Merlin (1998) (merlin-part1.sub) Свали субтитрите
Имало едно време...не,не, това не е правилният начин да започна.
Това е приказка и не е. Има елементи на приказка:
Дракони...
Елфи...
Грифони...
Феи и така нататък...
А има и магия. А по мое време магията беше нещо съвсем обикновено.
Но както и да е. Всичко се променя. Стрелката на живота сочи една посока...
И така. Откъде да започна...
Очевидно е, че трябва да започна от началото.
- Пускайте стрелите!
От ужасните години на Мрака.
Крал Констант беше първият християнски крал на Англия.
- Убийте всички пленници!
Почти са тук. Предателите!
Нека целият свят загине...
...ако аз загина.
- Вортигерн е тук.
- Крал Вортигерн, заповядал е всички пленници да бъдат избити.
- Проклинам всички ви.
Смъртта идваше толкова лесно тогава.
Един тиранин лесно предаваше короната на друг...
...дори по-лош.
Гражданска война разпокъса страната.
И когато саксонците пристигнаха...
...християнските храмове бяха унищожени.
Както и свещените места на старата, езическа религия.
- Маб!
Последователите на старата религия изливаха страданията си там.
- Моля те Маб!
Имаше само едно същество, което можеше да ги спаси.
А тя щеше да дойде от страната на магията.
- Получих посланието ти сестро.
- Стигнах до велико решение.
- О, не харесвам тонът, с който го казваш сестричке.
- Ще създам водач за хората.
Велик магьосник.
Който ще спаси Британия.
И ще върне хората при нас и старата вяра.
- Ще бъде прекалено много за теб, Маб.
Ще изцеди и последната сила, която ти е останала.
- Ако не го направя, умираме.
Ако хората спрат да вярват в нас, ние няма да съществуваме.
Новата религия вече ни измести и така ще бъдем забравени.
- Всичко се променя, сестро...
Тъжно е, но винаги е било така. Светът се движи напред.
- Това е съдба.
- Няма да го приема!
Ще се боря.
Ще ми помогнеш ли?
- Не. Забравяш - аз съм Господарката на Езерото.
Направена съм от вода.
Сега всичко се забавя за нас, аз го приемам.
Съжалявам, скъпа моя!
- Тогава ще го сторя сама.
- Фрик!
Чу това Фрик!
- Да мадам, но се опасявам, че вашата сестра е, как да го кажа...
...твърде нерешителна, когато става дума за вземане на решения.
- Сами сме. По-добре да започваме.
- Но не мислите ли, че трябва да изчакате поне няколко дена, за да съберете сила.
- Няма време.
Нашият свят умира.
Великолепен е!
Сега трябва да му дам живот.
- Красиво момченце е.
- Моля те, грижи се за детето ми.
Умолявам те, умолявам те!
- Всичко е наред, скъпа моя.
- Закълни се.
Умирам...
- Кълна се.
Ще се погрижа за детето ти.
- Нека видя детето.
Кръщавам това дете Мерлин.
- Вместо да правиш гримаси спаси майката!
Умира.
Не, тя не умира.
Тя е мъртва.
Спи спокойно дете!
Нека ангелите осветяват дома ти!
Какво е извинението ти? Защо не я спаси?
- Tя изпълни предназначението си.
- Изпълнила предназначението си?
Толкова си студена!
Ако тръгна да те удрям в сърцето ще си счупя юмрука.
А като си помисля, че някога и аз ти служих.
По време на старата вяра.
- Но си се променила. Станала си християнка.
- Кой ти каза това?
Тази усмихваща се, шпионираща гадинка...
Следвам сърцето си.
Това е достатъчна религия за мен.
- Как може тя да ви говори така, мадам.
- Защото тя се нуждае от мен, идиот такъв.
- И защо да се нуждая от теб, Амброзия?
- За да се грижа за детето.
- Аз мога да се грижа за него.
- Фокуси!
Нужно ти е повече от това, за да отгледаш дете.
Трябва ти търпение, разбиране, любов.
Повече от всичко ти е нужна любов.
Ти притежаваше това някога.
Но вече не.
Е? Какво реши?
- Детето остава с теб.
Но помни, той е само полу-човек.
Той принадлежи на мен. Той е мой син.
Ще си го прибера, когато дойде време.
Амброзия ме бранеше като тигрица.
- Махай се оттук! И стой навън!
Тя беше най-смелият и мил човек който някога съм познавал.
