The Football Factory (2004) Свали субтитрите
Преди години на същите тези улици
банди от футболни хулигани водеха битки.
Мутрите определяха себе си като фенове на клуба но всъщност
бяха обикновени хулигани сеещи вандализъм.
Имената на отбори като Челси и техните заклети врагове Миуоу
станаха синоними за футболен вандализъм.
Причината за изчезването на футболните хулигани
е или появата на "екстази" и рейв културата
или че те - мутрите, просто се отегчили...
- Грешиш, приятел.
Не сме изчезнали. Само си почивахме. Да не мислиш, че ще се надрусаме и ще танцуваме?
В човешката природа е желанието за борба. Когато наркотиците вече не действат
отново се връщаме към футбола.
ГОСТУВАНЕ НА ТОТНЪМ
Бил се обажда. Какво? Как така къде съм?
Нещастник.
- Наистина. Накъде да вървим?
Престани да се правиш на идиот. Какво не му е наред?
Какво каза?
- Нищо.
Как така нищо?
- Хайде. Трябва да го намерим.
Ще се срещнем с Били. Готови ли сте? Изчакай.
Харис звъни. Кажи, приятел.
- Само проверявам дали всичко е наред.
Не искам да стават издънки.
Насам!
Време беше.
Знаеш ли къде е кръчмата?
- Да, къде са другите?
Идват. Те ще са около 25 човека. Предостатъчно.
Обратно зад ъгъла! Като минем тогава се присъединявате!
Марш!
- "Марш."
Бил, Харис е.
Да. Ще се видим там.
Къде беше снощи? Защо не дойде на чашка?
Едни глупаци ме занимаваха цяла нощ.
Някой ден ще си изпатиш.
Няма да е скоро.
Има някой пред кръчмата. Някакво хлапе.
Вървете. И по-тихо.
Какво се размотават?
Тихо! Тихо!
Тихо, казах!
Животни! От къде се появихте?
Вие не сте мъже!
Вие сте шибани путки!
Ще седиш в шибан офис и някакъв шеф ще ти казва какво да правиш.
В края на деня ще се прибереш в уютния си дом
и ще се преструваш, че всичко това не се е случило?
Или поне веднъж ще направиш нещо различно?
Ще си кажеш "Майната му!" Няма да го правя вече. Чувствам се жив единствено чрез насилието.
Гостуване на Тотнъм? Обожавам го!
'ФУТБОЛНА ФАБРИКА'
Идеално мина. Е, някои изядоха някой юмрук повече.
Пред кръчмата се държеше като ученичка. Направо му отнесоха поличката.
Така го отнесе...
Бам! Бам! А краката му като на танцьор.
Защо не беше на предната линия като мъжете?
За да не свърша като теб.
- С Роб бяхме родени в един и същ ден и болница.
Първият урок, който ми даде старият беше...
Какво ще направиш, ако някой те нарече путка?
- Ще го сритам в топките.
Браво, синко.
- Правихме всичко заедно. Дори си хванахме сестри.
По-бързо, гладна съм.
- Но с Роб не се чувстваш като пълноценен мъж.
Той имаше естествен талант.
- Господи, на Род му е като костур.
Късметлийка. На Томи му е като цаца.
- Да идем да си намерим трева.
Уил ни разказваше истории за времето, когато се е бил за Британия.
Смята, че борбата с тероризма е нищо в сравнение с войната в джунглите с японците.
Макар и скучен понякога, беше добър човек.
Отвращаваше ме начина, по който правителството се отнасяше към старите герои.
Цял живот се стремят да те направят обикновен. Дрехи, секс...
Обикновено насилие. Ако не си обикновен си нищо.
Истината е, че обичам да се бия. Нищо ми няма.
Не съм болен. Като Били Брайт съм.
Като дете беше с наднормено тегло. Затова другите го биеха.
Но не можеше да избяга, затова се научи...
- Шибани педалчета!
Край!
Мислите, че ще живеете до нас? Хайде, синко.
С такива родители никога нямаше да стигне до Грийнпийс. Беше един от първите
футболни фенове който намери полза в навлизащата вълна от дрога.
