Nati Con La Camicia - Zwei Berenstarke Typen (1975) (Bud Spencer & Terence Hill - Zwei Berenstarke Typen CD2.sub) Свали субтитрите
- Хамбургерите ви, сър.
Отворено е.
Толкова много колички за една дузина хамбургери?
Те са много специални.
- Ами започвай да обслужваш тогава.
- Да.
Тук е салатата.
Ето доматите.
А аз сервирам хляба.
А аз какво съм? Телешко месо?
Точно така, сър.
Идва през прозореца.
Внимавайте.
Мърдайте, мърдайте.
Изчезвай.
Къде е шефа?
Аз съм шефа.
Ела да си поговорим с теб. Поръчах половин дузина хамбургери.
Хамбургери?
Аз ще се справя с него.
Хайде, да забравим... всичко.
Защо не.
Ало. Ало, тук е шефа, повикайте полицията.
Какво искате да кажете с че сте на обяд.
О... Я да видя.
Добре де, добре.
Чакай, бе.
Внимавай, бе, щеше да се удушиш.
Върнаха ли се от обяд?
Добре, изпратете ги. Тук се самоубиват.
Да се махаме.
Коледа!
Знаеш ли какво стана?
- Шшшт.
Какво искаш?
Докато ти си свиреше тук, аз се борих с "Шърли Темпо".
Какво ти е направило "Шърли Темпо"-то?
Нищо. Но черешката избухна като атомна бомба.
Черешката?
- Да, черешката.
А Шърлито...?
- Момичето.
Тя замина с парашут и аз гоних един скутер,
докато я хвана.
А, ти си страшен.
И сигурно ти е обяснила всичко?
- Да, и още как.
Питах за този, който и е продал черешката.
И?
- Тя каза, че не знае нищо.
Измъчва ли я?
- Да, но...
в края на краищата проговори.
Каза, че няколко китайци са и обещали възнаграждение, ако се справи с нас.
Пак ли китайци?
Какво искаш да кажеш?
Докато ти си ядеше череши, няколко китайци искаха да ме нарежат.
Чудя се кой ли ги праща?
- От аквариума.
Аквариума?
Да. Момичето трябваше да получи там парите си.
И какво разбра още?
- Нищо, за съжаление.
Ами тя започна да плаче.
- Аха, ти сигурно си я утешил.
Е, нали знаеш.
Обмислих нещата.
Ако не разберем, и то бързо, кой иска да ни убие, с нас е свършено.
Тия двамата са по-опасни, отколкото предполагах.
Трябва да се отървем от тях.
Хотдог. Хотдог вика кобра.
Тук е кобра.
Хайде, тръгват.
Хайде, ще ги изпуснем.
Запомнете, нашите заповеди са да ги убием.
- Ясно.
Веднага щом слязат, ги разстрелваме.
- Ясно.
Всичко ясно ли е?
- Ясно.
Ей, някаква кола ни следва.
Успокой се, нас винаги ни следва някоя кола.
Дали пък ние не следваме тях.
Чакаха при сладоледажията.
Ясно, че нещо не е вред.
Ей, къде са парите?
Успокой се, на сигурно място.
Къде?
- Ето тук.
Защо не пуснеш малко музика.
По дяволите!
А сега какво ще правим?
Няма страшно. Лесна работа.
И да си отваряме очите за тия гангстери.
На наша страна е изненадата. Те не знаят, че сме тук.
Внимание, мистър Мейсън и Стайнберг да се явят на информацията, моля.
Търсят ви по телефона.
Кой ли може да бъде?
- Сателита отгоре.
А, да. Прав си.
Аз ще отида да видя какво става. Ти стой тук.
Добре, обаче не им позволявай да ти дават заповеди.
Пуканки, моля.
Ей, господине...
търся един китаец.
Ами може да е на дъното.
Хитрец такъв.
Виждате ли, Мейсън? Най-успешните трикове са най-лесни.
Къде е Стайнберг?
Ами и аз щях да ви попитам същия въпрос.
Говори, синко, иначе ще ти избием зъбите. Един по един.
