Trainspotting (1996) Свали субтитрите
Избери кариера. Избери семейство.
Избери си голям скапан телевизор.
Избери пералня, кола, музикална уредба
и електрическа отварачка за консерви.
Избери здравословен живот, нисък холестерол
и личен зъболекар.
Избери ипотека с фиксирана лихва.
Избери си първи дом, приятели.
Избери спортни дрехи и подходящ сак.
Костюми на изплащане в различна цветова гама.
Избери девиза "Направи си сам". И после се чуди кой си в неделя сутрин.
Избери да седиш и да гледаш затъпяващи телевизионни състезания,
докато нагъваш полуфабрикати.
Томи, давай!
И най-накрая избери да изгниеш,
напикан в мизерния си дом.
Да бъдеш пречка за егоистичните,
шибани изчадия, които са се пръкнали от теб, за да продължат рода ти.
Избери бъдещето. Избери живота.
Но за какво ми е да правя всичко това?
Аз си избрах да не избера живота.
Избрах си нещо друго.
Причините...
Няма такива.
На кой са му притрябвали причини, когато имаш хероин?
"ДОБРЕ ДОШЛИ ПРИ СВЕТАТА МАЙКА"
"Голдфингър" е по-добър от "Д-р Но".
И двата са много по-добри от "Диамантите са вечни"
Което се доказва от слабата му посещаемост.
В това отношение,
"Кълбовидна мълния" имаше забележителен успех.
Хората си мислят, че всичко е заради нещастието, отчаянието,
смъртта и всякакви такива лайна, което не може да се отрече...
Разкарай се, сливо заспала!
Но това, което забравят, е удоволствието от него...
Иначе защо бихме го правили.
- Да го направя ли?
- Да.
Чист е като девствен сняг, Дани.
Все пак ние не сме някакви тъпанари.
Е, поне не чак такива тъпанари.
Вземи най-добрия оргазъм, който си имал,
умножи го по хиляда и пак ще си далеч от истината.
По-хубаво е от всяко чукане.
По-добро е от който и да е скапан кур на света.
Когато си надрусан имаш само една грижа
- да си намериш наркотик.
Когато не си, започваш да се тревожиш за всякакви други лайна.
Нямаш пари - няма пиячка.
Имаш пари - напиваш се като свиня.
Не можеш да си намериш гадже
- никакъв шанс за чукане.
Имаш гадже - куп главоболия.
Трябва да се грижиш за сметките, за храната,
за футболен отбор, без нито една победа,
за човешките взаимоотношения...
и за всички онези неща, които губят значение,
когато честно и откровено се придържаш към иглата.
Бих казал, че тогава той демонстрираше мъжественост.
Имаше нещо от излъчването на някой като Купър или Ланкастър,
...но в съчетание с находчив ум,
което го правеше неподражаем в главните роли.
В това отношение е най-близо до Кари Грант.
Единственият недостатък, или поне главният недостатък е,
че трябва да търпиш разни тъпанари, които ти разправят...
Никога не бих си тровил тялото с тези лайна.
Разни шибани химикали...
По никой начин!
Пропиляваш си живота, Марк...
...като си тровиш тялото с тези боклуци.
Провали всички шансове, които имаше, сине.
Да си вкарваш тази мръсотия във вените.
От време на време дори аз изричах магическите думи.
Край, Суони, зарязвам тази глупост.
Сериозно?
Да, приключвам с тези лайна.
Ти си знаеш.
Този път е окончателно и безвъзвратно.
Май и преди съм го чувал.
По метода на Улавия.
При него подейства май, а?
Той винаги си е бил слаб духом.
Но знае много за Шон Конъри.
То едва ли е достатъчно.
Нуждаеш се от още една доза.
Не мисля.
Дълга нощ те чака.
Наричаме го "Светата Майка",
заради дългия му стаж с дрогата.
Разбира се, не бих се отказал от една доза.
Все пак доста работа ме чака.
Отказване от дрогата, етап първи
- подготовка.
Необходима ви е стая, която няма да напускате.
Успокояваща музика. Доматена супа - 10 кутии.
Гъбена супа - 8 кутии, консумира се студена.
Голяма кутия ванилов сладолед.
Магнезиев гел - една бутилка.
Парацетамол, освежител за уста, витамини,
минерална вода, люкозад, порнография.
Един дюшек.
Кофа за урина, друга за лайна и една за повръщане.
Един телевизор.
Шишенце валиум, което си набавих от майка ми,
която по свой, социално приемлив начин,
също е наркоман.
Вече съм готов.
Всичко, което ми трябва, е една последна доза,
за да успокоя болката, когато ефектът от валиума премине.
Майки, здрасти. Марк Рентън е.
Нуждая се от помощта ти.
Типично за Майки Форестър.
Каква е тая глупост?
При нормално стечение на обстоятелствата
нямаше да си имам работа с тоя помияр,
но случаят не беше такъв.
Опиумни супозитории.
Идеални са за твоята цел.
Бавно се разтварят
- постепенно те отпуска.
Произведени точно по мярка за теб.
Искам да се боцна.
Това е, което имам.
Взимаш го, или се разкарваш.
По-добре ли ти е сега?
Толкова ми е добре,
че мога да си ги сложа отзад.
Хероинът те запича.
Последната доза обаче беше доста отдавна.
Свещичките вече започнаха да се топят.
Вече нямам запек.
Мечтая си за едно солидно, чисто, уединено удобство.
Със златни кранчета, девствено бял мрамор,
резбована абаносова седалка, казанче, пълно с Шанел №5,
лакей, който ми подава копринена тоалетна хартия.
Но при тези обстоятелства бих се задоволил с всичко.
"НАЙ-МРЪСНАТА ТОАЛЕТНА В ШОТЛАНДИЯ"
Мамка му!
