, англичанино, може...
но ти никога няма да плуваш пак.
Исусе, лоцмане, какво е станало с теб?
Къде е капитана?
Кажи му, че отплаваме веднага.
Връщаме се обратно в Анджиро.
Но ти каза Нагазаки.
Сега, Винск, ...проклет да си, сега!
Тук сте в безопасност, капитан Блакторн.
Сега ще ви оставя.
Защо? Защо ме спаси?
Заради вашата душа и моята, и...
И какво?!
Това е достатъчна причина.
Сбогом, Анджин-сан.
Бог да е с теб.
Казах му, лоцмане.
Анджиро да бъде.
В името на Исус, лоцмане.
Какво не е наред?
Те ми казаха...
Те казаха, че "Еразъм" е загубен.
Нашия кораб е загубен... огън!
О, Боже, дано да е лъжа.
Виждаш ли го вече?
Не, лоцмане.
Все още не сме стигнали.
Какво става?
Виждаш ли нещо, Винск?
Кажи ми!
Кажи ми, проклет да си... истина ли е?
Да, лоцмане.
Дори по-истина от това.
Кажи ми какво виждаш.
Ами той...
лежи там...
това, което е останало от него.
На брега.
Няма мачта.
Няма палуба.
Нищо няма...
Мили боже!
Ами кила? Виждаш ли го?
Да.
Изглежда сякаш е на брега.
Маймуни.
Имало е проклет огън,
той е на проклетия бряг,
обречен да се бори тук.
Дори тези езичници знаят това.
Не трябваше да го оставяме на тях.
Сега какво ще правим?
Как ще се върнем у дома?
Ще оставим кораба в Йедо.
Може да стои на брега.
Да... но тези мръсници не са изгасили огъня.
Бог да ги прокълне и прати в Ада!
Не трябваше да пускаме японци на палубата.
Сега сме безпомощни.
Сега сме мъртви.
Кораба е мъртъв.
"Еразъм"...
Това е проклятието на Алвито.
Какво?
Свещеникът, отец Алвито.
Той каза, че жребият е хвърлен.
За какво говориш?
Той каза, че никога няма да напусна тези острови.
Закотвени...
за остатъка от живота ни, нали, лоцмане?
Унижени от тези проклети, езичници
за остатъка от нашите жалки съществувания!
И колко дълго ще продължи това...
Когато всичко, за което говорят е война?!
Война, война!
Отговори ми, лоцмане.
Да, Винск, сега млъкни!
Да млъкна ли?
Не...
Ще говоря когато поискам и ще казвам каквото поискам!
Грешката е твоя!
Твоя!
Ти ни докара тук
в това гнусно място!
Ти каза...
"Елате в Япония."
Колко скъпо платихме?
Отговори ми на това, ако можеш.
О Боже, проклет да си, вината е твоя!
Да!
Вината е моя.
Това кара ли те да се чувстваш по-добре?
Какво искаш да кажа?
Съжалявам, Винск.
Съжалявам.
Съжалявам?!
Това ли е всичко?
Ще се върнем ли у дома?
Не знам.
Но трябва да знаеш.
Проклет да си, ти си лоцмана!
Какво очакваш да направя, Винск...
Да променя станалото?
Ако можех...
сърцето ми е разбито, Винск.
Разбираш ли това?
И кораба е загубен... моите мечти с него.
Всичко.
Те отнеха всичко ценно в живота ми!
Отиде си, Винск, а аз не мога да променя това.
Отиде си.
Друг наш кораб... ще дойде тук един ден.
Само трябва да чакаме.
Да чакаме?
Колко време ще чакаме?
Пет проклети години?
Двайсет?
Остатъка от нашите скапани мизерни животи...
с тези черногледи монаси...
това са те!
Маймуни!
Вечно бърборещи и з-зяпащи.
Не мога да стоя и да ги гледам повече!
O, Исусе!
Исусе!
А сега има война.
Ти каза това, нали?
Всички те, обикалящи наоколо с проклетите им мечове.
Те ще ни убият, ще ни убият!
Ние сме мъртви, лоцмане...
мъртви!
Дръж се, Винск!
Маймуните идват за нас!
Ще ни откъснат главите
и ще ги оставят на птиците да ги изядат.
Птиците са...!
Стегни се...!
Те идват!
Те идват!
Идват!
Винск!
Винск!
Винск!
Винск, къде си?
Винск!
Винск.
Анджин.
Хай, Скочи.
Хай, уакаримас.
Алвито.
Свещеника!
Той изгори кораба ми!
Анджин...
Хай, Торанага-сама.
Анджин-сама.
Марико?
Лей, Анджин-сама.
Конбанва, Фуджико-сан.
Торанага-самa...
Хай. Ичи мас.
О. Анджин-ка.
Лорд Торанага ме попита
за изгарянето на кораба ти.
Аз му казах, че нито аз, нито който аз познавам
е заповядал или участвал в саботажа на кораба ти.
Той може да ти вярва.
Аз не.
Лорд Торанага ме накара да се закълна в Бога
пред теб и пред него,
че говоря истината.
Той поиска това
или каза, че ще оттегли всяка помощ завинаги
от мен и от църквата.
Тогава се закълни, свещенико.
Закълни се.
И тогава ще ми вярваш ли?
А?
Смирено се заклевам в името на Бога, бащата, сина
и светия дух...
...пред всички свещени и свети неща,
че говоря истината.
Нито аз, нито някой, който познавам
е заповядал или е участвал в изгарянето на твоя кораб.
Заклевам се в това пред Бога.
Лорд Торанага пита дали сега ми вярваш.
Хай, Торанага-сама.
Аз не съм твой враг, лоцмане.
Всъщност...
