Le Gendarme Se Marie (1982) Свали субтитрите
--==Pi==--
Представя...
Л Д Ф
Лу Дь Фин
Луи Дьо Финес
във филма...
ПОЛИЦАЯТ СЕ ЖЕНИ
Мирно!
- Свободно!
- Свободно!
Господа, часът настъпи.
Вижте добре.
Днес е... 1 юли
Започват летните отпуски.
От полунощ насам...
Нахлуването на летовниците... е факт.
С присъствието си... те задушават...
нашите синове и нашите съпруги.
Те се подиграват с нас. Лицемери, до един.
Знаете ли от къде ни забелязват?
Тъкмо за това ще свалите тези униформи.
Недейте господин старшина. Нали няма да се правим на нудисти?
Стига Фугас. Слушайте господин старшината!
Недейте господин старшина, само не и това.
Фугас, моля Ви.
Извинете, господин старшина.
Господа... Префекта нареди
В цялата област да бъде проведена операция под прикритие.
До два часа всички трябва да сте по места.
Крюшо, това са инструкциите.
Свободни сте.
Мирно! Надясно!
Ходом марш! Хайде!
Напред! Бързо!
Крюшо!
Искам усет и ефикасност, но без излишни неприятности.
Без неприятности.
Никой ли няма да се реши да пресече линията?
Ето...
Кой ще се хване.
Хайде чакам.
Нищо не се получи.
Мина на прекъсната линия. Хубава работа.
Не се получи.
Ало, говори Херувим. Викам Синьото пиленце. Отговорете.
Тук, Синьото пиленце, слушам ви Херувим.
Цялата е червена. Спрете я!
Открита е. Бръмбара! Бръмбара!
Спрете го!
Виж го този. Ще почне да си ръси вещите.
Притисни го. Преди да е изсипал всичко на пътя.
Без намеса. Съобщи на униформените колеги.
Да, ама той всеки момент ще изсипе всичко.
Заповедта си е заповед.
Ало. Говори Крокодил.
Ало, Синьото пиленце. Тук Крокодил.
Изправи волана, изправи го!
Ало, тук Крокодил.
Фрикар! Фрикар и Бернико! Фрикар! Бернико!
- Фрикар! Бернико!
- Да, шефе.
Ставайте веднага! При това с усмивка.
Това е подигравка! Какво дремете?
Да не забравите да се държите естествено.
Ставайте веднага!
Ще ни закарате ли до следващото градче?
Става. Качете се отзад. Само не повреждайте товара.
- Шведки?
- Не е лошо.
- Вие, шведки?
- Здравейте, как сте?
Ало, Синьото пиленце. Тук Херувим.
Намирам се при старите мелници. Чувате ли ме? Край.
Не може да бъде. Нахалници!
Спри!
Фугас, Мерло, какво е това?
Ами, да. Сен Тропе. Сен Тропе.
Това пък какво е?
Я виж, Марсел!
Благодаря. Благодаря, много благодаря.
Благодаря, че спряхте да ни качите.
Херувим вика Синьото пиленце. Синьото пиленце.
Херувим, спряхме 16 души и съставихме 12 акта.
- Калигула се обади само веднъж.
- Само веднъж?
Херувим вика Калигула. Отговорете Калигула.
Калигула отговорете. Къде се намирате?
Херувим вика Калигула. Калигула отговорете.
Тук Херувим. Калигула какво правите?
Херувим вика Калигула. Трябваше да сте на линия.
Какво правите? Отговорете по дяволите!
- Ало, любов моя! Обичам те, скъпи!
- Не, не, недей!
- Обожавам те. Да живее Франция.
- Не така!
- Освен теб обожавам шампанското.
- Спрете!
Я кажи, бил ли си в Швеция?
Коя сте Вие госпожо?
- Стига толкова!
- Браво на вас!
- Браво на вас!
- Я гледай!
- Да знаете ще ми платите за това.
- Фрикар, Бернико!
- Така ли се спира?
Млъкни!
- Херувим вика Калигула. Херувим вика...
- Какво Ви става?
Херувим вика... Млъкни! Херувим вика Калигула.
- Херувим вика Калигула.
- Какъв Калигула, бе глупак?
Херувим вика ... глупак. О, я стига!
- Искаш ли един ритник?
- Без ритници!
- Викам полицията и не ти завиждам.
- Обадете се, не ви завиждам.
- Глупак, млъкни!
Да млъкна ли? Ела да видиш какво направи!
Не, насам. Натам. Не.. натам.
- Радиостанция?
- Ето я.
КОМИСИЯ ЗА ОТНЕМАНЕ НА ШОФЬОРСКИ КНИЖКИ
Моите извинения господин префект. Извинете, аз такова.
Шест месеца без книжка. Мисля, че ще се съгласите.
Май вече съм Ви виждал някъде.
Старши сержант Крюшо от бригада "Сен Тропе", господин майор.
Каква модерна бригада, господин майор.
- Знаете ли, че не бива да се кара така?
- Тъй вярно г-н майор.
- Изчезвайте от тук!
- Благодаря.
Какво става?
- Може ли да бутнете малко?
- Подигравате ли ми се?
Тръгвайте! Тръгвайте!
Трябва... да погледна... мотора.
