Le Gendarme Et Les Gendarmettes (1982) Свали субтитрите

Le Gendarme Et Les Gendarmettes (1982)
ЛУИ ДЬО ФИНЕС
МИШЕЛ ГАЛАБРЮ
във филма
ПОЛИЦАЯТ
ПОЛИЦАЯТ И ПОЛИЦАЙКИТЕ
филм на ЖАН ЖИРО
Субтитри:
--==Pi==--
СЕН-ТРОПЕ
НАЦИОНАЛНА ЖАНДАРМЕРИЯ
Не ви ли липсва старото място, Крюшо?
Това е неумолимия ход на времето, г-н старшина. Такъв е животът.
Влезте.
Ще ми заемете ли вашата прахосмукачка? Моята се повреди.
Разбира се, Жермен.
- Благодаря.
Тези жилища са по-големи.
- Така е.
Благодаря, Жозефа.
- Няма защо.
На пръв поглед това огромно животно изглежда страшно,
но ако знаем да си служим с него, е много лесно.
За три секунди тази дяволска машина...
дава отговор на всичко.
Може дори да разкрие някои от най-интимните тайни...
на всеки гражданин.
Да видим например...
например досието на нашия Крюшо.
А, не. С цялото ми уважение, отказвам. Отказвам.
Данните сигурно не са верни.
Крюшо, Людовик Маривон.
Роден на 31 юли в Корбевоа.
Склонност към лицемерие и шизофрения...
Какво?
Хапал другарчетата си в детската градина.
Не! Не е вярно.
Късал крилете на мухите.
Водно конче, само веднъж.
Пишкъл в леглото...
до 14-тата си година. О, Крюшо.
Никога. Друго може би да.
Това не е никак демократично, нали?
Вървете да подредите стаите на старшината.
- Точно така. Всички на работа.
Перлен, вие стойте на пост.
- Слушам, г-н старшина.
Руса.
На пръв поглед 1,70 м.
Гръдна обиколка, ханш,
адрес, телефон, моите координати.
Ще правим ли заедно нещо?
Да, при родителите ми в Швеция.
Перлен, нали нищо не сте пипали?
- Не, не, не.
Елате.
- Да, да.
Мирно!
Свободно!
Как мина пътуването, г-да?
Доволни ли сте от новото място?
- Напълно. Напълно, г-н полковник.
Свикнахте ли вече?
- Да, г-н полковник.
Имате ли проблеми с компютъра?
Амии... изглежда малко сложно, но...
всъщност е много просто.
- Виждам, че сте го пробвали.
Що за свинщини са това?
- Машината...
Кой посмя?
Ще проведа разследване, г-н полковник.
- Да не губим време!
Това доказва, че имате опит с това чудо на последните технически открития.
В генералния щаб все още ползваме стария модел...
но глезенето на персонала спада към модерния подход.
От тук нататък го използвайте само при водене на разследвания.
За бързи резултати, а не за личните си фантазии.
Г-да, подчертавам отново, заложил съм на вас.
Вярвам, че можете да установите с жените...
любезни и приятелски отношения.
Не ме разочаровайте.
Като експеримент, 4 от нашите помощнички...
ще дойдат на специализация тук при вас.
Мисля, че ще ни бъде малко тясно, г-н полковник.
Като се посвием малко...
Те ще спят в манастира.
Вече говорих с майка Марианж.
Кога пристигат, г-н полковник?
Ще ги посрещнете в 14:45 на гарата в Иер.
Държа да си сътрудничите тясно, но все пак бъдете на щрек.
Не ги излагайте на излишна опасност.
Сигурността им е във ваши ръце. Това е всичко, г-да.
Мирно. Мирно!
Съветвам ви да не вършите глупости. Помнете кои сте и къде сте.
Не сте в гимназията.
Тежко му на този, който забрави това.
Шефе, правите се на голям мъж.
4 дни на хляб и вода.
Така ще...
Може ли да дойда с вас на гарата, шефе?
- Не.
А аз?
- Не.
И аз ли?
- Казах не. Тишина!
Възпитанието изисква най-високопоставеният да бъде в комитета по посрещането.
Ще ида аз.
Мога ли да ви придружа, г-н старшина?
- Лицемер...
Добре. Ще ми бъдете шофьор. Вие останете на пост.
Влак номер 5517 от Париж пристигна на гарата в Иер.
Стойте далеч от релсите, ако обичате.
Страхотно пристигане.
Влак номер 5517 заминава. Моля, затворете вратите.
Внимание, затворете вратите. Внимание...
Жандармерията!
Хайде.
Какво? Хайде де.
Добре дошли, дами. Крюшо, багажа.
Дойдохме да прекараме един месец ваканция в пансиона "Блюет".
Но ние ще ви водим в жандармерията.
И ще спите в манастира.
Ах.
- Ето го.
Извинете ме, г-ци, закъснях. Имаше задръстване.
Довиждане!
- Довиждане!
Довиждане.
- Довиждане.
Крюшо, да се прибираме.
Това не бяха нашите полицайки, г-н старшина.
- Не бяха.
Накарахте ме да идвам напразно.
- Не бях аз.
Как така не сте били вие?
- Вие дадохте заповедта.
Как така аз да съм дал заповед?
- Вие дадохте заповедта.
Вие бяхте!
- Вярно. Сега си спомних.
Спомнихте ли си?
- Аз бях... Сега... сега се сетих.
Карайте по-бързо.
По-бързо.
Дайте на мен.
Ето така.
Чашите и чинийките.
- Конфитюрът.
Захарта и чайникът.
Лимонът.
Лъжичките и салфетките.
- Млякото.