Щур късмет!
А сега.
Сега вече съм готов
Трудното при отказването е
неизбежната среща с приятелите
в състояние на пълно съзнание.
Беше ужасно.
Те ми напомнят за мен самия.
Непоносимо е да ги наблюдавам.
Ето например Улавия.
И той започна отказване от наркотиците по същото време.
Но не защото го искаше.
Просто за да ме дразни.
Да ми покаже колко е лесно всичко,
да омаловажи борбата ми.
Голям подлец, нали?
Когато просто исках да си лежа и да се окайвам,
той настоя да ми разкаже отново
обобщената си теория за живота.
Това е повсеместен феномен.
Какво имаш предвид?
В един момент го имаш,
а в следващия го загубваш завинаги.
Във всички области на живота.
Джордж Бест, например, го имаше и го загуби.
Или Дейвид Боуи, Лу Рийд.
Лу Рийд? Някои от соловите му изпълнения не са лоши.
Да, разбира се, но не са и нещо особено.
Дълбоко в себе си ясно осъзнаваш,
че макар да звучи добре, всъщност е боклук.
Някой друг?
Чарли Никълъс, Дейвид Нивън, Малкълм Макларън, Елвис Пресли...
Добре, добре, но накъде биеш?
Опитвам се да ти помогна да разбереш,
че "Името на Розата" е моментен проблясък
при непрекъсната тенденция към упадък.
Ами "Недосегаемите"?
Въобще не го броя.
Въпреки Академичната награда?
Тя нищо не значи.
Гласуване от съчувствие.
Значи остаряваме и вече не можем да го вдигаме, това ли е всичко?
Да.
Това ли е теорията ти?
Да.
Прекрасно илюстрирана при това.
Дай ми пушката!
Дай ми пушката!
Виждате ли звяра?
В полезрението ли ви е?
Виждам го съвсем ясно, мис Мънипени.
Няма да ме затрудни особено.
За вегетарианец си добър стрелец, Рент.
Без хероина се опитвах да бъда
примерен и общественополезен гражданин.
- Успех, Компир!
- Наздраве, каубой.
Покажи им, че се стараеш, иначе загазваш.
Заподорзят ли те, веднага ще те изтропат на социалните.
"Скапанякът дори не се опитва."
И край с лекото и мекото.
Но ако се престараеш...
Току виж ме назначили.
Именно.
Кошмар!
Помни, че ходиш по опънато въже.
Притеснявам се на интервюта...
Нервирам се и не мога да отговарям на въпросите
Като футболист на важен мач.
Опитай от това, Компир.
За начална скорост, а така.
Учил съм в Крейги. Крейгнютън
Сега кандидатствам в Кралския Единбургски колеж
Ама в тоя град е голяма дискриминация.
Всички училища са еднакви.
Много важно къде си учил.
По-важно от детайлите е същественото.
Но хората се впечатляват от подробности.
Къде съм учил, каква ми била дипломата...
Може и да е отлична, може и да не е.
Голям праз.
Важното е, че аз съм си аз, нали?
Г-н Мърфи, значи ли това, че сте излъгали в молбата си?
Не!
Тоест да, но само колкото да провра крак през вратата.
Да покажа инициатива, един вид.
Но вие сте изпратен от Бюрото по труда,
не ви е нужно да "провирате крак",
както се изразихте.
Аха. Както кажеш, мой човек. Съжалявам.
Ти си началството.
Аз просто си седя тук. Очевидно съм тук.
Г-н Мърфи, какво точно ви привлича
в развлекателната индустрия?
С една дума - удоволствието.
Тоест забавно ми е да забавлявам другите.
Откривате ли в себе си някакви недостатъци?
О, да, падам си малко перфекционист.
Да, такъв съм си.
Или правя най-доброто, или нищо.
При мен мърляви работи не вървят.
Имам добри предчувствия за днешното интервю.
Добре върви, нали?
Благодаря ви, г-н Мърфи.
Ще ви се обадим.
За мен беше удоволствие.
Компира се справи добре. Бях горд с него.
Оплеска я по всички правила. На него може да се разчита за това.
Представете си обстановката.
Разни шибаняци се мотаят в кръчмата.
Аз и Томи играем билярд.
Аз го раздавам като Пол, шибания Нюман.
Доста поизпотих това момче тук.
Стига се до последния удар.
Решителен удар за целия турнир.
Целя черната топка, а той стои в ъгъла
и съвсем се е напикал.
Тогава влиза оная смотана слива.
Явно се има за голяма работа.
И почва да ме зяпа.
Ама право в мен гледа, ей така.
Все едно ми вика "Ела да те счупя от бой!"
Познавате ме.
Не съм от тия, които налитат на бой за едното нищо.
Ама в крайна сметка държа билярдна щека
и съм готов да му завра дебелия край в гъза.
Изправям се аз небрежно...
И какво си мислите, че прави така наречената слива?
Мамицата му!
Оставя си питието, обръща се и се омита.
А после - аз спечелих играта.
Ей това е историята.
Така, както я разказва Бегби.
Или поне неговата версия.
Но няколко дни по-късно разбрах истината от Томи.
От него винаги ще чуеш само истината.
Това е една от най-големите му слабости.
Никога не лъже, както и никога не се е дрогирал.
Никога не е прецаквал някого.
Беше сряда сутринта
Бяхме в кръчмата и играехме билярд.
Дотук всичко е вярно.
Но на Бегби никак не му вървеше.
Беше махмурлия и едва държеше щеката,
камо ли да уцели топка.
Правя каквото мога, за да загубя, сещаш се...
Опитвам се да го разсмея, ама не се получава.
Всеки път, когато пипнех топка, тя сама влизаше.
А щом Бегби доближеше масата, всичко се прецакваше.