- Мотора е отзад!
- Да, извинете.
- Къде ли може да е повредата?
- Не виждате ли. В делкото.
- Готово.
- Благодаря.
- Ръкавиците ми.
- Къде са?
- Ето ги там!
Ето едната. Ето и другата.
Това, ще ви излезе солено!
Бях готов да ви простя. Но сега вече не е възможно.
- Махайте се от тук!
- Махнете се от тук!
Какво има?
Търся командващия бригадата, моля.
По какъв въпрос?
Жосефа Льо Франсоа.
Съпругът ми, полковник Льо Франсоа,
командваше областното жандармерийско управление в Долна Нормандия.
Загубих го. Тази есен ще станат 12 години.
Приемете моите късни, но искрени съболезнования, г-жо.
Старшина Жерар Жербер, изцяло на вашите услуги.
Г-жо Льо Франсоа, бихте ли ме последвала в кабинета ми?
Моля.
- Заповядайте, моля, седнете.
- Благодаря.
Мога ли да направя нещо за вас? Каквото и да е.
Ами да. Наех си вила прекалено просторна за сама жена.
Но родителите ми са хора с възможности и правят всичко възможно, за да облекчат самотата ми.
Трябва да се разнообразявате Г-жо Льо Франсоа.
Да, знам.
Приятелката ми Лоран все така ми казва. Дъщерята на ген. Дьо Рошмон, сигурно се сещате?
Да, разбира се.
Да, но къщата е голяма... и...
понякога изпитвам необяснимо безпокойство.
- Но, така не бива.
- Може би съм твърде емоционална.
Но както казвах на братовчедка си, Лилиан Фошер...
- Нали знаете, Фошер, помощник държавния секретар?
- Да, да.
Та, както и казвах... на всеки се случва да изпитва страх, дори и на генерала.
Дьо Рошмон?
- Не.
- Ааа.
Г-жо, Льо Франсоа, приемате ли да Ви почерпя с чаша бордо и сладкиши?
- С голямо удоволствие.
- Извинете ме за момент.
- Е, хубавице.
- Моля. Все пак Ви спипах, а? Ето, че пак се срещаме.
- Кой сте вие?
- Аз съм Дядо Коледа.
А всички тези актове са за Вас и още, много, много изненади.
Какво Ви става?
Виждал съм безсъвестни, диви и истерични шофьори, но откачени като вас не бях виждал.
Вие сте за усмирителна риза.
- Крюшо!
- Млък!
- Не знаете с кого говорите!
- Не ме интересува!
- Не знаете с кого говорите!
- Знам, с една луда!
Не! С г-жа Льо Франсоа, вдовица на полк. Льо Франсоа, командващ жандармерията в Долна Нормандия.
Лична приятелка на ген. Дьо Рошмон.
И на помощник държавния секретар Фошер.
И на още някои които няма да назовавам.
Още, ли е тук?
Пишка ми се.
Пишка ми се.
- Г-жо, Льо Франсоа.
- Вярно е, че карам бързо.
- Не, не.
-Напротив, но без да нарушавам правилника.
Всъщност нямаше никакво нарушение. Аз сгреших от гордост.
- Не, не, да забравим за това.
- Благодаря Ви.
- Аз съм Жосефа.
- Аз Людовик.
- Аз съм Жосефа.
- А, аз Людовик.
- А аз съм Жербер.
Моля, да извините моя подчинен.
Странно е как приличате на съпруга ми г-н Крюшо.
Строг и безкомпромисен, но с толкова добра душа.
Истински мъж.
И все пак ми дължите извинение, г-н Крюшо.
Елате утре в пет часа на чай.
Г-жо Льо Франсоа.
Ей, Крюшо, Крюшо, обяснете ми какъв е този цирк?
- Не знам г-н старшина.
- Целият сте зареден със статично електричество.
- Така ли мислите. И какво значи?
- Слушайте, я ми целунете ръката.
Целунете я! Това е заповед!
Сега ще видите.
Нищо.
Сега другата. Не, не, другата.
- Нищо не става?
- Другата!
Нищо не става.
Но... В такъв случай...
Това е божие дело.
- Татко може ли да отида на кино?
- Да, да. Ето. Само затвори вратата. Така.
- Може ли г-жо?
- Да, да, Клуи следобеда сте свободна.
Розата е прекрасна.
Приемете моите извинения за вчера г-жо Льо Франсоа.
Вие ме извинете. Обещавам да карам по-разумно.
Аз също съм вдовец.
Жена ми почина след раждането на малката.
- Значи имате дъщеря?
- Да.
- Тя при вас ли е?
- Да, при мен е.
Колко е голяма?
- Е, ами тя е съвсем малка.
- Обожавам дечицата.
Чаша чай?
С едно захарче?
С две захарчета?
Вземете това. Вземете това!
Кой от двамата роди тази идея?
E ? Как ?
Фугас! Погледнете ме! Не там! Гледайте ме в тази част. Ето тук!
Наслуки Ви давам 4 непоряда.
- Шефе, пак ли аз?
- Казах наслуки.
- Добре тогава.
- Свободно!
Шкафа с метлата е натам.
По-живо!
- Вие сте роден да командвате, г-н Крюшо.
- Госпожо.
