First Knight (1995) (First Knight CD2.sub) Свали субтитрите
Лодка, сър. При северната врата. На къде я отвлякоха? В гората, сър.
Вече изпратих скаути и кучета. Дайте ми батальон стражи. - Не.
- Дайте ми хората и ще я върна.
- Не, точно това иска.
- Вземи един отряд веднага!
- Сър.
Той няма да я нарани, сър. Тя е прекалено ценна.
- Първо ще се опита да я изтъргува за това, което иска.
- От това се страхувам, Аргавейн.
Бих дал живота си за нея. Но ако поиска повече отколкото мога до дам?
Добре дошла в моя дворец... милейди.
Мисля, че можем да освободим дамата от оковите.
Ако тя пожелае.
Какво е това? Роклята ти е скъсана. Ралф...
Да, принце. Дадох заповед дамата да не се наранява. Но, принце...
Роклята ви е доста скъсана, милейди.
Ти...
... почти...
... кралица.
Ралф. Да, принце. Ти ли направи това?
- Да, принце.
- Виждаш ли?
Това е, което не разбира Артур.
Мъжете не искат братство, искат водачество.
Ще дойдете ли с мен?
Казват, че това е най-великия замък строен някога.
Сега трева расте между стените, където някога са пирували крале,
а селяни отнасят камък по камък стените му за да строят кочини.
- Това е славата.
- Какво смяташ да правиш с мен?
Смятам да те държа тук, докато Артур стане по-разумен.
Няма да получиш Лионес в замяна на моя живот. По-скоро бих умряла. Артур знае това.
Саможертвата е много лесно нещо.
Но да жертваш някой, който обичаш, поставя принципите ти на изпитание.
Сигурен съм, че Артур ще отчете достойнствата на споразумението.
Това се нарича "облиет".
От френски е и значи място за забрава.
Вашите покои, милейди. Без врати, без решетки, без ключалки.
Просто въздушни стени.
Можете да излезете!
Сам съм и невъоръжен!
- Кой си ти?
- Пратеник на краля.
- Сам ли е?
- Да, принце.
- Какво е съобщението ти?
- Първо трябва да знам дали лейди Гуиневир е невредима?
Невредима е. Давам ти дума.
- Брябва да я видя със собствените си очи.
- Думата ми не е ли достатъчна?
Аз съм обикновен човек, сър. Нямам голяма полза от думи.
Той има съобщение за мен. Заведи го до дупката, след това го върни. Дай ми възможност да се донахраня.
- Добре, видя я. Да вървим.
- Не.
- Искаш да ме убиеш преди да съм предал съобщението си.
- Добре. Ще те завлечем обратно.
Скочи отгоре! Скачай!
Хайде! Скачай! Скачай!
След като може да излезе, значи и ние можем. Хайде.
Не! Дръж се!
Хайде! Насам!
Хайде! Измъкват се!
Стреляйте!
Защо спряхме?
- Уморен съм.
- Никога.
Биеш се дори в сънищата си.
- Какво правиш?
- Ще видиш.
Сега, пий.
Отново.
- Къде научи това?
- По-голяма част от живота си съм прекарал на открито.
Нямаш ли си дом?
Не, нямам дом. От доста време.
- Трябва да е било трудно.
- Защо трябва да бъде?
Сам съм си господар. Ходя, където си поискам. Няма какво да губя.
Защо да строя къща, за да я изгори някой владетел ли?
Така ли е станало?
Бог да те пази от това.
На колко години беше?
Майко!
Татко!
Беше отдавна.
- Бог да пази всички ни от това.
- Мен не спаси.
- О, но го е направил.
- Защо?
Това те е направило такъв какъвто си.
Човек който не се страхува от нищо и от никой.
Можеш да използваш този дар за добра кауза. Ако не е така, вероятно ще ше да умреш с другите в църквата.
Не знаеш колко пъти съм искал това.
Но не си умрял. Оживял си.
- Кажи ми какво да направя и ще го направя.
- Животът си е твой.
Давам ти го.
Забравяш, че се омъжвам.
Ако можеше свободно да избираш, щеше ли да се омъжиш за Артур?
- Аз съм свободна. както си свободен и ти.
- Докажи го.
- Как?
- Забрави коя си.
Отпрати света... и всички хора в него без нас.
Направи това, което искаш.
Тук. Сега.
Ето я!
Благодаря ти, Господи.
Благодаря.
Благодаря. Можеш да си вървиш. Трябва да имаш по-интересно занимание от това да ме обличаш.
Ти ми върна живота. Най-малкото което мога да направя е да ти върна ризата.
- Кажи ми какво искаш. Твое е.
- Направих това което всеки би направил.
Рискува живота си заради друг. Няма по-голяма любов.
Ти ме заблуди. Но сега... знам истината.
Не ти пука за самия теб. Я се виж. Без пари, без дом, без цел,
само страстния дух, който те движи напред.
Бог използва хора като теб.
Защото сърцето ти е отворено, не искаш нищо в замяна, а даваш всичко от себе си.
Ако ме познаваше по-добре, не би казал такива неща.
Я стига. Приемам доброто с лошото заедно.