Проклятие!
Съвсем се вкисна.
Накрая докарах нещата така, че всичко, което трябваше да направи,
беше да вкара черната топка и да спечели една игра.
Да му се оправи малко настроението
и да не вземе да ме срита.
Та цели се той в черната топка...
Но като не върви - не върви.
Мамка му!
Нахвърли се на някакъв луничав на бара
и го обвини, че го е смущавал, като го е зяпал.
Можеш ли да повярваш?
А оня въобще не беше и поглеждал към нас.
Мамка му!
Щеше да го пребие, казвам ти.
Но после се уплаших, че ще направи същото и с мен.
Казвам ти, Бегби е същинска откачалка.
Но нали е приятел, какво можеш да направиш.
Мога ли да взема това?
Какво да правиш?
Просто стоиш настрана и гледаш да не се намесваш.
Бегби също не взимаше наркотици. Просто си го изкарваше на хората.
Това му беше порокът - сетивна пристрастеност.
Никой да не мърда!
Мацката е порязана...
Никой няма да си тръгва, докато не разберем кой шибаняк го направи.
Кой си ти бе, келеш?!
А така!
Както си седях и гледах
интимната и много лична касета,
открадната от един от най-добрите ми приятели,
осъзнах, че липсва нещо важно в живота ми.
Как върви с Гейл?
Още не ме е зарадвала.
И колко време така?
Шест седмици.
Шест седмици!
Кошмар ти казвам.
Не искала връзката ни да започва от плътското,
защото така то щяло да си остане определящо за в бъдеще.
Откъде го е измислила?
Прочела го е в "Космополитън".
Шест седмици и никакъв секс?
Топките ми са същински дини вече, ако щеш вярвай.
Прочетох го в "Космополитън".
Интересна теория.
Всъщност е същински кошмар.
Умирам си да се изчукам,
но е толкова забавно да гледам как страда.
Трябва да го опиташ с Томи.
Да се лиша от единственото удоволствие, което получавам от него?
Казах ли ти за рождения ми ден?
Какво се е случило?
Забрави мизерното копеле.
"Мизерно копеле"! Точно така ме нарече.
Викам й извинявай, стават тия неща.
Било, каквото било, да забравим.
Така трябва.
Обаче научи, че съм на концерт на Иги Поп същата вечер.
И опява ли ти?
Бедна ти е фантазията.
Да съм избирал нея или Иги Поп.
И какво ще правиш?
Как бе, платил съм билета.
За какво си говорите?
За футбол.
А вие?
За магазини.
Положението ставаше сериозно.
Младият Рентън забеляза как успелите в сексуалната област.
както и във всички останали,
се разграничиха от неудачниците.
Хероинът беше лишил Рентън от нагона му,
но сега той се върна да отмъщава.
Досегашната импотентност остана само в спомените.
Отчаянието се настани в полудялото му за секс съзнание.
Новото му либидо, засилено от алкохол и амфетамини,
го мъчеше упорито с неудовлетворено желание.
Тик-так, тик-так.
И ето - Марк Рентън вече бе влюбен.
Извинявай, не искам да те безпокоя,
но бях силно впечатлен как стилно и сръчно
се справи със ситуацията вътре.
Казах си - това момиче е върхът.
Благодаря.
- Как се казваш?
- Даян.
- Къде отиваш, Даян?
- У дома.
- Къде е това?
- Където живея.
Страхотно!
Какво?
Мога да те изпратя, но нищо не обещавам.
Да не би да смяташ, че този подход работи?
Чакай да позная. Никога не си го използвал преди.
Обикновено не заговаряш момичетата, нали?
Истината е, че си от мълчаливия, чувствителен тип,
но ако съм готова да рискувам,
ще опозная скритата ти същност.
Ти си духовит, авантюристичен, страстен, обичлив, верен...
Такси!
Леко откачен, мъничко лош...
Но нали ние момичетата си падаме по такива неща.
Какво сега?
Езика ли си глътна?
Забравих нещо...
Приятелче, качваш ли се или не?
Разбираш ли?
Очаквам да си нежен и внимателен любовник...
Всеотдаен, но и твърд.
Какво?
Ако не успееш да оправдаеш тези приемливи очаквания,
това ще доведе до безсексие.
Ясно?
Даян.
Шшшт!
Какво?
Млъкни!
Събуди се, Компир!
Събуди се!
Секс.
Непланиран секс.
Томи, нека да си пуснем видеокасетата.
Сега ли?
Искам да се гледаме, докато се въргаляме.
Я да видя какво пропускам.
Не много.
И ето че капитанът, Арчи Гемил
повежда топката
Изглежда сам ще направи пробив.
Изпреварва всички.
И отбелязва! Гол!
Великолепен гол!
Гемил е отново на върха!
Какъв невероятен пробив!
Не съм се чувствал така добре,
откакто Арчи Гемил вкара гол срещу Холандия през 1978 г.
Не можеш да спиш тук.
- Какво?
- Вън!
Хайде де!
Без спорове! Можеш да спиш на дивана или си отивай.
Твой проблем.
И не вдигай никакъв шум!
Господи!
Как така "няма я"?
- Къде се е дянала, Томи?
- Трябва да е някъде тук.
Може да съм я върнал по погрешка.
Да си я върнал ли?
Къде? Във видеотеката ли, Томи?
В скапаната видеотека?
Та всички келеши в Единбург да лъскат на нея?
О, боже, Томи, гади ми се.
Здрасти.
Здравей.
Заповядай, седни.
Искаш ли кафе?
Аха.
Ти сигурно си Марк?
Аха, същият.
Приятел ли сте на Даян?
По-скоро имаме общи познати.
Добре.
А вие съквартиранти ли сте й?
Съквартиранти?
Това трябва да го запомня.
Добро утро.
