First Knight (1995) (First Knight CD1.sub) Свали субтитрите
беше посветил животът си на създаването кралство на мира и справедливостта. Сега искаше да се ожени.
Но мирът не продължи дълго. Най-могъщият от рицарите на Артур,
принц Малагант, завиждаше отдавна на краля за славата му.
Сега намери повод да се скара с Артур и да напусне Камелот с омраза в сърцето.
И така земята беше разделена отново, между тези които се обединиха около принц Малагант,
търсейки военни трофеи и тези които останаха вярни на краля.
И тогава се появи Ланселот, пътешествиник който не беше мечтал за мир и справедливост или рицарство.
Времената бяха трудни. Човек оцеляваше по всеки начин, който може. А Ланселот винаги е бил добър с меча.
Добре. Искаш ли да знаеш как да победиш?
Как?
Бъди единствения с меч.
Леко.
Ръкопляскайте му! Би се добре!
Браво, Джон.
Победителят взема всичко, приятели! Победителят взема всичко. Още един претендент и продължавам по пътя си.
Веднъж в живота, се среща боец толкова силен, толкова бърз толкова безстрашен, че никой не може да го докосне.
Доката го чакате, може да тренирате с мен.
Както е сигурно, че слънцето ще изгрее утре, така е сигурно, че има някъде някой по-добър от мен.
Може да е тук. Може да е днес.
Може да си ти.
- Изглежда силен. Добър ли е?
- Опитай го и ще видиш!
Хайде, Марк. Но не го наранявай.
Значи, ти си Марк, а? Аз съм Ланселот.
- Готов ли си?
- Готов съм.
Не трябва да ме убиваш за да спечелиш.
- Държиш ли здраво меча си?
- Не се ли тревожиш за това!
Мога ли да ти дам един съвет? Не си изпускай меча.
Това твоя меч ли е? Добре. Ръкопляскайте му!
- Браво, Марк!
- Как го направи това?
- Това номер ли е?
- Не, не е номер. Това е начин на биене.
Мога ли и аз? Кажи ми. Мога да се науча.
Изучавай движението на противника си, така ще знаеш какво ще направи преди да го е направил.
- Това го мога. Чакай момента, в който се решава всичко и се научи как да го използваш.
- Това мога да го направя.
- Нетрябва да те интересува дали ще живееш или ще умреш.
Първият рицар
Хайде! По-бързо!
Затворете вратите!
Къде е татко?
Изгорете всичко.
Ще изгорим живи!
Трябва ни вода! Донесете вода!
- Не! Чакай, не отваряй вратата докато си тръгнат!
- Дотогава ще сме мъртви!
Малагант.
Миналата нощ, мъже от това село пресякоха границата и убиха трима от хората ми.
В отговор, разруших селото ви.
Граничните земи тънеха в беззаконие достатъчно дълго.
От сега нататък знайте, че аз съм законът!
Хайде!
Ето я.
Внимавайте с кучето!
- Елате, милейди.
- Чакай.
- Милейди...
- Знам, знам няма да играя дълго.
Имало е още една атака. Друго погранично село е било изгорено.
Ан, заеми мястото ми. Милейди. Благодаря, Джейкъб.
- Малагант ли е бил пак?
- Да. Малка група се е измъкнала. Тукущо пристигнаха.
- Погрижиха ли се за тях?
- Първо искат да ви видят.
Не, не, моля ви. Бедни души, след такова пътуване.
Незнаехме къде да отидем другаде, милейди. Домовете ни ги няма, разрушиха всичко.
Казаха, че сме разбойници. Казаха, че сме пресекли границата. Милейди, ние не се осмеляваме да пресечем границата.
Знам. Това са лъжи. Той иска да ни уплаши за да сме покорни.
- Не се предавайте. Ще се бием, всички до един.
- Не се тревожете, не се поддавам лесно.
Джейкъб. Заведи тези добри хора вътре и им дай храна и пиене.
Тази вечер когато си починете, ще се молим за вашето село и за Лионес.
- Бог да ви пази, милейди.
- И вас. Сега вървете.
- Това е третото село, което изгаря.
- Иска да ни унищожи ли?