Петифурите.
- Цветята.
Какво става?
- Тук са, г-н старшина.
Къде?
- В чакалнята.
Стойте тук!
Карцерът не ни мърда.
Старшина Жербер. Добре дошли, дами. Старши сержант Крюшо.
Шапката.
- Тук е!
Свалете я!
Кристин Рокур.
Мариян Боне.
Изабел Льороа.
Йо Макумба.
Как дойдохте?
- Изпуснахме влака, шефе.
Взехме самолета и после такси до тук.
Моля, седнете. Наредих да ви приготвят лека закуска.
Не, не. Достатъчно! Сега изчезвайте.
Не, не, остави на мен.
Деца, надявам се, че този първи контакт ще ви вдъхне доверие...
и, че нашето сътрудничество ще бъде...
ползотворно и без задни мисли.
Всичко е наред, г-н старшина.
Вземете, г-н старшина.
Крюшо! Пари, пари!
Извинете ме, г-н старшина.
- Седнете! Засрамете се!
Нито гък!
Не ви притеснявам, нали?
Никак. Никак.
Посрещаме стажанките, които... ни повериха от генералния щаб.
Стажът се очертава да бъде идеаличен.
Ами... г-жа Крюшо...
и жена ми, г-жа Жербер.
Г-ците ще спят в манастира.
А мисля, че вече е време да ги закараме, г-н старшина.
Разбира се. Свободни сте до утре сутрин, бъдете тук в 7 часа...
Хората ми... ще се погрижат за вас.
Ами ключовете? Ключовете от...
Ключовете от... колата.
Ела да си смениш панталона!
- Идвам.
Починете си добре.
След теб, скъпа.
О, гълъбчето ми. Ходили сте малко на пазар?
Купих ти пуловер. Ако не е достатъчно секси, ще го сменя.
Елате да го пробвате.
Имаме нужда от шофьор да ни закара.
Ключовете.
Ку-ку, ето ключовете.
Да тръгваме, момичета.
Жени в жандармерията! На всичко отгоре и една черна.
Жозефа, преживяваме агонията на цивилизацията.
Края на света.
Не бъдете такъв песимист.
За вас това по-скоро е началото на втора младост.
Не, не, миличко. Те никога няма да видят мъжът, който дреме в мен.
За тях ще бъда старши сержант Крюшо.
Повярвайте, няма да им се размине!
Какво си се нацупила?
Момичетата ни ги натрапиха. Това е заповед.
А заповедта не се обсъжда, тя се изпълнява.
Точка. Нов ред.
А новият ред изглежда доста приятен, нали?
Остава да видим какво могат на терена.
Вижте как става.
Национална жандармерия. Документите на колата, моля.
Не съм направил нарушение. Какво става?
Без приказки! Отворете багажника.
Веднага разбрах, че всичко е наред. Интуиция.
Идва с опита.
Мога ли да опитам?
Добър ден, г-не. Контрол на пътищата.
Бъдете така любезен да ми покажете документите на колата, моля.
С най-голямо удоволствие.
Благодаря! Това е всичко.
За нищо ли няма да се хванете? Поне да си побъбрим.
Предпочитаме предпазните мерки пред санкциите. Довиждане, г-не.
Зле ли мина? Разочаровах ли ви?
Не, влезе ми мушица в окото.
Дайте да погледна.
- Да.
Мисля че... така, точно така, да...
Да, там е. Сега е по-добре.
Да, много по-добре.
Тооочно така. Да. Така.
Добре ли се чувствате? Марш от тук!
Шефе, имах мушица.
- Да видя!
Махна се, вече се махна.
А сега?
- Ами да, трябва да отидем.
Ей, вие! Разкарайте се от тук!
Как си, деденце, зле ли ти е?
Имате 5 минути да напуснете града.
Качвай се, ще ги отклоним.
По дяволите, моторът ми!
Как сте?
Кристин?
Кристин! Полека.
Ела. Ето. Така.
Знаеш ли, че имаш хубави очи?
Малко помощ, Перлен!
Мирно!
Банда хулигани, шефе. Измъкнахме им се.
О, не, шефе!
- Напротив!
О, не, шефе!
- Не. Недейте.
Марш! В колата!
Приближете се, мили мои. Приближете се, миличките ми.
Да наблюдавате с бинокъл, полуголи създания и да хихикате властолюбиво.
Ще падна въззнак, г-н Крюшо.
Лъжете се, майко. Това са хората ми, които са си загубили ума в тези момичета.
Струва ми се, че не само те са си загубили ума.
Дяволът се е вселил у вас, г-н Крюшо!
О, майко, задачата им е да ги следя.
Наистина ли?
Погледнете. Погледнете там.
Вижте.
Това е... онзи мръсник Бопие с черната. Тя е истинска негърка.
Виждате ли?
- Не, нищо не виждам.
Почакайте.
А, няма ги вече. Няма ги!
Тук сме.
Не може да сте тук, щом сте там.
Тук сме, шефе. Идваме, нали?
- Да, ето ни.
От слънцето е, шефе.
- Да, така е.
Вземете си почивка, г-н Крюшо.
Знаете, че като лъжете нас, лъжете и добрият Господ-Бог.
Да вървим, сестра Терез.
Ще ви науча аз вас! Вие ли го накарахте да се натопи?
Как така да се натопи?
- Ей така да се натопи.
Какво е това?
Това ли? Потя се, шефе. Та вие ни тероризирате.
На нищо не приличате. Хайде! Прибираме се.
Ваш ред е, миличка.
Авторитетен поглед, точни жестове
и гъвкави движения.
Хайде.
- Разбрах.
Малко по-стегнато. Нека ви помогна.