Казвах й Леля Ей.
Но тя беше като майка за мен.
Забелязали ли сте, че лошите моменти сякаш се влачат във времето.
Но от друга страна, когато си щастлив...
Детството ми трябва да е било много,много щастливо.
Тъй като мина за миг.
- Моля простете тяхната своенравност. Пътуваме за замъка на Лорд Ламбърт и загубихме пътя.
- Той е на около миля.
Вървете по пътя направо, но не тръгвайте по преките пътеки. Опасно е и може да се изгубите.
- Благодаря ви, сър. Какво можем да ви предложим за награда?
- Целувка.
- Знаеш ли с кого говориш?
Това е лейди Нимуей, дъщерята на лорд Арденте.
- Попита ме какво искам и аз казах истината.
- И аз мисля, че това е справедлива награда.
- Името ми е Мерлин.
- Моето е Нимуей.
- И мисля, че сте един много груб младеж.
- Няма да те забравя, Нимуей.
Ще се срещнем отново, виждам го.
- Не мисля така, господарю Мерлин.
- Нимуей!
- Хайде, насам!
Казах на Нимуей да не се отклонява от пътя. Но тя беше много твърдоглава, дори тогава.
Това е така със всички млади хора.
Тя тръгна сама на свой гръб.
- Нимуей!
- Мерлин!
- Не се съпротивлявай. Така само потъваш повече. Стой спокойна.
Хвани се за клона!
- Не мога да го стигна.
След всичките тези години още си го спомням.
Почувствах силата в мен.
- Расти!
Расти!
- Расти!
Расти!
- Расти сега!
Сега си в безопасност.
Казах ти, че ще се срещнем пак.
- Как го направи, това с клона...
- Не знам...
Е, каквото и да беше, ти ми спаси живота. Заслужаваш още една целувка.
- Видях я. Най - красивото момиче на света, което мога да обичам.
И тя ме обича, ние се обичаме и...
- Бълнуваш. Свали си дрехите, вир вода си.
- Казвам ти, спасих я.
- Е добре, спасил си я от какво?
- Нимуей.
Нимуей. Тя е дъщеря на някакъв лорд. Попадна в тресавище и аз я спасих.
- Много смело от твоя страна.
- Необикновенното е как я спасих. Взех един клон и някак си го накарах да порасне.
Знам, че звучи невъзможно, но му казах "Расти, расти" и той порасна...
Какво има лельо Ей?
- Трябва да седна.
- Кажи ми, какво има?
- За този момент се подготвях през всичките тези години.
Време е да тръгваш.
- Да тръгвам?
Не разбирам.
- Ти беше създаден от кралица Маб.
Нямаш смъртен баща. Тук се намесва магия.
Знам, че тя иска да се присъединиш към нея.
- Няма!
- Нямаш избор, драги.
Не може да се противопоставиш.
Все още не.
Той ми говори. Казва, че трябва да тръгна с него.
- Това ще те топли през студените нощи.
- Не, не, замълчи! Магията няма власт над човешкото сърце.
- Обичам те, лельо Ей.
- Тръгвай!
И кажи на всемогъщата кралица Маб, че въпреки цялата й магическа мощ...
...ако те нарани по някакъв начин собственоръчно ще я удуша.
Беше много странно.
И в същото време не беше.
- Предполагам трябва да се кача на лодката.
Това вътрешно чувство се засилваше все повече и повече.
Прибирах се вкъщи.
- Съжалявам, че закъснях!
Корабът потегли без мен. Е, качвам се на борда.
- Кой си ти?
- Шшш, концентрирай се! Това са коварни води. Силни течения и подводни скали.
- Следвайте ме, следвайте ме! Да не се изгубите.
Насам ако обичате, господарю Мерлин.
Ваше височество, за мен е чест да представя...
- Мерлин.
- Да...
- Мерлин, дойде най-после.
Знаеш ли коя съм аз?
- Кралица Маб.
- Да.
Станал си красив. Направих добре като те създадох.
Това е Мерлин. Той е дошъл, за да ни спаси.
Да върне хората към старата вяра.
- Защо съм тук?
- За да се учиш. Ще те направя най-могъщият магьосник в света.
- Защо?
- За да върнеш простосмъртните при нас и старата вяра.
- Ами ако не искам да съм магьосник?
- Това е твоята съдба.
Спомни си онзи клон и как го накара да порасне.