Добро утро, Компир.
Гейл, Г-н Хюстън, г-жо Хюстън.
Добро утро, Компир, седни да закусиш.
Съжалявам за снощи.
Всичко е наред. Спах си чудесно на канапето.
Бях си пийнал повечко и стана нещо като злополука.
Не се тревожи, синко, случва се.
Мъжът трябва да се поотпуска понякога.
Този трябва да го връзват понякога.
Ще пусна чаршафите в пералнята.
Не, не, аз ще ги изпера.
- Няма нужда.
- Не ми е проблем.
Нито за мен.
Мога да се грижа за себе си.
Честно, никакъв проблем не ми е.
Наистина.
Компир, чаршафите са мои!
Не виждам защо не.
Защото е противозаконно. Ето защо.
Да си държим ръцете ли?
Не това.
Тогава можеш да го направиш.
Снощи нямаше нищо против да правиш доста повече.
Това е незаконното.
Знаеш ли какво ще ми причинят вътре?
Ще ми откъснат топките и ще ги пуснат в тоалетната.
Успокой се, няма да отидеш в затвора.
Лесно ти е да си приказваш така, Даян.
- Ще се видим ли пак?
- Не, разбира се.
Ако не искаш да се видим, ще кажа на полицията.
Значи до скоро.
И сега какво?
Отиваме на разходка.
Какво?
Ще се поразходим.
Къде?
Ето там.
Ти сериозно ли?
Какво се мотаете?
Томи,
това не е нормално, човече.
Сред природата.
Свеж въздух.
Чакай малко, знаем, че ти е тежко, заради Лизи,
но не си го изкарвай на нас.
Не сте ли горди, че сте шотландци?
Мизерно е да си шотландец.
На дъното сме.
Утайката на проклетата земя.
Най-нещастните, жалки и сервилни
боклуци, изсрани в цивилизацията.
Някои хора мразят англичаните. Аз - не.
Те са просто чекиджии.
А ние сме колонизирани от чекиджии.
Дори не сме намерили свястна култура да ни колонизира.
Управлявани сме от хилави нещастници.
Лайняна работа е това, Томи.
И всичкият чист въздух на света
не би могъл да я оправи.
Съжалявам, човече.
Наистина оценявам това, което правиш.
По това време...
с Компира и Улавия взехме здравословното, осъзнато
и демократично решение да се върнем към хероина.
Отне ни около 12 часа.
Изглежда лесно, но не е.
Отстрани е като да си легнеш в меко и удобно канапе.
Но този начин на живот изцяло ти ангажира времето.
Урсула Андерс.
Тя е типичното момиче на Бонд.
Така казват всички.
Въплъщава превъзходството му над нас.
Красива, екзотична, свръхсексуална,
но също и напълно недостъпна за всеки друг, освен него.
Простотии!
В смисъл, погледни от тая страна, бе човек...
Щом се е шибала с единбургски смотаняк,
все едно го е правила с всеки от нас.
Точно така.
Знаех си, че ще го направи.
Лизи я няма вече, Марк.
Заряза ме.
Заради видеокасетата,
а също и заради историята с Иги Поп...
и други от сорта.
Каза ми съвсем ясно къде да се дявам.
Попитах я...
Няма ли шанс да се съберем отново?
Категорично не. По никой начин.
Онър Блекман, известна и като Пуси Галор.
Абсолютна смотанячка!
Не бих я докоснал дори и с твоя.
Искам да опитам, Марк.
Все разправяте, че било върховно.
По-добро и от секса.
Хайде бе, човек, голям съм вече.
Мога и сам да проверя как е.
Имам и пари.
Индивидуалността. Тя е в основата.
Индивидуалността.
Това е, което поддържа една връзка през годините.
Също като хероина.
В смисъл, че хероинът също има индивидуалност.
От Суони се научихме...
да ценим Националната здравна система.
Беше източник на голяма част от оборудването ни.
Крадяхме лекарства, рецепти или ги купувахме,
подправяхме, разменяхме, фотокопирахме.
Купувахме лекарства от болни от рак, от алкохолици,
пенсионери, болни от СПИН, епилептици,
или просто скучаещи домакини.
Взимахме морфин, диаморфин, циклизин, кодеин,
темазепам, нитразепам, фенобарбитон,
натриев амитал, метадон,
налбуфин, петадин, пентазоцин,
декстроморамид, хлорметиазол...
Светът е фрашкан с лекарства
срещу нещастие и болка, а ние ги използвахме всичките.
Мамка му, бихме си инжектирали и витамин С,
стига да беше незаконно.
ДЕН ПЪРВИ ОТ ЕДИНБУРГСКИЯ ФЕСТИВАЛ
Мога ли да използвам тоалетната?
Благодаря.
Ти си откачалка!
Ей, Рент, никакви наркотици.
Но хубавите времена не можеха да траят вечно.
Не! Господи, не!
О, боже мой, не!
Алисън сигурно бе крещяла цял ден,
но просто не го бях осъзнал.
Може да е крещяла и цяла седмица.
От дни не бях чувал някой да говори.
Макар че все някой трябва да е казал нещо за толкова време.
Все някой, мамка му.
- Алисън!
- Помогнете ми! Моля ви!
Успокой се!
Всичко ще бъде наред.
Нищо не можеше да е по-далеч от истината.
Всъщност нищо нямаше да е наред.
Напротив, всичко щеше да става по-зле.
Зле ли?
Имах предвид, че нещата ще стават по-зле, отколкото вече бяха.
Мамка му!
Боже!
Бебето не беше мое.
Тя не беше мое бебе.
Малката Доун - тя не беше моя.
Може би на Компира, на Суони или Улавия...
Не знам.
Може би Алисън знае. А може би не.
Искаше ми се да измисля и да кажа нещо.