Барман, три бири.
- Проблемът е, че надрусан
не те е страх от нищо и никой. И това те прави напълно безразличен.
Бил, да се махаме. Поне десетина фена ни зяпат.
Майната им. Искам да пийна.
Чудесна бира.
- Да се махаме.
Колко каза че са?
- Десетина. - И кой ме зяпал?
Кой?
- Едрият с шапката.
Мисли му ако аз те видя пръв!
- Лоша идея за завършек на деня.
Шибани нещастници!
Вътрешно Били бе още по-злобен. По-озлобен от дебелото хлапе, озлобен от съседите индианци.
Беше се заклел да не бъде обикновен.
Харис бе по-умен от Били и всички го уважаваха,
защото ръководеше нещата като военна операция.
Вътрешно в себе си, били го знаеше и затова мразеше Зебадий. Защо?
Зебадий боготвореше Харис, защото се грижеше за него и винаги
щеше да си остане побойник.
Но не можеш да го виниш. Израснал в уличната джунгла дишайки лепило.
Онези дни се водеше война на всеки ъгъл.
И знаеш какво трябва да направиш, за да спечелиш.
Саймън МакКарти, изправи се.
Имаш ли да кажеш нещо?
- Майната ти!
И можеш да кажеш на всички, които имат проблем с мен, да си го начукат!
Аз лично не бих казал точно това.
Ограбваше къщи с приятелчето си. Но и двамата си оставаха педалчета.
Наричаха го Зебадий защото обичаше наркотиците, но някой ден...
Някой ден това щеше да го погуби.
Изпъни ръка.
- Какво?
Изпъни ръка.
Хлапе.
Изпъни ръка, Бил.
Какво?
- Изпъни ръка, за да видим колко си голям.
Обиждаш ме?
Не, само се шегувам.
- Шегуваш се?
Какво?
- Какво "какво?"
Само се шегувах. Нали знаеш?
- Не, не знам.
Ти се шегуваш, нали?
- С никого не се шегувам.
Сериозен съм. Защо мислиш, че можеш да идваш тук
и да ме излагаш пред приятелите ми?
Не съм целял това, Бил. Беше шегичка.
Само шегичка? И защо се наричаш Зебадий?
Ти си боклук, също като баща си.
Пияница. Защо ли изобщо се занимаваме с теб?
Остави, Бил.
- Какво да оставя? Искаш ти да го изядеш ли?
Той е само хлапе.
Чуй ме добре, Том. Това не е оправдание.
Достатъчно голям е да се грижи себе си.
Ще ти кажа нещо, шибан Зебадий,
трябва да ти сритам задника и да ти дам урок.
Имаш ли какво да кажеш?
Аз...
- Стига си мрънкал.
Хвана се!
Направо се беше разревал!
Харесва ми как се връзват. Какво?
Престани.
- Няма да има нищо такова в Австралия.
Следващата седмица сме там.
- И без това ми се иска нещо повече от коктейл.
Само слънцето ме притеснява.
- Нали ще съм до теб?
Това е идеята.
- Уил, Албърт, искате ли по чаша?
Не харесваха Брайт, защото се правеше на побойник.
Уил и Албърт са били деца, когато са ги повикали на фронта.
Били са в първия десант на 6 Юни. Единственото нещо, което ги е поддържало
в битките за Европа е била волята за живот.
Прибраха се като герои и се ожениха на една и съща церемония.
И погребаха съпругите си заедно. Нанесоха се един над друг.
Винаги да могат да се наглеждат.
- Смешно! Много смешно!
Добре ли си? Леко. Леко.
Аз ще отворя. Полека.
Дай да помогна.
Времето доста ви е променило. Но на кой ли му пука?
Имахте значение, когато Глутницата нападаше през 70-те.
А какво имате сега? Слухови апарати.
Държавата вече не се грижи за никой. Преди постоянно имах клиенти.
Но вече не. Сега висиш по цяла нощ.
Каква ирония. И трябва да е пълнолуние, за да видиш клиент.