Започваме от начало.
Шефе?
Шефе? Какво става, шефе?
Вие ли го направихте?
Вместо да гледат знаците, гледат мен.
Как ще обясните това, шефе?
Какво нахалство! Мирно! Марш от тук.
Е, момичета, практиката е далеч от теорията. Капнах.
Не само ти. Дори нямам сили да се преоблека и да отида на танц.
Проклетият Крюшо! Зарекъл се е да ни съсипе.
Трябва да им дадем малко време да преминат от теорията към практиката.
И утре ще ги оставим сами на терена.
Малко вино, Крюшо?
Не искам, г-н старшина. Какво ли правят сега?
По това време са свободни.
- Ще ида да хвърля едно око.
Стига, Крюшо, оставете ги на мира.
Вървете да спите.
- Благодаря, г-н старшина.
Лека нощ.
- Лека нощ.
Все пак ще направя една обиколчица.
Йо, виж какво са пуснали в чантата ми.
"Чакайте ме тази вечер в 11 часа. От това може да зависи бъдещето ви.
Оставете лампата да свети. Приятел."
Звучи безсмислено.
Да не е някой от нашите полицаи?
- А кой мислиш, че е?
Ще оставиш ли лампата да свети?
- Точно тази вечер не. Ще спя.
Сигурна ли си?
- Да.
Карл Маркс "Комунистически манифест"
Той е! Той е!
Помощ! Помощ! Помощ!
Пак ли вие?
- Не съм аз, майко. Другият е.
Стара песен. Много сте буен на стари години, г-н Крюшо.
Вървете си веднага! Вън! Марш от тук.
Ще го пипна аз него!
- А вие в леглата. Веднага!
Е... значи сте били вие?
Как така аз?
Палавник! Не се правете на невинен.
А това...
Людовик!
Качете се.
Мирно! Мирно!
Е!
Значи съботната треска продължава!
Правим нощни разходки...
из коридорите на манастира!
Ако знаех, вместо да ви купувам пуловер, щях да ви купя китара.
Гълъбче мое, мога всичко да ви обясня.
Не е нужно. Видях ви с онова момиче.
Тя... тя е болна. Една нещастно болна.
Тече и пяна от устата. Ужасно!
Подигравате ли ми се?
- Моля?
Подигравате ли ми се?
- Да.
Достатъчно, Людовик. Престанете да лъжете.
Майка Марианж ми се обади току-що. Знам всичко!
Не! Нищо не знаете, обаче аз ще разбера.
"Чакайте ме тази вечер в 11 часа. От това може да зависи бъдещето ви.
Оставете лампата да свети."
Това нищо ли не ви говори?
Това е писано на старата машина, шефе. Вече никой не я ползва.
Къде е?
- Не знам.
Само това знаете. "Не знам", "не знам".
Аз знам, шефе.
В мазето.
- В мазето! В мазето!
Достатъчно! Излезте!
Влезте.
Какво обичате?
Мисля, че това е ваше, г-н старшина.
Дайте ми го. Жена ми ще го зашие.
- Днес не съм я виждал.
Разбира се, замина при сестра си.
- Коя, онази ли?
Къде го намерихте?
В мазето, г-н старшина.
В мазето?
И какво правехте в мазето?
Това е било написано на старата машина...
от този, който го е загубил.
Значи обвинявате мен?
Жена ми си мисли, че вчера вечерта аз съм бил там.
А бил ли сте?
Наблюдавах, г-н старшина.
Вие май сте истински маниак...
на тема шпионаж?!
Готов съм да умра за вас, г-н старшина!
Но когато жена ми, която обожавам, ме подозира.
Признайте си, г-н старшина, става дума за семейната ми чест.
Разбирам.
Разбирам. Разбирам, Крюшо.
Но аз трябва да ви направя едно признание.
Обзе ме прилив на страст.
Беше миг на лудост.
Мимолетно отклонение.
Крюшо, имайте милост! Не казвайте на Жермен, умолявам ви!
Да, но това не значи, че щом големият мечок го е шубе,
малкият Людовик трябва да плаща сметката.
Ако големият мечок се закълне във... вечна признателност...
на малкия Людовик?
Крюшо, поискайте ми всичко.
Всичко?
Всичко.
Съвсем всичко?
- Съвсем всичко.
Мирно!
- На вашите заповеди!
Г-н генерал!
- На вашите заповеди, г-н генерал.
По дяволите.
- По дяволите!
Всяка сутрин ще рецитирате...
ода в моя чест, написана в Александрин.
12 стъпки. И да бъде в рима!
Слушам, г-н генерал!
Обичам ви, г-н генерал!
- Обичам ви, г-н генерал!
Обичам ви, г-н маршал!
Обичам ви, г-н маршал!
Ето така!
Добре. Ще взема колата за едно кръгче.
Ще те нападнат свалячи.
Вземи моят предавател, може да имаш нужда от подкрепление.
Хайде, момичета, в леглата.
"Тази вечер в 10 часа на пиратския плаж...
Имам поверителна информация за вас.
Не се страхувайте. Служебно."
Хвала тебе, о, войнико,
полицай достойни.
Нека всеки слави те...
до висини незнайни.
Венера е твоята сила и кураж неповторим,
нека всеки целува твоя лик, о, Крюшо Людовик!
Харесва ли ви, г-н генерал?!
Виждали ли сте Изабел?
- Снощи излезе с колата и не се върна!
Не се е върнала?
- Не е.
Нали ви казахме да не излизате сами!
Това е лудост. Тук е пълно със свалячи.
Изабел Льороа е изчезнала, г-н старшина.