Нещо съчувствено и човечно.
Кажи нещо, Марк!
Кажи нещо, мамка му!
Ще си приготвя доза.
Приготви на всички ни по доза, Рентс.
Имам нужда да се боцна.
Наистина имаше нужда. Напълно я разбирах.
Да прогони болката.
Така че приготвих й доза и тя си получи боцването.
Но чак след мен.
Излишно е да споменавам.
Сега поне знаехме кой е бил бащата.
Не само бебето умря през този ден.
Нещо в Улавия се изгуби и никога вече не се появи.
Изглежда нямаше теория,
която да обясни нещо такова.
Нито пък аз.
Реакцията ни беше да си я караме все така и майната му на всичко.
Да трупаме болка и страдание,
да ги слагаме в лъжичка, разтворени с малко течност
и да ги инжектираме в гноящата вена.
Отново и отново.
да продължаваме да ограбваме
и да прецакваме хората,
движени от копнежа
един ден всичко да се обърка.
Защото без значение колко хора си прецакал или ограбил
все не ти стига.
Няма значение и колко често го правиш.
Все ще ти се наложи да го направиш пак.
Рано или късно, то все някога пак ще се повтори.
Обирът на магазин е кражба, а това е престъпление.
И независимо от убежденията ви
не съществува престъпление без ощетени.
Пристрастеността ви към хероина обяснява действията ви,
макар да не ги извинява.
Г-н Мърфи, вие сте закоравял крадец,
напълно лишен от чувство за съжаление или угризения.
Осъждам ви на 6 месеца затвор.
Единственото ми притеснение е, че вероятно ще се срещнем отново.
Г-н Рентън, вие сте се включили
в рехабилитационна програма,
в опит да се откажете от хероина.
Условната ви присъда
е в зависимост от желанието ви да сътрудничите на тази програма.
Но ако отново застанете пред мен
Няма да се поколебая да ви наложа действителна присъда.
Благодаря ви, Ваша Чест.
С божията помощ ще се преборя с този ужасен порок.
И сега какво?
Бегби имаше израз за случая.
Очевидно е, че келешът ще прецака някой келеш.
Е, надявам се това да ти е за урок, синко.
Сине, уплаших се, че ще те загубя.
Създаваш ми само проблеми, но все още те обичам.
Изчисти се от тия лайна завинаги!
Слушай Франсис, разумно говори.
Мамка му, така е.
Виж какво, вътре няма да изтраеш и два дни.
Има и по-добри неща от иглата, Рентс.
Избери живота.
Спомням си, когато беше още мъничко бебе.
Бебчето на мама.
Мъничък дребосък.
Бебчето на мама, сладкишчето.
Съжалявам, г-жо Мърфи.
Не беше справедливо да затворят Компира, а мен не.
Вината не е наша.
Момчето ви го прибраха, защото беше тъпанар.
И ако вината за това не е ваша, то аз не знам чия е.
Така си е.
Ще донеса още пиене.
Искаше ми се да бяха затворили мен вместо Компира.
Бях заобиколен от семейството си и така наречените си приятели,
но никога не съм се чувствал толкова самотен.
Докато бях под гаранция ме включиха в тази програма.
Наркомания, спонсорирана от държавата.
Три мизерни дози метадон на ден.
Но никога не стигат.
А в този момент пък хич.
Взех и трите още сутринта.
Сега имам 18 часа до следващата.
Потта по гърба ми е замръзнала.
Трябва да посетя Светата Майка за едно боцване.
Едно скапано боцване, за да изкарам дългия и труден ден.
Какво е менюто ви днес, сър?
- Любимото ви ястие.
- Великолепно!
- Обичайната маса, сър?
- О, много ви благодаря.
Ще може ли господинът да плати предварително?
Запишете ми го на сметката.
Със съжаление трябва да ви уведомя, сър,
че кредитният ви лимит отдавна се е изчерпал.
Е, в такъв случай...
Твърда валута! Това напълно ме устройва.
С хора като вас трябва да внимаваме, нали?
Желаете ли ордьовър? Чесново хлебче?
Не, благодаря. Нека пристъпим веднага
към венозната инжекция с твърд наркотик, моля.
Както желаете, сър.
Ваша воля.
"Така прекрасен е денят"
"Да седнем в парка на коктейл"
"И след това..."
Дали господинът би желал да му извикам такси?
"И в този прекрасен ден"
"В зоопарка животните да храним"
"На кино да отидем, а после у дома"
"Денят е тъй прекрасен"
"И радвам се да го прекарам с теб"
"Само ти ми даваш смисъл"
"Просто един прекрасен ден"
"А проблемите са тъй далеч"
"Денят е само наш"
"Приятно ми е да съм с теб"
"Когато си до мен, забравям кой съм"
"Че съм някой друг си мисля"
"Много по-добър"
"Така прекрасен е денят"
"И радвам се да го прекарам с теб..."
Отвори си очите! Събуди се!
Хайде събуди се!
Още не чувствам гаденето,
но със сигурност ще се появи.
В момента съм в наркотичен ступор.
Прекалено болен да спя, твърде уморен, за да съм буден.
Но прилошаването се задава.
Пот, втрисане, гадене, болка и жажда.
Ще ме завладее потребност, каквато не съм изпитвал.
Задава се.
О, имаш зелени очи,
О, имаш сини очи,
О, Имаш сиви очи.
Досега не съм виждала друг като теб.
Наистина не съм виждала друг като теб...
Ще ти помогнем, сине.
Ще останеш с нас, докато се оправиш.
Заедно ще се преборим с това.
Може би е по-добре да се върна в клиниката.
Не!
Никаква клиника, никакъв метадон!
Ти сам каза, че от него само се влошава състоянието ти.
Ти ни излъга, сине. Собствените си баща и майка.