- Трябва да помислим за повишението ви.
- Госпожо.
Да. Какво има?
Шефе има писмо за вас. Ще ви хареса.
Да знаете не съм го отворил аз, шефе. Заклевам се.
Ами, да.
Не може да бъде!
Имайте късмет новината да не е добра. Ще ви кажа аз на вас.
О, добра е.
- Свободен сте, Бернико.
- Да, шефе.
С удоволствие бих продължила приятния ни разговор. Ужасно ми се танцува.
Какво ще ми кажеш за курса по танци?
Не знам. Защо питаш? Защо ?
- Е, защо, защо! Просто така.
Да не искаш... да се учиш да танцуваш?
Само това ми липсва. Какъв ужас.
- Тогава не разбирам защо питаш?
- До довечера ли ще го обсъждаме?
- Не се ядосвай.
- Само те попитах що за курсове се провеждат на "?не се чува?"
Какво толкова?
- Ама че лошо настроение.
- Ами ти?
КУРС ПО ТАНЦИ
Браво, браво. Много добре.
Господине, какво правите? Елате насам. Сега ще ви покажа.
Доста време репетираме. Ето вижте. Едно... Две...
Насам, на сочните ябълки и грозде. Насам госпожо.
С другия крак. Трябва да започнете с другия крак.
Едно... Две... Три... Четири... Едно... Две... Три... Четири... Едно... Две... Три...
Едно... Две... Три... Четири... Едно... Две... Три... Четири...
Едно... Две... Три... Четири... Едно... Две... Три... Четири... Едно... Две... Три... Четири...
Изправете се. Хайде.
- Няма изход.
- Натам.
Там ли са?
Виждаш ли ги?
- И ти ли се криеш от ченгетата? И ти ли се криеш?
- Да.
Ще ми се да видя сметката на някое ченге. А ти? А ти?
- И аз.
- Да им видим сметката тогава.
- Дадено.
Кого избираш?
Големия или малкия? Големия или малкия?
- Избирам малкия.
- Не той е за мен, избирай.
Тогава големия.
Хайде! Хайде!
- Нападаме ли?
- Нападаме.
- Хванете го! Хванете го! Така. Хванете го.
- Да не мислиш, че ще се измъкнеш.
- В участъка! В участъка!
Само да те пипна! Само да те хвана! Да знаеш какво ти се пише!
Да не си решила цял ден да ходим по баща ти?
Искам да знам дали се забавлява, или е решил да ме изненада с мащеха.
Какво прави?
Госпожице Никол, трябва да внимавате с баща си.
Службата му както винаги е безупречна, но личния му живот ме тревожи.
Не се тревожете, ще внимавам.
Аз обаче се тревожа.
Слушай татко, довечера съм на кино. Идваш ли с мен?
- Ами не, не мога.
- Не можеш ли? Защо?
Защото... има... документи за изготвяне... не мога.
Мисля, че се преуморяваш татко. На твоята възраст човек трябва да внимава.
Какво ми е на възрастта? За пръв път се чувствам толкова млад.
Не забравяй, че имаш голяма дъщеря и тя не би искала да се излагаш на опасност.
Какво значи това?
- Не се ли досещаш?
- Ни най-малко.
Така ли? Помисли.
Извинявай, чакат ме.
Знаех си, че са тук. Това е нейната кола.
Поздравления. Баща ти не е свалил кой да е.
Без коментари внимавайте да не ви забележат.
- Мадамата никак не е зле.
- Я стига.
- Да му я отмъкнем?
- Давай!
Да седнем някъде.
Харесва ли ви?
Прекрасно е.
Трябва да ви призная нещо.
Страхувах се че не можете да танцувате.
- Напротив.
- Мислили ли сте за брак?
- Едно, две, три, четири.
- Четири пъти, толкова много?
- Не, говоря за това.
- За какво ли си говорят?
- Никак не им е зле.
Искам да се запозная с вашата дъщеричка, сигурно е очарователна.
- Не, по-скоро е своенравна.
- Моля?
- Своенравна е.
- Ела да танцуваме.
- Не танцувам "ча-ча".
- Още ли се танцува?
- В музея "Гревен"
Хайде.
- Рано сте я сложили да спи.
- В осем часа. Ляга си винаги в осем часа.
Така е по-добре.
- Прегърни ме по-силно.
- Какво нахалство!
Вас какво ви засяга.
- Какво правиш?
- Лудовиг, отдавна не сме се виждали.
- Марш в къщи!
- Какво парче. Ще ви го открадна за малко.
Какво прави дъщеря ти?
Може ли?
- Ще съжаляваш за това!
- Ти също.
Защо се криеш? Какво ще правиш с тази женица?
Внимавай как говориш. Ще видиш като ти я представя.
Ще ни запознаеш значи?
Самотен съм. Момичетата ме отегчават. Чувствам се изоставен.
Какво чакаш, представи ме.
- Приберете я в къщи. По-живо.
- Защо, не я поканиш на обяд.
- Марш от тук!
- Ами аз?
Дръжте се прилично.
- Ела.
- Водя ти подарък. Казва се благодаря.
- Благодаря, г-н Крюшо.
Видяхте ли, какво нахалство. Невероятно, какво нахалство.
Видяхте ли колко са нахални младите?