Тази държава е изградена върху добри хора като вас.
Но няма достатъчно такива.
Нека помогна. Настани се удобно.
За мен беше привилегия да возя двама господа като вас.
Аз черпя.
- Не ставай глупав. Возеше инвалиден стол.
Настоявам. За мен беше чест.
До скоро. И се пазете.
Какъв смотаняк.
- Да отиваме на танците.
Смешното беше, че всички таксита правеха така. Приятелството беше в основата на държавата.
Но това беше минало. Сега ги очакваше Австралия, където да доживеят старините си.
Здравей, Мейвис, скъпа.
Как си?
- Тъжна от заминаването ви.
Събрахте ли си багажа?
- Разбира се.
Няма ли да се сбогуваш?
Можеш и по-добре.
- За какво говориш?
Не знаеш ли?
- Гнусен старец!
Томи Джонсън ми даде подарък на сбогуване. Домашно отгледан джойнт.
Наркотици? Аз пък предпочитам това.
След няколко седмици ще гледаме залеза от другият край на света.
Ще имаме хубаво обкръжение.
Мили от цици с бронзов тен.
Опакова ли вече?
- Още не.
Моят куфар седи готов до входната врата от 3 дни.
В случай че нещо се случи.
- Винаги песимист.
Знаеш ли, Албърт?
- Какво?
Чувствам се замотан.
- Ти винаги си замотан, старо куче.
РАЗТОВАРВАНЕ...
Шибан побойник.
Виж онези двечките.
- Не изглеждат много добре.
Млъквай. Екстра са.
Хей, сладурчета.
- Да, вие двете.
Какво ще пиете?
По няколко текили? Пиете ли текила?
Барман, на двете сладурани по две текили.
Лондон се променя към лошо.
Всички добри хора са преместени насила в тези предградия,
а емигрантите съсипват държавата.
Всички помним когато...
- Ще млъкнеш ли?!
Нямам търпение да ти видя бикините.
Виж какъв задник.
Само виж какъв сладък задник.
И твоя ли заспа, Тамика?
- Да.
Шибаняци!
- Моят е като костур.
Късметлийка. Аз пък имам цаца.
Как ли ще се почувстват сутринта?
Шибан престъпник! Дойде в къщата ми
и преспа със сестра ми против волята й. Загазил си.
Никой не знае, че си тук. Ясни са ми хора като теб.
Свършено е с теб. Следващия път като се събудиш...
Като дете си щастлив да бягаш от битка като откачен,
но пораснеш ли, започваш да мислиш, че може и да не се изправиш. Кой знае?
Трябва да се запиташ дали си струва?
Глупак.
Какво?
Какво са това?
- Цветя.
Какъв сорт?
- Лилии.
Тогава какво правят при хризантемите?
Съжалявам.
Глупак!
Какво?
- Някой те търси.
Кой?
Няма да има сблъсъци.
Е, има няколко луди глави.
Ще гледам да ги държа мирни до 11:00 в Неделя.
Можеш напълно да разчиташ.
Пак ще ти звънна.
Радвам се да те видя.
- Как си?
Чух, че сте направили добър бой в Тотнъм.
- Твоите момчета от Миуоу има какво да научат.
Така е. Трябва да се срещнем. Ще е забавно.
- Млъквай.
Знаеш къде да ни намериш когато пожелаеш.
- Ще дойде и това време.
Какво имаш за мен?
Мамка му!
Колко от това можеш да намериш?
4 килограма.
- Ще ги взема.
Искам парите в брой.
Какво? Повтори.
Шегуваш се.
Веднага тръгвам към болницата. Ще се видим там.
Проблем, Фред?
- Един от моите, Тери.
Някой го е изпраскал с бухалка за крикет.
- Шегуваш ли се?
Добре ли е?
- Още не знам.
Трябва да вървя.
- Ще ти запазя стоката.
Ще ти звънна по-късно.
Какво правиш? Закъсня.
Не започвай. Имах проблеми.
- Мислех, че си сериозен.
Какво е станало.
- Не ти трябва да знаеш.