- Би ли ми донесла хапчетата?
- Не!
От тях се отвиква по-трудно и от хероина.
- В никакъв случай.
- Този път окончателно скъсване.
Ще стоиш тук, а ние ще те държим под око.
Оценявам старанието ви,
но се нуждая от още една доза.
Само едничко боцване.
Само едно, мамка му!
Мамка му!
Голяма смехория, нали?
Изхвърли с потта тия лайна от тялото си!
Защото ако още са там, когато се върна,
аз лично ще ги изритам.
Ясно?
Въпрос номер 1:
Вирусът, предизвикващ имунна недостатъчност при човека, се нарича...
Ретровирус?
Ретровирус е верният отговор!
Това е безсмислено занимание, г-жо Рентън.
Не че съм безгрешен.
Но идва време,
когато трябва да обърнеш гръб на тези глупости
и да кажеш "не".
Просто да кажеш "не".
Мъртва е! Мъртва е!
Мамка му!
Въпрос номер 2:
Към кой рецептор на лимфоцитите се прикрепя HIV-вирусът?
CD4.
CD4 е верният отговор!
По-добро е от секса, Рентс.
По-добро от секса.
Върховното боцкане.
Голям човек съм, мога и сам да пробвам.
Според мен е много добро.
Томи.
Не!
Мамка му, недей!
Спри!
Виновен ли е, или е невинен?
Той е наш син.
Недей!
Престани!
Господи!
Спри!
Марк.
Има нещо, което трябва да направиш.
35.
66.
Марк, имаш бинго!
Бинго!
За бога, Марк.
Изглежда наистина съм най-големият късметлия.
Няколко години яко друсане,
заобиколен от живи мъртъвци.
Но вече не - отказах ги.
Съвсем официално.
А щом болката си отиде, започва истинската борба.
Депресия, скука.
Толкова си изнемощял, а ти се ще да си в отлична форма.
Томи!
"СПИНОЗЕН НАРКОМАН И БОКЛУК"
"ЧУМА"
Томи, Марк е.
Рентън.
Излизаш ли, Томи?
Не.
А мачовете следиш ли?
Не.
Всъщност и аз така.
Мина ли теста?
Да.
Чист ли си?
Да.
Това е добре.
Съжалявам, Томи.
Имаш ли някоя доза?
Не, чист съм, човече.
Финасирай ме тогава.
Очаквам сметката за наема.
Благодаря ти, Марк.
Нямай грижа.
Да бе, "нямай грижа".
Не и за мен във всеки случай.
Лесно е да се философства,
когато друг смотаняк е с лайна в кръвта си.
Какво искаш?
- Чист ли си?
- Да.
Както обеща?
Да, така е.
Успокой се, просто питам.
- Хашиш ли подушвам?
- Не.
Не бих възразила, ако е.
- Но не е.
- Ама така мирише.
- Прекалено си малка.
- За кое?
Остаряваш, Марк.
Светът се променя. Музиката се променя.
Дори наркотиците се сменят.
Не можеш все да си стоиш тук
с мечти за хероина и Зиги Поп.
Казва се Иги Поп.
Все едно. Нали и без това е умрял.
Не е. Имаше турне миналата година и Томи ходи.
Искам да кажа, че трябва да намериш нещо ново.
Тя беше права. Трябваше ми нещо ново.
А мястото за това беше само едно.
Жилища под наем "Лайфстайл".
Това е красива викторианска къща.
Разположена е в тих район,
близо до магазини и удобен по отношение на транспорт.
Този е с две спални и кухня с трапезария.
Напълно и модерно обзаведен.
Има шкафове и всички удобства.
Наемът е 320 на седмица.
Уредих се съвсем прилично и живеех уединено.
Понякога си мислех за момчетата,
но през повечето време не ми липсваха.
Все пак това беше оживеният град,
където всеки глупак можеше да направи пари от хаоса.
Нека ви обясня, това е красива викторианска къща...
Допадаше ми самото звучене...
Печалби, загуби, комисионни, продажби, наемане,
вторично наемане, вторично разделяне,
изиграване, надхитряне, разпределяне, пробиване...
Къде са ключовете за "Телеграф Роуд"?
Нямаше такова нещо като "общество", пък и да имаше,
нямаше работа с мен.
За пръв път в съзнателния си живот се чувствах доволен.
"Скъпи Марк,"
"Радвам се, че си намерил работа и жилище."
"Училището е наред засега."
"Не съм бременна. Благодаря, че питаш."
"Приятелят ти, Улавия, ми предложи да работя за него,"
"но му обясних къде да се дене."
"Видях и Компира, който ти праща поздрави,"
"или поне така ми се стори, че каза."
"Никой не е виждал Томи от доста време."
"И накрая - показват много често Бегби по телевизията."
"Полицията го търси"
"във връзка с въоръжен грабеж"
"на бижутерски магазин."
"Пази се. С любов - Даян."
"Франсис Бегби"
О, не.
Въоръжен обир? С пистолет - играчка?
Как е възможно това да е въоръжен грабеж?
Скандално!
Ами боклуците - погледни!
Предполага се, че е масивно сребро, ама е пълен боклук.
А младоженците възлагат всичките си надежди в това...
- Наистина е скандално, Франко.
- Мамка му, така е.
Не ща никакви шибани макарони.
Ей, Рентс.
Бегби се настани за нула време.
Останал съм без цигари.
Добре.
Аз съм.
Франк!
Вярно е, че е напълно откачен.
Но ми е приятел, какво да го правиш?
Иди при букмейкъра да заложиш.
Защо не отидеш сам?
Виж какво бе, аз съм беглец от закона,
не мога да се размотавам по улиците.
Ето.
На Донкастър 4:40.
Пет фунта за победа на Бед Бой.
