Shogun - Part 7, 8, 9, 10 (1980) (Shogun - Part 07 And Part 08.sub) Свали субтитрите
Коничи уа.
Интересно ти е, нали?
Пистолет.
Ето, подръж го.
Хайде.
Лорд Бунтаро яздеше към провинцията на Торанага...
демонстрирайки голяма важност, когато влязоха в Анджиро.
Това, че Торанага бе заповядал, жена му
да стане учителка на Блакторн, хич не му харесваше.
Просто мисълта за Марико, сама с варварина
беше достатъчно голяма обида.
Мисълта за всичко това
можеше да произведе само няма ярост.
Въпреки че за лорд Бунтаро, къщата на варварина
смърдеше на мърсотия,
отвратителната гледка на увисналия фазан
не беше по-гнусна за него
от лицето на самия варварин.
Моля те, поклони се, Анджин-сан.
Моля те.
Моят съпруг казва, че му е предадено, това което си казал на лорд Ябу,
че сто мъже с мускети могат да победят 500.
Моят съпруг казва, че неговият лък и стрела могат да убиват
на много по-голямо разстояние с много по-голяма точност
и по-бързо, от колкото мускет.
Утре, ще стрелям срещу него,
ако няма нищо против, и ще разберем.
Ще загубиш, Анджин-сан.
Съжалявам.
Мога ли да те предупредя да не опитваш.
Кажи му,
че бих искал да го видя да стреля утре.
Кажи на Бунтаро-сама, че в моята страна,
домакинът винаги вдига тост за почетните си гости.
Дълъг живот и щастие.
Здраве.
Здраве и богатство.
Здраве, богатство и стабилна ръка.
Моят съпруг пита
дали искате да го видите как стреля, Анджин-сан.
Той мисли, че утре е много далеч.
сега е подходящо време.
Входът на твоята къща...
той пита, кой пост ще си избереш?
Този от дясно.
Той... моят съпруг би искал да отидеш и да погледнеш.
Няма нужда.
Аз вярвам, че е ударил целта.
Моля те, Анджин-сан.
Марико-сан,
моля те, кажи на твоят съпруг, че искам стрелите
в поста да останат там...
всичките...
да ми напомнят за великия стрелец.
Саке!
Дозо.
Съжалявам, Анджин-сан...
но моят съпруг ми заповяда да кажа...
...да ти разкажа за мен и за моето семейство.
Той ми заповяда.
Моминското ми име е Акечи.
Аз съм дъщеря на генерал лорд Акечи-сан,
убиецът.
Моят баща уби диктатора... лорд Города.
Моят баща е извършил най-ужасното престъпление.
Кръвта ми е опетнена.
Но как...?
Аз не разбирам...
как така си оставена жива?
Моят съпруг... ме спаси.
Той ме спаси като ме изпрати далеч.
Аз молех
да ми бъде позволено да направя сепуку...
да се самоубия...
но той ми отказа тази привилегия.
Аз ти казах, че принадлежа на него.
Вместо да се развежда с мен или да ме прогонва,
той ме изпрати далеч,
на север, в провинцията Шонай.
Там беше много студено.
Моят съпруг казва,
че е достатъчнода ти кажа,
че съм дъщеря на предател.
Дългите обяснения са ненужни.
Той ми заповяда да напусна сега.
Саке.
Какво, по дяволите, става?
Махай се, Анджин-сан.
Моля те, махни се.
Много ли ти е зле?
Моля те, махай се.
Не трябва да си тук.
Притесняваш ме.
Ти ме опозоряваш.
Искам да ти помогна.
Нямаш право на това.
То е между съпруг и съпруга.
Това не е извинение да те бие.
Слушай ме, Анджин-сан.
Той може да ме бие до смърт, ако пожелае.
Той има това право.
Тази вечер, това е моя грешка.
Ако бях плакала, както той иска...
молейки прошка, както той иска...
разстилайки пред него ужасния си страх, както той иска...
тогава той щеше да бъде като дете в ръцете ми.
Но аз не го направих.
Защо?
Защото това е моята отплата....
за това, че ме остави жива след предателството.
От този момент...
аз никога не съм му се давала свободно...
...и никога няма да го направя.
Аз го мразя от първия миг, в който го видях.
Сега, моля те, върви. Моля те.
Ако се върне...
Аз не се страхувам от него.
А трябва.
Стани, копеле такова.
Казах, ставай!
Беше немислимо, че честта на лорд Бунтаро
ще му позволи да се извини...
но Блакторн разбра, че това е точното нещо
което съпруга на Марико беше правил:
Да се поклони ниско... презряно.
Лорд Бунтаро наруши хармонията
в къщата на Блакторн.
И извинението беше необходимо, без значение дали го иска или не.
Имиджът трябваше да бъде запазен...
и за двамата.
Уакаримас.
Саке... прекалено много саке.
Хай. Уакаримас.
Домо. Домо.
Фуджико-сан...
Нан десу ка?
Това трябваше да е моята вечеря.
Какво се е случило?
Уакаримасен.
Разбирам.