Прав си. Не искам. Интимничиш с хризантемите.
Сериозно ли е?
Пак си се напил, нали?
За какво ти плащам? Върви!
ЖРЕБИЯ ЗА 3ти КРЪГ
Какво ще кажеш? Дебелак.
Като фокусник си.
Шегуваш ли се? Това е Прада ебалник
Все тая. Иди донеси дрогата.
Ще ходим ли някъде?
Трябва да намерим телевизор да гледаме тегленето.
Не се тревожи.
Това е най-лесното.
Всеки път така казваш и нищо не става.
По-полека. Какво ти става? Прекаляваш.
Виж това.
- Хайде.
Вече започва.
А ако някой дойде?
Не се тревожи, пълни джобовете.
Зийд! Зийд!
- Какво?
Това е телефон. Да се обадим на Тед.
Какво?
- Да го питаме за дрога.
Ще го видим и ще го питаме лично.
- Може дрогата да свърши.
Няма да се обаждаш на никой. Дай телефона. Вземай нещо.
Хайде.
Или усили звука или им кажи да млъкнат.
Успокой се, Бил. Не си струва.
- Не и за теб.
Спокойно.
Ще млъкнете ли свини чорбарски? Искам да гледам телевизия.
34 срещу 14.
- Портсмут.
Миуоу.
- Срещу 38. Челси!
Да, мамка му!
Нищо не чувам.
Какво казва?
- Не чувам.
Да!
Шибания Миуоу!
- Миуоу и Челси не се обичат много.
Като животни са. На глутници. Навсякъде са.
Дори и в заведението.
Били прекара обичайната си тиха и спокойна вечер със семейството.
А аз междувременно се чувствах като Меджик Джонсън, не във форма.
Карай! Бързо! Тръгвай! Тръгвай!
Не във форма.
- Лондон е красив, нали?
Има много нощни заведения.
- Млъквай! Скучен си!
Никой наистина срещата с Миуоу по пътя към купата.
Враждебни тълпи ще създадат трудности на пътуващите
фенове. Особено тези на Челси.
Точно така, Дик. Сигурен съм, че ще има сериозно полицейско присъствие.
Надявам се да не се стигне до сблъсъци....
ГОСТУВАНЕ НА ЛИВЪРПУЛ
Какво е станало?
- Някакви глупаци ме ядосаха снощи.
Дръж.
След като се паднахме с Миуоу всичко това изглеждаше безсмислено, но Харис каза,
че е тренировка. Всички, искащи да дойдат в западен Лондон трябваше да са в добра форма.
Пък и отбора заслужаваше добра публика.
И аз заслужавам, Бил.
Някой казвал ли ти е, че много говориш?
Добра е.
- Какво са взели, Бил?
Телевизора, ДВД, мобилния, дори Плейстейшъна на децата.
Мобилния? Звъни на номера си,
да видиш дали още е активен.
Може да разбереш нещо.
- Трябва да са малоумни, за да го оставят.
Но ако е така, ще ги побъркам.
Ало?
Мъртъв си.
СЕВЕРЪТ
Изчезвайте, шибаняци!
Това да ви е за урок. Да тръгваме.
Мамка му!
От къде сте, приятели?
- От близо.
Фенове на Челси сте, нали?
- Да.
Дано да можете да бягате бързо.
Да ви видим, шибаняци!
Нещастници!
- Кой бяга сега, а?
Ела тук. Нищо не си разбрал, нали?
Добре, че аз ги накарах да спрат. Глупаци!
За какво беше всичко това?
- Но се справихме, нали?
Били искаше да убие Зебадий, четеше се в очите му.
Но докато Харис бе наоколо не можеше да го докосне. Били и Харис не се обичаха.
ЧЕЛСИ
Без изцепки, кротко и спокойно.
След 5 минути отново тук.
- И без побоища.
На нас ли го казва?
Какво ви каза Били?
- Да върнем нещата утре.
И да се извиним на жена му и децата.
- Извадихте късмет.
Можеше сега да сте в болница.
Помислихме, че ще откачи и няма да ни проговори повече. Нарече ни педалчета.