Не можеш да обичаш хората заради едното. Сега без повече протести.
Позволи ми да ти благодаря по свой собствен начин.
Приветстват завръщането ти.
Дължим живота на лейди Гуиневир на един човек.
Ланселот.
Вярвам, че е дошъл в Камелот с цел,
дори сам да не я осъзнава.
Това което ще предложа на този човек е вече негово.
Едно място е празно.
- Ще го направите рицар, сър?
- Това което предлагам не е привилигирован живот.
Това е живот на служба. Ако го искаш, твое е от цялото ми сърце.
- Не знаем нищо за него. Казват, че се бие за пари
- Може би трябва да го обсъдим...
Достатъчно! Какво ще кажеш? Ще се присъединиш ли към нас?
Господарю, мога ли да говоря?
Дължа на този човек повече от всеки тук.
Той заслужава всяка почит, която можете да му окажете.
Но той не принадлежи на Камелот. Ланселот е човек, който следва пътя си сам.
В свободата и уединението е неговата сила.
Ако искате да го почетете както аз с цялото ми сърце,
почетете го такъв какъвто е, а не такъв какъвто искате да е.
Пуснете го, сам и свободен... с цялата ни любов.
Е... Ланселот?
Лейди Гуиневир ме разбира добре.
Но тук, сред вас,
намерих нещо, което искам повече от свободата.
Какъв живот ще живея. Напусна ли ви това ще разбие сърцето ми.
Добре казано! Тогава ще се присъединиш ли към нас?
- Да.
- Добре дошъл.
Това е само началото. Прекарай тази нощ в молитви,
утре при изгрев слънце ще бъдеш прероден.
- Защо?
- Знаеш защо.
- Моля те напусни Камелот.
- Искам да съм там, където си и ти.
Не трябва да ми казваш такива неща. А какво трябва да ти казвам? Нищо.
Ще напусна Камелот сега, ако дойдеш с мен.
- Не.
- Тогава ми кажи, че не ме обичаш.
Не те обичам.
Стани, сър Ланселот.
Брат за брата, предани и в живота и в смъртта.
Брат за брата, предани и в живота и в смъртта.
Брат за брата, предани и в живота и в смъртта...
Заклевам се да обичам и служа на Гуиневир, моята единствена и истинска кралица и да защитам честта и като собствената си чест.
Заклевам се да обичам и служа на Гуиневир, моята единствена и истинска кралица и да защитам честта и като собствената си чест.
Джейкъб...
Простете ми, милейди. Злият Малагант превзе Лионес.
Лионес...
Портите са отворени.
- Направете лагер за през нощта.
- Къде, сър?
Там.
Прекалено открито е, сър. Не е възможно да го защитим.
Сър.
Не са тук.
Тук няма никой!
Оптегни!
Пускай!
Напред!
Атака!
- Стрелците са на позиция, сър.
- Задръжте позицията.
- Левият им фланг отстъпва.
- Втори батальон на ляво!
Ще издържи ли центъра ни? Да, сър. Атака!
- Те се огъват, сър.
- Не ги преследвайте.
- Първи батальон се прегрупира, сър.
- Обяви напредването.
- Бягат, сър. Да ги преследваме ли?
- Не. Пуснете ги да си вървят.
Напред към Лионес!
Браво.
Мечът ви... сър Ланселот.
Не!
Не!
- Излизайте.
- Живи са.
В безопасносност сте. Не се страхувайте.
Радваме се, че сте живи.
Има стъпало. Внимавайте.
Бог да ви благослови, сър.
Вече съм толкова стар...
Мога ли вече да си ходя вкъщи?
Мога ли вече да си ходя вкъщи?
Да. Да, вече можеш да си отидеш вкъщи.
Благословена да сте, милейди.
Елис...
Дойдох да кажа довиждане и да ти пожелая всичко най-хубаво.
Беше дълга нощ. Не си спал.
- Къде ще отидеш?
- Не знам. Където ме отведе пътя.
Кога да очакваме да те видим отново?
Не мисля, че ще се върна.
Никога ли?
Никога.
Знам какво трябва да направя сега.
Никога не съм вярвал в нищо. Но вярвам в Камелот.
И ще му служа най-добре като напусна.
Кажи на краля, че винаги ще помня че е видял най-доброто в мен.
А какво да кажа на себе си?
Някога имаше един мъж, който те обичаше прекалено много за да те замени с друга.
Няма да го забравя.
Бях се скрила с него под едно дърво веднъж... в дъжда.
Ланселот...
- Кралице моя.
- Дължа ти целувка.
Моля те.
Защо?
Защо?
Кралят ви вика, милейди.
Моля те да не ме лъжеш, дори да мислиш че ще ме нараниш.
- Отдаде ли му се?
- Не, господарю.
Обичаш ли го?
Да.
- Как те провалих?
- Никога не сте ме проваляли, господарю.
Видях лицето ти, когато го целуна.
Любовта има много лица. Мога да те гледам по различен начин, но не с по-малко любов.
Когато една жена обича двама мъже, тя трябва да избере единия от двамата.
- Избирам теб.
- Твоята воля ме избира.