- Той иска да подпишем неговото споразумение.
- Мисли, че след смъртта на баща ми никой няма да му се противопостави.
- Милейди дори баща ви да беше жив... Ако не получи каквото иска, принц Малигант има силата да си го вземе.
Осуалд... Нищо не казваш.
- Знаеш какво си мисля, дете.
- Да, мисля че знам.
- Трябва да отговорите на принц Малагант.
- Ще го направя. Днес ще реша.
Сега ме оставете. Осуалд, остани.
- Надявах се да имам повече време.
- Не познаваш ли сърцето си?
Знам какво искам. Искам да се омъжа.
Искам да живея и умра в Лионес.
Но не мога да имам всичко, което искам, нали?
Прости ми, но предложението за брак от Артур от Камелот...
Да, знам. Прав си, разбира се.
Без повече думи. Така да бъде.
- Приемаш предложението?
- Ще се омъжа за Артур от Камелот.
Скъпо дете, бях толкова горд да те държа в ръцете си, когато се роди.
Ще бъда още по-горд да те видя омъжена.
Горкият Артур. Единствената зестра, която му нося е земя в опасност.
- Но ще го обичам, Осуалд.
- Ще го обичаш, дете.
Не мога да се омъжа без да обичам мъжа.
Артур носи мощта си толкова леко.
Има толкова нежност в очите му.
Не съм виждала друг като него.
Как бих могла да обичам някой повече?
Стой!
Може да е засада. Огледайте дърветата!
Защитете каретата!
Не разкъсвайте линията.
Задръжте! Задръжте!
Сега!
Преследвайте ги! Преследвайте ги!
Всичко е наред.
Отиват си.
Чакайте!
Пазете фланга!
Трябва да скочим! Хайде, Елис!
Превърти се, когато стигнеш земята!
Петронела, хайде!
Налага се!
Побързай!
Спасявай се! Мен преследват!
Трябва да е скочила.
Не може да е далеч.
Там!
Не мърдай.
- Кой си ти?
- Кой го интересува?
Убий го!
- Какво има?
- Бяха трима.
Дори не дишай. Ти... пусни меча.
- Добре. Мога ли да я получа след като свършиш?
- Ти преследваш жената?
Разбира се. Виждал ли си нещо толкова красиво?
- Не знам за това.
- Не я ли искаш?
Нейната мека кожа, сладки устни... младо, стегнато тяло.
- Имам заповед.
- Кой ще разбере?
- Трябва да я заведа.
- Ще я държа за теб.
- Няма да отнеме много време.
- Не искам неприятности.
Тя не е проблем. Виж я. Тя го иска.
- Какво прави?
- Виж сам. Обърни я.
Виж в очите и. Виж какво има за теб.
Здравей, хубавице.
Е... какво имаш за мен?
Хайде.
Хайде.
Да вървим.
Защо рискува живота си заради мен?
- Не съм. Можеха да те убият.
Не е толкова лесно да ме убие човек.
Знаеш ли коя съм? Гуиневир. Аз съм господарката на Лионес.
Е? Е, какво? Не си ли доволен да разбереш, че спасил живота на една дама?
- Бих бил щастлив да спася доячка.
- Тя не би могла да те възнагради като мен.
Ако беше красива като теб, би могла да ми даде всичко, което искам.
- Какво направих?
- Обиди ме.
Сега те обидих.
Как смееш? Как смееш да се отнасяш така с мен?
Ти не си по-добър от тях.
Днес ми направи услуга, затова ще забравя за това.
- На къде е пътят?
- Не знам. Не съм бил в тази гора преди.
- Тогава от къде знаеш къде е пътя?
- Налучквам.
- Налучкваш?
Виждаш ли гаргите?
Търсят малки животни прегазени от минаващите коли. Пътят трябва да е близо.
- Относно тази награда...
- Хората ми ще ти платят, когато намерим ескорта ми.
- Не искам пари.
- Мисля, че трябва да знаеш, на път съм да се омъжа.
Значи все още не си омъжена. Значи си свободна.
- Дадох дума.
- Не искам думата ти.
- Искам теб.
- Не мога да се съобразявам с желания.