Кой беше?
Таре?
Къде е?
Мъртъв?
За какво?
Защото свали тази проклета птица?
За какво, по дяволите, говориш?
Ти уби този стар мъж заради проклетата воняща птица?!
Ти убиваща кучко!
Това няма да го върне към живота.
Лаи, Фуджико-сан.
Лаи.
Вината не е твоя.
Грешката е моя
защото издадох тази глупава заповед.
Сега ми се иска да мога да ти обясня всичко това.
Не си виновна ти.
Смъртта на стария човек тежи на моята съвест, не на твоята.
Уакаримасен.
Коничи уа, Торанага-сама.
Анджин-ka.
Домо.
Моят господар казва, че се радва да те види,
но че имаш вид на човек с проблеми.
Той би искал да знае защо.
Старецът... Старият градинар...
Аз съм отговорен за смъртта му.
Нан джа.
Официално въпросът е прекратен, Анджин-сан.
Няма нужда да се притеснявате.
Вие знаехте за това?
Да.
Зловонието от разлагането ни отвращаваше,
така че нещо трябваше да се направи.
Защо не дойде при мен?
Този фазан не беше от значение.
Ти си главата на дома.
Ти даде заповед.
Фуджико-сан, като твоя съпруга,
беше задължена да се погрижи за това.
Имаше само едно решение.
Един от слугите трябваше да го махне от там.
И да умре заради това?
Старият градинар помоли за тази привилегия.
Той беше много щастлив, че умира с чест.
Повярвай ми, Анджин-сан,
наистина няма за какво да се тревожиш.
Моят господар казва, че каквото трябва да бъде направено е направено.
Той ме помоли да ти кажа новините от Осака.
Какви новини?
Лорд Тошиги-яма се е оттеглил от Съвета на регентите.
Сега те са отново четирима и отново не могат да действат.
Лорд Ишидо е много ядосан,
и лорд Сиги-яма, неговата жена, неговата наложница и децата му,
всички са убити.
От Ишидо?
Има ли той право на това?
Направено е,
а смъртта на всеки един от тях е била ужасна.
Съветът на регентите може никога да не се събере пак.
Какво ще стане?
Война...
дълга война, която ще разрушава империята...
докато...
Какво?
Докато молбите на Лорд Торанага не бъдат приети от императора...
и той не стане Шогун.
Разбираш ли какво имам предвид?
Не.
Шогун е военен управител на цялата страна.
Анджин...
моят господар казва, че е дошло времето
да подготви кораба ти за война.
Тодо!
Торанага-сама!
Тодо!
Торанага-сама!
Качвай се!
Тодо!
Свърши ли?
До следващия път.
Всичко е свършило, докато не започне от начало.
Карма.
Карма.
Нан джа.
Торанага-сама.
Дозо.
Фуджико-сан.
Мога ли да видя?
Не искам тя да умре.
Домо.
Фуджико-сан...
Конбанва, Нага-сан.
Домо.
Конбанва, Торанага-сама.
Домо.
Лорд Торанага би искал да знае,
колко време ще ти е нужно
за да приготвиш кораба си за война?
Срещу чий кораб ще воювам, Марико-сан?
Срещу чий кораб искаш да воюваш?
Срещу черния кораб...
срещу тазгодишния черен кораб.
Какво?
С разрешението на Лорд Торанага,
и с моят кораб и с малко помощ,
можем на разбием товарния кораб... цялата коприна и злато.
Моят господар казва, че ще воюва
срещу приятелска нация.
Това е непростимо.
Португалците са от значение за японците.
Португалците са много по-малко негови приятели, от колкото той си мисли.
Португалските финанси зависят от черния кораб.
Има равновесие на сила... в ръцете на Лорд Торанага.
Моят господар казва, че не е във война с португалците
и няма да атакува черния кораб.
Аз бих могъл да го направя...
с "Еразъм", с моя кораб,
аз бих могъл да го изведа от кея и да ги потопя.
Но ти нямаш кораб, Анджин-сан.
Тогава чий кораб екипирам за война?
Да приготвяш кораба си за война
не означава, че са ти го върнали обратно.
Лорд Торанага ми напомня, че моите съвети нямат стойност
и че преводачите, трябва само да превеждат.
Моят господар казва, че черният кораб ще пристигне скоро
но при никакви условия
да не си и помисляш да го атакуваш тук.
Не само тук, ами и навсякъде...
това е земя на боговете.
Ще дойде време, когато войната ще е неизбежна...
война срещу мен.
Вместо да чакате да започне битката,
кой ще се присъедини към мен в първата атака?
Анджин...
Лорд Торанага казва, "Днес за малко не е умрях.
Днес Анджин-сан ме измъкна от земята.
Това е вторият, може би дори третият път
в който той спасява живота ми".
Но дори това да е бушидо
за самурая да не очаква награда за изпълнението на задълженията си,
главният лорд е задължен да проявява благосклонност от време на време.
На Анджин-сан се дава
рибарско селище на юг от Йедо,
правото на 200 подчинени самураи,
десет коня и двайсет кимона.