аз съм ти повече приятел, отколкото предполагаш.
Оми.
Кику...
Хай.
Лорд Торанага току що ти даде договора на тази дама.
Тя принадлежи на теб.
Принадлежи?
Лорд Торанага казва,
че можеш да правиш с нея каквото си поискаш.
Какво имаш предвид, "принадлежи"?
Тя е твоя.
Ти притежаваш тази дама.
Оми-сан.
Хай, Анджин-сан.
Хай?
Лей?
Хай.
Анджин-сама, хай!
Въпросът на Лорд Торанага бе прост.
"Ще бъде ли така добър Ябу-сам
да обясни защо е убил капитан Йошинака."
"Кой е дръзнал да ме обвини?" Ябу отговори.
Съжалявам.
Не исках да ви стряскам.
Ще замина сутринта.
Не знам дали ще можем да говорим пак,
а има неща, които искам да кажа.
Тогава ги кажи.
Искам да знаеш, преди да тръгна,
че знам какво означава за теб загубата на Марико.
И исках да ти кажа,... че...
че знам какво значеше ти за нея.
Как може да знаеш това?
Тя дойде при мен.
Нощта, в която ти напусна Йедо.
Страхувам се, че съдбите ни се пресичат, лоцмане.
Марико казвала ли ти е това?
Тя ми каза.
Какво друго ти каза?
Помоли ме да бъда твой приятел.
Да те пазя, ако мога.
И ще опитам.
Разбираш... ти никога няма да си тръгнеш от тук, Анджин-сан.
Казах ти го и преди, казвам го пак
без злоба, истински.
Ти си смел човек.
Добър противник... достоен за уважение, и аз го правя.
Трябва да има мир между нас.
Как може да стане?
Анджин-тодо.
Лорд Ябу казва, че ти дава меча си
за да отпразнува пристигането ти в Анджиро
и за да ти благодари за удоволствието...
...удоволствието, което му достави сваряването на варварина.
Лорд Ябу казва, че никой от тези "жалки маймуни"
не заслужава острието.
Освен теб.
Вземи го, моля те.
Домо, Ябу-сама.
Той те моли да му бъдеш свидетел.
Хай.
Лорд Ябу казва, че сега ще видиш
как умира истинския самурай.
Това е поемата за смъртта на лорд Ябу.
Тя казва:
"Синьото небе над земята...
Белите облаци в рая...
Животът е само сън на пеперуда...
Смъртта... път към вечния живот."
Оми...
Хай, тодо.
Анджин...
Лорд Торанага сменя твоето владение.
Той ти дава Анджиро.
Хай, Торанага-сама.
Домо.
Анджин...
Лорд Торанага те направи самурай и хатамото.
Той пита защо стоиш там
толкова глупаво и слабо.
Анджин...
Преди Марико да напусне Йедо,
е дала това на Лорд Торанага.
Казала е, ако още си жив, след Осака
да ти го предаде.
Лорд Торанага пита дали си все още жив.
Хай, ичи мас.
Лорд Торанага казва,
"Тогава се дръж като жив."
"Обичам те.
Ако четеш това, значи съм мъртва в Осака
и вероятно заради мен, твоят кораб е мъртъв също.
Трябва да жертвам тази най- ценна част от живота ти
заради моята вяра,
в името на бога, най-вече за да спася живота ти,
който е по-ценен за мен от всичко...
Дори повече от интересите на лорд Торанага.
Може да стигна до дилемата, любов моя: ти или твоя кораб.
Съжалявам, но избирам теб.
Твоят кораб е обречен, със или без теб.
Аз ще отстъпя кораба ти на враговете ти
за да можеш ти да живееш.
Този кораб е нищо.
Построй друг.
Можеш да го направиш.
Лорд Торанага ще ти даде
всички майстори и ковачи, от които имаш нужда.
Той има нужда от теб и от твоите кораби,
а аз поисках за теб всички пари, от които имаш нужда.
Построй друг кораб,
и си построй друг живот, любов моя.
Вземи черният кораб догодина и замини завинаги.
Чуй ме, скъпи мой, моята християнска душа
се моли да те види отново в рая.
Моята японска хара се моли в следващия живот
да бъда където е нужно, за да ти нося радост.
и да съм с теб, където и да си.
Прости ми... но животът ти е най-важен.
Обичам те."
Йоши Торанага, лорд на Каванто,
си каза: "Да, построй кораба си, Анджин-сан
и аз ще го разруша както разруших предишния.
И когато му дойде времето ще ти кажа защо:
Това бе твоя кораб или твоя живот.
Аз, също, избирам живота.
Има много неща, на които да ме научиш, Анджин-сан.
Веднъж да спечеля, и ако спечеля... когато спечеля...
когато истинското е спечелено.
Марико, твоята карма бе да умреш славно
и живей вечно.
Анджин-сан, приятелю,
твоята карма е да не напуснеш тази земя.
А моята карма, моята карма, която не съм си избирал,
моята карма е да съм шогун."
Тази година на 21 ден от
десетия месец... месецът без богове...
главните армии се сблъскаха.
Това се случи в планините близо до Секигахара,
през северния път.
Късно след обяд, Торанага бе спечелил битката,
и клането започна.
40 000 глави бяха отнети.
Три дни по-късно, Ишидо бе пленен жив
и Торанага го изпрати окован в Осака за назидание,
заповядвайки да бъде заровен
като само главата му да е отгоре.
Минувачите бяха поканени
да отрежат най-известния врат в света с бамбуков трион.
Ишидо издържа три дни и умря стар.
През тази година, императора покани Йоши Торанага,
лорд на Каванто да стане шогун
и неохотно, Торанага се съгласи.
--==Pi==--