За това си тук, да се учиш. О, Мерлин...
Мерлин...
Скоро ще узнаеш за силата, която притежаваш.
И когато тя се освободи, ще държиш този свят в ръцете си...
Цялата магия на вселената, всички заклинания, от които се нуждаеш са в тези книги, Мерлин.
- След като съм полу-смъртен,ще умра ли?
- След време, не можем да променим това.
Но...може да променяме форма.
Но това е само илюзия, особено в неговия случай.
Понякога може да гледаме в бъдещето.
Това си ти, какъвто ще бъдеш.
- Толкова ли ще остарея?
- Внимавай, млади Мерлин!
- Простете, сър!
- Прав си. Опитвам се да остана млад от вътре, както си ти сега.
- Това е още едно нещо, за което трябва да внимаваш, млади Мерлин. Не бързай да даваш съвети.
- Фрик! Твой ред е.
- А сега, господарю Мерлин... Има три класа магии...
Три прогресивни нива към придобиването на завършен магически статут.
Първото и най-ниско ниво е магия чрез заклинание.
"Ала-бала портокала!"
Второто ниво магьосници са тези, които използват ръцете си.
Магията се осъществява чрез движение на ръката и пръстите.
Третото и най-високо магическо ниво, истинските факири, са магьосниците на чистото сърце...
...които не се нуждаят нито от ръце, нито от думи, но само със волята си осъществяват всичко.
Разбира се само най-надарените стават магьосници от третото ниво...
- Карай по-бързо!
- Да, мадам.
Някакви въпроси?
Учих ден и нощ. За тези невидим сили, които крепят този свят.
За обичаите на други светове, които съществуват под повърхността и зад огледалата.
- Сега ти опитай!
- Трябва ли...
- Да!
- Дясна ръка...
- А сега, господарю Мерлин, изгасете го!
Лява ръка, концентрирайте се!
Това се случи, защото не се концентрирахте.
- Е? Как се справя?
- Прочетохте ли доклада ми, мадам?
- Да, но искам личните ти впечатления.
- Не бих казал, че няма умения. Той наистина би могъл да бъде най-великият...
- Знаех си...
- Но той никога няма да бъде.
Не може да премине отвъд това да бъде магьосник на жестовете.
Той не го иска.
В сърцето си...той не харесва магията.
- Не я харесва?
- Знам, че звучи шокиращо, но така стоят нещата...
- Тогава трябва да го накараме да я хареса!
Има работа да върши...
- Истината е, че той иска да се върне вкъщи...
- Вкъщи?
Вкъщи?
- Защо ме повика, Мерлин?
- Не съм.
- Напротив.
- Коя си ти?
- Господарката на Езерото.
Как се спогаждате със моята сестра - Маб?
Ние двете не се разбираме.
- Защо?
- Не одобрявам това, което тя направи. Създавайки теб и оставяйки майка ти да умре.
- Оставила е майка ми да умре?
- О, скъпи. Не трябваше да ти казвам, но просто ми се изплъзна.
- Прибирам се вкъщи.
- Трябва. Твоята леля, Амброзия, е много болна.
- Господарю Мерлин?
- Къде е?
- На път за вкъщи. При онази усойница Амброзия.
- Но как е могъл да премине през езерото?
- Скъпата ми сестричка.
- Ако мога да вметна, мадам, наистина би ни било полезно ако вие двете...
- Съветите ти са безполезни, Фрик!
- Както пожелаете, мадам.
Какво смятате да правите?
- Няма да го изгубя.
- Къде е той?
- Я, ето те отново.
- Къде е Мерлин?
- Загубила си го, нали?
Трябва да кажа, че е типично.
Спускаш се по стълбата на успеха толкова бързо в последните години. Сигурно вече имаш трески по задните си части.
- Не ме провокирай, Амброзия. Не съм в настроение за твоите празнословия.
- Не съм очаквала това от теб. Трябваше да се погрижиш за него.
- Идва насам. Чул е, че си болна.
- Не съм болна. Умирам.
- Когато дойде трябва да го накараш да се върне при мен.
- Да го накарам да се върне?
- По добре е. Кажи му, че мястото му е при мен.
- Не. Няма да го направя.
- Предизвикваш ли ме?
- Разбира се, че те предизвиквам. Винаги съм го правила.
- Защо?
- Защото ми е в природата.
- Когато момчето ми дойде тук, ще кажа само една дума.