- Особено момичетата.
- Особено онази дето ви се нахвърли на врата.
- Ужасно.
- Дано дъщеря Ви да не прилича на тях като порасне.
- Дано.
Кога ще ни запознаете?
- Нека пийнем малко шампанско.
- Ще ни запознаете ли?
- Ето...
- Кога?
- Добро е, много е добро.
- Благодаря.
- Много е добро.
- Кога ще ни запознаете?
- Хайде опитайте го.
- Не, няма смисъл да настояваш. Щом си я поканил, аз си отивам в стаята.
Нали я видях в "Библос". На теб може да ти харесва, на мен, не.
- Стига Никол. Никол, чуй ме поне.
- Не, не искам.
Какво има?
Ехо, притеснявам ли ви?
Извинете ме.
Това е за малката.
- Не биваше да го правите.
- За мен тази първа среща е много важна.
Сега ще видите какво съм и купила.
- Божичко.
- Хубава е нали?
- Дали ще и хареса?
- Убеден съм в това.
А тя къде е. Тук ли е?
- Да... ами... тя... да... спи.
- По това време?
Тя е съвсем малка, по това време спи.
О, колко жалко.
Интересно ли е?
Г-жа Льо Франсоа донесе играчки на Никол.
- Хубава каша забърка Крюшо.
- Мирно!
Свободни сте.
Е, извинете но е късно и трябва да се прибирам.
Добъл ден, голспожо.
Знаеш ли тати, аз много наних.
О, това за мен ли е?
Не я искам, колко е грозна.
- Какво ще Ви достави удоволствие?
- Искам птичка, да и оскубя перата.
- На колко сте години?
- На пет, госпожо.
- Вие бяхте снощи в "Библос", нали?
- Точно така аз бях.
Защо не казахте, че имате голяма дъщеря?
Сигурно татко е искал да ви изглежда по-млад. Има жени, заради които мъжете се превръщат в глупаци.
- Отивам да направя кафе.
- Кухнята е на там.
Разбирам Ви мила, но защо се държите така враждебно?
От както се запозна с Вас, не е на себе си.
- Аз също.
- Едва ли сте така от сега?
- Не си играйте с търпението ми.
- Какво очаквате?
- Не знам.
- Вие сте неподходяща за баща ми.
- Така ли мислите.
- Убедена съм.
- Аз не съм.
- А, аз съм.
- Никол, да се опитаме да бъдем приятелки. Наричайте ме Жосефа.
Може би се държах грубо, извинете ме Жосефа.
- Не съм ли права?
- О, да напротив.
Татко, вярно ли е това което ми казва Жосефа, че снощи не си и харесал костюма? На мен много ми хареса.
Не съм казвал такова нещо, какво ти става.
Благодаря, Никол. Не й дръжте такъв тон Людовик.
Авторитарното поведение задушава индивидуалността на девойката.
Благодаря Жосефа.
Ще взема захар от г-н старшината.
Мечтая си за голяма дъщеря, която да ми казва това, което крие от баща си.
След 12-та ни година те вече не ни разбират. Жената може да бъде разбрана само от жена.
- А! Как ме изплашихте, нали не чухте?
- Не, нищо не съм чул.
- Трябва...
- Как е, доволен ли сте?
Е, ще Ви донеса захар.
Благодаря г-н старшина.
- Какво има по втора програма?
- Шшшш!
- Има мач.
- Шшшш!
И вижте какво става. Контраатака на Бенфика които играят вдъхновено,
Внимание Лавеле поема топката, извеждащ пас към Савелие и... Гол..
Браво. Браво.
Татко?
Единственият концерт на квартет "Карпек"
Диетичния режим на Жосефа.
Това не.
Нито пък това. Да намерим нещо за неговата стая.
Не, не...
Вижте какво Крюшо, престанете да се цупите.
От три дни не сте излизал от участъка. Мислех, че пикника ще ви разсее.
- А Вие дори не се храните. Хранете се.
- Не съм гладен.
- Тогава пийнете, ще се оправите.
- Едва ли.
Не Ви върви в любовта, шефе.
Слушайте г-н старшина. Ако той не се махне, се махам аз.
Отдалечете се, Фугас.
- На 7 метра.
- 7 метра.
- Той също.
- Какво?
- Подиграва ми се.
- Не е вярно, ям си домата.
- Подигравате ми се.
- Ям си домата.
Вижте, Мерло... На 7 метра! 7 метра!
Г-н старшина вече не се отделят една от друга, г-жа Франсоа се превърна в крадла на деца.
- Тя е като паяк.
- Като паяк?
- Като паяк който оплита мрежата си около една нещастна буба, като мен.
- Буба, значи?
- Ако сте свършили с камамберата?
- Шефе, не искам да Ви досаждам, но може ли парченце хляб с малко масло?
- Вино не искате ли?
- Не благодаря.
Вижте какво, щом ми се доверихте, ще говоря с вас като с приятел.
- Каква чест г-н старшина.
- Моля Ви, вие сте прав тази жена не е за вас.
- Трябва да скъсате с нея.
- Не.
- Напротив, сега е момента.
- Не мога.
Напротив, трябва. Слушайте. Имам план.
- Представете си, че Ви види с млади момичета със загорели тела.