Шефе, намерихме колата на момичетата близо до пиратския залив.
Не, не, няма никой. Само една чанта. Чантата на...
Изабел Льороа.
- Изабел Льороа, шефе.
Какво да правим с колата, шефе? Да я оставим или да я докараме?
Стойте на място и претърсете наоколо!
Какво да правим, г-н старшина?
- Вървете на място и изяснете случая.
Вземете и г-ца Макумба. Тъкмо ще види как работи един истински професионалист. Нали, Крюшо?
Е? Намерихте ли някой?
Никой, шефе.
- Никакви следи, шефе.
Все пак.
- Отвлекли са я. Ясно е като бял ден.
Ето. Вижте!
Следите свършват тук. По пясъка си личи, че е имало борба.
Влачено е тяло към морето.
Нямате никакъв опит. Всички тези теории за Джеймс Бонд са 00+0.
А това какво е?
Ще им пращаме писма, така, че да си помислят, че в района се е появил някакъв маниак.
Трябва да ги отклоним по фалшива следа.
Да отклоним вниманието им от нас самите.
У нас е първият елемент от пъзела.
Трябва да пипаме внимателно.
Ще бъде глупаво да ни хванат,
преди да сме съвсем готови.
Направете необходимото.
- Да, г-не.
Всичко наред ли е?
- Как мина?
Някакъв моряк ме покани на яхтата си.
Тук свалячи под път и над път. Да приберем Мариян.
Къде ли е?
- Мариян?
Мариян?
Сигурни ли сте, че е тук мястото?
- Оставихме я тук тази сутрин.
Мариян!
- Мариян!
Вижте!
Само като си помисля, че ни ги повериха.
и ни заповядаха да не ги излагаме на опасност,
а ни ги отмъкнаха две една след друга!
Изчезването им е фалшива тревога, г-н старшина. Момичетата ни пързалят.
А вие? Да не получихте морска болест!
Достатъчно!
Във ваш интерес е да ги откриете възможно най-бързо.
Защото ако отгоре разберат,
ще ни преместят във Мобюж или Кергелен.
Знаете ли къде са Кергеленските о-ви?
Въобразявате си, че това е фарс? Който никак не е смешен!
Влез.
Знаете ли къде са Кергеленските о-ви?
Какво е това?
Писмо за вас, г-н старшина.
"Бяхте така сладки в униформите си.
Не се опитвайте да ги намерите.
Нито дума на никого...
или вече няма да ги видите! Мозъкът."
Мозъкът?
Г-н старшина, полковникът пристига!
- Полковникът?
Нито дума. Касае се за живота им.
А сега на работа.
Като че нищо не е станало. На работа.
Г-н полковник.
Добър ден, Жербер. Как са нашите стажантки?
Всичко е наред, г-н полковник.
- Отлично!
Министърът ще направи обиколка в края на седмицата.
Иска да види резултата от експеримента.
Посрещнете го както подобава. В пълен състав.
Да, ноо... моментът не е подходящ, г-н полковник.
Защо?
- Амии...
През ъ... август има голяма навалица. Претоварени сме.
Подробности.
Сега искам да се запозная с момичетата и да им кажа две думи.
Само че...
Ами да, г-н полковник. Тази сутрин преди малко едната...
Да вървим!
- От тук, г-н полковник.
Мирно!
Свободно!
Както виждате, г-н полковник, г-ците прекрасно...
са се интегрирали... в нашата бригада.
Г-да, всички по местата си. Оставете ни!
И така, г-ци, надявам се, че сте доволни от ежедневните си задачи.
Представете се и изложете впечатленията си.
Кристин Рокур, г-н полковник. Напълно доволна.
Вие ли сте Йо Макумба?
- Тъй вярно, г-н полковник.
Надявам се няма причина за... недоволство?
- Никакви, г-н полковник.
Споделяме живота и риска наред с мъжете и това ми харесва.
Все пак не ги оставяйте да поемат много рискове.
Предупредих ви, помните ли?
- Тъй вярно, г-н полковник.
Но не ги затрупвайте с бумаги.
Оставете ги... да поемат инициатива, да пишат, да общуват, но предпазливо.
Тъй вярно, г-н полковник.
Въпреки предпазните мерки, г-н полковник,
гаф винаги е възможен.
Не! Или ще ви изхвърля!
Къде са другите?
Доколкото помня, бяха 4.
4 са, те са 4, нали?
Да... Ами... една и една прави 2, 2 и 2 прави 4.
Те са там.
- Къде са там?
Ами на кръстовището. Регулират движението.
Кое кръстовище?
- Кръстовището между Мобюж и Кергелен.
Не, не. На път номер 6, г-н полковник. Това е гореща точка.
Да идем да видим как се справят! Далече ли е?
Далече е.
С отклонението един... час.
Не, два... часа, два часа с отклонението, г-н полковник.
Оправяйте се или с мен е свършено!
Лоша работа, а, шефе?
В крайна сметка Мобюж не е толкова далече.
Миличките ми! Елате с мен. Хайде, бързо!
Бързо! Бързо!
Събличайте се! Това е заповед.
Подайте ми дрехите си. Чакам зад вратата. Хайде.
Заповед било!
- Не задавай въпроси.
Бързо! Ето така.
Останалите! Точно така.
Подминахте знака! Знаете ли каква е глобата?
Но него го нямаше, когато минах. Не, не.
Моля ви, не правете това. Ще провалите ваканцията ни.
Добре. Мога да го забравя. При едно условие. Елате с мен.
Време е за хранене.
Хайде!
Бързо, наметнете това. Без въпроси. И приятелката ви също.
Но това е мъжът ми.