Да следва сърцето си.
- Виж какво ме накара да направя!
Амброзия?
Амброзия?
- Какво има?
- Ти ми кажи...
Ти си господарката на магията...
- Лельо Ей!
- Скъпо момче!
Ти се върна.
Всичко е наред.
Мерлин, запомни това...
Слушай само сърцето си!
- Ти я уби!
- Не, не съм.
- Точно както уби и истинската ми майка.
- Не. Само я оставих да умре.
- Нямаш силата да ме удариш.
- Наблюдавай как силата ми нараства!
- Това беше много добре, Мерлин. Впечатлена съм.
- Никога няма да ти простя.
- Съжалявам за майка ти и за Амброзия, но те бяха жертви на войната.
Боря се, за да спася хората ми от изчезване.
- Не ме е грижа дали ще умреш или изчезнеш.
Така ще стане, освен ако не се боря и спечеля.
- Никога няма да ти помогна.
Ще го направиш!
Ще те накарам.
- Заклевам се в гроба на Амброзия и майка си, че ще посветя живота си, за да победя кралица Маб.
Заклевам се.
Така определих целта си.
Знаех, че Маб ме е чула. Но още отначалото тя вярваше, че може да ме накара да се отметна.
Все пак част от нея беше и в мен.
И така тя чакаше търпеливо в сенките, за времето, в което да удари.
И така светът се въртеше отново и отново дъждът обливаше и добрите и лошите...
...мъже и жени бяха поваляни като житни класове за да бъдат родени отново, силни.
Маб беше чакала с години но това нямаше значение.
Тези години минаха като секунди. И тогава тя намери начин да ме накара да се отметна от клетвата си.
- Това е добро място за нов замък. Не мислите ли, лорд Арденте?
- Ще бъде несломим, ваше величество. Няма армия, която да може да го превземе.
- Дори и тази на Утър.
- Господарю, Утър е в Нормандия.
- Шпионите ми казват, че събира армия и се подготвя да отплава за Англия.
Той иска да ме убие. Не го виня за това, аз убих баща му - крал Констант.
- Крал Констант беше тиранин.
- Не по - различен от мен.
- Да, господарю.
Не, господарю. Не...
- Не звучите много убедително, лорде. Това, което ме интересува е коя страна ще вземете в случай на конфликт. Неговата или моята?
- Винаги съм бил лоялен към ваше височество. Предоставих цялата си армия на вас.
- Да, досега. Проблемът е, че не вярвам на никого. Искам гаранция.
- Имате думата ми, господарю.
- Не е достатъчно. Задържам дъщеря ви, Нимуей, за да съм сигурен. Стражи!
- Това е оскърбително...
- Съжалявам.
- Крал Вортигерн, каквото и да ми сторите, баща ми ще направи това, което е редно.
- Разбира се. Ако останете лоялен към мен, тя ще бъде в безопасност. Но ако ме предадете...
...ще я убия собственоръчно.
- Татко! Татко!
- Как върви?
- Добре, господарю, добре. Трегерите на северната страна се нуждаят от укрепване.
- Ще ми кажеш ли какво стана?
- Не знам, господарю...
- Стражи! Отведете го!
- Не трябваше да стане така. Трегерите, сигурен съм, че са трегерите...
- Доведете ми друг архитект!
Ей, ти!
Защо пропада?
- Аз съм гадател, ваше височество, не архитект.
- Щом си гадател, трябва да знаеш. Кажи ми защо всеки път, когато се опитвам да построя кулата си, тя се срутва.
- Ами, да, наистина, така е...
- Мислите, че трябва да знам това, господарю?
- Да.
- Да. Ами трябва да прочета камъните...
- Тогава го направи!
- О да, господарю, да. Ще го направя...
- Защо съм заобиколен от група некомпетентни глупаци...
- Почитал съм старата вяра през целия си живот. А сега този живот е в опасност.
Това е ценен живот...нали си е мой...
Никога не съм имал видение, нищичко...
Ооо, какво ще правя? Откъде да знам що кулите му все се срутват...
- Земята е прокълната.
- Появихте се! Появихте се след всичките тези години...
Това е, това е Кралица Маб!
- Да, старче.
- Ваше височество!
- Земята е прокълната. Нито кула, нито замък могат да се задържат.
- Е? Какво да направим?
- Трябва да намериш мъж, който няма смъртен баща и да смесиш кръвта му с хоросана.