- Не мога да го направя.
Трябва, трябва да сте радикален, чуйте ме добре. Ще я поканите в "Библос".
- Аз?
- Да.
Но няма да отидете. Ще отида аз и ще я заведа в едно друго заведение.
А вие ще ни чакате там в прегръдките на млади момичета.
Тя ще се отврати от вас, сама ще се откаже от вас, разбирате ли?
- Дори за малко ли не може да дойде?
- Наложи се да пише спешен доклад. Служба. Знаете какво е.
А, да знам.
- Ще се постарая да го заместя.
- Да.
- Да го заместя.
- О, да.
- Как е?
- Много добре, прекрасно.
Това е съпругата на старшината, телевизорът и се е развалил.
- Добър вечер, излизате ли?
- Отивам на среща.
Представете си, мъжът ми излезе и телевизорът ми се развали.
- Не може да бъде.
- Може.
- Видя ли? Никол ще Ви прави компания.
- Много хубаво.
- Не закъснявай.
- Поверявам Ви я.
- Добре.
Дълго се готвих за този конкурс.
Напълно съзнавам, че повишението е свързано с голяма отговорност,
но аз обичам работата си и мисля, че ще получа повишение.
Вие как мислите?
Извинете, стори ми се, че го видях.
- Няма начин.
- Моля?
А, благодаря.
Извинете.
- Идваш ли?
- Чакай малко.
- Искате ли да се поразходим?
- А, ако мъжете се върнат и не ни намерят?
- Ще разберат. Хайде само за един час.
- Добре.
Считам, че на г-н Крюшо му трябва човек, който с вещина да го поведе към повишението.
- Мисля, че е изключително способен.
- За жалост трябва да изпълня дълга си г-жо Льо Франсоа.
- Имам една изненада за вас.
- Приятна ли е?
- Опасявам се, че не е, ни най-малко.
- Ако не възразявате ще сменим заведението, ще отидем в "Постер".
- Щом настоявате.
- Внимание, това са те. Хайде, сега.
Спрете не са те. Стига толкова.
Ето ги. Елате насам.
Те пък какво правят тук.
- Г-це, свържете ме с "Библос", по-бързо.
- Г-н старшина жена ви...
Спрете пуснете ме да сляза. Искам да сляза.
Искам да сляза. Чувате ли.
Часът на истината.
- Търсите ли някого?
- Елате да танцуваме.
- Жербер!
- Ж-ж-жена ми!
Това ли беше изненадата?
- Свържете ме с "Постер"
- Тук не ви ли харесва?
- Не разпитвайте, а се обадете!
- Като си помисля, че 20 години съм му била вярна. Каква глупачка!
Сега ще видиш!
- Жилбер!
- Няма да Ви простя, че ме поставихте в такова положение. Благодаря за прекрасната вечер.
- Това не е никак хубаво г-н Жилбер.
- Ела да танцуваме.
- Старшина Жилбер?
- Да, аз съм.
- Търсят Ви по телефона.
- Г-н Жилбер, вас търсят.
- Ало.
- Кой? Крюшо. А, Крюшо.
Трябваше да се намирате в "Постер", нали. Какво тогава правите в "Библос"?
Видяхте ли, че е отишъл в "Библос"?
Ами тук всичко се обърка. Идеята Ви е прекрасна няма що.
Спомнете си идеята беше ваша. Идеята беше ваша Крюшо, много Ви моля.
- Сигурно не помните но идеята бе ваша.
- Не, от самото начало идеята си беше ваша.
- Да, така е сега си спомних, че идеята беше моя. Извинете ме.
Глупак.
Людовик, знаех, че ще дойдете. Не знам какво е намислил Жербер, но ми пречеше да Ви видя.
- Знам.
- Как така?
- Всъщност, аз...
- И как ме ухажваше само, но няма значение щом вие сте тук.
- Чакай те, чакай те, наистина ли Ви ухажваше.
- Твърде умело.
- Мерзавец.
- Видяхте ли го как изглежда? Същинска горила.
- Еее...
- Една ужасна горила в която няма и капка нежност. Не си давате сметка, да искате да ми разбиете сърцето.
- О, Людовик.
- Жосефа.
Знаеш ли какво чух. Крюшо също ще се явява на изпита за главен старшина.
- Тази жена му влияе зле, самозабравил се е.
- Не забравяй, че имаш грях пред мен.
- Така е скъпа.
Съветвам те да успееш.
Не мога да причиня такова нещо на Жербер. Не мога да го направя.
- Тате.
- Реших.
- Струваш повече от него.
- Може би.
- Подготви се.
- Не.
- Жосефа ще се разочарова.
- Не ме интересува, до гуша ми дойде.
- Ще посмееш ли да й го кажеш?
- И още как.
- Господина пак капризничи.
- Няма такова нещо.
Но това никак не е хубаво. Не Ви позволявам да се задоволявате с този нисък чин.
Вече купих нашивките, а скоро ще поръчам и звездите.
Виждате ли, знам как става.
Сега на работа.
Говорете ми, за мястото на жандармерията в опазването на територията.
Мястото на жандармерията в опазването на територията...
- Да побързаме, изпуснахме автобуса.
- Влакът за Марсилия тръгва след половин час, ще го хванем.