Вие сте педалчета. С него шега не бива.
Сега можете да се докажете срещу Миуоу.
- Това може да го омилостиви.
И едно от тези.
Как са могли? Ще ги смачкам!
- Спокойно. Не е било нарочно.
Те са си деца.
- Глупаци.
Фенове на Саутхемптън.
Къде?
- Виж там.
Те са. Тихо.
Наведете се. Ще приберем бирата и после ще ги оправим.
Какво правите?
- Фенове на Саутхемптън.
Зарежете. Ще закъснеем.
- Зарежи. Хайде.
Не, ченгетата са там.
Не ме ли чухте?
Идиот!
Можеш ли да повярваш?
- Вървете!
Какво зяпате?
Трябва да са сгафили нещо на път за Ман. Юнайтед.
Феновете на Челси се мразеха с Миуоу и Уестхям.
Тези срещу нас.
Хладничко е вечер.
- Да пием по една бира.
Добра идея. Ами ти, Том?
- Ще ида да пикая и идвам Поръчайте ми.
Светла?
- Нормална.
Добре.
- До скоро.
Какво става, г-не?
Какво ви се е случило?
- Пребиха ме.
Ами ти?
- Аз?
Аз съм мъртъв.
Бил! Род!
Къде сте? Бил!
Бил!
Мамка му!
- Какво викаше?
Викал съм?
Сънувах.
- Млъквай!
Какво ви е, Брайт? На 40 сте и още сте фен.
Виждал съм по съвестни деца в този съд.
- Какво казахте?
Как можеш да ми говориш с този тон, дебел шибаняк?
По добре да съм фен на някой отбор
отколкото да правя секс, за да изкарам пари за дрога.
Много съжаляваме, сър. Няма да се повтори.
Надявам се. Ще предам доклад и ви чакам тук след месец за присъдата.
И ако се изправите пред мен преди тази дата, няма да се поколебая
да ви лепна поне 5 годинки.
- Никой не прие нещата сериозно.
Странното у Род е, че не е Брат Пит, но има нещо у него,
защото все му се лепят. Сигурно знаят, че има добро чувство за хумор.
Хайде, Албърт! Ще изпуснем полета.
Искам лалета, Ед, докато не са свършили.
- Какво става, Том?
Старият Албърт много ги обичаше, ще им се радва.
Много умно, Том.
Тъжен съм.
- Това не е причина да ми се правиш на умник.
По-полека.
Полека? Нека ти кажа нещо. Какво ти става?
Няма ли да пораснеш?
Нали искаш да остарееш?
Престани с глупостите.
- Какво?
Ти си умен. Ще се сетиш.
Ето. Нека са от двама ни.
Томи, помисли си.
Шибаняк.
Шибаняк.
ПОМИСЛИ СИ, ТОМ!
Какво правиш тук?
- Дойдох да отдам уваженията си.
Няма нужда. Ти дори не го познаваше, нали?
Нали?
Слагай си шапката и изчезвай.
Изпарявай се.
И не забравяй уговорката ни.
Защо го правят Харис и Брайт?
- Едвам ги спирам.
Те са глупаци, Том. Харис мисли, че сме свързани, защото участвах във войната.
Но не осъзнава, че се бих, за да спра хора като него с фашисткото им мнение.
А Бил е идиот.
Все още ли ще пътуваш за Австралия?
- Имам излишен билет, ако те интересува.
Може да ти е от полза.
Направи услуга на себе си. Стой настрана от тези неща.
Спокойно, Уил. Всичко ще е наред.
- Внимавай.
Следващия път като посетиш гробищата може да е в ковчег.
МИУОУ СРЕЩУ ЧЕЛСИ ДЕЦА
Хайде, давай! Покажи им.
Какво съвпадение, че децата играят точно преди да се срещнем за купата.
Още от тук си личи кой е по-добрия.
Значи вие трябва да идете да играете на село.
До колкото помня, последния път вие бягахте.
Бягахме от радост.
- Да, бе.
Ще взема лимони, да не сме толкова радостни.
- Няма нужда.