Защо не? Аз те искам, ти ме искаш.
- Можеш да впечатлиш някоя слугиня с тази арогантност...
- Мога да разбера, когато една жена ме иска.
- Мога да го видя в очите и.
- Не и в моите.
- Страхуваш се, нали?
- Няма какво да крия.
Тогава ме погледни.
Ако имаш поне малко останала чест, ми обещай да не правиш това повече.
Не знам за честта.
Но ти обещавам... няма да те целуна отново докато не поискаш.
А това няма да стане никога.
- Кога се омъжваш?
- На деня на лятното слънцестоене.
Преди да дойде този ден, ще поискаш да те целуна.
- Обиди ме, сега ме изоставяш така ли?
- Това е пътят.
А това, предполагам, е смелият ти ескорт.
- Дете мое... Слава Богу.
- Добре ли са компаньонките ми?
- Да. Да. Бяхте ли проследена, милейди?
- Не.
Не, там няма никой.
Твоята нова страна те очаква.
- Ако нещо е станало вкъщи...
- Ще пратя някой да разбере. Не се страхувай.
Изпрати Джейкъб. Искам веднага да разбера дали новинете са добри или лоши. Обещай ми.
Обещавам ти.
Лейди Гуиневир от Лионес. Добре дошли в Камелот.
Хвала Богу, вие сте невредима. Нищо няма да ви нарани повече.
Господарю, оказвате ми голяма чест с вашата загриженост.
Вашето пристигане ми носи радост, за която не смея да се надявам.
Господарю, не ме ценете толкова много, страхувам се че ще бъдете разочарован.
Тогава ще ви приема каквато сте, ако направите същото за мен.
Лионес очаква новини, че сте в безопасност. Джон ще достави всяко ваше съобщение.
Господарю знаете моите желания преди да съм ги изрекла.
Кажете на хората ми, че съм пристигнала благополучно в новата си страна.
Кажете им, че съм плакала от щастие.
Вече кралица.
- Агравейн, какво стана?
- Засада, сър.
- Малагант ли?
- Най-вероятно.
- Беше ли лейди Гуиневир в опасност?
- Всички бяхме в опасност, сър.
Беше добре планирана атака. Бяха две отделни групи.
- Лейди Гуиневир беше в опасност.
- Не бяхте готови за втората атака?
Загубиха толкова много при първата атака.
От къде да предположим, че има и втора група? Те са гледали докато другарите им умират.
Малагант не гледа колко хора губи, докато продължава да печели.
- Няма да ви проваля отново, сър.
- Били сме се заедно преди. И двамата знаем, че никой не е съвършен.
- Но искам да знам всичко.
- Сър.
Ела.
Бях момче, когато за първи път изкачих този хълм и видях това, което щеше да стане мой град.
Нарекох го Камелот.
- Толкова е красив, че чак ме плаши.
- Защо казваш това?
Отгледана съм да не вярвам на разкоша.
"Красотата не продължава дълго", казваше баща ми.
Спомням си начина по който те гледаше. Помня, че казваше,
"Всички ли бащи мислят, че дъщерите им са толкова красиви?"
Никога не ми е казвал това.
Камелот.
Добро момиче...
Благодаря!
Спести ми дълга езда. Само Бог знае кога щеше да спре.
- Тя е чудесно животно.
- Ще ше да е кралица, ако беше на свобода.
- Аз съм Питър. Коняря на краля.
- Ланселот. Кой крал?
Кралят. Артур от Камелот. Тази красавица е подарък за жена му.
Хората се кълняха, че няма да се ожени, но аз знаех по-добре.
Тойно просто чакаше истинската. Както всички ние.
Днес ще има празненство! Хайде! Празненството започна!
Поведи в съзтезанието и се срещни с Краля! Кой от вас има лъвско сърце?
Минете първи изпитанието
и ще седнете и пиете с краля все едно ви е брат!
Насам! Обезопасете се и минете изпитанието!
Какво ще кажете вие момчета?
Подкрепете този смел, млад човек!
Победете в съзтезанието и се срещенете с нашата очарователна кралица!
Ще дадете ли една целувка на победителя, милейди?