- Разкошно!
Но...мъж без смъртен баща.
Къде мога да намеря такъв човек?
- Ще ти покажа.
- Хванете този човек!
- Добре дошли в дома ми, сър!
Какво мога да направя за вас?
- Аз съм кралски гадател.
- Важна роля.
- И много несигурна. Аз съм третия поред.
- Явно трудно се задържаш на мястото си.
- Всеки се задържа трудно на мястото си.
- Изглежда, че се крепи.
- Този път ще се задържи, Ваше величество. Не се бойте!
- Никога не съм го правил.
- Отлично. Основите се здрави като...
- Та казваше?
- Ваше височество!
Ваше височество, намерихме го - мъжът без смъртен баща.
- Това още един от твоите номера ли е?
- Не,не, господарю. Всичко е вярно.
- Ами има само един начин да разберем.
- Вземи купа! Прережи му гърлото!
Направи го сега! Какво ти става?
- Той е магьосник...
- На мен не ми прилича на магьосник.
- Не съм ви сторил нищо. Защо искате да ми прережете гърлото?
- Нищо лично. Трябва да смеся кръвта ти с хоросана за замъка. Този стар глупак ми каза така.
Това е единствения начин да накарам сградата да се закрепи.
Лесно е да умреш, когато знаеш, че го правиш за страната си.
- Ако ми разрешите да ви дам един съвет...
Ваше височество рискува да попадне в ситуацията на глупак.
- Как ме нарече?
- Глупак.
- Този човек се мисли за мен.
Защо ме нарече глупак?
- Защото е очевидно защо не може да построите замъка си. Там, вижте!
- Гледам.
- Аз не виждам нищо.
- Не виждате ли струйката, спускаща се към голямата пукнатина долу?
- Няма вода там, кълна се.
- Аз я виждам. Всички я виждаме.
- Кой реши да строи замъка ми на вода.
- Това не е всичко...
Събудили сте драконите.
- Дракони? Какви дракони?
- Виждам два дракона...
...един червен и един бял...
- Моят герб е бял дракон.
- Това е предзнаменование, не мислите ли господарю?
- Какво друго видя?
- Червеният дракон победи белия.
- Това е предзнаменование, господарю. Би могло да бъде предзнаменование.
- Ваше височество!
Принц Утър е пристигнал от Нормандия.
- Напредва към Уинчестър.
- Ти видя това.
- Виждам много невидими неща.
- Съберете армиите ми. Потегляме за Уинчестър.
Сражавам се с врагове от 15 години. Всеки път, когато надвия някой, друг заема мястото му.
Ще свърши ли това?
- Може би се нуждаете от мен, за да гледам в бъдещето. Така може да ги надвивате още преди да са създали неприятност.
Разбира се това няма да стане ако ми прережете гърлото.
- Ти си необикновен човек.
Не мога да допускам такива хора да се мотаят наоколо.
Не си достатъчно бърз. Същата грешка, която и враговете ми правят - мислят преди да действат.
Аз действам преди да мисля. Това е моето предимство. Ти!
- Уволнен си!
- Да, господарю.
- Вържете магьосника!
- Хайде! Бързо преди да е размислил!
- Отворете портите!
- Вкарайте го тук!
- Хайде!
- Хвърлете го вътре!
- Фрик!
Как си Фрик?
- Претрупан с работа и недобре платен. Много мило, че сте заинтересован.
Здраво сте го загазили този път, господарю Мерлин.
Как може човек като Вортигерн да бъде крал? Смъртните изобщо нямат чувство за реда на нещата.
Но както и да е. Тук съм, за да предам съобщение от Маб.
- Естествено.
- Тя ще ви накаже.
- Тя ме мрази.
- Не, но е малко разочарована, че отказвате да използвате магическата си сила.
- Заклех се на гроба на майка си и на Амброзия, Фрик.
- Но защо не я използвате, господарю Мерлин?
- Защото Маб така иска.
- Ще го направите най-накрая.
В края на краищата сте полу-човек.
Тя е ужасен враг, господарю Мерлин.
И много лош работодател. Мога да ви разкажа някои истории....
Но стига с моите проблеми...
- Мерлин!
- Мерлин!
Мерлин?
- Нимуей!
- Това си ти, Мерлин.
- Нимуей...какво правиш тук?
- Заложник съм. Вортигерн иска да бъде сигурен, че баща ми няма да се присъедини към принц Утър.