Да бъдеш самурай е най-голямата чест,
която човек може да се надява да получи.
Да приемеш задълженията на самурай
е най-великата клетва, която човек може да направи.
Подчинението на самурая не подлежи на въпрос.
Хай, Торанага-сама.
Уакаримас.
Лорд Торанага ти дава тази катана
в замяна на тази, която ти си дал на него.
Те са направени от най-добрия ковач, Йорийа.
Мечът е душата на самурая.
Ако го забрави или го изгуби, това никога няма да му бъде простено.
Домо, Торанага-сама.
Домо.
Защото от този момент насетне,
ти, Анджин-сан..
ти си вече самурай.
Ти, Анджин-сан, ти си вече самурай.
Част от моята награда?
Каква част от моята награда?
Виж, Лорд Торанага я е поръчал за теб.
Той е поръчал жена за мен?
Да. Кику-сан.
Не можеш да откажеш.
Това ще бъде ужасно нелюбезно след всичките почести, които ти оказаха,
а на мен ще ми бъде интересно.
Защо?
Аз никога не съм срещала жена от света на върбите.
Света на върбите?
Да.
Така се нарича,
защото се предполага, че дамите са
толкова грациозни и привлекателни колкото върбите.
Трябва да се съгласиш да тръгнеш, Анджин-сан.
Знаеш, че нищо не мога да ти откажа.
Добре.
Всичко това е много официално,
и довечера трябва да се държиш като японец.
Какво трябва да правя?
Трябва да забравиш какво трябва да правиш
и да си спомниш, че тази нощ е само за удоволствие.
Джоко-сан те кани в нейната къща.
Нейната къща?
Тя не е...?
Имам предвид, тя...
И тя ли е награда?
О, не.
Тя е Мама-сан тук.
Аз винаги съм искала да разгледам някоя от тези къщи.
Дори в малко селце, просто го погледни!
Всичко е красиво.
Ти си красива.
И ти.
Аз съм толкова горда с теб... горда да съм с теб тук и сега.
Тази вечер, няма друго.
Тази вечер има само магия.
Ти си магия за мен.
Когато дама, принадлежаща на някой друг
обръща внимание на някой друг
и желае да му даде част от това внимание,
което е забранено да бъде давано,
тогава тя ще уреди друг да вземе нейното място.
Дар...
най-прекрасният дар, който може да открие.
Анджин-сама.
За Кику-сан е чест да бъде в твоята компания.
Кажи й...
кажи й, че си спомням мига, в който я видях за първи път.
Първият път?
Просто й кажи.
За Кико-сан е чест, че си спомняш.
Тя казва, че сега си много по-различен от това, което си бил.
Къде е било това?
Деня, в който заминах аз Осака.
Видях я на улицата.
Изглежда... е било отдавна.
Да, Анджин-сан.
Тази вечер, всичко е отдавна.
Кику-сан пита дали би искал тя да ти посвири
и потанцува.
Ти как предпочиташ?
Тази дама е тук за твое удоволствие, самурай,
не за мое.
А ти?
И ти ли си тук за мое удоволствие?
Да.
По някакъв начин.
По някакъв много личен начин.
Моля те, помоли я да посвири.
Хай.
Господи, това е невероятно.
Сега трябва да ви оставя.
нека си тръгнем заедно.
Моля те, остани.
Заради твоята чест и нейната.
И моята, Анджин-сан.
Аз не искам твоя дар.
Аз желая теб.
Аз съм твоя, Анджин-сан.
Моля те остани, и тази нощ аз ще бъда твоя.
Тогава бъди с мен.
Аз съм.
Не говори повече.
Бих поставила пръсти на устните ти за да запазиш тишина...
но не мога.
Джоко-сан.
Домо, Кику-сан.
Уакаримас ка?
Хай.
Моят господар казва, че ти ще тръгнеш с него утре
сутринта.
За Йедо?
Първо ще отидете до Йокозе, а после до Йедо.
Но аз мислех, че Лорд Торанага
иска да подготвя кораба си за война.
Защо ме праща в Йокозе?
Йокозе е на средата между тук и Мишима.
На път за Йедо.
Лорд Торанага ще спре там.
Моят господар би желал
да напишеш всичко за своето семейство.
Защо?
Всеки самурай трябва да има записани раждането и смъртта, Анджин-сан.
Как иначе великия Лорд би пазил всичко балансирано?
Бих искал да благодаря на Лорд Торанага за услугата му
и за всичките му дарове.
Бих искал да ми окаже честта да си избера 200-те подчинени.
Напътствията му са важни за мен.
Струва ли хиляда коку?
Хай.
Моят господар казва, че си великодушен
и приема офертата ти.
Твоите мъже ще те чакат в Йедо.
Домо, Торанага-сама.
Никога не съм виждал такава страна в Европа.
Да, красива е.
Какво ще стане когато пристигнем в Йокозе?
Не знам, Анджин-сан.
Но Лорд Торанага ще се срещне със своя полу-брат,
Лорд Сайгауа Затачи, лорд на Шинано.