Ще видим кой кого, глупак.
- Ще ви направя лимонада, балъци.
Кога? Когато загубите? Дебел шибаняк.
Минахме на лични обиди, а? Какъв ти е проблема, че и двата ти крака са леви
или че не знаеш какво да правиш с топката?
- Да не говорим кой колко играе.
Ти трябваше да си дясно крило, но и Скуби Ду е по-концентриран от теб.
Ей сега ще те концентрирам на теб.
- Ще чакаме до мача
или искаш да се разберем сега?
- Ти винаги се биеш като жена.
Тогава спри да биеш жените, лъскачо.
- Какво каза, нещастник?
Чу ме, дебелако.
Всички чакаме мача с нетърпение.
- Добре.
Ние също.
- Надявам се.
Хайде, момчета. Давайте!
Какво правите, глупаци?
- Какви са тези глупави тениски?
Какво разбираш ти, тъпак?
МЛАДЕЖКИ ШАМПИОНИ НА ЧЕЛСИ ПО ДАРЦ
Кой от вас открадна Плейстейшъна?
Аз.
Шибаняк, изпъни си ръката.
- Какво?
Казах да си изпънеш ръката.
- Зебадий си го изкара на малките заради Били.
Едно хлапе.
- Дай да те видим теб.
Ядосваш ли ме?
- Кой ли щеше да си го изкара на него?
Род зариби гаджето и сега тя искаше да се запознае с приятелите му.
Томас.
- Томас.
Трябваше да знаеш, че не обичам да ме наричат така, ако беше чела обвиненията.
Аз. Падам си по изкуство.
Също като Род.
Страхотно.
- Господи, беше се превърнал в най-лошото.
Буржоазен боклук. Искаше ми се да пребия кучката.
Изглежда готин.
Бил, Том е, отегчен съм до гуша.
7 сутринта в офиса. Ще взема инструменти. "След час в кръчмата. Ще взема прах."
Какво ще кажеш?
- Екстра е, Бил.
Какво ще искаш днес, Били Бой? Масаж на главата?
Това със сигурност би ме довършило.
- Искаш ли екстри?
Не.
- Джонсън!
Сигурен ли си, че не искаш да те закарам?
- Не, всичко е наред.
Бил, може ли да поговорим?
- Разбира се.
Просто... Не мога...
Не знам... Не мога... Разбираш ли?
- Да, разбирам.
Наистина ли?
- Да, разбирам.
Мамка му! Мислех, че съм само аз.
Случва се на всички. Не се тревожи. Това ще те оправи.
Благодаря, Бил. Страшен си.
- Заповядай.
Какво?
- Вълшебен прах.
Всичко хубаво.
- Трябваше да го предвидя.
Помоли Били за съвет и ще ти даде Виагра.
Едва ли щеше да ми реши проблемите.
СТРУВА ЛИ СИ, ДЖОНСЪН?
Мамка му. Пак ли ти?
- Какво искаш, боклук?
Съжалявам, приятел. Обърках се.
- Качвай се.
Лондон по това време е прекрасен.
Пък и сраната ни е фантастична. Обичам я...
Хайде.
Мамка му!
- Сигурно Зебадий го е направил.
Хайде! ЗЛОВЕЩО ПРЕДЗНАМЕНОВАНИЕ
Събуждай се, сънливецо. Направила съм ти кафе.
Родителите ми идват в Лондон този уикенд. Искам да ви запозная.
Знаеш, че имаме мач с Миуоу.
- Толкова ли е важен?
Не може ли друг път?
- Не може.
Предпочиташ футбола?
- Обожавам го.
Това е само игра.
- Обожавам го.
Родителите ми идват веднъж на няколко месеца.
- Още по-рядко имаме мач срещу Миуоу.
Къде тръгна сега?
- На работа.
Да поговорим.
- Няма за какво да говорим.
Ако не се запознаеш с родителите ми в събота никога няма да се запознаеш с тях.
Благодаря.
Заповядай, Уил.
Ще ти дойде добре.
Срещата с Миуоу този уикенд трябва да оживи нещата.