На първо място, господа, държа да подчертая високата оценка на вашата работа.
Затова се наложи да прибегнем до този изпит с цел да извършим подбор.
Конкурсът се състои от три изпита.
Един писмен и два устни.
Темата за писмения изпит е...
"Мястото на жандармерията в разузнавателните операции"
Господа,
имате един час.
Свършиха ми листата.
Господа, моля, предайте си работите.
Как мина господин старшина?
- Трябва да призная, че съм доволен.
- Радвам се за вас.
А при вас?
Мина много добре.
Писахте ли за последователните етапи при ползването на сведението?
Разбира се... естествено...
- А за първоначалния анализ?
- За анализа, то е ясно.
- Много хубаво.
- А за подготовката?
- С това започнах.
Малко е необичайно?
Напротив, на отделен лист започнах точно с това.
И трите фрази.
Естествено. А за анализа на изводите?
Изводите?
- Не знаете?
- Знам. Анализа...
- На изводите.
Точно така. Да, и за това писах.
Много хубаво.
А разпределянето?
- Моля?
- Раз - пре - де - ля - не - то?
- Какво разпределяне?
- Разпределянето?
- А, на данните?
- Ами да.
- Така кажете, на данните.
- Да на данните.
Какво ми говорите тогава, на данните, разбира се, че писах.
Вие сте.
Аз?
- Успех.
- Благодаря.
Тръгвате ли?
Вие сте последния. Ще изляза на въздух докато чакам резултатите.
Разбирам.
Какво правите?
Вие!
Какво правите?
Мирно!
Свободно!
Слезте!
Върнете масата на място!
Слушам г-н капитан.
На какво разстояние трябва да застане полицаят?
На 2,5 до 6 метра.
Много добре.
А първият стрелец?
Моля?
Първият стрелец.
Ами...
- Неприятно нали?
- Ни най-малко.
Това вече е прекалено. Какво ви става?
- Това е подигравка!
- Не, не, не.
- Веднага долу!
Върнете всичко на мястото му! По-бързо!
Ще подам рапорт!
Добре ли мина?
Много добре, никак не беше трудно. Г-н полковника беше много любезен.
Господа,
не става дума за просто сборуване на оценките Ви на изпита.
Трябва да се има предвид качеството на работата Ви и то с години насам.
Да видим какво ще каже машината.
Днес...
честа се пада на Сен Тропе.
Честито главен старшина... Крюшо.
Това съм аз! Аз съм Крюшо! Нали съм аз?
- Да.
- Това съм аз!
Извинете. Честито.
Г-н полковник.
Готово, с новите нашивки си неотразим. Ще направиш фурор у Жосефа.
- Дай го!
- Не!
- Татко!
Трябва да печелиш, това е семейна традиция.
Спечели! Спечели!
- Извинете ме за малко.
- Добре.
- Извинете, г-н Крюшо.
- Да?
Вчера ми съставиха акт.
Беше от вашите хора.
- Слушайте, ще видя какво мога да направя.
- Колко сте мил.
Нищо не Ви обещавам.
- Може ли?
- Да, ето.
- Елате на терасата, щом се освободите.
- Истински сладур!
- Искаше да и анулирам акт.
- След това ще поиска и вас.
- Глътка шампанско?
- С удоволствие.
Благодаря.
- За... утре.
- И днешния ден не лош.
Трябва да се целим все по-нависоко.
Елате да видите. Елате, елате де.
Насам.
Погледнете.
- Не искате ли да я пробвате?
- О, не.
- Защо?
- Не бих посмял.
- Моля Ви!
Трябва да се връщам в участъка.
Първият ми контакт с подчинените не може да чака.
Направете ми удоволствие.
- Моля Ви.
- Не, не.
Вие май не разбирате. Не, значи не.
Елате.
Пет нашивки. Пет. Видяхте ли?
Сложете си шапката, г-н старшина, ужасно напича.
Пет нашивки.
Във вторник приемаме висшите офицери, в сряда...
- Видях ги, преброих ги, бяха пет.
- Елате г-н старшина, ще Ви мине.
Не искам да стигне в участъка преди нас.
А в уикендите, през зимата ходихме на лов, а през лятото на градинско парти у зам. кмета.
Понякога ходихме на прием в двореца.
Внимание, пристига!
Мирно!
- Как сте, любезни ми Жербер?
- Добре.
- Добре, кой?
- Г-н старшина.
- Пак!
- Г-н главен старшина.
Ама че Ви е трудно, но ще се получи.
Вратата!
Трябва да се получи.
Колко е различно. Колко е различно.
Какъв хубав кабинет.
Любезни ми Жербер, съжалявам, че по този начин сядам на вашия стол.
Моля Ви.
Моля Ви, кой?
- Г-н старшина.
- Какъв?!
- Главен.
- Главен!
- Главен.
- Главен!
- Главен.
- Главен старшина!
- Главен старшина.
- Главен старшина!
- Главен старшина.
Сам ги набрах, г-н главен старшина.
Колко мило, любезни ми Фугас.
Хубаво миришат.
- Ще пиете ли чай, г-н главен старшина?
- С удоволствие, Фугас. Сервирайте ни в новия кабинет на Жербер.
Елате да Ви го покажа.