- Защо би го направил?
- Не. Той просто не вярва на никого.
Опасно е да се навърташ около него. Не знаеш кой ще е следващият, който ще удари.
- Изглежда казах неправилно нещо. Казах му, че Утър ще го победи.
- Надявам се да си прав.
Какво има? Болен ли си?
- Не. Просто имам нужда от пространство, за да дишам. Тези четири стени ме задушават.
Нимуей...
Не съм те забравил през всичките тези години.
- И аз те помних, Мерлин.
- Утър е превзел Уинчестър. Той не може да бъде спрян.
- Аз ще го спра.
- Не съм те викал.
- Затова съм тук.
- Убивал съм мъже за такова нахалство.
- А жени?
- И деца...
- Треперя.
- Какво те прави толкова смела, жено?
- Знам, че ако ме нараниш баща ми и хората му ще се присъединят към Утър.
- Е добре. Така или иначе си тук, какво искаш?
- Мерлин, магьосникът...
Той е болен.
- Доведете му лекар.
- Няма лекарство освен свободата му.
- Не мога да му дам това.
- Тогава ще умре.
- Всички умираме...евентуално.
Дори магьосниците.
- Но ако той умре няма да научиш за битката. Той има нова видение.
Не искаш ли да разбереш как да спечелиш?
- В момента притежавам най-силната армия, която Британия някога е виждала.
- Няма да е достатъчна, Ваше височество. Утър и хората му следват християнската вяра.
- Мислех, че отричат убийството.
- Правят го в името на свещена кауза. Вашето убийство е свещена кауза.
- Колко удобно. Убиват, когато ги устройва.
- Както и всички ние, господарю.
- Кога ще нападне?
- Не преди пролетта.
- Добре. Зимата е наш съюзник.
Ще ги изненадаме
Мерлин! Нуждая се от помощта ти.
Как си? Знам, че бях малко разгневен.
Търпението не е един от добродетелите ми.
- Те са толкова малко, че не бих се притеснявал точно за това, господарю.
- Как мога да ви помогна?
- Може ли Утър да бъде победен?
- Сънувах битка, при Уинчестър.
Но не можах да видя как свърши. Бях прекалено слаб.
- Сънувай я пак! Искам да знам кой побеждава.
- А аз искам свеж въздух и светлина. Без тях не мога да сънувам сънища и видения.
- Това ли е всичко?
- Точно там, зад тези хълмове се намира остров, наречен Авалон.
Йосиф от Араметия, отишъл там от Ерусалим със Светия граал...
Чашата, от която Исус Христос пил на Свещената вечеря...
Тя има силата да нахрани гладните и да лекува болните.
Но Светият граал е изгубен за нас.
Много хора са го търсили, но никой не го е откривал.
Но някой ден човек с чисто сърце ще го открие...
и мирът и щастието ще се възцарят отново.
- Прекрасна история!
Както и ти.
От любовните спомени боли.
Светът ни се разкъсваше на парченца, но аз не бях загрижен.
Това бяха най-щастливите години от живота ми.
- Ти наистина ли си магьосник?
- Магьосник на жестовете.
- Имаш предвид, че ръцете притежават магия?
- Да.
- Понякога ръцете могат да кажат много повече от думите.
Могат да те посрещат...
Да просят...
Да се молят...
Ръцете могат даже и да...
Могат да пазят всичко толкова просто, като овалът на луната. Всичко е равно, няма част по-важна от друга.
- Мислех, че не правиш магия.
- Това не беше магия. Магията е нещо реално.
Това беше просто фокус...
- Отворете портите!
Привет Вортигерн, крал на Британия! Аз съм Маб, кралица на старата вяра.
- Какво те води насам. Маб?
- Мога да ти кажа как да сразиш Утър.
- Какво ще ми струва този съюз? Каква е цената на всичко това?
- Магьосникът - Мерлин.
- Искам го.
- Той е прекалено ценен за мен. Той вижда неща, има видения.
- Всеки може да има видения, ти нямаш ли?
- Не се ли виждаш победител?
- Да. Но не виждам защо ти би ми помогнала.
- Предпочитам ти да бъдеш на трона, отколкото Утър.
- Не вярвам в твоята стара вяра.
- Ти..
Ти не вярваш в нищо.
- Вярвам в себе си.
- Това не е достатъчно, за да победим.
- Разбирам. Утър ще донесе християнството на хората и това ще бъде твоят край.