- Ами да, казвам се Жорж.
Не се тревожете, г-н полковник, ще минем напряко.
И трябва да стигнем.
Вече близо час минаваме напряко и не стигаме до никъде. Въртим се на място!
Дълъг е. Много е дълъг този пряк път.
Има преки пътища, които са дълги, г-н полковник.
Още ли сме далеч, Жербер?
- Нали ви казах, 2 часа, г-н полковник.
Не ви ли се струва, че се въртим в кръг?
Ами да, г-н полковник. Целият свят се върти в кръг.
Значи не знаете къде са! Съветвам ви да ги намерите.
Ало, ало, делта 3.
Отлично, отлично. Идваме.
Те са на кръстовището "Трите ферми".
Доста трудно ви открихме. Как така сте се преместили?
Заради промените в движението, г-н полковник. Проявили са инициатива.
Оставете ги да говорят. Надявам се да не са неми.
Коя от вас е Изабел Льороа?
- Тази.
Познавах един Льороа, Кимюр. прекрасен кавалерист. Да не сте роднини?
Като говорим за коне, г-н полковник, в рода ми всички са месари.
На Марион Боне баща и е бил младши лейт. от алпийската пехота.
Призванието е по пряка линия. Нали, миличка?
Точно така!
Мама обожава войниците.
Аз също харесвам хубави мъже в униформа.
Като вас, полковник. Каква класа.
Наистина ли? Времето лети. Стъмва се, г-н полковник.
Моля ви, Жербер, оставете жените да говорят.
Какво правите тук с това дете?
Не знам, г-н полковник, беше... изоставено.
Може би някоя жена, някоя нещастна жена без средства...
Подайте ми го, Крюшо. Държите го като пакет, внимателно.
Внимателно.
Вземете го, дами. Занесете го в яслите. Знам ли.
Не, не. Милото ми. Милото ми. Няма нищо.
Изглежда доста добре се разбират двете.
Бъдете бдителен, Жербер. Не искам нравствени проблеми в моето семейство!
Сега извикайте другите две.
Нали вече ги видяхте, г-н полковник?
- Искам пак да ги видя.
Крюшо... вървете да ги намерите. Вървете да ги намерите!
Няма да се бавят, г-н полковник.
Все пак странно е, че никога не знаете къде са.
Ела веднага тук!
- Моите почитания, г-жо.
Извинете ме, г-н полковник. Спешно е. Тръгвай!
Тръгвай! Хайде! Върви!
Две! Нужни са ти две.
- Две какво?
Две полуголи момичета в спалнята ни.
Ще ми плати той! Няма да му се размине.
Той? Кой той?
Не лъжи или ще викам.
Пак ли вие? Това вече е натрапчива лудост.
Това е за Божия празник.
- Божия празник?
Бързо, бързо. От тук.
Стойте тук! Не мърдайте! Не усложнявайте ситуацията.
Защото нали знаете...?!
Виждали ли сте мъжа ми?
- Той е много зает.
Този път... ще го убия!
Ще те убия! Ще те убия и ще поискам развод!
Извинете, г-жо.
Върнахте ли се вече?
Добре ли мина пътуването?
Връщането беше ужасно.
Те са у вас.
У нас? О, не!
- О, да.
О, не!
- О, да.
О, не. Извинете.
Достатъчно ли е или да викаме подкрепление?
Гълъбче мое, всичко ще ви обясня.
Кой накара тези дами да се съблекат?
Не бях аз.
Той беше.
- Да, той.
Ще ви пипна аз вас!
- Положихте доста усилия за това!
Корабът е пробит, давим се. Дръжте и се обличайте бързо.
Вие също, гълъбче мое...
- Млък или ще хапя!
След проверката си тук,
министърът ще приеме в Париж президентът на Бунгауа.
Знаете ли как се казва президентът на Бунгауа?
Леопол Макумба.
- Тогава негърката... ами чернокожата...
Е негова дъщеря.
Не го е казала, защото не е искала да се ползва с привилегии.
Това и прави чест.
Сега разбирате ли, защо не бива да ги изпускате от поглед?
Ето ги, г-н полковник.
- Най-после!
Г-ци, мисля, че е рано да работите сами.
Междувременно елате с мен. Искам да ви кажа нещо... лично.
Постарайте се в края на седмицата всичко да бъде наред!
Напомням ви, че става дума за официална визита!
Видяхте ли, че се справихме? И благодарение на кого?!
На мен, скъпи мой Жербер.
- Мир-но!
На вашите заповеди, г-н старшина.
Знаете ли коя е г-ца Макумба?
Дъщерята на президента на Бангауа.
Благодарение на вашите комбинации едва не се провалихме.
А жена ми щеше да ме изкорми!
Не се големейте, глупако!
Мой мини-мини-мини Крюшо.
Мир-но!
- На вашите заповеди, г-н генерал!
По дяволите.
- По дяволите!
Ако имате нужда от каквото и да било, обадете ми се, без да минавате през йерархията.
Това е... личният ми номер.
Много сте любезен, г-н полковник.
- На никой ли да не го даваме?
На колежките ви евентуално.
Начинаещите винаги имат нужда от съвет.
Докато се мотаем, изгубихме две.
Ако загубим другите две, ще стане катастрофа.
Най-вече черната. Най-вече черната.
Поверявам ви я, Крюшо.
- Разбрано, г-н старшина.
Тогава... на всеки по една, Крюшо.
Където и да отидат, не ги изпускайте нито крачка.
Нито педя, г-н старшина.
Влезте!
Какво обичате?
Извинете, г-н старшина. Успяхте да скриете истината от полковника,
но какво смятате да правите, за да ги намерим?