Лорд Затачи е бил назначен
в съвета на регентите.
Сега те пак са петима.
Но ти каза...
Добре, ако той е полу-брат на лорд Торанага
тогава всичко е наред.
Не, Анджин-сан.
Лорд Затачи е предател.
Той се е съюзил с лорд Ишидо.
Ишидо?
Тогава какво ще се случи?
Ще чакаме и ще видим.
Лорд Торанага е много мъдър.
Неговата карма е велика.
Твоята красота е по-велика.
А твоето търпение е малко.
Коничи-уа, Анджин.
Коничи-уа, Бунтаро-сама.
Моят съпруг те моли да го извиниш,
но той трябва да поговори с мен насаме.
Дозо.
Лорд Затачи...
най-новия член на съвета на регентите
и сега съюзник на лорд Ишидо.
Торанага поздрави своя полу-брат любезно,
извинявайки се за незначителни неща,
не позволявайки нито неговите вътрешни чувства
нито неговите мисли да бъдат прочетени,
дори от този мъж, който познава от детството си.
каквото и съобщение Затачи да е носил,
първо тяхната индивидуална чест, трябваше да бъде запазена.
В първият момент не ви познах,
лоцмане.
Върви по дяволите ти и всички тези свещеници.
Нека Бог прости богохулството ти.
Какво правиш тук?
И аз трябва да ти задам същия въпрос.
Няма да получиш отговори от мен, свещенико.
Моля се Бог да отвори очите ти
към неговата безгранична милост.
Моите са отворени.
Твоите са замъглени.
Мечът ти стои добре, лоцмане.
Чух, че си спасил живота на лорд Торанага
и ти благодаря за това.
Чакай.
На лорд Торанага му е заповядано да отиде в Осака
от съвета на регентите.
Кога?
Сега, лоцмане.
Сега.
Лорд Затачи каза,
че ако лорд Торанага не се съгласи да отиде в Осака,
той има официална заповед от съвета на регентите,
да накара лорд Торанага да приеме самоубийство,
и лорд Торанага трябва да се подчини.
Отец Алвито.
Не знаех, че сте в Йокозе.
Винаги е удоволствие да ви видя, лейди Тода,
няма значение къде.
Той заминава.
Лорд Торанага каза
че ще даде отговора си утре.
Хай.
Надявам се да ви видя пак.
Моля те, не ме гледай така, Анджин-сан.
Не мога да спра.
Лорд Торанага заповяда на съпруга ми
да се сдобрим.
Моят съпруг се подготвя за ча-на-уо...
чаена церемония.
Какво ще правиш?
Ще опитам...
ще опитам да се подчиня с цялото си сърце.
По нареждане на Торанага
да се сдобри със съпругата си,
лорд Бунтаро започна да подготвя
древният ритуал на ча-но уо...
Чаената церемония.
Първото изискване беше абсолютна чистота.
Второто... тотална простота.
Хай.
В сърцето си, Марико се чувстваше недостойна
за такава прекрасна церемония...
...но нямаше избор.
Лорд Бунтаро попита,
можем ли да бъдем отново заедно като съпруг и съпруга?
Лорд Бунтаро знаеше причината
по която съпругата му отказваше да живее в мир с него.
Анджин!
Чуйте, братя.
Трябва да решим присъдата на нашия брат, Джоузев,
който напусна този град снощи с проститутка,
нарушавайки свещената си клетва за послушание,
осквернявайки безсмъртната си душа, неговата позиция на йезуит,
неговото място в църквата и всичко друго, което стои там.
Ти, грешнико...
...пред Бога, признаваш ли греха си?
Беше ми за първи път, отче.
Бях безгрешен през целият си живот, освен снощи.
Бях изкушен.
Светата дева ми прости.
Провалих се.
Моля за прошка, отче.
Като първо провинение, на теб ти е забранено да говориш.
Ще имаш само ориз и вода през следващите 30 дни.
Ще прекараш всяка нощ от следващите 30 нощи
на колене в молитва към Светата Дева
за да прости ужасните ти грехове.
И още,
ти ще бъдеш бичуван.
30 удара.
Съблечи си расото.
Приемам наказанието си, отче, но...
няма да бъда бичуван като прост престъпник.
Ще бъдеш бичуван!
Моля, извинете ме, отче,
в името на Светата Дева,
не е заради болката.
Болката е нищо за мен.
Смъртта е нищо за мен.
Това, че съм проклет и ще горя в Ада
за цяла вечност, може да е моята карма,
и аз ще я понеса, но...
аз съм самурай,
и няма да бъда бичуван.
Замълчи и се подчинявай,
или ще бъдеш отлъчен.
Хванете го и го съблечете.
Моля те, братко,
дай ми ножа.
Не!
Тогава се моли за мен, братко,
както аз се моля за теб.
Спрете!
Майкъл?
Да?
Оставете го.
Бог е милостив към теб, Джоузев.
Ти си отлъчен.
Аз отричам християнския бог!
Аз съм японец.
Моята душа е лично моя.
Не се страхувам.