С изключение на един, защото е бомба.
До никъде няма да стигнем, ако продължавате по същия начин.
Сбъркали сте човека.
Не ви познавам и не знам какво искате.
Не се будалкайте с нас. Знаем всичко за вас.
Откакто пристигнахте в Маями, сте под наше наблюдение.
Изненадан сте, нали?
За последен път, къде е Стайнберг?
Това ли е информацията?
- Да. Как мога да ви помогна?
Ами... търся приятеля си. Дойде да се обади по телефона.
Мистър Мейсън?
- Да, точно така.
Той е тук. Влезте.
Сигурна ли сте, че е удобно?
- Разбира се.
А, хубаво, че се отбихте. Седнете.
Я го виж ти! Аз те чакам отвън.
Сигурно ви побърква с неговите приказки. Веднъж почне ли, го отпишете.
Какво?
Това... шега ли е?
- Не, не е шега. Горе ръцете.
Разбирам.
Добре се справихте досега, но вече всичко свърши.
К1 ще се гордее с нас. Сега вече никой не може да го спре.
Чарли Чан, кажи на шофьора да тръгва.
Тръгвай.
Какво става?
Е, да тръгваме.
След тях.
Не с пистолетите, глупаци такива.
- Бързо.
Кои са тия?
Хайде.
Дък.
Ей, Дък, заеми се с тоя.
- Благодаря.
Ей, елате тук.
- Аз се уморих.
МОРСКИ АКВАРИУМ МАЯМИ
Внимание. Всички служители към аквариума.
Повтарям. Всички служители да се насочат незабавно към аквариума.
Ей, по-високо.
А така де!
Полицията идва. Напуснете.
Сметки. Сметки. Още сметки.
Какво очакваш? Адреса на К1?
Ей, престъплението не се отплаща, обаче храни.
Я слушай.
300 хотдога, 300 хамбургера, 600 сандвича, кетчуп.
А горчица?
Ало?
- Тук е хотдог.
Чакай малко. Обажда се хотдог.
Да, какво има?
Хванахте ли ги?
- Разбира се.
Защо питате?
- Стареца постоянно пита за тях.
Добре, стойте на място. Аз ще ви кажа, като дойдем.
Добре. Благодаря ви.
Бихте ли искали хотдог, сър?
- О, да.
Искам един хамбургер.
- Да, сър. Веднага.
Какво става с хамбургера ми?
- След 2 минути ще е готов, сър.
Благодаря.
Как бихте го искали?
- Суров.
А, това е нашия специалитет.
- Чакайте, аз нищо не знам.
Желаете ли домати?
- Страшно обичам домати.
Салатка?
- Малко.
Любимата ми.
Горчица?
- О, да.
Много горчица.
Кетчуп?
- Разбира се, много кетчуп.
Пипер?
- Как отгатнахте? Много пипер.
Един хамбургер, сър. Да ви е сладко.
Ей, тоя хамбургер мирише.
Мирише ли, сър? Но това е невъзможно!
Месото е прясно, още е живо.
- Така ли?
Изяж си го ти тогава.
Не, недейте.
- Какво има?
Просто... изпълнявам... нареждания.
Нарежданията на К1.
- Да...
Кой му каза, че отиваме в аквариума?
- Буда.
Буда ли? И той ли е агент?
- И той ще проговори.
Къде ще го намерим?
- В хотелската ви стая.
Какво?
- В Буда има вградена камера.
И защо?
- Поставиха я от рецепцията.
Защо?
- За връзка с К1.
Всичко ясно ли е?
- Мда.
Имаш ли проблем?
- Не. Освен един.
Какъв?
- Няма да проработи.
Помисли само за единия милион долара.
- Добре.
По дяволите. Да си гледат работата. Особено тоя К1.
Ей, къде сложи пиенето?
- Аз отивам под душа.
А, не го бях видял.
Само по-леко!
- Напротив.
Искаш ли да пийнеш нещо?
Първо да се изкъпя.
Мислех си за тоя, от рецепцията.
- Какво говориш? Не те чувам.
Момчето от рецепцията. Можеш ли да повярваш?