Купи бира и там, каквото трябва.
Давай, Бед Бой!
Давай, синчето ми! Хайде!
Спечели при залог 16 към 1.
Излязохме да отпразнуваме печалбата.
Даян беше права. Светът се променя.
Музиката се променя, а също и наркотиците.
Дори мъжете и жените се променят.
След хиляда години
няма да има нито момчета нито момичета, а само чекиджии.
Мен ме кефи.
Жалко, че никой не го е казал на Бегби.
Мамицата ти!
Според мен всички сме хетеросексуални по начало,
не го избираме.
След това всичко е въпрос на вкус.
Въпрос на естетика,
майната му на морала.
Мамка му!
Ама опитай се да го обясниш на Бегби.
Не съм шибан педал и това е.
Но би могло и да е чудесно.
Слушай бе, наркоманско лайно такова,
шегата си е шега,
но ако пак чуя това, ще те кастрирам.
Разбра ли ме?
Последния път, когато видях Улавия,
той се подвизаваше като сводник и наркопласьор.
Каза, че дошъл да смеси бизнеса с удоволствието.
Да установи "контакти", както честичко повтаряше,
за някаква голяма нарко-сделка, от която да забогатее.
Чипсът става.
Не мога да повярвам, че си го направил.
Взех му добра цена.
Рентс, парите ми трябваха.
Ама това си беше моят телевизор.
Ако знаех, че така ще се вкиснеш,
нямаше да ти досаждам.
Пък и нали беше под наем.
Това ще го ядеш ли?
Имаш ли паспорт?
Защо?
Запознах се с някакъв.
Държи хотелче, всъщност бордей.
Има много връзки.
Припечелва допълнително
като препродава британски паспорти на чужденци.
Офертата не лоша.
Защо ми е притрябвало да си продавам паспорта?
Просто идея.
Трябваше да ги разкарам.
Улавия не направи голямата сделка и не забогатя.
Двамата с Бегби само ми се пречкаха
и дебнеха какво да ми отмъкнат.
Реших да ги пратя на най-лошото място на света.
Не плащаха наем.
И когато шефът ми намери двама смотаняци, които да си плащат,
Улавия и Бегби се почувстваха в опасност.
Обзаведен е, има си всички удобства.
320 на седмица.
И това беше.
Но после се появи друг повод да се върнем.
Томи.
Томи знаеше, че е вирусоносител,
но не и че вече е пътник.
Какво беше? Пневмония или рак?
Токсоплазмоза.
Получи нещо като удар.
Как е станало?
Искаше пак да се види с Лизи.
Обаче тя не го пускала да припари до къщата.
Тогава й купил подарък - някакво коте.
Сигурен съм, че Лизи му е казала къде да си го завре.
Именно. Казала му: "Не ти ща котката".
"Разкарай се".
Така че Томи си взел котето.
И после, сещаш се...
За нас, които сме събрани тук днес,
Томас Макензи играеше различни роли в живота ни.
- Какво?
- Занемарил го.
Апартаментът му потънал в котешки изпражнения.
А самият Томи
през повечето време бил друсан.
Идея си нямал, че ще си докара токсоплазмоза от котешките лайна.
Човек, изпълнен с обич и жажда за живот...
Аз също не знаех. Какво представлява?
Същински ужас.
Нещо като абсцес в мозъка.
Голяма гадост.
И какво станало после?
Започнало да го мъчи главоболие.
Заради тази болка взимал още повече дрога.
И после получил удар.
Съвсем ненадейно.
Върнал се от болницата и след три седмици починал.
Мъртъв бил от доста време
преди съседите да се оплачат заради миризмата.
От полицията дошли и разбили вратата.
Томи лежал с лице в локва повръщано.
Той ни напусна,
но ще го запомним с много неща...
А котето си било добре.
Моля станете, за да отдадем последна почит.
"Нима бих те оставил да плачеш,"
"Когато на коня ми има място за двама".
"При мен качи се, Томи, не умирай."
"Той ще тича и със двама ни".
"Когато пораснем, ще станем войници."
"И конете ни ще бъдат истински."
"И чудя се дали ще помним дните,"
"Когато малки сме били."
За Томи.
Каза ли му вече?
Ти му кажи.
Какво?
Суони има някакъв приятел.
Познаваш го - Майки Форестър.
Да.
Паднала му стока.
Доста при това.
Колко?
Към две кила - така ми каза.
Та както си пиел в кръчмата при кея
се запознал с двама руски моряци.
Те изглежда са носели стоката за продажба.
Като се събудил на сутринта,
осъзнал какво е направил и много се притеснил.
Сега иска да я разкара.
Е?
Видях се с него и му предложих да го отърва
на много разумна цена, с намерение да я препродам
на един познат в Лондон.
Връщаме се от погребението на Томи,
а вие ми разправяте за нарко-сделка?
Е, и?.
Каква му беше цената?
- Четири бона.
- А ти нямаш четири бона, нали?
Не ни достигат около два бона.
Това е кофти.
Всеки знае, че спестявяше, докато беше в Лондон.
Съжалявам, момчета, но нямам два бона.
Обаче имаш.
Виждал съм банковото ти извлечение.
Шибана работа!
2133 паунда.
Две кила... Колко прави това? Май десет години?
Майки Форестър? Руски войници?
В какво се забъркваме?
Компир, ти вече си бил в затвора.
Как е, да не би да ти е харесало?
Парите ми трябват, Марк.
Ако всеки си трае
никой няма да иде в затвора.
Питах се как ли ще се развият нещата в Лондон.
Не исках да споделям мислите си с никого.
Никой не ми беше казал, че като купим стоката,
някой късметлия трябвало да я опита.
Бегби нямаше доверие на Компира,
а Улавия беше много предпазлив.