Сатаната притежава душата ти на земята,
както ще я притежава и след смъртта.
Тръгвай си.
Лорд Торанага се съгласи.
Заминава за Осака.
Знаеш ли какво означава това, лоцмане...
за теб, сега ти си самурай?
Самурай и хатамото?
Сега ще ти бъде заповядано да направиш сепуку...
самоубийство.
Това е карма.
В ръцете на бога.
Наричай го както искаш.
Нека Бог има милост към теб, и понеже той е мой съдия,
аз вярвам, че ти никога няма да напуснеш тези острови.
Лорд Торанага се връща в Анджиро.
Ще отиде в Иедо с галера,
така че ще бъде там когато пристигнем.
Моят съпруг ще го придружава.
Бог да те благослови и да те пази в ръцете си вечно.
Благодаря ти, отче.
Добро утро, лоцмане.
Как си днес?
Благодаря, добре. А ти?
Ще пътуваме по един и същи път.
Вярвам, че няма да имаш нищо против да яздим заедно?
Разбира се, отче.
Сигурен съм, че и дамите няма да имат нищо против.
Забелязал ли си, лоцмане, че няма карети в Япония?
Нищо с колела.
Те не се употребяват тук.
Пътищата са прекалено стръмни,
пресечени от реки и поточета.
Колелата биха разрушили повърхността на пътищата,
така че са забранени за всеки...
освен за императора.
Но той пътува рядко само "Ри Ин Които"
по специален път.
Погледни пътя, по който вървим сега.
Чудех се кога ще забележиш.
Знаеш.
Бих искал да говоря с него.
Опасявам се, че това е невъзможно.
Лорд Торанага заповяда никой да не говори с него.
Аз ще докладвам за това.
Вие сте забележителен човек, свещенико.
Вие го изхвърлихте.
Той няма какво повече да прави с вас и вашата църква.
Той се върна към това, на което принадлежи.
А вие, самурай?
Вие към какво принадлежите?
Ако само знаеше как те обичам.
Аз те обичам повече.
Ти си първата ми любов...
моята единствена любов.
Но сега ме е страх за теб.
Няма страх.
Има само сега.
Страхувам се, че те разрушавам, любов моя.
Като стана дума за това, ние сме обречени и двамата.
Аз те разруших.
Аз не се разрушавам лесно.
Кармата е карма.
Ти си силен, ти си самурай,
и обичам да ме докосваш.
Въпреки това...
аз все още се страхувам за теб.
И въпреки това...
няма от какво да се страхуваш, докато ти си в прегръдките ми.
Не искам да бъда другаде.
Каквото и да се случи на това пътуване.
то не е важно.
Ще изживея този момент...
до първият мост на Йедо.
Там, нашето пътуване свършва.
Не.
Трябва да има край, любов моя.
Първият мост... нашето пътуване приключва.
Закълни се.
Не мога.
Закълни се в мен.
Моля те.
Първият мост е само сън.
Моля те от цялото си сърце.
Закълни ми се.
Заклевам се, че те обичам.
Първият мост...
на Йедо.
Заклевам се
Ние ще ви изоставим сега.
Нашият път води до портите на Шимацу.
Но пътищата ни ще се пресекат отново.
Не на драго сърце, свещенико.
Аз не ви мразя, лоцмане.
Дойдох да ви донеса дар.
Да.... дар от Бога.
Португалско-японски речник и граматика.
Трима от нашите братя прекараха 27 години в написването им.
Защо ми даваш това?
Знанието принадлежи на бога, не на човека.
Това е нещо прекалено ценно за да го дадеш.
Какво искаш в замяна?
Само Бог да отвори очите ти.
Това не е ли по молба на лорд Торанага, отче?
Да.
Той се съгласи.
Аз съм само пратеник.
Отнеси се с любов към подаръка, самурай.
Заслугите трябва да се оценяват.
С това, аз ще науча езика за шест месеца.
Да... вероятно би могъл...
ако имаш шест месеца.
Надявам се да ви видя в Йедо, лейди Тода.
Лорд Торанага ме покани там
да видя новата катедрала.
До тогава, нека бог да те пази с милостта си.
Бог да е с теб, отче.
И с теб, дете мое.
Какво е това?
Нищо, любов моя, нищо.
Лягай да спиш.
Не... искам да бъда с теб.
Спяща или будна, ти си с мен ... непрекъснато.
Да.
Бихме ли могли да живеем тук завинаги.
И къде е англичанина сега, отче?
В една от кръчмите, на юг от Мишима.
Ще пристигнат в града утре...
дори ако вървят бавно.
Той добре ли е... англичанина?
Повече от добре.
Ще бъдеш изненадан като го видиш.
Изненадан, че още е жив.
Слушай, отче, аз знам, че англичанина
е враг и еретик,
но той спаси живота ми.
И преди всичко друго, той е лоцман...
един от най-добрите, които могат да съществуват някога.
Не е грешно да уважаваш врага...
дори даже да го харесваш.
Великият Исус прощава на враговете си.
Въпреки, че те го разпънаха ако си спомняш.