- Твоето сърце избира него.
- Трябва да признаеш. Волята ми е по-силна от сърцето.
Мислиш, че ценя толкова много чувствата си? Чувствата ми ще отминат бързо.
Моята воля ме направлява в живота.
Както моята ми казва, но все пак, трябва да те погледна
и всичко, в което съм вярвал някога става на пепел.
- Всичко което искам е любовта ти.
- Имаш я.
Наистина ли? Наистина ли? Тогава ме погледни така както гледаш него.
Дадох един миг на Ланселот.
Да, ти си невинна. Но го обичаш!
Още малко от тази невинност и ще полудея.
- Ще правя каквото ми кажеш.
- Не знам какво мисля или чувствам.
Аз вече не виждам пътя пред мен.
Само глупаците мечтаят за това, което не могат да имат.
Прости ми.
Какво да ти простя?
Моята мечта беше ти.
Беше сладка мечта...
... докато свърши.
- Отключи вратата.
- Сър.
- Господарю?
- Аз ще задавам въпросите.
За да ме предадеш ли дойде в Камелот?
- Не, господарю.
- Ти си я желал. Ти си я преследвал.
- Кралицата е невинна.
- Невинна ли?
Видях я в обятията ти. Доверих ти се, обичах те, а ти ме предаде.
- Не съм да ви нараня, господарю.
- Не ми оставяш нищо! Нищо!
- Господарю.
- Не.
Ще бъдеш съден за измяна. Защитавай се в съда.
Законът ще те съди!
Нека Бог ни дари с мъдрост да разберем кое е справедливо,
воля да го изберем и сила да го отстоявяме.
Амин.
Сбърках за Ланселот. Като мъж, мога да простя...
Като крал, трябва да следя за изпълнението на закона.
Утре по обяд щи има публичен процес на големия площад.
- На големия площад ли?
- Нека разрешим въпроса лично.
Мислиш ли, че честта на Камелот е личен въпрос?
Трябва ли да се крия в тъмните ъгли все едно ме е срам?
Отворете градските порти. Искам всички да присъстват.
Хората ще узнаят истината. Нека всеки гражданин види, че законът властва в Камелот.
Гуиневир, господарка на Лионес, кралица на Камелот,
и Ланселот, рицар на Кръглата маса,
са обвинени поотделно и заедно,
в обезчестяване на странат, и нарушаване правата на краля.
Тези престъпления преставляват измяна срещу Камелот
и наказанието по закон е смърт.
- Сър Ланселот може да говори по обвиненията.
- Това което имам да кажа е само за ушите на краля.
Господарю. Кралицата е невинна.
Но ако моят живот или смъртта ми,
послужат на Камелот. Вземете го.
Правете каквото искате с мен.
Брат за брата, предани и в живота и в смъртта.
Желае ли кралят да бъде разпитана кралицата?
Нека ми прости Господ.
Желае ли кралят да бъде разпитана кралицата?
- Кой е там?
- Кой е там?
Стражи!
Затворете портите!
Никой да не мърда или Артур умира!
Хората ми контролират портите и всеки изход от площада.
На всеки покрив имам хора с горящи факли!
Само трябва да си вдигна ръката и вашия златен град ще стане на пепел.
Сега аз съм законът! Подчинявах те се на Артур. Сега ще се подчинявате на мен.
Моите хора са невъоръжени, Малагант.
Ти искаш мен, ето ме.
Виж те го! Погледнете великият крал на Камелот Артур.
Той е човек, който се събужда от сън.
Силният управлява слабият! Така е сътворил света вашия Господ.
Бог ни е направил силни времено, за да си помагаме.
Моят Бог ме е направил силен, за да живея живота си!
Артур казва, "служете един на друг". Кога ще живеете живот за себе си?
Това е свободата, която ви нося! Свобода от тираничната мечта на Артур!
Свобода от тираничния закон на Артур! Свобода от тираничния бог на Артур!
Искам хората ти да те видят коленичил пред мен тук и сега.
Коленичи пред мен или умри.
Твърде си горд, а, Артур? Мислиш ли, че ще служиш по-добре на хората си мъртав?
Не ми е останала гордост.
Това което правя сега го правя за хората си и за Камелот.
Дано да могат да ми простят.
Това последното ми действие като ваш крал.
Не се страхувайте.
Всичко се променя.
Аз съм Артур от Камелот.
Сега ви заповядвам, на всички...
... да се биете! Бийте се! Както никога преди не сте се били! Не се предавайте! Не се предавайте!
Не!
- Камелот е жив!
- Изгорете, изгорете всичко!
Не! Внимателно! Внимателно!
Хайде!
Меч!
Камелот никога няма да се подчини на тиранията на Малагант!
- Нищо ли повече не можем да направим?
- Съжелявам.
- Ланселот...
- Да, господарю?
- Къде ми е мечът?
- Тук.
Най-истинският ми... моя Първи рицар.
Сега Камелот е твой дом.
Ти си бъдещето... Бъдещето на Камелот.
Грижи се за нея заради мен. Грижи се за нея.
Сега я чувствам, любов моя.
Слънчевата светлина.
Тя е в очите ти.