Ще проговори. Почакай да видиш!
Точно така. И ще ни заведе към тоя К1.
Рецпцията. Мога ли да ви помогна?
- Разкарай се, и то бързо.
Проблем ли имаш?
- Аз... да. О, не...
Просто... сигурно съм... си забравил кормилото в офиса.
Да, случва се от време на време.
- Къде ли съм го забравил?
Не мога да ти помогна.
- Извините ме.
Не.
Не ли?
- Не.
Проговори ли вече?
- Не, костелив орех е.
Аха, значи трябва да го накараме.
Така.
Влизай в багажника.
В доклада си ще пишем, че беше смазан от влак, докато се опитваше да избяга.
Не. Почакайте.
- Ще говориш ли?
Как да говоря, след като не сте ме питали нищо.
Кой е К1 и къде е?
О... Искате да кажете... О, не знам.
Вече знаем това.
Но аз не го познавам! Той ми се обажда!
Е, трябва да знаеш повече.
Мистър Спайдър... и жената. Те знаят къде е той.
И?
Те стоят най-близко до него. Мистър Спайдър е шеф на охраната.
И?
Стрелбището. Те ходят всяка сутрин там, за да се упражняват.
И?
Те... карат автомобил 82', син.
И?
- Номера е ZSG 255.
Не е зле.
- Обикновено целя между очите.
Честно, мистър Спайдър, нищо не съм им казал.
Идиот такъв. Да се махаме.
Хайде!
- Добре де.
Следят ли ни?
- Не, не мисля така.
Ето ги. Дай газ!
Намали малко. Сега ще им дам да се разберат.
Внимавай, Дък.
Е, това беше краят.
Тук е Спайдър, сър.
Радвам се да ви съобщя, че току-що бях свидетел как избухна колата им.
Моите поздравления.
- Благодаря, сър.
Прибирайте се.
- Да, идваме.
Тук е Стайнберг, сър.
- А, Стайнберг.
Стайнберг ли? Стайнберг, къде си? Търсим ви навсякъде.
Какво искате да кажете, сър? Нали знаете къде съм.
Слушайте, открихме начин как да се справим с тях,
но трябва да разбера къде е Мейсън.
- Но това е невъзможно.
Сателита се повреди.
- Какво?
Избухна. Не знаем как.
Стайнгерг?...
Така значи.
Били в хотела, а?
Сигурно са напуснали, когато отидох да заредя.
Да заредиш?
- Да, свърших припасите.
Здравейте.
- Здрасти.
Можем ли да ви помогнем?
- Трябва ми един от моторите.
Ами... кой от двата искате?
Няма значение, който и да е. Бързам.
Чакай, чакай. Трябва ми документ.
- Да, разбира се.
Нещо друго трябва ли ви, сър?
Да. Търся син "Оутсмобил" ZSG 255.
Не сме го виждали, но ще съобщя.
- Благодаря.
Централа?
- Я, ето го.
Откри го.
- Знае си работата.
Здравей.
Здравей. Доста време ти отне.
Тия какво искат?
Партньорът ми, Дък.
- Здравей, Дък.
Здрасти.
А, това ли? Това го направих аз.
Аз... мислех, че ще изглежда по-реалистично.
Да. Добре мислиш.
Е, къде са ония двамата?
Тук нещо не е в ред. Паркинга е пълен а тук няма никой.
Става все по-странно.
Е, когато ти се ходи, ти се ходи.
- Да, правилно.
Много посетено местенце.
- Да, може би.
Дано този път свършат работа.
- Да.
Толкова дълго чакаме.
Поседнете малко с нас.
Ще ни извините ли?
- Ще ви чакме и цяла вечност.
Благодаря.
- Благодаря, скъпи. Всичко хубаво.
Не е ли вълнуващо! Скъпи?
- Да.
Скъпи, де да можехме и ние да дойдем с вас.
Знам, скъпа, но трябва да почакате.
Кога ще ви видим отново?
- До утре по обяд ще свършим.
Де да можех да държа ръката ти.
- Аз също!
До утре.
- Успех!