Да.
Все пак, той е лоцман...
лоцманите са емоционално... обвързани
Главен Лоцман Блакторн е самурай...
Какво?
...и хатамото.
Той носи меч.
Англичанина?
И още по-зле... той се превръща в довереник на Торанага.
Света Дево, трудно е да повярвам.
В този момент, той може да бъде най-опасният човек в цяла Япония.
Защо?
Не знаех, че съм толкова гладен.
Вземи си още, отче,
Пилешко, хляб?
Благодаря.
Англичанина...
защо е опасен?
Торанага планира да му върне кораба...
и неговите хора...
и неговите оръжия.
Света Дево, не.
Мислиш ли, че това е сериозно?
Сериозно?!
"Еразъм" ще ни издуха в Ада
ако хване черният кораб тук в Макао
или където и да е, няма значение!
Нашият кораб не прилича на неговия.
Неговия... неговият просто ще танцува около нас,
и ние няма как де не се предадем.
Сигурен ли си?
Пред Бог.
Англичанинът губи в азиатски води...
но ти знаеш.
Ти каза, че е опасен.
Да...
но исках да го чуя от теб.
Какво има?
Нищо.
Нищо.
Мисля, че почувствах прилив на промяна.
Слушай, отче, чуй моето признание.
Първата нощ...
когато за първи път англичанина стоеше до мен на галерата
навън, в морето, когато пътувахме за Анджиро,
сърцето ми каза да го убия.
Исусе, помогни ми,
аз го изпратих напред по време на бурята
без въже, за което да се държи
и рязко обърнах кораба срещу вятъра.
Но англичанина не падна през палубата
както всеки друг щеше.
Мисля, че това бе ръката на Бога
и по-късно, когато спаси кораба ми той спаси и живота ми.
Толкова ме беше срам, отче,
тайничко молех Бог да ми прости
и аз се заклех да не го убивам.
Света Дево, той спаси живота ми,
въпреки че знаеше, че се опитах да го убия.
Видях го в очите му.
Той ме спаси и ми помогна да живея...
и сега...
аз трябва да го убия.
Колко човека живеят в Мишима?
60 000. Малко градче е.
Малко? В Европа, 60 000 не би било наречено малко.
А искаш ли да си в Европа в този момент?
Аз съм точно там, където искам да бъда... до теб...
в нашия свят.
Да.
Това е единствения свят, който съществува за мен.
Колко далеч е Йедо?
Въпрос на време е.
Колко време?
Не достатъчно.
Не си права, любов моя.
Имаме цялото време на света.
Лей.
Ъ...
кориде...
ъ...
кориде... мо геко дес.
Проклет да съм... става.
Кориде мо геко дес...
нищо повече.
Кориде...
мо...
геко дес.
Обичам да те докосвам.
Обичам допира ти.
Никога не съм познавала това чувство.
Моето тяло и моята душа научиха толкова много от теб.
Тогава ми позволи де те докосвам повече...
отвъд първия мост на Йедо.
Не, любими.
Не говори за това сега.
Тази нощ, първият мост не съществува.
Той е на десет милиона време и десет билиона крачки от този миг.
Реалността е сега.
Опитвам се.
Опитвам се...
но как да спра мисълта да минава през главата ми?
Понякога черна мъгла пълзи в мозъка ми
като нощен мрак,
и тогава не мога да се успокоя.
Да.
Трябва да се научиш, любов моя,
как да пиеш чай от празна чаша.
Хей, англичанино!
Къде, по дяволите си?
Родригес.
Тръгвай бързо, любов моя, преди да е дошъл капитан Йошинака.
Анджин-сан.
Нан десу ка, Йошинака-сан?
Хей, англичанино, кажи на тези маймуни да ме пуснат да мина.
Хей, Родригес, идвам.
Хай, Йошинака-сан.
Каре уа уаташи но томадачи десу.
Уакаримас ка?
Той е мой приятел.
Хай, домо.
О, Света Дево, изглеждаш добре.
От къде идваш и как ме намери?
Пуснах котва в Нимацу.
Отец Алвито ми каза, че си тук,
така че взех кон
и яздиха така, сякаш дявола е по петите ми.
Това е петата кръчма, в която влязох,
питайки къде е Великият Анджин-сан...
големият варварин бандит.
Хайде!
Йошинака-сан каре уа Родригес-сан.
Каре уа уаташи но томадачи десу.
Света Дево, чуй се... като японец си.
Какво, по дяволите, е това?
Лей, самурай-сан.
Лей, уаташи томо даши, Анджин-сан.
Уакаримас ка томо даши?
Кажи му, англичанино, че няма да му дам оръжията си.
Уакаримасен, Йошинака-сан.
Родригес-сан томадачи десу.
Ад..
Нека вземе оръжията ти, Родригес.
Не заради мен... лейди Тода.
Тя е в къщата.
Знаеш колко са чувствителни
на тема оръжия около техните лордове и дами.
Нищо не мога да направя.
Защо не?
Преди всичко съм сред приятели.
Сега какво по дяволите има?