Знам, че никога няма да поискаш, но ако ти трябват пари...
Имам малко в излишък. Не съм като Род.
Не се ли готвиш за семейство?
И твоето време ще дойде.
Никога ли не ти се е искало?
Понякога се виждам в задния двор с две дечица около мен.
Ще си играем.
Деца, а?
- Защо не?
Как ще се казват?
- Дориан.
Какво ще кажеш?
- Дориан...
И двамата?
Вероятно.
А ако са момичета?
Дориа.
- Ти си добро момче, Том.
Наглеждай ми портфейла. Отивам да пикая.
Дориан.
Опасно е да се навъртаме тук сега, Фред.
Не по опасно от всеки друг ден.
Само да намеря Томи Джонсън и се махаме.
- Сигурно се е покрил.
Може би.
Ти, кльощавия. Ела.
Аз?
- Да, ти. Ела!
Познаваш ли Томи Джонсън?
- Джонсън?
Не съм го чувал.
- Така ли?
Да.
- А ти как се казваш?
Какво?
- Питах как се казваш ти?
Дориан.
Дориан? Звучи като име на торта.
Просто име.
- Докажи го.
Какво?
- Не ме зяпай. Докажи го!
Покажи документи.
Не си нося портфейла.
Хайде, разкарай се.
Почакай.
Да видим кой си в действителност. Дай ми телефона.
Кой е?
- Ало?
Там ли е Дориан?
На косъм беше. Хайде, да се махаме.
Сега какво, Фред?
- Ще опитаме в друга кръчма. Все някъде ще е.
Да не се напика?
- За малко беше.
Щом видях че те последваха веднага се усетих. Научих този трик в армията.
Определено ще си кръстя децата Дориан.
- За Дориан.
Много те обичам понякога.
- Аз теб също, Джонсън.
Ще им покажем на Миуоу. Намерили с кой да се ебават.
Не го казвай, Род.
- Какво?
Знаеш.
- Майка й и баща й ще идват.
Марк, дай още една.
Ще ти трябват там, за където си тръгнал.
Как сте, г-не?
Зле. А ти?
- Все още съм мъртъв.
Съжалявам. А аз?
- Ти още си жив.
Кой си ти?
- Не знам.
Имам превръзки.
ГОСТУВАНЕ НА МИУОУ
Този уикенд ще се играе третият кръг за купата.
Дербито ще е между лондонските Миуоу и Челси. Истинската битка ще е извън игрището.
Полицията удвои усилията си да предотврати евентуално насилие. Стойте далеч от Миуоу в събота
и се присъединете към нас в прякото предаване.
Здрасти, Бил.
- Как е, Тед?
Как си приятел?
- Не се оплаквам, Били.
Също като преди. Всички знаете какво да правите.
Събираме се и тръгваме.
- От къде?
От къде?
- Не много далеч. Навсякъде имат съгледвачи.
Не трябва да ни усетят преди да се съберем.
- Ами Били?
Какво за него?
- Винаги ни е водил...
Майната му. Чуйте ме всички.
Всичко го познаваме. Вече не може да се контролира.
Станал е опасен за всички ни. Откачалка.
Ще минем и без него.
Забравете го.
- Не можем да го оставим сам.
Той е част от това.
- Вече загуби тази част.
За съжаление. Вижте на какво прилича сега?
Не става за нищо.
Бил.
Бил!
Какво ти е?
Добре ли съм, според теб?
- Какво?
Добре ли съм?
- Разбира се.
Ела.
Яж.
Красив си, като в деня на сватбата ни. Къде са ти медалите?
Не можеш да заминеш без тях. Ти си герой.
Не мога да ги намеря.
- Намери ги.
Направи ме най-гордата жена.
Не се промъквай така!
- Спокойно.
Защо не дойде в кръчмата снощи?
- Заспах.
От кога започна да ти пука?
- Притесних се.
За мен?
- Явно не е било нужно?
Това за какво е?
За Миуоу.
- Не можеш да носиш оръжие.
Това е сигнален пистолет. За паника.
Нали не смяташ да убиваш някой?