Така че аз си навих ръкава и аз си боцнах вената.
Направих каквото трябваше.
Добра стока.
Наистина е адски добра.
Боцкането си го биваше.
Обещах си още едно преди Лондон.
Просто така, заради старото време.
А и да ядосам Бегби.
Това беше кошмар за него.
Най-проклетият негодник
в един кюп с тримата най-безполезни
и ненадеждни нещастници в града
Знаех какво му минава през ума.
Ако се объркат нещата в Лондон мигом щеше да ни зареже.
По един или друг начин.
Пипнеха ли го с торба дрога
след оня тъп грабеж,
не му мърдаха от 15 до 20 години.
Бегби беше печен, но не чак толкова,
че да не се побърква от мисълта за затвора.
Това щеше да е последната ми доза.
Но нека изясним нещо...
Има си последни дози и последни дози.
От кой ли вид щеше да е тая?
Взе ли карти?
- Какво!
- Карти за игра.
Казах ти да се погрижиш.
Не съм взел.
Голяма скука е без карти.
Съжалявам.
- Ама е късно.
- А ти защо не ги взе?
Защото ти казах на теб, сливо нещастна.
Това ли са приятелите ти?
За тези момчета ти говорех.
- Той тук ли е?
- Да, тук е.
Нали не са ви проследили?
Не са.
Веднага ни прецени какви сме.
Дребни хулигани, напипали случайно голяма сделка.
Извинете ме, господа.
Колко искате за това?
Двайсет хиляди.
Не мисля, че струва повече от петнайсет.
Просто протакаше.
Нямаше нужда да се пазари.
Какво щяхме да правим стоката, ако не я купеше?
Да я продаваме на улицата? Как пък не.
Добре де, тогава 19.
Съжалявам, но не мога да платя 19.
Тогава 16, мамка му.
Добре.
Нека са 16, "мамка му".
Господа, това са пачки от по две хиляди лири.
Ето две...
Четири...
Договорихме се за 16 бона.
Имаше много повече в куфара, но е по-добре от нищо.
Много ви благодаря, господа.
Беше удоволствие да работя с вас.
Така си е.
Мамка му...
За кратко време наистина бе чудесно.
Бяхме го направили заедно, като приятели.
Това означаваше много.
Такъв момент наистина е способен да те разчувства.
Само че, не трае дълго. Не и като 16-те бона.
Какви са ти плановете за инвестиции, Компир?
Да си купиш мъничък остров?
С четири бона?
Една палма, купчина скали и помийна яма.
Все още не знам.
Май ще купя нещо за майка ми.
За мен малко качествена дрога.
Ще си хвана гадже, ще я изведа, ще я поглезя.
И ще я чукаш до припадък.
Не бе, ще бъде истинска любов.
Но бих оправил някоя еврейска принцеса.
- Малоумник, такъв!
- Или католичка.
Ако ще ги пръскаш по курви,
по-добре ми ги дай на мен.
Донеси пиячка.
- Аз вече почерпих.
- Ти си наред, Франко.
Добре. Пак от същото, нали?
Отивам да пикая.
Като се върна, парите да са тук!
Щом се обърнеш - духваме.
Ще ви догоня.
Няма да можеш, тромаво шкембе такова.
Ще се видим след малко.
След малко хващаме пътя с парите.
Направо ще ви очистя.
Напълно си способен, Франко.
Навит ли си?
Какво?
Ама ти сериозно ли?
Не знам.
Ти какво мислиш?
Виждам, че сте още тук.
Не бихме избягали от приятел, нали?
Аз бих го направил.
Къде е Франко?
Шибана работа!
Извинявай, приятел.
Съсипа ми костюма, малоумнико!
Съжалявам, не беше нарочно.
Това няма да ме изсуши.
Успокой се, Франко. Човекът се извини.
Няма извинение, че е тлъст нещастник.
Ако не можеш да държиш халба, не влизай в кръчма.
Майната ти!
Хайде, Франко, стига толкова.
Браво бе, Франко!
- Млъквай!
- Поряза ме бе, човек.
Като се пречкаш...
Помощ!
Някой друг да е решил да ми се пречка?
Ти ли?
Ами ти?
Рентън, я донеси тук една цигара!
- Да си вървим, Франко!
- Да идем в болница.
Никаква скапана болница! А ти стой там!
Донеси ми шибаната цигара!
И чантата.
Намерих си всякакви оправдания.
Не е кой знае какво, просто дребно предателство.
Или че с годините сме се отчуждили. Такива неща.
Но истината е, че ги ограбих.
Моите тъй наречени приятели.
За Бегби хич не ми дреме.
Улавия би направил същото,
ако се бе сетил пръв.
А Компира... За него ми беше жал.
Никому не бе сторил зло.
Копеле!
Мамицата ти!
Хайде, хора, разотивайте се.
Какво става там?
Отворете!
Кучи син!
И тъй - защо го направих?
Мога да ви дам милиони отговори - до последния лицемерни.
Истината е, че аз съм лош човек.
Но това ще се промени.
Аз ще се променя.
Това е последната ми такава постъпка.
Започвам начисто.
Ще се поправя и ще избера живота.
Чакам го вече с нетърпение.
Ще бъда също като вас.
С работа, семейство, голям скапан телевизор.
Пералня, кола,
музикална уредба, елекрическа отварачка за консерви,
добро здраве, нисък холестерол, личен зъболекар,
ипотека, къща, спортни дрехи, сак,
лъскав костюм, "Направи си сам", телевизионни игри,
полуфабрикати, деца, разходки в парка
работа от девет до пет, миене на колата,
пазаруване, семейна Коледа,
индексирана пенсия, данъци, отпушване на канали...
С поглед напред към деня на смъртта...
По романа на ЪРВИН УЕЛШ.
Превод: DINO