Претърсен?! Не, Боже!
Това ли е начина, по който винаги посещаваш приятели?
Вражеска земя... знаеш.
Сега им кажи да ме оставят.
Това ли е всичко?
Разбира се.... казах ти!
А тези?
Кажи ми честно, Родригес,
или ще ги накарам да го направят като испанци.
Връзката на шапката ми.
Ти би могъл, нали?
За бога, Родригес, това ли е всичко?!
Света Дево, казах ти!
Закълни се!
Пред Светата Дева, кълна се!
Сега вече може ли да седнем, англичанино?
Разбира се.
Претърсен като престъпник.
Излъга за оръжията си.
Да, е, беше грешка. Прав си.
Въпреки това, се радвам да те видя.
И аз.
Светът е мръсно място,
когато не можеш да вярваш на никого.
Тази нощ дойдох като приятел,
а сега има дупка в света.
Въоръжен приятел?
Приятелството с теб
усложнява живота ми неимоверно.
Ти си прекалено опасен, англичанино.
Значи ти дойде да ме убиеш.
Моят народ и моята страна ще се чувстват по-добре
ако беше мъртъв.
Тъжно...
но истина.
Колко е глупав живота, англичанино.
Аз не искам да си мъртъв, лоцмане...
само черния ти кораб.
Да, знам.
Слушай, англичанино.
ако се срещнем в морето...
ти, въоръжен, в твоя кораб и аз в моя...
погледни живота си.
Това е всичко, което дойдох да ти обещая... само това.
Надявам се да хвана черния ти кораб в морето, Родригес-сан,
и когато го направя...
пак ще си мисля за теб с обич.
Тогава, това е всичко, което искам да кажа.
Освен едно нещо.
Онази нощ на фрегатата, когато те хвърлих през борда...
онази нощ, твоят лорд Торанага те продаде на капитан Ферера.
Кои са твоите приятели сега?
Онази нощ на галерата, когато ти обърна срещу вятъра...
онази нощ, ти се опита да ме изхвърлиш през борда.
Да.
Да, истина е...
и аз не искам да ми простиш... вече не.
С теб, ереста ще стигне Рая.
Капитан Йошинака бе прав да го претърси.
Това твоя идея ли беше?
Моля да ме извиниш, но се страхувах за теб.
Тъжно, не е ли...
да не си способен да се довериш на никого.
Не е тъжно, Анджин-сан.
Това е просто едно от най-важните житейски правила.
Нито повече, нито по-малко.
Трябва да минем през моста сега, Анджин-сан.
И сега вече го има... първият мост.
Трябва да минем през него.
Това е само мост.
Един от многото.
Това е първият мост, Анджин сан,
и последният за нас.
Замъка Йедо... домът на Лорд Торанага.
Алвито пристига в Йедо.
Бих желал... искам да...
не... искам.
Искам Алвито да превежда.
Суя ку... суя ку...
Коничи уа, Анджин-сан.
Домо.
Конбанва, Торанага-сама.
Искам да ти кажа,
че ще получиш самураите си до ден два.
Кога мога да видя кораба си и екипажа си?
Моят господар казва, че можеш да видиш хората си тази нощ.
За кораба ти, ще реши по-късно.
Домо, Торанага-сама.
Моля те, попитай Торанага-сама
дали мога да говоря с него насаме.
Насаме?
Само аз.
Защо?
Какво ще му кажеш?
Анджин...
Уакаримасен, Торанага-сама.
Уакаримас, ие?
Уакаримас, хай?
Страхувам се, пресвета Дево,
и съм предадена.
Аз знам, че самоубийството е смъртен грях,
но какво друго мога да направя?
Да живея с този срам е повече от колкото мога да понеса.
Гледката на варварина със собствената му съпруга
беше опозорила Лорд Бунтаро още веднъж
и сега сърцето му беше се изпълнило с ярост.
Но за първи път, Марико не се страхуваше от него.
Анджин-сан...
Доко?
Хай. Уакаримас.
Хай, Анджин-сан.
По-пиян отколкото си мислех.
Ще умра.
Ползвай кофата.
Лоцмане...
ти ли си?
Господи!
Лоцмане, ти ли... наистина ли си ти?
Разбира се, че съм аз.
Мислех, че си мъртъв от доста време.
Молитвите ми се изпълниха.
Велики Исусе...
Къде беше? От къде идваш?
Хайде... разкажи ни всичко!
Момчета, вижте какво ни донесе дядо Коледа.
Ние мислехме, че си...
Господи!
- Лоцмане!
- Да, аз съм.
Пиене!
Къде беше, лоцмане?
Пий, приятелю. Продължавай.
Къде е капитана?
Къде е Спилбърген?
Мъртъв, лоцмане.
Те никога не напуснаха ямата.
Мийтцукер, също.
Малкото мишо лице, той просто... пиеше до смърт.
Исках да го убия, но нямаше с какво.
Не можех да накарам тези жълти езичници да разберат.
Той продължаваше да буйства до край.
Трябваше да го вържем.
Той беше една мръсна смрад.