Струва ми се, че вие имате някоя идея.
- Даже няколко.
Искам да свърша нещо. До скоро.
До скоро. Почакайте, ще ви придружа, г-це Рокур.
ПРИСТАНИЩНА АПТЕКА
Къде отивате?
- В аптеката. Почакайте ме.
Останал ни е само един флакон "Корипол". Това лекарство се търси рядко.
Ако желаете, ще ви поръчам още.
Не. За една гостенка е.
Добре. 12 франка, г-не.
Благодаря, г-не.
Шефе, една малка бира.
Корабът ви е много красив.
Защо пускате котва в морето, вместо да акостирате в пристанището?
Искате ли да го видите?
Обожавам корабите и моряците. Не всички... но някои...
След работа, ако имах среща с някой като вас,
щях да дойда 5 минути по-рано.
Елате с униформата. Харесва ми.
А защо не веднага!
- Добре.
Но трябва да кажа къде отивам.
Да. Да, да. Разбира се, давам ви я.
Г-це Макумба, за вас.
Ало! Да. Да. Какво става?
Нали знаеш капките за очи, които Изабел си слагаше?
Може да е съвпадение, но изглежда рядко се използват.
Аз съм с един тип, който току-що ги купи от аптеката.
И знаеш ли от къде идва?
Кристин? Ало?
Прекъсна.
Къде отиваш?
- Кристин се обади от пристанището. Отивам и веднага се връщам.
Идвам с вас!
Да сте виждали млада жена в униформа?
- На телефона в дъното.
Бележникът и. Отворен е на номера на жандармерията?
Г-же Рокур? Г-же Рокур?
Къде е Кристин?
- Това е всичко, което остана от нея.
Сигурно не е далеч. Отивам натам.
Аз натам.
- Да, да.
Стойте плътно до нея. Само тя ни остана.
Ако я загубим, можем да си направим харакири.
Я ела насам.
Извинете, къде се намира "Наклоненият бряг"?
Натам.
Г-це? Г-це Макумба?
О, не! Г-це Макумба?
Г-це Макумба?
Г-це Макумба?
Чантата и!
Г-н старшина, г-н старшина.
Г-н старшина, сега не е моментът да се превръщате в локва.
Да им се противопоставим!
- Не мога повече!
Ще се обадя на полковника.
- Не! Не го правете.
Ало. Да, аз съм.
Какво?
Как?
Проклятие! Идвам.
Ето го! Идва!
Мир-но!
Жербер!
Подиграхте ми се в лицето.
Поверихме ви за обучение 4 момичета. Казах да ги пазите!
А вие ги изпуснахте като аматьор.
- Липсват ни хора, г-н полковник.
Да не искате да дам заповед за национално издирване?!
Трите бели, това е неприятно! Но черната, това е катастрофа!
Ако президентът Макумба разбере, че сте се оставили да отвлекат дъщеря му?
Знаете ли страната му колко петрол доставя на Франция?
Сами ще трябва да ги откриете! И ви забранявам да ползвате колите.
Яхвайте старите велосипеди и протъркайте малко обувките си!
Ще видите дали можем да я караме без петрол!
Помните ли помощничката ми, която дойде на телефона?
Да, много добре.
- Говорила ли е с някого?
Да. С един моряк от някаква яхта.
Коя?
- Коя?
Тук яхти колкото щеш. Това поне не липсва.
Ако трябва, ще ги обиколим една по една.
Търпение не ни липсва.
Сокол съм. Имат намерение да проверяват всички яхти.
Има и по-лошо. Елементът, който ни липсва, е у някой друг.
Трябва на всяка цена да го намерим. Междувременно ги притиснете и сплашете.
Но без гафове. Ясно?
Секунда по-рано и камата ме беше пронизала!
Ами саксията падна съвсем наблизо!
Явно сме на прав път. Ако си мисли, че ще ни уплаши, Мозъкът се лъже.
Имате право.
Какво е това? Какво е това?
"Последно предупреждение, прекратете търсенето или ще ги убием. Мозъкът."
Жермен? Жермен!
Жозефа! Жозефа!
Жермен? Жермен?
Какво става?
- Слава богу, че сте тук.
Жермен?
- Не е тук.
Жермен?
Не излизайте от тук по никакъв повод.
Не мърдайте! Това е заповед!
Людовик! Людовик, какво ви става?
Жената на старшината на жандармерията. Това пък защо?
Трябваха ни 4 гривни. Последното момиче не я носеше. Реших, че е у жената на старшината.
По дяволите, информацията е точна! Става дума само за жени с униформа.
У кого е последната гривна?
Може да дойде нова полицайка. Трябва да я намерим.
Веднага.
- Разбрано, г-не.
А сега и жена ми. Това е прекалено.
Милата ми Жермен.
Сигурен съм, че няма да я наранят, г-н старшина.
Милата ми Жермен.
Трябва да ги изненадаме, г-н старшина.
Да заложим капан!
Трябва ни жена в униформа, която да бъде примамка.
Всъщност жени... жени вече няма. Имаше 4 и хоп.
И бедната г-жа Жербер. И нея.
Ами да. Ами да.
Помислете!
Напразно мислих. Нищо не се сещам.
Помислете по-добре.
О, не! Не и Жозефа!
Не и Жозефа!
Крюшо!
Настъпи моментът...
... тя да облече униформа!
Това е заповед!
Най-малкото мога да помогна за арестуването на този маниак, Людовик.
Не го ли сторя, значи да откажа помощ на човек в опасност!
Вземете и чантата.
- Така.
И това. Не бива да пропускаме подробностите.
Разбрано!
- Готова ли сте?