- Късмет!
И се обаждайте!
- Сбогом.
Надявам се, че този път ще се справят.
Толкова дълго чакаха. Заслужават успех.
Трудно е за вярване.
- Точно така.
Как са изчезнали просто така?
Я гледай!
Стига глупости. Провери вътре.
Тук няма нищо.
И тук няма нищо.
Не разбирам.
- Може би са в женската тоалетна.
Какво има?
- Заключено е.
Я виж стената.
Кой знае къде сме.
- Движещ се кенеф.
Стига глупости. Хайде, тръгвай.
Какво се мотаеш?
Страшен асансьор.
- Ние сме на кораб.
Това вече е краят, господа.
Надявам се, че не ви създадохме неприятности, като ви доведохме тук.
Не, съвсем не.
- От тук, моля.
Аа... мистър Мейсън и мистър Стайнберг.
Правилно.
Добре дошли на борда на "Бъдеще".
Хубав кораб.
Моля, седнете. Чувствайте се като у дома си.
Да, не е лош.
- Просто играчка.
Между другото К1 какво значи?
- Нищо.
Просто ми звучи хубаво.
Малко мистериозно, нали?
- Да, разбира се.
Моите комплименти, господа. Не само успяхте
да се избавите от моите убийци.
Но нямах никаква представа, че ЦРУ има хора от вашия калибър.
Да. Е, ако това ще ви накара да се чувствате по-добре, и ние не знаехме.
Елате с мен.
Хайде, разкарайте се.
Господа, реших да ви предложа два избора.
Много сте щедър.
Първия, вие умирате.
Нямам търпение да чуя втория.
Втория е ще работите за мен.
Какво мислиш?
Ами, трудно е. Но... преди да преминем към опозицията...
бих искал да знам, тоест бихме искали да знаем за вашите планове.
В близкото бъдеще, господа, аз, К1, ще управлявам света.
Не мислите ли, че може би... ще трябва да израснете?
Не, не.
Много сте амбициозен.
Както знаете, г-да, совалката ще потегли от Кейп Канаваръл след няколко часа.
И после?
Десет секунди след това, ракета ще бъде изстреляна от моя тайна подводница.
Тя ще засече совалката точно 7 мили над Земята.
Експлозията... ще бъде видяна от целия свят!
Ракетата ще носи смъртоносен прах.
Като установи контакт със совалката, ще разнесе радиация из целия свят.
Ще засегне всички живи същества.
Светът ще бъде очистен от номера.
От номера ли? Кои номера?
От всичките номера.
От всички ли? Защо?
- Да.
Номерата ще изчезнат.
Без тях животът ще пропадне.
Всички мерки ще загубят стойност.
Мислиш ли, че това е сън?
Може и да е за теб, но не и за мен.
Няма начин да избягаме.
Или се съгласяваме с него, или умираме.
Помисли си само... свят без числа.
Бейзболен мач без резултат.
- Не мога, просто не мога.
Ами телефона? Как ще завъртиш? Как ще се обадиш без телефон?
Да, или как ще поръчаш 2 хамбургера.
- 2?
Или 10, или 100.
Или...
Или пък да се радваш на един милион.
Какво? За какъв милион говориш?
Как за какъв милион? Нашия милион.
Нашия милион си е нашия милион. Един милион си остава винаги един милион.
Или...?
Разходи го малко.
Наблюдавайте, господа.
Совалката ще излети от Кейп Канаваръл. Ето моята атомна подводница "Бъдеще" 2.
Операцията вече е в действие.
Това е...
Пръста ви ли, сър?
- Не!
Когато свърши брояча, моята подводница ще започне своя брояч.
Десет секунди по-късно и ще натисна това копче.
Този жест... ще ме постави мен, К1, сред боговете.
Е, господа, с мен ли сте или против мен?
Е, засега сме все още с нас. Но има вероятност да преминем на ваша.
Нямате много време. Малко повече от минутка.
Седнете до мен.
- Благодаря ви.
Ей... не докосвай копчето.
- Няма, не се безпокойте.
Сър, свързахме се с "Бъдеще" 2.