Харесвате ли новото си владение?
Не Ви ли харесва?
Напротив, напротив, г-н главен старшина.
Трябва да знаете, че е временно, докато получа чин полковник.
- Полк...
- Полковник, да.
Надявам се да не чакате дълго, г-н главен старшина?
Ето го и Фугас. Благодаря Ви, Фугас.
Чайчето Ви, г-н главен старшина. Сложих Ви даже и едно захарче.
- Но той е врял!
- Позволете.
- Благодаря Ви, Фугас.
- Моля ви.
- Оставете ни и затворете вратата.
- На вашите услуги, г-н гл. старшина.
Кажете, ако някой ден... не, не, не сядайте!
- Моля?
- Не сядайте!
Ако имате нужда от нещо, не се колебайте да се обръщате към мен.
Желанията ми са второстепенни, тук съм за да Ви служа г-н гл. старшина.
Знаете ли, че се чувствам неловко да Ви давам заповеди.
Грешите, защото... на ваше място...
Но това не е красиво.
Чуйте ме добре, ако някога, след много труд, получите много отговорен пост като мен...
последвайте моя пример, останете скромен и естествен.
Не се поддавайте на всеславието.
Фугас!
- Г-н гл. старшина.
- Пригответе джипа, ще инспектираме плажа!
- Хареса ли Ви чайчето, г-н гл. старшина.
- Много, Фугас.
- Видяхте ли го как се натяга?
- Очаква същото и от нас.
Сам ги откъснах за вас.
Благодаря ти моето момче.
Заточението, понякога е временно, верни ми Мерло.
Но това няма да продължи вечно.
Надявам се.
Вижте ги само, вижте ги! Този пък къде се вре?
Безсрамник!
Вижте ги тези глупаци. Ние ще ги успокоим, Фугас.
- Ние не сме водолази, г-н гл. старшина.
- Тогава ще станете.
От утре - тренировки. Започваме операция "Море".
Мирно!
Първи урок: гмуркане и излизане от водата.
Мирно!
Видяхте ли колко е просто?
Мирно!
Старшина Жербер, последвайте ме.
Старшина Жербер...
Възникна повреда в електронната машина, която наложи повторна проверка на резултатите.
Повишаваме ръководещия бригадата на Сен Тропе в чин, гл. старшина на мястото на старшина Крюшо.
Главен старшина Жербер, поздравления.
Моля да ме извините.
Съжалявам за недоразумението.
С ножичка сигурно лесно се разшиват?
Мерло!
Колата ми!
Слушам, г-н гл. старшина.
Главния старшина.
Мирно!
Ето...
- Сам ги откъснах г-н гл. старшина.
- Лицемер!
- Чаят Ви, г-н гл. старшина.
- Верният ми Мерло, колко мило. Стига.
Къде е... Крюшо?
- Тук, г-н гл. старшина.
- А?
- Тук.
- А, там ли?
- Насам.
- Вече сте тук?
- Пишех ви поздравително писмо г-н гл. старшина.
Знаете ли, идеята ви за операция "Море" за регулиране на подводното движение е отлична.
- Благодаря Ви г-н гл. старшина.
- И аз можех да се сетя за това.
- Естествено.
- Аз се сетих за това.
- Моля?
- Идеята беше моя!
- Но?
- Моя беше!
- Много добре, г-н гл. старшина.
- А вие ще се гмуркате вместо мен!
- Имам малък здравословен проблем.
- Вижте какво приятелю,
не само, че ще се гмуркате, но освен това ще се гмуркате първи!
Това е!
Ами да, щом трябва, трябва.
Едва ли ще е възможно, има вълнение.
Спрете да ми досаждате, качете се на мостчето!
- Мисля, че ще ми прилошее.
- Качете се на мостчето!
- На мен наистина ще ми прилошее.
- Не ме интересува!
Бутнете го!
- Не, не г-н старшина, започва да ми се вие свят.
- Бутнете го!
Г-н старшина искам да се кача, не се чувствам спокоен.
Затворете си шлема и се разкарайте от тук!
Изпълнявайте и то веднага! На какво прилича това!
Гмурнете се веднага! Какво му става? Гмурнете се!
Веднага!
Безобразие! Безобразие!
По дяволите, той потъна!
Трябва да го измъкнем. Пуснете котвата!
Никол, Никол!
- По-добре ли си?
- Да, сега съм по-добре.
- Искаш ли нещо?
- Да.
- Какво е то?
- Купичка ябълков сок и топли кроасани.
- О, моята добра фея е тук.
- Добре ли си?
- Много по-добре.
- Радвам се.
- Много...
- Добрата ми фея, да не забравиш сока?
- Няма.
- Познай, състоянието му се подобрява.
- Утре ще е още по-добре.
- Добрата ми фея.
- Легнете си, късно е.
- Не, не мога.
- Напротив.
- Добре, отивам си, но ми се обадете да ми кажете как е.
- Обещавам.
- Довиждане.
- Лека нощ.
- Лека нощ.
Значи се интересувате от Крюшо? Аз също.
Имаме сметки за уреждане.
Ще мина границата, но не и преди да съм ги уредил!
Така, че тръгвайте!
Поискайте да говорите с гл. старшина, разбрано?