Ако и се случи нещо, ще ви изкормя
и ще ви изям черния дроб на парченца!
След 5 минути излизате сама.
Вървете по този маршрут.
Крюшо? Крюшо, къде се дяна?
И така, Крюшо, стойте на пост в края на маршрута.
Мразя ви!
Няма да ви изпускаме от поглед нито за миг!
Ще разположа хората си на стратегически места.
Няма да допусна да го направи.
- По-добра идея ли имате?
Ами... да!
Тук Смокиня. Без особеност. Лимон, твой ред е. Край.
Тук Лимон. Прието. Не я изпускам от поглед.
Лимон до Бадем. Лимон до Бадем.
Внимание, следя един мъж!
Доста добре се справя.
В слабините, а? Татко Крюшо явно си трайка.
Появи се нова. Носи гривна.
Опитах се да я хвана, но ми се изплъзна.
Внимание, намирисва ми на ченге.
Мимоза до Ягода. Идва към вас.
Прието.
Ало? Захарна тръстика,
тук Ягода. Жена ви току-що мина пред мен.
Къде се дяна? Къде се дяна?
Виж, гривната. Това е последната част от кода.
Признай, че тази тук не е Мис Свят.
По дяволите, травестит. Да го затворим при мацките.
Браво, много хубаво. Да се прибираме, глупаци!
Къде се дяна този Крюшо?
Но какво правите тук?
Как? Вие?
Следихме ви цяла нощ.
Бяхте с униформа!
- Да, да.
Людовик излезе вместо мен. Реши, че е прекалено опасно за мен.
Къде е той?
- Значи там не бяхте вие?
Не се тревожете, ще го намерим.
- Не казвайте, че той е бил отвлечен.
Ако вместо тази глупава инициатива беше изпълнил заповедите и...
Намерете го бързо! Съвсем оплетохте конците.
Ако ли не, ще предупредя полковника, корпуса за реагиране и нац. сигурност.
Какво искат от вас?
- Само ни свиха гривните.
Моята явно не им хареса. Върнаха ми я.
Но никой не отвлича 5 жени, само за да им свие гривните!
Хей, вие. Насам, движение.
- Няма! Спрете го!
Добър ден, г-н Крюшо.
Знаете ли, че вашият компютър може да даде интересна информация?
При условие, че използвате код от 16 цифри.
А 4 цифри, гравирани на 4 гривни, прави точно...
16 цифри. За това ли ги отвлякохте?
Гривните бяха гравирани на различни места, за да се запази в тайна целостта на кода.
Дори г-ците не знаеха нищо.
Нищо не разбирам! Вземайте си гривните и си ми върнете жените!
Не и преди да сме се добрали до компютъра без свидетели.
И преди идването на делегацията. Нямате много време.
Искате да опразня жандармерията?
- За един час.
Не разказвайте на никого за посещението си, ако ли не дамите ще платят скъпо.
После ще ми ги върнете ли?
- Имате думата ми.
Синко! Сега пък сте хукнал по улиците преоблечен като жена.
Фантазиите ви вземат дяволски обрати.
Майко, нацията е в опасност.
Людовик!
Жозефа! Жозефа!
Ето ви. Търсихме ви цяла нощ!
Къде бяхте? Какво се е случило?
Не знам. Черна дупка. Черна дупка.
Събудих се под маслиново дърво.
Маслиново дърво? Прецакахте и последният шанс на операцията.
Какво по-добро доказателство за любовта ви, от това да се изложите на риск вместо мен.
Трябва да оцените жеста, г-н Жербер.
Докато чакаме, жените са още там! Докато чакаме...
Не ми пука!
- Имам чувството, че всичко ще се оправи.
Вие отивайте на литургия!
- Но аз не съм католик.
Именно! Тъкмо ще се покръстите.
Вие тримата!
- Да, шефе.
Отидете с него на църква и всеки...
да ми донесе по 2 шишета светена вода.
Светена вода?
- Да, вървете.
Мислите ли, че така ще ги намерим?
- Господ ми даде думата си.
Вие, Жозефа, вървете на пазар.
Хайде, вървете на пазар.
- Но аз бях вече.
Вървете пак.
Какво да ви купя?
Три пъпеша за сандвич. Сандвич с пъпеш.
Какво значи това?
Мен може би ще ме пратите да ви търся захарни пръчици?
Без 5 е, г-н старшина!
- И какво?
Идете в Коголен и ми купете 6 пакета тютюн.
Коголен? Защо в Коголен?
- Там е най-добър, заради микроклимата.
Мислите ли, че като ви купя 6 пакета тютюн в Коголен, нещата ще се оправят?
Чуйте, не ме питайте нищо! Доверете ми се!
В името на Франция!
Жените тук ли са?
- В колата са. След като получим доставката.
Не мърдай!
Разкарайте го този. И без глупости!
Какво желаете?
- От-от-о-о отвлякоха ми колелото.
О-от краднаха ми мотопеда.
И какво да направя?
- Ами-и, спрете щуреца... крадеца.
Днес не съм на работа!
Ако има дежурен, искам да подам жалба. Жалба.
Там има някой.
- Не. Няма никой.
Но аз виждам...
- Това е котката.
Болна е от бяс. Ухапа ме и сега съм заразен.
Готово, Мозък.
Хайде, тръгвай! Я по-спокойно.
Ето го!
- Благодаря.
Ами жените?
Качвайте се, г-н Крюшо.
Вие ми дадохте... дума!
Определено, драги ми Крюшо.
Знам, че вашата наивност е пословична.
Какво? Какво значи това?
Това значи, че имаме плановете на установките на ракетите XZ,
които имате намерение да доставите на Леренските о-ви.