Ти си болен. Не е нужно да доказваш нищо.
До скоро.
Не ме гледай!
Ходи си го начукай!
Майната ти!
- Видя ли го тоя?
За какъв се мисли?
Нямаш право!
- Майната ти!
Майната ти, дядка!
Вече знам кой съм.
- Покажи ми.
Хайде, мързеливец. Днес е мача с Миуоу.
Добре ли си?
- Шегуваш ли се? Не мога да си стоя на краката.
Какво ти е? Все едно си видял призрак?
- Зеб...
Чуй ме. Ней-добре...
- Какво, Том?
Хайде, изплюй го.
Пази се. Може да стане грозно.
- Не се притеснявай за мен.
Да вървим при другите. Ще ги смажем днес!
Хайде!
Том, къде е Род?
- Майната му!
А ти как си?
- Много превъзбуден.
Съжалявам, малко съм размазан.
- Скъпи, не си ли пил кафе?
Чудесно, Божоле.
- Всъщност е Шардоне.
Няма значение, остави го на масата.
Разкажи ми повече за климатиците, Родни.
Климатици?
- Нали ръководиш фирма за климатици?
Ами имахме няколко инсталации наскоро,
през лятото има повече работа, непрекъснато сме заети.
Но този уикенд съм свободен. Изкарвам достатъчно за по чашка.
И наистина много обичам футбола.
Единствената игра, която може да преобърне стомаха ми.
И не вземам наркотици. Поне не редовно. Но са чудесен начин да се отпуснеш.
Нали? Но какво ли знаете?
Не искам да свърша като вас. Обикновени граждани скъсващи си гъза,
с престорена изисканост и фалшиви ценности. Просто имаме различни мирогледи.
Приятелю, може ли сметката?
Аз ще почерпя.
Знаех си, приятелю. Липсваше ми.
Готови ли сте за нас?
- Готови сме. Приготвили сме ви посрещане.
Пак ли се занимаваш с деца?
Ще ти покажа какво правят мъжете.
- Ами да видим колко са мъже.
Елате ни намерете, лайнари. И внимавайте, ще сте на наш терен.
Далеч от тълпите и полицията. Пазете се.
Да ги разбием!
Здрасти, Том.
- Как е, малък?
Всичко е чисто.
- Къде са нашите?
На път.
- Наглеждай моста.
Заемам се.
Всичко наред ли е?
- По мед и масло.
Къде си, синко?
- На моста. Всичко е спокойно.
Отваряй си очите. Идваме.
- Ще ви звънна ако видя нещо.
Добре.
- Чао.
Всичко е чисто.
- Браво.
Какво правиш?
- Това, което трябва.
Искаше да се отървеш от мен? Не си познал.
Който избяга, ще бъде тежко наказан. Ясно?
Тихо. Наредете се. Наредете се!
Готов ли си?
- А ти?
Имам лошо предчувствие.
Мислеше, че ще ти се размине, а?
От колко време съм тук?
Няколко дни.
За малко да свършиш на гробищата.
А ти какво правиш тук?
- Те казват сърдечен удар.
Аз мисля, че ми дойде в повече.
Момчетата ти донесоха малко грозде.
Какво стана със Зебадий? Чернокосия младеж?
Тази отрепка? Добре си е.
- Слава Богу.
А Австралия, Уил?
- Летя следващия вторник.
Ами ти?
Какво аз?
Струваше ли си?
Брайт, вие сте лош човек, нямам избор освен да ви пратя в затвора
за 7 години. Отведете го.
- Ти ли ще кажеш, глупак?
Корумпиран боклук. Хора като теб са виновни!
3 счупени ребра, напукан прешлен, счупено коляно,
25 шева по гърба и лицето.
След всичко това се запитваш дали си е струвало?
Оставям на вас да решите.
Една бира за човека.
Жена му си изплака очите като чу присъдата.
Къде отиваш, палячо?
- Дай ми минутка.
Зеб, остави малко и на мен.
Какво става? Шибания Зебадий?
Превод ThePATRIOD RE: COME_ON_LEVSKI