Бог да се смили над душата му.
Опитвал ли си вече грог, лоцмане.
Ние го правим сами в бъчва...
ориз, плодове, вода...
и после го оставяме да ферментира,
и после го поставям тук.
Разбира се, ще е по-добре
ако го оставим за година, две да отлежи.
Но веднага щом го направим, го изпиваме.
О, оставете лоцмана да говори.
Да, да, говори ти.
Когато го видях отвън,
мислех, че си една от маймуните, които се обличат така.
Може би вече предпочиташ езичниците, лоцмане.
Това истински мечове ли са?
Да, достатъчно истински са.
На нас не ни позволяват оръжия.
Как така ти носиш мечове?
Не си се променил Джен Рупър, нали?
Кои са те?
Нашата слава, лоцмане.
Не струват и пет пари.
Вдигат врява като порове.
Много са енергични и нямат шарка.
Искаш ли една, лоцмане?
Избери си
и ползвай моето легло.
Лоцмана не иска една от нашите блудници.
Той има собствена, e, лоцмане?
Слушайте, някой виждал ли е кораба?
Аха, на пристанището е
чист, сякаш е произведен вчера.
Такелажа е перфектен и платната...
лоцмане, трябва да видиш платната.
Какво за тях?
Направили са ги от коприна, здрави като брезент.
Готов е да отплува при прилива тази нощ, ако е необходимо.
Заминаваме ли, лоцмане?
Има ли вражески кораб във водата?
Има ли награди за взимане?
Има награда отвъд мечтите.
Награда? Каква награда, лоцмане?
Йезуитският черен кораб.
Струва милиони в злато.
Злато?!
Тогава ще сме богати!
Хей... добре! Много добре!
Как можем да отплавам, лоцмане?
Сега сме само шестима.
Трябва да има начин.
Искаш ли да ядеш, лоцмане?
Имаме прекрасно печено.
Оставаш с нас, лоцмане.
Има много стаи.
- Искаш ли още грог.
- Да.
О, пак си у дома, приятелю.
Сега се върна.
Бог отвърна на молитвите ни.
Три пъти наздраве за лоцмана.
Хип, хип...
- Ура!
- Ура!
Хип, хип...
- Ураа!
- Ураа!
Хип, хип...
- Урааа!
- Урааа!
Хай.
заклех се никога да не плавам в гадното време
а да стоя до нея на брега
Сбогом, о, вие варварски търговци...
проклети, отвратителни...!
Сбогом до потока на Гибралтар
нон десу ка, Анджин-сан.
...и взех нейната в замяна
Заклех се...
Коничи уа, Анджин-сан.
Коничи уа, Марико-сан.
Сърцето ми се радва да те види.
Лорд Торанага ни вика.
Знам.
Кога мога да говоря с теб?
Това сега е много трудно, Анджин-сан.
Беше трудно и преди, но го правихме.
Съжалявам...
но сега трябва да тръгваме.
Коничи уа, Торанага-сама.
Анджин-ка.
Моят господар пита дали си видял хората си.
Хай, тодо.
Сега са само петима.
Двама са мъртви.
Моят господар повика сина си лорд Суга
и жена му, лейди Генджико.
Моят господар ми заповяда да преведа всичко, което ще бъде казано.
Но ти не трябва въобще да говориш.
Уакаримас, Торанага-сама.
Лорд Суга пита дали е засегнал господаря ми.
Моят господар пита дали предателството е причина да се засегне.
Лейди Генджико казва,
че който и да е обвинил съпруга й, той е излъгал.
Моят господар пита дали Лорд Суга винаги се подчинява на заповеди
и Лорд Суга казва "Винаги".
Моят господар им заповяда да убият децата си.
Лорд Суга казва, че децата му ги няма.
Лорд Торанага казва, че децата са на сигурно място.
Моят господар трябва да е сигурен
и в двамата - лорд Суга и лейди Генджико.
Моят господар казва, че лошите времена изискват лоши задачи.
Марико...
Моят господар ми заповяда да напусна.
Ти трябва да останеш, Анджин-сан.
А, ясно.
Уакаримас.
Разбрах, че си искал да ме видиш, лоцмане.
Да.
Домо, Торанага-сама.
Искам да се закълнеш, отче,
че това, което ще чуеш сега никога няма да бъде повторено.
Или?
Или нищо няма да бъде казано.
Може би така е по-добре.
Но имаш клетвата ми.
Тогава ме остави да я чуя, за бога.
Тържествено се кълна пред бога,
че това, което чуя сега никога няма да излезе от устата ми.
Нито някога ще го напишеш, нито ще го предадеш по някакъв начин.
Закълни се в това.
В това, което каза, заклевам се.
Аз смирено моля да разрешите развода на лейди Тода
и смирено моля за ръката й.
Сигурно се шегуваш.
Попитай го, с моите думи.
Това е много нахална молба,
и лорд Торанага ти забранява да говориш за това отново.
Това е всичко.
Хай, Торанага-сама.
Кинджиру.
Уакаримас.
--==Pi==--