- Добре, ще ти дам магьосника. Но ми кажи как мога да победя Утър.
- Принеси Нимуей в жертва на Великия дракон!
- Не е толкова лесно.
- Етика?
- Политика.
- Не мога да го направя. Тя е заложничка, придържа баща й верен към мен.
- Спешни новини, господарю. Лорд Арденте дезертира, присъедини се към принц Утър.
- Колко удобно, Маб.
- И за двама ни.
- Момичето ще умре.
- Нека Мерлин гледа!
- Бързо!
- Бягайте!
- Много добре, Мерлин, много добре!
Също както Йосиф от Араметия, аз отидох в Авалон. Не със Светия граал, но с нещо много по-ценно за мен.
- Сестри!
Моля ви внимавайте, много зле ранена е.
Докато монасите се молеха, аз мислех за отмъщение.
Монахините бяха по-практични.
Използвахме знанията си за древни билки и отвари, за да спасят моята единствена любов.
- Мерлин!
Много лошо е ранена. Сестрите правят всичко, което е по силите им, но трябва да се молиш с нас.
- Защо да се моля на вашия бог ако той ми я отнеме?
- Но това не е дело на Бог.
Прав си, не е.
- Знаеш ли кой го е направил?
- О, да. Знам.
- Маб!
Чуваш ли ме, Маб?
- Да, Мерлин.
- Ти погуби всички, които обичах.
Майка ми, Амброзия, а сега и Нимуей.
- Целта оправдава средствата. Направих го за теб. Искам да използваш силата си.
- Надигни се, скъпи Мерлин и бъди велик!
- Не, Маб. Ще те унищожа, заради това, което ми стори.
- Не можеш, Мерлин. Аз винаги ще бъда прекалено силна.
- Ще намеря начин.
- Никога.
- Тихо, не се опитвай да говориш. Пести си силите!
Не обръщай лице към стената!
Нимуей...
- Страшна съм.
- Важното е, че си жива.
Трябва да замина за известно време.
Но, когато се върна, ще бъде завинаги.
Ти винаги ще бъдеш красива за мен.
Господарке на езерото!
Това съм аз, Мерлин.
Нуждая се от помощ.
- За каква цел, Мерлин?
- За да надвия Вортигерн.
Той е съюзник на Маб и тиранин.
- Добър крал, лош крал... съдиш прекалено лесно, Мерлин.
Ще се научиш...
Давам ти Екскалибур.
Чувах музиката на меча.
А тя беше красива.
Сега, притежавайки меча на справедливостта, щях да се изправя срещу още един дракон.
Червен - това беше гербът на Утър.
А аз щях да го направя върховен, ако ми позволеше.
- Човек на име Мерлин иска да ви види.
- Добре дошъл в Уинчестър, Мерлин.
- Ти ли си Мерлин магьосникът?
- Магьосник! Християните тук не вярват във вашите богохулства.
- Това е ваш избор. Но дори и християни, навярно вярвате в свежите новини.
- Добри или лоши?
- Зависи от това как ги използвате.
Вортигерн ще ви нападне до дни.
- Никой не се бие през зимата.
- Необратимо е. Това са правилата. Воюваме през лятото, почиваме през зимата.
- Вортигерн не е заинтересуван от правила и традиции, той иска да спечели. И при други обстоятелства бих го подкрепил.
Армиите му вече потеглиха. Ако искате се възползвайте.
- Защо ми казваш това?
- Вортигерн е приятел на моя враг - Маб. А врагът на моя враг е мой приятел.
И освен това вече видях как червеният дракон побеждава белия. Пък и мисля, че може да излезеш почтен крал.
- Така ли мислиш?
- Крал Констант не беше. Трябва да се справиш по-добре от баща си.
- Предлагам ти услугите си на магьосник.
- Мерлин! Дължа ти извинение.
Беше прав за Вортигерн.
- Глупак, да напада през зимата.
- Може би аз бях глупакът. Да си мисля, че зимата ще ме защити.
Вече сме готови за него.
- Трябва да изберем бойно поле.
- Тук! Ще се биете тук!
- Имаш предвид край реката?
- Върху нея.
Трябва да слезе от хълмовете и да мине през реката, за да стигне Уинчестър.
Утър!
Това е мястото, където ще срещнеш Вортигерн...
...и ще го сразиш.
- Утър знае, че ще го нападнеш.
Той те очаква.