Какво ще кажете? Победете в състезанието и спечелете целувка от лейди Гуиневир,
да живее нашата прекрасна кралица!
Кой ли ще е победителят?
Не така, идиот! Ела и се обезопаси първо!
Слез! Ти си луд! Ще се самоубиеш!
Давай!
Да!
Целувка! Целувка! Целувка!
- Невероятно, невиждано. Как се казваш?
- Ланселот.
Ланселот. Няма да забравим това име.
Наградата ти...
- Помоли ме.
- Няма.
Помоли ме.
Никога.
Не смея да целуна такава прекрасна дама. Имам само едно сърце да губя.
Ела.
Добре се справи.
- Участвал ли си в съзтезанието преди?
- Не, никога.
- Как успя?
- Ако познаваш опасността, която идва не е трудно.
Другите го намират много трудно. Ти си първият преминал.
Може би страхът ги тласка назад, а не напред.
- Ти не изпитваш ли страх?
- Не. Нямам какво да губя.
Нито дом ли... нито семейство? Не. Имаш ли професия?
- Живея от меча си.
- Биеш се за пари.
Да. Никой не ти плати да минеш изпитанието.
Знаех че мога и го направих.
Е, Ланселот... ти си необичаен човек.
Не мога да повярвам. Никога не съм виждал такава смесица от смелост, умение,
хладнокръвие, грация и... глупост.
Ела.
Тук, вярваме, че всеки живот е ценен дори този на непознатите.
Ако трябва да умреш, умри служейки на нещо по-велико то себе си.
По-добре, живей... и служи.
- Кръглата маса.
- Да.
Тук се среща рицарите на Камелот.
Няма по-висши и по-нисши. Всички са равни... дори кралят.
"Като служим един на друг, ставаме свободни".
Това е същността на Камелот.
Нито тези камъни, дървена част, кули или палати.
Изгори ги... и Камелот пак ще живее.
Защото живее в нас. Това е вяра, което пазим в сърцата си.
Е, няма значение.
- Остани в Камелот. Каня те.
- Благодаря. Скоро пак ще съм на път.
- На къде?
- Където ме заведе късметът. Няма къде да остана.
Вярваш ли, че това което направи е въпрос на късмет?
- Да.
- В тази зала има две врати. Една надясно и една наляво.
- Как ще избереш една от тях?
- Лявата и ли дясната, няма значение. Всичко е късмет.
Надявам се късметът да те води наляво. Това е единственият изход.
Ланселот! Просто си мислих...
Човек, който не се страхува от нищо, не обича нищо.
А ако не обичаш нищо, Каква радост има в живота ти?
Може и да греша.
Питър! Покажи ни как се язди тя.
- Тя е твоя.
- Красива е.
Питър мисли, че не е подходяща за дама.
- Тя е коня, който бих си избрала.
- Знам.
- От къде знаеш?
- Помниш ли, последният път когато дойде на лов с мен и баща си?
- Беше безстрашна.
- Баща ми каза "безразсъдна".
Да така е. Винаги е бил скъп на похвали.
Ела.
- Дори при толкова хора тук сме почти сами.
- Искаш да ми кажеш нещо важно ли?
Не. Нищо важно. Просто искам да те питам нещо.
Искаш ли да се омъжиш за мен?
- Господарю.
Не трябва да се омъжваш за мен, защото баща ти го искаше или защото страната ти се нуждае.
Камелот ще защити Лионес независимо дали ще се оженим или не.
Благодаря.
Не знаеш какво означава за мен да чуя това.
Искаш ли да бъдеш осводена от уговорката?
Не. Искам да се омъжа за теб.
Не заради короната ти или армията или златния ти град. За теб.
- За мен ли?
- Да. Ако ме обичаш.
- Помниш ли това?
- Нарани се по време на лов.
- Не мислех, че ще ти остане белег.
- Беше драскотина, но кървеше като рана.
Избърса кръвта с ръкава на роклята си.
Кръвтта по ръкава си личи все още.
Никога до тогава не бях мислил колко хубаво е да си обичан от жена.
И за първи път в живота си, исках...
- Какво?
- Това което мъдреците казват, че не продължва дълго.