Нямах представа!
- Както и някои сведения за ЛАРЗАК.
За жалост, драги ми Крюшо, вие и...
вашите полицайки знаете твърде много.
Наш дълг е да се освободим от риска.
Странна история е тази с гривните.
Ще се изненадам, ако ни пуснат.
- Какво ли са сторили с г-н Крюшо?
Това, което с неудобните свидетели. Скоро ще дойде и нашият ред.
Ако ще се представяме пред нашия създател, поне да се пооправим.
Но... това не е моята чанта! Я, твоята е.
Благодаря ти, Боже. Имаме още една възможност.
Ами да. Тази джунджурия... Толкова ли е мощна?
Достатъчно мощно, за да се свърже с радиостанция и дори с радиолюбител.
Опитай. Но не вярвам подкрепленията да дойдат на време.
Пътувай, тъпако!
Тук полицай Макумба. Предупредете нац. жандармерия.
Затворени сме на яхтата "Албакора" и сме в смъртна опасност.
Повтарям...
Добре, че познавам прекият път.
По дяволите!
Благодаря ти, Боже. Толкова си добър!
Готово! Пристигам! Пристигам! Да, пристигам!
Внимателно!
- Почакайте! Хайде, полека.
Краката.
Току-що чух зов за помощ от полицайките.
В смъртна опасност са на една яхта - "Албакора".
Бързо! Молят за помощ!
- Бързо, да вървим!
Стига! Не ме ръгай!
Какво ви каза, шефе?
- Защо ни отвлякоха?
Тайният код за компютъра е бил гравиран на гривните ви.
Това е краят!
- Не, шефе. - Краят!
Не. Изпратихме съобщение по радиостанцията на Йо.
Ясно. Взели са предпазни мерки, като са разделили кода.
Машината знае повече държавни тайни за ядрените инсталации в района,
отколкото всички тайни служби могат да научат.
Купувачът е без значение. Ще чакаме да получим добра цена.
Вече нямаме нужда от нашите гости. Можем да ги хвърлим.
Да.
Въже?
Нож? С револвер?
Морето е дълбоко. Рибите са гладни.
Искам да бъда екзекутиран пръв.
- Добре.
А вие? Имаме заповед доколкото е възможно да удовлетворим желанията ви.
Смъртта би била по-лека, ако прекарам последните мигове...
в обятията на мъж.
За последен път да позная... удоволствие.
Такова е и моето желание.
Г-ци, не позорете униформата!
Ще я свалим, шефе.
Забранявам ви да го правите. Аз командвам тук!
Но моят случай е друг. Аз съм цивилна.
Ти, старата, оставаш тук.
Г-жата е много хубава жена.
Съблазнителна. Сладострастна!
Чак сега ли го казвате, г-н Крюшо?!
Сега, когато ни остава толкова малко време.
Загубени сме!
Кураж, приятелко. Не падайте духом.
Кой би помислил, че ще прекараме последните си мигове заедно?
Със сигурност не и старшината.
Винаги сте били така студен, г-н Крюшо.
Жозефа от една страна, старшината от друга. Пътищата ни бяха предначертани.
Ето че се пресякоха.
- Така е.
Завинаги.
Моля ви! Чуйте как бие сърцето ми.
Поне 110 удара.
Като се има в предвид, че позволената скорост е 75,
а вие сте над нея, ще ви съставя акт!
Хайде, Людовик! Подарете ми един миг нежност!
Това е. Но нека ви наричам Жозефа.
Вече не ви очаквахме, г-н старшина. Мило е, че дойдохте.
Трябва само да приберете това и гледайте да не забравите... това.
Къде е жена ми?
- Там.
Няма ли да пийнете нещо?
Г-да.
Крюшо!
- Г-н старшина.
Жермен?!
Алфонс, знаех, че ще дойдеш.
Човек би си казал, че никак не сте зле!
Чакам обяснение!
Разваленият климатик, г-н старшина.
Близката смърт, пронизващия студ,
малко топлина между приятели...
Едно толкова чисто приятелство. толкова красиво... жандармерията...
Достатъчно!
А сега истината! Цялата истина!
Защо ме пратихте да ви купя...
6 пакета тютюн от Коголен?
Поздравления, полковник. Бригадата е истински пример.
Момичетата намериха прекрасни учители.
Експериментът беше рискован, но знаех, че мога да им се доверя.
Че ще го доведат до край без никакви спънки.
Мога ли да ви кажа нещо лично, г-н министър?
Разбира се.
- Преча ли?
Поверително е, г-н полковник.
Нечувано! Невероятно!
Ако не внимаваме, току-виж направили синдикат!
Г-н министър, един субект успя да изтръгне от компютъра тайни,
свързани с националната сигурност.
Слава богу, задържахме го навреме. И взехме... това.
Отдавна знаем за неговата дейност.
Заредихме го с фалшиви сведения относно кода и информацията в компютъра
и накрая го хванахме.
Г-н министър, значи е било инсценирано?
Били сме манипулирани.
Можеше да загинем, г-н министър.
Справихте се чудесно сами. Както обикновено.
Г-да, оставям ви да празнувате победата.
Е, Крюшо, как ще кажем истината на момичетата, че всичко е било театър?
Не, г-н старшина.
Ние сме само скромни колелца от един голям часовник.
Момичетата трябваше да са начело на колоната!
Ами да, само ние знаем какво се случи.
Да живеят полицайките!
- Да живеят полицайките!
Глупости!
- Ако не ги вкараме в пътя, ще ни изядат!
Не се тревожете, г-н старшина, ще се справим!
--==Pi==--