- Чудя се кой ли му е казал, че идвам.
- Мерлин.
- Значи драконът не го е убил. Ами момичето?
- Жива е.
- Толкова с твоите магии.
Няма значение. И без това никога не съм вярвал в тях.
- Ти си много смел човек, Вортигерн. Но толкова глупав...
Трябва да вярваш в нещо сега!
- В какво? Крал съм от 20 години и никога не съм бил побеждаван.
Не съм използвал никаква магия. Правех го с голи ръце.
Какво е това?
- Ще те пази.
- От какво се страхуваш?
Светът те подминава, оставяйки те назад.
Крале, кралици, стара вяра, нова вяра...
Всички се събират накрая.
Никога не съм се страхувал и никога няма да го направя.
- Вортигерн, гордостта ти...
Гордостта ти те обрича.
- Лорд Арденте! Предателят, който смени страните.
- Щеше ми се и аз да...
- Да не би да използваш някоя от магиите си срещу мен, Мерлин?
- Ще те убия по какъвто и да е начин, Вортигерн. Но ще те убия.
Само една сълза бе пролята за Вортигерн. Но гордостта му я отхвърли.
Плати за това с живота си.
- Това е могъщ меч.
- Това е Екскалибур.
Той може да бъде използван само от добър човек, за добра кауза.
- Разбирам.
Мислех, че сега мога да прекарам известно време с Нимуей.
Мислех, че Утър ще бъде добър крал и ще ми помогне да победя Маб.
Но никога не съм бил добър в преценките си за хората.
Винаги очаквах прекалено много от тях.
- Кромуел!
- Ваше височество, нека представя съпругата си - лейди Игрейн.
И дъщеря си.
- Добре дошли в Пендрагон, милейди! И ти...
- Моргана Ле Фей, ваше височество.
- Кромуел, ще ми позволите ли да танцувам със съпругата ви след тържеството?
- Ако негово величество пожелае.
- О да, да. Негово величество го желае много.
Мерлин!
Игрейн, тя е красива, нали?
- Красива и жена на друг.
- Но все пак красива...
Какво друго има значение?
- Ти наистина ли си магьосник?
- Така казват.
- Направи ми магия!
- Миеш ли се зад ушите?
- Това не е магия, а фокус. Всеки би могъл да го направи.
- Е добре. Тогава ти го направи!
- Ето, виждаш ли? Направих го.
- Права си, всеки би могъл да го направи.
- Моргана! Ела!
Едва бе сложил короната на главата си, когато всичко започна наново.
Реших да напусна и да ги оставя да се оправят сами.
- Мога ли да пояздя с теб?
- Разбира се.
- Вярвам в теб, Мерлин.
- Знаех го.
- Колко велика е силата ти? Може ли да накараш жена да ме обикне?
- Магията не може да създаде любов.
- А да убие съпруга й?
Игрейн! Искам я, Мерлин. Повече от всичко на света.
- Не можеш да я имаш.
- Знаеш ли какво е любов?
- Да Утър, тъжно е да ти кажа, че знам какво е любовта.
- Дай ми Игрейн!
- Тя не е моя, за да я давам.
- Тогава аз ще си я взема. Дори и това да означава война.
- Означава.
- Така да бъде. Имам Екскалибур.
- Много добре!
Дай ми меча! Ще направя заклинание.
- Кой се осмелява да ме събуди?
- Аз съм Мерлин. А това е Екскалибур.
- Откъде го взе?
- Подарък. От Господарката на езерото.
- Тя ми беше приятелка. Още от преди изгрева на времето.
Щом си спомням това, значи наистина съм стар.
- Моля те да пазиш Екскалибур. Докато добър човек не дойде да го прибере.
- Значи ще го пазя завинаги.
Ако не и по дълго...
- Измами ме, Мерлин!
- Нали съм магьосник, Утър. Това ми е работата.
Мечът е твой ако успееш да го вземеш.
- Къде си, Мерлин?
- Това е Авалон. Пътешествието свършва, сър Рупърт.
- Искрено се надявам да е така.
Знаеш ли, не сме толкова млади както преди.
- Така е. Хайде, стари приятелю!
- Не съм готова да ме видиш.
- Нека аз преценя.
- Аз съм чудовище.
- Не мога. Маб е прекалено силна.
Напусни това място и ела с мен!
- Не съм готова да се покажа пред света.
- Кога ще бъдеш готова?
- Не знам.