Това което не може да се обещае или не може да се спре както слънчевата светлина.
Но не искам да умра, без да съм почуствал тази топлина по лицето си.
Омъжи се за краля, Гуиневир, но обичай мъжа.
Знам само един начин да обичам.
И това е тялото... сърцето... и душата.
Целувам раната, коята ми донесе любовта ти.
Пробвай я.
- Да донеса ли дамско седло?
- Няма нужда.
- Тя е рядко красива, сър.
- Да, така е.
Също и кобилата.
Молим Бог да ни даде мъдрост да откриваме правотата,
и сила да я остояваме.
Приятели, както всички знаете, скоро ще се женя.
- Време беше.
- Да!
Получихме нашия дял битки. Сега търся по-спокойни дни.
Но първо приветствайте госта ни.
- Малагант...
- Принц Малагант е тук по моя покана.
Мога ли да поздравя краля за предстоящата му свадба.
Виждам, че мястото ми е все още не е заето.
- Някога бях пръв между вас рицари.
- Ти напусна кръглата маса по собствена воля.
Всеки от нас трябва да следва собствения си път.
Къде те отведе твоя път, Малагант? До Лионес?
Лионес ми е съсед. Предложих на дамата договор за приятелство. Все още чакам отговор.
- Ти наричаш опожаряването на села приятелство?
- Да, милейди...
След смъртта на баща ви, в земята ви цари беззаконие. Не бяхте ли тукущо нападната и вие самата?
- Знаете кой ме нападна.
- Моя работа е да знам.
- Напададетелите бяха хванати и правосъдието възтържествува.
- Какво правосъдие? Не знаете по-висш закон от самия вас!
"Да се даде достъп на въоръжени отряди навсякъде в Лионес".
"Да се помага на бойците при изпълняване на закона... в цял Лионес".
- Искаш ли да подпишеш това?
- Никога няма да го подпиша.
- Това е отговора и. Тя каза не. Тя е много смела...сега ще се омъжва.
- Лионес ще бъде ли под защитата на Камелот?
- Лионес нуждае ли се от защита?
Хайде, Артур. Тук съм да разрешим този въпрос.
Лионес е твърде слаб, за да остане сам. Да го поделим по равно.
По-слабия дава път на по-силния. Коя нация е по-велика от Камелот?
Земя на справедливостта и надеждата на човечеството.
Хайде... да го скрепим с ръкостискане. Всички ще живеем заедно като приятели.
Предлагаш ми нещо, което не твое за да го даваш.
Всички ме познавате. Знаете, че съм човек който държи на думата си.
Не ме правете свой враг.
- Не искам да нараня Камелот.
- Знаеш законът, по който живеем.
Къде е написано, че извън Камелот живеят по-нисши хора?
Хора които са твърде слаби да се защитават, да ги оставим да умрат ли?
Други хора живеят по други закони, Артур. Или законът на Камелот управлява света?
Има закони, които поробват хората и такива, които ги правят свободни.
Или това което казваме, че е право, добро и истина
и е право, добро и истина за цялото Боже човечество,
или сме поредното разбойническо племе.
Твоите думи те водят от мир към война.
Това е мирът от другата страна на войната.
Ако тази битка трябва да се състои, аз ще се бия!
- И аз!
- И аз!
Великият Артур... и неговата голяма мечта.
Никоя мечта не е вечна.
- Какво е състоянието на армията?
- Четири батальона в действие, два в резерв.
- Ще удвоя стражата.
- Сър, не мисля, че Малагант иска война с Камелот.
Въоръжете резервите. Той иска война и я постигна. Мисли, че ще спечели.
- Той иска Лионес като буфер.
- Той иска Камелот. Винаги го е искал.
- Колко скоро може да атакува?
- Няма армия на по-малко от пет дни от тук.
До тук със спокойните дни.
Кой приближава?
Идвам със съобщение от Лионес за лейди Гуиневир!
Влез.
- Господарке, Джейкъб е.
- Джейкъб, къде?
- Идва към северната порта.
- Лионес...
Джейкъб...
- Внимавайте къде стъпвате.
- Джейкъб, какво има?
Отвлякоха лейди Гуиневир!