- Но, старшината...
- Попитайте за гл. старшина!
Ало!
- Свържете ме с гл. старшина.
- За кого да предам?
Лично ли е... по това време...
добре... момент...
- Кажете му, че искам да дойде, още сега!
- Но защо?
Влюбените жени имат прищевки, котенце!
Ако е някаква среднощна шега, Ви чакат 4 непоряда, Бернико! Не обичам да ме будят нощем!
Ало!
Кой?
О, Вие ли сте?
- Свободен сте.
- Дежурен съм.
- Вече не сте, вървете си!
Какво мога да направя за Вас скъпа госпожо?
Кажи му, че си луда по него, да идва насам! Хайде!
Постоянно мисля за вас, елате бързо.
О, Жосефа.
Срещнахме се прекалено късно. Няма значение, ще полетя към Вас. Ето политам, политам към Вас.
Бедният Крюшо, тя обича само победителите.
- Сега отиваме в твоята стая!
- Само да посмеете...
- Не се притеснявай, дори не ми харесваш!
- Обличай това!
- Не.
Жосефа!
- Какво ти става?
- Тя ме вика!
- На твоята възраст?
- Тя е в опасност! Сигурен съм!
- Било е кошмар.
- Идвам!
- Татко!
- Ето ме Жосефа!
Ехо! Къде сте? Аз съм тук.
Насам скъпи.
Възможно ли е това? Сигурно е сън?
Нищо подобно, това е кошмар. Като се събудиш, ще ти стане ясно!
Ах, мръсницата, измамила ме е!
Елате бързо, Фредо Касапина е избягал.
Казвам ви, че е тук.
- Не биваше да го правиш!
- Не, не!
Идвам!
Жосефа, Жосефа, къде сте, Жосефа?
Спасена сте, аз съм тук. Тук съм, зайче мое.
Гълъбчето ми, къде е бебчо? Къде е, милата ми тя?
Жалката ми. Миличката ми.
Какво правите тук? Какво правите тук?
Влачите се подир годеницата ми? Ще ви науча аз вас!
Ако ме пипнат ще те пречукам! Тръгвай и не се обаждай!
Не може да е Фредо, той е в пандиза. Още една дето вярва в духове.
- С тези неща шега не бива.
- Аз влизам вътре, а ти прегледай набързо мазето.
- И да се връщаме да спим.
- Добре.
Вие какво правите тук? Какво правите тук?
На ти! На ти!
Помощ, Людовик!
5501 вика 550, ало! 5501 вика 550.
- Побързайте г-н Бернико, това е татко.
- Идвам.
- 550 слуша, говорете.
- Фредо Касапина току що отвлече г-жа Льо Франсоа.
Карам точно след тях. Предупредете бригадите от съседните градове.
Чакайте, един момент, кажете на всички да приготвят заграждения, хеликоптери и всичко за което се сетят.
- Разбрано, ще направя необходимото.
- Какви неща стават, г-жице Никол!
- Тръгвам!
5501 вика 5502, отговорете за бога!
Не е момента да се разсейвате! Имам нужда от подкрепление и по-живо!
- Г-н старшина става лошо!
- Тръгвайте и не губете връзка!
Ще те пипна! Няма да ти се размине!
Това е жандармерията, карай след тях!
- Хеликоптерът отива на юг!
- Не бива да ги изпускаме!
- Давай, давай!
Веднага по колите!
Тук 5502, не ме изпускайте от поглед, ще го притисна на завоите!
Поддържайте връзка!
О, синко!
- От кога не сме се виждали?
- Тръгвайте!
- Тръгваме. И къде?
- По-бързо!
Кого преследваме днес, г-н Крюшо?
Някой крадец, някой убиец, или някой садист?
Бъдещата ми жена, сестро. Откраднаха ми я, по-бързо!
Не се тревожете братко, Господ е казал:
"Ще ти помогна да запазиш имота си, стига да си си го заслужил"
По-леко!
Божичко!
По-леко!
Намалете за бога! Намалете!
Сестро, струва ми се, че изгубихте нещо?
Добрия св. Антоний от Падуа ще ни го върне.
Никол е станала голямо момиче. Трябва да помислите да я омъжите.
Не се занимавайте с това, гледайте си пътя.
- Влача се!
- Хванете се за мен за равновесие.
Внимавайте, за бога!
- Помощ!
- Нали ви казах да се хванете за мен, за да възстановим равновесието.
Успех синко.
Людовик!
- Какво ще правиш татко?
- Ще видиш, полицаят винаги побеждава!
Людовик! Людовик!
Насам, Людовик!
Насам, Людовик! Людовик!
- Ето ме пристигам, а той къде е?
- Ето го.
- Къде?
- Ето тук.
Сега ще видиш!
Вижте го само.
Хайде пиленце. Само внимавайте, да не го събудите.
Насам.
Татко, хайде престраши се!
Попитай, я!
Г-жо Льо Франсоа... извинете г-жо Льо Франсоа...
- Искате ли да се омъжите за мен?
- Най-после!
- Честито г-н гл. старшина.
- И него го назначиха.
- Много весело, няма що.
- Нищо не съм казал.
- Елате да поиграем, довечера?
- Не може довечера.
- Защо?
Не разбирам, защо?