- Чудесно.
Започва брояча.
- 20 секунди до излитането.
19, 18...
- 17.
16, 15, 14, 13...
Тук е "Бъдеще" 2. 20 секунди до изстрелването.
8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1.
Излитаме.
Нашите ракети са в бойна готовност.
Отлично! Десет секунди до излитането на моята ракета.
9, 8, 7...
- 5.
6.
- 6.
5
- 7.
5 или 6?
- Чух 7.
Две, две е.
- Аз също чух.
3 или 4?
4. Кой каза 4?
Тихо!
Колко е? Какво става тук?
- Натисни копчето. Натисни копчето.
Сър.
За мъничко не го улучихте.
Не се тревожете, сър. Всеки прави грешки.
Искам да кажа... Искам да кажа...
- Ти говориш с корема си?
Ти си вентрилоквист.
Сър, аз ще се справя с него.
- Ти каза две, а трябваше да бъде едно.
Аз ли съм виновен?
Да изчезваме.
Хванете ги!
Заповядай.
Не, не. Първо дамите.
- Не, след вас.
А с теб ще си поговорим по-късно.
Обърни се.
Вие сте дама. Аз не удрям дамите.
Не ме ли чу? Аз не удрям дами.
Ей, Дък, не стой така. Купи и някакви цветя.
А, не. Тя иска да я целунеш.
Ти си следващия.
- Е, това може, скъпа.
Ставай.
А сега какво?
- Ще ти кажа аз на теб какво.
Ей, Дък, аз ще се чупя.
Това е за дето биеш приятеля ми.
Хванете го.
Къде са?
- Не знам. Виж там.
Аз съм. Аз съм.
Хайде, да тръгваме.
- Добре.
Ей, Спайдър, ела насам.
Намерете ги! Хайде, бързо.
- Търся ги!
- Идиот!
Да се преструваме, че ме удряш. Ще ги привлечем.
Ооо, съжаляяявам.
Не така... Не е нужно да се престараваш.
Елате, моля ви. Помощ.
Хванете го. Хванете го. Вътре, вътре.
Намерихте ли го?
- Не.
Какво чакте тогава. Намерете ги.
Защо не могат да ги открият?
- Трябва да ги намерят.
Къде са те?
- Не можем да ги открием.
Как смееш!
- Не, той беше.
Какво става долу?
- Пипна ми задника.
Абе не ме интересува.
- Какво прави този!
О, скъпи.
Какво правите, идиоти?
Внимавай, слизам долу.
Опасна жена.
- Да.
Между другото, какво ще кажеш за едно похождение до кенефа.
Страшна идея.
Отвори вратата.
Затворете... вратата!
Да се връщаме в хотела. Вземаме парите и изчезваме.
Фантастично, момчета.
Много се гордея с вас.
Дори и аз не мислех, че ще можете да се справите след като сателита избухна.
Какво, сателита избухнал?
- Да, и още как.
Да ви кажа истината, когато Стайнберг ми се обади и ме попита за вашето местонахождение, бях много изненадан.
Е, да забравим цялата работа.
Не, не. Аз не забравям нищо.
- Прав сте, Мейсън.
Трябва да благодарете на Стайнберг, че ви намери.
Стайнберг?
- Да.
Налагаше се. Не можеше да реша проблема без моя партньор.
Разбира се.
- Да.
Да си опаковаме нещата и да изчезнем.
Не се тревожете. За всичко съм се погрижил.
Кредитните карти, милиона. Всичко е върнато от където дойде.
Всичко е върнато?
- Да.
Това е много добре.
Ами бомбичките?
- Не, нямаме време за това нещо.
Вие ще се срещнете с президента.
Президента ли?
- Какъв президент?
Президента на Съединените Щати!
Покани ви да прекарате уикенда в Кейп Дейвидсън.
Без майтап?
- Без майтап!
О, има още нещо...
Много бих ви бил благодарен, ако не споменавате...
за сладоледчията...
във доклада си.
Добре, но само ако си държиш езика зад зъбите.
Субтитри: odisey & pifcho
КРАЙ